Отиди на
Форум "Наука"

Alexander_Mihov

Потребител
  • Брой отговори

    3
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Alexander_Mihov

  1. На пръв поглед (като запален фен на шаха и шашките) отговора ме накара ироничн да се усмихна. Нека обаче направим кратък анализ. Бойните действия са прекалено обширно понятие. Нека приемем три основни гледни точки: 1. Сравнение относно пълководеца : При баскетбола това е треньора, при шахмата е самия шахматист. По филмите всички сме гледали как разни шефове или комендири обясняват действията си със шахматни термини. Само, че проблемите на пълководеца не само до планиране. Винаги когато има човешки елемент има и непредвидени обстоятелства. С други думи на шахматиста топа му не може да хване Тиф или пък пешките му да се деморализират при вида на идващата царица. Съответно не му е необходимо да е добър психолог или пък да се съобразява с други хора ( което всъщност е относително, защото ако е гросмайстор навярно има треньор и секунданти). Също така шахматиста няма хора, които да му дават заповеди. Той си е шеф сам и определя хората около него. Треньора по баскетбол обаче не просто има шефове, а обикновено има и фенска маса, която обикновенно има очаквания към него и начина по който работи. Тук предимство взима баскетбола. 2. Сравнение относно стратегията: Ако ползваме терминологията на теорията на игрите шахмата е игра с последователни ходове, а баскетбола с едновременни. Бойните действия клонят към едновременни ходове. Началните условия при шаха са еднакви и за двамата съперника. Тоест ако можем да говорим за стратегическо предимство то е на ниво психология. При бойните действия и баскетбола е често срещано едната от двете страни да разполага с по-добри начални условия. Стратегията при бойните действия се определя от оръжията с които разполагат двете страни( при баскетбола - играчите ) . Те пък от своя страна се изграждат от хората над "стратега". Той има слабо влияие над тях. При шахмата стратегията е свързана с уменията на двамата играчи и начина, по който започва двубоя. Тя слабо зависи от други хора освен треньорите на шахматиста. Съответно проучването при шахмата е насочено към игрите, които съперника е играл, при баскетбола и военните действия към това, с което разполага. Друг важен елемент е неизвестността. При бойните действия и баскетбола се намалява с проучвания и шпионаж на съперника. В шаха за целта се изучават комбинации от ходове и цели партии. Важно предимство на шаха обаче е , че може да има много заплахи от много места, както при бойните действия. При баскетбола за плахата е там където е топката, останалото са възможности. Предимството отново е на страната на баскетбола. 3. Сравнение относно тактиката: При шахмата има една концепция, която обожавам : Материал, Време, Качество. Накратко казано разглежда начините по които намаляването на един компонент може да подобри друг компонент, който да ни приближи до целта. С други думи - жертваме офицер, за да може коня който е на време два хода от царя да се приближи и да помогне на царицата да го матира. При военните действия това може да бъде използвано с пълна сила. Особено в миналото. Намаляваме пехотата на половина за да може да стигне по-лесно до възвишения, които да усвои и да използва за атака след това. При баскетбола това материала винаги е еднакъв. Времето пък зависи от качеството, така че трудно можем да говорим за приложение там. Като цяло тактиката е прекалено различна и за трите. Шаха обаче се припокрива по-добре с военните действия, защото е свързан с променящи се позиции и ресурси. 4. Контакт между съперниците . При баскетбола имаме явен физически контакт. Физиката играе основна роля. Психиката също. При шаха физика няма, но макар и много хора да отричат. Психиката играе не по-малка роля. В случая предимството отново е на страната на баскетола. Обобщение : Като цяло баскетбола печели, от към гледна точка на пълководец и стратегия. Шаха е по-близко до тактиката. Ако се загледаме в произхода на двете игри това не би трябвало да ни учудва. Шахмата възниква, като опит за военна симулация, но след това претърпява много промени, които го тласкат, към обикновенна логическа игра. Съвременните колективни спортове възникват, като начин за отдих през свободното време. След това обаче се превръщат в пряк заместител на съревнованието между отделни държави и райони. Това, което хората харесват в тях е съревнованието и битката. Поради това се оформят по подобие на начина по който хората са се съревновавали в миналото (и в някои части на света в настоящето) , а хората се идентифицират с любимите си отбори по същия начин, както навремето с армията на държавата си. За хората, които не са се отегчили от дългия ми коментар, ето една сходна интересна тема :
  2. Казуса прилича на една от любимите ми стратегически задачи. Само, че трябва да добавим и "при равни други условия", за да бъдет коректно условието. Решението е просто. След като условията са равни продължението не зависи от тях. Щом не зависи от тях значи зависи от пълководеца и войниците му. В случая говорим за вземане на решения( поне в задачката, за която говоря е така ), така че остава пълководеца. Отговора е свързан с характера му. Ако пълководеца е атакуваща натура трябва да избере агресивно продължение. Там би се чувствал най-добре. Ако е дефанзивен тип, най-доброто решение за него ще е отбраната. Който е играл тенис или шах или други подобни спортове знае, че една и съща позиция може да се продължи по различни правилни начини. Те обаче променят игровата ситуацията и ако тя не е подходяща на стила на играча ( който в крайна сметка зависи от характера и уменията му ) той ще загуби играта. Хубав пример е Франц Гудериан, който брилянтно изпълнява blitzkrieg срещу французите, но след това се проваля срещу Георгии Жуков, когато трябва да се отбранява на източния фронт. Важното обаче тук е "при равни други условия". В реалните битки и живота, като цяло условията много рядко са равни, а подобни казуси за същаление( защото все пак са забавни ) по-скоро объркват хората, от колкото да им помагат.
  3. Нека направим няколко уточнения : 1. Стратегията и тактиката нямат напълно точна дефиниция. Колкото повече четете за стратегия и тактика, толкова повече описания ще намирате. Съответно това отваря поле за много спорове и дискусии без ясен край. Най-общо казано стратегията е да вършите правилните неща, тактиката да вършите нещата правилно. Както някои потребители отбелязаха - те са взаимно свързани. Едното без другото просто няма смисъл. 2. Стратегията и тактиката са относителни. Ако можем да приемем, че битката е тактиката по отношение на войната, то стратегията е начина по който използваме битките за да постигнем целта на войната. Но в самата битка също може да има стратегия по отношение на битката. Съответно ако тръгнем да планираме подробно получаваме едно огромно дърво от стратегии и тактики. Поради това много съвременни военни школи започват се отдалечават от подобно разделение и използват за по-просто : боен план. 3. Тактиката не е изпълнението на задачата. Много често срещана грешка, която забелязвам и в някои потребители в предните постове е да се описва тактиката, като изпълнението на задачата. Тактиката е елемент на планирането, както стратегията, който разглежда различни дейности. От това идва и важното уточнение, че дори да разработим праивлна стратегия и правилна тактика, това не значи, че ще спечелим. Просто ще сме се подготвили добре на теория. С други думи, дори да изчетете всички книги за бокс на света, няма да заложа на никой от вас, ако ще се биете с Кубрат Пулев. Що се касае до въпроса : Ако имаме равновесие на стратегическо ниво - тактиката, ако равновесието е на тактичесно ниво - стратегията, ако няма равновесие - начина по който си взаимодействат. Ето и един прост пример : Имате цел да стигнете за най-кратко време от София до Милано. Ако има ограничение в тактиката - пътуване със самолет, тогава ще спечели този, чиято стратегия е свързана с най-малко прекачвания. Ако обаче имате ограничение в стратегията - пътуване по определен маршрут - тогава ще спечели този, който избере правилния транспорт.(В случая стратегията налага някои ограничения върху тактиката). Ако пък няма ограничения както е очевидно, този който ги комбинира по най-добър начин ще спечели. Във военното дело такива ограничения налагат наличните оръжия, терена, подготовката на войниците, съюзите между държавите и редица други фактори. В зависимост от ограниченията варират и изискванията към стратегията и тактиката.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...