На пръв поглед (като запален фен на шаха и шашките) отговора ме накара ироничн да се усмихна. Нека обаче направим кратък анализ. Бойните действия са прекалено обширно понятие. Нека приемем три основни гледни точки:
1. Сравнение относно пълководеца :
При баскетбола това е треньора, при шахмата е самия шахматист. По филмите всички сме гледали как разни шефове или комендири обясняват действията си със шахматни термини. Само, че проблемите на пълководеца не само до планиране. Винаги когато има човешки елемент има и непредвидени обстоятелства. С други думи на шахматиста топа му не може да хване Тиф или пък пешките му да се деморализират при вида на идващата царица. Съответно не му е необходимо да е добър психолог или пък да се съобразява с други хора ( което всъщност е относително, защото ако е гросмайстор навярно има треньор и секунданти). Също така шахматиста няма хора, които да му дават заповеди. Той си е шеф сам и определя хората около него. Треньора по баскетбол обаче не просто има шефове, а обикновено има и фенска маса, която обикновенно има очаквания към него и начина по който работи.
Тук предимство взима баскетбола.
2. Сравнение относно стратегията:
Ако ползваме терминологията на теорията на игрите шахмата е игра с последователни ходове, а баскетбола с едновременни. Бойните действия клонят към едновременни ходове. Началните условия при шаха са еднакви и за двамата съперника. Тоест ако можем да говорим за стратегическо предимство то е на ниво психология. При бойните действия и баскетбола е често срещано едната от двете страни да разполага с по-добри начални условия.
Стратегията при бойните действия се определя от оръжията с които разполагат двете страни( при баскетбола - играчите ) . Те пък от своя страна се изграждат от хората над "стратега". Той има слабо влияие над тях. При шахмата стратегията е свързана с уменията на двамата играчи и начина, по който започва двубоя. Тя слабо зависи от други хора освен треньорите на шахматиста. Съответно проучването при шахмата е насочено към игрите, които съперника е играл, при баскетбола и военните действия към това, с което разполага.
Друг важен елемент е неизвестността. При бойните действия и баскетбола се намалява с проучвания и шпионаж на съперника. В шаха за целта се изучават комбинации от ходове и цели партии.
Важно предимство на шаха обаче е , че може да има много заплахи от много места, както при бойните действия. При баскетбола за плахата е там където е топката, останалото са възможности.
Предимството отново е на страната на баскетбола.
3. Сравнение относно тактиката:
При шахмата има една концепция, която обожавам : Материал, Време, Качество. Накратко казано разглежда начините по които намаляването на един компонент може да подобри друг компонент, който да ни приближи до целта. С други думи - жертваме офицер, за да може коня който е на време два хода от царя да се приближи и да помогне на царицата да го матира. При военните действия това може да бъде използвано с пълна сила. Особено в миналото. Намаляваме пехотата на половина за да може да стигне по-лесно до възвишения, които да усвои и да използва за атака след това. При баскетбола това материала винаги е еднакъв. Времето пък зависи от качеството, така че трудно можем да говорим за приложение там.
Като цяло тактиката е прекалено различна и за трите. Шаха обаче се припокрива по-добре с военните действия, защото е свързан с променящи се позиции и ресурси.
4. Контакт между съперниците .
При баскетбола имаме явен физически контакт. Физиката играе основна роля. Психиката също. При шаха физика няма, но макар и много хора да отричат. Психиката играе не по-малка роля.
В случая предимството отново е на страната на баскетола.
Обобщение :
Като цяло баскетбола печели, от към гледна точка на пълководец и стратегия. Шаха е по-близко до тактиката. Ако се загледаме в произхода на двете игри това не би трябвало да ни учудва. Шахмата възниква, като опит за военна симулация, но след това претърпява много промени, които го тласкат, към обикновенна логическа игра. Съвременните колективни спортове възникват, като начин за отдих през свободното време. След това обаче се превръщат в пряк заместител на съревнованието между отделни държави и райони. Това, което хората харесват в тях е съревнованието и битката. Поради това се оформят по подобие на начина по който хората са се съревновавали в миналото (и в някои части на света в настоящето) , а хората се идентифицират с любимите си отбори по същия начин, както навремето с армията на държавата си.
За хората, които не са се отегчили от дългия ми коментар, ето една сходна интересна тема :