Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    1654
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    25

SAlexandrov last won the day on Юли 27

SAlexandrov had the most liked content!

Репутация

1169 Старши асистент

Всичко за SAlexandrov

Последни посетители

11628 прегледа на профила
  1. Частната космическа совалка Дрийм Чейсър ще лети до МКС с новата ракета Вулкан 16 август 2019 г. 09:40 ч. На 14-ти август американската космическа компания Сиера Невада Корпорейшън оповести, че планира да изпраща своята совалка "Дрийм Чейсър" до Международната космическа станция посредством новата ракета "Вулкан", която Юнайтед лонч алайънс понастоящем строи. Дебютният тестов полет на "Вулкан" е планиран за 2021-ва година, а "Дрийм Чейсър" ще лети на първата редовна мисия на ракетата. Създателите на совалката обаче са я направили неутрална по отношение на избора на ракета-носител. В случай че разработката на "Вулкан" се забави, "Дрийм Чейсър" ще лети с ракета "Атлас 5". Планирани са общо шест мисии, в рамките на които ще бъдат доставени над 5 тона полезен товар на МКС. През по-следващите години, ако програмата е успешна, совалката може да бъде адаптирана и за превоз на астронавти. Засега обаче фокусът е върху доставката на товари. САЩ разполагат с два товарни кораба - "Сигнус" и "Драгън", като "Драгън" може да превозва провизии от орбита до Земята, приводнявайки се в океана посредством парашути. След въвеждането ѝ в експлоатация, "Дрийм Чейсър" ще се превърне в предпочитан вариант за транспорт на критични експерименти, тъй като совалката ще може да каца на писта и учените ще имат директен достъп до товарния отсек, без да се минава през сложни процедури като изваждане от океана и транспорт с морски кораб. От архива: Снимка от успешното кацане на совалката "Дрийм чейсър" след изпитателен атмосферен полет през 2017-та година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2936-2019-dream-chaser-vulcan
  2. Как една частна организация успя да прати водни мечки на Луната и какви са последствията от това Най-последната снимка, заснета от камерите на "Берешийт" преди падането му на повърхността на Луната. Photo credit : Space IL 16 август 2019 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Когато израелският частно-финансиран спускаем апарат "Берешийт" се спусна към повърхността на Луната на 11-ти април т.г., не всичко мина според очакванията. Двигателят отказа в критичния момент и докато екипът успя да го рестартира, вече бе твърде късно и "Берешийт" се заби с голяма скорост в лунния грунт. На борда на космическия апарат имаше полезен товар от американската неправителствена организация Arch Mission Foundation, която реши да достави на Луната цифрово копие на английската Уикипедия и множество значими за човечеството книги. Оказа се обаче, че Нова Спивак, шефът на Arch Mission Foundation, е изпратил тайно на Луната и животни. Организмите са от вида на тардиградите, наричани още бавноходки или водни мечки. Това са единствените известни на хората животни, които могат да оцелеят в открития космос без защита, независимо от вакуума, ниските температури и UV-лъчението. Водна мечка (бавноходка, тардиграда). Photo credit : Bob Goldstein, Vicky Madden Първоначално Спивак е планирал да оповести, че на борда на "Берешийт" има живи организми, в деня на кацането му. Но понеже то бе далеч от перфектното, Спивак сметнал, че моментът е неподходящ. Последващ анализ на данните обаче показал, че при съприкосновението с повърхността "Берешийт" е оцелял сравнително непокътнат, така че вероятно водните мечки са били доставени невредими на Луната. Но когато това било установено, светът празнувал 50-годишнината от първото пилотирано лунно кацане на "Аполо 11" и Спивак отново не е искал да фокусира вниманието върху себе си. Затова за доставката на животни на Луната научихме едва през август. Не всички останаха щастливи от развоя на събитията. Някои крайнолеви борци на социалната справедливост използват повода, за да обвинят Arch Mission Foundation в безотговорност и отказ да спазват протоколите и правилата за опазването на небесните тела в Слънчевата система. Много от тези крайнолеви разглеждат човека като паразит, който, усвоявайки Слънчевата система, нарушава правата на съществуване на евентуалните чуждоземни бактери. Разбира се, подобни обвинения, когато става въпрос за Луната, са безумно смешни. Луната е стерилна, на нейната повърхност не е установено наличието на никакъв живот. И когато борците за социална справедливост сочат с пръст Arch Mission Foundation, естественият въпрос би бил: ама какво защитаваме там на Луната? И въпреки това тази критика не е съвсем лишена от основание. С развитието на частната космонавтика, все повече хора ще получат достъп до космическото пространство и ще могат да изстрелват по свое усмотрение каквото си поискат. И ако при първата частна спускаема мисия на Луната някой се осмели да прати животни, то следващият път някой може да поиска прати живи организми и на Марс. Все още не е ясно дали на Червената планета има живот. С преселването на земни организми на марсианската повърхност може да се окаже, че отговорът на въпроса "Има ли живот на Марс?" може и да не получи категоричен отговор. Дори и някой ден учените да намерят бактерии на Червената планета, как тогава биха могли да заключат, че тези бактерии са стопроцентово марсиански? Предстои дълъг дебат по тези теми. Едно е ясно - човечеството е на прага пред по-нататъшното си разпространение в Слънчевата система. Всяко едно притеснение относно влиянието на човек върху другите планети следва да се разглежда рационално и през погледа на строгите научни факти, а не през идеологични предиспозиции. Алармизмът винаги е контрапродуктивен, а в случая може да нанесе големи вреди и да спъне развитието на нашата цивилизация. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2935-2019-tardigrades-on-moon
  3. Успех: Индийската мисия Чандраян 2 напусна околоземна орбита и вече лети към Луната! На илюстрацията: повдигането на орбитата на "Чандраян 2" и отправянето към Луната. Image credit : ISRO 14 август 2019 г. 08:15 ч. Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция на Индия "Чандраян 2" извърши успешно петата си маневра, по време на която главният двигател бе запален в продължение на около 20 минути. С това "Чандраян 2" напусна окончателно пределите на околоземна орбита и лети по траектория, която ще отведе мисията до Луната. Напомням на читателите, че роботизираната станция бе изстреляна благополучно на 22-ри юли с помощта на индийската ракета "GSLV - MkIII". Това е най-мощната ракета, с която Индия разполага и притежава модерна криогенна степен. За съжаление ракетата е среднотоварна, с товароподемност от 10 тона в околоземна орбита. Индийците, за разлика от САЩ и Русия, все още нямат истинска тежка ракета. Поради това нямаше как тази сложна мисия "Чандраян 2" да бъде изстреляна директно на тридневен път към Луната. Вместо това мисията бе позиционирана в първична околоземна орбита с параметри 169.7 на 45 475 километра. През следващите седмици "Чандраян 2" извърши последователно пет повдигания на орбитата със собствения си двигател, за да може да се отправи към Луната. Двигателят работеше по план и всички тези маневри бяха успешни. Следващият голям етап от експедицията ще е на 20-ти август, когато двигателят отново ще се запали и така "Чандраян 2" ще се позиционира в първична окололунна орбита с параметри 118 на 18 078 километра. Четири последващи запалвания, на 21-ви, 28-ми и 30-ти август, ще коригират орбитата до кръгова. След това спускаемият апарат "Викрам" ще се отдели от кораба-майка на 2-ри септември. Той ще извърши самостоятелно още две маневри, преди да кацне на повърхността на 7-ми септември. Ако кацането е успешно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко прилуняване. "Викрам" ще се позиционира в района на Южния полюс на Луната, където се знае, че има запаси от вода под формата на лед. След кацането спускаемият апарат ще освободи лунохода "Прагиян". Очаква се "Викрам" и "Прагиян" да работят в продължение на 14 земни дни, колкото продължава един лунен ден. За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2934-2019-chandrayaan-2-trans-lunar-injection
  4. Селцето на Кир Буличов - своеобразен наръчник за оцеляване, когато Вселената е срещу теб Корица на романа "Селцето" от Кир Буличов - Издателство "Колибри" 12 август 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. С развитието на космическите технологии непременно ще се стига до ситуации, в които хора ще са принудени да са заедно в изолиран екип и от това ще зависи не само доколко колективът ще е в състояние да върши работа, но и доколко ще може да оцелява. Романът "Селцето" на Кир Буличов разкрива вълнуващата история на екипажа на катастрофиралия кораб "Полюс", който е захвърлен на произвола на съдбата сред първобитна планета, населена с хищни растения и смъртоносни влечугоподобни животни. Първоначално Буличов оформя идеята в повест, която се появява под заглавието "Проходът". Повестта е издадена на български език през 1983-та година в сборника "Среща с медуза", така че аз за пръв път се запознах с творчеството на Кир Буличов чрез този сборник. Едва по-късно научих, че историята е доразвита в романа "Селцето". Предупреждавам, че в това ревю има спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от сюжета на книгата, време е да спрете дотук. Смея да твърдя, че за да разберете поуката, напълно е достатъчно да прочетете повестта. Останалата част от повествованието съществува най-вече, за да ни разкаже какво се случва с главните герои по-нататък. Даже ми се струва, че може би щеше да е по-добре, ако си бяхме останали само с "Проходът", независимо, че финалът в повестта е отворен. Иначе с това дописване загадката се губи, а финалът на "Селцето" се оказва предсказуем. То е ясно, че ако трябва да се допише историята, екипажът на кораба накрая ще бъде открит и спасен. Освен всичко Буличов завършва романа с deus ex machina. За незапознатите пояснявам - това е литературният похват "бог на машината" - концепцията идва от театъра в древна Гърция, когато актьорите, играещи богове, са били спускани с голям кран. Идеята е, че колкото и сложни проблеми да има, хората са безсилни, а боговете намират решение на проблемите. Ако сте внимавали в часовете по литература от 10-ти клас, сигурно ще си спомните, че подобен похват има и в комедията "Тартюф" на Молиер, само че там не бог, а кралят се намесва. В случая с научната фантастика, както е в романа "Селцето", ролята може да бъде поета от космически кораб. Като цяло обаче произведението на Кир Буличов е приятно за четене и го препоръчвам на феновете на научната фантастика. И така, корабът "Полюс" се е разбил сред планините на негостоприемна планета. За да оцелеят, космонавтите са се спуснали надолу към дива гора, населена с всякакви гадове, и са основали в покрайнините ѝ селце (откъдето идва името на романа). Действието се развива 16 години след катастрофата - т.е. след близо едно поколение време, през което част от старите са измрели и са се народили нови деца. Децата са и надеждата на възрастните - че ще продължат завета на родителите си и ще се преборят за спасението на малката общност. Главните герои в "Селцето" са трима подрастващи, които тепърва навършват пълнолетие и на които целият съзнателен живот е минал сред гората. За тях "Полюс" е древен мит, а разказите на възрастните звучат чуждо и неразбираемо. Олег е най-умният от тримата. Поради това, че проявява сериозни умствени способности, се ползва с доверието на стария екипаж на "Полюс". Някогашният командир вярва, че ако селцето има бъдеще, то лежи на плещите на Олег. Но в условия, които изискват оцеляването в най-грубия смисъл на думата - т.е. борба с диви зверове, уменията на Олег се оказват ненужни. В гората Олег отстъпва във всяко отношение на двамата си приятели. Дик не притежава никакви умствени способности и не проявява дори минимален интерес към човешката цивилизация на Земята. Той обаче е изкусен ловец и притежава физическите умения, гарантиращи непосредственото оцеляване на селото. Членовете на стария екипаж признават, че качествата на Дик са незаменими в настоящия момент, но се страхуват от едно бъдеще, доминирано от хора като Дик Ловеца. Мариана e приятелката на Дик и Олег. И двамата я харесват и се съревновават за нея. Подобно на Дик и за разлика от Олег, тя се оправя много добре в гората, но това не е гаранция, че ще избере Дик за по-нататъшен партньор в живота. Олег, Мариана и Дик се впускат в няколко пътешествия, направлявани и напътствани от старите в селото. Това, което членовете на стария екипаж не разбират или по-точно не искат да разберат, то е, че координирането на хора с разнообразни умения в малък екип е много по-трудна задача, отколкото си мислят, а усложняването идва от това, че тримата младежи водят свой живот и имат свои мечти, които не е задължително да съвпадат с мечтите на възрастните. Първата задача е да открият останките от някогашния кораб. Историята е разказана в началото на романа - т.е. в старата повест "Проходът". Проходът, това е нещо като инициация, като ритуал за встъпване в зрялост. Изпитание, което, ако бъде преминато, ще приобщи Дик, Олег и Мариана към света на възрастните - реален свят, който обаче те все още не могат да осмислят. Втората задача е поставена три-четири години, след като останките от "Полюс" са намерени. Олег изобретява въздушен балон, с помощта на който селцето открива, че планетата е наблюдавана от нова, наскоро пристигнала експедиция. Независимо от факта, че Олег и Мариана са се сближили и планират да градят общо бъдеще, възрастните членове на екипажа вземат решение в балона да полетят Мариана и Дик, докато Олег остане в селцето. Просто те най-добре биха се оправили сред гората, докато бъдещето на Олег е свързано с реанимирането на радиокомуникациите на "Полюс". И така, Дик и Мариана тръгват "на сляпо" да търсят експедицията сред голямата пустош без голям шанс за успех, а Олег поема към "Полюс" заедно с един от някогашните астронавти като резервен план да поправят радиото. Тук се проявява най-голямата слабост на "Селцето" - и двете експедиции за малко не загиват и само по случайност членовете на новата експедиция ги откриват. Това отнема от удоволствието на романа - почти излиза, че по-голямата част от усилията на героите са били напразни... Все пак балонът е този, който спасява селцето, тъй като е заснет от камерите на новопристигналия кораб. В романа балонът се явява като символ на екипна работа, в която никой не е останал доволен от своята роля, но това са били важни роли, които станали предпоставка за крайния успех. Олег - проектирал балона, но лишен от възможността да лети с него на решаващата експедиция. Дик - човек с невероятни рефлекси на горски ловец, който не се чувства добре сред небесата и все пак бил принуден да лети с балона. И Мариана, която е длъжна да напусне този, когото е започнала да обича - просто защото двамата с Дик биха се сработили по-добре, а мястото на Олег е другаде. В живота на всеки човек е имало ситуации, в които се е налагало да работи с хора, към които няма добро отношение. В нашето съвремие, когато един човек не е доволен от своето място, той се чувства свободен да си тръгне и да търси призвание другаде. Но когато става въпрос за малък колектив, представителите на който се борят за оцеляване, тази свобода е лукс, която никой не може да си позволи. Виждаме подобни примери в реалната космонавтика, когато малки екипи са принудени да работят сплотено на Международната космическа станция. В бъдеще, когато ще започнем да усвояваме суровите небесни тела като Луната и Марс, безспорно ще възникват и други ситуации, в които хора като Дик, Олег и Мариана ще са принудени да загърбват желанията си и ще трябва да се жертват в името на оцеляването. Затова "Селцето" за мен е не просто роман, а своеобразен наръчник по оцеляване. Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2933-2019-kir-bulychev-poselok-review
  5. Космическият телескоп Хъбъл засне прекрасна нова снимка на Юпитер Космическият телескоп "Хъбъл" засне тази снимка на Юпитер на 27-ми юни 2019 г. Credits: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center) and M.H. Wong (University of California, Berkeley) 12 август 2019 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Тази нова снимка на Юпитер, заснета от космическия телескоп на НАСА "Хъбъл", разкрива забележителното Голямо червено петно на планетата, както и доста по-интензивни разлики в цветовете на облаците в сравнение с това, което е било наблюдавано през предходни години. Изучавайки промените в цветовете, учените успяват да разкрият какви процеси протичат понастоящем в атмосферата на тази гигантска планета. Характерните ивици, които забелязваме при наблюденията на Юпитер, се дължат на разликите в дебелината и височината на облаците, изградени от леден амоняк. Ивиците се придвижват в срещуположни посоки поради различия в атмосферното налягане. По-светлите ивици се издигат по-нависоко и имат по-плътни облаци в сравнение с по-тъмните ивици. Едни от най-забележителните явления са облаците с ярки цветове, които се придвижват към Голямото червено петно - гигантска буря, въртяща се в посока, обратна на часовниковата стрелка и разположена между две облачни ивици. Тези две ивици, под и над Голямото червено петно, се придвижват в срещуположни посоки. Червената ивица над и вдясно на Голямото червено петно съдържа облаци, движещи се в западна посока, докато белите облаци в лявата част се придвижват на изток към южните региони на петното. Всички цветни ивици на Юпитер са прикрепени съответно в северната и южната част на планетата посредством въздушни струи, които остават постоянни независимо от факта, че ивиците си променят цвета. Ивиците са отделени едни от други чрез ветрове, които достигат до 644 километра в час. Голямото червено петно притежава мъгли, които се простират на 5 километра над облачната покривка в останалата част на Юпитер. Диаметърът на петното е по-голям от този на самата Земя и то представлява гигантски антициклон, който се свива от 1800-тната година (когато са направени първите телескопични снимки на планетата). Учените все още не знаят причините за това свиване. Точно под Голямото червено петно се намира циклон, вихрушка около област с ниско налягане и ветрове, които веят в посока, противоположна на петното. Изследователите са наблюдавали и други циклони с вариращо поведение. Двата малки бели овала по-долу са антициклони, т.е. те наподобавят по структура Голямото червено петно. Горепосочената снимка бе заснета с камерата Wide Field Camera 3, когато Юпитер се намираше на около 640 милиона километра от Земята. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2932-2019-hubble-new-jupiter-photo
  6. Исторически ден: Днес отбелязваме 50 години, откакто съветската мисия Зонд 7 облетя Луната и засне земен изгрев! 11 август 2019 г. 19:15 ч. Днес, на 11-ти август, отбелязваме точно половин век, откакто съветската безпилотна мисия "Зонд 7" облита Луната и успява да заснеме снимки на земния изгрев, сходни по качество с фотографиите от пилотираните лунни експедиции на САЩ "Аполо". Корабите "Зонд" представляват модифициран "Союз", специално предназначен за пилотирани лунни полети. Но въпреки зашеметяващия успех на "Зонд 7", той идва две седмици след кацането на Армстронг и Олдрин на лунната повърхност. Луната вече е загубила своето стратегическо значение за СССР и съветските политици не се решават да повторят мисията в пилотиран вариант... Изстрелването на "Зонд 7" е осъществено на 8-ми август 1969 г. с ракета "УР-500" ("Протон") от стартовата площадка 81 на космодрума Тюратам (Байконур). Корабът е ускорен посредством степента "Блок Д" на траектория, която завежда мисията до Луната. На борда на мисията се намира камера "Киев-С", разработена в Украйна, тогава част от СССР. На 11-ти август "Зонд 7" облита естествения ни спътник, а украинската камера прави забележителни снимки на изгрева на Земята от Луната. Макар че на борда на "Зонд 7" няма хора, включени са някои биологични обекти. Завръщането на Земята е на 14-ти август и е напълно успешно. Както ни съобщава журналистът Анатолий Зак, западните наблюдатели забелязват, че независимо от благополучието на "Зонд 7", мисията не е отразена широко в съветските медии за разлика от предходните полети на "Зонд 5" и "Зонд 6". Това е ясен знак, че след кацането на "Аполо 11", Луната престава да бъде от политическо значение за СССР. По ирония на съдбата "Зонд 7" е първият кораб, който, ако беше летял в пилотиран режим, щеше да върне космонавтите успешно на Земята. На 19-ти септември Държавната комисия разглежда резултатите от "Зонд 7" и предлага да се проведе още една безпилотна мисия през декември 1969-та година и ако тя е успешна, може и да се стигне до пилотиран полет. Полетът е предложен за април 1970-та година, навръх 100-годишнината от раждането на Владимир Ленин. Но в края на краищата политиците в Москва губят бързо интерес и спират плановете за пилотирани мисии до Луната... Подробно описание на мисията има на сайта на Анатолий Зак - Russianspaceweb.com Снимка на изгрева на Земята, заснета от околностите на Луната преди половин век от съветската мисия "Зонд 7". Photo credit : RKK Energia/Ted Stryk https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2931-2019-50-years-soviet-mission-zond-7
  7. Марсоходът на НАСА Кюриосити продължава да прави нови открития седем години след кацането Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Марс на 8-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 11 август 2019 г. 18:30 ч. Светослав Александров. На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от успешното кацане на американския марсоход "Кюриосити" на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е притежавал необходимите условия, за да поддържа развитието на микробен живот. Най-добрите мигове пред "Кюриосити" вероятно тепърва предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра скала на Марс с цел взимането на проби. Марсоходът се захранва от ядрен източник и ръководството на мисията смята, че остават още поне няколко години, преди радиоактивният компонент да се е разпаднал до такава степен, че да се наложи да се планира времето за максимално оползотворяване на работния процес. Понастоящем "Кюриосити" се намира в регион на планината Шарп, който е изключително богат на глинени минерали. Учените са открили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е променила натрупаните седименти, вследствие на което са се образували много глини. Учените знаят за наличието на тези глини още дълги години преди "Кюриосити" да кацне, благодарение на проучванията на "Марс Риконисънс Орбитър" - най-мощната американска орбитална мисия, която продължава да работи около Марс до ден днешен. Именно наблюденията на "Марс Риконисънс Орбитърс" са решаващи, за да се вземе решение "Кюриосити" да посети тези места. Скалните проби, събрани от марсохода в този регион, показват, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на мисията. Но "Кюриосити" е открил глини и на други места от планината Шарп, включително в такива области, където "Марс Риконисънс Орбитър" не е успяла да намери глини. Поради това учените се замислят каква е причината измерванията от орбита и от повърхността да се различават. Екипът разглежда различни възможности защо глините на определени места са убягнали от "Марс Риконисънс Орбитър". Въпросните региони са богати на чакъл и дребни камъчета. Вероятно именно дребните камъчета са причината - те са твърде малки, за да могат да бъдат изучавани от орбита, поради което се виждат в тяхната цялост като единичен сигнал. Освен това марсианският прах се натрупва много по-лесно върху плоски скали, отколкото върху дребни камъчета, а същият този прах може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните мисии. Тези камъчета са прекалено дребни, за да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на "Кюриосити", следователно изследователите търсят други начини, за да разкрият загадката. "Кюриосити" напусна богатия на дребни камъни регион през юни и започна да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, за да направи 360-градусова панорама на скален нанос, известен под името Тийл Ридж. След това той засне подробни снимки на Стратдон - скала, съставена от множество седиментни слоеве, които в процеса на формиране са били наблъскани в крехка обща маса: Снимки на скалата Стратдон, заснети от "Кюриосити" на 10-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS "Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния процес в това древно езеро", споделя Валъри Фокс, учен от Калтек. "Това не е било просто статично езеро. То ни помага да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресъхнал. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е далеч по-сложна". Фокс сравнява настоящата работа с разгадаването на древна книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е вълнуващ процес. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2930-2019-curiosity-seven-years-new-discoveries
  8. Плоскоземецът Майк Хюз пак ще се самоизстреля с ракета Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com 11 август 2019 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Лудия Майк Хюз продължава да се стреми към космоса, небесната твърд или по-скоро към наградата "Дарвин". Чудакът, който се самоизстреля през март 2018-та година и даже оцеля след полета си, планира да лети отново. Първият опит за нов полет е предвиден най-рано за днес. Този път обаче надали ще има излъчване на живо - Хюз е продал правата си на Science Channel за излъчване на документалния филм Homemade Astronauts. Премиерата на филма ще е през 2020-та година и в него ще се разказва за хора като Лудия Майк, който искат да направят свой собствен космически кораб. По време на днешното изстрелване Хюз ще трябва да достигне до 1 500 метра височина. Напомням на читателите, че при предишната мисия ракетата му летя едва до 500 метра. Разбира се, ако новата цел бъде постигната, това все още няма да е достатъчно, за да се види дали Земята е плоска. Хюз все пак планира да някой ден да премине международната 100-километрова граница, която условно обозначава края на земната атмосфера и началото на космоса. За тази цел ракетата на Лудия Майк ще бъде изведена в стратосферата с балон, след което двигателят ще се запали, за да може да се достигне по-голяма височина. За повече информация: Mad Mike Hughes https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2929-2019-mike-hughes-to-fly-again
  9. АВАРИЯ: Изпитателен макет на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020 се разби при парашутен тест! Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос 9 август 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Изстрелването на мисията от втората част на руско-европейската програма "ЕкзоМарс", планирано за 2020-та година, е под въпрос. Все по-вероятно изглежда, че стартът ще бъде отложен за 2022-та година, след като стана ясно, че системата за меко кацане все още не е готова. По време на атмосферно изпитание на парашутите, проведено в Швеция на 5-ти август, те не сработили и това довело до разбиване на пълномащабния макет на "ЕкзоМарс-2020". Новината бе съобщена чак днес от РИА Новости. Това не е първата авария на парашутите на "ЕкзоМарс-2020". През месец юни Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че при предишното изпитание на 28-ми май, парашутите са се разгърнали нормално, но били наблюдавани нежелани разкъсвания. Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" (която вероятно скоро ще бъде прекръстена на "ЕкзоМарс-2022") се състои от руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на "Казачок" има 11 руски и два европейски прибора. Ще бъде включен и български дозиметър за изучаване на космическа радиация "Люлин-МЛ". Понастоящем САЩ е абсолютен лидер в изучаването на Червената планета посредством спускаеми апарати. Американски мисии са извършили общо осем кацания на Марс, последното от което бе факт в края на 2018-та година. За сравнение Русия и Европа са постигали само частични успехи. Съветската мисия "Марс 3" сполучва да кацне на 2-ри декември 1971 година, но работи само няколко секунди след кацането. "Марс 6" се разбива при кацането през 1974-та година, но пък успява да изпрати някои данни за състава на марсианската атмосфера. През 2003-та година британският апарат "Бийгъл 2" се спуска на Марс, но никога не излъчва радиосигнал. Последващите снимки на апарата от орбитални станции доказват, че той не е успял да разгърне слънчевите си батерии. През 2016-та година демонстраторът "Скиапарели" на ЕКА се разбива, но той поставя рекорд по най-голямо количество изпратени данни от марсианската атмосфера по време на спускане. Ако "Скиапарели" представлява просто демонстратор, който по никакъв начин не застрашава хода на първата мисия от програма "ЕкзоМарс", този път нещата са различни. Евентуален провал на европейските парашутни системи или на руския спускаем апарат ще унищожи високопрофилния марсоход "Розалинд Франклин", който ЕКА разработва в продължение на дълги години. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2928-2019-exomars-2020-prototype-fails
  10. УСПЕХ: Американската ракета Атлас 5 излетя на последния си полет преди Старлайнър! Снимка от успешното изстрелване днес, на 8-ми август. Photo credit : ULA 8 август 2019 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа ракета "Атлас 5" проведе днес своя 80-ти полет, в рамките на който изведе благополучно модерен телекомуникационен спътник за нуждите на военновъздушните сили на САЩ. Статистиката е следната: 80 полета, 80 успеха. Успеваемост - 100%. Това са числа, с които компанията-производител Юнайтед лонч алайънс основателно се гордее. Не е чудно, че НАСА се доверява на "Атлас 5" за изстрелване на хора в космоса. Днешната мисия бе последната преди дебюта на кораба на Боинг "Старлайнър", който сега е насрочен най-рано за 17-ти септември. Този дебют ще е безпилотен, а ако е успешен, до края на 2019-та или в началото на 2020-та корабът ще полети и с хора на борда! Днешното изстрелване бе осъществено в 13:13 ч. българско време след половинчасово забавяне, за да бъдат коригирани някои дребни технически проблеми. Ракетата "Атлас 5" в конфигурация 551 притежава на първата степен един двигател РД-180, произведен от руското предприятие НПО "Енергомаш" плюс още пет американски твърдогоривни двигателя AJ-60A на предприятието Аероджет Рокетдайн. На втората степен "Атлас 5" има американска степен "Центавър" с един двигател RL10, пак построен от Аероджет Рокетдайн. Пилотираната версия на "Атлас 5", която ще лети другия месец, обаче ще има два американски двигателя RL10 на "Центавър". По време на днешната мисия ракетата летя в продължение на почти шест часа, като полетът включваше многократни запалвания на двигателя на "Центавър". Сега, след като този полет е в историята, Юнайтед лонч алайънс може да се фокусира върху предстоящото изстрелване на "Старлайнър". Когато влезе в експлоатация, корабът ще може да превозва до седем астронавти в околоземна орбита. Септемврийският полет ще бъде сходен с този на "Крю Драгън" през месец март, който бе напълно успешен. Ако дебютната мисия на "Старлайнър" мине според очакванията, САЩ ще разполага с два кораба за превоз на астронавти до Международната космическа станция! За повече информация относно днешния полет: ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2927-2019-8-august-atlas-v-flight-success
  11. Американската компания Рокет Лаб обяви планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата Електрон Първата степен на ракетата "Електрон" ще е възвръщаема. Image credit : Rocket Lab 7 август 2019 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб, която понастоящем е световен лидер в изстрелването на микроспътници, оповести своите планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата-носител "Електрон". Според Рокет Лаб това се налага, за да няма нужда компанията да строи постоянно първи степени за всяка една мисия. В компанията се работи по проекта за възвръщаемост от края на 2018-та. Програмата ще бъде изпълнена на два етапа. По време на първия етап екипите ще се опитат да върнат първа степен след нейното приводняване в океана и ще я рециклират. По време на втория етап степента ще се завръща с парашут и ще бъде прихваната във въздуха посредством хеликоптер. Според Рокет Лаб опитите за връщане на степени ще започнат през 2020-та година. Фирмата вече е предприела стъпки в посока на възвръщаемостта - по време на последното космическо изстрелване на 29-ти юни на ракетата са били качени критични инструменти, които са изпратили ценни данни, необходими за постигането на целта. Следващият полет е насрочен за август и отново ще бъдат качени подобни прибори. Напомням на читателите, че ракетата "Електрон" е летяла седем пъти. Шест от тези полети са успешни. За повече информация: Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2925-2019-rocket-lab-announces-reusability-plans
  12. Успех: ракета Фолкън 9 изведе в орбита комуникационен спътник. За втори път бе върнат обтекател! 7 август 2019 г. 08:40 ч. Тази нощ в 02:23 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Близо 31 минути по-късно комуникационният спътник AMOS-17 за нуждите на израелската компания Spacecom се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в целевата си орбита. Спътникът замени AMOS-6, който бе загубен на 1-ви септември 2016 г. след експлозия на ракета по време на наземни изпитания. Това бе първият полет на СпейсЕкс за Spacecom от тогавашната аномалия. Първата степен на "Фолкън 9" този път бе невъзвръщаема, защото спътникът бе тежък и имаше нужда от цялото гориво на борда. Въпреки това СпейсЕкс отново се опита да хване обтекателя на ракетата - и УСПЯ! Обтекателят се приземи по план в гигантската мрежа на кораба Мистър Трий. Това бе второто връщане на обтекател от ракета в историята на частната космонавтика. Пореден успех на Мъск в областта на ракетната възвръщаемост! Кадър от успешното връщане на обтекател. Photo credit : SpaceX/Elon Musk. Изгледайте цялото видео на този линк. Кадър от излитането. Photo credit : SpaceX. Изгледайте запис от изстрелването на този линк. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2924-2019-7-august-falcon-9-launch
  13. СпейсЕкс обяви евтини полети за $15 000 на килограм. Ден по-късно Главкосмос също смъкна цените. 6 август 2019 г. 19:20 ч. Вчера американската космическа компания СпейсЕкс оповести новите си цени за полети на микроспътници. Съгласно текущата ценова политика, изстрелването на 1 килограм полезен товар до околоземна орбита на борда на американска ракета "Фолкън 9" вече ще възлиза на $15 000. Днес руската компания Главкосмос, която е отговорна за полетите на микроспътници на борда на ракетите "Союз", също оповести драстично понижение на цените. Това бе съобщено от новинарската агенция РИА Новости. Миналата година цените са били $20 000 - 30 000. С други думи, цената за изстрелване на борда на руска ракета пада наполовина. Колко хубаво нещо бе възникването на частната космонавтика и появата на реална конкуренция. Кадър от изстрелването на ракета "Фолкън 9" през юни тази година. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2923-2019-spacex-glavcosmos-lower-prices
  14. Успех: руската ракета Протон-М изведе в космоса военен спътник 6 август 2019 г. 15:15 ч. Роскосмос оповести, че късно тази нощ в 00:56 ч. българско време от космодрума Байконур излетя космическата ракета "Протон-М" с ускорителния блок "Бриз-М" и военен спътник на борда. Ракетата и блокът свършиха задачите си по план и изведоха спътника в правилната му орбита. Журналистът Анатолий Зак спомена, че с днешното изстрелване Русия изпревари Китай по брой космически изстрелвания за тази година (общо 14). При това руснаците все още нямат нито един провал през 2019-та година. Лидер към настоящия момент е САЩ, с общо 15 изстрелвания. Американците също нямат провал. Европа има 3 успешни полета и един провал, а от 13-те китайски полета са отбелязани две аварии. От архива: изстрелването на спътника "Ямал" през май. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2922-2019-russia-launches-blagovest
  15. Напусна ни великият руски учен Николай Кардашев 4 август 2019 г. 20:50 ч. Роскосмос оповести за кончината на именития руски учен Николай Кардашев. Един от големите изследователи на 20-ти век напусна този свят вчера, на 3-ти август, на 88-годишна възраст. Кардашев е един от бащите на съвременната радиоастрономия. Главното му житейско дело е проектът "Радиоастрон", по който работеше в продължение на повече от 30 години. Кулминацията на този проект бе изстрелването на руския космически радиотелескоп "Спектр-Р" през 2011-та година. Телескопът работеше успешно до началото на 2019-та година. Но в публичната сфера Кардашев ще остане известен най-вече със своята хипотетична "скала на Кардашев", която се използва за класификация на извънземните цивилизации. Кардашев разделя извънземните цивилизации на три типа. Тип 1 са тези цивилизации, които могат да използват и съхраняват цялата енергия на собствената си планета. Цивилизациите от Тип 2 могат да използват и контролират енергията на цялата си планетарна система, а тези от Тип 3 са най-напреднали - те могат да контролират енергията на цялата си галактика. Ние, земляните, не сме дори цивилизация Тип 1. Поради това, че разчитаме най-вече на енергията, натрупана от загинали растения и животни, можем да се сметнем на цивилизация Тип 0. Ако продължаваме да се развиваме в технологично отношение и не се самоунищожим, бихме могли да станем Тип 1 до 100-200 години. Вече по-нататък става по-трудно. За да усвоим енергията на Слънчевата система, може да се наложи да конструираме Дайсънова сфера, която да обгърне Слънцето. Едва тогава ще станем цивилизация Тип 2. А за Тип 3 - трудно е дори да си помислим колко още време би ни отнело. На снимката: Николай Кардашев позира пред макет на руския космически радиотелескоп "Спектр-Р", който работеше в космоса от 2011-та до началото на 2019-та година. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2921-2019-nikolai-kardashev-dies

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...