Здравейте,
Изчетох всички коментари. Мнението, че българският народ като цяло или поне мнозинството е некомпетентно да взема решения и че трябва да има ограничения кой може да гласува, е чиста дискриминация. Това води до несправедливост, следователно е неправилна.
Предлагам основата да е написаното в чл. 1 ал. 2 от сегашната конституция:
Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Надявам се, че няма нормално мислещ пълнолетен българин, като изключим офицерите от ДС, управляващи марионетките - лидери на "големите" партии, който да не е съгласен с тази алинея. Тук идва първото противоречие в самата конституция - чл.1 ал. 1:
България е република с парламентарно управление.
Всички видяхме в последните 23 години и половина, че парламентарното управление не представлява никак добре народа. Затова предлагам следната логична, справедлива и най-важното - реализируема идея как на практика би могла да се въведе пряката демокрация:
Първо за електронното гласуване - никой не може да ме убеди, че ако гласувам електронно, вотът ми ще остане таен. От 6-ти клас (1985 г.) се занимавам с компютри и съм наясно как работят и какво може да се прави с тях. Всичко зависи от програмата, която изпълняват, а хората няма как да са сигурни каква точно програма се изпълнява на компютрите, които използват за гласуване. Ще видите по-нататък, че тайната на вота ще загуби смисъла си.
Чл. 1 ал. 1 се променя на:
България е република с пряко народно електронно управление.
По този начин се премахва излишния парламент. Всеки български гражданин получава електронен подпис (може в личната карта, както са кредитните карти с чип) и с него си гласува когато и за каквото си поиска. Ако си няма компютър и интернет в къщи, във всяко кметство ще има таблети (с пропорционален брой на жителите, обслужвани от кметството), работещи само с електронната държава. Всеки ще може да гласува пряко за всяка алинея от всеки член от всеки закон, като избира от предложените до момента изречения или предлага ново такова. С други думи, всичко, което сега правят народните представители в парламента, ще може да го прави всеки български гражданин по всяко време. Ще кажете, че хората трябва да ходят на работа, а не по цял ден да се занимават със закони и решения. Така е, затова те могат да си изберат представител, който да гласува вместо тях, както е в момента, само че разликата е, че този представител не е задължително да е от някоя партия, а може да е всеки друг български гражданин по ЕГН - например възрастни родители могат да упълномощят дъщеря си или сина си, които от своя страна могат да упълномощят някой, който иска да се занимава с това като професия (политик). Това упълномощаване не е неотменимо. Ако видите някоя вечер след работа, че вашият глас е подаден неправилно според вас за определен текст на член от закон, нищо не ви пречи да промените това веднага, като упълномощаването на вашия избранник спира да важи за конкретния текст. В някой момент може да решите, че вашият избранник прави прекалено много неправилни за вас гласувания и да решите да го смените. Тогава системата ще ви предложи няколко други политици с най-близките до вашите гласувания, като ви показва разликите с всеки един от тях. Разбира се можете и да не изберете нито един политик, а да решите вие да станете такъв.
Ще има и избор за това кой закон от приетите от парламент да се постави на дневен ред преди другите (приоритет) или може да се предлагат и нови законопроекти. Когато се избере такъв закон, той се обсъжда в рамките на един месец и се гласува за всеки негов текст. Обсъждането става online (като цяло за закона и отделно за всеки текст), по телевизия, радио, вестници и т.н. След приемането на закона по новия начин, той ще може да се променя непрекъснато. Разбира се, може да се приеме и втори и трети закон и т. н. на дневен ред в рамките на същия месец.
Разбира се, трябва да има заплати за политиците - хората, които не са упълномощили никого да гласува вместо тях. Финансирането им ще идва от определен процент от държавния бюджет, който ще се отделя за приемането или промяната на поставения на дневен ред закон. Този бюджет се разделя на броя текстове в приетия закон (приетите закони) и на общия брой подадени гласове за всеки текст. Така се определя цената на един глас за един текст. Всеки политик получава толкова пари, колкото е заработил в зависимост от представляваните от него хора.
Президент (ако е необходим) и премиер ще се избират по същия начин. Премиерът пак ще си назначава министрите в кабинета. Системата може да се ползва и за местната власт - общински решения, кмет, като тук ограничението за гласуване ще е по постоянен адрес. Ако някой си смени адреса, неговите гласове се изваждат от всички актове на старото населено място. По същия начин при смърт или отказ от българско гражданство гласуванията на човека (само личните, ако е бил политик) се премахват от цялото законодателство на страната и избор на президент/премиер/кмет.
Отмяната на текст от закон или смяната на президент, премиер или кмет ще става, ако в продължение на един месец друг текст или кандидат за президент/премиер/кмет се задържи с повече гласове от текущия.
По този начин ще отпаднат много излишни разходи за: парламент, депутатски апартаменти, избори, референдуми, ЦИК (РИК, СИК), бюлетини, чували, висене по опашки за предаване на резултатите, социологически проучвания и т. н. Със спестените пари спокойно ще може да се финансира новата система. Освен това всичко ще бъде прозрачно - кои точно хора кога за кой текст са гласували пряко или чрез кой техен представител, кой политик колко пари е спечелил от своята работа. Всеки ще може по всяко време да си проверява всичко и измами не могат да стават. Ще отпаднат и политическите кризи - парламентарна (няма парламент), президентска/правителствена/кметска (веднага ще има нов).
Kогато се постави на дневен ред някой закон, "политиците" ще имат право да гласуват до определен момент, който е преди момента на окончателно приемане на закона, за да имат възможност упълномощителите да проверят какво е гласувано от тяхно име и да го променят.
Идеята е напълно осъществима поради няколко причини:
1. България беше една от най-технологично напредналите държави в бившия СИВ и има (все още) достатъчно кадърни програмисти и компютърни специалисти за реализирането й.
2. Интернет комуникациите са достатъчно развити в страната и могат да достигнат до всяко кметство и почти всяко домакинство на приемлива цена.
