Aspandiat

Ако погледнеш линка си с византийските изобретения, ще видиш, че те са предимно военни, а към "изобретенията" е сложена и иконописта, която първо, че е направление в изкуството, и второ е сирийско изобретение, а не баш римо-гръцко. Понеже твърдиш, че НТП през Античността е непременно свързан с голяма икономика, човешки маси и територии, как ще обясниш големия брой гръцки изобретения от полисния период, тоест преди 321 г.пр.Хр., когато умира създателя на елинистичната свръхимперия Александър. Полисният период се отличава с крайна политическа, а оттам и демографска и икономическа раздробеност.

Пускам картата да се види хубаво, защото е интересна най-малкото със своите зелени квадратчета. Към динарския расов тип, ако не ме лъже паметта, причисляват хървати и сърби. Тоест южни славяни, по-малко измешани от българите. От картата се вижда, че този тип е добре представен по Струма, Западни Родопи - за тези райони имаме и данни за славянски племена през Ранното средновековие. Но по-интересно е наличието на динарски тип в Северния предбалкан от сръбската граница чак до Елена. За мен това е живо потвърждение на твърдението на Теофан, че Аспарух бил преместил славяните в периферията на държавата си като граничари. Но ми е интересно какво разбират съставителите на картата под "северни расови типове". Скито-сарматски, източнославянски или скандинавски.

Пълно е с Фаркашовци сред унгарците.

Срещал съм го някъде, но не помня къде, защото не е било скоро. Даже бях изненадан, че не са превели името като "Роза на Митра", а като "Цвете на Митра".

Това да правиш изводи за някаква близост или връзки въз основа на едно съвпадащо окончание не само е наивно, но и много подвеждащо. Например за името Михиракула съм срещал иранска етимология - "цвете (кул) на Митра (Михр)". Може да се даде и друга етимология, която е хибридна: от Михр + тюрк. кул "роб". Тоест "Роб/Раб на Митра", което е калка или дословен превод на прозвището или второто име на Вахрам Чубин - Вахрам Мирхевандак/Мерхевандак, с което той е бил известен в старите арменски паметници. Този Вахрам е бил етнически партянин и името спокойно може да се преведе чрез срперс./парт. "бандака" - "роб, раб". Тоест Мирхевандак/Мерхевандак означава същото като хибридното Михиракула - "Раб/Роб на Митра". Което смислово е синоним на името Митридат - "Отдаден на Митра".

Да, и в един момент тази технологична иновативност секва. Изчерпването съвпада приблизително с времето, когато в Китай се налага широко като кодекс на поведение и нравственост конфуцианството. То пък е антикреативистична доктрина.

Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент. Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията. Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им. В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр. Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга. Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение. Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.

Забележително разсъждение. Ние днес се самоназоваваме "българи", но по същата логика следва, че ако отворим новините на Ройтерс, Льо монд и Риа Новости и видим там името ни записано като Bulgarians, Bulgares и болгары, то трябва да приемем, че не става дума за българи, а за нещо друго, защото нито в Bulgarians, нето в Bulgares, нито в болгары има буква и звук Ъ. Аз бях дотук. Който има време и нерви да отговаря на всяко твое "ама не е така, щото не може да е така", да заповяда. В края на краищата никой не е длъжен да прекара остатъка от дните си в безплатно ограмотяване в интернет. Няма да модерирам тази тема, така че имате картбланш да пишете всякакви глупости тук.

Не, няма. По принцип в регистрите рядко се упоменава професия. Или ако се споменава, тя е като прякорно име. Например вместо "Йован ковачът" е "Йован Ковач". Единственото специално уточнение е ако жена е вдовица, тогава защото според османския закон тя се води глава на домакинство и се ползва с данъчни облекчения.

Голяма част от вариантите Доксо/Доксе/Доско са регистрирани в Южна и Пиринска Македония. Но има и във Врачанско и Плевенско, където гръцки села не е имало. Има дори едно име и в с. Тулча в Северна Добруджа и по едно в Нишко и във Видин. А инак вариантите Дошко са почти изцяло регистрирани в Плевенско-Врачанско. Така че географският признак няма да ти свърши работа.

Защо да ги слага? Аланите по времето на Юстиниян имат статут на ромейски съюзници. Затова когато аварите се появяват западно от Волга, те влизат в контакт с империята с посредничеството на аланския вожд Сарозий. Българите отвъд Кавказ обаче нямат такъв статут.

Ще ти липсват териториите, защото Юстиниян никога не е покорявал тези племена. Те и териториите на партите ти липсват на картата. Помпозната титла е с имена, наследени от времето, когато империята е била в целия си размер през 4 век. Например аламаните са разбити през 357 г. при Аргенторатум в Галия от бъдещия император Юлиян. И хоп, след 200 години триумфалното Аламаникос се появява като част от титлата на Юстиниян. Розовите петна на картата са ти зависимите територии, в които не е имало римски гарнизони. При Юстиниян единствено е имало гарнизон в град Археопол в днешна Западна Грузия, но това е ЮЖНО от Кавказ, а не СЕВЕРНО. Така че бургарите на Захарий Митиленски, дето трябвало да са гарнизонни войници от римските бургове, отиват в реката.

Замяната е направена на основание, че става дума за българи. Ако ти настояваш, че тези "бургари" в Кавказ са били всъщност войници от латинските бургове в Мизия, трябва на свой ред да обясниш защо името на аланите, които също имали градове, не е подменено, а следва да разбираме алани, а не нещо друго. Както и какво правят отвъд Кавказ римски гарнизонни войници (бургари). Или ако настояваш, че тези бургари са били бургунди, трябва да обясниш какво ще чинят германците-бургунди северно от Кавказ през 6 век, когато те от столетие вече са били на територията на Швейцария. А за това, че едни българи били номади, а други (заедно с аланите) имали градове, може да озадачи само хора, които си мислят, че номадите са винаги 100% номади. Ето ти една студия на Никола ди Козмо, писана преди четвърт век. Тя е посветена на азиатските хуни и показва, че те изобщо не са били чисти номади и част от тях се е занимавала със земеделие. Но примерите за смесени степни икономики има още от времето на Херодот - скити номади и скити земеделци, които обменяли онова, което другия нямал.: http://www.academia.edu/5129419/Ancient_Inner_Asian_Nomads_Their_Economic_Basis_and_Its_Significance_in_Chinese_History_Author За да я свалиш, трябва да си направиш регистрация в сайта. Безплатна е, но малко пипкаво става.

Дай да видим твоето обяснение защо не е на мястото си.

Да, макар и в българската уикипедия това да не го пише.... Но понеже си фен на енциклопедията, ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Parthian_language