Kalpacho

Здравейте, бих искал да изкажа и своето мнение, тъй като се интересувам от темата. Според мен "мьекането" е фонетичен процес обхванал повечето славянски диалекти още през ранното средновековие, с изключение на сръбско-хърватски и словенски. "Мьекането" представлява смекчаване на съгласните пред предна гласна (е, и, ь, ѣ, ѧ). След изпадането на крайните ерове (ъ, ь), мекостта се запазила. В сръбския език нещата не са "омешани" - ь никога не смекчава предходната съгласна: konjь > konj korljь > kralj dьnь > dan solь > so(l) Просто славянския език си е имал меки съгласни и преди това, и те са запазени в сръбския. Повечето наши диалекти са затвърдили крайните съгласни. Но си личи, че някога са били меки от членуваните форми, при които съгласната вече не се пада крайна, следователно не подлежи на затвърдяване: път, пътят; ден, денят. Това важи за почти всички диалекти, включително и западните, например пат, пакьо в петричко. Разбира се, някои говори са стигнали по-далеч в затвърдяването, например Софийския (път, пъто) и Панагюрския (път, пътъ), но при положение, че всички околни говори някога са мьекали, нямаме причина да мислим, че те не са. От друга страна, ситуацията при преходните/торлашките диалекти е идентична със сръбския.