Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    4673
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    154

Б. Киров last won the day on Юни 29

Б. Киров има най-харесвано съдържание!

Репутация

5565 Академик

Всичко за Б. Киров

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    история, изкуство, литература, кино

Последни посетители

5764 прегледа на профила
  1. "По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Той разказа събитията по ловчанското нападение. – Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? – Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная." Това е въпросният разказ за случката в Ловеч на Димитър Общи, документиран с дата 11 декември 1872. Вутьо Ветьов е арестуван на 15 ноември 1872 и веднага на другия ден дава показания за убийството в Ловеч. Това става ясно от следния документ: Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление София, 16 ноември 1872 119 думи, пощ. № 2548, подадена в 6:10 часа. От София за Русе До Дунавското областно управление Донасям следното: При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар инв. 248/1951 Тоест Вутьо, който не е участник в обира е бил издаден от някои от вече заловените участници, те са 14, и посочен като участник в убийството. От изброените от Димитър Общи участници на събранието в Тетевен, те са четирима - самият Димитър, хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. Според мен най-вероятно посочилият Вутьо е Димитър Общи, единствено той има мотив да натопи Левски, защото го мрази лично и защото целенасочено руши организацията, изградена от Левски. Това е неговата постоянна линия още от идването му в Ловеч. И така, Димитър Общи е издал Вутьо, Вутьо още на другия ден посочва като убиец Левски, за да се оневини сам, естествено, и да спаси собствената си кожа. Свидетелството на Общи обаче няма никаква доказателствена тежест - той не е пряк свидетел, а препредава думите на самия Левски. Единствения очевидец на убийството е Вутьо и пак си остава въпросът за тежестта на неговите показания, тъй като Левски дори отрича да го познава при една от очните ставки между двамата. Тоест Вутьо и още повече Общи по този случай са кошаревски свидетели.
  2. Цялата история с раздухването на вината на България трябва, според мен, да се разглежда хронологично. Яд Вашем, комитетът определящ ролята на личности и държави по отношение на Холокоста функционира официално от 1953, като през 1996 решават да сложат в Българската гора в Йерусалим паметници на Царя, Царицата, Църквата и Пешев. Същата година обаче Македония предава на Музея на Холокоста във Вашингтон архив с фотографии на арестуваните македонски евреи. Започва се дебат в Израел дали трябва да ги има или не тези паметници, особено на Царя, като през 2000 те са демонтирани вкупом, върнати на България и заменени с един паметник на загиналите евреи от окупираните от България Македония и Беломорието. Крушката обаче си има българска опашка - ето тук е протоколът от разискването в Българското Народно събрание по този случаи, от който ясно се виждат позициите на яростно противоположните политически сили по онова време: https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1499 И за да е по-ясно: http://old.segabg.com/article.php?id=220501 https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2000/07/21/204083_sendov_go_otnese_za_skandala_s_pametnicite/ Става видно, че българската следа води до конкретни личности. Разбира се, за да се обърнат така нещата, според мен, решаващата роля е била на дебата сред израелското общество, но все пак... От 1967 до 1990 България прекъсва дипломатическите си отношения с държавата Израел по искане на СССР, и въпреки това, никой не оспорва през това време спасяването на българските евреи. После има едно затопляне до средата на 90-те, когато по искане на живеещи в САЩ български евреи, явно с десни политически възгледи, са издигнати въпросните паметници - и 4 години по-късно са демонтирани и върнати. Оттогава вече 20 години все се преоценява спасяването и стана оцеляване. Междувременно светът вече не е същият, какъвто беше в началото на 21-ви век, краят на историята не настъпи, но инерцията е упорита сила...
  3. да, странна е работата и с това писмо на Левски до Каравелов от 25 август 1872 http://pavelnik.blogspot.com/2018/01/25-1872_23.html Страшимиров посочва като източник за него архива на Кириак Цанков. Според мен това негово писмено самопризнание едва ли е било известно на турската комисия по време на разпитите, защото Левски дори отрича да познава Вутьо Ветов, докато Вутьо го сочи за убиец на слугата. Дума срещу дума, която не е доказателство за пред съд. Да, но в прихванатия архив на Каравелов от сръбското консулство в Букурещ това писмо е липсвало. Тогава как, въз основа на какво доказателство е осъден на смърт Левски, легитимността на Комисията без доказателство би била компрометирана, а е имало западни наблюдатели. Има нещо много гнило около това писмо. Ако приемем, че комисията в София е издала смъртна присъда на Левски единствено заради свидетелството на Вутьо, то тази присъда е грубо погазване на Османското законодателство по онова време. Или че е имала някакъв неизвестно попаднал препис или дубликат от това писмо, за да "закове" Левски със самопризнание... Но откъде? п.с. За писмото от 6 януари 1873 не помня да съм срещал нещо при Генчев, но според мен е абсурд, защото на 6 януари е третият разпит на Левски пред Комисията в София, а едва ли е можел да пише и праща писма от кауша на турската казарма, със сигурност, ако въобще е имало такова писмо, то е било фалшификат.
  4. Открих в уикипедия бройката 500: A citizenship law followed on 21 November 1940, which transferred Bulgarian citizenship to the inhabitants of the annexed territory, including to around 500 Jews, alongside the territory's Roma, Greeks, Turks, and Romanians.[7][2] https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation Не отричам възможността генерал Попов по свое усмотрение да е решил да изсели евреите от Южна Добруджа, но има издаден закон от 16 ноември 1940: ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПОДАНСТВОТО В ДОБРУДЖА ОДОБРЕН С УКАЗ № 260 ОТ 16 НОЕМВРИЙ 1940 Г. - ОТМЕНЕН, ИЗВ., БР. 16 ОТ 1951 Г. https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2119307265/issue/3991/zakon-za-urezhdane-podanstvoto-v-dobrudzha чийто първи член гласи следното: Чл. 1. Стават български поданици от 15 септемврий 1940 година, всички румънски поданици от нерумънски произход, които на този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор. Извън този въпрос за Добруджа, мисля че като цяло темата за Холокост в България е търсене на теле под вол. Но то не е толкова важно какво аз мисля, по-важното за мен е какво мисли този човек, който е пряко потърпевш от станалото в България в онези години, прочетете внимателно какво казва той тук и кой е: http://glasove.com/categories/na-fokus/news/samuil-arditi-narodyt-i-car-boris-iii-spasiha-evreite-na-simeon-ii-ne-raboti-za-pametta-bashta-si С. Ардити към Президента на Израел: Нямате право да обвинявате българския народ „Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление. По мое мнение, нямахте никакво право да обвините българския народ, който спаси мен и още 49 000 български евреи от сигурна смърт и това стана точно в ден, в който трябваше да празнуваме приятелството, обичта и радостта между спасените и спасителите. Накрая, този ден приключи като ден на обида, скръб и тъга… Въпросът за депортацията на евреите от "новите земи" отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление, Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман - Яков бар-Ор и още много други. Вие казахте в речта си : "…и които помогнаха за спасението на болшинството от българските евреи от лапите на нацистката машина за унищожение". Първо на първо, кой беше български евреин по това време, се определяше от злодея Адолф Айхман. Той записа в протокола от Ванзее, че в България трябва да бъдат унищожени 48 000 евреи, това беше точно числото на евреите в оригинална България, Тракия и Македония бяха превзети от германската армия. Българската войска не участва в страженията и това беше причината, поради която позицията на нацистите бе решаваща в тези земи. Евреите от териториите не бяха български поданици, а поданници на Югославия и Гърция – страни, окупирани от Третия Райх, който гледаше на тези евреи като на военна плячка. Затова България не можеше, нито да се намеси, нито да се застъпи, за да спаси евреите от "новите земи". Ние, българските евреи бяхме организирани в рамките на еврейската Консистория и нямахме никаква връзка с евреите от Тракия и Македония (това ни беше наложено от властите). В пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин - български поданик не беше изпратен в лагерите на смъртта. Значи, всички български евреи бяха спасени от българския народ. През септември 1940 г. България придоби Южна Добруджа - област, която преди войната принадлежеше на Румъния. Анексът беше направен според международните закони. България беше тогава по-самостоятелна, защото германската войска още не стануваше в нейните граници. Всички евреи в Южна Добруджа получиха българско поданство и не бяха депортирани през 1943 г. Действията на България относно евреите в Южна Добруджа доказаха, че когато тя можеше, тя спасяваше евреи. Вие отбелязахте във Вашата реч: "Правителството на Царство България сключи съюз с Третия Райх, но народът се пребори с всичка сила да попречи на унищожението на евреите". Ваше превъзходителство, между нас казано, Вашето мнение е много наивно и това Ваше предположение е нереално, фантастично. Живеех тогава в България и много добре познавам действителността. Бяха времена на жестока война на живот и смърт. Режимът беше тоталитарен и владееше със силна ръка. Народът симпатизираше на евреите, но освен това не можеше да направи нищо, за да спре депортацията. Войската и явната и тайната полиция се подчиняваха на царя и всичко се вършеше по негова заповед. Вярно е, че правителството подписа съюз с Третия Райх, но относно българските евреи то беше на съвсем противоположно становище от нацистите. Ние бяхме спасени не от тезиq които искаха да ни спасят, а от тези, които можеха да ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем" и музея на Холокоста в Вашингтон са политически, а не исторически - те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти, изследователите по история са само от крайната левица. Самуил Ардити е роден в София през 1935 г. Потомък на древен еврейски род от Русе, племенник на Елиас Канети (единственият български Нобелов лауреат). Баща му Бенямин Ардити е водач на Ционистката ревизионистка еврейска партия в България. В Израел е най-дългогодишният представител в Кнесета /парламента/ от всички български евреи. През 1949 г. Самуел, още дете, емигрира със семейството си в Израел.
През 1960 г. завършва Техническия университет в Хайфа. Работи като инженер до 2002 г., когато се пенсионира. Изтъкнат общественик в Израел и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война. https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/arditi-kam-prezidenta-izrael-niamate-pravo-obviniavate-balgarskiia-narod.html
  5. Хубаво е, когато се представя нещо като част от историята, да се посочат извори и по възможност да се цитират. От написаното от теб излиза, че генерал Попов е искал да екстрадира в Румъния точно евреите. Но от това, което аз чета нещата не стоят точно така: The treaty involved a population exchange; the 103,711 Romanians who lived in the area were forced to leave their homes and move to Northern Dobruja, and the 62,278 Bulgarians residing in the northern part were forced to move to the south.[2][3] Most of those Romanians were settlers who emigrated to Southern Dobruja after the Treaty of Bucharest, which gave the region to Romania.[4] The Aromanian settlers, most of whom were native to Greece, were counted as Romanians and also left the zone.[5] Bulgaria had to compensate the displaced Romanians for their losses of equity,[3] and pay Romania 1 million lei for investments made to the region.[5] Although the bilateral treaty involved the forced displacement of hundreds of thousands of people, it was carried out peacefully and in accordance with the international laws of the time. Romania proposed to exchange all members of the respective ethnic minorities residing in the rest of the two countries, but that was rejected by Bulgaria.[3] The forced relocations also affected the Dobrujan Germans, most of whom lived in Northern Dobruja, under Romanian rule, but some of them also lived in the Bulgarian southern part. They were ultimately transferred to Nazi Germany through the Heim ins Reich idea.[6] https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation Нали разбираш разликата между това да бъдат екстрадирани точно етническите евреи румънски поданици в пределите на Румъния и това да има размяна на румънски заселници с етнически българи от Северна Добруджа. Ако евреите с румънско поданство са били сред тези заселници /103 711/ преместени от Румъния в Южна Добруджа за да я колонизира и да разреди коренното българско население там, цялата постановка за изселването точно на етнически евреи към пределите на Румъния вече изглежда в съвсем различна светлина. Тогава постъпката на полковник Таджер е направила изключение единствено за етническите евреи с румънско поданство, за разлика от другите румънски заселници, върнати обратно в пределите на Румъния по Крайовската спогодба Между другото, не откривам данни за броя на евреите в Южна Добруджа през 1940, ако имаш, сподели.
  6. Би ли бил така добър да посочиш точната минута и секунда, в която говорещият в този клип, който си линкнал, казва точно това, защото може и да съм го пропуснал, изслушах го от 19:40 до края и може и да съм пропуснал, все пак точния момент ми посочи. Анексията на Южна Добруджа, за която пиша, става през 1940, а Закона за защита на нацията е приет през 1941. Не виждам защо Таджер трябва да моли добруджанските българи да ходатайстват за българско гражданство за добруджанските евреи една година преди това, тъй като е действало международното право по онова време за автоматично получаване на гражданство, може и да не съм съвсем прецизен с "автоматично", но смисълът е такъв, за което проф. Петко Стайнов пледира през 1943: Може и да греша, но докажи.
  7. Швейцария от 200 години няма териториални изменения, тази страна най-рано е разбрала, че развитието на една държава не зависи от територията, а от способността й да произвежда и се интегрира в световната икономика със специализация. Швейцарците растат като икономика без териториално разширение. Нещо, което след ВСВ става световен принцип. По време на ВСВ и двата воюващи блока използват швейцарските банки /най-силната специализация на Швейцария/, за да съхраняват златото и ценностите си в тях. Там е и най-голямата шпионска резидентура на двата воюващи блока, швейцарците чуват само звън на злато от всички страни.
  8. Преминаването на германската 12-та армия през българска територия към Югославия и Гърция, според мен, е щяло да се осъществи и без подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 /в българската уикипедия датата е сбъркана/, но до детронирането на Борис едва ли е щяло да се стигне, защото Германия вече е планирала война със СССР, а толкова окупационни войски приковани в тила й, цялата 12-та армия, е била мисия невъзможна. От друга страна същата година, на 14 автуст 1941, САЩ и Великобритания подписват Атлантическата харта, в която първите три точки са недвусмислени: 1. САЩ и Великобритания не се стремят към териториални или други завоевания. 2. Те няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи. 3. Те уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят; те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин. https://bg.wikipedia.org/wiki/Атлантическа_харта Ясно е, че повече няма да се толерират никакви териториални промени постигнати с насилие и война. Новият световен ред на Оста е оспорен от Нов световен ред на Съюзниците. Предстоял е военен конфликт между силите на Оста и Съюзниците, като вече са направени съществени стъпки от САЩ да подкрепи СССР в една предстояща война с Германия. И точно тогава Филов и Царя си "купуват фабрика на Девети", пришиват се към силите на Оста с подпис. Това обяснява и войната, която обявяват на Великобритания и САЩ на 14 декември същата година, наричана Символична, но според мен, съвсем реална. Пълна лудница и липса на информация. какво са правели посланиците ни в Москва, Берлин и Великобритания, стари вестници ли са чели за информация? Или са работели за други работодатели, не за българската държава.
  9. Първопричината за едностранната анексия на Македония от България е подписването на Тристранния пакт от България; това е Рубикон след който България напуска неутралитета. Въпросът е дали България е можела да не подписва включването си в този пакт. Според мен да. В Южна Добруджа са живеели евреи, които автоматично са получили българско гражданство след анексията й от България, но тази анексия е призната от Румъния, Германия, Италия и СССР, следователно е легитимна и територията е запазена след края на ВСВ, което е косвено признание на анексията от всички Съюзници с Парижкия мирен договор от 1947.
  10. „Изпълнявай само писано черно на бяло, защото Нечестивците се отмятат от словата си.” Отец Матей Преображенски Миткалото "Заровете едно българско желание, казват турските войници - пише Тодор Страшимиров, - и под най-здравата крепост, и то ще я взриви във въздуха."Левски беше и е голямото Желание на българите да живеят в свободна и независима своя държава. Той е единственият български политик, който не ги излъга за нищо.От 140 години у нас се задава все един въпрос: "Кой предаде Левски?” На пръв поглед изглежда, че Васил Левски е бил предаден и качен на турското бесило от организирана група политически и нравствени гномове, които не са виждали по-далече от собствената си паница с леща. Но Левски не само е предаден: преди това той е изтласкан брутално от политическата сцена на вече изгражданата от него нова българска държава. Ако искаме да отговорим вярно на въпроса „Кой предаде Левски?”, трябва да изясним кои са били неговите основни политически опоненти и каква е била тяхната мотивация. Въпросът „КОЙ?” е формулиран коварно и задаван и досега от наследниците на същите ония някогашни политически лилипути, за да внушава чувство за национална малоценност у българите. Той е подвеждащ и заблуждаващ въпрос и цели да отклони вниманието в грешна посока. Точно зададеният въпрос би следвало да бъде: „ЗАЩО бе провалено делото на Васил Левски, строител на Първата Българска Република?” Тази тема е отворена: ако имате какво да кажете, можем да го кажем заедно, защото най-важното е да разберем като българи истината за миналото си, и да не повтаряме постоянно едни и същи грешки. За което не бива да разчитаме единствено на професионалните историци, трябва и сами да го правим. Или същото, но казано с думите на Левски: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.” След предателство в Ловеч, Левски е арестуван, съден по бързата процедура и обесен. После започват легендите. Две неща, според мен, са най-интересни, преди Апостола да бъде заловен. Първото е, че вместо да избере по-чистия и лек път за излизане от България след арабаконашкия провал, той минава през превърналия се в капан за него Ловеч и тръгва посред зима към Влашко, натоварил в самара на коня си своя личен и комитетски архив. Левски би могъл, разбира се, да нареди унищожаването на този архив или заравянето му от доверен човек, след което да премине границата. Толкова празноглав и неопитен ли е бил, че да рискува безразсъдно живота и делото си? Нали „отсреща”, във Влашко е съществувал огледално преписан архив на неговата кореспонденция с БРЦК, който се е намирал в ръцете на Любен Каравелов? И ако не, защо е бил готов да плати толкова висока цена, за да тръгне към Букурещ не с празни ръце, а непременно със своята част от архива? Именно архивът, носен от Левски е оцелял и благодарение на него сега ние можем да четем писмата му. Едва ли Левски е мислел тогава какво ще остави на историята и историците в онзи момент, когато е тръгвал с тези документи. Те са му били НЕОБХОДИМИ по други причини. Не бих се наел да давам отговор от негово име, но веднага ще посоча вторият впечатляващ факт, който, според скромното ми мнение, хвърля известна светлина върху мотивите на Левски да се подложи на огромния риск. Малко след залавянето на Общи и разкритията на другите участници, турските власти научават за БРЦК в Букурещ и неговият председател Любен Каравелов. Те изискват от румънското правителство той (Каравелов) да бъде арестуван и да им бъде предаден. Паникьосаният Каравелов, научил за това, дава на жена си Ната целия комитетски архив и тя го носи в сръбското консулство. После Каравелов бяга за Белград, откъдето е дошъл преди няколко години и така затваря кръга на своята мисия. От сръбското консулство в Букурещ за броени дни цялата кореспонденция между Левски и БРЦК в Букурещ се озовава в ръцете на турската власт. Про-дадена е. Това се случва във времето ПРЕДИ залавянето на Левски. Така че когато той се изправя пред съдебната комисия в София, разследващите и съдиите притежават пълни доказателства за неговата роля и място в комитетската организация. Левски, разбира се, не е могъл да знае какво е сторил Каравелов и че турците разполагат с неговите писма, още докато той пътува към Ловеч. Виждате ли връзката между тези два факта, и ако да, как си обяснявате първия от тях?

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...