Отиди на
Форум "Наука"

Haidut

Потребител
  • Брой отговори

    58
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Haidut

  1. Да мравките имат ум и расъждават и имат въртешна "чи" енергия. Пич да не си настинал ? А на онзи с кармата: аз нямам карма и не искам да имам нито пък чакри и подобни глупости. Интересно , колкото пъти съм бил някой от тези с вътрешната енергия, защо тя не им помагаше ? Абе добре че са промили на хората главите с тези глупости, та мога да ги спуквам от бой без затруднения, че иначе да съм го закъсал.
  2. Абе тази вътрешна енергия е допускане на бяс в сосбственото си тяло. Ще мина и без нея.
  3. Зачетох преди време по интернет книгата на З. Стоянов за Левски. Веднага набива на очи анти християнкото настроение на автора, което в някои моменти предполагам е нанесло вреда на самото писание. Ето и първите неща, които ми направиха впечатление. Това относно чичото на Левски. Иванъ Кунчевъ, виденъ карловски еснафъ-бояджия, братъ му Видулъ Кунчевъ е войвода на хайдутска чета и загиналъ като врагъ на робството. Сега за братята му. Христо И. Кунчевъ е билъ четникъ при Филипъ Тотя, починалъ въ Букурещъ презъ 1870 г. отъ туберкулоза. Петъръ И. Кунчевъ е единъ отъ карловцитѣ, които сѫ участвували въ Априлското въстание и следъ това е емигрантъ въ Букурещъ, откѫдето съ рускитѣ войски като опълченецъ въ Освободителната война минава въ България и се бие за поробеното си отечество. Въ войната получава много рани, които следъ освобождението не можали да зарастнатъ и той починалъ отъ тѣхъ. http://www.kroraina.com/knigi/zs/index.html http://www.kroraina.com/knigi/nk/index.html
  4. Бащата на Левски Иван Кунчев е бил бояджия. Друга част от доходите си дължи на втория си занаят-гайтанджийството-най-развития занаят и основния поминък на карловци преди Освобождението. През 1837 Р.Попович издава книгата "Христоития". Иван Кунчев е един от тези,които помагат издаването на книгата. Левски има по-голяма сестра Яна с 4 години. И двама братя Христо р.1940 и Петър р.1844. Имат още една починала сестра като дете. Христо работи като занаятчия,през 1867 избягва в Румъния откъдето отива при брат си в Белград. След разтурването на легията в която не можал да постъпи се връща в Букурещ. Умира през 1870 г. По-малкия Петър пише: "не можахме да се изучим както требува" Предизвикателното му държане спрямо турците става причина да избяга в Румъния. Участва в последствие във втората легия. През 1876 е в четата на Христо Ботев. Заловен е от турците,но успява да избяга. Отива в Одеса. През войната е ранен при боевете на Шипка. След Освобождението е назначен за гл.стражар на Карлово.Умира от туберкулоза през 1881 г. Яна надживява братята си и умира на преклонна възраст. Има 9 деца,чиито потомство е доста голямо. 1844 бащата Иван Кунчев става поръчител и както често се случва сам плаща дълга. Съдружникът му разпродава стоката в негово отсъствие и задига цялата сума. Не помагат нито увещания, нито заплахи. Постепенно бащата се разорява. Болезнено понася всичко и получава удар.На сватбата на дъщеря си е почти сляп през 1850 г. На следващата година умира. Гробът на Васил Левски "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай" В периода 1873-1956 година публична тайна сред софийската общественост е бил разказът за местоположението гроба на Васил Левски. Ето какво разказва баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.): "Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет." Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време. Хронология на събитията от последните 40 години във връзка с проучванията на църквата "Света Петка Самаржийска" и последвалите разгорещени дебати, предизвикани от книгите на писателя Н.Хайтов: 1956 - Съгласно разпореждане на Министерския съвет от 07.05.1956 година църквата "Света Петка" трябва да се събори с оглед на преустройство на центъра на София. Започват спасителни археологически разкопки в и около църквата. Вестниците пишат за възможността да бъде открит гробът на Левски в абсидата на храма. Ръководители на разкопките са археологът Ст.Михайлов и арх. С.Бобчев. До олтара в църквата се открива гроб (N 95). Още тогава професорът от Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът на Апостола. Подкрепя го и арх.Бобчев. Но Ст.Михайлов твърди , че скелетът е от античността, тъй като основите на църквата "минават" през костите на долните крайници. Учените се разделят на два лагера. Арх. Бобчев започва да води паралелен дневник на разкопките освен официалния, воден от Ст.Михайлов. 1959 - Излиза статия на проф. Гяуров в списание "Духовна култура" кн.2, в която авторът призовава да бъдат изследвани костите от гроб N 95. Резултатът - пълно, от никого ненарушавано мълчание. 1961 - Научна публикаця на проф. Ст.Михайлов върху разкопките в църквата "Света Петка". В нея се казва, че твърденията на проф. Гяуров "противоречат на археологическите данни и не почиват на никаква научна основа". 1966 - Умира професор Гяуров. По въпроса за гроба настъпва затишие. 1979 - В сп."София" кн.11 се появява обширна статия с предизвикателно заглавие "Къде е гробът на Левски". Авторите арх.С Бобчев и Е.Балтаджян възкресяват становището на проф. Гяуров, че гробът е в олтара на църквата "Света Петка" и го допълват с нови, в това число и археологически доводи. 1979 - Във в."Пулс" в подкрепа на същата теза излиза статия от юриста Никола Гайдаров , историка Христо Йонков и художника Жечко Попов. 1980 - Отговор на проф. Ст.Михайлов на предизвикателството от в."Пулс", в писмено обяснение до Радио София от 28.02.1980 г. 1980 - Документален филм "Легенда за Левски" , излъчен по телевизията на 16.07.1980 г. където проф. Ст.Михайлов твърди, че скелет N 95 е на жена, и е по-стар от църквата. 1981 - "Кръгла маса" по въпроса за гроба на Васил Левски, организирана от в."Работническо дело". Въпреки бурните дебати, няма особен резултат от начинанието. 1981 - Две статии във в."Пулс" (11.02 и 10.03.1981) от Георги Тахов, който прилага нови доказателства и доводи, че гробът е в храма "Св.Петка". В спора се включва и реставраторът на стенописите на църквата - скулпторът Димитър Бучински - на страната на привържениците на тезата за гроба. Проф. Ст.Михайлов отговаря на Тахов и Бучински също във вестник "Пулс" (21.04.1981). Следва поредица от статии, които вместо да изяснят дилемата, задълбочават повече противоречията. Дискусята във в."Пулс" приключва с редакционна бележка, в която се настоява да се издирят костите от гроб N 95, и да се направи вyрху тях антропологична експертиза. Препоръчва се да бъде поставен надпис в църквата "Света Петка" - "На това място, според народната памет, е погребан Апостолът на Свободата Васил Левски". 1982 - Словестната битка се подема на страниците на в."Литературен фронт". Наред с авторските статии на П.Димитров, Ц.Живков, Г.Тахов и Н.Гайдаров , вестникът публикува редакционна статия , в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата" (учените твyрдят, че костите от гроб N95 са събрани в хартиен плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София , което хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!! ). За съжаление тези статии отново с нищо не променят отношението на "учените" към този вyпрос от изключителна важност за нас Българите. 1985 - Излиза книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гробът на Васил Левски". Комитетът за култура и председателството на БАН възлагат на Археологическя институт с музей (АИМ) да я обсъди цялостно и да изрази своето научно становище. Обсъждането се провежда на 14.09.1985 г. в Секцята по средновековна археология. 1986 - Преценявайки материалите от това обсъждане , ръководството на БАН решава, че е необходимо ново обсъждане - този път в БАН, под председателството на Николай Тодоров - зам.председател на Академията. То се провежда на 10,12 и 27 февруари 1986. Същата година се откриват мистериозно изчезналите 37 снимки от разкопките около църквата "Св.Петка". 1988 - Излиза от печат изданието на БАН "Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска". На цели 500 страници са изнесени всички документи и стенограми от проведеното обсъждане в БАН през 1986 г. 1989 - Излиза второ преработено издание на книгата на Николай Хайтов за гроба на Васил Левски. Днес църквата "Света Петка Самаржийска" е действащ храм. На мястото, където са били Светите Мощи на Апостола има импровизиран иконостас. След като "синят" синод провъзгласи Васил Левски за Светец, някой ентусиаст е поставил икона с лика на Апостола. Същестува и надпис, който отбелязва, че според народната памет, на това място е погребан Васил Левски. До ден днешен няма официално становище по този извънредно важен за нас Българите въпрос - къде се намират костите на Апостола на Свободата - Левски.
  5. Темата не е за поп Кръстьо. Не я удавяйте в бзсмислици. Тези работи по медиите не спират да ги говорят от 1944г. насам.
  6. Сега зачетох по интернет книгата на З. Стоянов за Левски. Веднага набива на очи анти християнкото настроение на автора, което в някои моменти предполагам е нанесло вреда на самото писание. Ето и първите неща, които ми направиха впечатление. Това относно чичото на Левски. Иванъ Кунчевъ, виденъ карловски еснафъ-бояджия, братъ му Видулъ Кунчевъ е войвода на хайдутска чета и загиналъ като врагъ на робството. Сега за братята му. Христо И. Кунчевъ е билъ четникъ при Филипъ Тотя, починалъ въ Букурещъ презъ 1870 г. отъ туберкулоза. Петъръ И. Кунчевъ е единъ отъ карловцитѣ, които сѫ участвували въ Априлското въстание и следъ това е емигрантъ въ Букурещъ, откѫдето съ рускитѣ войски като опълченецъ въ Освободителната война минава въ България и се бие за поробеното си отечество. Въ войната получава много рани, които следъ освобождението не можали да зарастнатъ и той починалъ отъ тѣхъ. http://www.kroraina.com/knigi/zs/index.html http://www.kroraina.com/knigi/nk/index.html
  7. Категорично не. Левски не му се е обадил поради доста причини, и една от тях е била че къщата на Попа се е намирала в турска махла.. Друга е че е бил точно тогава крайно предпазлив. - Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. - Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен. - Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. - Всекиму ще се държи сметка за делата. - Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва. - На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. - Най-много са виновни чорбаджиите. - Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре. --Народната работа стои над всичко. - На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. - Отговорност към обществените средства - Интригата спира хода на народната работа. - Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. --Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. В.Левски
  8. Друга причина Левски да не потърси попа е че къщата му се е намирала в турска махала. Било е страшно рисковано да отиде точно там.
  9. Общии не е бил стока и естествено е да се противи на Левски. Такива хора винаги е имало. На практика пращайки му го от БРЦК провалят Левски. Левски бил изхарчил парите на комитета в Румъния !!! Стига бе хора да не ги е изиграл на покер ? А обира е идея на Левски, но не е смятал момента за подходящ, а може и да не е искал въобще да го върши. Трябва да се отбележи че Левски е имал доста идеи и от доста от тях се е отказал.
  10. Не съм казал че Левски е организирал арабаконашният обир никъде. Казах че идеята е негова. Картината я взех от форума на вестник атака, не съм я вземал от тука.. Не исках да правя реклама на друг форум и за това не посочих от къде е взета. Вижда се че имам доста познания за Левски, не колкото ми трябват, но доста. Та няма как някой да ме метне така лесно. Няма как и някой да говори неистини и да очаква да си мълча. Та идеята за обира е на Левски, но е смятал че времето не е подходящо.
  11. ГЛАВНИЯТ ЗАПОДОЗРЯН: Поп Кръстьо Никифоров (седналият в средата) с борци за църковна независимост. СЪРАТНИЦИ: Николчо Цвятков (вляво) и Христо Латинеца са с Левски до последния му дъх и не го издават.
  12. Да бе да, ще му предам. Като ти провалих масонско сатанинската пропаганда и не съм бил чел. Ти не си чел драги и за това и не знаеш даже чия е идеята за обира на пощата. Ето такива , като тебе ме амбицират да чета още повече по въпроса. Защото ако не знам, как тогава ще ви громя. С Левски тръгнал да се мери - ха-ха-ха.
  13. Не се е срещал с хората от комитета от съображения за сигурност. Иска ти се да очерниш Левски и като не намери довод реши че не съм чел, да ма съм чел. Нема как да ми ги пробуташ тези твои работи на мене. Комитета си го е имало. Идеята за обира е на Левски - чети и после коментирай. Не се доверявай на медиите. На чорбаджиите е друг път. Нищо не си чел и не си на нужното ниво за дискусия. Естествено че няма акции срещу турците, занимавал се е с други неща. Много добре е правил че е имал акции срещу българи, главно предатели, като един монах дето се е заканвал да ги предаде. Общий се посира от страх при обийството на дякона предател, страх го е било. Не е убил Общии по друга причина, а не че нямало да останат хора в комитета - това е някаква лъжа не отговаряща на никаква истина. Д. Общий е сърбин и титлата бай не му подхожда. Не е верно че никой не е искал да работи с Левски. Всички комитети са работили именно с него. Иска ви се да го принизите, ама не сте познали. Аз не съм почитател на ФК Левски,а на Васил Левски и съм такъв , защото Апостола е наистина голяма работа. Левски не е правил много грешки, а направо никакви като се има пред вид: напрежението, умората и опасностите. Не ме съветвай какво да чета, гледай себе си. Не ти мина номера научно да омаскариш героя. Не и пред мене.
  14. Станка Златева бори мъж. http://www.youtube.com/watch?v=6qeItITIQUg ------------------------------------------------------ Сйтиев един от големите борци на Русия. ------------------------------------------------------ Страхотна техника. --------------------------------------------------------------------------------- добър клип с някой си И. Иванов. В началото показва любимата ми техника - придърпването, която е много ефикасна. Трябва да отбележа : че по-подробно изпълнение и по-добро от това , на тази супер техника не съм виждал до сега - българското си е българско, кой каквото ще да ми говори. ------------------------------------------------------ Това съм аз , като дете - вижте какво ги правя само :D :D :D :D ------------------------------------------------------------------------------- Много интересни техники от борбата.
  15. Комитета в Ловеч може да е бил разстроен и да не е работел добре,но си го е имало и именно при тях е отишъл Левски преди да го хванат. Общий е подлъгал наистина доста народ. За обира обаче трябва да се знае че е бил идея на Левски, а не на общий. Но Апостола не е смятал момента за този обир подходящ. Нормално е някои да се изметнат и тръгнат след измамника Общий. Няма обаче никакъв разпад на ВРО - организацията на Левски, даже именно на нейните основи се вдига априлското възстание. Пак казвам : Левски е трябвало да убие Общий и да не се съобразява с Каравелов.
  16. За странният български президент няма да коментирам. -Гербов наистина ли мислиш че сърбина Общий е бил конкурент на Левски ? Бил е доелн интригант и невероятен страхливец. Да Левски го е усетил, ама е трябвало да го убие. - да Общий е подлъгал доста от комитетите. И по онова време е имало бая боклуци, ама Левски не е виновен за това. -ловешкият комитет не престава да съществува, нещо грешиш. -Ако Левски е некадърен то кой тогава ще е кадърен. Много съм чел за Левски и съм му търсил слабите места. Малко са слабостите му, а кадърноста му е свръх човешка. - Левски никога не е губил уважението на хората. За този обир плана даже е бил негов, но е чакал изгоден момент. Колкото и да е бил кадърен не е могъл сам да ръководи една толкова голяма организация. Това е една от грешките му - че не си е подготвил надеждни заместници. - Г. Димитров е продължител на делото на Сатаната, ама това е друга тема.
  17. Те днешните чорбаджии подобно на някои от онези дни са често пъти забогатяли нечестно с грабеж и измама. Смятам че ако има отново Левски и ВРО ще е напълно правилно парите да им се отнемат с изнудване и както може. Лично аз бих им помагал както мога. Еньо Левски много е уважавал и обичал А. Кънчев. Страшно е съжалявал за смърта му, даже го е готвил за свой заместник. За Д. Общи нещата са ясни. Това е един леко луд и доста страхлив сърбин с мания за величие. Посял е страшни интриги. Нормално е Левски да не му се доверява, ама сгрешил че не го е убил веднага. БРЦК страшно са му завидяли за успехите и честно казано според мене са искали да се провали.
  18. БРК не е била пред никакъв разпад. Проблемите ги е създавал Общий когото са пратили от БРЦК , а Левски е направил грешката да го приеме и после пак, като не го е убил. Е да не във всеки град са приемали идеята за освобождение, имало е доста мекерета и страхливци. Да за Мене Левски е постъпвал добре и правилно, като е събирал на сила пари от чорбаджиите. Даже май е бил прекалено мек с тях.
  19. Еньо грешиш . Левски не е изпадал в изолация и отчаяние. БРЦК е имал пререкания с него понеже са се дразнели от размера на дейноста му. Колкото до заплашителните писна към чорбаджиите - правилно е постъпил. А и другите му заплашителни писма са добър ход. БРЦК не може да понесе невероятните успехи на Апостола и все се чудят как да му поставят углавник. Грешката му е : че ги е слушал въобще и така те му натрисат сърбина Общий.
  20. Левски е бил силно вярващ православен, което никак не съвпада с приказките му за република. Според мене просто е ползвал духът на онези времена.
  21. Не познавайки достатъчно или по-точно никак Левски и делото му, зашеметени от комунизма българите и националистите също: създават за Левски една грешна и нереална представа. Според такива излиза че всичко, каквото е казал или мислил, и помислял Левски е гениално и безгрешно. Това го правят по стар комунистически навик, понеже другарите : Ленин, Сталин Маркс и т.н. все бяха безпогрешни. Левски е грешил и то доста. Няма как при напрежението под което е бил и огромното физическо и психическо натоварване да не е допускал грешки. Тъпото е че някои хора смятат тези грешки за гениални негови идеи. Има и друго противоречие, смятат добрите му изпълнения за грешни. Например се смята за огромна грешка на Левски убийството на момчето чирак. Еми не е било грешка. Левски до дупка не е искал да го убива и накрая като го е наръгал, не е било смъртоносно, но момчето е взело да вика още по силно и тогава е последвало смъртоносното движение: повторно наръгване или завъртане на камата в тялото - не се знае с точност. Ето някои грешки на Левски. - това не е грешка, но искам да го коментирам . Идеята му за зимно въстание - оказала се е глупава, но не е грешка, защото само я е обмислял и след като се е съветвал с опитният Ф. Тотю е зарязал тази си идея. Забележете: съветвал се е ! - За безспорна грешка може да се смята изказването на Левски за чиста и свята република, при това сериозна грешка. Не го е мислел сериозно, но го е казал да угоди на някои хора. По онова време духът на комунизма, комуните и революциите е бил пуснат от бутилката и е бил много модерен. Казал го е да им угоди но .... Представете си не бяха го хванали и обесили, беше подготвил възстанието и то бе избухнало. Колкото и както да го е подготвял нямаше да успее да се справи с огромната турска армия и отделно пашибозуците-опълчението им. Щеше ли Русия да започне в последствие освободителната за нас война ? На дали монарсите на : Румъния, Сърбия и Гърция щяха да са доволни под носа им да се създаде република, която е пръв враг на монархията. На Руският цар Освободител също нямаше да му хареса това с републиката. Та нали година по-късно подобни леви елементи го убиват. Дори да бяха преглътнали тези неща с републиката, то България щеше да е още по-разпокъсана в Берлин, а обединение-съединението щяхме да го гледаме през крив макарон. Кога щяха да пуснат аванта на една република да стане силна, като и без това са гледали само как да ни ощавят. Предполагам обаче че Левски е щял да се извърти за тези си приказки и да заглади нещата. Бил е наистина много умен. - следващата му и най-голяма грешка се казва Д. Общий, даже не е българин , ами сърбин. Апостола не го е понасял, но за да няма раздори го е приел. А трябвало да се опълчи на Каравелов и ако трябва да се скарат жестоко, но да не взема този леко луд човек. Можел е също тайно и с хитрина да го ликвидира и така да оправи нещата. Според мене е имал подобен замисъл, понеже Общий е взел да върти и страшни интриги. Сега от разстояние на времето е лесно да намирам грешките на Левски. Но тогава нещата са седели по-различно. Левски буквално не се е спирал имал е да мисли за толкова много неща, колкото умовете ни не могат да осмислят. Предполагам че аз или друг на неговото место щяхме да правиме грешка след грешка. За това, което Апостола е правил( като дела, пътувания, организирания на срещи, бягства от турците, съставяне на комитети и планове) може да се каже че грешките му са направо никакви, тоест направо си е свръх-човек. Жалкото е че не го познаваме добре. Сравнявал съм го за себе си с други личности от онова време и мога само да кажа: никой не може да му стъпи на малкият пръст. Чак в последствие от ВМРО се появяват хора от неговият размер. _________________
  22. К. Гербов твоята тела е толкова научка колкото .... За мене знамето си е поръчано от Левски. Благодаря обаче че показа и другата му страна - не бях я виждал.
  23. http://www.jenatadnes.com/bg/rubrics/45 ... icles.html ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ Е МЕТАФИЗИКА ЗА ДОМАКИНИ Д-р Михайлов, напоследък върви един дебат за това положително ли е позитивното мислене. Нека първо ви попитам – смятате ли за нужна изобщо подобна дискусия? Добре е да има подобна дискусия. Ще бъде занимание, встрани от битовата грижа. Няма да е лошо да помислим и по „отвлечени” въпроси. Според психолога д-р Пламен Димитров модата позитивно мислене е бизнес за милиарди, който се развива с подкрепата на политически и финансови кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. Съгласен ли сте с подобно твърдение? Не знам доколко тази „мода”, както справедливо я наричате, е задкулисно организирана и „финансово подкрепяна”, като технология на глобалния контрол. Въздържам се от такъв тип обобщения, защото отвеждат при „Ротшилд” и „Протоколите на сионските мъдреци”. Това ще е клопка на отрицателното мислене, а сме се решили да страним от него. Старая се да мисля „позитивно”, в духа на нормативния оптимизъм. Представям си световната олигархия, загрижена за общото благо, натъжена от световното зло и напълно безкористна. Не искам да изключвам тази олигархия от обсега на „положителното мислене” и тя носи душа. Пъдя мрака, сиреч. Иронията настрана, позицията на д-р Димитров ми се струва задълбочена, встрани от плиткия „професионален” стандарт и от трафаретите на конвенционалната психотерапия. Позицията на д-р Димитров има заслугата да е и провокативна за клиентите на тази психотерапия, доколкото оспорва тяхната неутолима потребност да бъдат обнадеждавани, въпреки реалността и бих казал въпреки здравия разум. Противниците на тази нова мода твърдят, че позитивното мислене не може да е постоянна величина, че то дори е опасно, защото притъпява критичността, самокритичността. Според защитниците й – позитивно мислене не е реакция на дадена ситуация, а вътрешна нагласа, вътрешна толерантност към различното, но и към подобното. Кои аргументи ви се струват по-силни? Позитивното мислене е елемент на ню ейдж културата, на консюмеризма и рекламата. Това „мислене” е нещо като кредо на модерния човек, бон тон на цивилизования консуматор. Нищо по-кичозно от тази култура, обаче, нищо по-умствено безпомощно и дръзвам да кажа - естетически отблъскващо. Метафизика за домакини. Вселената е преживявана, в рамките на това умозрение, като лоно на нарцистичните тайнства, като космически спа център. В центъра, фигуративно казано, е клекнал новоевропейския потребител, в поза лотос, реализиран и „зрял”, способен да прави „избори” в свой интерес, алтруистичен и „емпатичен”, в пълна хармония на духа, душата и тялото. Блестящо образован в екзотичната кулинария и тантричния секс. Злото е илюзия, вярва той, преодолима по финансов и медитативен път. Достатъчно е да се разведеш. Християнството е тоталитарно суеверие, фашизоидна репресия върху светостта на „желанието”. Вината е кастрационен страх, инфантилен свръхазов ужас, мазохистична патология. Крайно плитка идеология, същински кич. Много вреден кич. Генезисът на тази масова душеспасителна утопия е свързан с перипетиите на модерния секуларизъм, с атеизма на Новото време. И с това което нарекоха пермисивна корнукопия – фантазия за безотказно действащ и всеобщо достъпен „рог на изобилието”. Положителното мислене е правило на ведрия потребител, консюмеристки канон. Препоръчват това „мислене” като стил и добродетел на благоразумието, като дълг на „добротата”, но няма в него нищо повече от елементарен психологизъм и евтина препоръка за повече „бодрост”. Тази стратегия не издържа съприкосновение с реалността и се разпада при критичен анализ. Пазарът е пълен с книги за самопомощ. Критиците на подобен тип литература твърдят, че те причиняват повече вреди, отколкото ползи - защото говорим за едностранчиво мислене, което пречи да се справяме със собствените си недостатъци, както и, че се влошава качеството на отношенията между хората. Вие какво мислите за тази литература? Може и да помогне, но само в границите на генералната илюзия. Някои от тези ръководства за щастие в джобен формат тласкат на Изток, към духовната родина на медитацията и превъплъщенията. Към профанизирания източен мистицизъм на калифорнийските ашрами. Подвластна му е, например, Опра Уинфри, знаменития ментор на американските домакини, подкокоросвана от Дипак Чопра и Ерхард Толе. Америка е луда по индуизирания кич. От това умонастроение е изпъдено трагичното чувство за живота, проблематичния контакт със сложната и загадъчна реалност, то капитулира с лесни решения пред изпитанието да си жив. Откъде си се взел, как си възникнал е безинтересен въпрос, защото има ясен и „научен” отговор – от Дарвин и нищото. Мисли положително, обаче. А на какво основание? На никакво. Мисли положително, за да не питаш. Търсещият смисъла страда от невроза, казва Зигмунд Фройд. По-неутралните, трезви четива, за които питате, ориентират в банални грешки на съзнанието и могат да бъдат полезни като форма на самообучение в решаване на прости психологически задачи. Но дълбоката човешка култура не се продава в джобни издания на летищата и гарите, а се търси, за да се намери. Човешката култура не е „положително мислене”, а памет за вечните ценности. Назад към първоизточниците, следователно. Няма как да си спестим образованието, усилието и болката на проумяването. Истината изобщо не е мода, а голямо отклонение от общоприетото. За да бъде разбрано, каквото и да е, извън официалната пропаганда са необходими кураж и безкористност. Иначе – круиз по течението, за разтуха и мимолетни запознанства. Ако не потъне, разбира се. Може ли да се каже, че положителното мислене е свят на пожелателно мислене и е бягство от действителността? Или напротив – един усмихнат начин да я приемеш? Това е същественият въпрос. Доктрината на положителното мислене паразитира върху неотстранимата човешка надежда, върху една от добродетелите на богословска триада: вяра, надежда и любов.Тези три са едно, едно с три имена. Надеждата е дълбока духовна категория, изворна ориентация на човешкото същество. Надеждата умира последна. Надеждата не е оптимизъм, както си мислят, суеверна вяра, че „всичко ще се уреди накрая”, а интуитивно знание за ненакърнимия смисъл на живота, за неговия дълбок и тайнствен произход. Надеждата встъпва в правомощията си, когато нямаме основания за оптимизъм, когато сме „в ъгъла”. Надеждата е упование и смисъл в „безнадеждна” ситуация. Което означава, че надеждата е немислима без вяра, а те двете без любов. Любовта е абсолютното оправдание на живота, ултимативния му Смисъл. Бог е любов. Всяко дълбоко самоописание ни натъква на тази истина, чрез която човекът е жив независимо от това дали знае, не знае, или само се досеща. Но всичко това няма нищо общо с положителното мислене, в неговия банален и широко рекламиран смисъл. Положителното мислене не е тананикане, развеселена и игрива пошлост, а ориентация към Смисъл, естествен дебит на надежда. Според Виргиния Захариева идеята за позитивното мислене намира почва в България като баланс на песимизма ни, на вечното ни хленчене. Смятате ли, че това е причината все повече хора да се обръщат към подобен тип литература? Има основание Виргиния Захариева. Човекът е духовно същество, осведомено по „инстинкт” за това, че животът е вкоренен в неизтощим смисъл, че животът е дар и че е добре да си жив. Всяка идеология, която оспорва тази дълбока човешка очевидност, тази бих казал аксиома на нормалността, фалшифицира човешкия опит. От погрешното описание на човешката реалност произтичат големите патологии. От ума потеглят болестите. Всъщност може ли подобна литература или пък масова терапия да доведе до обществена промяна в нагласите? Или точно обратното – ще се засили индивидуалистичното? Човешкото спасение не е проблем на самовнушение. Тази литература е палиатив, транквилизатор. Тя създава илюзии за лесни решения и още по-лошо - затлачва в казуистиката на вътрешние драми, в капризите на самоусета. Дори и когато ги оспорва. Доминиращата терапевтична идеология остава в границите на егото, това е нейният фундаментален недъг. На финала на една „пълноценна терапия” се появява подгизнал в егото клиент с измамно самочувствие и новопридобита лексика да бърбори за чувствата си. Много по-често, отколкото би ни се искало, става точно така. Всичко зависи от културата на терапевта и от капацитета му за хумор. Тази работа трябва да се извършва методологически „несериозно”, сякаш „между другото”, в стила на „случайната” среща на човека с човек, а не в стила на гуру и неофит или на предприемач и потребител. Трябва да се извършва „несериозно” и много отговорно. Отвъд нарцисизма. Вие бихте ли препоръчали на хората, които имат нужда от промяна в нагласата към живота, да четат книги за самопомощ? Или опитът и терапията са по-важни? Не трябва да се четат ню ейдж четива, окултна литература и мъдреци от Изток. Не трябва да се чете Фройд – гениален човек, но и гениален профанатор. Трябва да се бяга от всички „посветени”, включително и от тези от психотерапевтичния бранш. От „харизматичните” психотерапевти трябва да се бяга панически, защото става дума за болест, която нарича себе си лечение, най-коварната от всички болести. Трябва да се чете класика. Епиктет, Сенека, Марк Аврелий. Монтен и Паскал. Френските моралисти. Великата руска литература. Библията и отците. Животът е кратък, книгите много. Не е важно колко си чел, а какво и как. Мъдростта не е изводима от прочетеното, а от изживяното и премисленото. Мъдрата душа не е задължително начетена душа, душа – ерудит, но е за предпочитане да бъде образована душа, душа с постигнат „образ”, с реализиран лик. Днес културният човек се разпознава не по това, което е чел, а по това, което не е чел. Строга диета е необходима, никакво преяждане с генномодифицирани храни. Според мен хората имат различно виждане за това какво точно е положително мислене – някои си го представят като това да са вечно нахилени, други - като вътрешна усмивка към себе си и света, трети - като собствен вътрешен баланс, четвърти - като културна идентификация и т.н. Вие как бихте го описали? Като дълг на надеждата. ------------------------------------------------------------------- Преди 3 седмици ни пратиха на работа да пазиме едно събитие в луксозен хотел в Милано. Оказа се позитивен бизнес форум. Провеждали го един път годишно . Входа беше за обикновен посетител 2500 евро без ДДС, за ВИп по 3600 без ДДС. Та докато хората влизаха дебнехме да не влезне някой гратис, после ги слушахме какво говорят. Говореха невероятни глупости, едно с друго несвързани неща. Интересното беше че слушателите страшно се кефеха на тези тъпанарски лекции. Смятаха че са на нещо невероятно. Та за ВИП-а имаше специален бюфет с много хубави сладкиши и натурални сокове. От хапване на тези неща, за 2 дена качих 3 кг. та още съм на диета, ама поне се отядох. Интересен беше коментара на един доста отракан журналист от Сицилия: мено мале ке е соно ун волта ин анно - буквално преведено: добре че е само един път годишно. Български журналист никога не би направил подобен коментар, щеше да се надува и превзема, като за световно. Един от измамниците държащи лекции говореше глупости от рода, че като отказвал някой мъж да слуша след работа какво му говори жена му тя го проумявала след 17 точни секунди. Замислих се как така всички на 17-та секунда? По-умните може по-бързо да зацепат, по-тъпите по-бавно, как така всички жени по света на точно 17-та секунда ? Как така ли - ми лъжеха. Даваха и картина на мозъка как се развивал добре, като се мисли позитивно и колко е полезно, и друга картина колко било вредно да се мисли реално или негативно. Според тях човек бил на война с нейните страхове и отрицателни мисли трябва да умре веднага след края на войната. Ама според реалноста, много от участниците в балканската война и после 1-та световна са живели по 90-100г. с което напълно са разбили тъпанарските неща за позитивното мислене.
  24. Тезата за 18 февруари съм я чувал и друг път. Лично аз не го приемам, камо ли да повярвам на клипчето на БТВ. Трябва сериозен човек да даде мнение по въпроса а не някаква си лъжлива телевизия.. Датата обаче не е важна според мене , а делата на Апостола.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...