Иванка

Органична химия : https://www.organic-chemistry.org

Ето и от мен нещо : 

Днес съм на свеж комерс 

On 21.4.2018 at 10:08, caress… said:

Хората изпитваме социален страх, когато се налага да изразим несъгласие или да отхвърлим нечие предложение. Всички се страхуваме да не ни бъде отказано, но всички се боим и да откажем нещо на някой друг. Защото когато се съгласяваме, ние сме готините, а когато отказваме, ставаме гадовете.

Как се преодолява това и как човек се учи да възприема спокойно отказите на другите и да обгръща в уважителна и емпатична форма собственото си Не, без да губи искреността и самочувствието си?

Първо, като сам се научи да казва искрено Не без да изпитва неудобство от това и без да му се налага да избягва директния отговор. Умението идва от разбирането, че за всеки човек е по-добре да получи негативен, но искрен и емпатичен отговор, отколкото да изгуби часове, дни или години в лицемерно да. Защото най-ценното, с което човек разполага, е времето. Да бъдеш искрен, означава да не пилееш както собственото време, така и времето на другите. И да умееш емпатично и уважително да аргументираш отказа си. 

Парадоксът, с който съм се сблъсквала в работата си преди, бе как изключително опитни професионалисти в сферата на набиране на кадри за работа, не умеят да формулират отказа на компанията за работа с точно определен кандидат. В 99 процента от случаите, кандидатите, на които им е бил отказан договор, нямат идея защо не са били селектирани. А това е изключително ценна информация за самия човек, понеже му дава възможност да работи по себе си при желание. Дори в случаите, когато отхвърленият кандидат има смелостта да попита за причината, отговорът не е конкретен, какво остава да е добре аргументиран.

Същата ситуация се пренася и в личните взаимоотношения и въпреки наличието на безброй материали във връзка с успешното водене на комуникация, хората си оставаме доста големи инвалиди в това отношение. Какво е това, което не ни достига, за да я осъществим на практика, за да не се налага само да пишем дълги и никому неполезни статии за това как да общуваме успешно?

  Днес ми се случи нещо подобно докато си правих джогинга в парка. Докато тичах един господин предложи компанията си, помислих си '' Добре, ще си упражня немският..'' Господинът пламенно разказваше за себе си, не го прекъсвах, явно му беше приятно. И тъй като аз си правя винаги само по 1 кръгче на парка ето че стана време да се разделим. Вежливо му казах ,че трябва да се оттегля след което последва въпросче '' А вие към колко часа тичате? '' Тогава червената лампичка светна и преди да се осъзня му казах '' горе долу към 17:00'' нили не умея и да лъжа  от негова страна последва  ''добре, ще ви чакам утре в 17:00''. Стана ми неприятно, сега трябва или да сменя часът си на тичане или да ангажирам съпругът ми да тича с мен в 17:00. Много неприятно, а колко хубаво щеше да бъде ако ме беше просто подминал.

   В този ред на мисли ще споделя едно мое съпреживяване с въпросните индивиди. Посещавах курс по немски в Германия, групата ни се сътоеше от 20 мъже сирийци на около 20-30 години, и 4 момичета. На първия ден 2 от тях напуснаха, останахме само две. Още в първите дни се започна едно неприятно присламчване към мен от страна на мъжката част. То не бяха песни на арабски, то не бяха амурчета, сърчица по тетрадките...все пак ес паспорт -апетитна хапка кой мургав не би се пробвал. Обясних им с добър тон, че съм ангажирана вече и че нямам влечение към никой от тях. Уж поривите им притихнаха, след което се ангажираха да учат учителката ни на арабски. Учителката ни по немски беше германка, в края на курса започна да се забрадва с шарени кърпи и да ни раздава фурми с поздрав на арабски разбира се...Поради честото говорене на арабски аз бях принудена да се оплача на началството, все пак плащах си за немскоговорящ курс а се говореше на арабски. След моята иницатива, беше въведена касичка, чуе ли се чужда реч, възпроизвелият бива наказан с парична глоба. Последваха ловки опити касичката да бъде открадната дори и счупена въпреки че беше празна.

   Друг случай учителите имаха своя кухня с хладилник, хладилникът беше почти ежедневно разчистван от ''колегите''. Началството започна да заключва кухнята. А за тоалетната в училището се въведе също ключ поради честите визитации на чужди хора -''познати'' на групата ми, бяха го обърнали на обществена безплатна тоалетна. За дисциплина в часовете няма да говоря, ясно е че липсваше, поради което аз често недоволствах. Не се отказах от курса понеже нямах време да търся друг, а и вече си бях платила.

ПС: извинявам се за спама, ако прецените може да изтриете мнението ми.

Аз пък днеска съм в лятно настроение  Жалко че Честър почина, страхотен творец!

Ето ви малко срени. Цигулката напаво ме разбива. Жалко че Тарая ги напусна 

Едно много приятно филмче от детството ми. Съжалявам, че е на английски не можах да го намеря на български. Приятно гледане!

ето включване и от мен

и нещо за лека нощ 

Ето и от мен нещо  

чак и на мен ми се затанцува 

Ето един пример за среден клас за Германия : http://www.dw.com/bg/никога-не-съм-крил-че-съм-ром/a-43297233

Средна класа според Institut der deutschen Wirtschaft Köln : https://www.iwkoeln.de/fileadmin/publikationen/2017/322410/IW-Trends_1_2017_Mittelschicht.pdf

Ето и нещо интересно :http://www.dw.com/bg/българия-се-топи-да-но-има-и-добри-новини/a-43260562

''. Според прогнозата на ООН, към 2050 година населението ще бъде само 5,2 милиона – по-бързо и по-тежко не се обезлюдява нито една друга страна в света.''

„През 2016 година броят на българите само в Германия беше 260 000 – и противно на някои предразсъдъци, повечето от тези хора са добре образовани специалисти. Много са и българските студенти в Германия – 7000 млади българи учат висше образование в страната и това е една от най-многолюдните групи чуждестранни студенти в Германия. А българските елити понякога направо тласкат децата си към чужбина – и са шокирани, ако тези деца се завърнат. Стряска ги мисълта, че може би са се провалили зад граница."

Здравейте, чета ви с огромен интерес!

Средната класа се топи поради безразличието на държавата, бизнеса и политиката към младите. Днес за да си конкурентно способен на пазара трябва да владееш поне 2 западни езика + магистратура. При тези условия...евентуално може да си намериш работа по спецялността в столицата! За да си позволиш собствено жилище трябва да го вземеш на кредит и да го изплащаш поне 15-20 години. Има и друга алтернатива- бягаш в чужбина,интегрираш се,живееш под наем, купуваш си жилище там, но го изплащаш цял живот. В цялата тази картинка обаче питам се аз къде отива семейството? Има ли време младата българка да срещне брачен партнор и да създаде семейство от средна класа? Проблема със семейството е в глобален мащаб. Все повече млади жени отлагат деца, заради липса на подходящ патртнор, развитие в кариерата или пък го отчитат за загуба на време,нерви и финанси.