Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    1909
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    28

SAlexandrov last won the day on Декември 6 2019

SAlexandrov има най-харесвано съдържание!

Репутация

1313 Старши асистент

Всичко за SAlexandrov

Последни посетители

12038 прегледа на профила
  1. Мисията на НАСА Джуно извърши поредното си успешно сближение с Юпитер 22 февруари 2020 г. 12:20 ч. На 17-ти февруари мисията на НАСА "Джуно" извърши поредното си успешно сближение с планетата-гигант Юпитер. Всичко е преминало нормално, а камерата JunoCam засне нова порция прекрасни снимки. Напомням на читателите, че основната мисия на "Джуно" е свързана с работата на прибори, които изучават явленията дълбоко под облачната покривка на Юпитер, а камерата е монтирана главно с цел ангажирането на обществеността. Любители, имащи познания по графичен софтуер, редактират изображенията, след което те биват качвани на официалния уебсайт на JunoCam. Подбраните и любими снимки на екипа на "Джуно" са достъпни на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?featured=1 Всички обработени изображения са налични на тази връзка: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Суровите и необработени изображения са ето тук: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Ето избрана селекция изображения: Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3204-2020-juno-february-flies-by-jupiter
  2. Американската астероидна мисия Озирис-Рекс облетя резервното място за спускане Оспрей Снимка на региона Оспрей, заснета на 11-ти февруари от камерата "MapCam" на мисията "Озирис-Рекс". Към момента на фотографиране разстоянието между автоматичната станция и повърхността на Бену бе 600 метра. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 22 февруари 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти февруари космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" извърши успешно облитане на дублиращото място за спускане Оспрей на астероида Бену. Всичко завърши безпроблемно, с едно-единствено изключение: отклонение в работата на лазерния висотомер, поради което някои от получените снимки са леко извън фокус. Големи скали, намиращи се източно от Оспрей. Снимката е заснета на 11-ти февруари, когато "Озирис-Рекс" бе на разстояние 600 метра от повърхността на астероида. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona НАСА напомня, че лазерният висотомер вече е изпълнил всички необходими задачи за мисията "Озирис-Рекс", така че ръководството на мисията не се притеснява от евентуални по-нататъшни смущения в неговата работа. Благодарение на него бяха изготвени подробни триизмерни топографски карти. Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември същата година влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби. Не мога да не напомня също така и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019-та Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. За повече информация: Официален уебсайт на Озирис-Рекс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3203-2020-osiris-rex-conducts-osprey-flyby
  3. Многострадалният руски спътник Меридиан-М най-после излетя вчера, мисията - на крачка от авария Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос 21 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти февруари, руската ракета "Союз-2.1а" с космическия спътник "Меридиан-М" най-сетне излетя след близо месец забавяне. Напомням на читателите, че забавянето бе резултат от констатирана повреда в третата степен, касаеща нейното окабеляване. Оказа се, че не е възможно степента да бъде ремонтирана на космодрума, така че екипите се принудиха да доставят резервна трета степен. Роскосмос оповести, че полетът на ракетата е бил успешен и че спътникът е бил изведен в целева орбита. По-късно обаче се оказа, че руската космическа агенция е премълчала за аномалия, която е могла да доведе до цялостна катастрофа. Първоначално руските медии съобщиха на базата на свои интервюта с анонимни източници в ракетно-космическия отрасъл, че третата степен се е изключила по-рано от очакваното и че въвеждането на спътника в орбита е станало само благодарение на допълнителната работа на ускорителния блок "Фрегат". Причината за това отклонение от работата на третата степен е била недостатъчно зареждане с гориво. По-късно обаче РИА Новости оповести, че не е имало претупване на работата на стартовата площадка и ракетата е била напълнена с гориво по план. И докато действително е сработила сигнализацията за недостиг на гориво, което е довело до преждевременното изключване, причината е била в програмното обезпечение. Всичко това показва, че дори и руските ракети "Союз" не са застраховани от грешки в програмния код. Хубаво е да го имаме предвид занапред - особено знаейки, че от месец април нататък космонавтите ще бъдат изстрелвани с ракети от серията "Союз 2" като тази, която летя вчера - а те са модернизирани и цифровизирани за разлика от предишните аналогови "Союз-ФГ". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3202-2020-russian-satellite-launch-anomaly
  4. Роскосмос замени космонавтите на следващата пилотирана мисия с дубльорите им по медицински показатели На снимката: Тихонов и Бабкин по време на тренировка в кораб "Союз" през 2018 г. Фото : Роскосмос 20 февруари 2020 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Вчера Роскосмос оповести, че руският екипаж на пилотирания космически кораб "Союз МС-16", състоящ се от космонавтите Николай Тихонов и Андрей Бабкин, ще бъде заменен от техните дубльори Анатолий Иванишин и Иван Вагнер. Измененията касаят само руския екипаж на кораба. Американският им колега Крис Кесиди продължава подготовката за мисията си съобразно установения план. Изстрелването на "Союз МС-16" остава насрочено за 9-ти април. Роскосмос съобщава единствено, че причината за замяната е "медицински показатели". Според неофициални сведения Тихонов е получил очна травма по време на разходка, когато клон го е ударил в лицето. Макар че това на пръв поглед изглежда незначителна новина (какво по-нормално е, когато основният екипаж не е в готовност, да бъде сменен от дублиращия?), няма спор, че Тихонов и Бабкин преживяват огромна лична трагедия. Двамата чакат своя първи полет от десетилетия! Николай Тихонов (р. 1982 г.) е избран за космонавт през 2006-та година. Той е избран за дубльор на кораба "Союз МС-02" през 2016-та, а после за част от основния екипаж на "Союз МС-04" през 2017-та, но поради орязването на бюджета е премахнат от него. Отново е преназначен да лети през 2018-та на кораба "Союз МС-10", но заради липсата на готовност на руския сегмент вследствие на отлагането на изстрелването на многострадалния модул "Наука" е пак премахнат от екипажа. Следващото му назначение е на "Союз МС-15" и тогава е премахнат за трети пореден път като следствие от катастрофата на "Союз МС-10". Това е четвъртият път, когато Тихонов губи мястото си на кораба! Андрей Бабкин (р. 1969 г.) е избран за космонавт през 2010-та година и е назначен за своя първи полет чак през 2020-та, на "Союз МС-16", когато е премахнат от него. Въпреки че засега "Союз"-ите са единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до МКС (или поне бяха, защото вече американският кораб "Крю Драгън" е в готовност за полет), руските космонавти са тези, които най-дълго време чакат за първата си мисия. Според статистиката времето, което минава от назначаването за астронавт до първата мисия за астронавт на САЩ, е средно 5.7 години. За астронавт на ЕКА - 6.1 години, за канадски астронавт - 6.5 години, за японски - 8.5 години. Руските космонавти чакат средно цели 9 години - и това до голяма степен се дължи на факта, че всеки път когато Русия прави селекция, се чертаят амбициозни планове, но повечето от тях си остават на чертожната дъска. Що се касае до дубльорите, които сега ще летят, Анатолий Иванишин е ветеран - избран през 2003-та година за космонавт и има вече два полета зад гърба си. Късметът се усмихва на Иван Вагнер, който е избран за космонавт през 2010-та и след десетгодишно чакане ще получи своя шанс да лети още сега поради замяната на екипажа. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3201-2020-roscosmos-replaces-crew-member
  5. Руската космонавтика бе разтърсена от поредния страховит корупционен скандал На снимката - руски космически скафандър "Орлан". Фото : Олег Кононенко / Роскосмос 20 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа индустрия бе разтърсена за пореден път от страховит корупционен скандал. Както съобщава Коммерсант, майор Александър Кузмин, един от военните представители на Роскосмос, бе признат за виновен заради получаването на подкуп за одобрението на изпитанията и квалификацията на руските космически скафандри "Орлан". Скафандрите "Орлан" са важни, защото благодарение на тях руските космонавти могат да излизат в открития космос и да извършват поправки от външната страна на Международната космическа станция. На МКС винаги трябва да има два скафандъра "Орлан", но в началото на 2018-та на разположение бе само един заради катастрофата на товарния космически кораб "Прогрес МС-04". Поради това беше много важно да бъде доставен нов скафандър на МКС и такъв бе готов още през лятото на 2018-та година. Именно тогава майор Кузмин е отказал да подпише документите, без да получи подкупа от 200 000. Това е доста дребна сума. Но кое е толкова страховитото на скандала, ще попитате? Както обяснява Катя Павлушченко в Туитър, съдът е осъдил Кузмин да плати 2.1 милиона рубли и му е възложил забрана да https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3200-2020-korupciq-roscosmos
  6. Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? На снимката - астронавтът Юджийн Сърнан и луноходът от мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 19 февруари 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. През месец юли 2019-та година отбелязахме цял половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. В рамките на програмата "Аполо" са осъществени общо шест пилотирани кацания на Луната, последното от които е през декември 1972-ра година. След приключването на програмата не просто се слага край на екскурзиите до нашия естествен спътник, но човек престава да пътува отвъд пределите на ниска околоземна орбита въобще. Защо се случи така? Защо в продължение на половин век никой не се е завърнал на Луната? Хората, които си спомнят за тези славни години, вече остаряват. По-младите се съмняват, че изобщо е имало лунни мисии. Даже допускат, че всичко това е било грандиозна фалшификация, а кадрите от експедициите са заснети в тайно филмово студио. Но дали? Ако сме по-мъдри, ще признаем, че в човешката история се е случвало нееднократно след историческо събитие да настъпи затишие и никой да не успее да повтори постижението дълго време след това. През 1911 и 1912 година Амундсен и Скот първи достигат до Южния полюс. Но минават повече от 40 години, преди нова експедиция да повтори постижението им - през 1958 от Едмънд Хилъри. През 1960 година батискафът "Триест" с Жак Пикар и Дон Уолш достига до най-дълбоката точка на океана - Челинджър Дийп в Марианската падина. Но минават над 50 години, преди батискафът "Дийпсий Челинджър" през 2012 година да повтори постижението. Подобни затишия са напълно нормални и фактът, че през това време не се провеждат експедиции, не е показател, че човечеството забавя своето развитие. Нито че първите експедиции са фалшификат. Това се отнася както за експедициите на Скот и Амундсен, така и за тази на батискафа "Триест". Същото се отнася и за мисиите "Аполо". И все пак, защо половин век по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция. 1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество. През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по Международната космическа станция, роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети. Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера. През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години, а понякога дори повече. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 20 години страната изпрати хора в космоса, станахме свидетели на китайска космическа разходка през 2008-ма, а през 2019-та година роботизиран апарат на Китай извърши първото в историята на космонавтиката кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на китаец в космоса и първото китайско роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като тази през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, фирмите процедират много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни. 2. Днес вече няма свръхтежки ракети като "Сатурн 5" За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена свръхтежка ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на Международната космическа станция (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета. Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия". През 2018-та година СпейсЕкс успешно изстреля ракетата "Фолкън Хеви" - първата свръхтежка ракета на 21-ви век. Със своята товароподемност от 64 тона товар до околоземна орбита ракетата сериозно отстъпва на "Сатурн 5" или дори на "Енергия". Теоретично е възможно чрез две изстрелвания на "Фолкън Хеви" да бъде изпратена пилотирана експедиция до орбитата на Луната, а чрез три-четири - до лунната повърхност. За огромно съжаление НАСА и досега пренебрегва "Фолкън Хеви" не поради технологични, а поради политически причини. Агенцията предпочита да налива средства в много по-скъпата и проектирана от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" заради необходимостта да се пазят работните места от прекратената през 2011-та година програма "Космическа совалка", а не защото това е най-ефективният начин за изпращането на човек на Луната. Вероятно "Спейс Лонч Систъм" ще проработи някой ден - в проекта вече са вкарани много средства, а поради факта, че много хора се изхранват от него, вероятно нито един политик няма да преустанови работата по ракетата. Очакванията са дебютният полет на "Спейс Лонч Систъм" да е факт през 2021-ва година, а новите пилотирани експедиции до Луната - през 2024-та, но това надали ще стане в срок - ракетата използва стари технологии и наследява недостатъците на космическите совалки. Ако изключим "Фолкън Хеви" и "Спейс Лонч Систъм", защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Даже и последните биха могли да станат в близко бъдеще излишни - с миниатюризацията на спътниковите технологии вече се появиха специализирани ракети за микроспътници като "Електрон" (която през 2018-та година бе въведена в експлоатация). Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи. Днес някои частни предприемачи като Илон Мъск проявяват известен интерес към свръхтежките ракети. Понастоящем СпейсЕкс проектира такава ракета на име "Супер Хеви", която ще е в състояние да изпраща отвъд пределите на околоземна орбита, до Луната и Марс, космически кораб на име "Старшип". Дали обаче тази концепция ще намери своето приложение на пазара? Мъск вярва, че това ще е така - "Старшип", освен че се очертава да е драстично по-евтин поради факта, че ще е възвръщаем кораб, може да заеме важна ниша и в областта на авиацията, осигурявайки пътнически свръхзвукови полети от един континент до друг за изключително кратко време - само за няколко минути! Точно така - идеята е "Старшип", освен да лети до Луната и Марс, да извършва кратки "подскачания" до космоса по суборбитална траектория, преминавайки от една точка на Земята до друга и така превозвайки хора. Дали обаче идеята ще проработи, остава да видим. 3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността. В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, половин век по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила. Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите две десетилетия Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в безпилотен режим. Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо". Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече средства. 4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове. По тази точка вече е писано в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително". През последните няколко години станахме свидетели на някои големи постижения, които биха могли да доведат до революция в пилотираната космонавтика. Едното беше появата на частните възвръщеми ракети - суборбиталната "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и орбиталната "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Другото бе началото на полетите на новите частни космически кораби - "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг. Изпитателните безпилотни полети на СпейсЕкс завършиха с категоричен успех, а тези на Боинг - с известни аномалии, но в нито един от случаите не се стигна до катастрофа. Ако тези проекти бяха създавани през 60-те години, непременно щеше да станем свидетели на първите пилотирани мисии съвсем в началото на полетните тестове на "Крю Драгън" и "Старлайнър". Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали още от самото начало с хора на борда, а не в безпилотен режим! Какво се случи в последните години? НАСА поиска СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да одобри ракетата за пилотирани мисии. Кому бе нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс. 5. Променливият икономически и политически климат не е благоприятен да се влагат средства в космическите програми поетапно Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции. Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама, който предлага човек да полети до астероид. Накрая на власт се озовава Тръмп, който праща астероидните планове на Обама в коша и Луната се връща на дневен ред. В Русия положението никак не е розово. В началото на миналото десетилетие властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това в началото изглеждаше реалистично. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок в периода до 2035-та година. Китай има своите дългосрочни планове за изпращането на човек до Луната в периода между 2030-та и 2035-та година, но това ще стане само след като страната построи голяма модулна станция в ниска околоземна орбита и добие опит с дългосрочни пилотирани мисии. Първоначално станцията трябваше да бъде построена през 2018-та година, но поради катастрофата на тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" през 2017-та повечето от амбициозните планове на Китай бяха поставени на пауза. В края на 2019-та година ракетата се върна в експлоатация, но ще мине още известно време, преди космонавтиката на страната да се възстанови и да започне конструкцията на станцията. 6. Днес международната космическа общност е твърде фокусирана върху Международната космическа станция Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е Международната космическа станция. Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в Международната космическа станция, руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии. Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси. През 2011 година Международната космическа станция беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно, доведе до удължаване на експлоатацията й до 2024-та година. Почти са финализирани преговорите до следващото удължаване за 2028-ма година, а може и то да не е последното. 7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността ѝ има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти. Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3. Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство. Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии. https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back
  7. Пилотиран космически кораб Крю Драгън ще изведе туристи във висока орбита на 1 000 километра над Земята! На снимката: мишената за скачване "Аджена", заснета от екипажа на "Джемини 10" по време на мисията във висока орбита през 1966-та година. Photo credit : NASA 19 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Прекалено дълго време отмина, откакто астронавти летяха по-надалече от пределите на ниската околоземна орбита. След приключването на експедицията до Луната "Аполо 17" през 1972-ра, руските космически кораби "Союз" и американските совалки са летяли само на височина около 400-500, максимум 600 километра (когато са провеждани обслужващите мисии до телескопа "Хъбъл"). И докато НАСА подготвя следващите пилотирани мисии до Луната посредством кораба "Орион" през 2024-та година, а СпейсЕкс конструира "Старшип" за експедиции до Марс, изглежда, че първото голямо постижение за пилотираната космонавтика през 21-ви век ще стане посредством вече съществуващ кораб - "Крю Драгън". Мисията, включваща изпращането на туристи във високите предели на околоземната орбита, ще бъде изстреляна през втората половина на 2021-ва или през първата половина на 2022-ра. Инициативата е организирана от частната компания Спейс Адвенчърс, която в периода между 2001-ва и 2009-та изпрати в орбита първите космически туристи Денис Тито, Марк Шатълуърт, Грегъри Олсън, Анушен Ансари, Чарлз Симони, Ричард Гариът и Ги Лалиберте. Всички тези туристи летяха благодарение на споразумение между Спейс Адвенчърс и Русия. Сега компанията е подписала договор със СпейсЕкс за изстрелването на четирима частни астронавти на мисия, която няма да включва полет до Международната космическа станция. В случай че има заинтересовани страни, космическият кораб "Крю Драгън" ще полети на височина поне два пъти по-голяма от тази на МКС. Според Том Шели, президентът на Спейс Адвенчърс, целта на кораба е да се отдалечи на разстояние 1 000 километра от Земята. Мисията ще е много сходна с тази на височинните експедиции от програмата на НАСА "Джемини" - например през 1966-та година корабът "Джемини 11" постигна рекорд за пилотирана мисия в околоземна орбита от 1 374 километра. Но уви, такива мисии са също в далечната история на космонавтиката. Време е за промяна! Тъй като става въпрос за мисия от четирима души-туристи, а това е капацитетът на "Крю Драгън", изглежда, че корабът ще бъде изстрелян без пилот на борда. Т.е. туристите ще зависят само от автоматиката на "Крю Драгън", а СпейсЕкс винаги са твърдяли, че корабът е напълно автономен. Ще видим дали идеята на Спейс Адвенчърс ще се реализира - за съжаление последният полет на компанията бе през далечната 2009-та година. През 2015-та фирмата трябваше да изстреля певицата Сара Брайтман в космоса, но само няколко месеца преди изстрелването тя се отказа. По официална информация това се е случило поради "семейни причини", но според неофициалните слухове е имало притеснение относно надеждността на космическите кораби "Союз" - а същата тази година катастрофира един от "Прогрес"-ите. Според прес-съобщението, публикувано на уебсайта на Спейс Адвенчърс, договорът със СпейсЕкс "надгражда на успеха на "Крю Драгън" по време на първата му демонстрационна мисия до МКС през 2019-та година и скорошният успешен тест на спасителната му система". Безспорно успехите на СпейсЕкс и "Крю Драгън" са повлияли на решението височинната мисия да бъде реализирана именно с този кораб! За повече информация: Спейс Адвенчърс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3199-2020-crew-dragon-high-altitude-mission-announced
  8. Успех: Европейската ракета Ариана 5 излетя успешно за втори път през 2020-та 19 февруари 2020 г. 08:05 ч. Втората мисия на европейската космическа ракета "Ариана 5" за 2020-та завърши с успех! Ракетата излетя днес в 00:18 ч. българско време от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Около 31 минути след началото на полета в космоса бяха изведени два космически спътника: JCSAT-17, собственост на SKY Perfect JSAT Corporation, и Geo-Kompsat-2B на Корейския аерокосмически изследователски институт. Първият е комуникационен спътник и ще обслужва Япония, а вторият има за цел мониторинг на океаните и околната среда. За повече информация: ЕКА Запис от изстрелването тази нощ. Photo credit : Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3198-2020-second-ariane-5-launch-success
  9. Блу Ориджин започва доставката на ракетни двигатели BE-4 през май 18 февруари 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти февруари американската космическа компания Блу Ориджин откри официално фабриката за ракетни двигатели в Хънтсвил. С това започна масовото производство на двигателите "BE-4" и "BE-3U". Те ще се използват на ракетите на Блу Ориджин "Ню Глен", както и на новите ракети "Вулкан" на Юнайтед лонч алайънс, които ще заменят "Атлас". Именно "Атлас"-ите са тези ракети, които използват произведени в Русия двигатели "РД-180". Според информация от изпълнителния директор Боб Смит, първите два двигателя, които са в готовност за полет, ще бъдат доставени за Юнайтед лонч алайънс през месец май. И докато тази чудесна новина бе съобщена вчера, руснаците излязоха със свое комично становище, че Щатите няма да намерят алтернатива на безаналоговите им двигатели "РД-180" поне до 2030-та година. Това е поредното игнориране на реалността. Макар че "РД-180" вероятно ще продължат да бъдат купувани, поне докато има интерес от компании като Нортроп Груман (работеща с ракетата "Антарес"), началото на производството на "BE-4" опровергава това. Отделен е въпросът, че американската компания СпейсЕкс е създала двигателите "Мерлин" и "Раптор", като "Мерлин" се използват на ракетите "Фолкън 9" от години. И когато през тази година астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излетят до Международната космическа станция на борда на "Крю Драгън", това ще стане посредством изцяло американски ракети с американски ракетни двигатели. Но очевидно пренебрежението и омразата към Мъск в някои среди си имат своите корени... Кадър от огнево изпитание на двигател BE-4. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3197-2020-be-4-begins-delivery-may
  10. Марсоходът на НАСА Кюриосити отново издълба скала и взе проби за анализ 17 февруари 2020 г. 08:04 ч. Американският марсоход "Кюриосити" отново дълбае скалите на Марс с цел взимането на проби за анализ! Съгласно публикуваната от НАСА информация, дълбаенето на скалата Хътън в началото на февруари е завършило успешно, а учените са започнали обработката на пробите. Първоначалният минералогичен анализ посредством прибора CheMin е приключил благополучно и сега екипът на SAM е пристъпил към подготовката за следващото изследване. Това ще стане като събраният материал бъде нагрят в специална фурна, за да се отделят газове - водни пари, въглероден диоксид, молекулярен кислород, серни съединения и други. Газовете ще бъдат подадени за изучаване към масспектрометър. За повече информация: НАСА Тази снимка бе заснета от "Кюриосити" на 7-ми февруари и показва последния скален отвор, издълбан с цел взимането на проби и тяхното изучаване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3195-2020-02-17-09-15-43
  11. Корабът Крю Драгън пристигна на стартовата площадка за първата му пилотирана мисия до МКС На снимката: техници работят по пилотирания космически кораб "Крю Драгън" след пристигането му на стартовия комплекс. Photo credit : SpaceX 17 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След дълго чакане, моментът най-сетне дойде: започна подготовката по изстрелването на първата пилотирана орбитална мисия на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. Началото на тази подготовка настъпи на 13-ти февруари, когато първият космически кораб на СпейсЕкс за пилотирана мисия "Крю Драгън" пристигна на космодрума. До благоприятното развитие се стигна след като СпейсЕкс бе първата компания, която изпълни всичките си изискуеми безпилотни полетни тестове. Последният от тези полети бе осъществен на 19-ти януари тази година, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Сега пътят към първия пилотиран орбитален полет на САЩ след края на совалките е открит. НАСА и СпейсЕкс са се съгласили работната дата за изстрелването да е 7-ми май, като в зависимост от протичането на подготовката то може да е факт по-рано или по-късно. Съгласно официалната публикация на уебсайта на НАСА става ясно, че СпейсЕкс, а не Боинг ще е първата компания, която ще изпрати хора към Международната космическа станция. През 2019-та година Боинг също изпълни двата изискуеми безпилотни полета, но макар че те завършиха безаварийно и "Старлайнър" и двата пъти се прибра безопасно на Земята, успехът не бе стопроцентов. Скачването с МКС бе провалено, а последващият анализ откри множество проблеми със софтуера. Понастоящем специална комисия разследва причините защо софтуерните бъгове не са открити при наземните изпитания, а ръководствата на НАСА и Боинг умуват дали ще се наложи да се повтаря безпилотната мисия с роботизирано скачване до МКС, или следващият старт на "Старлайнър" ще е пилотиран. Що се касае до СпейсЕкс, пред тази компания такива дилеми няма - безпилотните полети завършиха със стопроцентова успеваемост. НАСА ни информира, че сега след като първият пилотиран "Крю Драгън" се намира на стартовия комплекс, той ще бъде подложен на окончателни тестове в специалното съоръжение на базата Кейп Канаверал, след което ще бъде прикачен към ракета "Фолкън 9" и изстрелян в космоса. Към МКС ще се отправят астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен. Засега всичко по подготовката изглежда да протича по план - днес СпейсЕкс ни съобщи, че "Крю Драгън" е вече издържал акустичните изпитания. Американската космическа агенция НАСА е отново в готовност за пилотирани космически полети! За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3194-2020-crew-dragon-arrives-launch-site
  12. Космическата 2020: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls Това е третата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. 29 декември 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През 2019-та година, цели осем години след пенсионирането на космическите совалки, нови американски космически кораби за орбитални пилотирани мисии най-сетне започнаха да летят - макар и все още само в безпилотен режим. Станахме свидетели на общо три излитания - едно на кораба "Крю Драгън" на СпейсЕкс и две на кораба "Старлайнър" на Боинг. Полетите бяха далеч от перфектни и двете компании се сблъскаха с неочаквани трудности, но това е напълно очаквано за тестови мисии. Колкото и да са ти добри компютърните модели и изчисленията, те се базират на предположения и е напълно възможно нещо да не си предвидил и корабите да имат скрити слабости. Тези слабости излизат наяве едва когато започнат реалните полети. Историята показва, че понякога се случва първите тестови полети да минат гладко и успешно, след което изненадващо изскача проблем. Добрата новина е, че при нито едно от трите излитания на "Крю Драгън" и "Старлайнър" не бе изгубен космически кораб, нямаше катастрофа или експлозия докато самата мисия е в ход. Лошата е, че дефектите, които се проявиха, доведоха до допълнителни отлагания. 2019-та не бе годината, в която американски астронавти се върнаха на Международната космическа станция с американски кораби. Нека да направя обзор и да видим дали 2020-та ще е тази. Не на последно място, в тази статия ще разгледам постиженията на двете суборбитални компании Върджин Галактик и Блу Ориджин. СпейсЕкс Снимка от завръщането на "Крю Драгън" на Земята на 8-ми март. Photo credit : NASA TV През 2019-та година СпейсЕкс преживя един триумфален и един кошмарен месец. Триумфалният бе март, а кошмарният - април. Така компанията наяве демонстрира това, за което писах във въведението на статията, че понякога дори и първичните тестове да минат гладко, по-късно винаги може да изскочи проблем. Първият космически кораб "Крю Драгън" бе изстрелян в безпилотен режим посредством ракета "Фолкън 9" на 2-ри март. Ден по-късно корабът се скачи с Международната космическа станция. Това бе първото скачване на нов кораб за пилотирани цели с МКС и първото скачване на американски космически кораб след пенсионирането на космическите совалки изобщо (товарните кораби на САЩ "Сигнус" и "Драгън", както и японският "Кунотори", нямат системи за скачване - те биват прихващани от роботизираната ръка и пасивно свързвани със станцията). След скачването шлюзовете между "Крю Драгън" и МКС бяха отворени, а канадският астронавт Давид Сен-Жак и руският му колега Олег Кононенко се прехвърлиха на борда на новия космически кораб - така той стана за пръв път пилотиран, макар и временно. Завръщането на "Крю Драгън" на 8-ми март бе проведено в безпилотен режим - четирите парашута сработиха според очакванията и капсулата се приводни меко в Атлантическия океан. По всичко изглеждаше, че зависимостта на НАСА от руските космически кораби е вече в историята. Тогава през април дойдоха неприятните изненади. СпейсЕкс искаше вече върналата се от МКС капсула да бъде рециклирана и използвана за следващия безпилотен тест, включващ изпробване на аварийните системи при ракетно излитане. Но при наземната подготовка капсулата експлодира. Същият този месец бе отчетен и провал на парашутната системи при едно от атмосферните изпитания... Тези две аномалии закономерно доведоха до дълги месеци на разследвания и нови отлагания. СпейсЕкс не бе в състояние да изстреля човек в космоса до края на 2019-та. Но добрата новина е, че в хода на годината причините за аномалиите бяха констатирани и успешно елиминирани. Относно експлозията на капсулата, СпейсЕкс установи, че е настъпило увреждане на възвратен клапан вследствие на преминаването на азотен тетраоксид с много висока скорост. Увреждането довело до искра и възпламеняване на горивото. След успешен редизайн, на 14 ноември бе проведено цялостно огнево изпитание на двигателните системи на "Крю Драгън" и с това бе доказано, че специалистите на СпейсЕкс са разбрали и преодолели причините за априлската експлозия. Що се касае до парашутната система, тя също бе подложена на редизайн и до края на декември СпейсЕкс успя да проведе десет поредни комплексни теста, каквото бе изискването на НАСА, за да бъде одобрена за пилотирани експедиции. Какво следва за компанията през 2020-та? Въпреки положителното развитие през последните няколко месеца, СпейсЕкс все още трябва да проведе успешно един безпилотен полет, преди НАСА да се довери на фирмата за превоз на хора до МКС. Това е същият полет, който компанията подготвяше през април преди експлозията и при който ще се изпитат аварийните системи. След редизайна на "Крю Драгън", първоначално компанията и НАСА предвиждаха полетът да е факт през декември, после бе констатирано отлагане за 4-ти януари, а сега изстрелването е насрочено за 11-ти януари. Съдейки по миналото и хода на развитие на проекта "Крю Драгън", аз бих останал истински изненадан, ако мисията бъде проведена през януари. В началото на ноември един от говорителите на СпейсЕкс се изпусна по време на интервю, че компанията работи по вътрешен график за изстрелване през февруари. По-късно от СпейсЕкс опровергаха информацията, но с оглед на натрупващите се отлагания месец февруари ми изглежда все по-реалистична цел. Силно се надявам този полет да бъде успешен, аварийните системи да сработят и "Крю Драгън" да се завърне безпроблемно на Земята. Провал на теста ще означава още месеци отлагания и повторно провеждане. Хич не ми се чака още цяла година, нито ми се ще в края на 2020-та да пиша, че пилотираните мисии ще са факт през 2021-ва... Ако тестът е успешен, СпейсЕкс най-сетне ще може да пристъпи към подготовката на "Крю Драгън" за пилотирано изстрелване. Очакванията са, че мисията ще се случи през пролетта и тогава до МКС ще се отправят американските астронавти Дъг Хърли и Робърт Бенкън. Аз бих казал, че лятото е доста по-реалистична цел, но да видим - може да останем приятно изненадани от СпейсЕкс и НАСА. За всеки случай всичко зависи от предвиденото през януари тестово изпитание на спасителните системи на "Крю Драгън", тъй че нека да не се каним... Боинг На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 2019-та беше трудна година за Боинг - мисля, че малцина биха опровергали това становище. И все пак космическото звено на фирмата се представи доста по-добре от самолетното. През първата половина на годината компанията все още ближеше рани след аварията от лятото на 2018-та, когато настъпи отказ на горивните системи на "Старлайнър" по време на комплексно статично огнево изпитание. Макар че мнозина смятат СпейсЕкс за млада и напредничава космическа компания, а Боинг за стара и бюрократична, в случая обективно би било да се каже, че комплексните горивни тестове спънаха и двете фирми по сходен начин. През месец май комплексното статично огнево изпитание бе повторено успешно. След цяло лято на подготовка, през ноември "Старлайнър" най-накрая полетя на изпитателна мисия с цел проверка на аварийните му системи. Те сработиха блестящо и корабът се върна на Земята - единствената констатирана аномалия бе, че един от трите парашута не се разтвори. Но това не бе определящо за успеха на мисията - "Старлайнър" може да каца само с един успешно разгърнат парашут, а в случая имаше два. На 20-ти декември "Старлайнър" излетя на своята втора тестова мисия, която се оказа и първата му космическа. Ракетата "Атлас" сработи успешно и изведе кораба в космоса, но поради неправилно настроен часовник "Старлайнър" не изпълни маневрата за вмъкването му в правилната траектория на път към МКС. Своевременна намеса на специалистите спаси кораба и той бе въведен в околоземна орбита, но скачването не се осъществи. За щастие на 22-ри декември "Старлайнър" бе насочен към тестовата писта в Уайт Сендс, където извърши безупречно кацане на Земята. Двата тестови полета през ноември и декември доказаха, че дизайнът на "Старлайнър" е добър, животоподдържащите и спасителните му системи работят и той може да превозва хора в космоса безопасно. Но те също доказаха и нещо друго - има вътрешни проблеми в компанията, касаещи качеството на труда. В хода на подготовката за космически полет могат да бъдат допуснати всякакви гафове. Но че някой техник забравил за завърже правилно парашута при подготовката на "Старлайнър" за мисията му през ноември, а друг не настроил правилно часовника за мисията му през декември? Това никак не говори добре... Принципно се старая да не правя аналогии между проблемите на "Старлайнър" и тези на самолетите "737 Макс". Самият администратор на НАСА Джим Брайденстайн е на мнение, че подобна аналогия би била неправилна - космическото звено е отделено от самолетното, освен това при разработката на "Старлайнър" инженерите на Боинг не са били оставени да работят сами - рамо до рамо с тях са се трудили и инженери на НАСА. Затова лично аз не бих направил подобно сравнение. Но и не бих твърдял, че всичко в космическото звено е изрядно... Затова остава да видим как през 2020-та година Боинг ще отговори на предизвикателството да направи "Старлайнър" по-добър космически кораб. Има един основен въпрос, който засега стои без отговор. Ще изиска ли НАСА нов безпилотен тестов полет на "Старлайнър", включващ скачване с МКС (едничката цел, която не бе изпълнена при декемврийската мисия)? Засега изглежда, че ръководството на НАСА и това на Боинг не възнамеряват да проведат подобен полет. Това би добавило нови месеци на отлагания, а всички вече недоволстват и искат американците да изпращат астронавти в космоса със собствени кораби. Омръзнали са на всички ни молбите на НАСА към Русия да превозва западните астронавти, а и феновете на руснаците злорадстват. На фона на факта, че бе доказано, че "Старлайнър" може да излита и каца успешно, вероятно декемврийският полет ще е последният безпилотен тест за "Старлайнър", а следващата експедиция ще е пилотирана. Тази пилотирана мисия, обозначавана като "Boeing-CFT", се очертава да бъде реализирана през пролетта, най-късно през лятото на 2020-та. В космоса ще се отправят трима астронавти: Кристофър Фъргюсън (бивш астронавт на НАСА, вече работещ към Боинг), Майк Финк и Никол Ман (от отряда на НАСА). Първоначално се планираше експедицията да е краткосрочна, но вече е решено, че "Старлайнър" ще престои в орбита пет месеца. Отново решението бе мотивирано поради отлаганията и желанието на НАСА да разполага с пилотирани космически кораби възможно най-скоро. Няма спор - 2020-та ще е много интересна година за Боинг. Върджин Галактик През месец февруари Бет Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космоса на борда на частен космически кораб. Photo credit : Virgin Galactic Върджин Галактик бе единствената частна компания, която проведе пилотиран космически полет през 2019-та година. Това се случи през февруари, когато в космоса по суборбитална траектория бяха изведени астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космическото пространство на борда на частен космически кораб. Така благодарение на Върджин Галактик САЩ отново има пилотирана космонавтика и американски астронавти отново летят в космоса с американски кораби, дори и тези кораби да са само суборбитални. И те имат своето място в развитието на човечеството - суборбиталните полети са по-евтини и поради това всички се надяваме чрез тях космическият туризъм да стане реалност. За съжаление февруарският полет остана последен за Върджин Галактик през 2019-та година. Корабът "Юнити", извел Моузес, Маккей и Масучи в космоса, бе върнат в хангара за окончателното му оборудване с туристическа кабина. Междувременно компанията започна дългоочакваното преместване на техниката и персонала си от тестовия космодрум в Мохаве, Калифорния, към комерсиалния космодрум Спейспорт Америка в Ню Мексико. Уж процесът трябваше да приключи до есента, но ... И така, след февруари компанията влезе в оня период, който за мен като неин привърженик е най-омразен - периода на бомбастични медийни заглавия, обещания, презентации - абе въобще Върджин Галактик ни показва всичко друго, освен реални космически мисии. Няма какво да ви лъжа - писнало ми е... По-съществените новини в последно време включват превръщането на Върджин Галактик в публична компания, договора с италианските ВВС за реализацията на италиано-американски пилотиран космически полет, както и показването на новите космически костюми за туристически полети (не смея да кажа, че това са скафандри). Очакванията за 2020-та година са строго конкретни - време е корабът "Юнити" най-накрая да бъде дотътрен до космодрума Спейспорт Америка, да почне да лети отново, тестовата летателна програма да бъде завършена и най-сетне да бъде даден ход на началните туристически експедиции. Дали ще стане, не се наемам да прогнозирам - лично аз се надявам "Юнити" да направи поне един-два тестови космически полета. Не обичам, когато космическите кораби прашасват в хангарите и не се използват целево... Блу Ориджин Снимка от изстрелването на "Ню Шепърд" на 11-ти декември. Photo credit : Blue Origin Чудя се дали да не копи/пейстна това, което бях писал за Блу Ориджин в статията "Космическата 2019: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?". Но няма да го направя. Само едно изречение ще копирам, ако ми позволите. "Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година". Окей, направих го. Но не мога да отрека, че има градация в положителна посока. През 2017-та година корабът "Ню Шепърд" летя веднъж, през 2018-та - два пъти, а през 2019-та година - три пъти. Дай Боже през 2020-та година да станем свидетели поне на четири космически полета! Но дори и в това се съмнявам - потайната космическа компания на Джеф Безос е често пъти сравнявана с костенурка, тъй като нейните стъпки са прекалено бавни. Нямам големи очаквания от Блу Ориджин през 2020-та. Принципно трябва да станем свидетели на още един-два безпилотни полета, преди компанията да качи човек в космоса, като това се очертава да се случи през новата година. Но тези обещания ги слушаме в края на всяка отминаваща година, тъй че ще повярвам, когато ги видя изпълнени. Трите полета на кораба "Ню Шепърд" бяха проведени на 23-ти януари, 2-ри май и 11-ти декември. И трите пъти корабът превози в космоса полезен товар и научни експерименти. И трите пъти капсулата и ракетата-носител се завърнаха успешно. Досега компанията не е отбелязвала провал, тъй че, кой знае - може би след още един-два полета, до края на 2020-та година, човек наистина току-виж полети в космоса на борда на "Ню Шепърд"? Едно е сигурно - единствено времето ще покаже. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3118-2020-human-spaceflight-what-to-expect
  13. Автоматичната междупланетна станция на НАСА Озирис-Рекс ще облети Земята в петък На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 18 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Колкото и да е тъжен фактът, че в края на миналата седмица НАСА прекрати мисията около Сатурн "Касини", няма как - старите автоматични междупланетни станции приключват работа и е време да фокусираме вниманието си върху новите. Най-новата междупланетна мисия на НАСА е "Озирис-Рекс". Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. На път към Бену предстои нещо интересно - този петък, на 22-ри септември, "Озирис-Рекс" ще се сближи със Земята с цел гравитационна маневра, която ще изпрати автоматичната междупланетната станция на правилната посока и с правилната скорост към астероида. "Озирис-Рекс" ще доближи Земята със скорост от около 8 494 m/sec. Автоматичната станция ще прелети първо над Австралия, след което в момента на най-голямото сближение с нашата планета ще се озове над Антарктида. В рамките на около час НАСА няма да е в състояние да комуникира с "Озирис-Рекс", тъй като ще е извън обхвата на антените на мрежата за далечни комуникации Deep Space Network. В около 23:53 часа българско време, четири часа след момента на най-голямото сближение, "Озирис-Рекс" ще започне научни наблюдения на Земята и Луната, за да калибрира приборите си. В продължение на седмица след облитането специалистите от НАСА ще анализират траекторията на "Озирис-Рекс" и ако се наложи, може да бъде проведена корекционна маневра. Още една маневра е планирана през юни 2018 година за фина настройка на сближението с Бену. Ако всичко е наред, през октомври 2018 година трябва да започне изпълняването на маневрите за забавянето на скоростта на междупланетната станция спрямо астероида. Бену е с диаметър само 500 метра. Това ще е най-малкото небесно тяло в историята на космонавтиката, около което НАСА ще позиционира свой изкуствен спътник. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1903-2017-osiris-rex-to-fly-by-earth
  14. Джуно засне тази снимка на Юпитер на 19-ти май 2017 г. Photo credit : NASA/SWRI/MSSS 21 май 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето пето сближаване с гигантската планета Юпитер на 19-ти май. Всички научни инструменти на борда, в това число и камерата JunoCam, бяха включени и събраха ценни данни. Моментът на най-голямото приближаване между "Джуно" и Юпитер настъпи в около 09:00 ч. българско време в петък, като автоматичната станция прелетя едва на 3 500 километра над облачната покривка. Снимките от сближаването вече са публично достъпни и можете да ги свалите от сайта на мисията (натиснете тук, за да бъдете пренасочени натам и да ги разгледате). Напомням на читателите, че "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата на автоматичната станция е силно елиптична, като "Джуно" прави една пълна обиколка около планетата за 53 дни. Първоначално НАСА планираше да бъде извършена маневра и орбитата да стане 14-дневна, но беше открит проблем с клапаните на горивната система и осъществяването на подобна маневра беше счетено за ненужен риск. Още повече, че "Джуно" може да изпълни научната си мисия без значение от това какъв е орбиталният период. "Джуно" ще работи в околоюпитерианска орбита поне до февруари 2018 година, но НАСА може да удължи работата с още три години. Следващото голямо сближение с планетата ще е на 11-ти юли. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1782-2017-may-juno-approach
  15. През 2011 година Международната космическа станция беше обявена за практически завършена. Изключение прави руският сегмент, който поради финансови и технически причини никога не беше завършен. Ето общ вид на станцията: Модули след 2011 година: Бийм - надуваем модул на Бигълоу Аероспейс. Беше добавен през 2016 година и ще стои няколко години, преди да бъде разкачен.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...