Мисля, че в БГ наука отделна тема, посветена на страната/областта Балхара нямаме.
Вижте на какво попаднах неотдавна. Един откъс от арменския историк от Х век Ухтанес, който предполагам, че ще представлява интерес участниците във форума. Няколко думи преди това за самия автор. Биографичните данни за Ухтанес са съвсем оскъдни. Роден е около 935 г., умира около 1000 г. Бил е арменски епископ в град Севастия във византийска Мала Азия в периода 970-985 г., като преди това получава църковно образование в манастира Нарек на брега на езерото Ван. През 980 г. започва работа по своята история, която завършва приблизително 2 години по-късно. Ето го самият откъс:
ИСТОРИЯ НА АРМЕНЦИТЕ
Глава 48
“Отново за Хосров”
“В дните на властването на арменския цар Хосров Велики и в годините на царуване на римския император Пилипос (т.е. Филип Арабина) царството на персите било изтръгнато от партяните. И за тях казват, че произлизали от синовете на Авраам, който той имал от Хетура; още приживе Авраам отпратил от [другия си син] Исаак в източната страна Зимран, сина на Хетура, заедно с братята му. Намножилият се от тях народ се нарекъл партяни; в началото Господ им дал царство, потвърждавайки думата си, дадена на Авраам, че в търсенето на мъст царете на [този] народ ще излязат и ще се възцарят над персите и арменците. Тогава над персите взел властта Аршак Храбри, който се разбунтувал срещу македонците и се възцарил в града, наречен Бахлар в страната на кушаните".
(Източник: “Ukhtanesi patmut’iun haiots” – превод мой)
Това сведение според мен заслужава особено внимание. Подобна форма на името на град Балх липсва у предишните или по-късните познати ми арменски автори. Арменският запис на Балх традиционно е Балх, Бахл (Balx, Bahl, Bahł). През 1991 г. в книгата си “Прабългарите. Произход, език, култура” Петър Добрев лансира тезата, че българската прародина бил районът на град Балх, където имало древна “българска държава”, съществувала още през VІІ век пр.Хр. и която се наричала Балхара. Хронологичната несъстоятелност на подобно твърдение не смятам за нужно дори да коментирам. Що се отнася до епизодичното название Балхара, което П.Добрев тиражираше в повечето си следващи книги и което беше безкритично прието от последователите му, той обосновава с пасаж от арабския географ от ХІV век Димашки: “Балхара е на запад от Таджех” (“Прабългарите. Произход, език, култура”, с. 25), което според П. Добрев значи, че е на запад от Таджикистан. Добрев посочва като източник на информацията си издание на арабския текст на Димашки, правено в Копенхаген през 1874 г. Седнах и направих справка и не бях особено учуден от резултата с оглед и на други “точни” “цитирания” и “позовавания” на извори от страна на Петър Добрев. В действителност откъс с такова значение при Димашки няма, поне в петербургското издание на арабския текст от 1866 г., което е направено по ръкописите от Петербург, Лайден и Копенхаген, т.е. и по текста, на който се позовава П.Добрев. Помолих един един от от най-добрите специалисти по арабски език в България да преведе откъса от Димашки. Ето какво гласи арабският текст от петербургското издание след описанието на река Ганг, за която индийците твърдели, че извира от Рая:
“Също така река Манхар рур ханш (вар. Манджар рур ханш или Манджур ханш), извира от планините Балхара, близо до земята Наджа и страната ал Хайзаран (вар. ал Хизаран) и се влива в морето, наречено “Голям ал Маабр” и от нея се разделят 40 клона. Всички тези разклонения се големи и по тях плават кораби и там, където се вливат в морето, има морски заек, който е животно с различни цветове, без крака и ръце, тялото му е като на риба, а главата му е като на заек”.
(Източник: Cosmographie de Chems-ed-Din Abou Abdallah Mohammed ed-Dimichqui. Texte Arabe, publié d’après l’édition commencée par M.Fraehn et d’après les manuscripts de St.-Pétersbourg, de Paris, de Leyde et de Copenhague par M.A.F. Mehren. Saint-Pétersbourg, 1866, p. 101. В интернет на адрес: http://books.google.com/books?id=CQ0ZAAAAY...r&f=false.)
Въпросните планини Балхара нямат нищо общо според мен с титлата на индийските царе Балхара, за който споменават някои арабски автори от ІХ-ХІ век. Изглежда Балхара, спомената от Димашки, са земите на държавата Болор, днес Балтистан, известни в арменската география “Ашхарацуйц” като земята на “народа булх”. Най-старото споменаване в китайски документ на тази страна (под формата Болуле) е от 545 г. Бахлар при Ухтанес несъмнено е Балх, самата форма според мен е метатеза на Балхар. Дублирането на Бахлар/Балхар при Ухтанес и Балхара при Димашки обаче сочи, че през първите векове след Христа и през Ранното средновековие град Балх е имал успоредно название Балхар и вероятно то е свързано с българския етноним.
