Първо какво е Научен Модел според посочената публикация от поток на живо от Университета в Индиана при който най-важният момент от изказването на професор Бекър е, че обяснението на естествените и природни явления и феномени трябва да бъдат тестируеми чрез експериментиране, с други думи един научен модел трябва да бъде подложен на научно обяснение на природните феномени и явленията, които могат да се считат за научен модел само, ако този модел може да бъде обективно и видимо тестван от научен експеримент.
Повечето хора, когато за първи път чуят за Плоска Земя реагират по един и същи начин крещейки: - Какво за Бога?, Плоска Земя? Това е невъзможно! Това Религия ли е ?,Що за глупост?, Това секта ли е ?,.. Или просто някои хора си правят шега или искат да проверят интелигентността на хората, колко е техният умствен багаж, или може би просто някои недоброжелателни хора просто искат да всеят хаос и объркване сред народа? И тази реакция спрямо видеата в Ю Тюб за Плоска Земя е напълно адекватна, напълно естествена, напълно нормална за всички хора, които са били обучавани в своето детство в училище от контролираната ни правителствена манипулативна образователна система, която държи нашето наивно робско съзнание под контрол, без да сме имали право на съмнение в това което ни се проповядва от учебниците, без да сме имали право на собствено логическо и критическо мислене върху всичко написано в учебната програма и ние трябваше и все още трябва непременно да го приемаме всичко на абсолютно доверие и да вярваме сляпо на твърдения на някакви „Уважавани“ „Учени“ от преди повече от 500 години, които ние не познаваме лично, нито сме ги срещали и трябваше да им се доверяваме и да им вярваме до най-висока степен на Религия, само защото на нас обикновените хора от овчеството ни е втълпявано, че правителствената система, която ни учи и възпитава правилно, която се „Грижи“ се за нас като мил и грижовен родител, че същата тази правителствена образователна система никога не би ни излъгала и винаги би ни давала истински и реални „безплатни“ знания, които всъщност излизат много „Солени“ за обикновеният данъкоплатец.. Правилният въпрос, който трябва да си зададем е: Не - Защо правителствената система би ни излъгала?,.. Правилният въпрос, който трябва да се зададем е : - Защо тази правителствена система и по каква причина би ни казвала истината и Защо и по каква причина би ни давала истински и реални знания? След като знаем, че Истинското Знание е Сила, а Силата е Власт, а тези, които държат в ръцете си истинското знание, което всъщност е част от властта, за които истинското знание е самата Власт, което знание властта държи под контрол, и за което е съвсем логично, че тези хора имащи Властта никога няма да разделят и да споделят тази своя власт и ще искат винаги да запазят тази своя власт над обикновените наивни хора от овчеството, на които е нужно да държат робското им съзнание в подчинение, послушание и под контрол с необходимо за тях поведение, като им е нужно да си остане такова, поради страхът им, че ще загубят тази своя власт.
Много от хората, обаче, с по-отворен ум и които са по любопитни си казват: Защо да не изгледам няколко видеа за Плоска Земя и да се посмея малко над тяхната глупост? Обаче още след първите видеа същите тези хора спират да се смеят и започват да се питат: - Какво става тук за Бога? Какво в действителност се случва?, Кой казва истината, кой лъже? Ние наистина ли в действителност сме били лъгани от тази правителствена „Грижовна“ система в продължение на толкова много десетилетия без да го осъзнаваме, без да се съмняваме и без никой да разбере? Не, не! Това е невъзможно, или по скоро невъзможно за възприятие и разбиране. И тогава любопитният и жаден за истински знания човек, който истински се бори за истината и след като е разбрал, че правителствената система не се е отнесла коректно спрямо неговото обучение, започва наново да изучава това което е учил като дете в училище и да започне наново да изучава и да изследва абсолютно всичко вече като пораснал възрастен човек с изградено вече собствено правилно логическо и критическо мислене, което му е липсвало в детските му години, защото системата му е казвала какво да мисли и как да мисли и да започне съвсем сам да прави собствени проучвания, самостоятелни тестове, експерименти и проверки, по научният метод без да се доверява на никого.
Някои по будни хора ще се запитат: Защо е толкова трудно за да се открие лъжата и да се преоткрие истината? Много добър въпрос. Защото Лъжата е не само добре скроена и проектирана в продължение на десетилетия през няколко поколения, които биват програмирани по същият този начин, но тази лъжа е обвивана и смесвана постоянно в истини, които истини са с двойно разбиране за едни и същи феномени, явления и математически концепции, които са ни били програмирали и индоктринирали в продължение на няколко поколения още от нашата най-ранна детска възраст в нашето все още детско крехко и уязвимо на идеологическа обработка съзнание, наравно и по едно и също време с вярата ни в Дядо Коледа(Дядо Мраз) дадена и насадена от нашите любими родители за създаване на поведенчески и заповеднически контрол над нашето детско съзнание, по същият този начин както правителствената „Грижовна“ Система, като наш грижовен родител контролира нашето робско съзнание, което си остава по този начин до нашата смърт.
Властта, които държат в ръцете си които всъщност са Победителите от „ Войните", които победители, държат в ръцете си истинското знание, което знание е сила и власт и които победители много лесно биха пренаписали историята и то десетки пъти с фактите, че по време и в краят на Втората Световна Война, всички книги са били събирани на куп и изгаряни, заедно със настоящата дотогава история, като тези управляващи хора, които държат властта никога не биха ни казали истината примерно какъв е бил точно „Нациста" Адолф Хитлер , нито биха ни предоставили да четем неговата забранена книга нито даже биха предоставили в нашата учебна програма само като един Цитат от неговата книга „Моята Борба“ . Ето един цитат от книгата на „нациста - убиец" Хитлер:
Адолф Хитлер 1889-1945 Цитат от „Моята Борба“: „Тези господа изхождаха от логиката, че колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите. - Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
Направете лъжата голяма, направете я опростена, продължавайте да я повтаряте непрекъснато и тя ще стане истина!“ Адолф Хитлер 1889-1945
„Най-големият враг на знанието не е грешката, а бездействието“,
гласи оригиналната сентенция на Хенри Томас Бъкл, изказана през 1861 година, а след това присвоявана от много люде и перифразирана по следния начин:
„Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание.“
*
„Ако не сте предпазливи, вестниците ще Ви накарат да мразите Човеците, които биват потискани и да обичате онези, които извършват потисничеството.“
Малкълм Х
*
„Човек може да гледа, но за да вижда, той трябва да се научи.“
Маргьорит Дюрас
„Странни времена са тези, в които живеем, когато и на старите и на младите са преподавани лъжи в училище. А Човекът, дръзнал да изкаже Истината, бива незабавно назоваван лунатик и глупак.”
Платон
„Понякога е по-сигурно да си в окови отколкото свободен"
-Франц Кафка
„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес."
-Франц Кафка
„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото."
„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш."
„Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно."
“По-добре щастлив, отколкото свободен"
-Закон на САЩ
„Да живееш, означава да страдаш и да оцелееш - да намериш смисъл в страданието"
„Съвестта е нещо повече от тресчица, тя е забит в плътта кинжал"
Франц Кафка
„ По-лесно е да заблудиш хората, отколкото да ги убедиш, че са били измамени"
Марк Твен.
Абсолютно всички хора, дори повечето от тези приобщили се към самата Плоска Земя имат неправилна представа и погрешно разбиране за Плоска Земя, защото Плоската равнина се приема абсолютно неправилно за някакъв вид Форма. Плоска Земя не е Аспект, гледище като Вид или , изглед на геометрична Форма на 3D обект, „Плоска Земя“ е само повърхност или само горната част на даден обект на който ние имаме ограничена видимост и на който все още няма никакви научни доказателства за цялостната форма и цялостната големина на нашият свят в който живеем. Плоското в една неподвижна повърхност, която ние очевидно наблюдаваме и усещаме, не може да бъде форма, защото плоската равнина ни показва само най-горната повърхност на самият обект, или само част от обекта, който наблюдаваме, тоест само като една част от множество други възможни повърхностни части от 3D обект. Един обект или предмет може да има всякаква форма, като ромбоид, пирамида, куб, тетраедър и други, като всяка една от страните му може да има възможността да бъде различна от другите, например като с плоска повърхност, вдлъбната повърхност изпъкнала повърхност или назъбена повърхност. Плоската повърхнина не е Форма и не може да бъде форма, а само една част от форма на 3D изображение на обект. То ест плоската равнина е само горната част на даден обект, на който виждаме само едната му горна страна.
Всички ние сме програмирани за погрешна представа за Плоска Земя с насадените многобройни карикатури на Тери Прадчет за „Плоска Земя“, която я окарикатуряват и изобразяват целенасочено погрешно, нелепо, смешно и абсурдно като плосък тънък диск носещ се в „космическото“ концептуално пространство върху гърбовете от група животни като костенурки, слонове, китове и други, за да могат хората веднага да започнат да се смеят, тъй като дори и малките деца ,които все още нямат критическо мислене разбират, че това е невъзможно, смешно и абсурдно за съществуване.
Как е възможно такъв уважаван Професор – българин като п-р Бойко Рангелов в едно от предаванията по българската телевизия да сравнява Плоската Земя с лист хартия и когато при уголемяването на този лист хартия до истинските размери на Земята нямало да издържи и Земята щяла да се счупи и поради тази причина Земята не можела да бъде Плоска!? Това е не само нелепо твърдение, но и демонстрация на невежество и срам на нашата „образована интелигенция“ от такова детинско изявление, че плоското е вид форма и то не каква да е солидна форма, а да прави „научно“ сравнение с тънък лист хартия. Що за идиотщина? И как е възможно такъв уважаван Професор – като Бойко Рангелов да бърка кръглото със сферичното? Като казва, че Земята била кръгла, професорът има абсолютно пълно право както и самият аз, както и всички Плоскоземни жители, които биха се съгласили, че Земята е кръгла, да кръгла като диск или кръгла като чиния за вечеря, но този Професор явно е спал в часовете по геометрия и не знае кое е кръгло, кое е сферично и кое или какво е плоско. Как може да не знае, че сферата се приема за Форма , но плоското не се приема като 3D геометрична Форма! И не е нужно да се вярва, че Земята е Плоска, тъй като това е Аксиома, защото тя се наблюдава очевидно и визуално като равна и Плоска повърхност с осезаемата ни видимост на Морският хоризонт, който е напълно равен в двата му противоположни края, без да се наблюдава никакъв спад на „кота“ на това огромно разстояние между двата противоположни края на хоризонта, който наблюдаваме като стотиците километри Морски хоризонт, който според Топко вярващите земляци, които вярват, че живеем на силно въртяща се топка с изкривяването по тяхната формула за сферичната тригонометрия, с 8 инча на квадрат на топка с радиус от 6 371 km, би трябвало визуално да се наблюдава значително изкривяване, спад на „Кота“ в двата отдалечени противоположни края на хоризонта, но такова наблюдение липсва. И как може да приема единствените непроверени аргументи на абсолютно доверие без самият той да е направил нужните проверки и тестове с вече съществуващите свободни програми за тестване на фалшиви снимки като качените в Интернет пействани композитни снимки, и обработените с компютърни програми смешните видеорепортажи с издънки на НАСА направени с Фотошоп и с CGI(Computer-generated imagery-Компютърно генерирани изображения) за доказателства. Та в това и едно 10 годишно дете би се усъмнило и не би го приело за абсолютно истинско доказателство за нашият реален свят! За съжаление нашите деца благодарение на „Грижовната“ ни образователна правителствена система продължават да учат като папагали и програмирани био-роботи да повтарят заученото в училище без да го разбират и осмислят, като уважаваните учители ги потупват стимулиращо по рамото за награда като им внушават колко по-умни са станали след като са наизустили урока, но в същото време за съжаление биват лишени за цял живот от собствена логическа и критическа мисъл в преоткриването на истината, тоест те ни казват какво да мислим и как да мислим! Нашата „Наука“ е превърната от дълго време през няколко поколения в чиста религиозна догма на фанатизъм преоблечена и предрешена като съвременна „Наука“, която се явява в нашето програмирано съзнание като грешна и нереална представа за заобикалящия ни свят, която грешна представа е зачената от фундаменталните еволюционни маймуно „Космически“ абсурдно нелепи теории на католическият свещеник, изключително богатият масон Николай Коперник, който всъщност се явява като йезуитски Член на католическия орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите.
2. Йезуит Значение: Преносно - Лицемерен и коварен човек. Началото на ордена е дадено на 15 август 1534 г. от Игнатий Лойола и няколко негови съмишленици в Париж, като самият католически орден е официално утвърден на 27 септември 1540 г. в Рим с була на папа Павел III.!
В днешно време научно доказани теории за очевидно Плоската Земя, видимо наблюдавана като такава, не се възприемат от обособените официални общества, вярващи в заоблената форма на Земята и които добиват популярност само чрез социалните Интернет мрежи.
През 19 век се разпространява историческия мит, че преобладаващата космологична доктрина през средновековието е тази на плоската Земя. Идеята е дадена от романа на Уошингтън Ървинг „Животът и пътешествията на Христофор Колумб“, издаден през 1828 г., който разказва, че известният мореплавател предприел своето пътешествие, за да докаже, че Земята не е плоска и в отговор е срещнал съпротива от духовенството, но всъщност за тяхно успокоение доказал обратното като обиколил Земният диск в кръг в източна и в западна посока, а не в Южна или в Северна посока! По-нататъшни изследвания на средновековната наука показват, че повечето учени през този период поддържат идеята, че Земята е сферична. Изследвания на историческите връзки между науката и религията показват, че теориите за техният взаимен антагонизъм съвсем не вземат под предвид случаите на тяхното взаимно поддържане.
Историкът Инка Гарсиласо де ла Вега (1539 – 1616), както и всички вярващи във силно въртящата се Глобус Топка- Земя смятат, че хората, твърдящи, че Земята е плоска , трябва да бъдат оборени с помощта на свидетелствата на онези хора, които са обиколили планетата в Източна или Западна посока по азимутална окръжност и да не имат в предвид и напълно да игнорират качените камери на хелиеви балони от частни изследователи, които ясно показват равният и прав хоризонт .
Лъжата, че единствено Масонската „наука“ държи в ръцете си Истината и „ключа“ за Реалността, започва постепенно да губи поддръжници и все повече Човеци обръщат взор към свободните мислители и изследователите, следващи Зететичния научен метод. Още преди повече от век и половина Д-р Самюел Бърли Роуботом повел похода за освобождаване на мисълта в „цивилизована“ Европа, като прославил и обезсмъртил името си със своето красноречие.
Д-р Самюел Бърли Роуботом (1816–1884), с псевдоним „Паралакс”, изнасял доклади в продължение на две десетилетия навсякъде из Великобритания, популяризирайки Истината за Плоската Земя. Роуботом бил талантлив оратор, който съкрушавал всичките си опоненти, също толкова упорити били и много добре образованите му последователи. В книгата си „Зететична Астрономия той описва факти и доказателства, че Земята, не е въртящо се кълбо! Експериментална проверка на истинската форма като повърхност на Земята, доказваща че тя е равнина, без аксиално или орбитално движение и единствения познат материален Свят, истинското й положение във Вселената, относително скорошното й образуване, настоящото химично състояние и наближаващото унищожение от огън и т.н.”, в която той излага истинната сетивна парадигма на нашия Свят, претърпява три издания, започвайки като памфлет от 16 страници, публикуван през 1849 година, с второ издание от 221 страници, публикувано през 1865 година и трето издание от 1881 година, набъбнало до 430 страници. Нека читателят сам се убеди в красноречието и убедителността на Самюел Роуботом, четейки Глава Първа от Третото издание на книгата.
Хората от Плоска Земя не вярват, че Земята е Плоска, защото тези хора знаят, че Земята е Плоска, има голяма разлика да знаеш дадено нещо или да вярваш във същото това нещо. Това е Аксиома. Когато ние примерно държим с ръцете си играчка - камионче и го виждаш с очите си, има ли нужда да доказваме, че в действителност ние държим в ръцете си играчка камионче и го виждаме с очите си? - Не няма нужда да го доказваме, защото тази играчка я виждаме и я държим в ръцете си. Когато ние виждаме абсолютно правият хоризонт без никакво изкривяване или спад на „Кота“ в двата му противоположни отдалечени края стотици мили разстояние по целият хоризонт без никакво изкривяване, дори когато сме се изкачили нависоко, като същият този хоризонт се повдига и си остава винаги на равнището на нашите очи, който се наблюдава осезаемо, видимо и очевидно като абсолютно равен по цялата дължина на хоризонта, има ли нужда да доказваме, че повърхността на Земята няма изкривяване? Не няма нужда да го доказваме защото не виждаме никакво изкривяване или спад на „Кота“ на наблюдаваната равна линия на хоризонта. Когато ние не чувстваме движение не Земята има ли нужда да доказваме, че ние не се движим? Не няма нужда да доказваме, защото ние хората от Плоска Земя се доверяваме на нашите чувства и сетива, които ни казват, че се намираме в покой на неподвижна и стационарна равнинна повърхнина. За това и само поради тази причина хората приобщили се към Плоска Земя не вярват, а знаят, че Земята е Плоска и неподвижна, защото те се доверяват на своите чувства и сетива, и в никакъв случай не вярват, че се намират и живеят на силно въртяща се 2/3 водна Топка Глобус, защото не съществуват такива наблюдения и усещания. Но хората , които вярват, че живеят на силно въртящ се Глобус – Топка са точно тези хора, които са наивни и програмирани да „Вярват“ сляпо в тази религиозна „Вяра“, която ни е проповядвана от догматичните мас медийни пропаганди служещи на манипулиращата ни правителствена образователна система, която държи под контрол нашето наивно робско съзнание, без никакви научни доказателства, като научни тестове и научни експерименти направени и проведени по строго научният метод при който за да бъде научен, е задължително да се изискват и да се изпълнят няколко точно определени стъпки, като
1. Наблюдение на природният феномен или Наблюдение на природно и естествено явление 2. Определяне на Хипотеза, 3. Определяне на Независима променлива, която може да бъде манипулирана от експериментатора за да определи причината и причинно следствената връзка. 4. Определяне на Зависима променлива, която причинява ефекта или наблюдаваното явление, 5. Определяне на Нулева Хипотеза, за които тези пет стъпки е задължително да се изпълнят, за да се докаже научно експериментално по научният метод, че действително хората живеят на силно въртящ се Глобус –Топка и точно тези религиозно вярващи хора, които Вярват без нужните доказателства, без нужните научни експерименти и тестове направени по научения гореспоменат метод наивно вярвайки в абсурдната Хелиоцентрична католическа маймуно - еволюционна космическа теория до степен на фанатизъм, точно тези вярващи хора трябва да я доказват по научният метод, а не това да го правят хората приобщили се към Плоска Земя!
Смятате ли, че сте получили правилно, справедливо и истинско образование с истинско знание и истинска наука, обяснено с помощта на логическо и критично мислене и потвърдено от научния метод с помощта на експерименти и тестове, които сте провели самостоятелно с помощта на учители от държавната система, която всъщност тази държавна система трябва да има пълен контрол над нашия ум и съзнание, за да бъдем покорни роби, подчинени на този властващ елит? Защо смятате, че тази държавна система, която ви учи как да живеете на 71% сферична водна топка с висока скорост на въртене, със залепена атмосфера под натиск и налягане разрушаващ Законът на Бойл, без никаква твърда граница, граничеща на едно и също място с абсурден небесен вакуум, разрушавайки напълно вторият закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията, че тази правителствена система ще ви даде истинското знание и познание на действителността и реалността, която ни заобикаля и ще ни подари истинската наука ? Само по себе си е невъзможно да имаме газове наравно и на едно и също място в система със вакуум. Молекулите на газовете нямат връзка по-между си, те не могат да се слепват или да се привличат в една определена посока(примерно посока към Земята), и според Законът на Бойл, който ни казва, че за да се образува налягане е нужен плътно затворен контейнер, където молекулите на газа трябва да се движат хаотично във всички посоки едновременно, като се удрят по стените на контейнера или съда в който се намират и само по този начин могат да образуват налягане в плътно затворена система, тоест, т.е., за да имаме газ под налягане трябва да имаме плътно затворена система, бутилка или плътно затворен контейнер по който молекулите на газа трябва да се удрят и блъскат по стените на съда хаотично с огромна сила за да предизвикат налягане или натиск в системата. В нашият реален свят не е възможно да имаме газ под налягане без наличието на плътно затворена бутилка или плътно затворен контейнер в който да се съдържа. Ето как обяснява Хелиоцентричния модел запазването на атмосферата да не излети в засмукващия го обкръжаващ вакуум в космоса? Отговор:
„Атмосферата на Земята се намира в хидростатично равновесие и налягането на атмосферата се променя като се намалява с увеличаването на надморската височина, и тази разлика в налягането предизвиква създаването на възходяща сила наречена Градиент на силата на налягането (Уикипедия - Градиент във векторния анализ е векторен оператор, действащ върху скаларно поле. Градиентът на скаларно поле е векторно поле, наречено градиентно поле, което показва степента и направлението на промяна на скаларното поле.), сила на тежестта, която балансира тази разлика в налягането, запазвайки атмосферата завързана и залепена към Земята и поддържайки тези разлики в налягането с нарастване на надморската височина“.
– Това е обяснението на Хелиоцентричния модел, което само по себе си е противоречиво и нелепо защото молекулите на газовете не могат да имат връзка по-между си не могат да се слепват, или сами по-себе си да предизвикат тази сила на тежест(или Гравитация) в горната част на атмосферата, за да балансира сама по-себе си налягането, като молекулите на газа, които се движат хаотично във всички посоки едновременно да предизвикат натиск във тази горна част на атмосферата, за да не се разхвърчи и абсорбира (според ентропията-вторият закон за термодинамиката) от засмукващото го вакуумно пространство. Според закона на Бойл, молекулите на газа трябва да се движат хаотично и те трябва да се удрят в стените на затворена система за да предизвикат налягане, където Хелиоцентриците фактически не оказват или действително не посочват къде точно и на каква височина действат тези техни сили, които сили да предизвикат натиск в горната част на атмосферата и къде всъщност е границата между това хидростатично равновесие на налягането на атмосферата граничеща със засмукващият вакуум! Нашият реален свят е една много динамична система, която не отрича „Градиента“ в атмосферното налягане, където за да имаме Делта Х, първо сме имали Х, тоест преди да сме имали градиент, сме имали атмосферно налягане, за което налягане е нужен предшественик - вид контейнер, затворена плътно система, което е абсолютен факт от нашият живот, доказвайки го наличието на милионите газ станции, газови контейнери и газови бутилки, както и демонстрациите на много хора, като Доктор Джон Дийн, където показва, че не можете да опровергаете този естествен закон, че не може да имате налягане без наличието на контейнер(Конспирация на котките 2019), както и, че не можете да имате балон без налягане, както и, че не можете да имате налягане без балон(Конспирация на котките 2018) това е научен учител, говорещ по темата за налягането и конкретно какво е необходимо за да получите налягане, а това е предварителен съд на контейнер, който е затворен от всички страни със стени, или балон, еластичен, железен или друг вид здрав издръжлив материал издържащ на определено налягане в определени условия, като плътно затворена бутилка където молекулите на газа се притискат и удрят хаотично в стените на плътно затвореният съд, където тези газови молекули образуват налягане, което е абсолютен факт от нашият реален живот във нашата динамична система, която динамична система преминава във фазови промени, която включва хидрологичен цикъл, където водните пари се издигат от повърхността нагоре и в следствие на определи условия на охлаждане поради промяна на температурните и атмосферни условия се превръщат във водни капки и падат на Земята във вид на дъжд, както и термо-логичен цикъл със температурните промени, което е видимо и осезаемо и въглероден цикъл, където растенията поглъщат приемайки въглероден двуокис и отдават кислород във атмосферата. Така, че въпросът си остава открит – От къде ,обаче, се е взел атмосферният газ първоначално, на първа инстанция газът под налягане и как се е образувал газ в небесният вакуум във модела на религиозните маймуно-еволюционно вярващи във в идеално сферичните топки на Хелиоцентриците, след като в нашият реален свят не може да имаме газ под налягане без наличието на контейнер, доказвайки го наличието на милиони газови контейнери и бутилки, които също са вид контейнер… Само обратната реификация на заблуден невежа биха отхвърлили тези видимо неопровержими факти и обикновени елементарни примери съществуващи многократно в нашият естествен живот и в нашият реален свят, както и съществуващата страница на НАСА за налягането, което газът се поражда вследствие на натиск в плътно затворен предшественик-съд.
Това е страница от официалният сайт на НАСА, където е обяснено нагледно какво е нужно за да се създаде газ под налягане за да се създаде натиск по стените в системата. Тоест задължително е нужен вид контейнер за да имаме газ под налягане.
както и съществуването на други без брой подобни, които твърдят едно и също нещо, че задължително е нужен вид контейнер, относно съществуването на газът под налягане и как се образува, вследствие на натиск във системата, както и от какво се причинява налягането на газа , а именно – от сблъсъците между атоми на газовите молекули, които се движат свободно и хаотично като се удрят и блъскат по стените на съда вследствие на натиск в плътно затворена система, като по този начин тези атоми и молекули образуват налягане(както ни казва и законът на Бойл), което е също абсолютно неопровержим факт, че ние не можем да имаме газ под налягане без наличието на контейнер, нито можем да демонстрираме газ под налягане без наличието на плътно затворена система-контейнер, нито съществува такава демонстрация в Интернет, нито даже цитат, който да опровергава, че можем да имаме газ под налягане без наличието на контейнер. За това не е нужно да се вярва всеки сам може собствено ръчно и самостоятелно да провери, ако не изпитва леност и желае да получи и разкрие истината, като се самообразова допълнително от това, което вярва, че знае достатъчно и като се усъмни, да започне да изучава, чрез самостоятелно изследване, проучване, самостоятелно учене, наново и отново като голям и пораснал вече възрастен човек със изградено вече правилно собствено логическо и критическо мислене, което е нямал и което му е липсвало във детските му години със изучаване на учебният материал от образователната правителствена система, която винаги му е казвала какво да мисли и как да мисли за създаване на поведенчески контрол над неговото робско съзнание.
Водата има един вид плътност, сушата има втора различна плътност, а въздухът(атмосферата, атмоса) има трета по вид различна плътност, която е съвсем различна от другите две плътности, така, че каквато и да е две или повече „Гравитации" да прибавят към Глобуса, или да прибавят няколко „Градиента" на Хелиоцентриците, няма да им помогне да решат проблема със атмосферния газ под налягане 1013,25 hPa да не излети във несъществуващият засмукващ абсурден вакуум, който дърпа (смуче) със сила 10 на минус 17 нули (Tor) , който абсурден вакуум е наравно и на едно и също място с нашият атмосферен газ, който газ е под налягане и противоречи и е в пълно несъответствие като разрушава напълно вторият закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията когато в една система няма равновесие, и в която има различни стойности и различни еднородности, то тази система винаги придобива най-високите си стойности до постигане и придобиване на еднородност в тази система и до достигане на равновесие в системата.
За да имаме газ под налягане в нашият реален свят на нас ни е нужен задължително плътно затворен контейнер или плътно затворена бутилка за да можа да се задържи газа, който е под налягане за да направи натиск по стените на съда. Тоест не е възможно да имаме във един и същи контейнер или в една и съща бутилка газ под налягане във едно и също пространство заедно с вакуум, освен ако вътре в бутилката или контейнера имаме наличие на твърда преграда, която да отделя газа под налягане от засмукващият вакуум. Който вакуум Хелиоцентриците ни казват, че съществува в пространството, без никаква плътност, която предизвиква обратна сила 10 на минус 17 степен нули Тор, която дърпа, смуче атмосферния газ, който атмосферен газ е под налягане от 1013,25 hPa, и предизвиква натиск на вакуума. Тоест от едната страна имаме атмосферният газ, който натиска, бута със сила 1013,25 hPa налягане, а от другата страна имаме, вакуум, който дърпа (смуче) със сила 10 на минус 17 степен нули(Tor), обратно налягане, така, че Земният абсурден Глобус без твърда граница между атмосферния газ и вакуума, погазва и грубо нарушава вторият закон на термодинамиката или тъй-нареченият природен закон за ентропията в една и съща система. Съществуващият закон на Бойл ни казва, че за да имаме газ под налягане ние се нуждаем от плътно затворена система, контейнер, където газовете да се движат хаотично и трябва да се удрят в стените на съда за да образуват налягане. Молекулите на газовете не могат да се слепват и нямат връзка по-между си, защото молекулите на газовете се движат хаотично във всички посоки едновременно, като се удрят в стените на плътно затворена система – контейнер и по този начин образуват налягане в системата. Така, че, ако вие вярвате в магическата „Гравитация“, трябва да признаете, че според теорията на Айнщайн „Гравитацията“ не е сила , която теория напълно подмени Нютоновата теория, в която се прилагаха сили, като „Гравитацията“, но „Гравитацията“ на Айнщайн не е сила тя изкривява време-пространството от всички посоки едновременно към центъра на масата, която е чисто математическа концепция и с напълно различни математически изчисления и напълно различни математически уравнения от математическите изчисления на Нютон, но според вярващите Хелиоцентрици като Джордж Муса „Гравитацията“ на Айнщайн според, която не е сила в космическото пространството, но тя се проявява като сила тук на Земята, като „Гравитацията“, която се доказва единствено със математически уравнения, а не по научен метод, завързва по-някакъв начин атмосферата, която действа по-силно към най-долната част по повърхността на Земята, а в най-горната част на атмосферата е най-слаба, където фактически тази атмосфера, този газ под налягане, натиска, бута вакуумното засмукващо пространство със сила 1013,25 hPa. За да съществува този атмосферен газ, който е под налягане и да не се абсорбира и разпръсне във силно засмукващият го вакуум му е нужен контейнер или плътно затворена система за да се притиска към стените на съда за да накара молекулите на газа да се движат хаотично във всички посоки едновременно както ни казва закона на Бойл, в тази плътно затворена система за да образува това налягане. Ако Хелиоцентричните теоретични метафизици твърдят, че тези две напълно различни, противоположни и противоречиви неща като атмосферен газ под налягане и засмукващ вакуум могат да съществуват заедно в една и съща отворена система, то това недвусмислено и абсолютно противоречи на вторият закон за термодинамиката или така нареченият чисто природен закон за ентропията в една система.
Терминът „ентропия“ произхожда от гръцкия език: εν – вътре, τρέπω – пренасям.
Вторият закон на термодинамиката, наричан и „Закон за ентропията“ е един от основните принципи в термодинамиката, според който ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Отново да обобщим, в нашият естествен свят нашата атмосфера, която е газ под налягане 1013,25 hPa, не може да съществува без наличието на някакъв вид контейнер в затворена система. Тоест газ под налягане може да се съдържа единствено в плътно затворен контейнер или плътно затворена бутилка. Не може да се съдържа газ под налягане в едно пространство в затворена система, контейнер или бутилка заедно и на едно и също място с наличие на вакуум, без да съществува между тях твърда преграда или твърда граница, която да отделя газът и засмукващият вакуум. Тоест, ако в нашият свят не съществува преграда или твърда граница между атмосферният газ под налягане и засмукващият с обратна противоположна сила вакуум, означава, че две съвсем различни по еднородност системи, които не се намират в равновесие съществуват заедно в една обща отворена система, което се явява като пълно противоречие на този втори закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията, който обяснява, че две различни по еднородност системи, които не са в равновесие, дори и с минимална разлика между тях, тези две системи придобиват с времето си еднаква еднородност и достигат до равновесие в тази система. Тоест според вторият закон на термодинамиката, който е чист природен закон, атмосферният газ под налягане и вакуума трябва да се изравнят като се абсорбират и смесят за да постигнат равновесие в тази система. Друга формулировка на закона е, че температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, винаги се стремят да се изравнят, като в процеса на изравняване се извършва работа, но при този процес се губи топлина за сметка на нарастване на ентропията, тоест една различна по еднородност система в контакт с друга нееднородна система е винаги в процес на изравняване на тези две системи до достигане на еднородност и равновесие на тези две системи и образуването на една еднородна система. Друг е въпросът, че нашата природа в нашият реален свят не произвежда вакуум и не търпи наличието на вакуум. За да се възпроизведе вакуум е нужно да се създаде изкуствено плътно затворена система или плътно затворен контейнер от който да се изсмуче всичкият въздух с мощна машина. Тоест наличието на вакуум в незатворена плътно система е невъзможно, по същият начин както е и невъзможно съществуването на газовете да присъстват в отворена система без да се разпръснат във всички посоки. Тоест в нашият реален свят можем да създадем вакуум единствено по изкуствен начин, като, за да създадем вакуум на нас ни е нужен плътно затворен контейнер или плътно затворена бутилка като се изтегли чрез машина всичкия въздух от системата за да се създаде и образува вакуум. Тоест в нашият реален свят не е възможно да съществува вакуум без наличието на плътно затворен контейнер. Вакуума и газовете са две напълно противоположни и противоречиви неща, за които и на двете системи са им нужни плътно затворени контейнери за да съществуват по-отделно и само по-отделно. Атмосферният газ, който натиска със сила 1013,25 hPa, и вакуума, който смуче със сила 10 на минус 17 степен(Tor), са абсолютно несъвместими за да съществуват заедно на едно и също място в една и съща система. Така, че вакуумът, който смуче със сила 10 на минус 17 (нули) на степен(Tor), е несъвместим с нашата природа, както е и невъзможно пораждането и възникването на газове във вакуум, защото те ще се абсорбират и разпръснат вследствие на ентропията в системата, тоест не е възможно да съществува и да се задържи атмосферен газ без той да се разпадне, да се разпръсне, да се изсмуче и абсорбира от безкрайно вакуумно пространство, което пространство е постоянно в разширение - както казват теоретичните метафизици, и това е не само несъвместимо, но е и невъзможно и противоречащо на всички природни закони.
Отново прочетете законите на термодинамиката и свойствата на течностите и поведението на газовете и газовите молекули, които нямат свойствата да се слепват по-между си, нито могат да имат някаква връзка по-между си, защото молекулите на газовете се движат свободно и хаотично във всички посоки едновременно, като е необходимо да се удрят и притискат към стените на предшестващ затворен съд – контейнер, като само по този начин могат да образуват газ под налягане!
Твърдението и вярата, че атмосферното налягане се задържа от „Гравитацията“ за да не излети в засмукващият го несъществуващ вакуум е неправилно и некоректно, защото силата, която посочват Хелиоцентриците като „Гравитация“ посочена от Айнщайн не е сила, а огъване на концептуална среда – концептуално пространство и време и не поражда никаква сила.
Концептуален – Концепт (от лат. conceptus – „понятие“) е многозначен термин представлява формулировка на умствен образ, който може да подчертае възможни посоки на действие или да представи предпочитан подход към идея или мисъл.
Концептуализъм - Концептуализъм е философско направление на средновековната схоластика, което приема, че общите понятия за нещата (универсалиите) не могат да съществуват реално, както счита реализма, но не са и названия, присъстващи единствено в езика, както смята номинализма, а имат реалност само в ума, като мисловни построения, концепти
Ако мислим логично, тогава трябва да приемем, че истинското знание е сила, а силата е власт и кой мислите държи и управлява тази власт? А онези, които имат и държат властта, никога няма да се откажат и да се разделят от тази своя власт, защото, тъй като те ще загубят контрол над нашето робско съзнание и ние обикновените роби ще бъдем неконтролируеми. Но подчинените и послушните роби, какви мислите, че трябва да бъдат те? Робите за да се подчиняват и да бъдат послушни на властта трябва да бъдат неграмотни, невежи, необразовани и наивни, за да могат да бъдат напълно контролирани. Най-добрият роб е онзи роб, който си мисли и вярва, че е свободен! И вие трябва да ли да вярвате на тези компютърни видеоклипове и композитни снимки с пествани наслагвания и монтажи, които са Photoshop и CGI компютърна графика? Виждали ли сте планетите и звездите със собствените си очи чрез публичен телескоп? Ако не сте ги виждали и вярвате в това, което правителствената система ви налага да вярвате, в тази чисто йезуитска католическа религия, в която сте били принудени да вярвате още от най-ранното си детство, което е било уязвимо в невинна възраст, заедно с вярата ви в Дядо Коледа за създаване на поведенчески и заповеднически контрол над вашият ум и съзнание по една и съща причина, както сте били излъгани от своите родители, независимо по каква причина лъжата винаги си остава лъжа!
Съществуват ли в училищата и университетите публично обществени телескопи? Не трябва ли да има телескопи във всяко едно училище, ако науката ни е коректна, честна, вярна и истинска към нашето обучение? Ако правителствената система на тази държавна доктрина беше правилна, точна и истинска, то би трябвало да съществуват публични телескопи във всяко едно училище и във всеки един университет, след като телескопите са съществували преди повече от 500 години, за да могат чрез тях учениците да видят през тези телескопи със собствените си очи истинските звезди и истинските планети, а не да се доверяват сляпо, наивно, безотговорно и религиозно на компютърната графика на сатанинската НАСА с тяхната си безочлива пропаганда и с очебийните си опашати лъжи, които излизат на повърхността във вид на погрешни и несъзнателни издънки като се разобличават по смешен и куриозен начин посредством техните куриозни видеорепортажи! Не е нужно да вярвате съществуват хиляди видеорепортажи от НАСА с техните смешни издънки разобличаващи ги в евтини лъжи, како и съществува свободна програма в Интернет за разобличаване и установяване на фалшивите им снимки.
Според Мислител(Китайски документи), на шейсет и осем годишна възраст Конфуций се върнал у дома и прекарал последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени Петте класики. В една от тях е записано последното послание на мъдреца към царство Лу и неговите ученици: „Мислиш ли различно – развиваш се, мислиш ли логично – поправяш се, грешиш ли – научаваш се, но само съчетани водят до прогреса“
Математическите изчисления на Ератостен
Математическите изчисления на Ератостен, направени с експериментално измерване на сянката на пръчка(стълб) забита в Земната почва в град Александрия и по същият начин използвана за измерване на сянката на пръчка(Стълб) в град Сиена, при които единият град се намира е на 31 градуса на север и другият град е на 24 градуса на Север на разстояние един от друг 5000 stadi(стадиона)(като един stadi е равен на 185 метра, а 5000 стадиона се равняват на 729 километра), които са били на един и същ меридиан, при което се получава неправилно и грешно изчисление, защото това изчисление няма нищо общо с екватора. Експериментът се състоял, когато Слънцето не прожектира(не проектира)сянка по пладне в Сиена, тоест пада косо под прав ъгъл, точно над този забит стълб в почвата(пръчка, кол), а по същият начин в Александрия сянката се съставлявала под ъгъл от 7,2 градуса по сравнение с вертикала, който се съставлява 1 към 50 кръгъл ъгъл , като окръжността на Земята трябва да бъде 50 пъти повече от разстоянието между двата града, което се явява 50 Х по 5000 stadi са равни на 25 000 stadi по 185 метра прави 46 250 000 метра, което е приблизително по съвременните мерки 40 000 километра всеки стадион, което се равнява на приблизителна обиколка от 40 000 километра окръжност.
Грешката на Ератостен е, че е трябвало да замери сянката на Слънцето на забитата пръчка в Земята от точката на град Александрия до точката на екватора или до Тропика на рака за да получи правилният ъгъл за местоположението на Слънцето, което всъщност не доказва абсолютно нищо, тъй като той е направил тази грешка изцяло на база вяра в Хелиоцентричния модел, не защото Ератостен е бил глупав, а защото той е бил абсолютно убеден(заблуден) и е вярвал, че Земята е сфера, и е направил тези изчисления на база Сферичен Глобус модел), тоест той е имал в предвид отдалечено огромно Слънце на разстояние от 149 500 000км с падащи праволинейно лъчи върху извита, изкривена Земна повърхност – Сфера, и на база на тези предубеждения е направил своите „тежки" и внушителни изчисления, но и при двата модела Хелиоцентричен и Геоцентричен модел резултатите излизат, че са абсолютно едни и същи.
Не мисля, че човек би тръгнал да проверява нещо безсмислено преди да провери в Интернет дали си заслужава, след като ъглите и при двата модела Земя-Топка и Плоска Земя са едни и същи и измерването на какъвто и да е ъгъл на сянка е безсмислено и това нищо не би доказало в полза на който и да е от двата модела Хелиоцентричен и Геоцентричен модел, тоест ъглите и измерванията и при двата случая са напълно еднакви… И, ако Ератостен не е използвал предварителна Сферична тригонометрия, която си е чисто Глобусен трик, който трик винаги използват Хелиоцентриците, то от къде се взела тази предварителна стойност на радиуса R, което доказва използването на реториката, и че вече е било направено предварително чисто математически, при която математика работи напълно перфектно и в Геоцентричната система, при Слънце с по малки размери и над ниска азимутална орбита над плоска повърхност с падащи под определен ъгъл Слънчеви лъчи ?
Сатаната добре си е направил сметката след многократните изменения в разстоянията до Слънцето за да се пригаждат към техните модели за да могат да работят математически, които като астрономически цифри на Хелиоцентриците винаги звучат съвършено точно, но те са исторически печално известни с това, че редовно и драстично ги променят, за да се нагодят към различните им модели. Така например, по свое време Коперник изчислява отдалечеността на Слънцето от Земята на 5 456 440 километра. През следващия век Йохан Кеплер решава, че то в действителност е 19 914 271 километра. Исак Нютон казвал: „Няма значение дали смятаме, че е 45 или 87 милиона километра разстояние, защото и двете пасват еднакво добре!” Колко научно казано!? Бенджамин Мартин го изчислява на около 131 милиона километра, Томас Дилуърт твърдял, че е 150 806 582 километра, Джон Хинд с положителност заявил, че е 153 334 900 километра, Бенджамин Гулд казал, че е повече от 154 милиона километра, а Крисчън Майер мислел, че е повече от 167 милиона! Обратно на това, поддръжниците на плоската Земя, през вековете, са използвали секстант и равнинната тригонометрия, за да правят такива изчисления са установили, че и Слънцето и Луната са само около 51 километра в диаметър и са на около 4800 километра от Земята (което го доказват многократно нашите сетива с очевидни наблюдения), и според Глобус- Вярващите на маймуно еволюционната католическо-църковна Религия, не трябва да се доверяваме на нашите чувства и нашите сетива и очевидните ни възприятия), че Слънчевите лъчи, ако идват от 149 милиона и 500 хиляди километра би трябвало да падат праволинейно в прави линии върху извита и изкривена повърхност - Топка, която поради своята сферичност се получава определен ъгъл на падащите Слънчеви лъчи. По същия начин в моделът на Плоска Земя при Слънце от 51 километра на разстояние от около 3000 мили надморска височина хората, които са правили изчисления със инструмента „секстант", при което видимо се получават наклонени светлинни лъчи под абсолютно същият ъгъл получен от Ератостен, който уж е доказал, че Земята е Топка, с ъгъл на Слънчевите лъчи по начин, както много често виждаме с очите си, разбира се през облаците, които са под определен ъгъл, като наклонените лъчи на Слънцето провиращи се през облаците под формата на буквата Л,/(кирилица), падащи върху плоска равнинна повърхност, където много често наблюдаваме падащи лъчи под такъв ъгъл през облаците, където ние пак не трябва да се доверяваме на очите си и сетивата си и трябва да вярваме сляпо на теоретичните метафизици, че наклонените лъчи са били вследствие на рефракция , дифракция или дисперсия, която отклонявала Слънчевите лъчи, но дори и наклонените лъчи да са причинени в резултат от Дисперсия, ние трябва да признаем, че за да се случи това в нашият реален свят, за експеримента е необходима твърда и вдлъбната леща, вид призма от твърдо стъкло, диамант или друг материал, или просто стъклена или пластмасова бутилка с вода, която да отклони Слънчевите лъчи. Тоест, ако съществуваше някаква дисперсия, рефракция или дифракция, то изчисленията на Ератостен не биха били верни, защото той е имал предвид праволинейно насочени лъчи на огромно и отдалечено Слънце към изпъкнала, извита Земя – Топка. Тоест, ако съпоставим ъглите и при двата модела, ъглите на Слънчевите лъчи идват по абсолютно по същия начин както при огромно Слънце , което е отдалечено на 149 500 000 с праволинейно насочени лъчи към извита повърхност на Топка, така и при Слънце с по малки размери над ниска азимутална орбита над плоска повърхност. Тоест каквито и да е кръчмарски сметки или трикове да правите, или да използвате, те не са абсолютно никакво доказателство нито за Глобуса - Топка нито за Плоска Земя, защото ъглите и при двата случая са едни и същи!
Водата винаги търси и винаги намира най - ниската си точка и своето ниво и винаги застава в хоризонтално равна и абсолютно плоска повърхност. Не съществува изкривена вода. Водата винаги е с плоска равнинна повърхност и затова се казва Морска равнина, а не морска кривина.
Водата винаги се уравновесява и нивелира в хоризонтално ниво със съвършено плоска и равна повърхност независимо от формата на скачените съдове в която се намира! Водата винаги заема формата на съда в който се намира! Изследвайте сами Най - голямото Плоско солено езеро на Земята Салар де Уюни в Боливия на площ от повече от 10 0000 кв. км., през дъждовният период върху което се образува на повърхността му само един, два сантиметра вода без никаква кривина и имаме абсолютно огледален образ на облаците върху водата без никакво изкривяване на образа, стотици километри абсолютно равен хоризонт, което не възможно на Земна топка с обиколка от 40 000 километра и радиус от 6 371 километра.
Изследвайте Суетския канал дълъг повече от 164 километра първоначално направен и изкопан само на 8 осем метра под морско равнище при който не е възможно да съединиш две морета, няколко езера на Топка с радиус от 6 371 километра с прокопаване само 8 метра под водата.
Изследвайте Гранд Бридж Китай 102,1 мили Най-дългия високоскоростен железопътен мост в Китай - виадукт на Пекин-Шанхай Това го прави най-дългият мост в света. 102,4 мили X 102,4 = 10,485.76 10,485.76X812 = 6,990.50 Той би имал 6 990,50 фута (Feet = 0,3048cm (1 фута преобразуван в cm умножен по 0,3048 ) е равен на 2,130,70 метра сферично падане, което се изчислява по даденият ни радиус и размери по теорията на Земното Кълбо - Глобус от единия до другия край, за да компенсира предполагаемата кривина ... но не. Не е нужно да се вярва. Проверете сами в Интернет съществуват много различни калкулатори от различни сайтове за изчисляване на предполагаемата кривина на Земята - Топка.
виадукт - Виадуктът е мостово съоръжение с голяма дължина и поне няколко отвора на колони. Най-често виадуктите свързват точки с различна височина спрямо релефа, обикновено над суша и рядко над вода и под тях преминава магистрала и/или релсов път или плавателни съдове.
Изследвайте GENOA ITALY това са факти, а не теория, от морското равнище се наблюдава острова CORSICA на разстояние от 105 мили =168,98112 километра – липсваща кривина!
липсваща кривина до остров Корсика от 1,32 мили = 2,12433408 километра.
Поларис(Северната Полярна звезда) никога не се мести от своя център на небето и всички звезди се въртят около тази стационарна звезда, при което тези снимки на перфектни кръгове на звездите около Поларис не са възможни да бъдат направени на въртяща се в няколко различни посоки едновременно -първо около оста Земя – Топка със скорост от 1666км/ч в Източна посока, второ едновременно около Слънцето със 107 000км/ч и трето едновременно спираловидно, заедно със всички планети, Луни, сателити и космически боклук от Слънчевата система в един от ръкавите на Млечния път със скорост от 804 670км/ч, плюс четвърто изменение на наклона на оста, което прави невъзможно да се направят тази снимки на перфектни и правилни кръгове около Полярната звезда от камера, която е застопорена неподвижно към Земя-Топка, която се върти и движи постоянно в различни посоки с невъобразимо високи скорости за нашият ум на възприятие, понеже поради различните движения в горепосочените тези четири различни посоки, ние щяхме да имаме размазани различни криви линии в четири различни посоки и това го казва здравата логика, здравите смислени разсъждения и правилният силогизъм посредством изложените гореспоменати факти. Не съществува Паралакс, тоест преместване и снижаване на Поларис към хоризонта на всеки шест месеца от предполагаемото въртене на Земята около Слънцето, когато предполагаемо Земята-Топка преминава от другата му отсрещна противоположна страна, която се отдалечава на двойно по-голямо разстояние , което също се явява като неоспорим и неопровержим факт, което твърдение напълно изключва и пренебрегва перспективата на човешкото око и човешкото виждане в перспектива при отдалечаване на даден обект от нашето постоянно непроменено местоположение, където се намираме и живеем, би трябвало поради законите на перспективата и човешкото виждане, този обект да се приближи и снижи към линията на хоризонта, тоест, т.е., ако разстоянието до Слънцето е 149милона и 500 хиляди 000 километра, то преминавайки предполагаемо от другата му страна изминавайки двойно разстояние, което прави 299 000 000 милиона километра без да включваме големината на Слънцето, която е 112 пъти предполагаемо по голяма от големината на Земята, то би трябвало да имаме Паралакс, тоест, т.е., Полярната звезда Поларис според законите на перспективата на човешкото око отдалечавайки се от нас със още 150 милиона километра би трябвало да се премести и приближи видимо към хоризонта, относно нашето непроменено местоположение, тъй като законът за перспективата на човешкото зрение ни казва, че колкото един обект се отдалечава от нас, толкова по-вече видимо се приближава към хоризонта, който закон важи еднакво както и за видимата перспектива по повърхността на Земята, така и за видимата перспектива на небето. Това се доказва с факта от нашите наблюдения, че когато се ние се отдалечим от Северната Полярна звезда Поларис примерно с около 1000 километра и колкото повече, тази звезда видимо се приближава по посока на хоризонта, което доказва съществуването на Паралакс относно промяна на нашето местоположение и отдалечаване от Поларис, но Паралакс относно предполагаемото преминаване от другата противоположна отдалечена страна на Слънцето, което не е 1000 километра, а повече от 300 милиона километра, Северната звезда Поларис си остава на същото място през цялата година с непроменено местоположение, което доказва недвусмислено конкретно, ясно и точно, че нашата Земя се намира в покой и е абсолютно неподвижна и стационарна, както ни казват нашите сетива и вестибуларен апарат в нашият мозък, който ни е проектирал нашият създател..
Науката на Теоретичната физика или по-точно метафизика основана от католическите йезуити от високите постове в йерархията на католическата църква крепяща се на недоказуеми фундаментални теории, произтичащи от други измислени теории, за които по никакъв начин не могат да се тестват, демонстрират или да се проверят нагледно и експериментално с помощта на научния метод се нарича Псевдонаука.
Или по-точно казано това, което не може да се провери експериментално с помощта на научният метод, не може да се демонстрира, не може да се проследи причинно следствената връзка посредством експеримент или тест, не може да се покаже нагледно нито съществува в природата и в нашият естествен физически свят си остава завинаги фундаментална нереална недоказуема теория! А недоказаните теории и научните твърдения, на които не могат да се приложат строгите изисквания на научния метод за да се валидират, не могат да се демонстрират, не могат да се покажат нагледно като съществуващ пример в природата, не могат да се приложат като независима променлива от експериментатора за да се проследи причинно следствената връзка, в нашия естествен свят, то тези теории се наричат псевдо теории на теоретичната фундаментална метафизика, като същите тези недоказани ментални теории и ненаучни твърдения са ни били насилствено продадени, подритнати и натикани насилствено в учебниците и образователната система, като тази контролираща робското население правителствена религиозна система пропагандира псевдо-наука, като ни я представя за съвременна наука.
Затова теоретичната физика, която не може да се докаже нагледно и експериментално с помощта на научният метод се явява фундаментална метафизика, а не наука, която всъщност, колкото и да не ни се иска се явява Псевдонаука, защото е недоказуема по научен метод!
А тази Псевдонаука на теоретичната фундаментална метафизика се явява фундаментален Религиозен Фанатизъм, произлизащ и заченат от Религията на католическата църква, проповядвана с пропаганда, а по-късно натикана и продадена насилствено в образователната ни система, като съвременна „Наука“!
Лукаш Ватценроде
Lucas Watzenrode der Jüngere
Nicolaus Copernicusportrait from Town Hall in Toruń 1473 - 1580)
Главен епископ на Вармия
18 май 1489 година — 29 март 1512 година
Църква
Римско-Католическа църква
Това е католическа фундаменталистка, фантасмагорична религия, основана изцяло на математическа концепция доказваща един Хелиоцентричен модел и схема с двойно дуалистично разбиране за нашата истинска реалност, който Хелиоцентричен модел ни дава съвсем друга несъществуваща реалност на съвсем различно фундаментално и фалшиво ниво до степен фанатизъм на католическият йезуит и мошеник произхождащ от изключително богато и заможно семейство Николай Коперник който благодарение на своят вуйчо Лукаш Ватценроде - богат търговец и през 1439–1462 г. председател на съдебната скамейка, канонист(законодател), който като главен епископ на Вармия се счита за най-могъщият човек в района и неговото богатство, връзки и влияние му позволяват да осигури образованието на Коперник да учи медицина, а после и кариерата му като каноник в Катедралата Фромбург. И Коперник благодарение вече на способностите си на доктор като е лекувал епископи от високите нива на католическата църква, както и с помощта на влиятелния си богат вуйчо, той се внедрява лесно във властта, и това му подсигурява да заеме висок пост в йерархията на Католическата църква, която завладява целия свят и религията на всички нации и променя всички религии на света в една абсурдна католическа религия, която религия се проповядва принудително и насилствено в образователната ни система и учебната програма под формата на съвременна „Наука“, която ние непросветените и наивни хора сме задължени да я приемаме като даденост, на абсолютно доверие, без право на критическо и логическо мислене още от нашето най-ранно уязвимо на идеологическа обработка детско съзнание. Тази фундаментална маймуно-еволюционна Религия ни е била програмирана в нашето съзнание няколко поколения по ред преоблечена и предрешена като съвременна „Наука“, наравно и по едно и също време с вярата ни в Дядо Мраз (Дядо Коледа) за създаване на поведенчески и заповеднически контрол над нашето робско детско съзнание, която Религия несъзнателно ние защитаваме без да я подлагаме на тестове и проверки, и която религия се проповядва даже и от съвременният папа от Римокатолическата църква, проповядвайки вярата в теорията за Големия взрив като задава въпроса „- Защо Не?", и признавайки, че изгарянето на Джордано Бруно и Галилео Галилей, които също са били католици е грешка на Католическата църква,… но в действителност това е била необходимата "Грешка" за да могат обикновените и наивни селяни да повярват в новата религия прикрита и преоблечена като съвременна „наука". Гледайте филма „Обетована земя “с актьора Мат Деймън и ще разберете какво наистина се случва!” .
Католическите йезуити от Католическата църква са едно отрицателно и негативно отклонение от Християнството, което отклонение се обявява против Християнството. Римо-Католическата Църква и нейната Космическа религия проповядвана от съвременните масони- космически артисти, която Религия е прикрита като „Господ"(God) -„ G" - Graviti, която управлява всички Християнски църкви и държи целият свят под контрол, заедно с католическите масони от НАСА, които нямат нищо общо със Християнската Религия, която е природна наука, нито имат нещо общо с Библията, която в миналото е била научна книга, а във нашето съвремие се приема като религиозна книга, благодарение единствено на съвременната религия натикана насилствено в учебниците и учебната програма преоблечена и предрешена като съвременна „Наука“, в която Библия, единствено в нея са запазени части от истински истории и истинското сътворение на света, както и истинският му облик! „ По-лесно е да заблудиш хората, отколкото да ги убедиш, че са били измамени" - Марк Твен.
Защо корабите изчезват в хоризонта? В нашият реален свят, ние имаме различните атмосферни условия като прах, частици, смог, пушек, влага, конденз, особено над най-низката и долна част над водата на океаните и моретата имаме по-голяма плътност в атмосферата, която не е прозрачна, като се получава наситена синкавост на самият въздух в долната част, където небето, земната или морската повърхност се срещат и се сливат в едно, при които имаме различната компресия на светлината, въз основа на ъгловият размер на обекта или елемента на зададената бленда, който ъглов размер намалява с увеличаване на разстоянието до обекта, и се разглежда като ограничено виждане на ъгловата резолюция с ограничение до колко можете да видите даден обект въз основа на неговият ъглов размер, който се смалява като се отдалечава от нас в перспектива в една определена точка от хоризонта, която наричаме точка на конвергенция, като ъгловия размер на обекта достига границата на своята резолюция, като пикселите му се намаляват до един, и когато тази точка започва да изчезва ще се разпръсне в дифракционна граница на този ограничен лимит. Къде се обаче се намира тази дифракционна граница? Ако търсите навън тази граница, какво бихте казали за представяне на дифракционна граница? Това е неизмеримият хоризонт – неизмерим хоризонт, защото хоризонта не е действителна позиция, като факта, че хоризонта се явява като не действителна и локация и не действително местоположение, която можем да измерим, и ние никога не можем да го стигнем, колкото и да се стараем вървейки към него, или да отидем до там без да виждаме друг хоризонт, защото той се променя и се появява винаги нов и нов хоризонт с промяната на нашата позиция и промяната на нашето местоположение спрямо хоризонта, при който видимостта като разстояние до линията на хоризонта зависи от дължината на вълната на светлината и нейната компресия, както и от атмосферните и метеорологични условия, както и диаметъра и силата на нашето оптическо виждане през телескопа, което кара обектите да стават все по малки в перспективата на нашето виждане като се приближават към линията на хоризонта в точката на конвергенция, което виждане се съчетава със законите за перспективата на човешкото око и неговото виждане, в зависимост колкото повече се отдалечават от нас, толкова по-малък става техният ъглов размер и толкова повече се приближават към тази линия на хоризонта, като се имат на в предвид и ортогоналните напречни линии, които линии в перспективата на нашето виждане се свиват под малък ъгъл и се събират в една точка на хоризонта, която всъщност е точка на конвергенцията, като карат обектите да изчезват по тази линия на хоризонта в перспектива и в тази точка на конвергенция, като се има на в предвид и, че светлината има вълнови характер, движението на водата в морето и океана също има вълнови характер, като амплитудата на вълната се явява наполовина от цялостният действителен размер на вълната , което прави изчезването на обектите и корабите в хоризонта да се явяват като оптическо и метеорологическо явление, а не поради физическо изкривяване на линията на хоризонта, което се явява хоризонтално оптическо изчезване на линията на хоризонта в точката на конвергенция, където се събират ортогоналните линии в перспективата на нашето ограничено виждане. Така, че лодките които се скриват в самият хоризонт, който хоризонт се явява като недействително местоположение, недостижима локация и нереална позиция спрямо наблюдателя, като по тази причина, тя се явява неопровержим факт от реалното ни ежедневие, вследствие на което не ни дава някакво основание и право да твърдим, че лодките изчезват в хоризонта поради изкривяване на тази недействителна, недостижима и нереална локация.
Защо при някои снимки (като най-известната на Джошуа Науики Мичиган Чикаго, която снимка я обявиха за мираж въпреки, че не е) направени в различни атмосферни условия се скрива долната част на обекти в морският хоризонт? Защото в най-долната си част до водата, атмосферата е с най-голяма влажност и самата атмосфера действа като увеличителна леща(лупа), и когато ние увеличаваме с нашият телескоп или далекоглед някой обект по линията на морският хоризонт, то ние увеличаваме неговият вече увеличен размер от самата компресирана влажност на атмосферата, която действа като увеличително
стъкло(леща), като спомага за това и компресираната светлина, както и амплитудата на вълната, която се вижда наполовина от своя истински размер и по този начин при увеличение на вече увеличеният размер, долната част на този обект в хоризонта се скрива от самата водна линия, който размер е вече увеличен поради атмосферната и светлинна компресия, която действа като увеличителна леща(стъкло), а не поради изкривяване на водната повърхност. Логиката и правилният силогизъм ни казва, че ако съществуваше скриване (закриване) на долната част на обекти и сгради от водната повърхност поради предполагаемото изкривяване на Земната повърхност, то реално би трябвало горната част на същите тези обекти и сгради да бъде изкривена и насочена назад по посока на това предполагаемо закривяване на Земята. Но такова закривяване в горната и връхна част на обекти, сгради или планини, които да се виждат наклонени назад по посока на предполагаемото изкривяване на земната повърхност, не съществува, защото фактите доказват, че при всички съществуващи снимки, сградите, обектите и планините стоят абсолютно прави и изправени без ни най-малък наклон назад по посока предполагаемото закривяване на Земята.
Светлината има вълнови характер и представлява електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.[1] Понякога към понятието светлина се включват и инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.[2][3] Основни характеристики на светлината от гледна точка на възприемане от човешкото око са: яркост (свързана с интензитета на електричното поле), цвят (свързан с дължината на вълната или честотата) и поляризация (при нормални обстоятелства човешкото око не може да я регистрира).
Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фото електричен ефект), а в друг случай се държат като вълна – наблюдават се явленията дифракция и интерференция.
Дифракция на светлината е оптично явление, наблюдавано при разпространението на светлина в среда с резки нехомогенности като прах, частици, пушек, смог, влага, пари, конденз. Светлината се отклонява от праволинейното разпространение при преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1—1 мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват не само по права линия, но и встрани, поради което около светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен ръб - дифракционни пръстени или ивици. Първите могат лесно да се наблюдават, ако през малък отвор се наблюдава разположен недалеч светлинен източник. Колкото по-малък е отворът, толкова по-голям е диаметърът на първия дифракционен пръстен. С увеличение на размера на отвора този диаметър намалява. Дифракцията влошава рязкостта на образа при много големи диафрагми на обективите. Тя започва да оказва влияние при числена апретура 1:8—1:1
Има два вида хора единият вид хора са безусловно вярващите и наивни хора, които просто „вярват" че са достатъчно образовани правилно и коректно, безгранично „вярват" без научни доказателства направени по научния метод до степен религия, че ние живеем на силно въртяща със невъобразими и налудничави скорости за ума и нашето възприятие на 71% водна Земя - Топка - идеална синя сфера със залепена вода по екватора, наравно и на едно ниво със сушата, отричайки всякакви центробежни сили на този Глобус - Топка с атмосферен газ под налягане, който е със различна по вид плътност от плътността на водата и плътността на сушата, като този газ под налягане е залепен към сушата, пренебрегвайки законът на Бойл, който ни казва, че газовите молекули нямат връзка по между си, не могат да се слепват и трябва да се движат хаотично във всички посоки едновременно като молекулите на газа се удрят по стените на затворена система - контейнер и по този начин образуват налягане, като този газ по налягане граничи и съществува наравно и на едно и също място без никаква твърда граница със абсурдния небесен вакуум без да се абсорбира, засмуче и смеси посредством ентропията, поради не равновесието в една и съща система, погазвайки и нарушавайки вторият закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията в една система, която, ако е различна по еднородност винаги достига до най високите си стойности до достигане на една еднородност и равновесие в една обща система.
Другият вид хора са хората, които се съмняват в тази нелепа, абсурдна небивалица противоречаща на всички природни закони, която се явява като една фантасмагорична, измамна, нелепа, невъзможна и смешна теория на католическия мошеник и йезуит Н. Коперник, която са ни втълпявали, и програмирали още от най - ранно крехко, уязвимо и податливо на идеологическа обработка съзнание - детство наравно с вярата ни в Дядо Мраз(Коледа) за създаване на поведенчески и заповеднически контрол над нашето затворено консервативно съзнание, и този втори вид хора с логическото си и критическо мислене започват сами да правят проучване, и самостоятелно започват да правят своите тестове и сами да правят своите експерименти и сами желаят да получат своите резултати и да достигнат до собствените си убеждения, а не да вярват наивно, безпрекословно и религиозно на чужди убеждения, само за това защото тези убеждения са написани в учебниците, които безгранично трябва да уважаваме и да се доверяваме и да ги приемаме безпрекословно за чиста монета само защото ние трябва да вярваме безгранично, че системата и правителствата, които държат властта никога не биха ни излъгали или измамили, и трябва да им вярваме само защото се пропагандират постоянно от правителствените мас медиите за масова дезинформация, които всъщност служат и помагат на елита и правителствата да поддържат постоянен контрол над нашето робско съзнание и робски ум. Най добрият и послушен роб е този роб, който си мисли и вярва, че е свободен!. А послушният и подчинен роб какъв трябва да е? Робът трябва да бъде невежа, неук и неграмотен за да може да се подчинява на властта, и ако приемем, че знанието е сила, а силата е власт, то абсолютно логично е , че тези които държат истинското знание, което знание е власт, те никога не биха разделили тази своя власт с робската маса от която ние обикновените хора принадлежим!
Освободете се от религията на НАСА основана на Сциентизъм, Фотошоп, Компютърно Генерирани изображения CGI и камери рибешко око Goo Pro. ВИЖТЕ със собствените си очи през обществено достъпен телескоп и ще разберете истината! Опа,(упс) забравих, че не съществуват такива. Не се доверявайте сляпо на недоказани никога досега нелепи смешни теории, скрити зад измислени несъществуващи закони и сложни изчисления с несъществуващи милиони и милиарди километри. Не вярвайте на лъжите на НАСА, които промениха всички религии по света и накараха всички хора да повярват на нейната религия!
2019, все по-вече хора със всеки изминат ден научават истината, че сме били измамени и докарани да вярваме от нашето най-ранно детство от училищните правителствени скамейки от нейната правителствена програма, че не сме интелигентен дизайн, а че сме се създали съвсем случайно и представляваме една незначителна песъчинка от безкрайно огромна Вселена създадена съвсем случайно от един невъзможен Голям взрив от нищото с искра и енергия дошла също от нищото, разрушавайки вторият закон за термодинамиката, така нареченият закон за ентропията, и вместо да се получи едно голямо разпиляно нищо във всички посоки едновременно, както би се получило от един истински взрив, то взело, че вместо да разруши, по погрешка създало идеални сфери, с перфектни постоянно компенсиращи се орбити и перфектни еклиптики с цялата си красота и хармония една перфектно праволинейна постоянно разширяваща се плоска Вселена. Първо трябва да се освободим от индоктринацията напълно след като са ни втълпявали, повече от 50 години, че Човекът, не е интелигентен дизайн и в резултат на „Дарвинистката Еволюция" от едноклетъчната амеба сме се превърнали в многоклетъчна, след това в земноводно превърнало се в маймуна, която един ден слязла от африканското дърво, научила се сама да върви изправена, направила си инструменти, започнала сама да си служи с тях, и в резултат на много социална скръб и мъки се е превърнала в хомосапиенс - човек разумен , което е не само абсурдно и грешно, но и смешно, което не еднократно се доказва със сложността на човешкия геном.
Не съществува нито една причина Земята да бъде силно въртяща се Топка. Земята не само, че не е възможно, но е и абсурдно и смехотворно да бъде въртяща се синя водна сфера, с прилепнала 71% вода с атмосфера под налягане без твърда граница граничеща с вакуум, въртяща се невъобразими за умът скорости, в четири различни направления плюс пето движение отделно движение като „потрепване" с наклона на оста отговарящо, заедно с познатата ни „Гравитация" за сезонните вариации и за дължините на дните и нощите, като включва изменението на наклона на оста, с различни движения и скорости граничещи с лудостта, като това, че Земята се въртяла около оста си с 1000 мили или 1666 километра в час около оста си, по голяма скорост от скоростта на звука във въздуха (343 m/s = 1234,8 km/h), въртяща се и галопираща в същото време през орбита около Слънцето с 66, 666 мили в час или 107 000км/ч, това са 86,65 пъти по-голяма скорост на звука, но това не е всичко, в същото това време се въртим спираловидно заедно с цялата ни Слънчева система, заедно със всичките Луни сателити, спътници, -20 000 на брой, както и космическите боклуци заедно с 500 000 мил/ч или 804 650км/ч, това са още 651,64 пъти още по голяма скорост от скоростта на звука, като Слънцето се движи като комета в средата, задвижвано от необяснима неизчерпаема магическа енергия във вакуума в един от ръкавите на Млечния път,{(,което е абсурдно понеже вакуума е нищо , няма плътност и огънят на Слънцето, което абсурдно гори без кислород няма какво да избутва за да се придвижи напред, което важи и за реактивният двигател, който би работил доста добре, ако му се подава кислород, но той не би могъл да се придвижи дори и на сантиметър във вакуумното пространство понеже огънят от двигателите няма какво да избутат за да осъществят някакъв тласък или да осъществят някаква реакция с вакуума за да се придвижи напред)}, а отделно от това в същото това време нашата Галактика профучавала през космическия вакуум с 2 100 000км/ч, отделно пък нашата Земя извършва движение като „потрепване“ наклона на оста отговарящо, заедно с познатата ни „Гравитация" за сезонните вариации и за дължините на дните и нощите, което прави обща скорост от повече от 3 милиона км/ч предизвикано от нищото в празното пространство, със искра и енергия дошла също от нищо то, подчинен на квантова сингулярност, от един постоянно разширяваш се голям взрив във вселената, и в резултат на който вместо да се получи едно голямо разпиляно нищо в голям безпорядък, във всички посоки едновременно, както би се получил от един истински взрив, то взело, че по погрешка и по случайност образувало и сътворило една праволинейна постоянно разширяваща се и увеличаваща скоростта си вместо намаляваща скорост Вселена подчинена на квантова сингулярност, която от своя страна грубо преодолява, погазва и унищожава всички закони на термодинамиката, физическите, естествените и природните закони с множество от безкрайни Галактики, с цялата хармония и красота , и всичко е подчинено на строго определени метафизични теоретични закони, с перфектни еклиптики и строго определени не променящи се орбити постоянно компенсиращи се, и постоянно променяща се орбитална скорост около Слънцето с точност до милисекунда понеже обикаляме в елипса след промяната на Хелиоцентричната система от Йоханес Кеплер на старата Коперниковата система заради това, че за да може да работи добре познатата ни „Гравитация" и това да обяснява движението в орбита около Слънцето в елипса като постоянно забавя и забързва своите движения според годишният период по строго определен ред. И на всичкото отгоре нашият вестибуларен апарат в нашият мозък не е в състояние да усеща тези скорости и можем да вървим и да запазваме равновесие върху въже? И ние трябва изцяло да се доверяваме на това, което ни проповядват и втълпяват в учебната правителствена програма от Системата от нашето най - ранно детство, която ни управлява и контролира, налага принудително и задължително без наше съгласие ваксиниране, което ни съкращава живота и нашата потентност за контрол на популацията на населението, налага ни отровни храни и месо натъпкано с антибиотици, лекарства подсилващи растежа на животните изменящи техният животински колаген, който ние приемаме по принуда без да го осъзнаваме, който смесен с нашият човешки колаген предизвиква изменение в нашият организъм, който организъм колкото и самовъзтановяващ се да бъде той започва в един момент да се разпада и заболява, който не може да се справи с отровите, които постоянно поглъщаме, и които допълнително ни убиват, като същата тази Система, ни казва, кое е вярно и кое не вярно, казва ни какво да мислим , как да мислим като ни забранява критическото мислене?
Невъзможно е ракетите и не съществува какъвто и да е вид реактивен двигатели, които може да работи едновременно в атмосфера и едновременно в предполагаемата не-атмосфера на вакуумното пространство, тъй като без наличието на въздух (атмосфера), от който да се оттласкват няма какво друго да ги задвижи напред. Вместо това ракетите и совалките биха били запратени неконтролируемо въртящи се около собствените си оси във Източна посока заради центробежните сили от предполагаемото въртене на Земята със 1666км/ч и предполагаемото обикаляне около Слънцето със 107 000км/ч като жироскоп във същата тази посока на предполагаемото въртене и движение на Земята с тези абсурдни и неприемливи за нашият ум скорости. Би било невъзможно да се лети до Луната или да се отиде въобще в някаква посока, особено ако „гравитацията” бе истинска и постоянно Ви засмукваше към най-близкото и най-плътно тяло! ! Но дори и да съществуваше такъв двигател представете си как би работил във вакуум? Да такъв двигател би работил много добре във вакуум, ако му се подсигури подаване на кислород, който кислород е нужен за горенето, но придвижването на самата ракета във вакуум е абсолютно невъзможно, защото самият вакуум няма абсолютно никаква плътност, вакуумът е нищо, и в този вакуум, тягата от двигателя би била безсмислена, понеже тягата на двигателите няма всъщност какво да избутват във вакуума за да се получи тласък в определена посока, защото не съществува друга сила във вакуума, която да се противопостави или да противодейства на силата на огъня на двигателя, за да осъществи този тласък в каквато и да е посока във вакуума, което прави невъзможно преместването на ракетата дори и на сантиметър през вакуумното пространство. Знаете как летят самолетите и ракетите в атмосферата, която атмосфера има плътност и всъщност огънят и тягата на двигателите избутват плътната атмосфера за да се придвижат, но във вакуума не може да се избута абсолютно нищо, защото вакуума е нищо, няма никаква плътност и не може да оказва противодействие или някаква реакция на ракетния двигател! Нас наистина ни правят на глупаци, поради това, че не сме запознати с принципа на работа на двигател във вакуум за тяхна удобна изгода. Ако вакуума съществуваше в „космическото пространство, никаква магическа „Гравитация" и никаква сила на тежестта НЕ биха могли да бъдат в състояние да задържат Нашата Атмосфера, която е под налягане! Атмосферата, която е под налягане би била засмукана само за част от секундата от този вакуум който вакуум е със обратна сила 10 на минус 17 степен Тор на атмосферния газ, който е под налягане, тоест вакуума смуче със сила 10 на 17 степен(Tor), а атмосферният газ натиска, бута с 1013,25 hPa,, който вакуум има обратна тоест противоположна сила ,спрямо нашата Атмосфера! Това противоречи изцяло на вторият закон на термодинамиката в една и съща отворена система не може да съдържа едновременно вакуум и едновременно атмосферен газ под налягане, защото ентропията не би позволила това да се случи, защото ентропията винаги се стреми към равновесие и изравняване на системата. Вакуумните пространства не създават вакуум, а нашата природа не може да създаде вакуум, за това ние можем да създадем вакуум единствено изкуствено с машина в плътно затворена система или плътно затворен контейнер. Атмосферният газ и вакуума са несъвместими заедно и на двете поотделно са нужни плътно затворени системи тоест, т.е. плътно затворени контейнери или плътно затворени бутилки за да съществуват поотделно атмосферен газ и вакуум.
Движение на Земята забележете НИКОГА до сега не е било доказвано, че съществува някакво движение, и НИТО един ЕКСПЕРИМЕНТ НЕ е проведен успешно , че Земята извършва някакво движение!
Напротив, съществуват повече от 200 доказателства, че нашата Земя е напълно плоска и неподвижна равнина, основани на неопровержими факти и доказателства, подкрепени с доказани експерименти Експериментите на Майкълсън-Морли (Michelson-Morley) и Саняк (Sagnac) опитали да измерят промяната в скоростта на светлината, дължаща се на предполагаемото движение на Земята през пространството. След измервания във всяка възможна различна посока на различни места те не успели да открият никаква значителна промяна, което отново доказва неподвижната геоцентрична система.
Проблема с опита на Майкелсън - Морли. Ами няма проблем. Опита е перфектен. Резултата - точен и ясен. Обаче тълкуването не вървяло дълго време, докато Айнщайн го прекъснал, " поглъщайки " проблема с помощта на Теорията за Относителността. Какво имам предвид : Опита показва, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки, въпреки че ние се движим във вселената. Дотук добре, ама гледай какво става. Предисловие : Галилеевите трансформации, показващи относителността на движението на телата. Това е първия в историята принцип на относителността - механичната относителност на движението. Някой е решил, че " ПРИ ЕЛЕКТРОДИНАМИКАТА НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ОТНОСИТЕЛНОСТ" с което слага началото на проблема. Иначе казано, според този човек скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчващия я обект спрямо приемника. По онова време това е изглеждало логично, щото не са били запознати с днешната представа за двойствения характер на ел. магн. лъчение. Ама днес нещата не изглеждат така. Нека си спомним опитите на ММ : източника на светлина е на земята - в неподвижност спрямо приемника. Значи, ясно е, че ако вместо светлина да бяха използвали куршуми, ефекта щеше да е същия - скоростта на куршума във всички посоки щеше да е еднаква. Само дето не са гледали на светлината като на вещество, затова са решили, че тя не може да има отношение към скоростта на излъчвателя. Груба грешка. С тежки последици. Все още никой не се преборва с това гледище, защото е в основата на най-невероятната и неразбираема теория в историята. А най-лошото е, че за нея са " намерени " доказателства, които може да се " намерят " и срещу нея, при повече желание. Твърдение че изводите ми не са верни, защото не използвам релативистката формула за събиране на скорости, няма как да бъде вярно след като не се използва научен метод. А аз точно нея не искам да използвам, защото не я намирам за вярна. И ще обясня: При провеждане на експеримента на Майкелсън - Морли, един от постулатите е, че ПРИ ЕЛЕКТРОДИНАМИКАТА НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ОТНОСИТЕЛНОСТ. Точно този постулат оспорвам. Те са решили, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчващия я обект спрямо приемника, а аз твърдя че не е така. Никъде няма доказателство за това. Но има доказателства за ТО, които уж индиректно доказват и това. Само дето резултатите могат да се тълкуват и по други начини. Но както казва Koy, това е еретично гледище и няма да се допусне в официалната наука. Поне докато не стане невъзможно да се поддържа сегашното положение.
Експериментът, известен като „Провала на Ери” (“Airy’s Failure”) доказва, че звездите се движат по отношение на неподвижната Земя, а не обратното. Като в началото напълнил телескоп с вода, за да забави скоростта на светлината вътре в него и след това изчислил наклона необходим, за да достигне звездната светлина директно дъното на тръбата, Джордж Ери не успял да докаже хелиоцентричната теория, тъй като звездната светлина вече падала под правилен ъгъл и промяна не била необходима, но вместо това той доказал верността на геоцентричната система. (Геоцентричната система – Анимирано обяснение на експеримента „Провала на Ери” - GEOCENTRICITY - An animated explanation of Airy's Failure experiment https://www.youtube.com/watch?v=87M2i61N1cU
Ако, Земната Топка непрекъснато се върти около нейната ос със скорост 1666км/ч , или това са 462,96 метра за една секунда, без да имаме в предвид останали други три съвсем различни движения и различни посоки инерции в три различни посоки едновременно, то ние не бихме имали в никакъв такъв случай възможността да наблюдаваме която и да е звезда или която и да е планета примерно през дълга тръба или телескоп прикрепен неподвижно към Земята , защото за тази една секунда изминало време, вече ние и нашият поглед би се преместил със стотици хиляди километри разстояние от тази звезда или тази планета, която наблюдаваме, тъй-като ъгълът на нашето наблюдение, чрез този телескоп, ще се е изменил достатъчно много, поради нашето преместване с 462,96 метра възникнало от предполагаемото въртене на Земната Топка, което на такова огромно разстояние до звездата или до планетата, която наблюдаваме би трябвало да умножим и прибавим самото разстояние до обекта за да получим самото отклонение от наблюдаваният обект. Дори и да имаме само един сантиметър преместване в дадена посока, то на такова огромно разстояние до даден обект ще попаднем на значително голямо отклонение, което отклонение не би позволило да видим нищо, тоест нашият поглед през телескопа би попаднал на празно пространство, след като вече за тази една секунда нашият поглед през телескопа ще се е преместил с 462,96 метра поради предполагаемото ротационно движение около оста си Земна Топка.
Махалото на Фуко често е цитирано като доказателство за въртящата се Земя, но при по-внимателно разследване доказва точно обратното. Да започнем с това, че махалата на Фуко не се отклоняват еднакво в определена посока. Понякога те се въртят по часовниковата стрелка, а понякога обратно на часовниковата стрелка, понякога не успяват да се завъртят, а друг път се въртят твърде много. Поведението на махалото всъщност зависи от:
1) първоначалната сила, предизвикала люлеенето или прилагане на електромагнити
2) използвания ябълковиден шарнир, които с готовност улеснява кръговото движение пред всяко друго. Предполагаемото въртене на Земята е ирелевантно и съвсем без значение за люлеенето на махалото. Ако предполагаемата постоянна ротация на Земята засяга по никакъв начин махалата, то не би имало нужда ръчно да ги привеждате в движение. Ако денонощното въртене на Земята, причинява 360°-во еднообразно денонощно въртене на дадено махало, то не би трябвало да съществува неподвижно махало никъде на Земята!
Но нека разгледаме по подробно работата на махалото. Да започнем първо с инерцията. Много интелигентни хора казват, че движението на махалото го предизвиква инерцията, но Хелиоцентричната теория ни казва и учи че се движим с четири различни скорости и в четири различни направления и посоки едновременно(освен движението около оста със скорост от 1 666км/ч, имаме и 2-второ движение около Слънцето със скоростта от 107 000 км/ч, имаме и 3 -трето спираловидно движение във един от ръкавите на Млечния Път, заедно със всичките планети от Слънчевата ни система, луни, спътници, сателити МКС и Космически боклук образуван от хилядите ракети изстреляни в „Космоса" през последните 60 години, въртящи се спираловидно около огромно Слънце 112 пъти по голямо от Земята-песъчинка движещи се всички заедно без да се сблъскват стотици хиляди години, със скорост от 804 670 км/ч, имаме и 4 четвърто движение на цялата ни Галактика движеща се 2 милиона и 800 хиляди 000 км/ч, без да включваме и 5-тото движение по наклона на оста от 23,4(66,6)градуса, като потрепване, което служи за сезонните вариации и часовата разлика през зимния и летния период, тоест, т.е. Махалото на Фуко изключва всички тези движения и приема инерцията само от движението по оста на Земята игнорирайки всички останали горепосочени движения по Хелиоцентричната теория. И Хелиоцентриците твърдят, че това е инерция. Но знаем ли всъщност какво е инерция какво причинява това да се случи и какво прави дадена инерция? Но никой Хелиоцентрик не може да даде смислено и логическо обяснение включващи тези движения, например нашето тяло продължава да прави, това което прави, защото имаме инерция, добре, но какво е инерция? Инерция е тенденция на тялото да продължи да се движи, добре това е страхотно, но защо продължава да прави това, което прави? Отговор: - Може би защото има инерция. Какво? Добре, но какво е инерция? Отговор: - Склонност на тялото да запази движението и да продължи да се движи в същата посока. Добре, но защо го прави? Отговор: - Защото има инерция,.. и т.н., и така се въртим в едно кръгообразно разсъждение, като магически кръг в който няма да получите смислен отговор. Така, че Инерцията е напълно възможна да е Универсална собственост на Инерция, която Универсална Инерция е възможна само тогава, ако съществува Етер в пространството или твърда граница между атмосферния газ и засмукващият вакуум, която твърда граница може да бъде самият източник причинявайки Махалото на Фуко да се движи, както и Кориолис Ефекта и затова хората като Айнщайн и други „Учени" не могат да използват Махалото на Фуко като доказателство за това, че Земята се движи.
„Ефектът на Кориолис”
Често се казва, че „Ефектът на Кориолис” е причината водата в мивките и тоалетните чинии да се оттича, като се върти в една посока в Северното полукълбо и в обратната посока в Южното полукълбо, като по този начин представлява доказателство за въртенето на Земята-топка. За пореден път, обаче, точно както Махалото на Фуко се върти в двете посоки, така и водата в мивките и тоалетните чинии и на Север и на Юг се завихря непоследователно във всяка една посока! Често водата в мивките и тоалетните чинии в едно и също домакинство се върти в противоположни посоки, като това изцяло зависи от формата на легена и ъгъла на постъпване на водата, а не от предполагаемото въртене на Земята.
„Ефектът на Кориолис”(Coriolis Effect), както и Махалото✞ на Фуко, както и Жироскопа, който показва 15 градуса отклонение при принудителното му задвижване, служещи като доказателство на католическата църковна Глобусна Религия, се опровергава от техните твърдения като Хелиоцентриците твърдят, че „Ефектът на Кориолис”(Coriolis Effect), както и Махалото на Фуко, както и Жироскопа демонстрират две съвсем различни референтни рамки, тоест, т.е., за да имаме „Ефектът на Кориолис”(Coriolis Effect), ние трябва да имаме две напълно различни референтни рамки. Като едната е инерционна, а другата е неинерционна референтна рамка, като едната референтна инерционна рамка е Земята, която предполагаемо приемаме, че се движи, която се явява като първа инерционна референтна рамка и втората неинерционна референтна рамка се явява атмосферата(въздухът), като втора неинерционна рамка, при което „Махалото на Фуко“ и „Кориолис ефектът“ са заедно на една и съща инерционна референтна рамка, които са прикрепени към Земята, като се движат и приемат движение по посока предполагаемото източно въртене на Земята под втората неинерционна референтна рамка, която се явява атмосферата. Хелиоцентриците твърдят(може да се провери лесно в Уикипедия), че „Махалото на Фуко“ и „Кориолис ефектът“ демонстрират две съвсем различни референтни рамки, тоест, т.е., за да имаме „Ефектът на Кориолис”(Coriolis Effect), ние трябва да имаме две напълно различни референтни инерционни рамки, като едната референтна рамка е Земята, която се явява като първа инерционна рамка и втората неинерционна рамка това е атмосферата(въздухът), при които демонстрации се получава твърдение, че всичко което лети във втората неинерционна референтна рамка в случая това е атмосферата(въздуха), като изстреляни куршуми, снаряди, самолети, хвърлени топки, птици, насекоми, хеликоптери, дронове, пушек, облаци и всичко, което е във въздуха остават неподвижно в тази атмосфера като втора неинерционна референтна рамка, а всичко, което се намира под нея на Земята като планини, равнини, низини, сгради, градове, континенти, обекти и хора, които се намират неподвижно към предполагаемата въртяща повърхност на Земята повърхност, (която се явява като първа съвсем различна инерционна референтна рамка), се движат и пътуват под самолетите, дроновете, куршумите и снарядите в източната предполагаема посока на предполагаемото въртене на Земната Топка, тоест ние когато летим във въздуха с Хеликоптер или със Самолет във атмосферата, която се явява като втора неинерционна референтна рамка, които самолети пътуват в Южна посока, ние трябва да виждаме как под нас континентите, равнините, градовете, обектите и земната повърхност под нас, които са в първата инерционна референтна рамка, да пътуват и да се движат в Източна посока, което в действителност не се случва в нашият реален свят и до сега никой човек не е наблюдавал такъв ефект или явление. Ако обаче някой Хелиоцентрик твърди, че атмосферата е залепена неподвижно към Земята и се върти синхронно заедно със Земята, то тогава няма да имаме две референтни рамки, а само една референтна рамка, при което няма да имаме в случая и този известен „Кориолис ефект“ , нито ефектът от „Махалото на Фуко“ нито ефектът от лазерният жироскоп, който твърди, че има отклонение с 15 градуса, защото всички те демонстрират две съвсем различни референтни инерционни рамки, които са прикрепени неподвижно към първа инерционна референтна рамка , която в случая е Земята и демонстрират движение като ефект под втора неинерционна референтна рамка, която в случая се явява атмосферата(въздухът). „Махалото на Фуко“, както и „Кориолис ефектът“ се движат по посока предполагаемото въртене на Земята, както и Хелиоцентриците обясняват движението на махалото в следствие на това, че това е моментът на инерцията на обекта от кръгова пътека го превръща в праволинейна, поради това, че инерцията го кара да се движи в една дадена посока докато Земята се върти под нас в този момент, тоест референтната рамка и кръговото движение продължава да се върти под праволинейното движещо се махало. Това означава, че хеликоптера, който се издига над Земята, самолетът, който пътува през въздухът, който е втора съвсем отделна и различна референтна рамка, Земята под него продължава да се върти и движи, но всъщност не това се случва в нашата реална действителност доказвайки го с естествените наблюдения на летящите пеперуди, насекоми, балони, самолети и хеликоптери, дронове, пушек и облаци, но все пак Хелиоцентриците настояват със своите противоречиви абсурди и нелепости, като безсилно се мъчат и стараят да ни внушат, че по някакъв магически и капризен начин движението на Махалото на Фуко се синхронизира със въртящото аксиално въртене и действително то намалява своето движение като познава кога атмосферата намалява своята скорост докато се насочвате към полюсите, където скоростта от 1600 км/ч по екватор със диаметър от 40 000 километра скоростта от 1666км/ч по екватора, намалява евентуално почти равна на 0 км/ч. по посока към полюсите и, че линейната скорост математически се доказва, че е равна на радиалната скорост, която навсякъде във всички точки на сферичен обект се получава една и съща радиална скорост от 0,26 радиана и понеже математиката доказва, че скоростта е една и съща в радиани и понеже Земята е Топка с определен радиус, и по тази причина всъщност нашият вестибуларен апарат в нашият мозък не усеща никаква разлика в скоростта на различните меридиани и различни ширини и е точно това което ни казват действителност Хелиоцентриците. Но къде всъщност атмосферата спира да се върти, т.е. къде и на каква височина не се върти самият въздух? Никой не знае. Ако се качим и се издигнем на балон ние пътуваме нагоре към горните граници на атмосферата, какво се случва там? Пълна безсмислица, който ни кара да си мислим, че атмосферата, въздухът е някакси приложен и напълно синхронизиран съвършено на височина от 1 000 мили височина до самата повърхност на Земята, но все пак имаме облаци и ветрове, които духат във всички посоки, което предизвиква голям проблем с Хелиоцентричната теория. Това е Псевдо-наука от самото си определение, че , никога не са откривали, никога не са доказали или научно показали с помощта на научния метод, къде точно свършва тази синхронизация, как се синхронизира по посока на полюсите с намаляване на скоростта и, къде е границата и на каква височина започва вакуума и как се задържа атмосферния въздух под налягане, който фактически е газ, който натиска, бута посока навън със сила с 1013,25 hPa, който газ под налягане се намира на едно и също място, без никаква твърда граница, в едно и също открито пространство заедно със силно засмукващият и абсурден вакуум който смуче със сила 10 на минус 17 степен (Тор), нарушаващ вторият закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията в една система, която, ако няма равновесие и еднородност, тя винаги придобива най-високите си стойности до достигане на еднородност и равновесие в тази система. Това са абсурди, които са необходими за да се спаси Хелиоцентричната теория, която знаем от училище още от най ранна, крехка, уязвима детска податлива на внушение и програмиране възраст, наравно с вярата ни в Дядо Мраз(Дядо Коледа) за създаване на поведенчески и заповеднически контрол над нашия ум и нашето съзнание, като Топко-земните вярващи използват математиката, в която знаем в действителност, че съществуват редица от безкрайно много променливи със знак за безкрайност, а де факто „Учените“, които ни промиват мозъците и ни правят на наивни идиоти, които „Учени" не използват целенасочено и съзнателно научният метод, който изисква поредица от строго определено действия необходими за истинското познание на истинската и реална наука. Това са фундаментални теории базирани на научни данни чисто основани въз основа на поредица от предположения, които са били изградени през последните няколкостотин години, като например твърдения като астрономически разстояния между светлините на небето, които са напълно измислени и предположени разстояния, понеже все още не са имали технологията, нито в днешно време имаме за да се проверят и изчислят тези разстояния, докато Глобо-теоретиците са подритнали тези изчисления на априорни предположения(които предхождат опита и практиката, и не е основават на научни факти), че Земята трябва да бъде Топка въртяща се около Слънцето, докато в същото това време тези предполагаеми разстояния имат друга функция като използват друг вид функция които използват някакъв вид петиция, Принцип с помощта на устройства и апарати за да посочат, че Слънцето трябва да бъде център на Вселената заради разстоянията! Ето един пример как се прави това, че Слънцето е твърде голямо за да може да се върти около Земята? Нали така? Почакайте малко, размерът на Слънцето не е определен на първо време, когато трябва да приемем колко голямо трябва да бъде то(Слънцето) за да имаме Хелиоцентричен модел? Разбира се ние не може да сме знаели размера на Слънцето предварително. Друга фигура включва предположенията с наклона на оста на Земята 23,4 градуса(или 66,6, защото 90 – 23,4 = на 66, 6градуса), който наклон е абсолютно и задължително необходим в Хелиоцентричната променлива, служещ за сезонните вариации и часови разлики, която няма никаква основана база в реалния свят, защото, ако осветим една равномерно въртяща се Топка без промяна на скоростта на въртенето около оста и, то какъвто и наклон на оста да и дадем на тази топка, то тази топка винаги ще си остане точно наполовина осветена от Слънцето, тоест сянката и осветеността на тази топка независимо как ще я наклоним или завъртим, на тази топка винаги ще имаме половин сянка и половина осветеност на тази топка, ако имаме равномерно и не променяща се скорост на въртене около оста на тази топка и би трябвало да имаме постоянно равноденствие на тази топка, тоест 12 часа ден и 12 часа нощ, което е съвсем различно от реалността, където Слънцето със значително по-малки размери просто обикаля в азимутална орбита от Тропика на рака до Тропика на Козирога за една година, но тези тропици и ширини, които не са наклонени, това са кръгове, които са разположени под ъгъл от 0 градуса успоредно на екватора. Всъщност самата дума Тропик е с гръцко понятие ТРОПОС, което означава да се обърне, като се има в предвид факта, че Слънцето се връща обратно към тези линии и те не са наклонени или по някакъв начин Земята се блъска около Слънцето при различни скорости, както вие знаете, че по Хелиоцентричната теория Земята обикаля по елипса (изменена от Йоханес Кеплер, която е необходима промяна след създаването на Коперниковата теория, която беше идеален кръг около неподвижно Слънце, за да може да се обясни движението, чрез „Гравитацията“) по- бързо през северната Зима и по-бавно обикаля през Северното лято след това обратно по-бързо отново и отново напред назад, но по някакъв начин тази предполагаема смяна на скоростта, разбира се, Хелиоцентриците твърдят, че не можем да почувстваме тази промяна на скоростите, както и постоянно променящите се скорости от екватора със скорост от 1 666км/ч до 0 км/ч до полюсите когато се придвижваме със самолет или друго превозно средство от една географска ширина на друга по малка географска ширина скоростите на въртене по Хелиоцентричната теория са постоянно променящи се и са различни на всяка географска ширина и би трябвало нашият вестибуларен апарат да ги почувства, така както се чувстваме след като сме изпили няколко питиета.
Да не споменаваме и факта, че Луната също се влачи със същите нива на скорости в пълен размер, точност и абсолютно пълна синхронизация със колебанията на движещата се Земя, въпреки, че една четвърт от един милион мили разстояние от него, при което Хелиоцентричната теория се явява пълна безсмислица.
Ефектът на жироскопа за движение с 15 градуса
Ако вие твърдите, че жироскопа, който е закрепен на същата неподвижна референтна рамка към Земята, че показва 15 градусово отклонение от неговото принудително задвижване и завъртване, в същото това време, когато Земята предполагаемо се върти под този жироскоп, по същият този начин, когато самолети, хеликоптери, птици, насекоми, топки които хвърляте, както и изстреляни куршуми и снаряди във въздуха, Земята ще се върти под тях, така, че по същество тази демонстрация на жироскопа от отклонение от 15 градуса е същата демонстрация като на Ефектът „Кориолис“, както и махалото на Фуко, над които демонстрации се твърди едно и също, че ако Земята се върти под определената референтна рамка на жироскопа, то това трябва да бъде демонстрация на две напълно различни референтни рамки, към които едната неинерционна референтна рамка е атмосферата, а втората инерционна референтна рамка е Земята, която се върти от отдолу под жироскопа, махалото на Фуко, или Кориолис ефектът, така, че трябва да имаме една инерционна референтна рамка, като първа референтна рамка, прикрепена към Земята, която демонстрира въртене и движение на равнините, планините и низините на Земята под спрямо изстреляните куршуми, снаряди, хвърлени топки, движещи се самолети, хеликоптери, летящи птици и насекоми и всичко, които са прикрепени към атмосферата на втората неинерционна референтна рамка, но ние не наблюдаваме такъв ефект като континентите Земята да пътуват и да се движат под самолетите, хеликоптерите, докато ние летим на втората референтна рамка на атмосферата, но според религията на Земните топки, Земята и атмосферата са във великолепен синхрон като една референтна рамка, а не две референтни рамки, както се твърди демонстрирайки в продадените ни експерименти на жироскопа, Махалото на Фуко и Кориолис Ефектът, така, че жироскопът, Махалото на Фуко и Кориолис Ефектът с техните демонстрации идват до заключението, че ако те са демонстрация на две различни референтни рамки, то тогава трябва да видим отклонение на самолетите, драстична часова разлика в тяхното пристигане в зависимост от тяхната различна посока на пътуване и дестинация, която ще се влияе от източното въртене на Земята, което е предполагаемо постоянно въртене по екватора със скорост от 1666км/ч и постоянно намаляващо скоростта на въртене на всяка географска ширина до почти 0км/ч с приближаване по посока на полюсите, където западните полети на самолетите би трябвало да имат супер кратък полет, ако се има в предвид предполагаемото източно въртене на Земята, защото демонстрацията на жироскопа показва точно това, че Земята се върти под самият него, което доказва, че въртенето и отклонението на жироскопа са неправилно тълкувани и е неправилно установена причинно-следствената връзка, както се установява и липсваща и несъществуваща независима променлива, която независима променлива е съществено нужна за да може да се манипулира от експериментатора за да осъществи и да докаже по научния метод своя експеримент за да се валидира.
Експеримента на „Кавендиш“ (Хенри Кавендиш)
За изчисляване на плътността на Земята в съотношение на топките 1: 50 милиона
Хелиоцентричната теория ни пробутва закона за „Гравитацията“ като естествен Природен закон, като ни продават експерименти създадени с устройство, апарат като Експеримента на „Кавендиш“ (като апарата го създава Джон Мичъл (на английски: John Michell; 25 декември 1724 – 29 април 1793), който е виден английски, геолог и свещеник от графство Йоркшър, но не успява да го накара да заработи, като по късно Хенри Кавендиш
Роден
10 октомври 1731 г.
Ница, Сардинско кралство
Починал
24 февруари 1810 г. Лондон, Великобритания
Баща му е лорд Чарлс Кавендиш, девонширски херцог на Сардинското кралство, а майка му лейди Ан Грей.
успява да накара парата да заработи), пресъздавайки Хелиоцентричната теория на метафизично и фундаментално ниво, с помощта на апарат, който създава някакъв ефект, благодарение на ръчно задействан механизъм, който не се наблюдава никъде в нашата природа като естествено явление или естествен ефект и по този начин се нарушават основните правила за провеждане на научен експеримент по строгите изисквания и принципи на научният метод. Законът за „Гравитацията“ не е създаден по строгите правила и принципи на научният метод, защото Нютон никога не е претендирал „Гравитацията“ като Хипотеза или независима променлива, като този закон ни е бил насилствено продаден, пробутан и натикан в нашата образователна правителствена система и в нашето робско съзнание без да съществува нито един проведен експеримент в цялата ни история в света, който да докаже чрез прилагането на научният метод като пресъздаде причинно-следствената връзка и да осигури валидността на този закон. Защо? Защото Хелиоцентриците не могат да покажат истинската причина за този естествен закон. Каква е причината или така наречената причинно-следствена връзка за получаването на този ефект или явление? Какъв е естественият механизъм за създаване на тази магическа „Гравитация“? Нека да използваме вторият закон за термодинамиката или така нареченият закон за ентропията. Каква е причината за ентропията използвайки научният метод? Като се търси причинно-следствената връзка по научният метод разбира се. Експеримента на Кавендиш не следва научният метод, защото наблюдаваното явление не се наблюдава във нашия физически , естествен и природен свят ставайки зависима променлива, която всъщност я създава апаратът, устройството в експериментът на Кавендиш, създаден във въздуха, който ни връща и отвежда до въпроса за масовото привличане на телата като една маса на дадено тяло привлича друга по малка маса на друго тяло, което явление също не се наблюдава в природата, като не се свежда, не се доказва и не се обяснява причината за това явление, а само се демонстрира теория с помощта на апарата приведен в експеримента на Кавендиш, която демонстрация не се наблюдава в нашият естествен и природен свят в нашата истинска реалност. Първото нещо, което изисква научният метод е наблюдаване на природния феномен, явлението в природата, а такова явление като една маса да привлича друга маса, липсва, не съществува и не се среща в нашия физически и естествен свят. Второто нещо, което изисква научният метод е съставяне на Хипотеза. Трето поставяне на независима и зависима променлива, която независима променлива се пресъздава и се манипулира от експериментатора за определяне на причинно-следствената връзка на зависимата променлива, която създава и прави ефекта или явлението, което тестваме в даденият експеримент. И четвърто съставяне на нулева Хипотеза. Но след като ние не наблюдаваме и никога не сме виждали с очите си такъв феномен или ефект в нашата природа като привличане на една маса с друга маса, то този експеримент не е направен по научен метод, следователно този закон на Нютон за „Гравитацията“ е Псевдо-закон, крепящ се на Псевдо-теоретична наука!
В книгата на Самуел Роуботом се споменава за експеримент за внимателно взети метални тръби не по-малки от 6 фута дълги поставени в един отвор от двете страни на една дървена рамка или твърд блок от дърво или камък, така, че техните центрове или зрителната им ос трябва да бъде перфектно паралелно една към друга, като са насочени към равнината на известна фиксирана звезда няколко секунди преди Меридианно време, като нека наблюдател да бъде разположени във всяка тръба и в момента, в който звездата се появява в първата тръба трябва да бъде дадено силно почукване или друг сигнал, като същото да се повтори от наблюдателя на втората тръба, когато той за първи път види същата звезда. Изтеклото време в този период от време между дадените сигнали ще се следват взаимно много бързо в последователност, но все пак времето между тях е достатъчно за да се покаже, че една и съща звезда не се вижда в същия момент от две успоредни линии на зрението, когато са само на един ярд или приблизително на 0,9144 метра отдалечени един от друг, като ще се изисква лек наклон на втората тръба към първата тръба за звездата, което е необходимо за да се види през двете тръби в същия миг. Нека тръбите да останат в своята позиция в продължение на шест месеца: в края на което същото наблюдение или експеримент ще доведе до същите резултати - звездата ще бъде видима в същото меридианно време без да се налага ни най-малко изменение в посоката на тръбите от което се заключава, че ако Земята се е преместила само с един ярд в орбита през пространството, там би било наблюдавано само лекият наклон на тръбата, който се явява разлика в позицията на един ярд което е било изискано от преди, но тъй като няма такава разлика в изисканата посока на тръбата заключава неизбежното, че на шест месеца на даден меридиан на Земната повърхност не се е придвижила нито с един ярд и ето защо Земята няма ни на-малка степен на орбитално движение.
Дори и аз, който се занимава от години с изучаването на формата на нашата Земя не се бях се замислял за този опростен и елементарен факт, че при дадените ни огромни разстояния на Хелиоцентричната Католическо-Църковна Религиозна Глобусна теория скроена от католическият епископ Коперник, Хелиоцентриците ни представят и внушават, че звездите са отдалечени на милиони и милиарди километри от силно въртяща се Земна топка, която се върти със скорост от 1 666км в час по голяма от скоростта на звука която е около 1233км/ч, или това са 453 метра за една секунда по екватора, за което фактически се изменя ъгълът на нашето наблюдение, примерно наблюдение през дълга тръба или чрез телескоп,.. и тези 453 метра за която Земята се е завъртяла хипотетично около оста си тази Земна Топка трябва да умножим и прибавим разстоянието до самата звезда, тоест разстоянието и отклонението на дадена звезда няма да се промени само 453 метра за една секунда от нашето ъглово местоположение, а драстично много повече умножено по разстоянието до тази звезда и спрямо местоположението на тази звезда,.. и нашето наблюдение през телескопа фактически ще бъде невъзможно, нито ще бъде възможно някакво наблюдение над такъв отдалечен обект и ние не бихме имали възможността да видим абсолютно никаква звезда за тази една секунда на предполагаемото въртене на Земята около оста си с 453 метра за една секунда, защото ъгълът на нашето местоположение ще бъде вече изменено, както и ъгълът на нашето наблюдение през телескопа ще бъде изменен достатъчно драстично за тази една секунда ъглово преместване и нашият поглед през телескопа ще попадне на празно пространство, което пространство ще бъде достатъчно много отдалечено от наблюдаваният обект за това огромно разстояние до самата звезда със невъзможността да бъде видима тази звезда през окуляра на телескопа за да не видим абсолютно нищо… Ако вие знаете как се настройва сателитна антена(сателитна Чиния) ще знаете за какво става на въпрос. Която настройка на тази сателитна антена е много фина и много чувствителна за едно малко преместване на сателитната антена, при което, ако ние преместим или помръднем само един милилитър тази сателитна антена, в която и да е посока, то тази антена ще загуби сигнала. Тоест е нужно само един милиметър преместване или помръдване на тази сателитна антена(чиния) в дадена посока за да загуби своя сигнал, което е породено от ъгловото насочване на сигнала, който поради голямото разстояние от сателитния излъчвател сигналът от нашата антена, ще се отклони на достатъчно голямо разстояние от сателитния излъчвател.
Нашият телескоп, който е прикрепен към Земята, която предполагаемо се върти с 453 метра за една секунда време, то този телескоп, колкото повече е отдалечен от излъчвателя или от наблюдаваният обект (звезда) от тази наша насочена тръба или телескоп към тази звезда, то сигналът или нашето визуално наблюдение в окуляра на телескопа ще се отклони достатъчно и ще се премести на огромно разстояние в зависимост от разстоянието до самият обект и ние няма да можем да видим абсолютно нищо. Тоест, т.е., нашият поглед и наблюдение през тази тръба или телескоп, поради промененият ъгъл причинен от предполагаемото завъртване на Земята – Топка за една секунда със 453 метра, нашият поглед през окуляра на телескопа ще попадне на празно пространство, съвсем различно от наблюдаваното преди тази една секунда движение на предполагаемата въртяща се Топка, защото за тази една секунда ъглово преместване от тази Земна Топка, нашият поглед заедно с телескопа през който наблюдаваме звездата също ще се е преместил достатъчно много за да не виждаме нищо през следващата секунда време на завъртване на тази Земна Топка.
И говорейки за един милиметър преместване сега си представете преместване на тази тръба или телескоп не със един милиметър, а преместване със 453 метра за една секунда време, при което имаме преместване на всяка следваща секунда на предполагаемата силно въртяща се 71% водна Земна Топка отричайки и отхвърляща изцяло съществуването на центробежните сили по екватора на тази въртяща се около оста си 71% водна Топка, където всъщност на тази Топка имаме прилепнала и залепена вода, която вода е с една плътност и сушата, която е с друга различна плътност от тази на водата на тази топка, при които тази суша и тази вода са заедно на едно ниво на тази абсурдна Земна Топка, заедно със залепеният и прилепнал атмосферният газ под налягане, който въздух(е газ под налягане средно с 1013,25 hPa), който атмосферен газ е със трета съвсем различна плътност залепена на същата тази топка, тоест ние имаме три съвсем различни плътности на тази абсурдна Земно-водна топка, към която имаме прилепнала и залепена вода с една плътност, суша с друга плътност, и трета различна плътност на въздуха, граничещи без никаква твърда граница или твърда преграда между този въздух - атмосферен газ под налягане и абсурдният засмукващ вакуум?... Да това е вторият голям абсурден факт на Глобус Модел – Земя – Топка за абсурдната и нелепа теория за атмосферният газ под налягане, натискащ със сила като Стандартно атмосферно налягане е прието за равно (точно) на 1013,25 hPa, или на (точно) 760 mmHg, което атмосферно налягане без никаква твърда граница или твърда преграда стои на едно и също място заедно със абсурдния засмукващ вакуум, който засмуква нашата атмосфера със сила 10 на минус 17 степен (Тор) на засмукване.
Нютон никога не е претендирал „гравитацията" като хипотеза!
Коя „Гравитация" имате в предвид?
Ние имаме две различни „Гравитации" с напълно различни концепции и напълно различни математически уравнения: Първата: "Гравитация" е на Нютон - Кавендиш Cavendish „Гравитация", която е Евклидовото Триизмерно пространство (3D),тоест нашето природно 3д пространство което предлага привличане на масите като плътности между обекти, при които обект с по – голяма маса, тоест, с по голяма плътност привлича друг по-малък обект\ t със по-малка маса тоест с по-малка плътност от другият по-голям обект ... (който ефект или явление в действителност никога не е наблюдаван никъде в природата и в нашият естествен свят, който ни заобикаля, и не може да бъде поставен като независима променлива, за да бъде манипулиран от експериментатора, тъй като не съществува такова явление или феномен като наблюдавано природно явление или наблюдаван природен феномен) ... или може би ще имате в предвид втората създадена "Гравитация", която е Айнщайн псевдо-романска "гравитация", която "гравитация" предлага изкривяване на времето и пространството в концептуална среда и кара телата в тази фундаментално-концептуална среда да се движат в перфектни еклиптики и перфектни постоянно компенсиращи се орбити, предизвикани от квантовата сингулярност в безкрайността на небесният вакуум?
Това означава, че имаме две напълно различни "Гравитации" с напълно различни понятия, напълно различни концепции и напълно различни математически уравнения и напълно различни математически изчисления! Коя от двете "Гравитации" имате предвид или коя от двете „Гравитации" предпочитате да вярвате?
Или Вие ще признаете, че страдате от логическа заблуда на фалшива измама и когнитивен дисонанс, причинени от предразсъдъците и предубежденията, породени, изградени и програмирани още от най-ранното ви уязвимо и податливо на внушения съзнание и идеологическо отношение към вашето детско безгрижие, където сте си изградили вяра, по силна от религия, чиято религия се проповядва от образователната система, прикрита като "наука", която всъщност е псевдо наука, програмирана в мозъка ни и доставена и пробутана насилствено в нашето детско съзнание едновременно по същото време заедно с вярата ви в Дядо Мраз( Дядо Коледа), която вяра са използвали вашите родители за да ви лъжат по същата причина, както ви лъже правителствената образователна система, за да създаване на поведенчески, заповеднически и командващ контрол над вашето робско съзнание и ума на робското невежество.
Тези изчисления (сила е 0.03ms ^ -2, гравитацията е около 9.81ms ^ -2.) Не се основават на научен метод или на независима променлива, нито се основават на причинно-следствена връзка, за да се получи някакво измерване на явлението или явлението основано по строго научен метод.
Не можете да започнете да изчислявате нещо, което не е доказано от този научен метод. Тези изчисления като ускорение на падащи обекти със скорост от сила е 0.03ms ^ -2, около 9.81ms ^ -2.са направени на база ненаучен експеримент които са получени в вакуумна камера със стена с дебелина няколко метра, със изкуствено създаден вакуум , като е изтеглен въздуха от тази внушително дебела и здрава камера, където този изкуствено създаден вакуум не се наблюдава в природата и не съществува като наблюдение в нашият естествен свят, който свят е изпълнен с въздух и атмосфера от която се нуждаем да дишаме, която атмосфера в тази вакуумна камера е премахната , чрез този изкуствено създаден експеримент, който не се наблюдава в природата и е получен този резултат със това ускорение на движение на обектите по посока на Земята от около 9.81ms, което не би били същото ускорение в нашите атмосферни условия на нашето естествено пребиваване, тоест ускорението на падането на телата по посока към Земята, зависи от това колко по плътни са тези тела от плътността на самият атмосферен въздух, за да се придвижат посока към Земята или в обратна посока, по посока нагоре към небето, когато телата и обектите са по малка плътност от плътността на атмосферния въздух , например като хелиевите балони, пушекът, облаците, парата и газовите пари, които са с по малка плътност от атмосферния въздух те се издигат нагоре, а телата с по-голяма плътност от въздуха падат надолу по посока на Земята и това ускорение не е еднакво на всички падащи тела, които падащи тела зависят от собствената си плътност, както и зависят и от плътността на атмосферата, която плътност на атмосферата е различна от атмосферните условия, сезона, влажността, конденз и прахообразните частици, вятър, температура, височина и т.н.. и това се случва понеже нашата естествена среда не е вакуум и не може да се сравнява с условия във вакуума, тъй като той не съществува като наблюдение в нашата естествена среда, а го създаваме изкуствено.
Как е възможно това ускорение от 9.81ms^-2 наречено „Гравитационно" да ни задържа и предпазва от центробежните сили да не ни изхвърлят от екватора на тази въртяща се топка със скорост от 1666км/ч, и ако това ускорение е еднакво навсякъде по цялата тази топка, а по полюсите, където скоростта на въртене спада и намалява до 0 км/ч, как работи навсякъде еднакво това ускорение за да имаме навсякъде по Земята едно и също тегло и да се задържаме от центробежните сили на тази топка да не излетим всички ние заедно със океаните с трилионите мега тонове морска вода, които центробежни сили са различни навсякъде по различните ширини на тази топка, и ние да не чувстваме тези разлики от различните скорости на въртене на тази топка, на която топка скоростта на въртене се променя на всяка ширина и на всеки километър от екватора със скорост от 1666км/ч при приближаване до полюсите спада и намалява до 0 км/ч?!
Не можете да започнете да изчислявате нещо, което не е доказано от този научен метод.
Всички изчисления на хелиоцентричната псевдо-теория се основават на фундаментални и абсурдни хипотези, които всъщност са отвличане на логическо затъмнение и заблуда, дължащо се на други фундаментални теории, произтичащи от трета фундаментална теория и отвличане, получено от друго логическо погрешно и заблуждение.
Време е да изхвърлите индоктринацията, която индоктринация е все още програмирана във вашият все още детски ум и детско мислене, и е време да пораснете и да станете вече възрастен човек с подходящо логическо мислене и правилно критично мислене, за да преразгледате този абсурден Хелиоцентричен модел и да изследвате и да изучите наново и отново самостоятелно, без да се доверявате на никого. Изследвайте абсолютно сам отново вече като голям и възрастен човек и двата модела Хелиоцентричен модел и геоцентричен модел, който ще ви събуди и ще ви отведе от този сън и тази фалшива мечта на логическа заблуда и ще ви отведе в очевидната, но твърде сляпа истина за вас.
„Гравитацията" е мит, „Гравитацията" никога досега не е била поставяна нито претендирана като Хипотеза от основателя на този не неучен закон, като никога досега не е била доказана по строго научният метод и съществува единствено и само на теория! „Гравитацията" е измислена от окултиста - йезуит и католически мошеник с рицарско звание сър Исак Нютон, Повечето хора в Англия са чели или слушали, че теорията на „Гравитацията“ на сър Исак Нютон е възникнала, когато един ден от повечето си дни е бездействал и си седял под едно ябълково дърво във своята градина, като една ябълка паднала и го ударила по главата и благодарение на неговото наблюдение и размишление на падането на тази ябълка от дървото върху главата му дошла шизофреничната идея за магическата сила на „Гравитацията", която да обяснява всичко, което няма смисъл и логика да живеем на сферична 71%водна Топка - Земя въртяща се хиляда мили(1666км/ч) в час и още 66 хиляди мили в час(107 000км/ч) и в същото това време се въртим и спираловидно обикаляйки и орбитирайки около огромно 112 пъти по голямо Слънце на разстояние от 149 500 000 км движещо се като комета в един от ръкавите на Млечния път със скорост от 804 560 км/ч, отделно пък в същото това време нашата Галактика се движела със скорост от 1,800 000км/ч предизвикано от един Голям абсурден и невъзможен взрив дошъл от нищото с искра също дошла от нищото и вместо да се получи едно голямо разпиляно нищо във всички посоки едновременно, както би се получило от един истински взрив, то взело , че по случайност и по погрешка на природата образувало и сътворило една праволинейна плоска „Вселена", постоянно разширяваща се във вакуум и постоянно увеличаваща скоростта си, вместо намаляваща скоростта си и да приемаме тази теория като единствената истина, само защото правителствената система е купила на безценица тази теория и ни я преподава евтино като е нужно и трябва да и се доверим наивно, религиозно и безпрекословно, само защото е написано в правителствените учебници и е заложено в правителствената учебна програма от правителствената контролираща система, която се „Грижи“ за нас като грижовен родител, който никога не би ни излъгал?
Хора надарени със здравия разум обаче, биха казали, че причината ябълката да падне върху главата на Сър Исак Нютон е : - защото ябълката е узряла достатъчно, толкова, до колкото е дошъл момента дръжката на ябълката да изсъхне и да отслаби своята сила на задържане и захват за да бъде в състояние тази ябълка да се отдели от самото дърво, което е породило изсъхване на тази дръжка, вследствие нейното узряване, като тази изсъхнала дръжка е намалила силата и здравината на своя захват на задържане на ябълката, поради факта, че ябълката е достатъчно узряла и е придобила свое собствено физическо и естествено тегло като става по-тежка и по плътна от окръжаващата я среда в случая това е атмосферния въздух, който въздъх(атмосфера) е с по малка плътност от ябълката и поради собствената си тежест и по голямата си плътност от въздуха, която ябълката е придобила от своето естествено уголемяване и достатъчно узряване, като тази ябълка вече не се намира в равновесие със околната заобикаляща я среда, и търсейки своето равновесие тя се отделя от тази вече изсъхнала и изтощена дръжка, и само поради тази естествена физическа причина тази ябълка е паднала на главата на сър Исак Нютон, а не поради магическата и вълшебна „Гравитация", която ни пробутват и продават насилствено като кървава фундаментална католическо-религиозна маймуно-еволюционна метафизична теория. Но ако вместо от дърво, ако тази ябълка падне от самолет или от парашутист, вятърът щеше да я издига и изпраща в неговата посока, и нямаше да достигне до Земята докато околният въздух не стане до толкова тих, че по силата на нейната собствена плътност да бъде в състояние да падне на Земята. Във всеки случай, ако съществуваше подобно привличане от самата Земя, то защо Земята не привлича издигащия се дим, който не е толкова тежък, колкото ябълката?
Отговора е прост, защото димът е по-лек от въздуха и следователно не пада, а се издига нагоре! Ако „Гравитацията" беше истинска, то ябълката би потънала във водата, а не да плува над водата. Ябълката плува над водата, защото плътността на ябълката е по-малка от колкото плътността на водата и всичко, което пада или плава на Земята в миналото много добре се е обяснявало със физичните свойства като Плътност и Плаваемост много преди Нютон да дари щедро на света своята „гравитация".
При рязането на нишката на балон пълен с топъл въздух или газ, или Хелиев балон, той се издига, докато се установи на определена височина и се стабилизира в нея до постигане на равновесие в системата. Ако напълним наполовина балон с азот(въздух без кислород) и наполовина пълен с хелий, ще получите левитиращ балон на едно място без да променя височината и местоположението си на една определена височина без да се издига или смъква, снижава към Земята, ако не съществува течение или вятър, и това няма нищо общо с „Гравитацията".
Още преди окултиста Исак Нютон да дари на овчеството, т.е. обществото теорията за „Гравитацията", много успешно и достоверно учените са обяснявали силата на собствената си тежест чрез „Плътност" и „Плавателност", която няма нищо общо с „Гравитацията", която си остава само недоказана теория на теоретичните метафизици с фундаментални фантазии демонстрирайки тяхната ментална Религия с помощта на устройства и апарати избягвайки и нарушавайки научния метод.
Ако „Гравитацията“ действително съществува то защо тя принуждава планетите да се въртят по орбитален път в елипсовиден кръг около Слънцето, а хората прилепнали към Земята? „Гравитацията“ би била длъжна да накара хората да плуват в кръгови орбити около Земята или би била длъжна да застави Земята да се притегли от по-голямата маса на Слънцето и да се врежи в нея! Що за магия е „Гравитацията“, която може да залепи всички хора на Земна въртяща се водна топка и в същото това време да задължи самата Земна топка да прави елипсовидни кръгове около Слънцето. Тези два ефекта са толкова различни, но те отговарят и се преписват на една и съща причина.
Вземете перфектния случай на изстрел от оръдие дължащо се на силата на експлозията и повлиян от предполагаемата „Гравитационна“ сила, то снарядът лети по параболична крива, като накрая пада на Земята. Тук можем да попитаме: - Защо изстреляния снаряд не образува орбита като планета, като започне да се върти около Земята, ако силата на директния импулс и силата на „Гравитацията“ е еднаква ? Самият Нютон не може да отговори на това, с факта, че импулсът отговорен за водещото движението на снаряда има временен характер , а импулса на движещите се планети се явява постоянен импулс на движение. Да именно така, но защо импулсът се явява постоянен в случая на планетите обикалящи около Слънцето и коя е причината за това постоянство? - Кросланд „Новият принцип“
Ако Слънцето с такава сила притегля и привлича Земята и всички сестрински планети, то защо те не падат върху него? - Гибер „Слънце Луна и Звезди“
Освен това подобно на магнитното привличане на масивни обекти, които предполагаемо са обладани от „Гравитация“ не могат да се намерят никъде в естествения свят. В природата не съществува пример за масивна топка или предмет с друга форма, която по силата на своята по-голяма маса да застави по-малки обекти да се придържат към него или да задължи да се въртят в орбити около по масивния обект, но на Земята няма нищо достатъчно масивно и голямо за застави дори и една песъчинка или прах и да го задължи да се върти в орбита около него към него. Пробвайте да завъртите мокра тенис топка или друг, какъвто и да е обект с по-малки обекти разположени на неговата повърхност и ще видите, че всичко пада и се разлетява от него и водните капки се разпръскват във всички посоки и нищо не се прилепва, нито се върти около него. Утвърждаването на съществуващия физически закон за „Гравитацията“ без нито едно фактическо доказателство за това се явяват само слухове, а не наука! Фактът, че небесните тела в някои случаи се приближават един към друг, но фактът, че тяхното взаимно привличане се дължи на привличането от масата на тези обекти, то в края на краищата е само теория и чиста хипотеза. Хипотезите понякога могат да бъдат допуснати, но когато те са изобретени да поддържат други хипотези, те не само са обект на съмнение, но те демонстрират своята Неадекватност и несъстоятелност и би трябвало незабавно да ги изхвърлим. Хипотезата за универсалната сила на „Гравитацията“ основана и действително е била изобретена с цел да поддържа и подкрепя друга хипотеза, а именно това че сушата и морето заедно съставляват огромна Земна топка, която се върти във вакуумното пространство и следователно се нуждаем от някои или няколко сили, които биха управлявали различни безпорядъчни движения в пет различни направления, контролирани в съответствие с фактът, че се движим около оста си с 1666км/ч по бърза от скоростта на звука въздуха (343 m/s = 1234,8 km/h), второ движение наречено ротация на годишна орбита около Слънцето със скорост 107 000км/ч това са 86,65 пъти по-голяма скорост на звука, трето спираловидно движение заедно със зялата ни Слънчева система, заедно със всичките Луни сателити, спътници, -20 000 на брой, както и космическите боклуци заедно с 500 000 мил/ч или 804 650км/ч, това са още 651,64 пъти още по голяма скорост от скоростта на звука, като Слънцето се движи като комета в средата, задвижвано от необяснима неизчерпаема магическа енергия във вакуума в един от ръкавите на Млечния път, четвърто движение, заедно с цялата ни „Галактика“ със скорост 2 100 000км/ч,, предизвикана от Голям Космически взрив във вакуумното пространството.
Теорията от начало е направена за работата на Земя Топка, после Хелиоцентриците я смениха с версия на сплеснат сфероид от към полюсите, който не е идеална топка, после още по сплеснати докато не се оказа в опасност да стане толкова сплескана, че да изглежда като пита кашкавал и преминавайки през незначителни вариации на формите, най накрая ни беше казано от Нийл деГрас Тайсън, че Земята има крушовидна форма, която е елипсовидна, че елипсоида е заменен с пчелна форма и каква форма могат да ни представят като следваща не можем да кажем. Това зависи от капризите или фантазиите на хитрите допускания за хипотезите и теориите на метафизиците Лейди Блънт и Алберт Смит „Търсеща Астрономия“
Получава се така, че „гравитацията“ може да задържа всички океани с трилиони тонове вода, сгради и хора останали на дъното и страните в екваториалната област на тази въртяща се стотици хиляди километри в час сферична форма на Земята и същата тази „Гравитация“ да бъде същевременно толкова слаба, че да позволява на пеперудите, насекомите, птиците, зловещият дим и въздушен балон напълно да се отърват от висшата сила на „Гравитацията“ и да полетят над Земята. Като се случва, че „Гравитацията“ ни пази държат нашите тела придържащи се към долната част на топката през зимата, но въпреки това можем с лекота да повдигнем краката и ръцете си за да ходим и скачаме без да чувстваме постоянната сила която ни придърпва надолу както се случва с планетите въртящи се в орбити в елипсовидни кръгове в центъра на неговото притегляне. Елипса по своята природа изисква два фокуса а силата на „Гравитацията“ да е регулярна , засилваща се и отслабваща се, за да може да удържа и запазва планетите и Земята - Топка на постоянна компенсираща се орбита и да предотвратява директно стълкновение на техните курсове и направления или сблъскване помежду всички планети от нашата Слънчева Система, на които траекторията около Слънцето се явява идеален кръг само около четири пъти по време на целият годишен период и продължава само няколко часа по време на равноденствие и Слънцестояние, напълно опровергава възможността за съществуването на „Гравитацията“ причинявайки въртене в елипсовидни компенсиращи се кръгове, и различни въртеливи движения, следователно опровергава съществуването на „Гравитация“ като цяло.
Ако Слънцето има достатъчно сила за да придържа Земята на своята орбита, когато тя се намира в най-близката му точка, и когато Земята пребивава в най отдалечената му част в своята еклиптическа траектория на неговата орбита, силата на притеглянето, ако е не е била достатъчно силно увеличена би била в съвършена несъстоятелност за предотвратяване на полет на нашата Земя в космическото пространство в безкрайна директна права линия – така казват астрономите. От друга страна също става ясно, че ако притеглянето на Слънцето е достатъчно за да удържа и запази Земята на правилен елиптичен път, което привличане не прави така, че Земята да не излети в открития „Космос“ когато тя се намира в най – отдалеченото разстояние от Слънцето, даже, когато силата на притеглянето е била много по-силна, когато Земята се намира най- близко до Слънцето. За това, че ако силата на притеглянето не е била много-силно намаляваща, нищо не е било в състояние да попречи на Земята да излети от Слънцето както по научно-фантастичните филми, когато използват собствената „Гравитация“ на дадена планета да я заобиколят и да се изстрелят в обратна посока, както и нищо не би попречили Земята като една малка песъчинка в сравнение с големината и масата на Слънцето да бъде погълната от него тъй-като не съществува никакво уравновесяване или фактор за предотвратяване на такава катастрофа! До колкото Астрономията не споменава никакво намаление или увеличение на притеглянето на Слънцето, което се нарича „Гравитационно“, което е необходимо за гореспоменатите цели и твърдения, ние отново трябва да направим заключение, че великото откритие, което астрономите правят, абсолютно не съществува. –Томас Уиншип – „Търсеща Космогония“
Поддръжниците на Нютон ни карат да вярваме, че действието на „Гравитацията“, която ние може леко да преодолеем с най-малката воля на усилието да повдигаме ръцете си и краката си, и същевременно толкова жестока, че когато ние загубваме равновесие и падаме от височина на няколко фута или метри, тази сила, която в обикновени, незабележими обичайни условия може в извънредни обстоятелства да причини фактура на всеки крайник, който притежаваме. Здравият смисъл и разум е длъжен да отхвърли тази интерпретация. „Гравитацията“ не дава удовлетворителен отговор за обясненията на явленията описани сега, както в едно и също време да съществуват концепции като понятие маса, което ни се дава, а за тялото с повече готовност стремящо се да бъде в ситуация на стабилно положение ще бъде произхождащо за получения резултат. Ако влиянието, което удържа нас надеждно прикрепени към тази Земя, то това би били идентично с това, което се явява достатъчно мощно, което може да промени траекторията за движение на отдалечена планета, то за нас следва непременно в пълен размер да осъзнаем неговото властно присъствие и сила в това време как неговото влияние за нас е толкова безсилно, където на същото това място, където тази сила трябва да бъде най-много доминиращо, че ние откриваме непреодолима трудност за приемане на общоприетите идеи за неговото съществуване. Кросланд – „Нов Принцип“
Хелиоцентриците утвърждават, че Земната Топка непрекъснато се върти около неговата ос със скорост 1666км/ч , по голяма скорост от скоростта на звука във въздуха (343 m/s = 1234,8 km/h), въртяща се и галопираща в същото време през орбита около Слънцето с 66, 666 мили в час или 107 000км/ч, това са 86,65 пъти по-голяма скорост на звука, но това не е всичко, в същото това време се въртим спираловидно заедно с цялата ни Слънчева система, заедно със всичките Луни сателити, спътници, -20 000 на брой, както и космическите боклуци заедно с 500 000 мил/ч или 804 650км/ч, това са още 651,64 пъти още по голяма скорост от скоростта на звука, като Слънцето се движи като комета в средата, задвижвано от необяснима неизчерпаема магическа енергия във вакуума в един от ръкавите на Млечния път, и по някакъв начин хората, животните насекомите,, пеперудите, птиците, сградите, океаните и други феномени на повърхността могат да се прилепят към ниската страна на дъното на въртящата се Топка да не падат и не отлитат от нея. Ангажирайте се да отидете на местен парк за развлечения и се качете на хоризонтално въртящо се колело, с въртящи се по своята ос отворени кабинки със седалки„ Wizar“ и ще видите, че колкото по-бързо колелото се върти толкова повече се отклонявате от центъра на въртене и не се приближавате до него. Даже центро-стремителната „Гравитационна“ сила притегляйки всичко навътре към центъра на масата, ако действително там съществуваше въпреки всичко, то центробежната сила изтласкваща навън, която пред положително бута нашият свят с 462,96 метра в секунда би трябвало да съществува и би трябвало да бъде преодоляна, но нито една от тези противоположни сили още не е демонстрирала своето съществуване извън въображението на „Учените“ – Хелиоцентристи.
Но въпроса е , че Топкоземзите не посочват, точно къде свършва атмосферата, която е под налягане, тоест не съществува при тях никаква твърда граница между атмосферно налягане и вакуум, което е абсолютен факт при топкоземците, което се явява пълен несъвместим физически абсурд, каквито и да е „Научни" Термини да използват за да накарат техните почитатели да не се съмняват до толкова до колкото сами да започнат да изследват и да направят собственоръчно нужните проверки и да разкрият жалките им нелепи лъжи. Хелиоцентриците плачат, че „Гравитацията“ задържала нашата атмосфера под налягане, но те казват също, че „гравитацията“ е най силна в близост до първият метър над Земната повърхност и е най слаба в най-горния слой на нашата атмосфера, тоест частиците от газ и други молекули не биха имали силата да се задържат от засмукващата сила на вакуума, защото по закона на Бойл молекулите на атмосферният газ под налягане 1013 хектопаскала не могат да се слепват по-между си, защото молекулите на газа се движат хаотично във всички посоки едновременно и нямат и не са в състояние да имат връзки по-между си като на тези молекули им е нужен предшественик вид затворен контейнер, където молекулите на газа трябва да се удрят в стените на затворено пространство за да образуват налягане в системата, тоест вакуумът не може да съществува в съседство с течност или газ под налягане, тоест вакуумът винаги би консумирал и абсорбирал тези течности и тези газове вследствие вторият закон за термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията в една и съща система до достигане на равновесие, тоест физиката трябва да приеме, че равновесието е причинено от „Гравитацията", обаче Хелиоцентриците твърдят, че слабата сила на „Гравитацията" не може да държи една молекула от един различен газ фиксирана и принудена да се върти в синхрон със Земята на много километри над Земята, където тази молекула е длъжна да запази ъгловата си инерция движейки се хаотично, нарушавайки законите на ротационното тяло, както и вторият закон на термодинамиката, като фиксирана референтна рамка, където Хелиоцентриците не упоменават точното разстояние, в съседство със такъв мощен перфектен вакуум. Това е невъзможност до толкова, че Хелиоцентричния модел трябва да се огъне от този абсурден и приет за истина факт и ние трябва да приемем, че нещо, което не може да се демонстрира, не може да се покаже нагледно и как може да стане в действителност и не може и не е в състояние да се експериментира или тества с помощта на експеримент, като се използва научен метод и логическо обяснение, то това би било псевдо-наука основана на теоретична недоказуема метафизика, основана на теория , произлязла от предходна хипотеза за да докаже следваща хипотеза, за да обясни цялостната теоретична картина на този пълен абсурд, в който са ни накарали да повярваме още от най-ранна детска уязвима и податлива възраст, наравно с вярата ни в Дядо Коледа както сме били излъгани от нашите родители за създаване на поведенчески контрол над нашето съзнание по една и съща причина сме били излъгани и мамени от правителствената образователна система, и то сме били длъжни да не се съмняваме, а да вярваме безотговорно, само защото го пише в учебниците , които ни преподават правителствените училища, като ни е било отнето критическото и правилното логическо мислене, заменено с логическа заблуда, че живеем на силно въртяща се Топка без да усещаме никакво движение от гореспоменатите четири различни движения с различни неприемливи за нашият вестибуларен апарат скорости в четири различни направления защото ни казват, че инерцията била виновна за да не ги усещаме.
„Гравитация“- Това е термин, който се използва за обяснение на това, което разумните хора мислят за необяснимо и всичко, което няма смисъл да живеем на въртящ се воден71% идеално сферичен силно въртящ се свят препускащ с невъобразима за ума скорост надвишаваща в стотици и хиляди пъти скоростта на звука в 4 различни посоки едновременно един с прилепнала вода и въздух под налягане граничещ без никаква твърда граница във вакуум.
Съществуващите Закони за плътност и плавателност съвършено точно обяснявали физиката на падащите предмети дълго преди масонът, посветен в рицарско звание „Сър” Исак Нютон да „дари на света” своята теория за „гравитацията”. Факт е, че обекти, поставени в по-плътни среди се издигат, а обекти, поставени в по-малко плътни среди потъват надолу. За да съответства на Хелиоцентричния модел, в който няма горе или долу, Нютон твърди, че предметите са привлечени от големите маси и падат към техния център. Нито един експеримент в историята, обаче, не е доказал обект, достатъчно масивен, който по силата само на собствената си маса да причини привличането на други по-малки маси към него, така както Нютон твърди, че „гравитацията” прави със Земята, Слънцето, Луната, звездите и планетите. Не е възможно да съществува едновременно толкова силна Гравитация, че да задържа толкова спокойни гладки с равна повърхност понякога Океаните (както Тихия Океан)в много случаи при хубаво и тихо време, които са трилиони мега-тонове морска вода и същевременно да съществува и толкова слаба Гравитация, че да могат спокойно да летят пеперудите, насекомите и птиците, като в същото това време на въртене по екватора центробежните сили да не действат изобщо на океаните, като тази „Гравитация" би трябвало задължително да действа по силно по екватора и по слабо към полюсите, където силата на въртене от 1 666км/ч по екватора намалява до 0км/ч до полюсите!
Ако вие напълните балон с хелий и субстанция, която е по-лека от азота, кислорода и други елементи, от входящия състав на въздуха, то балонът незабавно ще излети. Ако напълните бутилка с водород, вещество, което е дори по-леко от хелий, балонът ще лети още по-бързо. Ако напълните балон наполовина с хелий и наполовина с азот и кислород и другите съставки на въздуха, ще получите левитиращ балон на едно място без да променя височината и местоположението си , ако не съществува течение или вятър и това няма нищо общо с гравитацията!
Ако ударите дланите си пред глухарче със семена вещества малко по-тежки от въздуха, то те ще полетят и в края на краищата те бавно ще падат на Земята.
Ако вие изпуснете от ръцете си наковалня много по-тежка от въздуха, тя бързо ще падне на Земята и това няма нищо общо с „Гравитацията“. Фактът, че по-леките от въздуха предмети се издигат нагоре, а по-тежките падат надолу, това просто е естественото свойство на теглото, което силно се различава от „Гравитацията“ Гравитацията се явява сила, хипотетично подобна на магнитно, която я обладават по-големите маси, която е била необходима на окултиста с рицарското звание Сър Исак Нютон за да обясни Хелиоцентричната теория на Вселената.
Също така, никога не е имало нито един експеримент в историята показващ достатъчно масивен обект, който по силата само на собствената си маса, да стане причина друга по-малка маса да се движи в орбита около него. Магическата теория на гравитацията дава възможност на океаните, сградите и хората да останат завинаги прилепени към долната страна на въртяща се топка, докато същевременно заставя обекти като Луната и сателитите да останат заключени във вечни кръгови орбити около Земята. Ако и двете бяха верни, то хората би трябвало да могат да подскочат и да започнат да обикалят в орбита около Земята, или Луната би трябвало отдавна да е засмукана в Земята. Нито една от горните теории, някога са били експериментално проверени и техните предполагаеми резултати са взаимно изключващи се.
Твърди се, че другите планети са сфери и следователно Земята също трябва да е сфера. Първо, Земята е „равнина”, а не „планета” (“plane”- равна повърхнина; “plane”+”t”= „планета”), така че формата на тези „планети” в небето няма никакво влияние върху формата на Земята под краката ни. Второ, тези „планети” са били известни от хилядолетия по целия свят като „скитащи звезди”, тъй като те се различават от другите установени неподвижни звезди само в относителните си движения. Когато погледнете непредубедено, с невъоръжено око или през телескоп, фиксираните и скитащите звезди, те се явяват като светещи дискове от светлина, а НЕ сферична твърда земя. Показаните от НАСА на снимки и видеоклипове сферични твърди земи (планети) са несъмнено фалшиви компютърно генерирани изображения, а не фотографии. Не е възможно през телескоп с едно единствено око да видим сфера или тяло в 3 Д разширение. За видим наистина 3 Д разширение са ни нужни 2 две очи, а през телескопа се гледа с едно око и не можем да твърдим, че виждаме сфера!
Фактът, че отраженията на Слънцето и Луната във вода, когато са ниско над хоризонта, винаги образуват права пътека от хоризонта до наблюдателя, доказва, че Земята не е кълбо. Ако повърхността на Земята бе извита, то би било невъзможно за отразената светлина да се изкриви върху кълбото от хоризонта до наблюдателя.
По цял свят съществуват огромни вековни слънчеви и лунни каменни часовници, които все още измерват времето до минута, толкова точно колкото и в деня, в който са били направени. Ако Земята, Слънцето и Луната са наистина подчинени на сбор от несъвместими въртящи се, обикалящи и колебаещи се спираловидни движения, както заявява съвременната астрономия, то ще е невъзможно тези монументи да показват толкова точно времето без постоянни корекции.
НАСА и съвременната астрономия защитават каузата, че Луната е твърдо, сферично, подобно на Земята обиталище, до което човек действително е летял и на което е стъпвал. Те твърдят, че Луната е не светещ със собствена светлина планетоид, който получава и отразява цялата си светлина от Слънцето. Реалността обаче е, че Луната видимо не е твърдо тяло, тя несъмнено е кръгла, но не e сферична, и по никакъв начин не е планетоид, подобен на Земята, на който хората биха могли да стъпят. В действителност, Луната доказано e до голяма степен прозрачна и напълно собствено осветена, грееща със своя уникална сребърно-бяла светлина. В много случаи се наблюдава Луната наполовина осветена от рано през нощта до късно през деня с един и същ ъгъл на осветеност, а в неосветената част, където трябва да бъде тъмна скална маса, ние виждаме синьото небе и звезди рано сутрин, без да се изменя ъгълът на светещата част на Луната, която част предполагаемо се отразява от Слънцето до късно през деня под същия неизменим и не променящ се ъгъл на осветената част на Луната!
Светлината на Слънцето е златна, топла, изсушаваща, предпазваща и антисептична, докато светлината на Луната е сребърна, хладна и влажна, разлагаща и септична. Слънчевите лъчи намаляват горенето на клада, а лъчите на Луната увеличават горенето. Растителните и животински субстанции, изложени на Слънчева светлина бързо се изсушават, свиват се, коагулират и губят тенденцията си към разлагане и гниене: гроздето и други плодове стават твърди, частично захаросани и запазени, като например стафидите, фурмите и сините сливи, животинската плът коагулира, губи своите летливи газообразни компоненти, става твърда, суха и трудно се поддава на гниене. Когато са изложени на Лунна светлина, обаче, растителните и животински вещества имат тенденция да показват симптоми на гниене и разпад. Това доказва, че Слънчевата и Лунната светлина са различни, уникални и противоположни, така както са в геоцентричния плосък модел.
Термометърът, изложен на пряка Слънчева светлина, ще отчете по-висока температура от друг термометър поставен на сянка. Но изложен изцяло на пряка Лунна светлина, термометърът ще отчете по-ниска температура от друг поставен на сянката на Луната. Тоест на Лунната сянка температурата на термометъра е по висока от колкото температурата на термометъра изложен на пряка Лунна светлина. Ако Слънчевата светлина се концентрира, чрез големи лещи, то във фокусната точка тя създава значителна топлина, докато събраната по подобен начин Лунна светлина не създава топлина. В „Лансет Медикъл Джърнал” (Lancet Medical Journal) от 14 Март 1856, подробно са дадени няколко експеримента, които доказват, че лъчите на Луната, когато са концентрирани фактически могат да намалят температурата на термометър с повече от осем градуса. Така Слънчевата светлина и Лунната светлина несъмнено имат съвсем различни свойства. Само този единствен и неопровержим факт, който е подкрепен с експеримент унищожава и срива до основи Хелиоцентричната теория, и този елементарен експеримент може да го направи всеки един човек на Земята без да му се изисква или нужно каквото и да е образование или познание по физика или други науки.
Освен това самата Луна не може физически да е едновременно сферично тяло и отражател на Слънчевата светлина. Рефлекторите трябва да са плоски или вдлъбнати като на фар на кола, събиращи във фокус светлинните лъчи от всякакъв ъгъл на падане, но ако повърхността на даден отражател е изпъкнала, то всеки паднал лъч ще бъде отразен в права линия с радиуса перпендикулярно на повърхността, в резултат на което се получава разсейване на светлината.
Не само, че Луната несъмнено е само-осветена, блестяща със собствена уникална сребърно-бяла и същевременно студена светлина, а не златисто - жълта и топла светлина както би се отразявала от Слънцето, но също така до голяма степен е и прозрачна. Когато нарастващата или намаляваща Луна е видима през деня, възможно е да се види синьото небе точно през Луната. А в ясна нощ, по време на нарастване или намаляване, понякога дори е възможно да се видят звезди и „планети” директно през повърхността на Луната! През цялата си история, Кралското Астрономическо Общество е документирало много такива случаи, които не се подчиняват на Хелиоцентричния модел.
Много хора смятат, че способността на съвременната астрономия точно да предсказва Слънчевите и Лунни затъмнения е резултат и недвусмислено доказателство на хелиоцентричната теория за Вселената. Факт е, обаче, че затъмненията са били точно предсказвани от различни култури по целия свят в продължение на хиляди години преди „хелиоцентричната Земя-топка” дори да проблесне във въображението на Коперник. Птолемей в Първи век точно прогнозирал затъмненията, въз основа на шестостен годишния модел на плоската неподвижна Земя със същата прецизност като днес. Още в 600 г.пр.н.е. Талес точно прогнозирал затъмнение, което слага край на войната между мидяните и лидийците. Затъмненията се случват с точност редовно в 18-годишни цикли, така че независимо от геоцентрични или хелиоцентрични, плоски или кълбовидни космологии за Земята, затъмненията могат да бъдат точно изчислени независимо от такива фактори.
Друго предположение и предполагаемо доказателство за формата на Земята е, че Хелиоцентриците твърдят, че лунните затъмнения са причинени от сянката на Земята-топка, затъмняваща Луната. Те твърдят, че сферите на Слънцето, Земята и Луната идеално се подреждат като три билярдни топки в една линия, така че слънчевата светлина хвърля земната сянка върху Луната. За съжаление на Хелиоцентриците, това обяснение се оказва напълно невалидно поради факта, че лунните затъмнения са се случвали и продължават редовно да се случват, когато едновременно и Слънцето и Луната са все още видими над хоризонта! За да може слънчевата светлина да хвърля сянката на Земята върху Луната, трите тела трябва да бъдат подредени в права 180°-ва сизигия, но още от времето на
Плиний, има сведения за лунни затъмнения, които се случват, когато и Слънцето и Луната са видими в небето. Затова „затъмнителят” на Луната не може да бъде Земята или земната сянка и трябва да се търси някакво друго обяснение.
Снимки на Луната, явяваща се обърната обратно на Юг от екватора, често се цитират като доказателство за Земята-топка, но за пореден път, при по-внимателно вглеждане, те привеждат поредното доказателство за плоския модел. В действителност, тайм-лапс фотографията (представлява заснемане на поредица от снимки през определен интервал с цел да се уловят промени, които се случват бавно във времето – Бел. прев.) показва как самата Луна се върти по посока на часовниковата стрелка, като колело, обикаляйки над и около Земята. Можете да намерите снимки на Луната на 360° с различна инклинация от всички краища на Земята, просто в зависимост от това къде и кога е направена снимката.
Хората твърдят, че ако Земята е плоска, би трябвало да могат да видят другия край на океана през телескоп! Това обаче е абсурдно, тъй като въздухът е пълен с влага и конденз, особено над океаните и особено в най-ниския и най-плътен слой на атмосферата, той НЕ е прозрачен. Представете си мъглявата мараня над пътищата през горещите и влажни дни. Дори и най-добрият телескоп ще се замъгли много преди да можете да видите през океана. Можете, обаче, да използвате телескопа, за да приближавате във фокус много повече от нашата плоска Земя, отколкото би било възможно върху сфера, с обиколка от 40 000 км. 143) Хората твърдят, че ако Земята е плоска, със Слънце, обикалящо над нас и около нас, би трябвало да сме в състояние да го виждаме отвсякъде и навсякъде по Земята и би трябвало да има дневна светлина дори нощно време. Тъй като Слънцето НЕ е на 150 милиона километра, а само на няколко хиляди и свети надолу, подобно на прожектор, веднъж след като се е изместило значително достатъчно далеч от нашето местоположение то става невидимо отвъд хоризонта и дневната светлина бавно избледнява, докато напълно изчезне. Ако Слънцето бе на 150 милиона километра и Земята бе въртяща се топка, преходът от дневна светлина към нощ би трябвало да е по целият хоризонт от половината окръжност на самият хоризонт еднакво от ляво и еднакво от дясно да има осветена част на залязващото Слънце и светлината би трябвало да изчезва еднакво по целият този хоризонт и бил почти мигновен, като преминем Слънчевия терминатор (границата между осветената и неосветената повърхност), а всъщност осветената част преди залеза става все по-малка и по-малка само в част от целият видим хоризонт на равнището на очите ни и изчезва само в една малка част от целият хоризонт от половината окръжност на нашата Плоска Земя!
Моделът на Земята-топка твърди, че Луната обикаля около Земята веднъж на всеки 28 дни, въпреки че всеки ясно вижда, как Луната се движи в орбита около Земята всеки един ден! Орбиталното движение на Луната е малко по-бавно, отколкото това на Слънцето, но то следва същия път на Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до Равноденствие, като затваря пълен кръг над Земята за малко под 25 часа. 147) Моделът на Земята-топка твърди, че Слънцето е точно 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече от Земята, което ги прави „лъжливо” да изглеждат с точно еднаква големина. За пореден път, кълбовидният модел изисква от нас да приемем като съвпадение, нещо което не може да се обясни по друг начин, освен чрез Природния замисъл. Слънцето и Луната заемат еднакво пространство в небето и при измерване със секстанти са с еднаква големина и на еднакво разстояние, така че да се твърди другояче е в противоречие с наблюденията ни, жизнения ни опит, експериментите и здравия разум.
В течение на 5000 хиляди години едни и същи съзвездия са останали фиксирани в едни и същи схеми, без въобще да излязат от позицията си. Ако Земята бе голяма топка, въртяща се около по-голямо Слънце-топка, което се върти около по-голяма галактика, изстреляна от Най - Големия Взрив, както твърди НАСА, няма да е възможно съзвездията да останат така неподвижни. Въз основа на техния модел, би трябвало, в действителност, да имаме съвсем различно звездно небе всяка нощ и никога с точност да не се повтаря два пъти една и съща звездна схема.
Ако Земята бе въртяща се топка, не би било възможно да се снима с тайм-лапс как звездните следи завъртат съвършени кръгове около Поларис никъде другаде, освен от Северния полюс. От всички други гледни точки, звездите биха се виждали да се движат повече или по-малко хоризонтално по продължение на хоризонта на наблюдателя, поради предполагаемото движение с 1670 км/ч под краката му. В действителност обаче, звездите, заобикалящи Поларис, могат да бъдат винаги фотографирани чак до Тропика на Козирога, как се движат в перфектни кръгове около централната звезда.
(Звездните следи доказват, че Земята е център на Вселената - Star Trails Prove Earth is the Center of the Universe https://www.youtube.com/watch?v=afsb39_6QF0 или Звездни следи заснети с тайм-лапс - Star Trail Time Lapse
Теорията на относителността на Айнщайн, която спаси Коперниковата теория накара целият Хелиоцентричен модел на Слънчевата ни система във Вселената да зависят изцяло от Нютоновия закон за универсалното всемирно притегляне на „Гравитацията“, като , Хелиоцентристите утвърждават, че Слънцето е най масивният обект на небето, много пъти по-масивен(112) от Земята и другите планети в нашата Слънчева система, които се явяват като песъчинки в сравнение с масата на Слънцето, които съгласно закона на всемирното притегляне на Нютон попадат в капана на притеглянето на Слънцето и тези планети заедно със Земята са принудени да правят различни всяка една за себе си вечни кръгове и елипси в орбити с перфектни около него.
Съвременната теория на Айнщайн за „Гравитация“, която изцяло измести и смени Нютоновата „Гравитация“ със съвсем различна математическа концепция и съвсем различни математически изчисления гласи, че:
- Гравитацията би трябвало да изкривява триизмерно време - пространството като сортира и създава всмукване във всички посоки едновременно, към центъра на масата, което противоречи на етажното бездомно наслагване на Планетите с по-малка маса в близост до огромното Слънце, където би трябвало да се наредят като се започне подреждане в близост до Слънцето първо от най-голямата Планета от Слънчевата ни система, за да ни предпазват от по-силната Гравитация, поради много по-голямата маса на Слънцето и след това да се подредят към по-малките планети до най малката планета, както НАСА направи съобщение, че телескопа „Кеплер“ е открил над 140 Слънчеви системи, които са подредени точно по този начин, а само нашата Слънчева система е на обратно, което и противоречи работата на „Гравитацията" на всичките четири различни движения, плюс петото колебливо движение на оста на нашата Земя- Топка, от което зависят сезонните вариации, които посочва Хелиоцентричния модел, че правим, във съвсем различни посоки и направления!
Така също се утвърждава, че „Гравитацията“ по някакъв образ позволява на хората, зданията, и цялата природа да не падат от тази Земя-Топка и да не се влияят от центробежните и сили, които Хелиоцентриците изцяло отричат на тази идеална синя сфера с прилепнала залепена вода наравно със сушата, въртейки се с 1000 мили или 1666 километра в час около оста си, по голяма скорост от скоростта на звука във въздуха (343 m/s = 1234,8 km/h), въртяща се и галопираща в същото време през орбита около Слънцето с 66, 666 мили в час или 107 000км/ч, това са 86,65 пъти по-голяма скорост на звука, но това не е всичко, в същото това време се въртим спираловидно заедно с цялата ни Слънчева система, заедно със всичките Луни сателити, спътници, -20 000 на брой, както и космическите боклуци заедно с 500 000 мил/ч или 804 650км/ч, това са още 651,64 пъти още по голяма скорост от скоростта на звука, като Слънцето се движи като комета в средата, задвижвано от необяснима неизчерпаема магическа енергия във вакуума в един от ръкавите на Млечния път,
{(,което е абсурдно понеже вакуума е нищо , няма плътност и огънят на Слънцето, което абсурдно гори без кислород няма какво да избутва за да се придвижи напред, което важи и за реактивният двигател, който би работил доста добре, ако му се подава кислород, но той не би могъл да се придвижи дори и на сантиметър във вакуумното пространство понеже огънят от двигателите няма какво да избутат за да осъществят някакъв тласък или да осъществят някаква реакция с вакуума за да се придвижи напред)}, отделно от това в същото това време нашата Галактика профучавала през космическия вакуум с 2 100 000км/ч,
отделно пък нашата Земя извършва движение като „потрепване" с наклона на оста отговарящо, заедно с познатата ни „Гравитация" за сезонните вариации и за дължините на дните и нощите, което прави обща скорост от повече от 3 милиона км/ч предизвикано от нищото в празното пространство, със искра и енергия дошла също от нищо то, подчинен на квантова сингулярност, от един постоянно разширяваш се голям взрив във вселената , и в резултат на който вместо да се получи едно голямо разпиляно нищо в голям безпорядък, както би се получил от един истински взрив, то взело, че по погрешка и по случайност образувало и сътворило една праволинейна плоска Вселена постоянно разширяваща се и постоянно увеличаваща скоростта си вместо да намалява тази скорост, заедно със всички наши Галактики със всички наши Галактики , с цялата хармония и красота , и което всичко това е подчинено на тази позната квантова сингулярност със строго определени теоретични метафизични закони нарушавайки грубо термодинамичните и природни закони, по строго определен ред със строго определени перфектни еклиптики, с етажно бездомно наслагване в постоянно компенсиращи се орбити с точност до милисекунда??!!..
Но Не забравяйте , че на нас ни се предлага, че се движим в Елипса променено от Йоханес Кеплер, който успя да промени системата на Николай Коперник, която беше представена като перфектна пълна окръжност около Слънцето, но тази промяна беше нужна за да може да се обясни това движение с познатата ни „Гравитация". Тази елипса в която ни се предлага, че се движим показва, че скоростта се забързва и намалява в зависимост от годишното обикаляне около Слънцето и ние незнайно как нашият вестибуларен апарат в мозъка не усеща тези скорости, нито тяхната промяната, в зависимост от годишното елипсовидно движение в орбита около Слънцето, нито , когато се придвижваме от полюсите, където скоростта на ротация, въртенето на Земята около оста е почти равно на 0, а с приближаване на екватора скоростта се усилва до 1666, 66км/ч, но ние и нашият вестибуларен апарат в нашият мозък не е в състояние да усети тази промяна, защото така са ни заставили да вярваме и същевременно можем да пазим и да поддържаме постоянен баланс и вървим даже и по въже!
Вижте парадокса на Олбер!1) Парадоксът на Олбер” гласи, че ако има милиарди и милиарди звезди, които са като Слънцето, нощното небе би било изцяло озарено от светлина. Както казва Едгар Алън По: „Ако поредицата от звезди е безкрайна, тогава фонът на небето би ни представил еднородна сияйност, тъй като не може да съществува абсолютно никаква точка от целия този фон, в която не би съществувала поне една звезда”. Всъщност „Парадоксът на Олбер” е толкова „парадокс”, колкото експериментът на Джордж Ери е „провал”. И двата експеримента в действителност са отлични опровержения на модела на хелиоцентричното въртящо се кълбо. Няма логика ако Слънцето се намира на 149 500 000 км, космоса и близките планети постоянно да отразяват светлина и пространството между тях и пространството между всички близки звезди да е тъмно. Това е нелепо. Космоса, който познаваме , в действителност НЕ съществува по начина по който познаваме и който ни го представя лъжливата сатанинска НАСА с компютърно генерирани изображения(CGI). Всички планети звезди и галактики са холограмни или изкуствени плазмоиди(плазмени светлинни енергийни източници)! Ние се намираме в затворена (предполагаемо създадена изкуствена затворена система), система, от която не можем да излезем никога. ВСИЧКИ ракети, които излитат нагоре променят траекторията си хоризонтално и се взривяват в контролируема среда .
Не Съществува ракетен двигател, който едновременно може да работи в обикновена атмосфера и същевременно да функционира и в разредена атмосфера, а и най вече във вакуумно пространство, тъй като без наличието на въздух (атмосфера), от който да се оттласкват няма какво друго да ги задвижи напред. Вместо това ракетите и совалките биха били запратени неконтролируемо въртящи се около собствените си оси във всички посоки като жироскоп. Би било невъзможно да се лети до Луната или да се отиде въобще в някаква посока, особено ако „гравитацията” бе истинска и постоянно Ви засмукваше към най-близкото и най-плътно тяло! Но дори и да съществуваше такъв двигател, той би работил много добре, ако му се подава кислород допълнително, но представете си как би задвижвал ракетата във вакуум, след като тягата от двигателя би била безсмислена, понеже тягата на двигателите няма всъщност какво да избутват, за да изтласкат и придвижат ракетата в дадена посока, защото не съществува друга сила, която да се противопостави или да противодейства на силата на огъня или силата на отделените газове от двигателите, за да осъществи някакъв тласък в каквато и да е посока във вакуума, който няма абсолютно никаква плътност, което прави невъзможно преместването на ракетата дори и на сантиметър през вакуумното пространство. Знаете как летят самолетите и ракетите в атмосферата, която има плътност и всъщност тягата на двигателите я избутват за да се придвижат, но вакуума не може да се избута защото вакуума е нищо, няма никаква плътност, той е 10 на минус 17 нули обратна сила на засмукване и не може да създаде някакъв тласък, противодействие или да окаже някаква реакция на ракетния двигател! Нас наистина ни правят на глупаци, поради това, че не сме запознати с принципа на работа на двигател във вакуум за тяхна удобна изгода. Ако вакуума съществуваше в „космическото пространство, никаква магическа „Гравитация" и никаква сила на тежестта НЕ биха могли да бъдат в състояние да задържат Нашата Атмосфера, която е под налягане! Атмосферата, която е под налягане би била засмукана само за част от секундата от този вакуум, който има обратна тоест противоположна сила ,спрямо нашата Атмосфера! Не е възможно да съществува атмосферен газ без контейнер или без затворена плътно бутилка с каквато и да е форма. Атмосферен газ съществуващ заедно със засмукващ вакуум не са съвместими и не могат да съществуват в една еднородна затворена система, без да съществува никаква твърда преграда или твърда граница между тях, защото изцяло противоречат на основният природен закон, като вторият закон на термодинамиката, така нареченият природен закон за ентропията, която една система с един различен вид не е в равновесие с друга система от друг вид, тя винаги придобива еднородност и равновесие със различната от нея разновидност, като създава една еднородна система. За да имаме газ под налягане в нашият реален свят ни е нужен задължително предшественик вид затворен контейнер, в който молекулите на газа, които нямат връзки по между си се движат хаотично във всички посоки едновременно като се притискат и удрят по стените на затворен съд, или вид контейнер и само по този начин образуват налягане в системата. За да имаме вакуум в нашият реален свят също ни е необходим предшественик вид плътно затворен контейнер, където със изкуствена мощна машина ние трябва да изтеглим всичкият въздух, газ и влага за да получим вакуум. Друг е въпроса, че нашата природа не търпи вакуум, нито може да го създава. А вакуума и неговите свойства показват, че не може да създава газови пространства без да бъдат абсорбирани и разпръснати за част от секундата вследствие вторият закон на термодинамиката или така нареченият природен закон за ентропията в една и съща система, защото газът не е и не може да бъде в равновесие на едно и също място, в една и съща система със вакуума. А да не говорим и за абсурдните озонови дупки, които биха въздействали на атмосферата като пробит надут плондер! Както се твърди, сателитите се носят в термо сферата, където температурите уж са от 2500°C нагоре. Металите, използвани в сателитите, обаче, като алуминий, злато и титан имат температури на топене съответно 660°C, 1065°C и 1668°C всичките далеч по-ниски от тези, на които биха били изложени там. („Температурата зависи от слънчевата активност и може да се повиши до 15 000°C.” – твърди в същата статия Уикипедия за „Атмосфера малко по-нататък: „Въпреки високата температура, човек няма да изпита чувство за топлина, защото частиците са прекалено близо до космическия вакуум и почти нямат контакт с други повърхности и съответно не могат да предават топлина. Нормален термометър би отчел температура 0°C.” Това вече е напълно абсурдна шизофренична небивалица!!! Кое от двете е вярно: 1) 15 000°C или 2) 0°C ??!! Авторите – имбецили на тези слабоумни съчинения е по-добре да пъхнат главите си във фурна, загрята само до 200°C и да проверят! В цитираните нелепици на тези оксиморони ярко изпъква една от основните цели на образованието и медийната пропаганда, наложени от Илюминатите, да вкара човешкото същество в когнитивен дисонанс - психологически конфликт в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, като по този начин умъртви критическото мислене и в крайна сметка пороби изцяло човешкия ум!
Да не говорим за смешните им космически платнени костюми, които не са били никога пригодени, нито сега в днешно време на радиация или най-малко да издържат на вакуум, които биха се раздули като балон и биха се пръснали и избухнали на хиляди парченца! Представете си няколко метровите внушителни вакуумни камери на НАСА и след това ако разгледайте смешните пухкави платнени костюми на НАСА и вие ще се почувствате глупаво. Поставете един спаднал балон почти без никакъв въздух като оставите съвсем минимално количество въздух, след това го сложете в стъклена колба или вакуумна стъклена малка камера и с помощта на вакуумна помпа изсмучете въздуха от камерата. Ще видите как балона се надува от нищото!
Що е наука?
Науката е систематизирано, достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез помощта на логиката. Или, иначе казано, това е знанието, което е експериментално проверимо, въз основа на научния метод. Второ : Какво представлява научния метод? Научният метод (думата „метод” има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи, с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.
Научният метод е подход, който изисква извършването на следните стъпки при придобиване на истински и реални знания: Първо: - Ученият, изследващият трябва да елиминира всякакви лични предразсъдъци, предубеждения и външно влияние. Второ: Да изследва феномена или обекта като направи няколко вида наблюдения като първо направи наблюдение със своите сетива и второ наблюдение със оптически уреди, инструменти над даденият обект или явление под различен ъгъл от всички страни, в различно време на денонощието, сезон и различно местоположение. Трето: Да прогнозира даденият обект или това явление, т.е. дали явлението, феномена или обекта са природни или изкуствено създадени, какво точно прави от къде е дошло, т.е. от къде произлиза и каква е неговата цел и да се опита да определи неговото местоположение, като се съберат данни и се направят измервания. Четвърто: Да се обмислят получените резултати и да се формулира хипотеза, която ги обяснява, от какво се състои даденият обект или явление, да се определи неговото състояние като подвижност, неподвижност, твърдо течно или газообразно състояние както и техният произход, какво ги е причинило за да съществуват и каква е тяхната цел и същност. Пето: Да се предположи на основа на хипотезата нещо, което все още не сме наблюдавали. Шесто: Да се направят самостоятелно и собственоръчно тестове и експерименти като се посочи независимата променлива, която предполага причинно-следствената връзка, която независима променлива може да се манипулира от експериментатора за да установи причината за зависимата променлива, която предполага ефекта или явлението, което наблюдаваме като ефект или явление за да се определим причината за създаването на тези природни феномени, или това да са изкуствено създадени ефекти или изкуствено създадени явления. Седмо: Да се сравнят получените резултати и данни от своите тестове и експерименти над дадения обект или явление с помощта на логическите принципи и в съответствие на съществуващите природни и естествени закони. Осмо: Да се провери дали предположенията са верни с нови изследвания и експерименти. Девето: Да се провери дали хипотезата (теорията) може да е вярна, и ако не съответства или не може да се обясни логически, да се прогнозира нова хипотеза и да се направят други нови тестове и експерименти над даденият обект или явление. Ако не всички предположения са излезли верни, значи хипотезата (теорията) не е вярна. Десето: В такъв случай да се формулира нова хипотеза (теория) и да се продължи правенето на нови тестове и експерименти, до тогава докато получените резултати не се съгласуват с научният метод, природните и естествените закони, посредством с помощта на нашата логика, логически да се обосноват и да обяснят произхода, целта и работата, която се извършва от тези обекти, явления или феномени, както и определяне на тяхното им състояние и вид. Всяка теория трябва да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже и докаже, че тя невинаги е в сила, колкото и важна и стара да е тя. Една теория е в състояние да прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на нови тестове посредством експерименти, в следствие на което да бъде потвърдена (верифицирана) или опровергана (фалшифицирана). С други думи, ако искаме да достигнем истинското познание за действителността и реалността, в която живеем, трябва да приложим научния метод, като изследваме феномените, явленията и обектите, които ни заобикалят в природата, чрез наблюдение, данни и измервания, обмисляне на резултатите, предлагане на обяснение с теория, проверяваме за верност предложенията със собственоръчно направени тестове и експерименти и накрая потвърждаваме или отхвърляме теорията, като всичко това извършваме чрез нашите сетива. Но всеки „уважаващ себе си” учител или учен ще Ви каже: „НЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ НА СЕТИВАТА СИ, ТВОИТЕ СЕТИВА ТЕ ЛЪЖАТ, всичко вече е премислено и изчислено от УЧЕНИТЕ и НЕ Е такова, каквото изглежда, тъй като ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО!”. Да, ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО според масонската Айнщайнова доктрина! И ако приемете Илюминатската доктрина за относителността, то животът Ви все повече ще заприличва на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата"
-Кое не е наука? -
- Науката Не е сцена нито Сциентизъм проповядван по телевизията!. Науката не е правителствена, контролирана, непроверена и недоказана информация от мас медиите за Масова дезинформация и телевизията! Науката не се основава на недоказани и непроверени теории, написани в контролирани правителствени учебници, контролирани и спънати учебни програми без провеждане на самостоятелни тестове и експерименти по научен метод! Науката не е спъната, науката не е консервативна и не променяща се, науката не е и не трябва да бъде затворена за нови изследвания, нови експерименти и нови открития. Науката не е научна фантастика филмирана по телевизията с компютърна графика, компютърно обработени изображения, композитни снимки, Фотошоп и CGI. Науката не се основава на недоказуеми фундаментални теории и хипотези произхождащи от други измислени теории, които са основани на духовна и теоретична недоказуема метафизика, която не е възможно да се експериментира и да се докаже нагледно с примери в природата и която е обяснена със „научни" термини като квантова физика, квантова механика в безкрайност, квантова сингулярност и всичко това поставено във сложен времеви континуум(Пространство-време), което се изкривява на ментално ниво. Науката не се основава само от един доверен източник, какъвто е НАСА! Науката се основава на база на природни феномени, природни явления произтичащи от природните и естествени закони. Науката, която се основава на недоказуеми ментални теории, които не могат и е невъзможно да бъдат доказани експериментално и нагледно в природата, не могат да бъдат тествани, не могат да бъдат експериментирани по строго научен метод, не могат да бъдат демонстрирани и не са в състояние да бъдат подкрепени с каквито и да е примери в природата, за да бъдат поставени като независими променливи от експериментатора като естествени феномени, природни факти, природни явления и доказателства се нарича псевдо наука!
Експериментално изследване
Експериментът е обикновено изследване, включващо контролирането или умишлено манипулиране и променяне на една или повече независими променливи от изследователя по такъв начин, че тяхното въздействие върху една или повече зависими променливи да може да бъде измерено. Основната цел на експеримента е да се открие или потвърди наличието на причинно-следствени връзки и зависимости на между две или повече променливи.
Независимата променлива е променливата, която се манипулира или изменя от експериментатора или изследователя за да пресъздаде максимално близките подходящи условия за пресъздаването на самият природен феномен, явление, т.е. независимата променлива предполага причина, която е предизвикала този ефект или факт, докато зависимата променлива предполага факт или ефект, получена вследствие и резултат от самият експеримент.
Зависимата променлива, която предполага факт, ефект, явление или феномен които не са причинени вследствие на експеримент или изкуствено създадени се наричат природен факт, природен ефект, естествен феномен или естествено явление.
Същност
Експериментът е каузално изследване, включващо контролирането или манипулирането на една или повече независими променливи от изследователя по такъв начин, че тяхното въздействие върху една или повече зависими променливи да може да бъде измерено. Основната цел на експеримента е да се открие или потвърди наличието на причинно-следствени връзки и зависимости на между две или повече променливи.
Променливата, която се манипулира се нарича независима променлива. Това е променливата, чието въздействие експериментаторът цели да измери. Като примери за независими променливи можем да посочим промени в цената, продуктови модификации, алтернативни реклами или стимули в дистрибуционните канали.
Променливата, която отразява въздействието на независимата променлива се нарича зависима променлива. Като примери можем да посочим обем продажби, пазарен дял, предпочитания към търговската марка или потребителско поведение при покупка.
Експериментаторът трябва да измерва и/или контролира въздействието на външните променливи, за да бъде сигурен, че всяка промяна или липса на промяна в зависимата променлива е причинена единствено от независимата променлива. Това може да си постигне чрез случаен избор или подбор. Случайният избор включва случайно избиране на респондентите за експериментална и контролна група. Подборът е обмислено включване на респонденти в експерименталната и контролната група, така че да се осигури баланс на предварително определени ключови характеристики. Целта и на двата метода е да гарантира, че независимата променлива е единствената променлива, по която се различават групите.
Освен това за да се направят заключения за наличието на причинно-следствени връзки е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
Да са на лице доказателства, че между наблюдаваните променливи съществува взаимозависимост, т.е. те се променят едновременно.
Да съществува увереност, че независимата променлива (причината) предхожда зависимата променлива (следствие). Ако са на лице обратни доказателства, такава причинно-следствена връзка не може да има.
Да липсват други променливи, които да обясняват наблюдаваното явление. Това може да се избегне чрез поддържането на константни стойности на другите променливи; чрез контролирани или редуциране на въздействието на други фактори (формиране на контролна група).
Трябва да се спомене също, че тъй като боравим с вероятностни величини, то и заключенията за наличието на причинно-следствени връзки също са вероятностни. За да бъдат полезни за взимането на управленски решения, тези заключения трябва:
Да са достатъчно генерализиращи, за да обхващат по-голям клас явления и да надхвърлят конкретната ситуация, в която са установени;
Да са в сила за по-дълго време , за да имат стойност управленските решения, за чието вземане и изпълнение се изисква определено технологично време.
Задължителни и принудителни ваксини? На абсолютно доверие в правителствената система със статистики, които не могат да бъдат доказани? Ваксини без право на отказ или на собствено съгласие? Не вярвайте на правителствените учебници, правителствените „Учени" и правителствените мас медии. Освободете се от религията на НАСА основана на Сциентизъм, Фотошоп, Компютърно Генерирани изображения CGI и камери рибешко око Goo Pro. ВИЖТЕ със собствените си очи през обществено достъпен телескоп и ще разберете истината! Опа, забравих, че не съществуват такива. Не се доверявайте сляпо на недоказани никога досега нелепи смешни теории, скрити зад измислени несъществуващи закони и сложни изчисления с несъществуващи милиони и милиарди километри. Не вярвайте на лъжите на НАСА, които промениха всички религии по света и накараха всички да повярват на нейната религия!
Тимерозал и други меки метали, които са факт във ваксините е живачен консервант убийствено вреден тежък метал, който ни стерилизира, разболява, причинява аутизъм, намалява и съкращава десетки пъти нашият живот като ни убива бавно. С ваксините, съдържащи ускорители за стареене като видове меки метали, успокоителни в храната и водата, като ни тровят постоянно, както и във въздуха, като унищожават репродуктивната и имунната ни системи в нашият организъм, правителственият контролиращ елит, контролира нашият ум , съзнание както и популацията на населението, пенсионната възраст като ни заставя да вярваме сляпо на ваксините като ни задължават принудително да си ги бием, като по този начин лишават нашето право на свободен избор, без да ни предоставят правото и възможността ние сами да решаваме и избираме нашата съдба нито да видим със собствените си очи през микроскоп какво точно вкарват в нашият организъм и организмът на нашите деца!
