Aspandiat

Напоследък се ровя из български народни обичаи, празничност и вярвания и почвам малко да се "тревожа". Защото се оказва, че голяма част от най-интересните или смятани за ярко български образи и традиции ще се окажат наследени именно от завареното население. Те, в повечето случаи, са и локално засвидетелствани - например оруглянето по Заговезни*, кукерството, представите/култът към щъркела и т.н. Или пък са твърде многопластови. Ще дам като пример за последното прочутите самодиви. Представите за тях ги показват веднъж като жени, които живеят във или около води и с дългите си коси увиват момците и ги завличат във водите. В Сев. БГ са известни под името "русалийки" и връзката с и. слав. русалки е очевидна. Най-масовата представа за самодивите обаче е, че те са горски, а не речни същества, жени-войни, яздещи елен с юзда от змии и въоръжени с лък и стрели. За този образ отдавна е предложен тракийски произход и аналогия с богинята-войн Артемида. Има обаче и един трети образ на самодивите - не като водни или горски създания, а като полски. Те се явяват под формата на вихрушка, засмукват непредпазливия, озовал се наблизо и като го върнат, той обикновено е ослепял, оглушал или полудял. Понякога обаче той придобива и свръхестествени умения - например това да лекува. Същите характеристики има женският демон Лобаста/Албаста, вярата в който е масов по долното течение на Поволжието и в Средна Азия. В Таджикистан дори за такива хора, които са успели да излязат живи от вихъра на Албаста и са придобили свръхестествени умения, се смята, че са подчинили демона и биват наричани "давкап" - "подчинил/пленил дева". Наред с това понякога самодивите при нас са представяни не като красиви млади жени, а като зли старици с огромни гърди, преметнати през гърба им. Точно такова е обичайното описание на средноазиатската Албаста - зла вещица с преметнати на гърба огромни ненки. Това е само един пример за това, че при нас персонажи, които са очевидно продукт на амалгамация от различни етно-митологични традиции се представят едностранчиво, обикновено като чист славянски продукт. Жалко обаче, че инак хубавата идея за реанимиране на наследството на завареното население, което очевидно е било многобройно, е опорочено от циркаджиите и шарлатаните от Спаротоковата и сродните й секти. *Този обичай е засвидетелстван още 691 г. в една от забраните на Трулския събор.

Добре, според теб как тогава категорията определеност се е появила в старонемските диалекти (и оттам в Скандинавия), след като е неприсъща за и.е. езици и след като, както ти твърдиш, латинският е бил донор само на научна лексика, тоест не може да се настоява за негово влияние на ниско равнище? Впрочем изнамерих една статия, споменаваща, че категорията определеност била навлязла в готския от гръцкия чрез превода на Улфила на Библията. А готският изиграл ролята на медиатор за разпространението на определеността "сред индоевропейските езици, говорени в Европа през Средновековието". https://www.researchgate.net/publication/283258253_The_Origin_of_the_Article_in_Indo-European_Languages_of_Western_Europe Авторът изброява и други хипотези за разпространението на определеността сред и.е. езици - арабска, еврейска, еврейско-библейска. Не се наемам да споря коя от тях е най-вероятна, но съм силно скептичен по отношение на арабската. П.П. 1. Ще вметна обаче нещо. Много напред в тази тема аз настоях и дадох примери, че сред българската средновековна народност славянският език се налага като масов говорим език именно заради ролята му на религиозен език. Теориите за разпространението на определеността сред и.е. езици подкрепят този възглед, показвайки поне хипотетично какъв огромен ефект не само на ниво лексика, но и на ниво морфология, оказват богослужебните езици. Същевременно едно такова обяснение би могло да обясни противоречието между данните от генетиката, сочещи, че славянският елемент не е бил доминиращ във формирането на Бг народността и фактът, че от 10 век преминаваме на славянски език. П.П. 2. Аз в този форум никъде не съм настоявала, че определеността в бг език е дошла от някакъв ирански език с посредничеството на прабългарския. Така че спри да се заяждаш, когато някой съвсем човешки те пита за нещо. Аз смятам, че тя е остатък, в частност задпоставеният член, от някой от езиците/диалектите, говорени от завареното балканско население. Дали са били траки, дали гети, дали трако-гети, не се наемам да споря.

Тоест вече си на път да приемеш еретичната мисъл, че поне на Балканите, там където се е формирала българската средновековна народност, "славянин" е лингвистично понятие, а не етническо? Така както мнозина смятат, че колкото повече се отдалечаваме от Минусинск и Алтай, "тюрк" от етническо понятие се превръща в лингвистично.

Всъщност поне един извор споменава за разликата, но с обратен знак. В грамота на император Роман II от 960 г., издадена в полза на манастира "Коловос" близо до Йерисо изрично пише за заселени там "славяни-българи". Сиреч, славяните били станали българи, а не българите славяни. И грамотата указва ако не за реално съществуваща все още по това време разлика между двата етноса, то поне за доскоро съществувала разлика, която все още добре се е помнела и знаела. А това е век след покръстването. Обаче само четвърт век по-късно за района на Йерисо е запазена една разпоредба (от 989 г.) на виз. патриарх Николай Хризоверг, в която се отбелязва, че манастирът "Гомат" бил пострадал "предимно поради нападенията на живеещите там българи". С други думи, грамотата на Роман II от 960 г. е хванала последните отблясъци на процеса на превръщането на славяните в българи.

Благодаря ти за отговора. С твое позволение ще продължа още малко "разпита". По-горе ти написа, че категорията определеност, след като била прихваната в старогръцкия от семитските езици, се пренася от него в латинския. Вероятно е така. Но ме смущава въпросът как от латински се е наложила например сред германските езици и в частност сред скандинавските, за които латинският се явява късен донор, от 11 век нататък.

Напротив, най-достоверната хипотеза за произхода им е точно от Балканите. Опира се и на, вярно оскъдни, изворови данни.

Как е станало прихващането на определеността от семитските езици в старогръцки? Кога за първи път тя е засвидетелствана в старогръцки текст? Питам, че ми стана интересно.

Ако погледнеш линка си с византийските изобретения, ще видиш, че те са предимно военни, а към "изобретенията" е сложена и иконописта, която първо, че е направление в изкуството, и второ е сирийско изобретение, а не баш римо-гръцко. Понеже твърдиш, че НТП през Античността е непременно свързан с голяма икономика, човешки маси и територии, как ще обясниш големия брой гръцки изобретения от полисния период, тоест преди 321 г.пр.Хр., когато умира създателя на елинистичната свръхимперия Александър. Полисният период се отличава с крайна политическа, а оттам и демографска и икономическа раздробеност.

Пускам картата да се види хубаво, защото е интересна най-малкото със своите зелени квадратчета. Към динарския расов тип, ако не ме лъже паметта, причисляват хървати и сърби. Тоест южни славяни, по-малко измешани от българите. От картата се вижда, че този тип е добре представен по Струма, Западни Родопи - за тези райони имаме и данни за славянски племена през Ранното средновековие. Но по-интересно е наличието на динарски тип в Северния предбалкан от сръбската граница чак до Елена. За мен това е живо потвърждение на твърдението на Теофан, че Аспарух бил преместил славяните в периферията на държавата си като граничари. Но ми е интересно какво разбират съставителите на картата под "северни расови типове". Скито-сарматски, източнославянски или скандинавски.

Пълно е с Фаркашовци сред унгарците.

Срещал съм го някъде, но не помня къде, защото не е било скоро. Даже бях изненадан, че не са превели името като "Роза на Митра", а като "Цвете на Митра".

Това да правиш изводи за някаква близост или връзки въз основа на едно съвпадащо окончание не само е наивно, но и много подвеждащо. Например за името Михиракула съм срещал иранска етимология - "цвете (кул) на Митра (Михр)". Може да се даде и друга етимология, която е хибридна: от Михр + тюрк. кул "роб". Тоест "Роб/Раб на Митра", което е калка или дословен превод на прозвището или второто име на Вахрам Чубин - Вахрам Мирхевандак/Мерхевандак, с което той е бил известен в старите арменски паметници. Този Вахрам е бил етнически партянин и името спокойно може да се преведе чрез срперс./парт. "бандака" - "роб, раб". Тоест Мирхевандак/Мерхевандак означава същото като хибридното Михиракула - "Раб/Роб на Митра". Което смислово е синоним на името Митридат - "Отдаден на Митра".

Да, и в един момент тази технологична иновативност секва. Изчерпването съвпада приблизително с времето, когато в Китай се налага широко като кодекс на поведение и нравственост конфуцианството. То пък е антикреативистична доктрина.

Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент. Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията. Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им. В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр. Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга. Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение. Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.

Забележително разсъждение. Ние днес се самоназоваваме "българи", но по същата логика следва, че ако отворим новините на Ройтерс, Льо монд и Риа Новости и видим там името ни записано като Bulgarians, Bulgares и болгары, то трябва да приемем, че не става дума за българи, а за нещо друго, защото нито в Bulgarians, нето в Bulgares, нито в болгары има буква и звук Ъ. Аз бях дотук. Който има време и нерви да отговаря на всяко твое "ама не е така, щото не може да е така", да заповяда. В края на краищата никой не е длъжен да прекара остатъка от дните си в безплатно ограмотяване в интернет. Няма да модерирам тази тема, така че имате картбланш да пишете всякакви глупости тук.