Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    2174
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    29

SAlexandrov last won the day on Май 15

SAlexandrov има най-харесвано съдържание!

Репутация

1445 Старши асистент

Всичко за SAlexandrov

Последни посетители

12447 прегледа на профила
  1. 45 години след полета на Аполо-Союз, сътрудничеството между САЩ и Русия е под въпрос Екипажът на "Аполо-Союз". Фото: НАСА/Роскосмос 15 юли 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката - отбелязваме точно 45 години от провеждането на проекта "Аполо-Союз", в рамките на който за пръв път се скачват американски и съветски пилотиран космически кораб. Мисията представлява символичен край на космическата надпревара и се счита за начало на сътрудничеството между САЩ и Русия в областта на космическите изследвания. Но сега, когато си спомняме за този велик момент от историята, бъдещето на съвместните руско-американски космически проекти е под въпрос. Нека първо да напомним основните акценти от мисията "Аполо-Союз". Началото е положено в периода между 26-ти и 27-ми октомври 1970 г., когато в Москва се състои първата среща между съветски и американски специалисти. На срещата се разискват въпроси, свързани със съвместимостта по сближаването и скачването на корабите "Союз" и "Аполо". Две години по-късно е подписан официален договор, който прави подготовката за съвместната пилотирана мисия възможна. Изстрелването на кораба "Союз 19". Фото: Роскосмос На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума Байконур в Казахстан излита корабът "Союз 19" с космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Седем часа и половина по-късно от космодрума на Кейп Канаверал излита американски кораб "Аполо", който няма официален номер, тъй като е останал от преустановените лунни мисии. Това е последният пилотиран кораб на САЩ, който лети до появата на първата космическа совалка "Колумбия" през 1981 г. и последният американски кораб тип "капсула" до изстрелването на "Крю Драгън" на 30 май 2020 година. На борда на неномерирания "Аполо" пътуват астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд "Дийк" Слейтън. Два дни по-късно, на 17 юли, "Аполо" и "Союз 19" се скачват успешно. Космонавтите и астронавтите се запознават с оборудването на кораба на съюзника, провеждат съвместни космически експерименти и излъчват към Земята множество телевизионни предавания. Два дни по-късно, на 19 юли, корабите се разкачват, след което "Аполо" се отдалечава на 200 метра от "Союз 19". Целта е създаването на изкуствено слънчево затъмнение. След като и този експеримент завършва благополучно, корабите повторно се сближават и скачват, като този път стоят прикачени в продължение на 2 часа и 52 минути. Корабът "Аполо", видян от борда на "Союз 19". Фото: Роскосмос/НАСА Съветският космически кораб "Союз 19" се завръща на Земята на 21 юли 1975 г. посредством кацане по суша в Казахстан, докато американският "Аполо" престоява още няколко дни в орбита за нуждите на космическата програма на НАСА. Накрая, на 24 юли, и "Аполо" се завръща, приводнявайки се в Тихия океан. Макар че през следващите години взаимоотношенията между САЩ и СССР отново се влошават, след разпадането на Русия сътрудничеството е подновено. В периода между 1994 и 1998 г. е в ход програмата "Шатъл-Мир", в рамките на която американски космически совалки летят до руската орбитална станция "Мир". За пръв път руски космонавти биват изстрелвани посредством американски кораби, а американските астронавти получават шанса да летят на дългосрочни експедиции. Съвместният проект дава възможност сътрудничеството да продължи и на Международната космическа станция. Както вече знаем, руският сегмент на МКС е до голяма степен финансиран от Щатите, а модулът "Заря" е дори американска собственост. Същевременно руснаците се оказаха добър партньор, извозвайки американски астронавти в тежки моменти, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година и след пенсионирането на всички останали совалки през 2011 година. Но днес, когато САЩ отново изстрелват хора в космоса, когато "Крю Драгън" е скачен с Международната космическа станция и руско-американски екипажи работят заедно, международното сътрудничество е под въпрос. МКС е вече стара и краят на нейният експлоатационен период наближава. Партньорите от проекта обмислят да продължат сътрудничеството си чрез строежа на нова станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. Поне Европа, Япония, Канада и най-важните западни съюзници желаят да затвърдят общата си дейност. Същевременно НАСА подготвя топ програмата "Артемис" за нови пилотирани мисии до повърхността на Луната, а Япония и Европа също искат да имат свои лунни астронавти. Дали обаче Русия ще участва в "Гейтуей" и "Артемис" остава неясно, особено докато руската космическа агенция е оглавявана от Дмитрий Рогозин, бивш руски вицепремиер, известен със западнофобските си позиции. На 13-ти юли Рогозин заяви, че не е заинтересуван да работи заедно със САЩ по усвояването на Луната. Той предпочита Китай, описвайки страната като "достоен" партньор, докато американската лунна програма е, буквално цитирам, "повече политически проект". "Американците не възприемат програмата си като международна, а подобна на НАТО. Там е Америка, на която всеки трябва да помага и да плаща", твърди Рогозин. Това е изумително. Не беше ли Международната космическа станция платена най-вече с американски пари? Без финансовите вливания на САЩ нямаше да има руски сегмент на МКС, нямаше да има модули "Заря" и "Звезда". Даже модулът "Звезда", който, за разлика от "Заря", е руска, а не американска собственост, е изстрелян с логото на "Пица Хът"... Предстои да видим как ще си сътрудничат Китай и Русия и дали китайците ще са склонни да дават финансови инжекции на руснаците подобно на САЩ... Или просто китайците ще вземат тези технологии и опит от руснаците, които могат, след което ще станат напълно самостоятелни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3473-2020-apollo-soyuz-45-years
  2. Европа и САЩ показват на 16-ти юли първите снимки на Слънцето от мисията Солар Орбитър 13 юли 2020 г. 17:50 ч. На 16 юли, навръх отбелязването на 51-годишнината от изстрелването на първата пилотирана експедиция до Луната "Аполо 11", Европа и САЩ ще ни покажат първите фотографии от съвместната американо-европейска мисия "Солар Орбитър", която понастоящем изучава Слънцето! Никога досега космическа мисия не е успявала да заснеме снимки на звездата ни от такова близко разстояние от нея, възлизащо на 77 милиона километра. По-нататък "Солар Орбитър" ще застане и още по-близко до Слънцето, на 42 милиона километра, а с повдигането на наклона на орбитата ще станем свидетели и на първите изображения на слънчевите полюси! "Първите фотографии надхвърлят всички наши очаквания", казва Даниел Мюлър от екипа на "Солар Орбитър". "Ние вече наблюдаваме признаци за много интересни феномени, които преди не сме били в състояние да гледаме в детайли. Десетте инструмента на "Солар Орбитър" работят прекрасно и предоставят холистичен поглед към Слънцето и слънчевия вятър". Напомням на читателите, че космическият кораб "Солар Орбитър" е построен от европейския аерокосмически гигант Еърбъс. Той бе изстрелян на 10 февруари 2020 г. с американската ракета "Атлас 5" от космодрума на САЩ на Кейп Канаверал. На борда има както европейски, така и американски прибори. За повече информация: ЕКА Снимка от изстрелването на "Солар Орбитър" през февруари тази година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3471-2020-solar-orbiter-first-close-up-photos
  3. Програмата Аполо остави след себе си сираци и призраци На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от грунда на Луната по време на последната мисия "Аполо 17" през 1972 година. Photo credit : NASA 13 юли 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на "Аполо 11" - първата пилотирана космическа мисия до повърхността на Луната. Тазгодишното честване безспорно ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА все още не беше възстановила своята способност да праща самостоятелно хора в космоса. Днес САЩ отново има пилотирана космическа програма, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен изпълняват мисия на МКС в рамките на полета на първия кораб "Крю Драгън". Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае планове за нови пилотирани експедиции до Луната. Но независимо от факта, че НАСА отново гледа напред, във въздуха продължават да витаят призраците от "Аполо". Сред нас са все още и много от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо съществено в пилотираната космонавтика. Сираците на "Аполо" е израз, чрез който космическите експерти описват онези деца, израснали през 60-те години на миналия век. Те стават свидетели на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата "Джемини" стъпват от външната страна на космическите си кораби. По-късно преживяват великия момент на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през следващите дълги десетилетия преживяват съкрушаващо разочарование, виждайки по-нататъшното развитие на космическата програма. Дуейн Дей описва прекрасно как са се чувствали децата през 60-те години: представете си как те наблюдават черно-белите телевизионни кадри от първите космически мисии. И по-късно през 1968 г. на големия екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", пресъздаващ визия на захранваното от ядрената енергетика бъдеще и гигантски въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било страхотно преживяване, усет за наближаващото бъдеще... и много скоро това бъдеще им е брутално отнето. Проблемът, пише Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те дори не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител "Сатурн 5" е била спряна от производство. Децата може би са чели книги и научно-популярни списания затова как човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да прекрати пилотираната космонавтика изцяло и дори да елиминира НАСА, за да пести пари. Даже възрастните биха останали изненадани от гигантската бездна между това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата реалност. Разочарованите, вече пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във филма "Сираците на Аполо" от 2008 г. се разказва как те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, решават сами да си го построят. Създават инициативата "МирКорп", целяща да приватизира руската орбитална станция "Мир" и така пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) руската космическа индустрия страда от недостиг на средства и станцията действително е отдадена под наем. Даже през първата половина на 2000 г. инициативата успява да изпрати екипаж към "Мир" с частни пари! За съжаление тези първоначални успехи не са трайни ... и всичко пропада. Но благодарение на усилията на "МирКорп" е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден днешен. "Говори се, че има сираци на Аполо", написа днес журналистът Дъг Месие в Туитър. "Хора, които очакваха програмата да доведе до велики неща, но по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е вярно. Но не знам дали някога сме успели да се справим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години". Месие е прав. Той описва "Аполо" като пирова победа - постигната с огромни усилия и жертви, изискваща колосални ресурси, и точно заради това нетрайна. През изминалите десетилетия НАСА се опитва периодично да повтори "Аполо", но никога не успява заради недостиг на средства и подкрепа. Днес положението изглежда различно в сравнение всички предходни инициативи. Натрупаният международен опит на Международната космическа станция изглежда устойчив и добър модел за усвояване на космоса. При това МКС е вече остаряла и наближава този момент, в който ще престане да бъде полезна. Изглежда, че вече има консенсус сред американските политици в Конгреса, както и сред партньорите на САЩ на МКС, че следващата логична стъпка ще трябва да е Луната. Понастоящем има поводи за оптимизъм, а един от тях е появата на комерсиалната космонавтика. НАСА иска да усвоява Луната с помощта на частни фирми. И все пак Месие се пита: доколко "комерсиална" ще е програмата, ако американската космическа агенция се окаже единственият клиент на тези фирми? НАСА вече работи по изпълнението на проекта "Артемис", в рамките на който очакваме да бъдат реализирани следващите пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита. Но истинският въпрос е: доколко "Артемис" ще устои във времето? Именно това е голямото опасение - че дори и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко мисии до Луната отново ще имаме сираци и призраци. Не мога да не се съглася с журналиста. "Аполо" е безспорно успешна програма, но в икономическо и даже в геополитическо отношение е дала по-скоро лош пример как трябва да се правят нещата. Може само да се надяваме, че днешното поколение ще бъде по-мъдро и ще се поучи от миналото. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3470-2020-orphans-and-ghosts-of-apollo
  4. Историческа дата: Отбелязваме 20 години от изстрелването на модула Звезда! На снимката: изстрелването на ракетата "Протон" с руския модул "Звезда". Photo credit : NASA 12 юли 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката. Точно преди две десетилетия на днешния ден излита ракетата-носител "Протон-К" с обслужващия модул "Звезда". Той е третият модул на Международната космическа станция, но първият изцяло руски принос към проекта. Това е така, защото дебютният и построен от Русия модул "Заря" е директно финансиран и е собственост на САЩ, а вторият "Юнити" е изцяло американски и изведен с космическа совалка. До ден днешен "Звезда" остава най-големият принос на Русия към МКС и е настоящ център на руската работа в околоземна орбита. Първоначално "Звезда" е предвиден да служи като основа на руската станция "Мир 2", но след колапса на СССР е преобразуван за нуждите на МКС. Истинско чудо е, че руснаците успяват да го завършат и изстрелят в онези тежки времена през 90-те. Поради финансов недоимък не е построен дублиращ модул в случай на авария и за да не бъде поставен строежът на станцията в риск, САЩ създават резервният "Временен Контролен Модул". Но в крайна сметка не се стига до изпращането на "Временен Контролен Модул" към МКС - на 12 юли 2000 г. "Звезда" е успешно изстрелян, а на 26-ти юли се скачва към "Заря". Подробно описание на историята на "Звезда" има на уебсайта на Анатолий Зак RussianSpaceWeb.com, а също и в книгата "Russia in Space: The failed frontier?" на Браян Харви. Тук ще се опитам да преразкажа накратко най-важните акценти. Както вече подчертах в началото на статията, "Звезда" е предвиден да служи за основа на руската станция "Мир 2", наследника на първата "Мир". Нещо повече - съвсем в началото е проектиран като дублиращ на основния модул на "Мир" в случай че той претърпи авария. Поради това корпусът на "Звезда" е построен още през 1985 година. Естествено, крахът на СССР слага точка на всички стари планове и Русия е въвлечена в проекта на Международната космическа станция. Но за да може модулът "Звезда" да бъде пригоден за МКС, вътрешните му системи трябва да бъдат напълно сменени и модернизирани. Сътрудничеството между САЩ и Русия не протича гладко, въпреки огромните усилия, които американците влагат, както и честите пътешествия на американските длъжностни лица до Москва. През по-голямата част от 90-те години "Звезда" си остава недофинансиран. През 1996 г. руснаците признават, че заради хроничния недостиг на средства модулът няма как да бъде приготвен за изстрелване в първоначално зададения срок през април 1998 година. Именно тогава НАСА започва създаването на "Временен Контролен Модул като резервен вариант в случай че Русия не се справи. Чак през май 1997 г., след личната намеса на президента Борис Елцин, започва сериозното финансиране на "Звезда", като са обещани $260 милиона за довършването на модула. До дни инженерите се връщат на работа, но резултатите са незадоволителни - оказва се, че новото финансиране на Елцин е под формата на комплексни банкови заеми, а не чрез директно вливане на пари. С инфлацията на рублата през 1998 г. проектът съвсем закъсва, а годината си минава и отминава без модулът да бъде изстрелян. Единственото съществено нещо, което се случва през въпросната календарна година, е че тогава модулът получава официалното си име "Звезда". В края на 1998 г. американците решават да осигурят някаква сума, която се оценява между $60 и $100 милиона, за да могат нещата да потръгнат. Както сами можете да се досетите, политиците в Конгреса не са доволни от този факт. Някои са против субсидирането на руския космически отрасъл. Други - не, но дори и тези политици, които одобряват субсидиите, се притесняват, че парите мистериозно изчезват след тяхното пристигане в Русия. Появяват се подозрения, че длъжностни лица на високи постове в руската космическа програма използват средствата, за да си построят лъскави домове. НАСА вече не желае да закупи повече руски части за МКС по подобие на дебютния модул "Заря" и вероятно Конгресът така или иначе би осуетил това намерение. Затова агенцията се задоволява с това да наема бъдещите руски съоръжения, дори и да не са готови в срок. Направените анализи показват, че новият "Временен Контролен Модул" би бил по-скъп, по-малко функционален от "Звезда" и би довел до още отлагания, затова американците се навиват да дават от време на време финансови инжекции на Русия. Вливането на пари в закъсалия руски космически отрасъл дава своя плод и през 1999 г. модулът най-сетне се отправя към Байконур за изстрелване. Стартът е насрочен за есента, но през юли и октомври руски ракети "Протон" на два пъти претърпяват аварии. Затова полетът е допълнително отложен за лятото на 2000 година. В края на 1999 година Русия се сблъсква с нов голям проблем. В страната има сериозен натиск да се продължи с експлоатацията на застаряващата станция "Мир", дори да няма пари затова. Американците пък настояват руската космическа програма незабавно да насочи своите усилия към строежа на МКС. Западната преса бълва материали срещу "Мир" и, както можете да се сетите, това не се харесва на руските политици и те допълнително се мотивират да не се отказват от старата станция. До края на 1999-та руското предприятие "Енергия" решава да възкреси "Мир" с частни средства. И действително няколко месеца по-късно, на 4 април 2000 г., е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери и те реактивират голяма част от системите на "Мир". Финансовият недостиг е толкова голям, че руското предприятие "Енергия" се съгласява да изрисува логото на "Пица Хът" за $1 милиона с рекламна цел. Photo : Roscosmos Подготовката за възкресяването на "Мир" не е посрещната добре в САЩ. На 3 февруари 2000 г. администраторът на НАСА Даниел Голдин се ядосва и отправя остри думи към руснаците, че "си влачат краката" по отношение на Международната космическа станция и че ако проектът продължава да търпи отлагания, Русия ще бъде изхвърлена от него. Голдин потвърждава също така, че в случай че стартът на "Звезда" е неуспешен, "Временен Контролен Модул" ще бъде изстрелян. Ултиматумът сработва и Русия насрочва изстрелването на "Звезда" през юли 2000 г., два месеца по-рано от последно представената дата. Най-сетне полетът е факт. На 12-ти юли ракетата "Протон-М" с модула се отправя в небето и за да ни бъде напомнено колко е тежко финансовото положение на Русия, ракетата лети с логото на "Пица Хът". Ресторантът за бързо хранене е дал $1 милиона за рекламата! В крайна сметка полетът на ракетата-носител е успешен и така Щатите остават спокойни, че няма да им се налага да изстрелват техния "Временен Контролен Модул". "Звезда" е въведен в първична 184-километрова орбита и слънчевите панели на модула се отварят успешно, след което започва 13-дневното сближение със "Заря" и "Юнити". Даже Даниел Голдин хвали руснаците колко добре са се справили и как са преодоляли трудностите си. С един американски модул "Юнити", един построен от Русия и собственост на американците "Заря" и един руски "Звезда", Международната космическа станция е най-сетне готова да приеме първия си екипаж. На 31 октомври 2000 г. излита корабът "Союз ТМ-31" с космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и американският астронавт Уилиам Шепърд. Това е дебютната дългосрочна експедиция на МКС и тя продължава повече от три месеца. Тримата души са прибрани на Земята на 21 май 2001 г. от американската совалка "Дискавъри", а тя от своя страна е извела в космоса членовете на "Експедиция 2" - Юрий Усачов, Джеймс Вос и Сюзан Хелмс. Така започва постоянното присъствие на хора в космоса, продължаващо до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3469-2020-zvezda-20-years
  5. Частните руски спътници СириусСат-1 и СириусСат-2 отбелязаха две години в космоса! Спътниците "СириусСат". Илюстрация: Спутникс 11 юли 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 10-ти юли 2018 г. руснаците изстрелват успешно товарния космически кораб "Прогрес МС-09". Корабът доставя провизии за астронавтите на Международната космическа станция, но на борда му пътуват и два спътника на частната руска компания Спутникс. Днес, две години по-късно, спътниците "СириусСат-1" и "СириусСат-2" продължават да работят перфектно. Сглобяването на сателитите е осъществено със съдействието на ученици от образователния център Сириус, а на борда им има по един прибор - детектор за частици, разработен от Московския държавен университет. Първоначално експлоатационният срок на "СириусСат-1" и "СириусСат-2" е 90 дни, но е вече многократно надхвърлен. Компанията Спутникс е основана през 2011 г., а главният ѝ директор е Владислав Иваненко. Източник: Спутникс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3468-2020-sputnix-two-years-orbit
  6. Роскосмос се похвали с успешно завършване на вакуумните изпитания на модула Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа агенция оповести днес, че вакуумните изпитания на модула "Наука" са завършени успешно. Това означава, че модулът би следвало да е готов за своето отпътуване към космодрума Байконур в периода между 21 и 23 юли, след което ще започне подготовката за неговото изстрелване. Предполага се, че на самия космодрум и по време на подготовката преди старта ще стане ясно дали проблемите с многострадалния модул наистина са разрешени или са заметени под килима под политическия натиск. Необходими са поне 9 месеца след пристигането на Байконур, за да може "Наука" да бъде окончателно приготвен за полет и интегриран с ракета-носител "Протон". Изстрелването е насрочено за май 2021-ва година. Напомям на читателите, че разработката на модула "Наука" започва още преди 20 години, когато той е замислен като дубльор на първия модул на МКС "Заря". Но "Заря" излита успешно и след 2000 година, когато икономиката на Русия е неблагоприятна, руските специалисти решават да преобразуват дублиращия модул в научен модул за МКС, за да пестят пари и да не се наложи да строят нов модул от нулата. Но планът не се оказва толкова успешен. Стартът е насрочен първо за 2007 година, но до ден днешен "Наука" не може да излети. Ръководството на проекта се сблъсква с най-големия си проблем през 2013 година, когато е установено, че горивните системи на модула са замърсени с метални стружки. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че докато съдбата на модула е била все още неясна, работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че го разрязват за скрап! Тъй като, както подчертах, разработката на "Наука" започва още през 90-те години, това означава, че много от компонентите му са създадени през 80-те и дори 70-те години на миналия век, т.е. няма как специалистите да подменят повредените части с нови, тъй като те вече не се произвеждат. Така че през последните месеци и години техниците бяха принудени да ремонтират старите горивни системи и да ги почистят от стружки. Тепърва предстои да научим дали тези тегоби са вече зад гърба ни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3467-2020-mlm-nauka-finishes-vacuum-test
  7. Роскосмос се похвали с успешно завършване на вакуумните изпитания на модула Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа агенция оповести днес, че вакуумните изпитания на модула "Наука" са завършени успешно. Това означава, че модулът би следвало да е готов за своето отпътуване към космодрума Байконур в периода между 21 и 23 юли, след което ще започне подготовката за неговото изстрелване. Предполага се, че на самия космодрум и по време на подготовката преди старта ще стане ясно дали проблемите с многострадалния модул наистина са разрешени или са заметени под килима под политическия натиск. Необходими са поне 9 месеца след пристигането на Байконур, за да може "Наука" да бъде окончателно приготвен за полет и интегриран с ракета-носител "Протон". Изстрелването е насрочено за май 2021-ва година. Напомям на читателите, че разработката на модула "Наука" започва още преди 20 години, когато той е замислен като дубльор на първия модул на МКС "Заря". Но "Заря" излита успешно и след 2000 година, когато икономиката на Русия е неблагоприятна, руските специалисти решават да преобразуват дублиращия модул в научен модул за МКС, за да пестят пари и да не се наложи да строят нов модул от нулата. Но планът не се оказва толкова успешен. Стартът е насрочен първо за 2007 година, но до ден днешен "Наука" не може да излети. Ръководството на проекта се сблъсква с най-големия си проблем през 2013 година, когато е установено, че горивните системи на модула са замърсени с метални стружки. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че докато съдбата на модула е била все още неясна, работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че го разрязват за скрап! Тъй като, както подчертах, разработката на "Наука" започва още през 90-те години, това означава, че много от компонентите му са създадени през 80-те и дори 70-те години на миналия век, т.е. няма как специалистите да подменят повредените части с нови, тъй като те вече не се произвеждат. Така че през последните месеци и години техниците бяха принудени да ремонтират старите горивни системи и да ги почистят от стружки. Тепърва предстои да научим дали тези тегоби са вече зад гърба ни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3467-2020-mlm-nauka-finishes-vacuum-test
  8. АВАРИЯ: Ракетата Куайчжоу-11 на китайската компания Експейс не достигна орбита! 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Днес Експейс, частна компания на Китай, се опита да изстреля новата си космическа ракета "Куайчжоу 11". Тя представлява твърдогоривен носител с общо три степени, диаметър 2.2 m, стартово тегло 78 тона и капацитет да извежда до ниска околоземна орбита полезен товар с тегло 1 000 килограма. Според лаконично съобщение в китайскоезичните медии, стартът е завършил с провал заради абнормен полет на ракетата. Конкретните причини за аварията тепърва ще бъдат разследвани. Кадър от днешния полет. Photo credit : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3466-2020-expace-launch-failure
  9. ОТЗИВ: Люди на Луне - книга на Виталий Егоров за пилотираните мисии до Луната Корица на книгата 9 юли 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. "Люди на Луне" е книга, която би следвало да бъде прочетена от всеки т.нар. "русофил", отричащ пилотираните лунни кацания на НАСА. Не че тези хора биха се хванали да изчетат книгата - те принципно не четат, а само пишат. "Люди на Луне" представлява енциклопедичен справочник, а нейният автор Виталий Егоров е положил колосален труд, за да даде подробни отговори на всички въпроси, които хората си задават за пилотираната програма "Аполо". Най-важният от тези въпроси е "Стъпвали ли са наистина хора на Луната?". Отговорът е ясен - да, астронавти на САЩ наистина са били на Луната, а Егоров привежда множество доказателства - както от стари американски и съветски мисии, така и от съвременни - на САЩ, Индия, Китай и Япония. Книгата определено ще се хареса на почитателите на руската документалистика. "Люди на Луне" е книга, написана от руснак и е специално предназначена за руските читатели - според социологическите проучвания около 57% от гражданите на Русия изпитват съмнение относно автентичността на програмата "Аполо". Егоров отчита особеностите на местната народопсихология, но е безкомпромисен по отношение на истината. Дори и да има хора, които отричат пилотираните лунни кацания на НАСА поради патриотични подбуди, писателят напомня, че официалните власти на Русия никога не са поставяли под съмнение дали човек е стъпвал на Луната. В края на книгата е поместена цяла глава с дословни цитати от президента Владимир Путин, когато той през различни години се е изказвал категорично, че астронавтите на НАСА са летяли до Луната и няма никакво основание да оспорваме този факт. Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP Фактите имат значение, но Егоров ни напомня, че подходът ни към търсенето на истината винаги трябва да отчита всички доказателства заедно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, тъй като на всеки аргумент може да се представи контрааргумент. Например - астронавтите на НАСА поставят ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. СССР правят същото с "Луноход 2". Астронавтите събират множество проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията "Луна" правят същото, при това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни помагат да открием истината. Но ако вземем предвид доказателствата като съвкупност - събраните скали, тяхното разнообразие, оставените на Луната научни инструменти, множеството висококачествени снимки, заснети от различни и отдалечени на огромно разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни ... тогава ние ще разберем, че няма как всичко това да е било постигнато от роботизирана програма. Егоров е засегнал широк кръг въпроси - както тривиалните от типа на "Защо знамето се вее?" и "Защо на снимките от Луната няма звезди?", така и строго технически - "Преминали ли са хора през радиационните пояси?", "Какъв е характерът на радиацията в окололунното пространство?", "Каква фототехника е използвана на Луната?". Сериозно внимание е обърнато как съвременните мисии от други държави (японски, индийски, китайски) са успели да фотографират местата на кацане на "Аполо" и да открият оставените от астронавтите следи. Признавам си - това беше моят мотив да си купя книгата. Всички съвременни мисии - "Чандраян 1" на Индия, "Чанг'e" на Китай, "Кагуя" на Япония са сполучили да заснемат останките от долните степени на спускаемите модули на "Аполо", както и разорания от ботушите на астронавтите терен. Егоров обяснява защо наземните и космическите телескопи не могат да фотографират следите от "Аполо", но въпреки това "Хъбъл" е бил в състояние да снима т.нар. "хало" - белите области на Луната, където двигателите на лунните модули са издухали праха на повърхността. Такова "хало" има около спускаемите места на всички експедиции "Аполо". Манекенът, оборудван с датчици и гайгерови броячи, чрез който СССР посредством мисията "Зонд 7" доказва, че е напълно възможно човек да прекоси радиационните пояси на Земята и да се завърне жив и здрав. Photo : Dallas Campbell/USSR Space Program Писателят ясно и категорично оборва твърденията, че за да летиш до Луната, трябва да си обвит в двуметрова оловна обвивка. За да разкрие характеристиките на радиацията в окололунното пространство, Егоров се позовава не само на измерванията на американските мисии, но и на тези на съветските. Успях да науча нещо ново - мисията "Зонд 7" (вариант на кораба "Союз") лети до Луната през август 1969 г. и макар че на борда ѝ няма космонавт, съветските специалисти изпращат човекоподобен манекен, оборудван с датчици. Събранните данни за космическата радиация категорично доказват, че хора могат да летят до Луната и да се завърнат живи и здрави, без да са опаковани в дебела оловна обвивка. Особено приятно впечатление ми направи фактът, че Егоров е запознат с получените данни от българските прибори за изучаване на космическа радиация - като "РАДОМ", който летя до Луната на борда на индийската мисия "Чандраян 1" през 2008 г. и "Люлин-МО", който днес лети в орбита около Марс на борда на мисията "ЕкзоМарс-2016". Нашите дозиметри са широко ценени в цял свят и представляват един от най-големите приноси на българските учени към усвояването на космоса. Бях много зарадван да науча, че Егоров не ни е пренебрегнал! Най-фрапиращо за мен бе да се запозная колко дълбоки корени са пуснали фалшивите новини. Егоров показва няколко заглавия, които са се появявали в медиите през изминалите години: "Съветник на президента на САЩ признал, че американци не са били на Луната", "Стенли Кубрик признал за лунния заговор", "Жената на Стенли Кубрик признала за лунния заговор", "Wikileaks публикува видео от снимачната площадка на НАСА" и т.н... Всички подобни заглавия произхождат от хумористични или сатирични издания от типа на "НеНовините" или "Бъзикилийкс" - в САЩ подобен уебсайт е World News Daily Report. Лошото е, че класическите медии препечатват тези сатирични текстове и ги представят като истина, без журналистите да направят справка за източника на "новините". Съответно лаиците вярват на фалшивите твърдения, че Уикилийкс са разкрили конспирацията или че Стенли Кубрик е участвал във филмова фалшификация... За мен най-скучните глави от книгата бяха тези, които се занимаваха с класическите въпроси - напр. "Защо знамето се вее?". Признавам, че тези страници ги прелистих по диагоналата, защото нееднократно сме обсъждали тези теми. Но няма как - "Люди на Луне" е енциклопедична книга и трябва да ги засегне и тях. Книгата можете да закупите на цена от 590 рубли в хартиен или за 379 рубли в електронен вариант. Аз избрах втория - за българските читатели излиза изключително изгодно, под 10 лева. Ако умеете да четете на руски език, няма да съжалявате. Закупуването става от сайта на издателя Alpina Book (линк) Оценка: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3465-2020-lyudi-na-lune-otziv
  10. Исторически ден: Отбелязваме 9 години от последния полет на космическа совалка на НАСА! На снимката: космическата совалка "Атлантис" излита на 8 юли 2011 година. Photo credit : NASA 8 юли 2020 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Преди 9 години на днешния ден "Атлантис" излетя в космоса и с това започна последната мисия на космическа совалка на НАСА. Днес мнозина си спомнят с носталгия за времената, когато совалките все още летяха. Други, включително аз, сме изразявали мнение, че совалката е грешка в американската история. Трети напомнят за двете катастрофи на "Чалънджър" и "Колумбия", при които загинаха общо 14 души. Но каквото и да кажем, космическите совалки бяха забележителни машини. Те изведоха повече хора от всеки друг космически кораб - 355 души от общо над 570 астронавти и космонавти в световен мащаб. Ще минат години, даже десетилетия преди космическите кораби на Русия, Китай или на която и да е друга държава да надминат постигнатото от совалките. Благодарение на совалките бяха изведени почти всички модули на Международната космическа станция, бяха изстреляни няколко космически телескопа, от които "Хъбъл" е най-същественият. Совалките позволиха периодично "Хъбъл" да бъде ремонтиран. Дори и преди станцията да бъде направена, бяха проведени множество експерименти посредством лабораторията "Спейслаб", която бе европейският принос за програмата на НАСА. Неслучайно совалките бяха символ на космонавтиката на САЩ - и този символ не може да бъде заличен. Безспорно ако се съсредоточим върху това как совалките се справиха в изпълнението на основната си задача - т.е. да направят космическите полети рутинни като самолетните, в тази задача те се провалиха. Това обаче не означава, че преследването на тази цел беше грешка. В края на 60-те и началото на 70-те години, когато НАСА провеждаше пилотирани полети до Луната, агенцията осъзна, че те бяха твърде скъпи - че програмата "Аполо" поглъщаше милиарди долари и докато това продължаваше да е така, космосът никога нямаше да стане достъпен за хората. Целта е благородна и всеки, който се стреми към нея, заслужава уважение. Именно затова космическите ентусиасти уважават Илон Мъск - чрез фокусирането си върху възвръщаемостта, полетите на "Фолкън 9" стават все по-рутинни. Грешката е допусната, когато НАСА избра конкретният дизайн, чрез който ще се преследва целта. Както съобщава бившият инженер от НАСА Пол Торънс, агенцията реши да комбинира дизайна на самолета "Х-15" с наземна космическа ракета. Тази концепция никога не е била изпробвана до този момент - и изборът ѝ се оказа инженерна грешка. Резултатът, пише Джон Лонгсън за MIT Technology Review е, че совалката се превърна в най-комплексната машина, създавана някога от човешка ръка. И вместо да революционизира достъпа до космическото пространство, тази сложна машина имаше скъпа поддръжка и изискваше огромни грижи. Полетите на совалките се отлагаха редовно. Не просто никога не бе достигнат желаният брой полети - т.е. да има по една мисия всяка седмица, но дори и консервативният график от полет на месец не бе изпълнен. Най-много изстрелвания на совалки, общо девет на година, бяха постигнати през 1985 година, годината преди катастрофата на "Чалънджър". И дори този пик не бе минат през следващите години. Така че след тридесетгодишен период на експлоатация, две катастрофи със загуба на екипажа, но и със забележителни успехи като извеждането и обслужването на "Хъбъл" и строежа на МКС, програмата официално приключи през юли 2011 година. На борда на последния полет на "Атлантис" летяха четирима души - астронавтите Дъг Хърли, Кристофър Фъргюсън, Сандра Магнус и Рекс Уолхайм. Днес един от тях, Дъг Хърли, е отново в космоса. Той излетя на 30-ти май тази година чрез новия американски кораб "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Компанията на Илон Мъск следва същата цел, каквато някога е била поставена пред космическите совалки - бърз, евтин и масов достъп до космоса. Ракетите "Фолкън 9", подобно на совалките, са частично възвръщаеми - само втората степен не се връща, а обтекателите и първите степени се рециклират. А следващото поколение ракети "Старшип" ще са изцяло възвръщаеми. Може само да се надяваме, че тази нова пилотирана програма на САЩ ще е по-добра от предишната и ще постигне това, в което совалките се провалиха. Хубавото също така е, че американците се поучават от грешките си - и СпейсЕкс няма да е единственият вариант за НАСА по отношение на превоза на астронавти до орбита. Боинг също разработват собствен космически кораб "Старлайнър", който ще е възвръщаем (макар че неговите ракети-носители "Атлас 5" няма да са). Разработката на кораба премина през доста трудности и първите два безпилотни полета, през ноември и декември 2019 година, насмалко щяха да претърпят провал - по време на ноемврийския не се разгърна парашут, а по време на декемврийския софтуерен проблем предотврати скачването с МКС. Само експертната намеса на наземния екип спаси декемврийската мисия и я доведе до успешен завършек. Сега Боинг ще трябва да изпълнят над 80 препоръки, за да подобрят "Старлайнър". Когато и "Старлайнър" стане готов, тогава още един астронавт от последния совалков полет ще излети в космоса - Кристофър Фъргюсън. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3464-2020-space-shuttle-last-flight
  11. Бившият шеф на Хруничев: Русия можеше и да не позволи на Мъск да завземе космическия пазар 8 юли 2020 г. 18:45 ч. Бившият главен директор (в периода между 2005-2012 г.) и главен конструктор (2009-2012 г.) на ГКНПЦ "Хруничев" Владимир Нестеров съобщи в интервю за РИА Новости, че Русия е могла да не даде пазара за спътниковите изстрелвания на Илон Мъск. Напомням на читателите, че ГКНПЦ "Хруничев" е предприятието-производител на ракетите "Протон" и "Ангара". По думите на Нестеров руснаците са можели да запазят позициите си на пазара, ако през 2014 г. са били снижили стойността на ракетите "Протон". "Когато започнаха да налагат санкции на Русия, които не се разпространиха върху комерсиалните стартове, ние трябваше да се отнесем по-внимателно към маркегинга и във финансовата политика. Можехме спокойно да съхраним тази пазарна ниша. Илон Мъск предложи стартовите си услуги за $60 милиона и ние можеше да достигнем тази цена с по-голяма сигурност при изстрелванията. Все пак през 2014 г. доларът нарасна два пъти. Можеше рязко да снижим цените и да не дадем на Мъск да заеме целия пазар", твърди Несторов. За повече информация: НК Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през октомври 2019 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3463-2020-rusiq-mojeshe
  12. Китайски учени: Странните скали, открити от нашата мисия на Луната, са сходни с тези от Аполо 15 и 17! Снимка на нетипичния материал, заснет на Луната от китайската лунна мисия "Чанг'e 4" през 2019 година. Photo credit : CNSA/CLEP 8 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за необичайния материал, открит през 2019 г. от модерната китайска мисия "Чанг'e 4", която и досега работи на обратната страна на Луната? Китайските учени успяха да го анализират и стигнаха до извода, че той е аналогичен на лунните проби 15466 и 70019, донесени от астронавтите на пилотираните експедиции на НАСА "Аполо 15" и "Аполо 17"! Резултатите от анализа са описани в научна статия, публикувана в списанието Earth and Planetary Science Letters. Екипът, ръководен от Гоу Шенг, е провел изследването посредством камерите на лунохода "Юту 2" и на спектрометъра VNIS, който работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър. Изследователите са стигнали до извода, че странният зеленикав и лъскав материал представлява скала от типа брекча. Тя се е образувала вследствие на сблъсък с друго тяло, който е довел до аглутинация и циментиране на лунния реголит. Регионът, където "Чанг'е 4" намери брекчите. Photo credit : CNSA/CLEP Китайските учени са категорични, че резултатите съвпадат с тези, получени от скалните проби, които са донесени от астронавтите на програмата "Аполо" на НАСА. Специално пробата 70019 е намерена през 1972 г. от астронавта Харисън "Джак" Шмит от екипажа на "Аполо 17". Шмит е първият и засега единствен геолог, който е стъпвал на Луната. Опитното му око безпроблемно намира брекчи на Луната - циментирани минерали, както и черно стъкло. За повече информация: Earth and Planetary Science Letters https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3462-2020-china-moon-landing-strange-material
  13. Кои са най-перспективните частни космически компании в Русия? Със своя полет на 3-ти юни, Националната космическа компания ще влезе в Книгата за рекордите на Русия. За пръв път частна руска космическа ракета достигна до височина 15 километра. Фото: Национална космическа компания 13 юни 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. След успешния полет на частния пилотиран космически кораб "Крю Драгън" в САЩ, настъпи време за размисъл и равносметка в Русия. Всички говорят колко е тромава и бюрократизирана руската космическа агенция Роскосмос и как руснаците изостават с 10 години от американските си колеги. И все пак светлина в тунела има - през последните месеци и години се появиха някои интересни руски частни космически компании. На 3-ти юни една от тях на име Национална космическа компания успя да изстреля за пръв път своя суборбитална ракета на име "Вятка" на височина 15 километра. Макар че постижението бледнее пред успехите на Илон Мъск и дори на суборбиталните предприемачи Джеф Безос и Ричард Брансън, полетът е рекорден за частна руска ракета и дава знак, че може и да има бъдеще пред руското космическо предприемачество. Според блогъра и космически експерт Виталий Егоров, пред частните космически компании има два пътя на развитие. Единият е да правят неща, от които Роскосмос не се интересува. По този път е поела компанията Космокурс, която иска да изстрелва туристи. Разбира се, американските конкуренти Блу Ориджин и Върджин Галактик са много напред и вече изстрелват тестови ракети (Върджин Галактик на два пъти е изстреляла хора в космоса по суборбитална траектория през 2018 и 2019 г.), докато Космокурс все още дори няма двигател или стартова площадка. Освен това бюрократите много пречат на развитието на фирмата. И все пак това е най-перспективната руска космическа компания, защото се опитва да заеме нов пазар. Друга ниша е създаването на микроспътници. Перспективна руска компания в тази област е Спутникс и тя вече строи кюбсати за училища и институции. Вторият път за развитие е фирмите да правят неща, от които Роскосмос се нуждаят и с които държавната агенция няма време да се заеме. По този път е поела компания "Азмерит", която произвежда звезден датчик, необходим за ориентацията на космическите кораби. Този стартъп е частично придобит от държавната компания Руски космически системи. Сега в него работят както частници, които развиват технологиите, така и държавата, осигуряваща тестови съоръжения. Националната космическа компания, за която беше споменато в началото на публикацията, не е избрала нито един от тези два варианта и се мъчи да "изобрети космонавтиката от нулата". Тя иска да създаде своя собствена лекотоварна ракета. Вярно е, че фирмата още няма лиценз за космически полети, но постижението на 3-ти юни - т.е. изстрелването на ракета на височина от 15 километра е съществено. Да, на фона на Илон Мъск усилията на фирмата са твърде наивни, но тя поне се опитва да създаде нещо. Полетите на такива малки ракети напомнят на това, което Сергей Корольов е правил през 30-те години, когато е изстрелял първата си ракета на няколкостотин метра. Егоров признава, че има някои добри стъпки от страна на Роскосмос да облекчи пътя на частните компании - например лицензите са вече опростени. Това облекчава живота на стартъпите по време на периода от разработка до първите полети. Но според експерта това не е достатъчно и все още компаниите не привличат достатъчно бизнес интерес. За съжаление в руското съзнание има противопоставяне между държавните агенции и частните компании. Ето защо частното космическо развитие в Русия се развива не благодарение на държавната помощ, а въпреки нея. Инерцията на предразсъдъците в държавния сектор са много силни. Затова експертът смята, че единствената възможност е частните компании да покажат успехи в тесния диапазон, който е възможен за тях, за да получат доверие да изпълняват по-големи поръчки. Егоров дава пример с Мъск. През по-миналото десетилетие той говореше за Марс, но докато ракетите му непрекъснато падаха, никой не го взимаше насериозно. Накрая той сам построи малък ракетен двигател, малка ракета и изведе малък товар в орбита. Едва тогава му беше връчен държавен договор. С държавата можеш да преговаряш само от позицията на успеха си, категоричен е Егоров. За повече информация: Rc.ru https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3422-2020-russian-space-startups
  14. В готовност за първото междупланетно изстрелване през 2020: Солар Орбитър е на стартовата площадка На снимката: ракетата "Атлас 5" с мисията "Солар Орбитър" очаква своето изстрелване. Photo credits : ULA 9 февруари 2020 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Предстои първото изстрелване на космически апарат в междупланетното пространство през 2020 година! Американската ракета "Атлас 5" е на стартовата площадка и ако всичко мине според очакванията, в космоса ще бъде изведена европейско-американската мисия "Солар Орбитър", която ще се отправи към нашето Слънце. Изстрелването е насрочено за този понеделник, на 10-ти февруари в 06:03 ч. българско време. Времето се очертава да е благоприятно, но ако технически или метеорологичен проблем отложи полета, условията във вторник ще се влошат и ще имаме едва 20% шанс за хубаво време. Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на апарат към Слънцето е по-трудно, отколкото да се изстреля такъв към Плутон и отвъд Слънчевата система. Не е толкова просто да се организира слънчева мисия, колкото може би си го представяте: насочвате към Слънцето и стартирате. Земята е тази, която обикаля около нашата звезда и тя пътува със скорост около нея, възлизаща на 30 km/s. За да изпратим космически апарат извън Слънчевата система, достатъчно е да изстреляме апарат по посока на движението на Земята, и да добавим към тази скорост още допълнителни 16.67 km/s. Но единственият начин да изпратим апарат към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, обратна на движението на Земята. Това де факто представлява ретро запалване за излизане от околослънчева орбита, също както един космически кораб "Союз" би запалил двигателя си, за да излезе от орбитата на Земята и да кацне на нея. Даже за предстоящото изстрелване на "Солар Орбитър" няма да е достатъчна мощта на ракетата-носител "Атлас 5". Ще са необходими множество гравитационни маневри посредством облитания на Земята и на Венера, за да може мисията да се отправи към Слънцето. Но задачата е дори по-сложна - екипите на Европейската космическа агенция (ЕКА) и на НАСА ще се опитат да вкарат "Солар Орбитър" в полярна околослънчева орбита. Ако всичко мине по план, ще бъдат получени първите снимки на полюсите на Слънцето! До този момент е имало само една друга роботизирана експедиция, която е успявала да влезне в полярна орбита около звездата ни. Това е съвместната мисия между САЩ и ЕКА "Юлисис". Тя е прелитала над полюсите на Слънцето през 90-те години, но на далечно разстояние. И освен това е нямала камери. Мисията "Паркър", този път изцяло американска, беше изстреляна към Слънцето през 2018-та година и минава в близост до звездата ни на разстояние само от 0.04 астрономически единици. Но и "Паркър" няма камери, които да позволят заснемането на снимки от близко разстояние. Автоматичната междупланетна станция "Солар Орбитър" обаче е екипирана със специални камери, които биха позволили направата на фотографии. Те се намират навътре в космическия апарат, защитени от специален щит. Когато дойде моментът, покритието на обектива ще се разкрие за съвсем кратко време - достатъчно, за да се заснеме звездата ни. През изминалите десетилетия космическите мисии на САЩ, Европейската космическа агенция и Япония доведоха до революция в изучаването на астероидите, кометите и далечните планети. Но по всичко изглежда, че 20-те години на 21-ви век ще бъдат решаващи за проучванията на нашето собствено Слънце - стига, разбира се, мисиите "Паркър" и "Солар Орбитър" да бъдат реализирани без проблеми. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3184-2020-solar-orbiter-launches
  15. Китайска стартъп фирма планира изстрелването на първата комерсиална китайска космическа ракета през юни Илюстрация на суборбиталната ракета "OS-X", която трябва да проведе първия си полет през юни. Image credit : OneSpace 22 април 2018 г. 12:30 ч. Светослав Александров. През 2018-та година Китай изстрелва голям брой ракети, като броят на ракетните стартове догонва този на САЩ. Въпреки това китайската комерсиална космическа индустрия е все още в своя зародиш. Други държави като САЩ вече имат силно развита частна ракетна индустрия с компании като СпейсЕкс, Блу Ориджин и Рокет Лаб. Китайците тепърва трябва да наваксат. През последните години разбрахме, че в Китай са основани няколко стартъп компании: ЕксПейс, ЛандСпейс, Линкспейс, УанСпейс. Всички те работят по създаването на ракети. Изглежда, че УанСпейс е най-напред от останалите, като първото изстрелване ще бъде проведено през юни. СпейсЕкс, най-известната частна космическа компания в САЩ, основана от Илон Мъск, акцентира върху създаването на големи ракети с течногоривни степени, които са възвръщаеми. Китайската стартъп компания УанСпейс има друг замисъл - тя е фокусирана върху по-малки ракети с твърдо гориво, които са сравнително прости за създаване и са съответно евтини. Успее ли този замисъл, УанСпейс може да заеме стабилна пазарна ниша. Първоначално компанията работи по създаването на суборбиталната ракета "OS-X". През декември 2017 г. беше съобщено, че е тестван успешно твърдогоривният двигател на ракетата. След това на 11-ти април тази година беше репетирано вертикалното сглобяване на ракетата. Ако всички планове минат според очакванията, дебютното изстрелване е предвидено да стане през месец юни. УанСпейс работи и по орбитални ракети. Първата от тях е "OS-M1", отново твърдогоривна, с товароподемност от 205 килограма до 300-километрова ниска околоземна орбита. Компанията желае да проведе дебютния полет до края на 2018 година, но кога по-точно ние все още не знаем. Първите изстрелвания ще са невъзвращаеми, но УанСпейс обмисля да работи по тяхната възвращаемост в бъдеще. Шу Чан, основател на УанСпейс, има големи планове през тази година с дебютите на "OS-X" и "OS-M". Но това са само първите стъпки. Предприемачът се надява още през 2019 година компанията да разгърне своя пълен потенциал на пазара. Ще следим с интерес развитието на китайските стартъп компании. Кой знае - може би в близко бъдеще ракетите "Made in China" ще се наложат в комерсиалната космонавтика? За повече информация: уебсайт на OneSpace Видео от вертикалното сглобяване на "OS-X": тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2182-2018-chinese-startup-first-flight-june

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...