SAlexandrov

Пилотираният космически кораб Союз МС-29 бе изведен на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на пилотирания космически кораб „Союз МС-29“. Фото: Роскосмос 11 юли 2026 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:30 ч. българско време ракетата-носител с пилотирания космически кораб „Союз МС-29“ бе изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение за предстоящия полет. Изстрелването към Международната космическа станция е насрочено за 14-ти юли в 17:48 ч. българско време. Командирът на експедицията е космонавтът Пьотр Дубров, за който това ще е втори полет. Той ще бъде придружен от Анна Кикина, която също лети за втори път, както и от американския астронавт Анил Менън, който е новак. Въпреки че след 2020 г. САЩ отново разполагат с пилотирани космически кораби – днес това са частният кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който лети до околоземна орбита, както и корабът на НАСА „Орион“, който летя с четирима души до Луната през април, американската космическа агенция продължава да използва услугите на руски космически кораби. И обратно, Русия ползва услугите на американски космически кораби – вече много руснаци летяха с „Крю Драгън“, а сега, през септември, космонавтът Сергей Тетерятников също ще бъде превозен до МКС с кораба на СпейсЕкс. Независимо от влошените взаимоотношения между САЩ и Русия поради войната в Украйна, подобни полети на разменни начала се оказаха добра идея – МКС е проектирана така, че за да може американският сегмент да работи, там винаги трябва да има астронавт на НАСА. Същото е вярно и за руския сегмент – горе винаги трябва да има руски космонавт. Напомням, че преди няколко години Роскосмос трябваше да върне кораба „Союз МС-22“ в безпилотен режим заради теч от неговия радиатор. А пък през януари американецът Майк Финк трябваше спешно да се прибере на Земята заради медицински проблем. Както се вижда от тези два примера – нито САЩ, нито Русия са застраховани от форсмажорни обстоятелства – а полетите на разменни начала гарантират, че горе винаги ще има смесени руско-американски екипажи, които да поддържат станцията. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/11/soyuz-ms-29-rolled-launch-pad/

Напусна ни българският космонавт Александър Александров Българският космонавт Александър Александров 10 юли 2026 г. 21:40 ч. Светослав Александров. На 74-годишна възраст ни напусна българският космонавт Александър Александров. Тъжната новина бе съобщена във Фейсбук от министър-председателя Румен Радев. Напомням на читателите, че Александров е изстрелян на 7-ми юни 1988 г. с космическия кораб „Союз ТМ-5“, като в екипажа присъстват още съветските космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. За разлика от мисията на първия космонавт Георги Иванов, при която скачването със станцията „Салют-6“ е неуспешно, „Союз ТМ-5“ успява да се скачи с орбиталната станция „Мир“. Изпълнена е богата научно-изследователска програма на име „Шипка“ под ръководството на Института по космически изследвания към БАН, с ръководител акад. Димитър Мишев, като са осъществени над 50 експеримента, включително с участието на девет прибора, изцяло създадени от българи. Проведени са проучвания от областите на космическата физика и астрофизика, дистанционното изследване на Земята, космическата биология и биотехнологии и космическата медицина. Един от най-важните научни резултати от полета е получен в хода на експеримента „Сън“, при който е доказано, че космонавтите преминават през всички фази на съня. До мисията на Александров няма достатъчно натрупани данни за съня в условията на безтегловност, така че това е един от най-съществените и оригинални приноси за родната наука. Българският космонавт се завръща у дома на 17-ти юни 1988 г. с космическия кораб „Союз ТМ-4“. Поднасям своите искрени съболезнования на близките на генерал-майор Александър Александров. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/10/alexander-alexandrov/

УСПЕХ: Китай постигна първото кацане на ракетна степен след орбитален полет!!! Снимка от успешното кацане на „Лонг Марч 10Б“. Photo: Xinhua 10 юли 2026 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Дългоочакваното събитие се случи – днес Китай за пръв път върна успешно първа степен на ракета след орбитален полет! При това държавата го направи с изцяло нов тип технология, която не е копирана нито от „Фалкън 9″/“Ню Глен“, нито от „Старшип“. От сега нататък САЩ вече не е единствената държава в света с възвращаеми орбитални ракети! Ракетата „Лонг Марч 10Б“ излетя тази сутрин в 07:15 ч. българско време. Тук е важно да направя едно уточнение – ракетите от серията „Лонг Марч 10“ са разработени със задачата да поддържат пилотирани мисии до Луната, комерсиални мисии и полети до орбиталната станция „Тянгон“. Стандартната ракета „Лонг Марч 10“ е тристепенен тежкотоварен носител с централно ядро и два странични ускорителя – именно тя ще изпраща към Луната корабите „Менчжоу“ и лунните модули „Ланюе“. „Лонг Марч 10А“ и „Лонг Марч 10Б“ са среднотоварните варианти (без странични ускорители и трета степен), като техните първи степени са оптимизирани за кацане, рециклиране и повторни изстрелвания. Китайските медии съобщават, че след днешното изстрелване на „Лонг Марч 10Б“, първата степен е постигнала меко кацане на шестата минута след разделянето на степените. За разлика от „Старшип“, при който степените постигат кацане върху самата кула за изстрелване чрез захващането им от роботизирана ръка, както и за разлика от „Фалкън 9“ и „Ню Глен“, чиито първи степени разгръщат крачета за кацане върху кораб в океана, „Лонг Марч 10Б“ използва изцяло новоразработен метод, който не съществува нито в САЩ, нито където и да е другаде. Първата степен на „Лонг Марч 10Б“ няма крачета за кацане, а специални куки за захващане. Захващателната система се намира на морски кораб, известен с името „Линханджъ“, като това е система от улавящи кабели. Ето илюстрация как системата работи: Кабелите на тази система не са статични, а са монтирани към релсови талиги – докато степента се спуска към кораба, кабелите могат да се позиционират така, че системата да я улови точно! Не се знае как точно китайците са стигнали до тази гениална идея – но според пост във форума NASASpaceflight се носи слух сред китайските космически ентусиасти, че някога е имало руска компания, която я е предложила преди много години. Но това се е случило преди десетилетия и отдавна е забравено… Важното е, че китайците са тези, които са приложили за пръв път технологията на практика. А още по-важно е, че САЩ вече не са единствената държава, която разполага с възвръщаеми ракети. От днес нататък с технологии за улавяне на ракетни степени, позволяващо тяхното рециклиране, разполага и Китай. Надпреварата става все по-интересна! https://cosmos.1.bg/space/2026/07/10/long-march-10b-stage-caught/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 17-тата мисия за споделено извеждане на товари от програмата Транспортър! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 8 юли 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 7-ми юли, в 10:12 ч. българско време, беше проведено успешно изстрелване на ракета „Фалкън 9“ от базата Ванденберг в Калифорния. Това бе 17-тата мисия от програмата за споделено извеждане на полезни товари „Транспортър“, като на борда на ракетата имаше 81 спътника. Мисията имаше сериозно българско участие – 10 спътника са разработени и произведени от българската космическа фирма EnduroSat. За българското участие коментар във Фейсбук написа българският президент Илияна Йотова, която бе получила покана да проследи изстрелването на сателитите от космическия център на EnduroSat в София заедно с вицепремиера Атанас Пеканов. За нуждите на вчерашното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1097“. Това бе 11-тият полет на степента, която отново си свърши работата безупречно и на осмата минута изпълни меко кацане върху роботизираната плаваща платформа „Разбира се, че все още те обичам“, разположена в Тихия Океан. Общо за първите степени на СпейсЕкс вчерашното кацане бе 634-то. В 13:08 ч. българско време СпейсЕкс обяви, че всички полезни товари са се отделили по план от горната степен на „Фалкън 9“ и са започнали самостоятелен полет в целевите им орбити. Сред полезните товари се открояват първите три оперативни спътника „ФайърСат“ на Muon Space, като целта е в периода 2027-2029 г. да бъде изградена цялостна работеща групировка от 20 сателита, способни да проследяват и наблюдават горски пожари – включително по-малки огньове с големина около пет метра. Спайър Глобъл качи 10 спътника „Лемур-2“, Apex Space изведе първия си спътник „Нова“, полетяха и четири полезни товара на Канада, в това число спътникът „EDA-8“ на EarthDaily Analytics и студентският спътник CUBICS. Но особено интересен е спътникът „BOHR“ на City Labs. Това е първият в историята на космонавтиката частен спътник, който може да бъде захранван с ядрена енергия! Всъщност ядрената енергия не е основният начин за захранване (спътникът има слънчеви панели), но може и да разчита на устройството NanoTritium – при което бета частиците, получени от разпадането на трития, се преобразуват директно в електричество посредством полупроводников прибор. Технологията е важна, защото по този начин космическите апарати биха могли да са независими от слънчевото осветяване. Това е особено ценно за новата лунна програма на НАСА „Артемис“, която предвижда строеж на база в района на Южния полюс на Луната. А там съществуват вечно затъмнени кратери, до които никога не достигат слънчевите лъчи. Макар че NanoTritium на спътника „BOHR“ засега да не е в състояние да захранва цяла лунна база, технологията ще може да се мащабира до етап, при който това ще стане възможно. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2026/07/08/spacex-launches-transporter-17/

УСПЕХ: Японската мисия Хаябуса-2 се сближи с астероида Торифуне! Снимка на астероида Торифуне, фотографирана от „Хаябуса 2“ по време на вчерашното сближение. Photo credit : JAXA 6 юли 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 5-ти юли, японската космическа мисия „Хаябуса 2“ благополучно се сближи с астероида Торифуне! Тази сутрин космическата агенция на Япония (JAXA) представи първите снимки, получени по време на облитането. Напомням на читателите, че изстреляната през 2014 г. мисия „Хаябуса 2“ изпълни благополучен полет до астероида Рюгу, като през 2020 г. достави на Земята проби от повърхността му. Но макар че спускаемата капсула се е завърнала, корабът-майка продължава да е в добро състояние в космоса. Понастоящем „Хаябуса 2“ изпълнява разширена мисия, която трябва да кулминира с посещението на астероида 1998 KY26 през 2031 година. Със своя размер от едва 10 метра, 1998 KY26 се очертава да се превърне в най-малкия астероид, посещаван от роботизирана космическа експедиция. Дотогава обаче остава още време, а вчерашното посещение на Торифуне бе „междинна гара“ по пътя. Само където „Хаябуса 2“ не се спря на тази гара, а профуча край нея с висока скорост. Космическият апарат никога не бе проектиран за такова бързо облитане, като за изпълнението му се разчиташе на модерни навигационни техники. Всъщност по този начин, чрез бързо облитане и изучаване на малки астероиди, човечеството придобива нови умения за защита на Земята от астероидна опасност. Както писах на 30-ти юни, в дните преди облитането, едно от предположенията за Торифуне бе, че този астероид представлява контактна двойка – т.е. две отделни тела, които са се доближили едно до друго и се слели. Виждайки показаната по-горе снимка, предположението се потвърждава – астероидът има типичната за тази конфигурация форма на гира. Снимка на Торифуне, фотографирана от камерата, работеща в средната инфрачервена област. Photo credit : JAXA Горното изображение пък бе получено от камерата, работеща в средната инфрачервена област, докато „Хаябуса-2“ се намираше на 10 километра от повърхността на астероида по време на вчерашното облитане. Японската космическа агенция ни информира, че само малка част от фотографиите и научните данни са получени на Земята. Останалата партида от данните ще бъдат свалени по-нататък. За повече информация: Японската космическа агенция (JAXA). https://cosmos.1.bg/space/2026/07/06/hayabusa-2-photographs-torifune/

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-2 пристигна в околностите на астероида 469219 Kamoʻoalewa! Снимка на астероида 2016 HO3, заснета от мисията „Тянвън-2“. Photo credit: CNSA 6 юли 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Най-сетне! След продължителен период на мълчание днес китайците потвърдиха, че тяхната мисия „Тянвън-2“ е пристигнала успешно в околностите на астероида 469219 Kamoʻoalewa. Беше публикувана и фотография на обекта. Както съобщават китайските медии, на 6-ти юни „Тянвън-2“ успя за пръв път да засече и идентифицира 469219 Kamoʻoalewa. Ден по-късно, докато космическият апарат се намираше още на 30 000 километра от астероида, апаратът изпълни маневра за прихващане и навлизане в същата орбитална равнина като небесното тяло. На 19-ти юни „Тянвън-2“ се намираше на 2 000 километра от 469219 Kamoʻoalewa, а миналата седмица достигна разстояние 20 километра. Но едва днес китайските медии оповестиха за успешното пристигане. Истината е, че днешното прес-съобщение бе първото, което получихме за „Тянвън-2“ през 2026 година изобщо! През целият месец юни информация, че космическата мисия е започнала маневрите си за пристигане в околностите на астероида, получавахме от радиолюбители, които успяваха да прихванат радиосигналите от „Тянвън-2“. Сравнете политиката на Китай с тази на американската мисия „Озирис-Рекс“ или японската „Хаябуса-2“ – когато те пристигаха в околностите съответно на астероидите Бену и Рюгу, бяха публикувани новини, както и снимки в реално време. След пристигането на „Озирис-Рекс“ около Бену НАСА дори даде ход на граждански научен проект, в който доброволци имахме възможността да картографираме повърхността му, а някои от нас се отличихме и получихме награди. Всъщност това е добро напомняне, че има значение кой ще спечели втората лунна надпревара. Спомняте ли си пилотираната лунна мисия „Артемис 2“, при която имаше видеоизлъчване 24 часа в денонощието, непрекъснато? И докато хората масово мрънкат по адрес на НАСА – какви са били снимките, що са такива, що са с добро качество и това е подозрително, що са с лошо качество и това е подозрително, това е чудесен повод да си напомним каква е публичността на китайските мисии – спорадични публикации и специално подбрани снимки. В случая с „Тянвън-2“, китайците са публикували една-единствена снимка. От нея успяваме да научим, че 469219 Kamoʻoalewa наистина е с диаметър около 18 метра, както загатна космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ в скорошно проучване. Тук е коректно да напомня, че според първоначалните преценки 469219 Kamoʻoalewa бе изчисляван да е с диаметър 40-100 метра. Сега се оказва, че е изключително малък астероид – много по-малък от Рюгу и Бену, от които „Хаябуса 2“ и „Озирис-Рекс“ събраха проби. Рюгу е с размер около 900 метра, а Бену – 500 метра. Нещо повече – 469219 Kamoʻoalewa е по-малък даже от голямата скала Йошинодай, която се намира на повърхността на астероида Итокава, който бе изучаван от първата мисия „Хаябуса“ преди две десетилетия. През следващите дни и седмици „Тянвън-2“ ще изучава 469219 Kamoʻoalewa посредством набор от 11 научни прибора, преди да предприеме стъпки към събирането на проби от повърхността на астероида. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/06/tianwen-arrives-asteroid/

УСПЕХ: НАСА изстреля роботизирания кораб Линк, за да спаси космическия телескоп Суифт! На снимката: космическата ракета „Пегас“ с роботизирания кораб „Линк“, докато тя бе прикачена към самолета „Старгейзър“. „Пегас“ е една от малкото създадени в историята на космонавтиката орбитални ракети, които не се изстрелват от наземна площадка, а от борда на самолет. Photo credit : NASA/Ron Beard 3 юли 2026 г. 23:45 ч. Светослав Александров. След няколкодневни отлагания поради метеорологични и технически причини, тази сутрин в 11:36 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на кораба „Линк“, който ще трябва да изпълни безпрецедентна мисия на име „Суифт Буст“ с цел спасяването на космическия телескоп на НАСА „Суифт“. Роботизираният космически кораб „Линк“ е построен от частната компания Каталист, като той бе изпратен в орбита днес посредством ракета на Нортроп Груман „Пегас“. Особеното за тази ракета е, че тя не се изстрелва от наземна площадка, а от борда на самолет на име „Старгейзър“, който представлява модифициран „L-1011“. Както съобщава НАСА на своя уебсайт, часове след изстрелването наземните екипи успешно осъществиха радиоконтакт с „Линк“. През следващите няколко седмици екипите ще направят проверки на горивната система, датчиците и навигацията на космическия кораб, преди да пристъпят към безпрецедентното спасяване на 21-годишния космически телескоп. Напомням на читателите, че телескопът „Суифт“ бе изстрелян през 2004 г. в 600-километрова орбита, като през годините тази орбита непрекъснато се снижаваше. Първоначално НАСА смяташе, че телескопът може да работи поне до 2030 година, но се оказа, че преценката е сгрешена, тъй като активността на Слънцето е по-висока от очакваното. При повишена слънчева активност горните слоеве на земната атмосфера се разширяват и така се увеличава триенето между тях и космическите спътници – спомнете си, че през 2022 г. СпейсЕкс загуби почти цяла партида спътници „Старлинк“ заради геомагнитна буря. През 2025 г. НАСА преизчисли, че „Суифт“ ще падне от орбита много скоро – вероятно още през септември тази година височината ще се снижи до 300 километра, след което процесът ще станат необратим. Агенцията осъзна, че трябва да се действа много бързо. Но като правило организацията на сложна космическа мисия отнема години. Тук е изключително важно да се подчертае, че НАСА успя да преодолее бюрократичните си практики и скоростно връчи договор на космическата фирма Каталист за разработката на спасителния кораб. От тук насетне всичко зависеше от бързото изпълнение от страна на Каталист. Компанията успя да се справи за забележителните 7 месеца! Космическият кораб „Линк“ бе набързо построен и на 4-ти май завърши успешно своите изпитания. А днес вече лети в космоса! Няма обаче никаква гаранция, че мисията „Суифт Буст“ ще постигне успех. За съжаление телескопът „Суифт“ не е проектиран да бъде обслужван нито от астронавти, нито от роботизирани мисии. „Линк“ ще трябва първо да го доближи и да го снима, за да могат екипите да преценят кои компоненти от корпуса са подходящи за сближаване и скачване. Например, не трябва да има лющеща се изолация. Космическият кораб притежава три роботизирани ръце за захващане, като само една от тях трябва да се прикрепи, за да може „Линк“ да запали двигателите си и да повдигне орбитата на телескопа. НАСА се надява, че евентуален успех на мисията ще отвори пътя към цяла поредица от сходни мисии за удължаване на експлоатационния период на остарели научни апарати посредством повдигане на орбитата, прехвърляне на гориво или ремонтни дейности. Със сигурност екипът на един проект вече следи със заострено внимание подготовката за полета на „Линк“ – говоря, разбира се, за екипа, работещ с телескопа „Хъбъл“. „Хъбъл“ бе изстрелян през 1990 година, а докато космическите совалки на НАСА бяха в експлоатация, той беше нееднократно обслужван от астронавти. Но последната совалкова мисия до „Хъбъл“ приключи през 2009 година и от тогава досега телескопът е оставен без обслужване. Неговата орбита също се снижава постепенно и може да навлезе в земната атмосфера някъде през 30-те години. Засега агенцията отхвърля идеята да бъде изстреляна нова пилотирана експедиция до „Хъбъл“, но възможността за роботизирана обслужваща мисия не е изключена. Ето защо няма спор – ако „Линк“ успее да спаси „Суифт“, шансът за реализирането на такава мисия до „Хъбъл“ ще нарасне сериозно. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/03/link-mission-launches-to-save-swift/

УСПЕХ: Ракетата Атлас 5 за последен път изведе изкуствени спътници в космоса! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 2 юли 2026 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време легендарната американска ракета „Атлас 5“, оборудвана на първата си степен с руски ракетни двигатели „РД-180“, проведе своя финален полет със спътници на борда. Никога вече американски спътник няма да полети с „РД-180“! В хода на днешната мисия на борда на „Атлас 5“ бяха качени 29 спътника от групировката на Амазон за нискоорбитален сателитен интернет „Лео“. Всички спътници бяха освободени в целевите им орбити по план на 70-тата минута след старта. Това бе и последното изстрелване за нуждите на Амазон с „Атлас 5“. Напомням на читателите, че ракетата е въведена в експлоатация на 21 август 2002 г. Когато „Атлас 5“ се налага като основен носител в американската космонавтика, фактът, че използва руски ракетни двигатели, не се възприема като недостатък (или бъг в системата), а напротив – като повод за гордост за американската дипломация. През 90-те години, когато са взети ключовите геополитически решения непосредствено след разпадането на СССР, американската външна политика активно насърчава сътрудничеството с бившите съветски космически конструкторски бюра. САЩ целенасочено се стремят да подпомогнат стабилизирането на руската икономика, за да не бъдат руските ръководители изкушени да продават ракетни технологии на режими като тези в Иран и Северна Корея. Същевременно „РД-180“ е добър двигател – по-добър от всичко, с което САЩ разполагат към онзи момент в този клас (т.е. двигатели, работещи с течен керосин и кислород). Двигателят е производен на „РД-170“, разработен за системата „Енергия-Буран“. Освен това договорът е сключен разумно – правителството на САЩ поставя изискване към „Локхийд Мартин“ да започне производството на „РД-180“ на територията на страната. Този план обаче никога не се реализира, тъй като евентуалното американско производство би оскъпило значително двигателя. Ето защо през следващите години САЩ продължават да купуват „РД-180“ от Русия. След 2002 г. ракетата „Атлас 5“ извежда в космоса множество важни мисии, в това число военни спътници, както и поредица от мисии на НАСА: мисията до Плутон „Ню Хърайзънс“, орбиталните мисии до Марс „Марс Риконисънс Орбитър“ и „Мейвън“, марсоходите „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“, мисията до Луната „Лунър Риконисънс Орбитър“, мисията до Юпитер „Джуно“ и мисиите до астероиди „Луси“ и „Озирис-Рекс“. Всеки път „Атлас 5“ изпълнява своята задача безупречно. Но всичко се променя през март 2014 г., когато Русия анексира Крим. До края на същата година Конгресът на САЩ приема закон, който забранява закупуването на руски ракетни двигатели за мисии в интерес на американската отбрана след 2019 г. По същото време „Юнайтед Лонч Алайънс“ (обединението между „Боинг“ и „Локхийд Мартин“) започва разработката на новата ракета „Вулкан“, а през 2018 г. за неин основен двигател е избран „BE-4“ на „Блу Ориджин“. „Вулкан“ осъществява дебютния си полет през 2024 г., но дотогава американската космонавтика де факто вече е прекратила зависимостта си от „РД-180“, тъй като „СпейсЕкс“ налага на пазара евтините си ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, които са изцяло американско производство. През 2021 г. ЮЛА официално обявява, че спира да предлага услуги, свързани с ракетата „Атлас 5“. Тъй като е преустановено и закупуването на двигатели „РД-180“, остава да бъдат изстреляни единствено ракетите и двигателите, които вече са налични на склад. Днешното изстрелване беше последното на ракета „Атлас 5“, предназначена за извеждане на спътници. На склад са останали едва шест ракети „Атлас 5“, но те са специално предвидени за полетите на кораба на „Боинг“ – „Старлайнър“. Кога и дали тези полети изобщо ще бъдат осъществени обаче към момента остава неясно, тъй като Боинг все още не са оправили проблемите с горивната му система, за което писах вчера. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/02/atlas-v-final-satellite-launch/

Шест години по-късно Боинг все още не може да закърпи горивната система на Старлайнър Корабът „Старлайнър“ по време на полет. Photo credit : NASA 1 юли 2026 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Надали в цялата история на космонавтиката, от началото на космическата епоха досега, е имало толкова голяма излагация, колкото разработката на пилотирания космически кораб на Боинг „Старлайнър“. Нов доклад, публикуван от Службата на главния инспектор на НАСА, разкрива, че проблемите с него продължават да стоят нерешени до ден днешен. „Много от тези проблеми са свързани с три дългогодишни технически предизвикателства, които пречиха на Боинг да получат сертификация на кораба си за пилотирани полети“, се казва в доклада, който бе обнародван публично на 30-ти юни. „Това са течове на хелий, откази на горивната система и аномалии с парашутите. Течовете на хелий и отказите на горивната система остават неразрешени чак до март 2026 г., като НАСА не е сигурна кога изпитанията ще приключат и кога сертификацията за пилотирани полети ще бъде получена“. Причината, поради която Службата на главния инспектор на НАСА изготви този доклад, се корени в необходимостта от оценка на това как са се справили двете компании, на които бе делегирана задачата да превозват астронавти до Международната космическа станция – СпейсЕкс и Боинг. Докладът заключава, че НАСА трябва да закупи още места за превоз на астронавти от двете фирми, за да може да поддържа работата на МКС до края на 2030 г. Но докато СпейсЕкс въведоха своя пилотиран космически кораб „Крю Драгън“ през 2020 г. и сега през септември се готвят да изпратят своята 13-та оперативна експедиция до станцията, Боинг имат само един полет зад гърба си – през 2024 г., като тогава корабът „Старлайнър“ претърпя повреди и се наложи двамата астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс да бъдат върнати на Земята с „Крю Драгън“. Поради тази причина „Старлайнър“ все още не е сертифициран и признат за годен да вози хора. Беше взето решение следващото изстрелване на кораба да е в безпилотен режим, но и досега остава неясно кога ще е това изстрелване. Според НАСА датата е „в етап на преразглеждане“, но изглежда все по-невероятно въпросната дата да е през настоящата година. Още повече, че очакванията на агенцията предвиждат труда по оправянето на техническите проблеми да продължи до края на 2026-та. Напомням на читателите, че откакто „Старлайнър“ започна да лети на изпитателни мисии в края на 2019 г., все възникваха проблеми. И колкото и да се повтаря като мантра, че „космосът е труден“, няма как да оправдаем факта, че вече над шест години проблемите стоят нерешени. Службата на Главния инспектор дава следните препоръки: 1. Да се отложат плащанията към Боинг до приключването на сертифицирането на „Старлайнър“ за пилотирани полети. 2. Да се изготви график съвместно с Боинг за следващите изстрелвания на „Старлайнър“. 3. Да се документират и отстранят всички проблеми, установени по време на пилотирания изпитателен полет (CFT), в системата на НАСА за регистриране на инциденти и неизправности, както и да се актуализира графикът на програмата „Старлайнър“ с оглед на тяхното отстраняване. 4. Да се осигури на НАСА достъп до изпитанията чрез компютърни симулации, провеждани от частната компания, както и до списъка с промените в хардуера и софтуера. 5. Да се направят по-ясни изискванията на НАСА за класифицирането на инциденти и неизправности. 6. Да се даде приоритет на усилията на НАСА за наемане на персонал с ключови компетентности, свързани с програмата за комерсиални пилотирани полети и с предстоящото извеждане от експлоатация на Международната космическа станция. НАСА изрази съгласиe с всяка една от тези препоръки. И правилно решение – особено първото. Щом няма резултат, няма заплащане. За Бога… през 2026 г. НАСА възобнови пилотираните полети до Луната, а до няколко месеца ще започне изграждането на база там. Междувременно Боинг вече шеста година кърпят горивната система на орбиталното си такси. Положението е безумно. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/01/boeing-still-working-starliner-issues/

Астронавти на НАСА излязоха в открития космос, за да ремонтират роботизираната ръка на МКС На снимката: астронавтът на НАСА Крис Уилямс работи от външната страна на МКС, за да ремонтира роботизираната ръка „Канадарм2“. Photo credit : NASA+ 1 юли 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера астронавтите на НАСА Крис Уилямс и Джесика Меър излязоха в открития космос, за да ремонтират повредената роботизирана ръка на Международната космическа станция. По предварителна информация ремонтът е успешен. Повредата на ръката „Канадарм2“ бе установена на 27-ми май по време на рутинна операция, когато тя престана да се придвижва според зададените инструкции. Оказа се, че е дефектирала една от „ставите“ на робота. Подобни дефекти се очакват след повече от 25 години експлоатация в космическото пространство. „Канадарм2“ е проектирана така, че да може да бъде обслужвана от астронавти, а компонентите ѝ – подменяни. Повредената „става“ ще бъде върната на Земята за инспекция и евентуално реновиране за повторно монтиране на „Канадарм2“, ако е необходимо. Сега астронавтите монтираха нов компонент и след приключването на ремонтните дейности, „Канадарм2“ бе включена пробно. През следващата седмица наземните екипи ще проверят дали ръката отново се придвижва нормално. Вчерашната „космическа разходка“ бе втора в рамките на кариерата на Уилямс и пета за Меър. Това бе общо 280-тата извънбордова дейност, посветена по строежа, обслужването и обновяването на МКС. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/07/01/nasa-spacewalk-canadarm2-repair/

НАСА връчи договор на три частни компании за осъществяването на четири мисии до Луната като част от програмата за строежа на лунна база На илюстрацията, отляво надясно: спускаемите апарати на Астроботик, Интуитив Машинс и Файърфлай. Image credit : Astrobotic/Intuitive Machines/Firefly 1 юли 2026 г. 07:30 ч. Светослав Александров. НАСА избра три компании, които ще трябва да прилунят четири нови мисии на повърхността на Луната до края на 2028 г. като част от плана за строеж на лунна база. С това американската космическа агенция потвърждава, че за усвояването на естествения ни спътник ще се обляга най-вече на частния сектор. Компанията Астроботик ще получи $297.9 милиона за изпълнението на две мисии, докато Файърфлай Аероспейс и Интуитив Машинс ще получат съответно $144.2 и $148.3 милиона за изпълнението на по една мисия в рамките на програмата „Клипс“ за доставката на полезни товари и научна апаратура на Луната. Всяка от четирите мисии ще трябва да прилуни три прибора, предоставени от НАСА: стерео камера SCALPSS, която изучава взаимодействието между ракетния двигател на спускаемия апарат и лунния прах, система от лазерни ретрорефлектори LRA с цел точно позициониране и навигация, както и прибор LETS за изучаване на радиационната обстановка на Луната. Същевременно НАСА обмисля изпълнението на интересна идея: всички знаем за марсоходите „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“, които понастоящем работят на Марс. Освен тези двата обаче има и трета машина на име „Промис“, която е дубликат на „Пърсъвиърънс“. Този марсоход се използва като изпитателна платформа за инженерите, които изпробват команди и стратегии, преди да бъдат изпратени към Червената планета. Но НАСА вече има сериозен опит с работата на повърхността на Марс, така че е дошло времето „Промис“ да бъде преоборудван за космическа мисия в интерес на програмата за лунна база. Ако идеята бъде осъществена, това ще е важно, тъй като всички останали мисии, планирани от НАСА, добиват нужната за тях електроенергия посредством слънчеви панели. Но „Промис“, също както „Кюриосити“ и „Пърсъвиърънс“, се захранва от радиоизотопен термоелектрически генератор (RTG), при който топлината, получавана от разпадането на радиоактивен материал, се превръща в електричество. Макар че изпълнението на тези планове е насрочено за след две години, напомням, че НАСА иска да започне строежа на базата още през тази година. Мисии на Блу Ориджин и на Астроботик са насрочени да бъдат изстреляни през втората половина на 2026 г., но все още е неясно как аварията на „Ню Глен“ ще се отрази на техния план-график. https://cosmos.1.bg/space/2026/07/01/nasa-selects-four-missions-moon-base/

Японската мисия Хаябуса 2 ще се сближи с астероида Торифуне на 5-ти юли Снимка, заснета от мисията „Хаябуса 2“ по време на кацане на астероида Рюгу. Photo credit : JAXA 30 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за японската мисия „Хаябуса 2“, която в периода 2014-2020 г. проведе двупосочен полет до астероида Рюгу, накрая доставяйки проби от неговата повърхност на Земята? Макар че спускаемата капсула се е завърнала, корабът-майка продължава да е в добро състояние в космоса и сега се насочва към следващата си цел – астероида Торифуне, с който ще се сближи на 5-ти юли. Това ще бъде рекордно доближаване за мисия от класа на „Хаябуса 2“, която се очаква да профучи край Торифуне на разстояние от едва около 1 километър от повърхността на 450-метровия астероид. Според Сатоши Танака от Японската космическа агенция (JAXA), който на 11-ти юни изнесе презентация по време на 35-тото събрание на групата на НАСА за изучаване на малки небесни тела (SBAG), за осъществяването на екстремното сближение се разчита на модерни навигационни техники. Предполага се, че астероидът Торифуне може да е сходен с Итокава, който бе посетен през 2005 година от първата мисия „Хаябуса“, тъй като нови наблюдения го причисляват към Sq-типа, който е близък до S-типа (какъвто е Итокава). Но учените няма как да са сигурни за сходствата преди посещението – досега всяко посещение на нов астероид от космически апарат е било свързано с изненади. Напълно е възможно Торифуне да представлява контактна двойка – т.е. две отделни тела, които са се доближили едно до друго и са се слели. Това е доста често срещано устройство сред малките небесни обекти. Пътешествието на „Хаябуса 2“ все още не е приключило – след сближението с Торифуне японската мисия ще продължи своята одисея, докато през 2031 г. ще стигне астероида 1998 KY26. Със своя размер от 10 метра (!), 1998 KY26 се очертава да се превърне в най-малкия астероид, посещаван от роботизирана космическа експедиция. Ако условията го позволяват, „Хаябуса 2“ дори може да се опита да кацне върху повърхността му. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/30/hayabusa-2-to-fly-by-torifune/

На 26-ти и 27-ми юни се проведе шестото издание на фестивала „Ало, Космос | Говори България!“ На снимката: Представям откритието на астероида 2026 KS3 – вероятно третият близкоземен астероид в историята на българската наука, съоткрит от българин (Светослав Александров). Снимка: Светослав Александров 28 юни 2026 г. 14:00 ч. Светослав Александров. На 26-ти и 27-ми юни в София Тех Парк се проведе шестото издание на фестивала „Ало, Космос | Говори България!“ – най-големият космически фестивал у нас! Посетителите имаха възможността да се срещнат с водещи учени, откриватели и иноватори от сферата на космическите дисциплини, както и да участват в работилници и научни демонстрации. За пръв път фестивалът бе проведен в двудневен формат, като вторият ден (27-ми юни) бе специално посветен върху кариерното развитие на гимназисти и студенти в сферата на космонавтиката и STEAM дисциплините. В рамките на фестивала моята роля бе двойна – в качеството си на учен, на 26-ти юни аз изнесох своя лекция, а в качеството си на блогър моят блог КОСМОС БГ бе един от водещите партньори на събитието. Самите водещи на лекционната програма бяха известните учени доц. д-р Владимир Божилов (астрофизик, преподавател във ФзФ на СУ „Св. Климент Охридски“) и проф. д-р Милена Георгиева (молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН) Моята лекция се казваше „Моето космическо пътешествие“, като в рамките на 15-минутната си презентация разкрих каква е връзката между работата ми в сферата на биологията (като научен работник от Института по физиология на растенията и генетика към БАН) и тази в сферата на космическите науки (като любител-граждански учен). Разказах какво представлява астробиологията – интердисциплинарна област, която се стреми да намери отговор на въпросите, които най-силно вълнуват човечеството. Като например „Сами ли сме във Вселената?“ и „Кога ще започнем да заселваме Луната и Марс?“. Обясних защо е необходимо да отглеждаме микроводорасли – за получаване на биомаса за храна на астронавтите или на кислород за поддържането на въздуха на космическите станции, както и за по-нататъшното тераформиране на повърхността на Марс. Разказах за своите открития, които направих в рамките на граждански научни проекти – астероиди, двойни звездни системи и кафяви джуджета. Естествено, не пропуснах да разкажа как НАСА кръсти астероид на мое име. Накрая, отчитайки цялото разнообразие във Вселената, спрях вниманието на аудиторията върху търсенето на живот. Нито Земята, нито Слънцето са най-често срещаният тип планета и звезда в Галактиката – затова повдигнах въпроса дали някъде сред цялото многообразие може да открием фотосинтеза или даже водни растения сред енигматичните океански планети. След изнасянето на лекцията, посетих щандовете и работилниците на фестивала. На щанда на Астрономическа Асоциация София успях посредством специализирана техника да наблюдавам Слънцето и слънчевите петна. Поне на два пъти, докато оглеждах изложбите, се спънах в роботи, които се „разхождаха“ наоколо Колегите от Техническия университет показаха устройството и структурата на глава на хуманоиден робот: Снимка: Светослав Александров Разбира се, успях да видя истински разработки в сферата на ракетостроенето и спътникостроенето. Вижте, например, ракетата и двигателите на Студентския клуб по Аерокосмическо Инженерство – СКАИ: Снимки: Светослав Александров Студентите от ФзФ на СУ ми показаха своите разработки на изкуствени спътници: Снимка: Светослав Александров След като се разходих сред щандовете и работилниците и след кратка почивка за обяд, реших да посетя втората част на лекционните събития. Ако първата част бе посветена най-вече на Луната с презентации от доц. д-р Димитър Желев и доц. д-р Дочо Дочев, то следобед бяхме забавлявани от фокусите на илюзониста Ненчо Илиев, след което бяха представени победителите в конкурса за рисунка. Томазо Гидини, ръководителят на механичния отдел в Европейската космическа агенция (ЕКА), ни разказа как човечеството ще се превърне в Homo caelestis – т.е. в мултипланетарен вид. Максим и Венета Бехар представиха своя опит от обучението си в НАСА за космически мисии, а Моника Рангелова, програмният координатор на водещата българска космическа фирма EnduroSat разкри как технологиите ни правят по-човечни. Д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс, която е астроном в Института по астрономия и Националната астрономическа обсерватория при БАН, представи най-новите открития на Марс, напарвени от марсоходите, а водещият доц. д-р Владимир Божилов стъпи на сцената, за да разкаже за своя опит като аналогов астронавт заедно с видео по темата, осигурено от д-р Петър Ефтимов. Очаквайте през идната седмица да прочетете на страниците на КОСМОС БГ специално интервю с двамата аналогови астронавти, за да разберете какво представляват аналоговите мисии и защо те са важни! Коронното събитие на фестивала „Ало, Космос | Говори България!“, естествено, бе контактът с истински астронавт – в случая това бе пенсионираният астронавт на НАСА Тимъти Копра, който се свърза с посетителите онлайн. Много неща могат да се напишат и да се кажат за фестивала, а и аз със сигурност пропускам някои от обстоятелствата. Но безспорно организаторите се представиха блестящо – тук напомням, че „Ало, Космос | Говори България!“ се организира от Атлантическия клуб в България и STEAM and Space Cluster Bulgaria, с подкрепата на Посолството на САЩ в България, София Тех Парк и под патронажа на Министерството на образованието и науката на Република България. В официалното откриване се включиха председателят на Управителния съвет на парка Васил Караиванов, президентът на Антлантическия клуб Соломон Паси, зам.-кметът по дигитализация на Столична община Иван Гойчев и други. Благодаря на всички тях за поканата, а аз нямам търпение да дойде времето за седмото издание на фестивала през 2027 година. Извън всякакво съмнение е, че ще бъде още по-вълнуващо и вдъхновяващо, защото с всяка следваща година „Ало, Космос | Говори България!“ става все по-хубава инициатива! https://cosmos.1.bg/space/2026/06/28/hello-space-recap/

Марсоходът Пърсъвиърънс откри нови доказателства в подкрепа на хипотезата за отминал живот на Марс! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“ днес, на 25-ти юни 2026 г., и получена в същия ден. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 25 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ откри нови интригуващи доказателства в подкрепа на хипотезата, че на Марс е съществувал древен живот! Поредните открития са свързани с находки на комплексни органични съединения в скалите, които учените смятат за най-интересни от астробиологична гледна точка. Това е най-новото продължение на сагата, касаеща въпроса за живота на Марс и за която пиша на страниците на КОСМОС БГ вече трета поредна година. Първата публикация качих на 25 юли 2024 г., когато стана ясно, че марсоходът се е натъкнал на любопитна скала, кръстена с името „Водопади Хеява“. Описвана от НАСА като „най-загадъчната, комплексна и потенциално важна скала, изучена от Пърсъвиърънс“, в нея бяха открити структури, представляващи множество бели петна с черни пръстени, около милиметър дълги, които наподобяват леопардови петна. Според астробиолога Дейвид Фланъли „на Земята тези структури често се асоциират с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите“. Втората публикация качих на 10 септември 2025 г., когато излезе и поредната научна статия на страниците на списание Нейчър с водещ автор Джоел Хоровиц. Тогава стана ясно, че в скалата „Водопади Хеява“ са намерени нов тип находки – възли с размер по-малък от милиметър, които са богати на железен фосфат и железен сулфид и също така са свързани с органичен въглерод. Изследователите заключиха, че тези минерални структури са се образували под влиянието на т.нар. редокс реакции, които на Земята типично протичат в студените и бедни на кислород езера, например на Антарктида, с участието на микроорганизми. Вчера, на 24-ти юни, на страниците на списание Science Advances излезе най-новата научна статия от екипа на марсохода „Пърсъвиърънс“. Последните изследвания са направени посредством Раманов спекрометър към прибора SHERLOC на борда на марсохода. Направено е картографиране на пространственото разпределение на органичния въглерод с невиждана досега точност, като са отчетени стотици отделни детекции в скалите на Марс. И тук не става въпрос за прости въглеродни молекули, а за макромолекулен въглерод. Това е първото откритие на макромолекулен въглерод не в дълбочината на скала на Марс, а в близост до самата ѝ повърхност, на микрони под нея. Отделно това е първото откритие на макромолекулен въглерод в глинестите скали на Марс извън кратера Гейл, където работи другият марсоход на НАСА „Кюриосити“. Същевременно, докато органичните вещества във „Водопади Хеява“ са свързани с карбонати и сулфати, „Пърсъвиърънс“ е открил такива и във втора скала, кръстена „Поляните на Уолхала“. При нея обаче органичните вещества са свързани със силикатна матрица. Това са много важни резултати. Органичните вещества са структурните блокчета на живота. Досега такива бяха откривани на Марс само в изолирани проби. Сега обаче учените откриват сложни органични вещества на различни местности и в различен геохимичен контекст. Всичко това показва, че те са повсеместно разпространени! Доказателствата, че в далечното минало на Марс е съществувал живот, стават все по-силни! Но все още не са категорични – съществуват и небиологични пътища за синтез на органични вещества. Кайл Ъкърт, един от двамата водещи автори на новата научна статия от 24-ти юни, подчертава, че наборът от научни инструменти на „Пърсъвиърънс“ не позволява разграничаването на небиологично получените органични вещества от биологично получените такива. Най-добре би било ако скали от Марс бъдат доставени на Земята за детайлен анализ в тукашните ни лаборатории, но кога това ще се случи, остава неясно. Доскоро НАСА планираше съвместна програма с Европейската космическа агенция за доставката на скалните проби, колекционирани от „Пърсъвиърънс“, но тази инициатива бе прекратена, след като стана ясно, че е прекалено скъпа и няма да бъде реализирана преди 2040 година. Съществува шанс обаче да се стигне до алтернативен план за извозването на пробите с участието на комерсиалния сектор. Междувременно Китай планира своя собствена възвръщаема мисия до Марс, която може да полети още през 2028 г. и да достави проби от планетата през 2031 година. Случи ли се това, китайските учени ще направят гигантска крачка пред западните си колеги и биха могли първи да оповестят със сигурност дали на Червената планета е имало живот. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/25/perseverance-past-life-hypothesis-update/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля кораба Старфол на първата му демонстрационна мисия! Илюстрация на новия възвръщаем кораб на СпейсЕкс „Старфол“. Image credit : SpaceX 23 юни 2026 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес в 13:52 ч. българско време СпейсЕкс успешно изстреля ракета „Фалкън 9“ с първата демонстрационна мисия на „Старфол“ – товарен транспортен кораб от нов тип, който не е предназначен да вози астронавти, а да предоставя възможността за космическо производство и да осигурява бързото завръщане на произведения материал на Земята. Космическата компания на Илон Мъск разработи „Старфол“ в почти пълна секретност, нещо твърде необичайно, особено ако отчитаме подробните изстрелвания на „Старшип“ заедно с предоставянето на видеа в реално време. Анонимен работник на СпейсЕкс сподели информация на Блумбърг през юли 2025 г. под условие да бъде запазена анонимността му, но фирмата нищо не потвърди публично чак до днешния ден. Буквално преди няколко часа, малко преди изстрелването, СпейсЕкс призна за съществуването на „Старфол“ в социалната мрежа X, като компанията потвърди, че корабът ще осигури достъпен и рутинен космически превоз с цел постигането на безтегловност поради научни или производствени задачи. Съобщава се също така, че след приключването на мисията, „Старфол“ ще се приводни в Тихия океан. И това е всичко – към този момент не разполагаме с нито една фотография на „Старфол“ (само с показаната по-горе илюстрация), а днешното изстрелване беше излъчвано както се излъчват военните стартове – само показвайки първата степен на ракетата и нейното кацане, но не и работата на втората степен или разделянето на самия „Старфол“. Ние даже не знаем дали на борда на „Фалкън 9“ имаше един или два „Старфол“-а. В края на месец май Федералната авиационна администрация (ФАА), официалният регулатор в САЩ, даде разрешение за изстрелването на два прототипа – но СпейсЕкс нищо не съобщава като официална бройка. Все пак ние разполагаме с известно количество информация благодарение на официалната документация, дори и СпейсЕкс да не я потвърждава. „Старфол“ представляват дисковидни капсули, които ще бъдат произвеждани масово и ще летят често. Всяка капсула има диаметър 3.1 метра, висока е 0.75 метра и ще може да превозва полезни товари с тегло до 1 тон. Топлинният щит на капсулите е съставен от въглеродни влакна, а за плавното спускане се разчита на система от пилотен парашут, драг парашут и единичен основен парашут. Топлинният щит се изхвърля непосредствено преди приводняването, след което специални кораби прибират приводнилите си капсули за по-нататъшна екстракция на полезния товар и неговата обработка. Не е трудно да се досетим защо проектът „Старфол“ е толкова секретен – от една страна военните се интересуват от кораби за бърз превоз на товари от Земята до орбита и обратно, а от друга СпейсЕкс ще навлезе в нишата на фирми като съоснованата от българина Делян Аспарухов компания Варда, които се занимават точно с тази задача. Предполага се, че „Старфол“ ще може да лети и по кратка суборбитална траектория, без да прави пълни обиколки около планетата ни, след като бъде изстрелван с „Фалкън 9“ или „Старшип“. Така корабът ще може да превозва товари от една до друга точка на Земята през космоса за броени минути, а не за дълги часове, каквато е сегашната практика със съвременните самолети. Това няма как да не вълнува военните. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/23/spacex-launches-starfall/