SAlexandrov

Японско-европейската мисия БепиКоломбо засне Земята ден преди голямото сближение! Поредица от снимки, заснети от автоматичната междупланетна станция "БепиКоломбо" днес, на 9-ти април. Photo credits : ESA 9 април 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Европейската космонавтика триумфира, дори и когато Старият континент преживява трудни времена. Утре японско-европейската космическа мисия "БепиКоломбо", която бе изстреляна през 2018 г., ще се сближи със Земята за последно, след което ще се отправи към Вътрешната слънчева система, където ще посещава Венера и Меркурий. Днес, ден преди сближението, "БепиКоломбо" успя да заснеме Земята - и е страхотно, че европейските екипи този път публикуват снимките си своевременно! Изображенията, които са показани по-горе като анимирана компилация, са заснети днес между 14:25 ч. и 18:00 ч. българско време. Докато "БепиКоломбо" наближаваше Земята със скорост по-голяма от 100 000 км/ч, разстоянието между кораба и планетата ни намаля от 281 940 до 230 000 километра във времето, когато бе проведена фотографската сесия. На снимките се вижда как Земята се появява зад структурата на космическия кораб и над антената му, като се придвижва бавно към центъра. Проведени са общо девет планетарни облитания с цел осъществяването на гравитационни маневри, но само едно от тези облитания е на Земята. Ще има две посещения на Венера и шест прелитания край Меркурий, преди скоростта на "БепиКоломбо" да намалее достатъчно, за да влезе в околомеркурианска орбита. Влизането в орбита около Меркурий ще се случи чак в края на 2025 г. Прочетете статията на КОСМОС БГ: Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще се сближи със Земята на 10-ти април, за да се отправи към Меркурий Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3287-2020-bepicolombo-photographs-earth-before-flyby

УСПЕХ: Корабът Союз МС-16 се скачи с МКС, космонавтите са на борда на станцията! 9 април 2020 г. 19:40 ч. Близо шест часа след днешното изстрелване на пилотирания кораб "Союз МС-16", той се скачи благополучно с Международната космическа станция. В около 19:15 ч. българско време шлюзовете между кораба и МКС се отвориха и новите членове на екипажа Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди бяха приветствани от своите колеги Ендрю Морган, Джесика Меър и Олег Скрипочка. Така на борда на МКС отново живеят шестима души - но не задълго. Морган, Меър и Скрипочка ще се завърнат на Земята на 17-ти март с кораба "Союз МС-15". За повече информация: НАСА На кадъра: старият екипаж на МКС посрещна новия. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3286-2020-9-april-soyuz-ms-16-docks-iss

АВАРИЯ: За втори път през 2020 г. китайска ракета не успя да изведе спътник! 9 април 2020 г. 17:15 ч. Космонавтиката на Китай навлезе в период на криза, след като от осем изстреляни космически ракети през 2020 г. вече две са се провалили. Днес ракета "Лонг Марч 3B" трябваше да изведе в космоса индонезийски спътник. Изстрелването бе проведено в 14:45 ч. българско време от космодрума Сичан. Но според информация от информационната агенция Синхуа е настъпила аномалия в работата на третата степен. Спътникът е обявен за изгубен. Към 9-ти април 2020 г. статистиката е следната: САЩ имат изстреляни 9 орбитални ракети и всичките полети са завършили успешно. След днешното изстрелване на "Союз МС-16" Русия има четири орбитални изстрелвания, отново всичките успешни. Европа има два успеха, а Япония - един успех. Иран има едно изстрелване, завършило с провал. Китайците са на второ място след Щатите по брой изстреляни ракети, но както вече споменах - от осем изстрелвания шест са успешни и едно е провалено. От архива: предишният провален полет на Китай през март. Photo : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3285-2020-9-april-china-failure

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-16 излетя в космоса с трима души на борда! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 9 април 2020 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Първата пилотирана космическа мисия за 2020-та година е вече факт, след като днес в 11:06 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя руската ракета "Союз-2.1а" с космическия кораб "Союз МС-16". На борда на кораба пътуват руските космонавти Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, както и техният американски колега Крис Кесиди. Моментът е много важен - след отлагания, проточили се в продължение на повече от 16 години, Русия най-сетне замени остарелите си аналогови ракети "Союз-ФГ", които използват украински системи за управление. Оттук насетне космонавтите ще бъдат извеждани от ракети "Союз-2", които са оборудвани с руски цифрови системи. За съжаление обаче руснаците ще намалят пилотираните си изстрелвания, като считано от настоящата година вече ще излитат само два пилотирани кораба "Союз". Следващата руска пилотирана мисия ще е факт чак през октомври. Винаги обаче е бил такъв планът. След пенсионирането на космическите совалки на САЩ през 2011-та година, руснаците удвоиха изстрелванията. Сега американците лека-полека се отдръпват от руските космически кораби. Напомням на читателите, че през януари тази година СпейсЕкс приключи всички изискуеми безпилотни полетни изпитания на "Крю Драгън" и вече пилотираният кораб е готов за полет. Очакванията са изстрелването на кораба с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли да е факт през втората половина на месец май, макар че заради епидемичната обстановка може да има известно отлагане за юни или по-късно. Стига обаче да няма ново форсмажорно обстоятелство, сигурно е, че следващият пилотиран орбитален полет ще е на САЩ. Но да се върнем на настоящата мисия и да припомним основните факти за Иванишин, Вагнер и Кесиди. Крис Кесиди е опитен американски астронавт, летял в орбита със совалката "Индевър" през 2009-та година и по-късно на борда на кораба "Союз ТМА-08М" през 2013-та. Кесиди е 500-тият човек, който достига космоса. Семеен е с три деца. Анатолий Иванишин е също ветеран. Излита за пръв път в космоса през 2011-та на борда на кораба "Союз ТМА-22", както и през 2016-та с кораба "Союз МС-01". Предстоящата мисия е трета за него. Семеен с един син. Новакът в предстоящия полет, без нито една мисия зад гърба си, е Иван Вагнер. За разлика от Кесиди и Иванишин, които са съответно на 50 и 51 години, Вагнер е много по-млад - на 34 години. Той е най-младият представител на руския отряд космонавти. С пристигането на Иванишин, Вагнер и Кесиди на борда на Международната космическа станция приблизително шест часа след старта, екипажът ще стане отново шестчленен. Но това няма да продължи дълго. Сега живеещите на МКС американски астронавти Ендрю Морган и Джесика Меър, както и техният руски колега Олег Скрипочка, ще се завърнат на Земята на 17-ти април. Така в продължение на известно време само трима души ще обитават МКС. Но това може би ще се промени още до няколко седмици, когато ще излети "Крю Драгън" с Бенкен и Хърли. Все повече се говори, че пилотираната мисия на СпейсЕкс няма да е 14-дневна, както се планираше първоначално, а ще се проточи до три месеца. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3284-2020-9-april-soyuz-ms-16-lifts-off

СОФИЯ ТЕХ ПАРК Е СЪОРГАНИЗАТОР НА ОНЛАЙН COPERNICUS HACKATHON SOFIA 2020 8 април 2020 г. 22:00 ч. Мариян Маринов. Онлайн Copernicus Hackathon Sofia 2020 ще се проведе на 24-26 април като темата е Space Hacking of COVID-19. Събитието е част от мащабната международна Седмица на Космоса и се организира от Офиса за трансфер на аеро-космически технологии “РИСК-СПЕЙС-ТРАНСФЕР“ (RST-TTO), член на мрежата на Copernicus Relay. София Тех Парк е съорганизатор на онлайн хакатона, който първоначално се планираше да се проведе на живо в научно-технологичния парк. За съжаление пандемията COVID-19 доказа важността на изследванията и новите технологии в кризисни ситуации. Затова амбицията на организаторите е независимо от трудностите и необичайната обстановка да дадат техния принос към преодоляването на кризата като „хакнат COVID-19 чрез космически технологии“ . Целта на хакатона ще бъде чрез знанията и уменията на българските специалисти в областта на информационните технологии, физиката, математиката, науките за земята и др. да допринесат чрез разработване на нови идеи, продукти или услуги, фокусирани в основните направления на програмата „Коперник“. София Тех Парк се включва в организирането на онлайн събитието като ще осигури дигитални решения за максимално взаимодействие с аудиторията и участниците. За всички тях ще има определен специален видео канал с множество интерактивни възможности, чрез който ще се координира работата от организаторите на събитието. Експерти от научно-технологичния парк ще се включат в Хакатона и като ментори на отбори. София Тех Парк ще има свой представител и в журито, което ще оценява идеите и проектите. Към определените първоначално предизвикателства към отборите са добавени и три теми, свързани с въздействието на пандемията и използването на технологиите за наблюдения на Земята: Тема “Умни” градове – проекти и разработки, спомагащи да се вземат правилни и информирани решения за безопасни, стабилни и устойчиви градски центрове;– Мониторинг на промяната в замърсяването на въздуха по време на епидемията COVID19 с помощта на SENTINEL 5. Тема „Мониторинг на Дунав и Черно море“ – проекти и разработки, които целят по-доброто управление на речните басейни, на бреговата зона на Черно море, опазването на околната среда и биоразнообразието, управлението на риска, устойчивото развитие на техните ресурси и др.; – Оценка на качеството на водите (основни биологични параметри) на р. Дунав и Черно море по време епидемията COVID19, с помощта на SENTINEL 2&3. Тема „Електронно управление чрез спътникови данни и изкуствен интелект“ – проекти и разработки, свързани с подобряване на достъпността, прозрачността и ефективността на обществените услуги и предоставянето на по-добри електронни услуги за гражданите в области като информираност и оценка на ситуацията, регионално планиране и мониторинг на ресурсите. Данните за наблюдение на Земята и алгоритмите за изкуствен интелект могат да бъдат използвани за разработване на специален софтуер, който поддържа автоматична и полуавтоматична интерпретация на райони, засегнати от природни бедствия и аварии.; – Използването на сателитна информация (SENTINEL) за оценка на географското разпространението на COVID19 чрез алгоритми за изкуствен интелект в национален и глобален мащаб. Участниците могат да предложат и собствена тема. Предвидени са и интересни награди за победителите в Хакатона. Победителят класиран на първо място ще получи едногодишно обучение в Copernicus Accelerator. Освен тази голяма награда ще бъдат връчени и допълнителни отличия, осигурени от спонсорите на събитието, като посещение в Европейската космическа агенция, абонамент за ползване на облачни услуги чрез центровете за обработка на спътникови данни DIAS, както и поощрителни предметни и парични награди. Онлайн Хакатонът ще се състои през платформите Slack и Zoom. На 15 април ще се състои информационна сесия на събитието. Лекторите ще проведат онлайн видеоконференция (webinar), на която потенциалните участници ще имат възможност да получат допълнителна информация за предстоящите цели и задачи на програмата Copernicus, достъпа до данните на спътниците Sentinel. Скъпи приятели, каним Ви да се включите активно във виртуалния Copernicus Hackathon Sofia 2020. За повече информация и регистрация за участие – https://hackathon.rst-tto.com/ Както и на: Facebook – https://www.facebook.com/CopernicusRelaysBAS/ Twitter – https://twitter.com/CopernicusBG LinkedIn – https://www.linkedin.com/company/copernicusrelays-bas/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3283-2020-copernicus

Хюстън, имахме проблем: отбелязваме половин век от Аполо 13! Снимка на увредения сервизен модул, заснета от екипажа на "Аполо 13" няколко часа преди завръщането на Земята. Photo credit : NASA 8 април 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти април ще отбележим цели 50 години от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 13". На борда на кораба летят астронавтите Джим Ловъл (ветеран, който вече е обиколил Луната с "Аполо 8" през 1968 г.), Фред Хейз (за който това е първи полет) и Джак Суайгърт (който също лети за пръв път, първоначално дубльор на мисията, но заменя Кен Матингли само два дни преди старта заради опасения, че Матингли бил контактен с болен от рубеола). Изстрелването на кораба минава без проблем - единственото отклонение е, че един от двигателите на втората степен на ракетата-носител се изключва по-рано, но това не се отразява на протичането на мисията и астронавтите се отправят към Луната. Два дни по-късно, по време на рутинно разбъркване на кислородните резервоари, екипажът чува силен шум. Първо Суайгърт, а после Ловъл отправя към контролния център именитата реплика: "Хюстън, имахме проблем тук" (която през 1995 г., по време на заснемането на игралния филм "Аполо 13", бива променена на "Хюстън, имаме проблем" за по-голям драматизъм). Но какъв е прословутият проблем, който застрашава живота на екипажа? В тази статия ще се опитам да го обясня на възможно най-достъпен език. Предполагам, че голяма част от хората не са наясно с факта, че космическите кораби "Аполо" не са използвали слънчеви батерии за генериране на електроенергия. Слънчевите панели са големи и деликатни - това не ги прави особено подходящи за маневрени кораби като тези, които летят на кратки експедиции до Луната. Вместо това сервизните модули на "Аполо" са били оборудвани с т.нар. горивни клетки. Всеки кораб е разполагал с общо три горивни клетки, които са изгаряли водород и кислород - като резултат от реакцията се е получавало електричество, както и вода за охлаждане на чувствителната апаратура и питейни нужди. Съответно необходимият водород и кислород са били съхранявани в специални резервоари. Общо два са били кислородните резервоари, всеки от които е бил напълнен със 145 килограма кислород. Резервоарите са били предназначени да работят при налягане от 6 000 до 6 450 килопаскала и при температури от -207 до +27 oC. Всеки един резервоар е притежавал измервателен датчик, нагревател и две турбини за разбъркване, задвижвани от електродвигатели. Периодично турбините са били включвани, защото флуидът в резервоара е притежавал склонността да се наслоява и така измерванията не са били коректни. Всички кабели в резервоара са били изолирани с тефлон. Освен това всеки резервоар е бил снабден с клапан за освобождаване на налягането, когато то е достигало над 6 900 килопаскала. Първите признаци, че нещо не е наред, настъпват още на 24-ти март, няколко дни преди изстрелването, когато е проведено демонстрационно обратно броене. По време на изпитанието се предвижда резервоарите да бъдат напълнени и след това частично изпразнени чрез подаване на налягане през отходната система, за да може кислородът да бъде изгонен през входната. Но един от двата резервоара успява да изпразни само 8% от съдържимото си, а не 50%, както се изисква. Инженерите решават да продължат с обратното броене и да проучат проблема по-късно. Последващото разследване потвърждава, че резервоарът не може да се изпразни по нормалния метод. Затова инженерите решават да включат нагревателите и да изгонят кислорода по този начин. Процедурата е бавна, отнема осем часа и видимо завършва с успех. Схема на сервизния модул на космически кораб "Аполо" с разположение на горивните клетки, водородните и кислородните резервоари. Image credit : NASA На фона на тази уж пренебрежителна аномалия са обсъдени различни възможности, една от които е да се подмени резервоарът - което би отнело 45 часа и крие риск от увреждане на другите компоненти. В такъв случай полетът може да се отложи с цял месец. Накрая ръководството на НАСА и производителят решават, че не е толкова важно дали резервоарът може да се изпразни - важното е да е пълен. Корабът "Аполо 13" ще излети без да се налага подмяна на резервоара. Но инженерите не са наясно, че някога този резервоар е бил монтиран на кораба "Аполо 10" - след което е бил премахнат с цел модификации и по време на тази процедура техниците неволно са го изпуснали. Вярно е, че след инцидента резервоарът е бил тестван и не са били констатирани никакви повреди, но се счита, че входната му система е била сериозно увредена (което довело до невъзможността кислородът да бъде изпуснат по нормалния начин). Накрая идва съдбовният 24-ти март, когато инженерите се опитват да изпразнят резервоара чрез нагряване. Специален термостат трябва да изключва автоматично нагревателя всеки път щом температурите надхвърлят 26 oC. Какво обаче се случва? Първоначално електрическите системи на кислородния резервоар били предназначени да работят при напрежение от 28 волта. По-късно обаче, при една от промените на дизайна, всички системи били адаптирани да работят при напрежение от 65 волта. По време на злополучното нагряване на резервоара на 24-ти март, инженерите решават да включат системите при напрежение 65 волта. Има обаче един компонент, който е бил пропуснат да бъде ъпгрейднат - въпросният термостат. И той блокира! Температурите в резервоара достигат до 537 oC, а инженерите изобщо не забелязват това. Като резултат тефлоновата изолация на кабелите е сериозно увредена. Резервоарът се превръща в бомба със закъснител. Само въпрос на време е да припламне искра, която в присъствието на чист кислород да доведе до експлозия. И така, корабът излита без проблеми. Около 56 часа по-късно, на 14-ти април 1970-та, екипажът на "Аполо 13" включва турбините, за да разбърка кислорода в резервоарите. И неизбежното се случва... Снимка на Земята, заснета от екипажа на "Аполо 13" по време на обратния път. Credit : NASA Астронавтът Джим Ловъл разказа в ново интервю, публикувано на 6-ти април тази година на сайта Astronomy.com, каква е реакцията на екипажа след като чува силен шум. Ловъл си спомня, че по времето на наземните изпитания Фред Хейз е обичал да си прави бъзици с колегите си, като блъскал по хардуера и ги стряскал. Сега си помислил същото - че Хейз му скроил някакъв майтап. Но когато го погледнал, очите на Хейз станали големи като чинии. Астронавтът отвърнал: "Не съм аз". И кошмарът започнал. Хейз: "Окей, Хюстън..." Суайгърт: "Мисля, че имахме проблем тук (прекъсвайки Хейз)" "Тук е Хюстън. Повторете, ако обичате". Ловъл: "Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс B" Ловъл разказва, че когато погледнал през прозореца на кораба, забелязал наоколо да се рее газообразна субстанция - в този момент осъзнал, че това е кислородът и че са загубени и двата резервоара. Експлозията не само разрушила дефектния резервоар, но е пробила и другия, здравия, който не е бил повреден от наземните екипи. Астронавтите са летци-изпитатели. Те много бързо осъзнават, че няма как да кацнат на Луната и че корабът им умира. Единственият им шанс е да се прехвърлят в лунния модул и да го ползват като спасителна лодка, защото това е единственото нещо на разположение, което разполага с кислородни резервоари. Командният модул на "Аполо" трябва да бъде изключен напълно, за да се пестят батериите му - без горивни клетки те ще се изтощят и токът няма да стигне за завръщането на Земята. Всички останали процедури трябва да се вършат посредством лунния модул - включително и корекцията на полета, като се запалва двигателят на спускаемата степен. Започва дългото, мъчително, мизерно завръщане. Лунният модул е предназначен да поддържа живота на двама души в продължение на 48 часа, докато се намират на лунната повърхност. Сега в модула трябва да оцеляват трима мъже в продължение на 90 часа. Всички системи, които не са основни, трябва да се изключат - за да се пести ток. Температурите на борда на кораба бързо достигат до точката на замръзване. Част от храната става негодна за ядене. И представете си колко е било гадно на астронавтите в лунния модул - той е бил твърде тесен за двама, а какво остава за трима. Макар и да не кацат на Луната, астронавтите достигат естествения ни спътник и виждат обратната страна със собствените си очи. Credit : NASA Абсолютно е вярно, че тиксото спасява екипажа в този труден момент. Изненадващо, не кислородът е дефицитен, дори и на фона на експлозията на резервоарите на командния модул. Проблемен се оказва въглеродният диоксид, който се образува вследствие на дишането на астронавтите и се натрупва в кабината. Лунният модул е разполагал с филтри, които са могли да премахват въглеродния диоксид от двама души в продължение на два дни, но на борда му се намират трима души. В командния модул е пълно с филтри, но те са квадратни и не могат да влязат в гнездото на лунния модул, което е кръгло. Наземните екипи и астронавтите трябва да се трудят заедно и да измислят как да вкарат кръг в квадрат. И то само с нещата, които са налични на борда на кораба - чантички, картон, маркучи и, да, прословутото тиксо. Специален екип, ръководен от Ед Смайли, успява да измисли интелигентно решение. "Концепцията претърпя известна еволюция", спомня си инженерът на НАСА Джери Уудфил. "Трябваше да се прикачи маркуч от скафандър към порт, който издухва въздух през маркуча към въпросния скафандър. Но ако скафандърът бъде елиминиран и вместо него изходът на маркуча бъде някак си прикачен към квадратния филтър, тогава, може би, екипажът щеше да бъде спасен". През последните часове от мисията повреденият сервизен модул е изхвърлен. С остатъчната мощност от лунния модул, системите на командния модул са повторно активирани като подготовка за прибирането у дома. Въпреки студените и влажни условия, спускаемата капсула сработва благополучно и на 17-ти април 1970 г. екипажът се завръща на Земята успешно, 142 часа след изстрелването. Драмата с кораба "Аполо 13" променя завинаги облика на космонавтиката. Самият президент на САЩ Ричард Никсън е сериозно смутен - той се притеснява, че ако някой кораб отново аварира и екипажът му този път умре, това ще има политически последствия за него. Никсън дори се опитва да прекрати подготовката за последната мисия до Луната "Аполо 17", която е предварително планирана за края на мандата му. Слава Богу, че не успява, и мисията е проведена през декември 1972 г. - месец след президентските избори. Но Никсън оценява колко е важно в този свят да има герои - и астронавтите чудесно се вписват в тази роля. Макар и президентът да не желае да повиши бюджета на НАСА, той решава да продължи пилотираната програма на агенцията посредством проекта "космическа совалка". Макар и да е много по-скромна от грандиозните експедиции "Аполо" до Луната, макар и астронавтите вече да летят само в околоземна орбита, новата програма продължава напред. А благодарение на совалките е построена Международната космическа станция. Днес фокусът на пилотираната космонавтика е МКС - и така ще е и в близко бъдеще. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3282-2020-apollo-13-half-century

УСПЕХ: Американският кораб Драгън се завърна на Земята! На кадъра: космическият кораб "Драгън" преди днешното му освобождаване от роботизираната ръка на МКС. Credit : NASA TV 7 април 2020 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Браво на СпейсЕкс! Тази вечер в 21:50 ч. българско време космическият кораб "Драгън" се прибра благополучно на Земята след успешна мисия, в рамките на която беше прикачен поредният компонент към Международната космическа станция - откритата платформа "Бартоломео". Сега вече може да насочим нашето внимание към изстрелването на пилотирания кораб "Союз МС-16" на 9-ти април. Но преди това да припомним основните акценти на мисията, която СпейсЕкс изпълни безпроблемно. Първоначално полетът на "Драгън" бе планиран за 2019-та година, но след известни отлагания корабът излетя на 7-ми март т.г. На борда му пътуваха 1 977 килограма полезен товар - от които 468 кг. се падаха на "Бартоломео". Самото монтиране на платформата бе проведено на 2-ри април, като процедурата бе комплексна и отне няколко часа. Сега "Бартоломео" представлява постоянен компонен на МКС - остава само да бъдат свързани захранващите кабели, което ще се случи през следващите месеци, когато американски астронавти излязат в открития космос. "Бартоломео" е своеобразен "балкон" на станцията - неговата цел ще е да осигурява извеждането в открития космос на научни установки с тегло до 600 килограма и размер не по-голям от един метър. Напомням на читателите, че построеният от европейската фирма Еърбъс "Бартоломео" ще позволи на частни компании и държавни агенции да разполагат с бърз и евтин достъп до космическото пространство. Могат да се провеждат разнообразни дейности, свързани с наблюдението на Земята, изпитването на нови технологии в областта на роботиката, провеждането на експерименти в сферата на материалознанието или астрофизиката. "Радвам се, че нашите космически проекти продължават в тези трудни времена", съобщи след монтирането на "Бартоломео" Андреас Хамър, ръководител на космическия отдел към Еърбъс. "Това беше великолепно постижение от нашия екип. Отправям своите поздрави и благодарности към всички, които трябваше да работят под голям времеви натиск. Те имат пълното право да се гордеят с това". Като изключим "Бартоломео", с успешното завръщане на "Драгън" на Земята се прибраха и някои важни научни прибори. Сред тях бе перспективната установка "Бионутриентс", която може да създава синтетична храна за нуждата на астронавтите по време на дългосрочни експедиции. Системата би могла да осигури храна и тук, на Земята, на отдалечени места, където доставките на провизии пристигат трудно. Завърна се и установката за създаването на изкуствени органи и тъкани "БиоФабрикейшън". Счита се, че това е едно от най-перспективните приложения на космическата биология - земното притегляне сериозно пречи на правилната пространствена ориентация на клетките при тяхното делене, ето защо "принтирането" на органи се прави в безтегловност. Ако технологията се развие, тя може да доведе до сериозен пробив в медицината. Прибра се и хардуерът от експеримента "Биофилм". Биофилмите представляват съвкупност от един или няколко типа микроорганизми, включително бактерии, гъби и протисти, които могат да растат на мокри повърхности. Изследователите изучават биофилмите, защото така могат да се създадат нови методи за предпазването на космическите кораби от потенциални патогени, а също и да се предпазят повърхностите на планетите, когато бъдат посетени от пилотирани мисии. Приключилият днес полет бе последен за корабите "Драгън 1". Оттук насетне ще летят само модернизирани американски кораби "Драгън 2" в пилотиран вариант "Крю Драгън" или в товарен вариант "Карго Драгън". Дебютният полет на "Драгън 2" в безпилотен режим бе проведен през март 2019-та година, когато корабът се скачи успешно с МКС. А през януари тази година корабът отново излетя, демонстрирайки надеждността на аварийните си системи. Ако всичко мине наред, "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли ще бъде изстрелян през втората половина на месец май. Първият полет на "Карго Драгън" е насрочен за октомври, когато ще започне изпълняването на договорите по програмата CRS-2. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3281-2020-7-april-dragon-returns

Космическият кораб Драгън на СпейсЕкс започна своето пътешествие обратно към Земята 7 април 2020 г. 16:33 ч. Американският космически кораб "Драгън" беше освободен днес от роботизираната ръка "Канадарм2" в около 16:06 ч. българско време. Сега започва обратното пътешествие към Земята. Според информация от СпейсЕкс завръщането се очертава да е факт днес в около 21:50 ч. българско време. Това е последният полет на "Драгън 1". Оттук насетне в космоса ще летят само модернизирани кораби "Драгън 2" в пилотиран вариант "Крю Драгън" или в товарен "Карго Драгън". Напомням на читателите, че за пръв път "Драгън 2" летя на тестова мисия до МКС през март 2019 г., а през януари тази година изпробва успешно системите си за аварийно спасяване. Корабът е напълно готов за превоз на хора и товари! На кадъра: космическият кораб "Драгън" преди днешното му освобождаване от роботизираната ръка на МКС. Credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3280-2020-dragon-spacecraft-to-return-to-earth

Решено: Боинг ще изпълни втора безпилотна мисия на Старлайнър! На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 7 април 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Боинг оповести, че е взела самостоятелно решение да проведе втори безпилотен полет на кораба "Старлайнър", който ще включва скачване с Международната космическа станция. Според кратко прес-съобщение на фирмата, безпилотният полет ще позволи на Боинг да демонстрира качеството на системите на космическия кораб. Изстрелването ще бъде осъществено с фирмени средства, а не с такива на данъкоплатеца. НАСА потвърждава, че решението не е нейно, а е взето от Боинг, но се съгласява с него. Въпреки това агенцията публикува сурово становище: "Вторият безпилотен полет не освобождава Боинг от това да следва всички действия, определени от съвместния разследващ екип, който бе упълномощен след опорочения дебютен полет. НАСА все още възнамерява да извърши надзираването, за да се убеди, че са предприети корективни действия". Понеже решението е взето съвсем скоро, НАСА и Боинг още не са избрали дата за втория безпилотен полет. По непотвърдена информация той може да се осъществи през есента. Решението на Боинг да проведе втори безпилотен полет на "Старлайнър" затвърждава СпейсЕкс като първата компания, която ще изстреля хора в космоса. Дебютната пилотирана мисия продължава да е насрочена за втората половина на месец май, а ако тя мине според очакванията, от есента на 2020-та "Крю Драгън" ще е готов за превоз на редовния екипаж на МКС. Междувременно Боинг ще изстрелва безпилотен "Старлайнър". Източници: Боинг, НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3279-2020-boeing-decides-to-refly-second-oft

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс бе оборудван с новите си колелета 6 април 2020 г. 10:25 ч. Екипите извършват окончателната сборка и изпитания преди изстрелването на американския марсоход "Пърсъвиърънс" към Червената планета през юли. Една от последните стъпки бе монтирането на колелетата, както и на парашута, който ще забави спускаемия апарат по време на кацането. Шестте колелета бяха прикачени на 30-ти март. Макар че през декември марсоходът бе тестван как се движи, това се случи посредством резервните колелета. Сега той е оборудван с последната версия "полетни" колелета. Те са по-големи от тези на днес работещия марсоход "Кюриосити" и имат друг тип грайфери. Промяната в дизайна се наложи след като инженерите установиха, че след години придвижване на повърхността на Марс, колелетата на "Кюриосити" са се захабили по-бързо от очакваното. На 26-ти март приключи и добавянето на парашута към задния щит на спускаемата капсула. Напомням на читателите, че "Пърсъвиърънс" ще бъде изстрелян с ракета "Атлас 5" в периода между 17-ти юли и 5-ти август и ще кацне на 18-ти февруари 2021 г. От НАСА са взели мерки срещу разпространението на коронавируса. Здравната криза не се очертава да отложи изстрелването на марсохода. Източник: НАСА На снимката: колелетата на марсохода "Пърсъвиърънс". Те са обвити със защитно фолио, което ще бъде премахнато преди изстрелването. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3278-2020-perseverance-gets-new-wheels

Натоварена седмица за МКС: Драгън ще се завърне, Союз ще излети На снимката: космическият кораб "Союз МС-16" е на стартовата площадка в очакване на изстрелването си на 9-ти април. Това ще е първата пилотирана експедиция в космоса за 2020-та година. Photo credit : Roscosmos 6 април 2020 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Започващата днес нова седмица се очертава да бъде изключително натоварена, поне що се касае до програмата на Международната космическа станция. Американският космически кораб "Драгън" ще се завърне на Земята след успешна мисия, в рамките на която беше доставен поредният структурен компонент на МКС - откритата платформа "Бартоломео". Междувременно очакваме първата пилотирана мисия за 2020-та година - корабът "Союз МС-16" ще трябва да излети с двама руски космонавти и един американски астронавт. Американският "Драгън" В началото на месец април приключи монтирането на "балкона" на Международната космическа станция, наречен "Бартоломео". Благодарение на него държавни институции и частни фирми ще имат улеснен и евтин достъп до космическото пространство. Ще могат да се провеждат разнообразни дейности, свързани с наблюдението на Земята, изпитването на нови технологии в областта на роботиката, провеждането на експерименти в сферата на материалознанието или астрофизиката. Сега, след като задачата по доставката на "Бартоломео" e приключила, време е за американският кораб "Драгън" да се завърне - и напомням на читателите, че това е единствният товарен космически кораб в цял свят, който притежава способност да връща големи товари от орбита на Земята. Всички останали товарни кораби - другият американски кораб "Сигнус", руският "Прогрес" и японският "Кунотори" са еднопосочни - след приключването на техните мисии, те биват изведени от орбита и изгарят в атмосферата. Първоначално завръщането на "Драгън" бе насрочено за днес, 6-ти април. За съжаление лошо време отложи събитието и сега разкачването на кораба от станцията е предвидено за 7-ми април в 15:45 ч. българско време. В около 22:40 ч. същия ден корабът ще трябва да извърши меко приводняване в Тихия океан. С приключването на мисията ще се завърне последният кораб от серията "Драгън 1". Оттук насетне ще лети само "Драгън 2" - в товарен вариант "Карго Драгън" или в пилотиран "Крю Драгън". Предстои завръщането на няколко важни научни експеримента. Сред тях е перспективната установка "БиоНутриентс", която може да създава синтетична храна за нуждата на астронавтите по време на дългосрочни експедиции. Системата би могла да осигури храна и тук, на Земята, на отдалечени места, където доставките на провизии пристигат трудно. Ще се завърне и установката за създаването на изкуствени органи и тъкани. Счита се, че това е едно от най-перспективните приложения на космическата биология - земното притегляне сериозно пречи на правилната пространствена ориентация на клетките при тяхното делене, ето защо "принтирането" на органи се прави в безтегловност. Ако технологията се развие, тя може да доведе до сериозен пробив в медицината. Предстои прибирането и на експеримента "Биофилм". Биофилмите представляват съвкупност от един или няколко типа микроорганизми, включително бактерии, гъби и протисти, които могат да растат на мокри повърхности. Изследователите изучават биофилмите, защото така могат да се създадат нови методи за предпазването на космическите кораби от потенциални патогени, а също и да се предпазят повърхностите на планетите, когато бъдат посетени от пилотирани мисии. Руският "Союз" Днес, на 6-ти април, ракетата-носител "Союз-2.1а" с космическия кораб "Союз МС-16" бе изведена на стартовата площадка №31 на космодрума Байконур. Изстрелването е планирано за 9-ти април в 11:05 ч. българско време, като в космоса ще трябва да се отправят космонавтите Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, както и астронавтът на НАСА Крис Кесиди. Крис Кесиди е опитен американски астронавт, летял в орбита със совалката "Индевър" през 2009-та година и по-късно на борда на кораба "Союз ТМА-08М" през 2013-та. Кесиди е 500-тият човек, който достига космоса. Семеен е с три деца. Анатолий Иванишин е също ветеран. Излита за пръв път в космоса през 2011-та на борда на кораба "Союз ТМА-22", както и през 2016-та с кораба "Союз МС-01". Предстоящата мисия е трета за него. Семеен с един син. Новакът в предстоящия полет, без нито една мисия зад гърба си, е Иван Вагнер. За разлика от Кесиди и Иванишин, които са съответно на 50 и 51 години, Вагнер е много по-млад - на 34 години. Той е най-младият представител на руския отряд космонавти. Важен факт за наближаващия полет е, че това ще е първата пилотирана мисия, която ще бъде изстреляна посредством ракета "Союз 2". Напомням на читателите, че миналата година Русия пенсионира старата си пилотирана ракета "Союз-ФГ", а през август изстреля безпилотен кораб "Союз-МС", на който единствен пътник бе човекоподобният робот Фьодор. През 2020-та полетите на руските "Союз"-и намаляват наполовина. Доскоро руснаците изстрелваха до четири пилотирани мисии годишно. Но през настоящата година, с отдръпването на американските астронавти от услугите на руските кораби, са предвидени само два полета. Вторият ще е през октомври. Междувременно в периода май-юни очакваме първия старт на американския кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. За всеки случай, като допълнителна презастраховка ако настъпят неочаквани отлагания, НАСА са закупили по едно астронавтско място за полета през есента, както и за този през пролетта на 2021-ва. За повече информация: НАСА, Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3277-2020-busy-week-iss-april

Шефът на НАСА: Ще изстреляме хора в космоса въпреки пандемията, САЩ има нужда от това! На снимката: астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен се запознават с кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън". Credits : NASA 5 април 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. С разразяването на пандемията на територията на САЩ, във все повече щати се въвеждат строги мерки за ограничаването на заразата. Офиси затварят, малки и средни предприятия фалират, а мнозина се оказват без работа. НАСА не е изключение от правилото - близо 75% от работния персонал е изпратен да се труди дистанционно, в домашни условия. Но има някои проекти, които няма как да бъдат прекратени и се считат за критично важни или необходими за националната сигурност. Както писах още на 20-ти март, това са изстрелването на новия марсоход "Пърсъвиърънс" към Червената планета през това лято, програмата на Международната космическа станция и инициативите за създаване на нови пилотирани космически кораби. НАСА и СпейсЕкс продължават да готвят "Крю Драгън" за изстрелване през втората половина на месец май, като известно отлагане не е изключено. Въпреки това подготовката за първия пилотиран орбитален полет след приключването на програмата "космическа совалка" кипи с пълна сила. Нова статия на страниците на CNBC потвърждава, че пилотираната космонавтика трябва да продължи напред, защото е важна за националната сигурност на САЩ. "Ние имаме нужда от достъп до Международната космическа станция от територията на Съединените щати", съобщава администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Програмата за комерсиални екипажи е начинът, по който това ще се случи. Съществено е нашата държава да притежава тази способност. Ще трябва да продължим напред". Самият Брайденстайн работи в изолация от дома си, но казва, че оказва пълната подкрепа на екипите си. Той е "напълно убеден", че изстрелването ще е факт без големи отлагания. Администраторът признава, че кризата се развива динамично. "Не знаем какъв ще е изходът", казва той. "Но дори и да имаме някакво отлагане, ще сме окей с това. Ще трябва да го свършим". Около 350 души се трудят по програмата за комерсиални космически кораби и агенцията прави всичко възможно, за да подсигури, че тези хора спазват социална дистанция едни от други. Екипите използват специални защитни облекла и работят на смени. "Смените ни позволяват повече социална дистанция", информира Брайденстайн. Но най-важното за администратора е, че на фона на кризата и безработицата, изстрелване на астронавти в космоса ще бъде момент на надежда. "Ще приповдигне Америка. Ние имаме нужда от този момент в американската история", смята Брайденстайн. Но освен изпълняването на мисията, важно е също така новината за нейното изпълнение да стигне до всеки един човек - което е трудно, особено на фона на факта, че новинарските емисии са доминирани от една новина. Брайденстайн е поканил медиите - но предупреждава, че медийният достъп може да бъде ограничен или прекратен, ако кризата се влоши. И все пак всичко ще бъде направено, за да може пилотираният полет на "Крю Драгън" да бъде показан пред обществеността. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3276-2020-nasa-preparing-mission-despite-pandemic

Илон Мъск: човешка грешка е довела до разрушаването на SN3 5 април 2020 г. 09:20 ч. По думите на Илон Мъск, причината за разрушаването на последния прототип на "Старшип" е грешка при криогенното изпитание. Това е добра новина, подчертава предприемачът - защото няма проблем с дизайна на ракетата или неправилно производство. В случая "Старшип SN3" се е срутил под собствената си тежест, защото метановият резервоар е бил натоварен, докато в кислородния налягането не е било достатъчно, за да се осигури стабилност. Така няма да се налага СпейсЕкс да прекарва известно време, за да променя дизайна на "Старшип". Компанията продължава напред с бързото производство на "Старшип SN4" и възобновяване на изпитанията. Кадър от разрушаването на "Старшип SN3". Photo credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3275-2020-starship-sn-3-results

Руската рентгенова обсерватория Спектр-РГ успя да картографира половината небе Картата на половината небе, съставена от "Спектр-РГ". Фото : ИКИ-РАН 3 април 2020 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес има положителна новина за руската космонавтика. Важно постижение за обсерваторията "Спектр-РГ", която до този момент се очертава най-успешната научно-изследователска и междупланетна мисия на Русия след разпадането на СССР. Екипът на роботизираната експедиция съобщи, че е изготвена карта на половината небе! На представената по-горе карта са нанесени всички рентгенови фотони с енергии от порядъка на 4-12 keV, които са регистрирани от руския телескопичен прибор "ART-XC" в периода между 8-ми декември 2019 г. до 1-ви април 2020 г. Очакванията на екипа са в рамките на четиригодишен експлоатационен период да бъдат изготвени осем пълни изображения на небесната сфера. Едно изображение се заснема в рамките на около шест месеца. Имайки предвид, че основната научна мисия започна в края на миналата година, очакваме първото изображение на цялата небесна сфера да бъде завършено в средата на юни. Самият факт, че вече е заснето половината небе, е важно постижение за "Спектр-РГ". Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3274-2020-spektr-rg-half-sky

Официално: изстрелването на руския модул Наука е отложено за 2021 г. 3 април 2020 г. 13:25 ч. Вече е официално - изстрелването на руския модул "Наука" към Международната космическа станция няма да е факт през тази година. Сега стартът е насрочен за догодина. Винаги е така. Всяка нова година отчитаме поредното отлагане с една година! Отлагането бе съобщено лично от Рогозин. "Специалистите се надяват да приключат работа през май. По-нататък - електрически тестове непосредствено на космодрума и пуск в началото на следващата година", написа Рогозин в Туитър. Пак по информация от шефа на Роскосмос, открити са нови дефекти по модула "Наука", които предстоят да бъдат отстранени. Освен това екипът, работещ по "Наука", е съкратен заради настоящата пандемия. Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3273-2020-nauka-delayed-2021