Демирова

Няма два печата - един е. На цветната снимка в дигиталния архив в Националната библиотека ясно се вижда оригиналният печат на последната страница и обърнатият отпечатък от него на третата. Явно писмото е сгънато преди да изсъхне печатът. За паспорта на Драсов не знаех, но пак там, в библиотеката, има сканирано писмото на Левски до Анастас Попхинов от същата дата - 25 август 1872 г. В края на писмото има дописани три реда с подписа на Драсов, което показва, че той трябва да е бил още в Ловеч по това време. Това писмо е лично и наистина не е с печат.

Общи изнася голямо количество факти за много комитети извън територията, за която е отговарял, общо взето разказва всичко, което знае. А той знае повече от другите разпитвани преди него, защото е обикалял с Левски по доста места. Интересно е обаче как е започнал да говори. За съжаление не разполагаме с протоколите от първите разпити. Ако предположим, че е направил опит да се отрови и първият му разпит е проведен веднага след спасяването му може да се помисли по въпроса доколко адекватен и трезвомислещ е бил. Дали не е говорил в момент на някаква еуфория след интоксикацията и просто да е казал всичко което знае без въобще да осъзнава какво прави. После вече е нямало как да отрича и пред комисиятя разказва отново всичко с подробности.

Провалите са заради липсата на пари. Левски се справя отлично с организационите задачи - успява да осее Българско с комитети (защо не работи в Македония е друга голяма тема) , но за финансирането няма реално работещи планове. Именно в тази част от делото той чака и подкрепа отвън, но така и не я получава. При престоя си във Влашко Левски разбира какво може да очаква и връщайки се в България се решава да задейства терористичните акции за насилствено събиране на средства, което пък от своя страна води до усложняване на обстановката и предприемане на по-строги мерки от страна на властите. Криминалните деяния водят до арести, обиски, поставяне под наблюдение. Комитетските дейци са готови да работят за кауза, на саможертва в пожара на въстанието, но не и на ужас безкрай в ежедневието, те започват да изпитват съмнения кога и дали въобще ще се случи това, с което са се заели. По времето, когато се решава обира на хазната, Левски вече се е убедил на практика какво ще последва и затова не е съгласен. Общи и хората около него поемат риска и почти успяват, в интерес на истината, но се сблъскват с амбициите и работохолизма на Мазхар паша, който успява да разплете случая. Оттук нататък всеки започва да мисли за спасяването на собствената кожа. Не бе значение е и натрупаното напрежение между хората от обкръжението на Общи и Левски от месеците преди обира, което води до издаване на неща, за които спокойно е можело да мълчат, т. е. да се ограничат с разкритията в своя си регион и да не замесват имена и случки в други градове. Общи, признавайки обира и убийството на дякона, няма на какво да се надява, колкото и разкрития да направи, все някой трябва да го е осведомил за действащите закони. От документите става ясно, че в Ловеч има информатор много преди ареста на поп Кръстьо, т. е. при ареста той или е признал нещо, което вече се е знаело, или е продължил да доносничи, както го е правел от дълго време. Около ловешкия комитет за мен остават неизяснени доста въпроси: Защо Пъшков и Поплуканов не са изпратени в София веднага след ареста, както всички други, а са държани в Ловеч повече от седмица?; Каква е тази история с ходенето на Величка Хашнова до София, кога Левски уж й дава пари за затворниците? Доколкото си спомням Пъшков в дневника си не споменава за такова посещение; Защо Левски поема огромния риск сам да прибере архива, какво друго важно има да се направи в Ловеч, за което не може да се довери на друг и което го забавя да тръгне от града чак след обяд и да е принуден да нощува наблизо?; Ако вярваме на показанията на Николчо в качеството си на какъв поп Кръстьо посещава лично Левски в ареста в Ловеч и им е дадена възможност да разговарят насаме? Ако не вярваме на Цвятков за това му свидетелство, то трябва да поставим под съмнение и всичко друго казано от него и става много сложно.

Аз също имам предположение, но се съмнявам, че нещо може да бъде открито в турските архиви в Ловеч. Първо защото голяма част от тях може би е унищожена при еуфорията по време на Освобождението. Второ защото в първите години на свобода във властта, респективно с достъп до архивите, са именно хората, които подозирам. Надеждата ми е да има да има още сламки в архивите в Истанбул. Още не съм се заровила в новите публикации, само четох, че се потвърждават думите на Левски за многото "учени магарета", навъдили се в българско, а и не само. Може да има нещо и за убийството в Ловеч. Тайничко се надявам при евентуално нови търсения да изплуват отнякъде и липсващите протоколи от първите разпити, както и тези от ноември по делото, които да дадат светлина кой и как започва да ковлади за Ловеч.

В показанията на Димо Драсов (братовчед на Иван Драсов пред Парашкев Стоянов през 1901 г. четем: "За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. " Къщата на Димо Драсов е в съседство с тази на Халача. Показанията му се връзват и с тези на Левски пред съда. Знаем, че той се е придържал към стратегията да не отрича безспорните факти, а в случая има основания да предполага, че властите са добре осведомени колко на брой са избягалите нападатели. Самоличността им обаче не е установена и тук вече Левски свободно може да пробутва свои си версии и най-естественото е да отрича, че е бил там. Най-малкото за да не натопи и другите, които са взели участие, но не са издадени от Вутьо. И тук пак изниква въпрос - защо в писмото до Каравелов Дякона пише за двама човека? Кога и по каква причина лъже? Ако не е искал да пише за третия - защо споменава Вутьо? Напоследък четох доста версии, че въпросното самопризнателно писмо на Левски е изфабрикувано за да се оправдае смъртната присъда, но всички те имат един основен недостатък - писмото не е открито в документите от процеса, а в архива на Кириак Цанков, или поне в тая му част, която му е предадена за съхранение от Каравелов. За какво им е на властите да оставят и друго копие след като са си вързали гащите с писмото към документите за процеса? Нали тяхната цел е оправдаване пред мониторинга на великите сили, а не пред бунтовниците и евентуално потомците им? И въпреки това аз не изключвам фалшификация на писмото, дори сериозно я подозирам,но ако има такава, то тя е по съвсем други причини и... по друго време. На това писмо, поне доколкото аз знам, Левски не получава отговор. Пише пак на Каравелов в средата на септември и то само да се оплаче от липса на свестни помощници, а писмо от последния получава в края на октомври, когато вече се обсъжда арабаконашкото приключение. Междувременно сред всички други получава писмо с подписа на Кирияк Цанков с посредничество да се загладят конфликтите с Общи. На практика за убийството в Ловеч, което взривява комитета там - Иван Драсов се изпарява, а останалите членове на практика престават да работят - почти никой не говори преди показанията на процеса (а пък после, като са минали години и са наслоени внушения, разкази - бол), за разлика от убийството на дякона, или дори това в Лясковец. Въпреки че Левски успява да прибере архива, част от писмата до него за този период ги няма в оригинал. Самият прибран архив е бил опоскван от Захари Стоянов (според М. Сиркова не е върнал всичко взето), а най-вероятно и от други. Доколкото ми е известно М. Сиркова е неграмотна и лесно манипулируема. Може би има писма, които някой е прибрал и по целесъобразност своевременно "хвърлил в отхода". Освен ако, по чиста случайност, мишките са се нахранили точно с тези документи, които така ни липсват за да сглобим пъзела. Та за мен лично кой е участвал при нападението е въпрос от първостепенно значение, на който, ако успеем да отговорим, може би ще се разнищят и мотивите за самото предателство в Къкрина. Левски говори за предателство от страх в последното си писмо до ловчанлии (предателство различно от издаване на местонахождението му за да го заловят), поп Кръстьо говори за непостигнато възмездие за смъртта на момчето.

Не е вярно, че само Вутьо Ветьов дава сведения за убийството. Димитър Общи също разказва, че Левски го е осведомил за случката, но той (Общи) не персонализира убиеца, а само казва, че двамата са го направили. Защо обаче съдиите не са взели предвид тези показания при произнасяне на присъдата над Ветьов е интересен въпрос. Поп Кръстьо след години пише, че кръвта на момчето още вика за отмъщение. Какво е имал предвид? Нали прекият убиец е наказан по най-жесток начин и възмездието на практика е факт? Въобще това убийство е прелюдия на всички катаклизми в ловешкия комитет. Има нещо неясно в него, което също може да е причина за предателството.

Съжалявам, но пиша през телефон и ми е малко трудно с цитирането. Във "Васил Левски", в последната част Генчев пише, че в края на януари 1973 Драсов пише до Турну Мъгуреле, че Каравелов разполага с писмо от Левски с дата 6 януари. Препратката (номер 33 за тази част) е към Страшимиров, стр 597 - 598. В момента не разполагам с тази книга и не мога да направя справка. Но ако има такова писмо, то наистина трябва да в фалшификат. Въпросът е кой и с каква цел го е направил? И ако е направен един фалшификат, защо да не предположим, че може да има и други?

С голям интерес изчетох темата. Много полезна информация и поле за размисъл дава. Моето лично мнение е, че предателство има, но изворовият материал, с който работим, е прекалено оплетен с паралелни интриги и междуличностни отношения, сред които е много трудно да се отсеят само ценните данни, с които да се изгради безспорна хипотеза. И така ще си отсвирюваме докато не се появи нещо ново да сглоби пъзела. Нужно е сериозно ровене в цариградските архиви на тогавашните власти. Убийството на чирака в Ловеч дава началото на голямата криза. Сред останалите в Ловеч комитаджии се установяват много сложни взаимоотношения, които трябва сериозно да се изследват. Самия инцидент в къщата на Халача - в анкетата на П. Стоянов четем много противоречиви показания. Замесват се Христо Луканов като охрана на акцията и дори Христо Латинеца като непосредствен участник. За самото залавяне имаме 5 разказа, които си противоречат - на Николчо, дядо Петко, Юсеин Бошнак, Латинеца и на самия Левски. Аз лично съм склонна да вярвам на Василя, защото това отговаря на тактиката му при разпитите - няма никаква причина да лъже и извърта за нещо, което се знае и за което могат да свидетелстват всички от потерята. Останалите разказват по-късно и си имат своите съображения какво да кажат и евентуално какво да премълчатч. Юсеин Бошнак иска време преди да свидетелства и тогава разказва (за разпита от Пъшков, Поплуканов и Драсов имам предвид). За мен тая версия за лозето на "Пази мост" също е много мътна. Явно Левски я казва, защото не може да представи тескерето на името на Добри (за мен това не е механджията), което има у себе си по ред причини. Но защо не носи заверено тескере за търговец от другаде, за какъвто се представя по-късно? И дали именно снабдяването с такова тескере не е големият провал на Сирков? Между другото, опитът да се представя за търговец при първите разпити е една от причините най-вече да вярвам на неговите показания пред съда - излиза, някой го хваща, опитва се да се отскубне и наранява противника си, удрят го по главата, разсичат му ухото, при шока от което за известно време е неадекватен и го връзват. След това спокойно може да се опита да пробута версията с търговеца, защото е стрелял не предумишлено, а при самоотбрана от непознат, когото в тъмното не е разпознал като заптие. Единственото, което ме притеснява за тази версия е - в това село и в частност около кръчмата няма ли кучета, които безусловно биха му подсказали, че има нещо нередно навън - все пак придвижват се 15-ина непознати хора, а на Шаровците основното трудово задължение е да известяват за това и един ако се обади, другите веднага се включват много дейно в хора. И те трябва да са подели хора още преди излизането на Латинеца. Тровен ли е Сирков и защо? Тук не изключвам напълно битов момент, който е друга тема. Но има и един друг въпрос, който като се замисля по темата не ми дава мира. И тъй като не претендирам да познавам източниците както другите писали тук, моля за помощ. Генчев пише за някакво писмо от Левски до Каравелов с дата 6 януари 1873 г., което според последния изглеждало напълно истинско и го хвърлило в дълбок смут. Трудно ми е да допусна Генчев да си измисля такова нещо, затова моля ако някой има повече информация за въпросното писмо да пусне жокер.