Отиди на
Форум "Наука"

alvassareiro

Потребител
  • Брой отговори

    10577
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    53

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro

  1. Сега, интересен въпрос поставяш. Видяхме, че прекомерният патриотизъм пречи на развитието и води до ниска образованост и изостаналост. Но липсата на патриотизъм също е вредна. Значи трябва една междинна стойност - здравословно обективно мнение. това означава да знаеш точно кой си, откъде си, каква е твоята култура. Не да се вярва на фантасмагории от рода - българите първите европейци. Всеобщо е мнението сред изследователите, че културите не само не се глобализират и сливат, а точно обратното - светът все по-упорито се херметизира, раздробява и разделя на култури и културните сблъсъци са неизбежни. Да кажа също, че съвременната мол-култура и други подобни всъщност са изява на традиционната българска култура - традиционно отворена към запада още от 19 век, приемаща новостите и имитираща, податлива на чужди влияние. През 19 век българите са имитирали французите по облекло, обноски, вкус. Днес е същото - само че с американците. Просто културата ни традиционно попива жадно чуждите влияния.
  2. Да допълня. говорим за изследване на междукултурни различия. Това означава че се изследват различията между културите, не сходните култури, които различия нямат. Изследват се култури, които са различни, за да открием какви са точно разликите и колко са големи. Навярно държави с различна история и съдба имат различни култури, но това е обяснението на разликите между тях, не пречка за изследването им.
  3. Тиберия няма такава държава. Сега, помисли по-добре къде има и къде няма древни народности, аз да кажа че в Нигерия има доста по-древни народности от нашата. Но това е друга тема. В какъв етап на формиране се намира една нация, как се формира и как не, не влияе по абсолютно никакъв начин на мисленето на хората. Изобщо, дали са нация или не, дали са племе или нещо друго, хората винаги ще мислят по определен начин, независимо от нация или племе. Ако ги попиташ - имате ли доверие на непознати, между отговорът и това дали имаш нация или не, дали си от племе или не, нняма никаква зависимост. Тук се мерят ценности. Учените от поне три десетилетия измерват и сравняват над 140 държави, култури и народи по света. И проблем с това няма. Който не му се вярва, проблемът си е негов. Ние мерим мнения, позиции, възгледи. Няма никакво значение колко години ти е предложила историята. Позицията ти е неадекватна. Важни са хората. Затова да оставим културните различия на специалистите, навярно разликата в историческото развитие обяснява тези различия, но щом имаме живи хора, нищо не ни пречи да ги питаме разни неща и да ги сравняваме. Иначе става расизъм. Вие сте примитивни, значи вашите отговори не струват. Аз просто представям резултати от вече проведени изследвания, от редица университети и институти, обхващаща 130 държави по света, вкл. Африка. Ако имаш съмнения или въпроси, обърни се към изследователите, те със сигурност ще ти дадат по-точни обяснения от мен.
  4. Мога да ви запозная и с други методи при изследването на културните феномени. Всъщност, въпросът за културните измерения, какво вкючват и какво не, е изключително сложен и споровете продължават и до днес. Дори Хофстеде не е успял да обори напълно критиките, особено по отношение на измерението "избягване на несигурността", което му създава ядове вече 30 години, както и измерението твърдост-мекост. Въпреки това, неговите 7 измерения са практически полезни - използват се за направата на предсказания с висока, или поне с приемлива степен на потвърждаемот и проверка. Освен това са най-добре изучени в литературата и разработени в науката. Друг тип подходи в междукултурните изследвания са: 1. Идеите на холандския учен и консултант Фонс Тромпенаарс, поне в сферата на управлението и мениджмънта. Книгата му може да се намери в България. Като цяло той е провел редица изследвания и има интересен материал. Въпреки това анализи на неговите теории, проведени от самия Хофстеде и от други учени, доказват, че повечето явления, за които Тромпенаарс говори в книгите си, корелират, т.е могат да се сведат до 2-3 измерения, не 15 както твърди. Например, измеренията на Хофстеде мерят неща, между които няма връзка, съществуват независимо едно от друго. Да речем интелигентност, височина и красота. Трите неща не се намират в корелация. Всяко от тях дава ценна информация за индивида, която не може да се извлече от другите две. Троммпенаарс мери неща като интелигентност, IQ и способност за излизане от трудни ситуации. Ясно е, че едното зависи от другото и няма нужда да се разглеждат поотделно. Ако имаш високо IQ, обикновено си интелигентен и имаш остър ум. Така измеренията на Тромпенаарс не са неверни, но не могат да се ползват за научни предсказания защото никое от нях не дава допълнителна информация. 2. Теорията на Шелом Шварц, който предлага система от 10 измерения, които засега нямат практическо приложение. Като цяло, е наложен методът на дихотомиите, предложен от Хофстеде и наложен от проф. д-р Ингълхарт - ръководител на проекта World Values Survey. Той създава двуизмерен модел на културите, като двете измерения могат да се разбият на по-малък брой с оглед по-голяма нагледност. Въпросът доколко можем да разбием дихотомиите на две отделни измерения, е сложен и налага сериозен статистически анализ. Само ако данните от едно изследване бъдат анализирани статистически сериозно с оглед разбиване на дихотомията и потвърдят, че става въпрос за две отделни явления, които не са във статистическа връзка, можем да говорим за разпадане на дихотомичния модел. Това обаче трябва да се направи за всяко измерение по отделно. Засега статистическите данни сочат, че споменатите 7 измерения трябва да запазят дихотомичния си вид.
  5. Нищо не ни обърква. Всичко се развива в реда на нещата. На нас все някой друг ни е виновен. Сега да кажа нещо за Нигерия пак - сред като имаме формирана нигерийска нация, с всички му там атрибути - столица, инсигнии - знаме, герб, граници, държавен апарат и тн., нищо не ни пречи да изследваме всичко свързано с нацията - щом има нация, има и национализъм, и национално и тн. Ако оворим за племе, разбира се че трудно бихме говорили за национална гордост. Тогава се изследва племенната или родовота гордост, защато ни интересува повече гордостта като феномен, не е толкова важно от какво е породена. В крайна сметка, ако днес си горд от своето племе, когато племето ти стане нация, ще си горд и от нацията си. Затова феноменът е един и същ. В случая с племената, обикновено не се провежда анкетно проучване, защото хората са неграмотни. Ползва се методът на включеното наблюдение. Което дава не по-поши резултати.
  6. Ами по принцип в науката, а именно в сравнителната антропология, се е наложил като най-успешен методът на културните измерения на проф.Хофстеде, за които съм писал в този форум - постът се казва културни измерения. Хофстеде прилага 7 културни измерения - мъжественост/женственост, спокойствие/тревожност, себеизтъкване/себезаличаване, стабилност/гъвкавост, себеудолветворяване/себезаличаване и индивидуализъм/колективизъм. Общо за всички тях, е, че те са културни дихотомии, двуполюсни модели на възприятията и поведението на народите по света. има и други изследователи, като Тромпенаарс, които предлагат тези дихотомии да се разбият на две - сътответно всяка да е отделно измерение. Но като цяло учените са обединени около дихотомния модел на междукултурните изследвания и това е тяхно право, навярно имат своите доводи. Ние, като хора, които се интересуват от наука, можем само да приемем приетите вече от научната общост методики и методологии. Все пак, каквото и да мерим, винаги ще установим дихотомия - ако има горди, има и негорди,ако има щастливи, има и нещастни, ако има родови култури, има и безродови култури. Затова нямаме нужда от 15 културни измерения, колкото предлага Тромпенаарс. И 7 ни стигат, стига да приемем, че и едното и другото са двете страни на едно и също явление. В единия случай го има, в другия се регистрира липсата му. В случая, и двете неща, и съществуването на явлението, и неговото отсътствие, се обуславят от еднакви фактори. Например - ако някои е висок, а друг нисък, обикновено виновник за това е еди кой си хормон, каойто веднъж го има, друг път го няма. И високото, и ниското са функция на едно и също нещо, и се изследват едновременно. Искам само да кажа, че методологията на междукултурните изследвания се наложи една наскоро, т.е именно културните дихотомии са революционен и новаторски метод при подобни изследвания, нещо, за което Хофстеде претендира още от 70-те. Относно взаимопомощта - може да има стотици хипотези. Аз илагам най-правдоподобната. Ако имате доказателства за друга, давайте поздрави
  7. Гордост (себеизтъкване и себезаличаване) Културното измерение себеизтъкване-себезаличаване е проучено и формулирано от българския доц. М.Минков (СУ), ученик на проф. Хофстеде, и описано доста успешно в книгата му “Защо сме различни” – Класика и стил, 2008. Както видяхме в предходната тема, някои култури и народи са по-горди от други. Изследванията, които WVS и PRC проведоха между 1995-2004, в които е включена България (социологически институт на БАН), макар че анкетни проучвания се правят от 1980 насам, сочат, че на въпроси като: “Нашата култура е по-висша от другите”, “горд съмо своята националност”, да се живее от подаяния и помощи е унизително”, “важен ли е за вас трудът” и други, на първо място са редовно арабите, западна Африка, Латинска Америка и САЩ. Тези изследвания дават една много ясна картина за мястото на едно общество по измерение, наречено себеизтъкване-себезаличаване. Първото е характерно за споменатите части на света, а второто – Източна Азия, отчасти Европа, особено Източна, Холандия, Скандинавските страни и Германия. Редовно на дъното на класациите по гордост са Прибалтийските страни, Русия, Беларус, Китай и Япония. Очевидно западно и източноевропейците, както и източноазиатците не живеят с чувството за културно превъзходство. Националната гордост и чувството за превъзходство са особено типични за САЩ, Западна Африка, Латинска Америка, арабските страни, Турция, пакистан и Бангладеш. Изобщо, винаги, когато се мери гордост, породена от каквото и да било, винаги на първо място са арабите и латиноамериканците, а редом до тях са западноафриканците и САЩ. Така може да се заключи, че някои народи и култури са доста горделиви и за тях е нещо нормално да се показват, хвалят, изтъкват, съревновават и гордеят. При други далеч не е така. Минков дава интересен пример. Хората от племето жу-туаси в Южна Африка, известни повече като бушмени, имат странно поведение. Ако ловец убие едро животно, го скрива в пустинята, връща се в селото и на въпроса как мина ловът, той отвръща – абе убих едно такова мършаво животно, че нямаше смисъл да го влача дотук и го оставих в пустинята. Ако няколко поредни пъти ловецът има успех в лова, от него се очаква да каже – изглежда късметът ме е напуснал, ще се откажа за известно време от това. Той няма право да показва, че е с нещо по-добър от другите и да се изтъква и откроява. Всички трябва да са равни и да получават по равно. Това явление, описано подробно от американския антрополог Ричард Лий, е характерно и за много държави по света. Японците изключително трудно получават похвали и комплименти – хвалбите направо ги паникьосват и объркват, направо ги смущават. Американците пък нямат нищо против да ги хвалите, приемат съвсем нормално всяка похвала, и то с усмивка и кимване в знак на съгласие. Хофстеде разглежда тези явления и ги третира като част от културното измерение мъжественост-женственост. Според него, изтъкването и гордостта са типично мъжествени черти, а скромността и себезаличаването – женствени. Всъщност, на равнище социум и цяло общество, явлението няма нищо общо с това измерение. Затова Минков формулира ново културно измерение – себеизтъкване-себезаличаване, което Хофстеде официално прие. Освен директното измерване на гордост, патриотизъм, себеизтъкване чрез анкети, съществуват и други начини да се мери гордостта. Правени са изследвания на феномена “даване на бакшиш”. Най-висок брой професии, над 30, в които е прието да се оставя бакшиш, има в Египет, САЩ, Гърция, Турция, Испания. Някъде по средата са Германия, Холандия, Швеция, Белгия. На дъното са Япония – дава се бакшиш само в 4 професии. През лятото на 2004 г. американският изследовател Левин проведе серия от експерименти в 23 световни столици, вкл. София – човек се престува на куц или сляп и моли за помощ минувачите. Сто процента от жителите на Риу ди Жанейру се впускат да помагат на “слепия”. В София и Букурещ порцентът е под 70. Във втория случай, когато човекът се прави на куц и изпуска списания на тротоара, само 22% от социянци му помагат да ги събере. В крайна сметка Левин отрежда на София 19 място от 23 възможни столици – в Азия, Ю.Америка, Европа, Азия – по състрадателност и взаимопомощ. Какво общо имат даването на бакшиши и взаимопомощта с гордостта. Ами в култури, където хората изпитват нужда да се показват, изтъкват и са горди, обичат да се възприемат като успели в живота, щедри и благородни хора, които дават пари наляво и надясно и помагат на хората в беда. След като очертахме географията на гордостта и себезаличаването, нека видим какво поризлиза от това измерение, т.е неговата логическа рамка. 1.Съревнования – обикновенокъдето чувството за превъзходство и гордост предизвиква стремеж към съревноваване. Въпросът, който задава WVS е дали съревнованието между хората е по принцип нещо хубаво или не. То се отхвърля най-решително в България, и то не от вчера а винаги, затова социализмът е много по сходен до нашата традиционна култура, Източна Европа, Скандинавия и Източна Азия. Съревнованието е най-добре приемано в САЩ, Западна Африка, арабския сват и Карибския басейн. Всъщност, американците се съревновават и сравняват в абсолютно всичко – от най-посещавана църква до най-добра готвачка на кейк. Българите решително отхвърляме класациите, особено ако става въпрос за нещо важно като пари, училища, заплати, работа. Съревнованието обърква българина, както и японеца, шведа. В Швеция има закони, които ограничават решително конкуренцията между фирми. 2.Гордост и обществени нагласи – сега нещо важно. В общества, където съревнованието се счита за нещо полезно и хората се себеизтъкват, е нормално да се смята, че щом някои печелят, други губят. През 2002-2003 г. PRC задава въпрос: “какво предпочитате – всеки да е свободен да преследва целите в живота си, без да му се бърка държавата, или държава, която гарантира, че никой няма да живее в нищета?” мнозинството жители на Източна Европа и Азия избират второто. В САЩ е обратното. Това няма нищо общо с икономическото развитие и възможностите за развитие на индивида. Защото в редица бедни страни като Нигерия, Гана, Того, пакистан и др. американската позиция е дори по-силно застъпена. В обществата, където хората обичат да се изтъкват и са горди и съревноваващи се, предпочитат всеки сам да си оправя живота и да се бори, отколкото държава, която прави хората равни и подтиска стремежа им към изява. PRC задава и друг въпрос – “как смятате, неуспелите хора са неуспели поради собствените си недостатъци, или е виновно обществото и държавата? “ Почти половината българи смятат, че е второто, което ни прави абсолютен световен първенец по упрекване на държавата за собствения неуспех. В САЩ 82% смятат първото, а в Кот д`Ивоар – 63%, Йордания – 69%. PRC задава и друг въпрос:”Всяка дейност, която се управлява от държавата, е неефективна и пилеене на пари?” В Европа, арабския свят, Африка съгласието е над 80%. В България е около 34%, което ни прави пак първенец. Т.е ние от всички изследвани народи по света смятаме, че държавата трябва да прави всичко – да чисти снега, да оправи фасадите, да чисти, да мие, да дава пари наляво и надясно, да регулира живота и тн. и естествено сме недоволни как го прави. Имаме прекомерни очаквания за това, какво може да направи държавата и какви са отговорностите й – тя е отговорна са личния ни успех. В остатъка от света хората не очакват подобни неща от парвителството си и смятат, че всеки сам си е отговорен за успеха и неуспеха, за парите които взима и за чистотата на градовете. Сега нещо важно – това е единственият начин да разберем нещо парадоксално, което никой досега не еуспял да обясни. Защо най-бедните, мизерни, пропаднали държави са най-безразлични към бедността. Това са Западна Африка, Лат.Америка и арабския свят. Те просто я приемат за нещо естествено, като логичен резултат от съревнованието между хората – едни печелят, други губят. Освен това там не очакват, че държавата трябва да осигури богат и добър живот на индивида – понеже хората са горди, това си е тяхна работа. Затова дори в бедните държави, където има демокрация – танзания, кения, камерун, бангладеш, и тн. никога няма няма и да има социални протести. Обратно – в Българи, Германия, Швеция, молдова, Русия хората очакват прекалено много от странат си, да им дава пари, приписват й личните си неуспехи, и затова протестират, ако държавата е бедна, или ако е богата, имат перфектна социална система. В Германия безработните взимат по 650 евро всеки месец, държавата им плаща наема на 60 кв. Жилище и данъците. В Швеция можеш да се пенсионираш на 45, стига да те боли гърба или имаш хемероиди, и получаваш пенсия от 2000 евро нагоре. Въпрос на култура – култура на гордостта. Обикновено гордите хора осъждат живеенето на социални помощи. Дали ще ги приемат е друг въпрос. 3.Гордост и външна/вътрешна причинност на живота – в книгата си Минков развива интересна теза. Обикновено в страни, където подтискат желанията и чувствата си, не битува схващането, че са господари на живота и действията си. Където хората се себеудовлетворяват, като Нигерия или Куба, вярват, че животът може да се контролира и те са господарите. Затова са и по-щастливи. Себеизтъкването и гордостта като че ли още по-добре обясняват тези нагласи. Хората с високо самомнение и самоувереност са склонни да вярват, че са господари на живота си и всичко зависи само от тях. Тези с ниско самочувствие, като нас, семо хленчат и се оплакват, че държавата е калпава, вместо да се напънат да направят нещо сами. Обаче, ако питаме от какво зависи успехът/неуспехът, нещата се променят. Тъй като повечето горди общества, с високо самочувствие и мнение, са предимно бедни (именно поради това – става въпрос за Третия свят, за САЩ и ЕВропа има друг механизъм) – та тъй като са бедни и горди, не са способни да си призная, че са неспособни да забогатеят, заради гордостта. Затова обикновено в Африка и Лат.Америка се твърди, че успехът зависи от външни фактори – като късмет, Бог, и тн. Затова се и по-суверни и религиозни. Значи какво правят африканците – твърдят ,че контролита живота си и са господари на действията си, но ако ги питат защо са бедни – ами късмет.....Значи контролът върху живота се състои в това да пиеш, да се веселиш, да правиш секс когати си искаш и с който си искаш, а парите и успехът са нещо съвсем различно, което зависи от Бог или късмет. 4.Възпитание в дух на гордост и съревнование. Още от малки на американците им се внушава, че трябва постоянно да се доказват, да се съревновават. Това личи от всякакви класации – най-добър ученик, най-добра мажуретка, най-добър спортист. Това личи и в филмите – винаги има един супер хироу, който спасява една безлична и пасивна маса от “говеда” от метеорит или вампири. В Европа и България е точно обратното, също и в Япония. Тук се внушава, че си никой и затова имаш нужда от себеусъвършенстване. Международният американски проект TIMSS от десетилетия прави представителни проучвания по света, като мери успеха по математика и природни науки на ученици от 4-8 клас. Най-слаби в училище са именно най-гордите народи – Африка, Лат.Америка, САЩ, Ирландия. На първо място са японци, белгийци, холандци, германци, източноевропейци. Богатството може би е фактор, но не обяснява защо САЩ и Саудитска Арабия са доста под Украйна, Румъния или България. Единственото смислено обяснение, и това пак е важно е да прочете много внимателно е, че на личностно равнище съществува пряка връзка между гордостта – лична, национална, родова – и липсата на интерес към ученето и себеусъвършенстването, както и към себеразвитието. Говорим за философия то рода на: “Аз съм най-добрият, най-великият, за какво ми е да уча”. Тази корелация действа както на личностно ниво, така и на ниво цели общества. Може и обратното – казваш си – нито съм толкова велик, нито толкова умен, нито толкова добър. Затова ще си седна на...и ще уча, уча, за да стана някой. Така мислят в Германия, Швеция, България, Япония. и навсякъде, където гордостта отстъпва на скромност и себезаличаване. Това води до висок успех в училище и икономическо развитие. Защото бедните страни, които са горди и патриоти, не вървят наникъде. Икономическо чудо има в Балтика, Испания, България, Япония, Корея, но не и в Танзания, Нигерия или Пакистан. САЩ се развиват добре, въпреки патриотизма и гордостта си, но те са богати това е вече друг въпрос. Няма един механизъм за успех. Два са – за бедни и за богати. Понатък ще опиша как гордостта и себеизтъкването корелира с друго културно измерение – стабилност и статичност. То предизвиква абсолютиско мислене на ниво цели общества, висока религиозност, ниска образованост и слаб успех в училище, консерватизъм и отхвърляне на промяната, икономическа изостаналост и в крайна сметка.....бедност.
  8. Анкетите се ползват от БАН и учените от WVS. Аз само изнасям резултати. И пак да кажа - ако си горд от племето и рода си, обикновено си горд и от страната си. Все пак и в Африка също има национални държави. Предствавителните извадки са предимно от граждани на големите градове, съмнявам се учените да обикалят из племената с анкета в ръка. Вероятно анкетата за Нигерия е проведена в Лагос, Абуджа, Ибадан и Майдугури, където все пак живея хора, които са наясно в коя държава са, какви са и могат да четат и пишат. Като цяло, подобни въпроси, освен патриотизъм и национализъм, мерят гордост, което е по-важното. Тъй като гордостта е едно от културните измерения. В него влизат патриотизъм, национализъм, гордост от род, раса, семейство, племе, индивид и всичко останало.
  9. И какъв е смисълът който влагат. Никой не влага никакъв смисъл. Всеки си следва културата и я моделира. Мислиш в грешна посока. Няма европейско и африканско разбиране за култура. Има френска и нигерийска култура, които са различни по форма, съдържание, но какво от това? Едните правят едни неща, другите други. Е и? В историята си безспорно силен, но културите и културните изследвания остави на специалистите. Разбиранията за култура се налагат от учените. Обикновения французин и нигериец просто си следват своята култура - едните правят едни неща ,другите други. Изследванията за гордостта от култура и раса, както и националност, са проведени през 1995,2000 и 2005 г. в 130 държави от Африка, Азия, Европа, Америка и Австралия. Проведени са и у нас от БАН. Ако имаш съмнения по методиката и разбиранията за култура, ги отнеси към БАН. Данните са обработени и публикувани. така че каквото и да си кажем, учените са си свършили работата. Който не му се вярва негов си е проблемът.
  10. От изказванията ти лъха расизъм май...което не е на добре. Нигерийците прекрасно знаят какво е култура, защото си я имат в изобилие. Имат я и още стотици племена, народи и държави. Знаяти ккаво е раса, защото расизмът е най-разспространен именно в черна Африка. Да се сетим за геноцида в Руада между тутси и хуту. Ви, хората в Нигерия не са толкова глупави, за колкото ги взимаш. Я поясни какво значи "европейски смисъл на думите раса и култура"?? такова изказване буди недоумление у мен....
  11. Въпросът, зададен от WVS е:съгласни ли сте, че вашата раса и култура е по-съвършенна от другите? Разбира се, нигерийците са съгласни. Остави нациите и племената. Тук мерим гордост. Гордост от род, племе, семейство, раса, култура и тн. Не разбирам какво искаш да кажеш. как въпросът "няма вяра на непознати" би могъл да се интерпретира различно то различните култури. Да приемем, че нигерийците са имали предвид племето си, а французите държават си. Е и? Пак едните са по-горди от другите. Обикновено гордите от племето си, са горди и от рода си, семейството, народа, расата, и всичко друго. Това се отнася за нигерийските племена. При бушмените, които се наричат правилно жу-туаси, обаче не е така. Не нито са горди от племето си, нито от расата, нито от семейството нито от нещо друго. Каквото и да сравняваш, винаги има народи, племена, общности, които са първи по гордост, и такива, които не са. Аз лично не виждам разлика в твърдението: Смятам, че моето племе е по-висше от другите, и Смятам, че моята нация е по-висша от другите. Принципът е един и същ. Тези, които смятат, че нацията им е по-съвършена, обикновено смятат, че и племето им е съвършено, и че те самите са съвършени. И обратното. Не разбирам какво искаш точно да кажеш. Въпросът е, че има едни култури, при които гордостта се насърчава, и други, при които се подтиска. От какво точно са горди не е толкова важно. Защото гордите са горди от всичко. "Много съм горд от моята националност - Нигерия:72% Нашата култура е по-висша от другите - Нигерия: 38% източник: WVS 1995-2004 г. Непълна извадка каквото и да са имали предвид, са си го казали.
  12. Защо, обоснови се. Можем да сравняваме мненията, идеите, възгледите на абсолютно всякакви култури. Просто ще получим различни мнения. После търсим обяснения....По тази логика не може да се порвеждат анкетни проучвания въобще - защото обхващат хора от различни части на страната, различна възраст, пол, образование и тн. Можеш да питаш абсолютно всички хора по света за абсолютно всичко, стига въпросите ти да са формулирани коректно. какво пречи не мога да разбера. май и ти не знаеш. Всъщност, именно различните култури се сравняват и се питат с анкети, защото няма смисъл да сравняване сходни неща, след като са сходни и си приличат, нали така. Има смисъл да питаме за едно и също нещо различни култури, да установим разликите в мненията и да ги обясним. това правят социолозите, антрополозите и културолозите.
  13. Е тука вече излизаме от науката и влизаме в сферата на фантастиката и световния заговор и конспирация. Което не е сериозно. Има си наука, има си обяснения и толкоз. За интернет и колите, това е съвсем различно нещо. То връзка със щастието няма. Тук не става въпрос какво аз предпочитам и какво не, а говорим за култури - има култури на щастието, и такива на нещастието. Щастието е преди всичко културен феномен, зависи от културата, не от богатството или парите. Аз лично предпочитам да имам кола, интернет и 55 канала на твто, и да съм нещастен. Обаче има народи, които не го предпочитат. Затова говорим за културни различия. Не виждам какво лошо и странно има в това.
  14. Искам само да уточня, че общото усещане за благодествие и удовлетовеност от живота е нещо различно от щастието. Може да се определяш като щастлив, но да не си доволен от живота. На това се дължат различията с Нигерия. те са бедни, затова не са много доволни от живота, но въпреки това са на първо място по щастие. това са две различни неща. Като религия и вяра. Може да вярваш в нещо, но да не си точно религиозен.
  15. Съмненията ти са типични за скептичния българин, койтно навсякъде мисли че го мамят и манипулират. Интересно кой би манипулирал невинни изследвания, които мерят нагласи, мнения, идеи, ценности, които нямат нищо общо с политиката. манипулират се резулати или плрогнози за избори, но не и въпроси от рода на: "смятате ли, че детето има нужда от двамата родители, за да отрасне щастливо?" или "нямам доверие на непознати" и други подобни. Това са все неполитизирани проучвания, които имат за цел да установят основните ценности в едно общество, особленостите на културата и нагласите. Историческата наука, на която всички тук сте подвластни, е много по-манипулирана от политиката, но никой и дума не обелва за това. затова пуснах темите за етноцентризма и националноцентризма.
  16. Въпросите са зададени достатъчно коректно, тъй като са правени от професионалисти социолози, които най-добре знаят как се пита и за кое. Наистина, щастието няма нищо общо с благосъстоянието. Щастието корелира със свободното задоволяване на чувствата и обратно - народите, които подтискат емоциити и желанията си, като България, са нещастни. професор Хофстеде е обяснил прекрасно този принцип, който е бетонен. Нито демокрацията, нито икономическото развитие причиняват щастие. Едни от най-щастливите в Европа са босненците, доста пред Гърция и Португалия.
  17. Напротив, нигерийците са доста щастливи хора и по двете класации. Просто едната мери проценти от извадката, другата не знам какво точно мери - това 187 какво е, съмнявам се че е средна стойност. Но каквото и да е, е доста нагоре. Е, по втората класация не са най-щастливите, както е по първата, която смятам е по-достоверна, защото дава средна стойност от три последователни проучвания, но пак коефициентът им е доста висок. Щастието корелири с много неща - например субективно чувство за здраве. Пак нигерийците са на първо място. така че, каквата и класация да вземем, са винаги нагоре в нея. Виж, имаш интересни идеи. Но вече съществуват формулирани теории, подкрепени от учени, които аз просто цитирам.
  18. Данните които имам казват различно. Те са 1995-2004 г. т.е World Values Survey провежда обикновено три последователни вълни на проучвания, преди да публикува резултатите. Тка се избягват моментните състояния, които предполагам са залегнали в данните, които цитираш. Въпреки това, дори в твойте данни има доста бедни страни, които са доста щастливи, и няма какво да запълват - Бутан, Оман, Вануату, Гвияна и тн. Примерите за това са много повече от обратното - т.е доста повече бедни страни са щастливи, отколкото нещастни.
  19. Е и? Някои страни са си разменили местата, но като цяло регионалната география на щастието си остава непроменена.
  20. Не разбирам какво искаш да кажеш....Как така да имаш предвид културните различия. нали точно културните различия се откриват чрез анкетните проучвания. Питаш хората в 130 държави какво мислят за това и онова, и виждаш, че между държавите има различия. Затова се говори за междукултурни проучвания. Всеки човек дава отговор, който е присъщ на културата му, нали така. И така откриваме че някои култури си приличат повече от други. Например в Нигерия се установи, че проституцията изобщо не е нещо негативно и дори жените предпочитат да я практикуват, дори да имат алтернатива, примерно работа в полето. Това е така и в гана, Буркина Фасо и отчасти в Камерун. В България и Гърция обаче не е така. Ето културни различия.
  21. Какво и е на Нигерия. то толкова абсурдно е и да кажеш Анкета в България! Събираш 4000 нигерийци, например в Абуджа и Лагос, и ги питаш - вярвате ли в Бог? щастливи ли сте? обичате ли задружната работа? трябва ли според вас жената да е вярна на мъжа? и т.н.....Недостатъците на анкетния метод са общи, не зависят от народността. Казвам го, защото вече няколко години извършваме анкетни проучвания върху чужденци от катедрата на СУ. Патриотизмът си остава - при бедните народи които са повече патриоти, са по-изостанали, по-неуки, по-религиозни и по-всичко подобно. Логиката е бетонна. Говоря за бедните народи. затова имаме икономическо чудо в българия, Латвия, Естония, Япония, Корея, Китай, Виетнам, Малайзия, но не и в нигерия, Гана, Латинска Америка.
  22. Най-щастливите хора на планетата - представителна извадка на World Values Survey 1995-2004 г. Нигерия - 66.8% Танзания - 57.1% Мексико - 56.9% Венесуела - 56.8% САлвадор- 55.7% Пуерто Рико - 53.2% Холандия - 46% Дания - 45.1% Канада - 44% Австралия - 42.9% Белгия - 42.7% Швейцария - 32.9% САЩ - 39.3% ЮАР - 38.5% Швеция - 36.7% Чии - 36.2% Аржентина - 33.2% Франция - 31.4% Сингапур - 28.8% Япония - 28.6% Турция - 20.8% Индонезия - 20.6% пакистан, Киргизтан - 19.9% Испания - 19.6% Германия, Македония - 19.2% Гърция - 19% Италия - 18.4% Египет - 18.1% Азербейджан - 11.3% Южна Корея - 9.6% България - 8% Армения - 6.3% Русия - 6.1% Литва - 4.8% Румъния - 3.6% Данните са непълна извадка на WVS. Може в последните 4 години някои проценти да са се изменили малко, но като цяло това е картината на щастието. то не зависи от богатството, защото както е видно, най-нещастни са обикновено най-богатите, а най-щастливи са най-бедните. Разбира се, има изключения. затова зависимости между щастие и богатство трудно могат да се намерят. Зависимостите са други. Щастието няма общо с парите, то е културен феномен и зависи от културните измерения на проф. Хофстеде. Най-силно влияние върху щастието оказва измерението себеподтискане-себеудовлетворяване.
  23. Съществува направление в социологията, което се нарича междукултурни изследвания - intercultural studies. Практически можеш да питаш всеки народ по света какво мисли за семейството, дали е религиозен или не, горд ли е или не е и тн. След това сравняваш резултатите. народите, които са най-различни, имат най-сериозни различия по зададените въпроси. Не виждам какво пречи да питаш хората по света :Какво предпочитате - правителство, което гарантира всички да не живеят в нищета, или всеки сам да е отговорен за развитието си, без да му се меси държават? практически можеш да питаш всички хора за каквото се сетиш. Ако имаш пари разбира се, тези изследвания са скъпи. Вече различните народи и култури дават различни отговори, които са израз на културните им различия. С методологическите принципи на междукултурните изследвания се занимават учените в БАН, това не е моя работа. Сега - най-ниско ниво на гордост в света, т.е най-голяма скромност от всичко имат японците, което е традиционна тяхна черта. Следвани са от Германия, Скандинавските страни и Източна Европа. Тук осъждам прекомерно радутия патриотизъм, не тоталното заличаване на индивида, каквото има в Япония например. От развитите страни, най-горди са САЩ и Ирландия, но те са особен случай. Тук пояснявам, че става въпрос за настоения в момента, не преди 200 години. За какъв точно комплекс говориш? Аз не виждам никакъв комплекс в България. Имаме стабилна и бетонна култура, в която няма нищо ненормално. Всичко в нашето общество се подчинява на железни правила, културата ни следва солидна логика и не виждам какъв комплекс има. За камплекси говорят само хора които си нямат никакво понятие от култура и съвремие. Ако се занимаваш с културни изследвания ще видиш, че българската култура е като всяка друга - бетонна, железна, с ред и логически закони. Ако някои не може да ги разбере, проблемът е в него, не в обществото ни. Съжалявам че го казвам, айде няма да го кажа....за комплексите...
  24. Високото самочувствие води до ниска образованост, висока религиозност и слабо развитие при бедните народи. При богатите - в случая САЩ, е обратното. както вече казах. В случая САЩ са едно от малкото изключения от това правило, докато то се потвърждава при повече от 130 изследвани държави по света - бедни, горди, необразовани. В твоята теза, която е логична, има едно слабо място - обикновенно гордите от народа и нацията си, а едни от най-гордите в света са нигерийците, са горди и от всичко останало - от религията си, от расата си, от културата си, от рода си, от семейството си. Те са и най-щастливите хора на света, както и субективно най-здравите. Т.е те няма какво да заместват. Водят мизерен живот, но това не им пречи да се веселят, да се радват на живота, и да се гордеят за всичко.
  25. Нещата са свързани - високо самочувствие води до ниска образованост, висока религиозност и слабо развитие. може и обратното. Както и да го погледнеш, корелацията е ясна. Това обаче важи за бедните страни. Ако народът е богат, например САЩлогиката се обръща с главата надолу. Те са много горди, патриоти, силно религиозни, нямат много висшисти, но имат висок стандарт. Има ли нещо в тяхната култура, което да стимулира икономическото развитие. Ами има, и това е същото, което го спира при бедните народи. В това няма нищо чудно. Би било наивно да смятаме, че има една проста формула за развитие, която да дава еднакви резултати навсякъде. Това е като лекарство, което лекува един човек, но разболява друг. Все пак, в някоя следваща тема ще опиша механизма.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...