Отиди на
Форум "Наука"

Giordani

Потребител
  • Брой отговори

    7
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Giordani

  1. Да, Берлинският конгрес, който е свикан да ревизира Санстефанския мирен договор и представлява последствие от Руско-турската война. Той променя границите на бъдещата българска държава, но не и намерението за създаването й, както и статута, който да й бъде даден. А колкото до тези "привременни правителства" и "Народното събрание" в Оборище, по-добър пример е Църковно-народния събор от 1871 г. като предтеча на Учредителното събрание, тъй като до голяма степен участниците и фракциите (стари/консерватори-млади/либерали) са едни и същи. Революционерите нямат голямо участие в политическия процес на Следосвобожденска България (Стамболов и Стоянов са по-скоро изключения), а техните дела и идеи биват популяризирани години по-късно, за да отговорят на назрялата обществена нужда за свои собствени герои. И само като забележка - използването на идеологеми като "Задунайска губерния" не създава впечатление за трезв и неутрален поглед върху историческата ситуация. 1. "Русомания" в България (като замяна на българската нац. идентичност с руска) не съществува. Това, че българската нац. идентичност е обвързана (според едната, по твоите думи по-голямата, част от българската нация) с руската, не означава, че двете са взаимнозаменяеми. Те и няма как да са, по напълно разбираеми причини. 2. Такъв смисъл в 3-ти март, както го описваш ти, отдавна-отдавна не се влага и официално, и неофициално в празника. Напротив, тенденциите са към отричане на всякаква "благодарност и вярност". Силно се съмнявам "русофилската рая" да е 80 % от населението и ще ми е интересно да представиш някакви социологически изследвания по въпроса. 3. Йемен е била васална държава със собствена върхушка и при османците, и в Британската империя. Чехия също е разполагала векове наред със собствена феодална аристокрация и "държавни" традиции, тъй като Австрийската "империя" е по-скоро конфедерация от отделни владения, отколкото единна страна. Те не могат да бъдат сравнявани с България, която не разполага с нищо подобно и чиито институции са създадени от Руската империя. А и Великобритания не е воювала, за да "освободи" чехите и йеменците от австрийски/османски "гнет", каквато цел си поставя руския цар. Не могат да стават сравнения тук. 4. Не искам да те обиждам, но от стила на изказванията ти "лъха" усещане, първо за напълно липсваща обективност (но това най-вероятно няма значение за теб), второ едва ли не за някаква паника от подменянето на "чипа" на българската нация, трето за чувство за изключителност и презрение към мнозинството (гореспоменатата 80 %-това "русофилска рая"). Всичко това пречи думите ти да бъдат взимани насериозно.
  2. Можеше да се позовеш на по-субективни фактори като активното участие на румънците във войната и техните 10 хиляди жертви, защото така казано и Руско-японската война е коалиционна война (Черна гора е символичен съюзник на Русия и изпраща отряд доброволци в Манджурия). Освобождението не е процесът на оформяне на модерната българска национална идентичност (Възраждането) и не бива да бъде бъркан с него. Това е тезата на революционерите, които смятат за логичен завършек на Възраждането възстановяването на българската държавност чрез въоръжена борба; а това е само едната, и то по-слабо популярната теза сред българите по това време. Освобождението е отхвърлянето на османската власт и създаването на съвременната българска държава. Тя е създадена от Руската империя. Вече как се интерпретира това - дали като безкористен жест, воден от идеалистични мотиви, или като по-фино заробване на българския народ, чиито колективен мозък е промит от руската панславистка пропаганда, е друг въпрос.
  3. Идеята е оригинална и много интересна. Има само един проблем: да се търси приемственост между Втората и Третата, а още повече между Първата и Третата българска държава е невъзможно, защото такава (почти) не съществува. Подобен празник би бил абсурден. Представете си честванията: държавни и правителствени ръководители цитират в речите си Никита Хониат, а патриарха чете от Бориловия синодик "вечна памет на цар Йоан Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство". Отива ли на съвременна секулярна национална държава да отбелязва като най-голям свой празник въстание, чиито "лозунг" е "Бог е отредил свободата на българския и влашкия народ"? Колкото до другите предложения: да, 11-ти/24-ти май е празника с най-дълги традиции в българското общество, но наистина не е държавен, какъвто (според мен) би трябвало да е националния празник; 22-ри септември е просто копиране на американския празник, без да се отчитат огромните разлики между значението на тяхния Ден на независимостта и нашия; 6-ти септември всъщност ми звучи като подходящ вариант, особено ако се търси "чисто" българския принос. Бих споменал още две възможности: по аналогия с гръцкия празник, можем да обявим избухването на Априлското въстание (2-ри май) за Ден на свободата или нещо подобно... проблема е, че гръцкото въстание е успешно, а нашето не носи много позитивни емоции; а по аналогия със сръбския Ден на държавността, защо не приемането на Търновската конституция (16-ти април)? Денят на падналите за свободата на България (2-ри юни) също е добра опция. Лично аз обаче не смятам, че някой от тези празници носи заряда, значението и традициите на 3-ти март. Корените на съвременната българска държавност са именно там. Да, неподходящо е за една горда с уникалността си, самодостатъчна национална държава да чества приноса на чужда държава към нейната история, но това са фактите. А разделението на русофили и русофоби/западнофили е исторически обусловено и никак няма да се размие при смяна на празника, дори напротив, ще се засили. То ще продължи докато са налице геополитическите условия за неговото съществуване.
  4. "Нация" в съвременния смисъл на думата не съществува в XIV век, както не е съществувала преди него и няма и да съществува още няколко века поне. Съществуват... да ги наречем народности, които понякога са политоними, понякога етноними, понякога по малко и двете, доколкото рядко се е правила разлика между тях. Не съществуват и понятия като "асимилация", или поне не осъзната и нарочна такава. Българските царе управляват и над власи, и над гърци, в земите им се заселват кумани, руси и прочее. Ако нещо може да бъде определено като "държавна доктрина" на ВБЦ, то това е именно православието и идеята, че най-големия му защитник е именно българския цар, а не "гръцкия" (или най-малко двамата са равни). Тази идея се корени в спомена за величието на царете от ПБЦ, за чиито преки наследници владетелите от ВБЦ им харесва да се представят. Т.е. всичко произтича от традицията, а не от някакви абстрактни идеи за "единни нации". По-голямата част от царете на ВБЦ (Асен II и наследниците му и Александър и наследниците му със сигурност, за другите нямаме точни сведения) се титулуват като "царе на българи и гърци". Съхранени са грамоти на гръцки език на цар Александър, което показва, че като официален език е използван и гръцкия. Мононационалните държави на Балканския полуостров са рожба на XIX в. и опитите да бъдат натъкмени към Средновековието завършват винаги печално, както всички модерни екстраполации, впрочем. Останалото няма да коментирам обширно, защото ще започна твърде много да се повтарям. Накратко, ако трябва да дам директен отговор на въпроса ти "Защо Душанова Сърбия се самоунищожава", той е: защото династическата криза, комбинирана с твърде активния в този период феодален сепаратизъм, се оказват достатъчни, за да сложат край на "империята" още в самото й начало. А защо държавата на сърбите се оказва толкова крехка, докато други успяват да оцелеят в подобни обстоятелства, дали това е защото народопсихологията на изостаналите планинци им пречи да достигнат устойчивия държавнотворчески гений на византийци, българи и унгарци, или поради някаква друга причина - това го оставям на вас.
  5. Но не е ли всяка експанзия заради природни ресурси? Никоя държава не е започнала да се разширява от нулата, следвайки предварително предначертана имперска идея. Идеологиите възникват, за да обяснят и да утвърдят могъществото на замогналата се държава, не обратното. Да, в сръбските висши кръгове (не знам доколко можем да говорим за общество в онези времена) съществува нещо като "лоялизъм" спрямо Византия и нейното духовно (но не и светско) върховенство спрямо останалите православни страни е приемано по-спокойно, отколкото в България, но затова си има обективни исторически причини, които ти спомена. С действията на Душан от 1345-6 г. обаче всичко това е захвърлено и нямаме сведения някой сръбски властел или висш духовник да се е възпротивил особено на издигането на собствения си владетел. Не само нямаме такива сведения, но на всички събори, които Душан провежда, сръбския елит реагира изключително положително и на намесата във Византийската гражданска война, и на обявяването му за цар, и на създаването на "Законника" и т.н. Кое точно е "надолу по веригата"? Местната дребна аристокрация? Занаятчиите и търговците? Или селяните? Защо тези съсловия да не са готови за ново и подобрено законодателство, което създава ясни правила и норми? Сърбите, повтарям, през XIV в. нямат почти нищо общо с техните предци от IX в. и не изглежда да са по-назад в общественото развитие от своите съседи. Защо да нямат "интелектуален ресурс"? Наистина, съществуват разни ранносредновековни рудименти в сръбското късносредновековно общество, като наличие на местни събрания (т.е. племенни вечета), които Душан изрично забранява в "Законника", но нищо повече. Сръбската патриаршия си присвоява епархиите в земите, завладени от Душан, включително и Света гора (за което и вселенския патриарх го отлъчва), а охридския архиепископ участва наред с българския и сръбския патриарх в коронацията му. Тъй че всичко си е било наред на "идеологическия фронт" и в неделя е било четено точно неговото име. Многонародно население? Сърби, българи и византийци (власите и албанци можем спокойно да причислим към последните)? Народи с еднаква религия и култура, които от векове живеят заедно и имат почти еднакъв поминък? Чиито местни аристокрации са неразделимо свързани и сродени едни с други? Не толкова да се построи държава по византийски модел (това е последствие), колкото да се завладее самата Византия. Целта на Душан е да стане именно византийски император, а не владетел на някаква нова империя. Не е като да няма външна намеса, Никифор Орсини например веднага след Душановата смърт нахлува в Епир и си връща княжеството, Кантакузин и сина му настройват византийската аристокрация в Сяр срещу сърбите, но основните проблеми са вътрешни, да. Спомена Унгария - няколко десетилетия преди Душан да дойде на власт тя по подобен начин е раздирана от междуособици след смъртта на последния крал от династията на Арпадите и последвалите войни между претендентите. Стига се почти до разпад на държавата, бановете се възползват от липсата на законно признат крал и започват да управляват като независими владетели. Новата Анжуйска династия възстановява реда, но независими владетели в Хърватия има до края на 20-те години на XIV в. Ситуацията със Сърбия е идентична, просто края е различен, защото Вълкашин не е Шарл д'Анжу. Мимолетно събитие може би (зависи как гледаш), но в никакъв случай не маловажно. Национализмът - имперската доктрина на Царството на българите и гърците?
  6. 1. Тази идея за Душановото царство като инцидентно явление е типична за нашата историография, но като цяло не отговаря на истината. Душан е наистина изключителна личност, но възхода на Сърбия е започнал век преди него и той просто ускорява процеса. Дълго преди него сръбските крале правят опити да налагат волята си над властелите и търсят разширение на север (Мачва и Белград и Браничево) и юг (Македония и Епир), тъй че Душановата политика въобще не е безпрецедентна, а е изцяло в традицията на неговите предци. 2. Представата за сърбите като изолирани от света планинци може да е вярна за Ранното Средновековие, но в никакъв случаи не и за XII или XIII в. Сръбската държава също възниква именно в отговор на външна заплаха - Унгария. Неманичите в началото по твърде малко се различават в своята външна политика от Асеневци - маневрирайки между латинците и папата, от една страна, и Византия, от друга. Тяхната (и то с големи условности) културна изостаналост не е повод да ги смятаме и за политически изостанали; сръбския елит, който е в тесни роднински връзки и взаимоотношения с българския, византийския и унгарския елит, най-вероятно си има доста добра представа що е това мултинационална държава, тъй като и България, и Византия, и Унгария са точно такива. Не мултинационализмът е причина за разпада на Душановото царство (нямаме сведения за конфликти на етническа основа нито между елита и местното население, нито между самия, доволно нееднороден, елит), а сепаратизма, който е общо(източно)европейско явление в този период, и прекъсването на династията на Неманичите. Между другото, дори не можем да говорим за сръбски елит като нещо само по себе си при Душан и сина му, защото мнозина от представителите на този елит са чужденци, като например брата на българския цар Александър - Иван Комнин. 3. Сърбите се сдобиват със своя собствена църква (архиепископия) през 1219 г. Автокефалия и патриаршия не са едно и също.
  7. Всъщност на Неманичите дори повече от Асеневци подхожда определението "харизматична династия". Много от нейните членове са канонизирани (като св. Сава например) и затова често е наричана "светородна лоза". Неманичите са далеч по-голям стожер на сръбската идентичност (каквото и точно да значи това в Средновековието), отколкото Асеневци на българската. Ключова роля в разпада на Душановото царство изиграват не толкова властовите покушения на сръбските властели (макар че и те са безусловно важни), колкото междуособиците сред самите Неманичи (впрочем нещо обичайно за цялата средновековна история на Сърбия): Душановия брат оспорва правото върху престола на своя племенник (слаб умствено и телесно); вдовстващата царица Елена започва да управлява "самовластно" в Сяр и, без да обръща особено внимание на мнението на сина си, издига верни на самата нея хора като Вълкашин и Углеша. А след като "лозата" пресъхва (Душановият син няма деца, нито пък братя; чичо му има един син, който внезапно решава да се замонаши след запознанството му с Атанасий Метеорски), логично идва и края на държавата, изградена около нея.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...