За да разбираш поезията трябва да си поет, затова и редакторите на някой писател, са повече писатели от самият него- тъй като се изисква огромно майсторство да подменяш неуместни думи в контекста на изречението с други и смисълът, който авторът е искал да внуши, да се запази.За да си танцъор трябва и да си музикант, за да си изкуствовед и критик, трябва да си толкова художник,скулптор, писател, музикант, актъор или танцъор, колкото и самите изпълнители на тези творчески процеси.
На някой не му ли хрумна, че като граф, де Вер не е притежавал само една земя, а цяла околия в близост до родното му градче, което включва не само Стратфорд и Арденската гориста местност, което е и причината за споменаването й в сонетите, без каквато и да е връзка с Шекспир. Или фактът, че кралица Елизабет е насърчавала актъорската трупа в Шекспировият театър Глобус, като няма документирани сведения ,че някога името Шекспир е имало връзка с английската кралица, а само фактът, че е спонсорирала щедро заниманията, на Едуард де Вер, просто защото неговите пиеси, са се разигравали в Лондонският театър. А Шекспир започва да излага постановки в кралския двор, едва след като Джеймс VI Скотландски се качва на престола през 1603, откъдето получаваме и недостоверните сведения, за прословутото "творчество на Уилям Шекспир", изникнало от нищото развило се в рамките на 4 години и утихнало след това до смъртта на бездарния неграмотен актъор.Или, че чисто на бяло единствените артефакти сочещи идентичността на този човек, дали писател, актъор или търговец са Лондонският театър, данъчен документ обвиняващ го в неизплатеният имот на баща му и завещанието. Това е животът на нашия "велик писател" Документ, който да представя пиеси по поръчка до Шекспир с неговата подписка и тази на кралицата или някой държавник, не съществува.- има ревюта на "Шекспировите пиеси" с името Lord Great Chamberlain на тях - който е самият де Вер. Дали е случайно съвпадението, че е провъзгласен приживе за най- видният поет и драматур, точно на датата 1598, в която Едуард де Вер фалира, губи всичките си имоти и кралица Елизабет го финансира по най-щедрия начин без видни причини да поддържа придворен комарджия , от който управлението й не зависи, или че всяка среща с прочутия актъор Ричард Бърбидж или драматурга Бен Джонсън е била отбелязвана като заслужаващо вниманието събитие.Защо при издигането на новия паметник, на Шекспир видният Бен Джонсън не казва нито една документирана дума за такъв "велик писател"- може би защото шекспировото плагиатсво сочи като първоизточник, всеки друг автор, но не и самият той.А и в оригиналния вид на пиесите има доста италиански словосъчетания, тъй като Оксордския граф е бил най-силно впечатлен и дори обсебен от тази култура.А ако не се лъжа твърденията на колегата бяха , че Шекспировите познания дори и да ги е имал са били само върху латинския и близкия френски, което пак може да подложим на съмнение имайки предвид отминалата век по-рано 100 годишна война и капитулацията на английския гарнизон в Бордо при обединението на Франция(100 години по-късно Франсоа дъо Гиз си присвоява установената под мирен договор за Англия местнос Кале, както и поражението на Англия във Войната на розите)- едва ли, който и да е английски гражданин би тръгнал да учи омразния език.
Да не говорим, че в някои случаи художествените произведения имат явно или недотам явно
философско съдържание, което може да повлияе върху разбиранията ни по други въпроси. Например в „Ромео и Жулиета“ - „Ала убитият убил е пръв, а кой ще плаща тази първа кръв?“, е мисъл която много по-вероятно би повлияла повече на политическите ни разбирания, отколкото, в съзерцаването на Мона Лиза.Затова и във филмът Anonymous де Вер казва на Джонсън, че изкуството е политика, и че ако един творец няма какво да каже, то би било просто декорация, както го възприемаше и самият Бен Джонсън -" ,,,it's just a simple comedy,,,, - It showed your betters as fools who'd go through life barely managing to get food from plate to mouth were it not for the cleverness of their servants....". А не ме ли лъже паметта, основните сюжетни линии в пиесите освен възхвалаващи анонимната краоста на жена от аристократичен род, са и именно уличаващи държавните служители на кралската корона в сакатлък и прокаженост, които едва ли биха дошли от простодушния ум на един обикновен гражданин, който нито познава, нито има откъде да придобие подобна ясна представа, за управляващите го, камоли да си позволи разиграването на пиеса, която индиректно да злослови срещу властта, тъй като по онова време политическия подход не се е различавал по нищо от времето на Кимон Георгиев и Велчев по социалистическо и комунистическото Тодор Живково време, когато дори разказването на един невинен виц като този на Емил Кошлуков води до съд и затвор, а след това и на изпитателен срок.Както и признаванео само на Чичко Ленин и Д.Мраз.
Сподели с колегата това, което си прочел, защото е по добре да си сигурен в нещо и да го знаеш отколкото само да излагаш copy-paste-ве и да бръщолевиш глупости, чиято истинност е толкова вярна, колкото и че Иисус Христос е бил заклет ерген, дал обет за безбрачие и възкръснал във физическото си тяло, и че Бог - творец е създал Адам и Ева по свой образ и подобие, а никъде в библейските постулати не се споменава "образът" на Яхве. Да боравиш с информацията и символите е майсторство, което не всеки умее, а всяко изкуство, всяка дума си има символ, който не е поднесен буквално, както колегата го разбира.А и няма как да бъдеш съгласен с човек, който представя не факти, а личните си пристрастия към западноевропейската култура и литература, приемайки само една единствена истина и всичко останало на боклука, което е просто недопустимо за някой, претендиращ да бъде прав, без да се насили да разшири мирогледа си поне мъничко.
Най- простото обяснение в битово житейски план при човек с достатъчно опит, да разбере дали Шекспир е авторът на това неумиращо творчество, е че на един семеен човек, вероятно в щастлив брак с жена и деца, не му е нужна поезия , тъй като е имал среда, в която да изразява чувствата си. И това може да го разбере само един творец.Поезията сама по себе си е копнеж, по нещо недостижимо , изгубено, отнето и бленувано. Хората прибягват към този метод, най-често когато ги застигне любовната криза - отхвърлеността, изневярата и др, а сведенията ни за Шекспир не посочват някога да е бил нещастен или разведен, нито сапругата му Ан да е починала и да се е оженил повторно.Ето ти го най- елементарното обяснение и факт, защо Шекспир не е "Шекспир". И това не е мнение, което да се позовава на някакъв индивидуален опит, тъйк като животът е кръговрат, никой не изживява нищо ново и специално, каквото е било и се е случвало преди хиляди години, се и ще продължи да се случва.Просто при всеки опитът идва с нужното си за това време. Някои го получават в по-ранна възраст, други в по-късна.
