Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    5280
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    172

Б. Киров last won the day on Август 31

Б. Киров има най-харесвано съдържание!

Всичко за Б. Киров

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    история, изкуство, литература, кино

Последни посетители

7570 прегледа на профила

Б. Киров's Achievements

Collaborator

Collaborator (7/14)

  • Reacting Well Rare
  • Dedicated Rare
  • First Post Rare
  • Collaborator Rare
  • Posting Machine Rare

Recent Badges

6,7k

Репутация

  1. Пет пъти по-голяма смъртност от средната в света за България, жертвите са колкото през ВСВ, до сега. Няма връзка между централната и периферната нервна система, за да се осмисли връзката между ваксиниране и смъртност. Вуте не ще да се ваксинира, па ако ще да мре. Така му е по-добре.
  2. Така формално погледнато, работещ човек не може да си изплати заема за жилище, тъй като са му необходими да влага цялата си заплата 60 години, но нещата не стоят точно така. Китай е възприел сингапурската жилищна политика - дават грантове за първа вноска, и пенсионните осигуровки могат да влязат като вноска по жилището. Така работещите стават нещо като крепостни селяни на банката - всичките им пари отиват за погасяване на вноските по жилището. От една страна китаеца спестява и трупа богатство в имот, от друга банката му прибира парите до стотинка и държавата си прави гранд проектите с парите на милиони пчелички. Разликата със Сингапур е, че там има една голяма държавна строителна фирма, която държи над 80 процента от целия пазар с недвижими имоти, в Китай досега има няколко /две предимно/ частни строителни корпорации, които, както се вижда са взимали огромни кредити без да са в състояние да плащат дивидентите по тях, особено Евъргранде, която от алчност се е разширила поне още в пет различни сфери, изтегляйки пари от строителната сфера. Вероятно китайската държава ще национализира строителния бизнес и ще го централизира, като при това цените на имотите ще паднат. Говорих скоро със строителен предприемач от София, човекът чистосърдечно си призна, че на него цената на кв. метър тук му излиза 600 евро, но го продава по 1200. "Не можеш ли да смъкнеш на 1000 и да пометеш конкуренцията?, попитах го. "Не мога - засмя се той - има картел, който няма да ми позволи, пък и защо да го правя, когато хората купуват на 1200"
  3. https://asiatimes.com/2021/10/evergrande-misses-coupon-payment-deadline-again/ https://www.economic.bg/bg/a/view/zarazata-evergrande-veche-se-razrastva-na-globalnija-imoten-pazar Според мен цялата сага с Евъргранде ще завърши с голяма чаша ледена вода за западните инвеститори, от 1 вложен долар ще си върнат най-много 20 цента. Китайските клиенти ще бъдат обезщетени от държавата, която вероятно ще влезе в управлението на частната фирма като синдик. Целият процес е част от по-голямата кампания на президента Си срещу богатите, под този знаменател могат да застанат и репресиите срещу големите технологични корпорации. Започна преразпределяне, президентът Си облече сивата сталинска куртка.
  4. Много интересна статия, обърнете внимание на биографията на автора, той е полеви офицер, специализиран за Източна Европа и кибервойната. Изводите му са цинично откровени - САЩ няма да воюват за Тайван и Прибалтика, трябва да сключат Нова Ялта с Русия, за да я откъснат и противопоставят на Китай. Човекът мисли с логиката на военен, друг въпрос дали политиците биха приели такава монета.
  5. За 5 години турската лира се е обезценила спрямо долара близо 300 процента, инфлацията там е голяма, да не говорим че и долара девалвира за тези пет години. Цените в Турция наистина се впечатляващо ниски дори в сравнение с България, в момента в София средна цена на шпакловка и замазка на ново жилище е около 1200 евро квадрат, тоест около 1500 долара, ще рече за апартамент около 90 кв. м. /без довършителни работи, които много поскъпват/ е някъде около 135 000 долара, срещу 45 000 в Измир, точно три пъти по-скъпи. И като сложиш още 20 процента за довършителни работи, според мен, вижда се нещо като имотен балон в България. Хората тук влагат парите си в имоти, защото не искат да ги държат в банка, където започнаха да ги наказват с отрицателни лихви. Китайците, някои от богатите, купуват имоти из целия свят, за Турция не знам, но за Австралия например е често срещана практика.
  6. Абсолютно правилна от гледна точка на кой? Ако вие сте строителен предприемач на дребна фирма, например, и дограмата ПВЦ скочи на цена двойно, защото бай Тръмп е вдигнал митата на вносната дограма, а ПВЦ-то се прави от нефт, основно най-евтино от китайците, ще сте щастлив ли да фалирате? Това важи за всички дребни домашни потреби и машинарии - едно местно производство на Запад е близо два пъти по-скъпо от вносното китайско, при това качеството вече е приблизително едно и също. И сега с митата вносните китайски стоки, които до вчера сте си купували евтинджос стават два пъти по-скъпи. Заради кой - заради митата на Тръмп. Хората в 90 процента гласуват с джоба си. После Тръмп го направи унизително за Китай, а те се усмихват любезно, докато американския грубиян ги унижава /гледах церемонията по подписването на споразумението между Тръмп и външния министър на Китай, президента Си не дойде, Тръмп се държеше като робовладелец с китаеца/, но не прощават - мислите ли че пандемията по някакъв начин не е свързана с митата и агресивната антикитайска политика, пандемията свали Тръмп, ако нямаше китайски вирус той щеше да си кара благополучен втори мандат сега, икономиката наистина вървеше нагоре. Те може да нямат тази висока раждаемост като чернокожите, но идват масово, и то предимно млади, и това няма да го спре никаква стена, още повече, че белите американци /латиносите също се самоопределят като бели/ видимо застаряват и младите двойки вървят към по-ниска раждаемост, ама как няма да е така, като им се казва и показва че "вие няма да имате нищо, но ще бъдете щастливи" от корифеите в Давос, които сега са на власт в целия Запад... а собствен дом за млада двойка става все по-недостъпен мираж.
  7. Имотният пазар в Китай е финансов балон надут умишлено от държавата - имотите са над 30 процента от целия БВП на Китай. В големите градове цените на панелките гонят космически цени по-високи от тези на жилищата в центъра на Лондон и Ню Йорк, което е безумие. Всеки собственик на панелка де факто е милионер в зелено. Държавата така прибираше спестяванията на китайците, защото те са луди спестовници, старите спестяват за жилище на младите цял живот, а държавата чрез банките и фирмите за строителство се финансираше от техните пари и развиваше гигантомантски световни проекти като Пояс и път. Това сега ще се спука, логично е, защото процесът на урбанизация е изчерпан, селяните пришълци в големите градове вече са изтръскали парите си, за да станат граждани. Там човек без жителство в града не може да ползва и социалните привилегии за медицински грижи и образование, ако няма регистриран дом, така умишлено се акумулираха парите на милиони китайци. Въпросът е дали държавата ще съумее да контролира това спукване на имотния балон или то ще стане лавинообразно и ще повлече пазарите в Азия, а оттам и световните. Според мен ще стане планирано и контролирано.
  8. Според мен и двете - първо "капиталистическия" комунистически Китай до голяма степен беше американски проект, предназначен да забие клин между Големия брат СССР и Малкия брат Китай, до голяма степен успешен, през 70-години тандемът Никсън и Кисинджър играят тази геополитическа карта и дават зелена светлина на Китай в СТО със статут "най облагодетелствена нация", тоест отварят американските пазари за китайски стоки. Инерцията обаче ги направи зависими от евтин китайски труд и постепенно балансът в търговията достигна до минус 400 млрд. долара годишно в полза на Китай. Оттам Китай стана най-големия чуждестранен държател на американски външен дълг в света, започнаха да се подмятат фрази като "Кимерика", в смисъл че двете икономики са толкова взаимозависими, че функционират като едно тяло. По времето на Буш вече беше практически невъзможно да се върнат нещата на заден ход, първият сериозен опит за коренна промяна направи Обама, като се опита да вдига мита за китайски стоки и пренасочи части от Атлантическия флот в Тихия океан, но експериментът му не успя в сферата на митата. Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му. Това е исторически завой - той казва на целия свят, че вече не НАТО, а съюзът на "петте очи" /САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада/, към които вероятно ще се присъедини и Индия, става основен военен фактор в Тихоокеанския регион. Беше брутално. !! Удивително, прокитайски президент. Южна Корея е гръбнакът на американското военно присъствие в Азия с нейната 500 000 добре въоръжена армия. Ако тя не е лоялния съюзник, кой друг в този регион?! Дали не вървим към ново регионализиране - Азия и Запад? Основно да, като цяло латиносите са най-динамично нарастващото население в САЩ. Това променя цялата структура на обществото им, с новите поощряващи закони за прием на население от Латинска Америка процесът ще се ускори и структурата на електората след 10-20 години ще бъде трансформирана. Но това е единственият шанс и възможност за САЩ да продължат да се конкурират демографски успешно с Китай / и Индия/ като световна суперсила в перспектива от 50 години.
  9. Авторът на тази статия Джордж Фридман се прочу през 1991 г. с книгата си, написана съвместно с Мередит Лебард, "Предстоящата война с Япония": https://en.wikipedia.org/wiki/The_Coming_War_with_Japan В тази книга те твърдят, че друг конфликт между САЩ и Япония е неизбежен, тъй като последната се превръща в икономическа заплаха за САЩ. Предсказанието на Фридман и Лебард за "гореща" война между САЩ и Япония в рамките на две десетилетия не се сбъдна и японската икономика в крайна сметка застина поради балона на цените на активите. Фридман и Лебард твърдят в книгата, че със СССР в състояние на разпад и с наближаването на края на Студената война по това време, САЩ е по-вероятно да влязат в конфликт с Япония, тъй като САЩ вече нямат достатъчно причини да търпят това, което авторите смятат за японско икономическо посегателство. Фридман и Лебард прогнозираха, че поредица от търговски войни между САЩ и Япония ще доведат до окончателен разрив между двете страни. С една дума, сега Фридман екстраполира тази негова идея върху съперничеството между Китай и САЩ и прогнозира възможно подобно развитие с китайската икономика. Фридман не е случаен геополитически пророк, неговата експертиза се използва от агенциите за национална сигурност на САЩ, така че прогнозите му трябва да се приемат сериозно. Според мен обаче, тогава Троянския кон на американската победа изигра Централната банка на Япония, която разду балона на борсовите активи до огромни размери и Япония затъна в най-големия вътрешен световен дълг - над 240 процента от БВП, от който никога няма да излезе. В резултат икономиката й стагнира и тя вече не е икономическа заплаха за хегемонията на САЩ. Цялата японска икономическа система беше преструктурирана от действията на Японската ЦБ. Това по принцип може да се случи и в Китай, ако комунистическата партия изпусне контрол върху китайската ЦБ, но, според мен, е малко вероятно. Китайската централна банка не практикува нулеви лихви - лихвеният процент в момента е 3.5 и китайската ЦБ не налива масивни "количествени облекчения" от ликвидност в китайската икономика. Едва ли стратегията успяла с Япония може да успее в случая с Китай. На практика това което виждаме в САЩ е възприемане до голяма степен на "голямата държава" практикувана от китайските комунисти в икономиката. Някои американски корпоративни гурута и политолози открито изказват възхищение от ролята на държавата в Китай и пледират за повече държавна намеса в икономиката. Впрочем прави го и Фридман с позоваването на Новата сделка.
  10. Да го погледнем от смешната му страна Проблемът се решава с докосване на клавиш от клавиатура: Забавление в петък: Монетата от 1 трилион долара 8 октомври 2021 г. от Майкъл Махари Чували ли сте последните новини за фалшивата борба с тавана на дълга? Сенатът одобри мярка, която да изрита консервата надолу по пътя още няколко месеца. Така че „борбата“ ще продължи! Увеличението от 480 милиарда долара повишава лимита на дълга до 28,9 трилиона долара, но това ще продължи само до 3 декември. Това означава, че имаме време за повече политически театър. Йеее! Толкова е глупаво, защото има 100% шанс таванът на дълга да бъде повишен. Междувременно министърът на финансите Джанет Йелън иска просто да се отърве напълно от тавана на дълга. Това наистина би било по-честно. Цялата концепция е само циркови номера за кучета и понита. Това получавате, когато имате правителство, напълно неограничено от всякакви конституционни граници. Федералните служители буквално мислят, че могат да правят каквото си искат И те го правят. Иии, разбира се, това струва много пари. Така че те ще продължат да заемат и харчат, докато цялата схема на Понци не се срине. И това наистина е схема на Понци. Не мисля, че това е хипербола. Ако се замислите, целият дебат за тавана на дълга разкрива една мръсна малка тайна. Ако не повишат лимита на заемите, може да се наложи правителството да не изпълни задълженията си. И така, това, което казват, е, че ако не можем да принудим повече хора да ни заемат пари, хората, които вече са ни заели пари, няма да получат връщане. Имаме нужда от нови заеми, за да платим за старите заеми. Това е определението за схема на Понци. Но очевидно всичко това е излишно. Решението е съществувало през цялото време. Те просто трябва да отсекат монета от 1 трилион долара. Аз не съм се шегувам. Това е сериозно предложение, тласкано от „сериозни“ хора. Идеята е, че Министерството на финансите на САЩ може просто да отсече монета от 1 трилион долари от платина, да я депозира във Федералния резерв и да реши проблема с дълга. На САЩ няма да им се налага да заемат повече пари. Веднага ще разполага с 1 трилион долара. Всъщност не съм сигурен защо трябва да е платинена монета. Искам да кажа, те биха могли просто да напишат 1 трилион долара върху салфетка със зелен флумастер и това би било също толкова законно. Но предполагам, че те трябва да имитират че правят някои неща, за да поддържат илюзията за коректност. Това показва колко умни хора могат да бъдат наистина тъпи. Сякаш те надхитрят себе си. Осъзнаваш, че това е тъпо, нали? Това е парична катастрофа, която чака да се случи. Това би поставило инфлацията върху хипердвигателя. Наистина не се различава от това, което направиха в Зимбабве. Знаем как работи това. Но тук имаме работа с умни хора и те ще ви кажат „това е различно“. Те ще предложат всякакви вероятни причини това да работи. Те ще говорят за това, че доларът е резервна валута. Те ви показват някои убедително изглеждащи счетоводни тавтологии. Те ще бърборят и ще се въртят и изведнъж ще си помислите: „По дяволите, да! Монета от 1 трилион долара! Това е билетът за Рая. " Не. Не е. Предполага се, че те могат да предотвратят инфлацията като просто изхвърлят новите пари, когато имат нужда от тях. Но това е федералното правителство, за което говорим тук. Наистина ли мислите, че политиците ще бъдат ограничени с 1 трилион долара в банката? И когато издухат това, можем просто да отсечем още едно от тези весели монети кученца Додекойн. Това би създало още по -голяма каскада от разходи. Разбира се, реалността е, че вече правим това. Фед просто създава пари от въздуха всеки ден, но процесът е по-косвен от сеченето на монета. Това получавате, когато имате цяло училище по икономика, което разединява парите от нещата. Това е истинският проблем тук. Правителството може да създаде монета от 50 трилиона долара. Но не може да създава неща. Бяхме затрупани с теории за да мислим, че парите правят икономиката силна, но в крайна сметка всичко се свежда до правене на реални неща. И хазната не може да създава нещата от въздуха. Чичо Сам не може да сече автомобили, храна, дрехи, стоки, нефт и всички други реални неща, от които се нуждаем. Какво се случва, когато създавате повече пари, без да създавате повече неща? Получавате покачващи се цени. Ето къде сме днес. Гледаме това разиграване. Но отново имаме хора, които упражняват нулева саморефлексия. Те измислят тъпи начини за решаване на проблемите, които сами са създали преди това. Както и да е, гладен съм. Малко ми липсват пари в брой, затова мисля да си взема един лист хартия и да напиша 10 долара върху него. Ще го дам на хората в Макдоналдс. Искам да кажа, ако правителството може да го направи, защо не мога и аз? Ще ви уведомя как става. https://schiffgold.com/fun-on-friday/fun-on-friday-the-1-trillion-coin/ от блога на Питър Шиф
  11. Книгата на Греъм Алисън "Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид", публикувана през 2017 е бестселър номер 1 в класацията на "Ню Йорк таймс" за годината и бестселър номер 1 в класацията на Амазон. Тя поставя пръст в раната на най-важният проблем на нашето време, според мен, може ли да има Трета световна война между САЩ и Китай за световно лидерство и може ли такъв конфликт да бъде избегнат. Греъм Алисън е директор Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science и един от ключовите съветници на американското правителство по стратегически въпроси за политиката на САЩ в Азия, а неговата специалност е Китай. Тук публикувам запис от негова лекция, изнесена пред смесена китайско-американска публика в Пекин през март тази година, по повод на започналата китайско-американска търговска война. От това къде са днес тези отношения, и какви ще бъдат утре, според мен, до голяма степен зависи и стабилността в света. Escaping the Thucydides Trap Mar 29 , 2019 Graham Allison, Director, Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science На 22 март Центърът за Китай и Глобализацията (CCG) бе домакин на Форума за публична политика на Harvard Alumni за 2019 г. в неговата централа в Пекин на тема „Глобалната търговска война и приспособяването на обществената политика”. Бившият декан на школата Харвард Кенеди, проф. Греъм Алисън, изнесе реч на тема „Как да избягаме от капана на Тукидид”. Ако наблюдавате какво се случва в отношенията между САЩ и Китай през последните няколко години, вероятно сте малко объркани, тъй като във Вашингтон тази страна, която четвърт век е била смятана за приятел, сега се разглежда като враг. Китай е страна, която Обама, когато напусна поста си, нарича "стратегически партньор"; по същия начин я наричаше и президентът Буш; по същия начин наричаше Китай и президентът Клинтън; сега официалното определение на правителството на САЩ за Китай е „стратегически противник”. И това е мнението не само на администрацията на Тръмп, но и на цялата политическа класа във Вашингтон. Това е едно от малкото неща, за които демократите и републиканците са почти единодушни. За да се опитам да ви помогна да разберете какво се случва, ще представя една голяма идея, която всъщност е идеята в моята книга, https://www.amazon.com/Destined-War-America-Escape-Thucydidess-ebook/dp/B01IAS9FZY а след това едно още по-голямо предизвикателство, на което, ако знаех отговора, щях да ви го кажа. Но когато се съгласих с моя приятел, г-н Уанг, да споделя с вас какво мисля в момента, но не съм напълно доволен от това, което имам като отговор, така че се надявам някой тук да има по-добри идеи от моите. Президентът Xi e човек, който ясно разбира Капана на Тукидид. Както той често казва, предизвикателството за САЩ и Китай е да се изгради нова форма на отношения между две велики сили. И ако успеем да изградим нова форма на отношения между две велики сили, бихме могли да избегнем Капана на Тукидид. Причината да търсим нови форми на отношения е, защото знаем, че старата форма следва по стъпките, извървяни от толкова много различни страни до конфликт през вековете, често катастрофален конфликт, и това не е точката до където искаме отношенията между САЩ и Китай да стигнат. За да предотвратим това, трябва да имаме нова форма отношения между две велики сили. Каква е голямата идея? Дали Китай расте и се издига? Как възходът на Китай оказва влияние върху САЩ и световният международния ред, в който САЩ е бил главният архитект и настойник? Как може динамиката в "Капана на Тукидид" да доведе до война, особено до война, която никой не иска? Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Днес докъде е валидна тази история на Тукидид за САЩ и Китай? И накрая, как да избегнем капана на Тукидид? Каква е голямата идея? Капанът на Тукидид е опасната динамика, която се случва, когато издигаща се сила заплашва да измести доминиращата дотогава сила. Помислете днес от тази гледна точка за Китай и САЩ. Дали Китай расте или се издига? Да, растежът на Китай е по-бърз от този на която и да е друга държава в историята. Как това се отразява на САЩ? Докато Китай реализира собствената си мечта, това неизбежно засяга позициите и прерогативите, на които САЩ са свикнали на върха на световния ред. Как една такава динамика може да доведе до война? Как Китай и САЩ се озоваха във война през 1950 г.? В динамикана на Капана на Тукидит това съперничество създава уязвимост при външни действия, несвързани с пряко съперничеството между двете страни, а предизвикана от някаква трета страна неволно, при такъв конфликт някой от главните съперници, се чувства длъжнен да отговори, създавайки спирала, която често свършва в конфликт, дори катастрофален конфликт. Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Не, позволете ми да кажа това три пъти бързо. Не, не е неизбежна, не, не е неизбежна. Тази книга не казва, че войната е неизбежна. Целта на книгата е да се предотврати война, а не да се предскаже война, и не да се предполага, че една война би била добра идея. Война ще бъде луда идея, ще бъде катастрофална идея. И ако настъпи война, държавниците няма да могат да се оправдават с някакъв железен закон на историята, заради неуспехите им да предприемат действия, които биха могли да предотвратят войната. Целта на тази книга е да се опита да мотивира мисленето на китайците и мисленето на американците и мислещите хора в други части на света. Какво можем да направим, за да предотвратим поредица от събития, които биха могли да завършат с война. Това би било катастрофално за всички. Къде днес стои това съперничество? Точно на пътя. Ако Тукидид наблюдаваше, щеше да ни каже: "Това ми изглежда като най-великата изгряваща сила, насочваща се към директен сблъсък с най-колосалната управляваща сила, която някога светът е виждал. Класическа ситуация - имаме неудържима мощ на една нова устремена към върха сила и непоклатима мощ на друга преграждаща пътя й към върха сила. Очаквам с нетърпение да видя най-великия сблъсък на всички времена." Мисля, че това щеше да каже. Както ми каза моят домакин д-р Ван, мислех за девет възможни начина за бягство, но имам нужда от нещо по-добро от всички други, които вече имам в списъка си. Но ще се опитам да стимулирам въображението ви. Тукидид е считан за баща и основател на историята, написал първата книга за историята. Нарича се "Историята на Пелопонеската война". И става дума за войната между Атина и Спарта, която разрушила двете големи водещи градове-държави в Класическата Гърция. Капан на Тукидит е термин, който измислих преди осем години, за да изградя ясна представа за Тукидид. Това е негова идея, не моя. Идеята е, че когато издигаща се сила заплашва да измести от позицията й утвърдена сила, резултатът често е война. Дали Китай расте или се издига? Отговорът е да. Направих тази кратка презентация и графика за моята ТЕД реч, но всъщност това е вариант на моя статия, което написах за China Daily, когато те ме попитаха какво се е случило в Китай, което ви впечатлява най-много през 40-те години от неговото ново начало, започнало през 1978 година. По онова време на началото, какъв процент от китайците са се борели да оцелеят с по-малко от два долара на ден? Това е най-ниската степен на бедност по критериите на Световната банка. Предположете какъв е верния отговор? Какъв процент китайци са имали по-малко от два долара на ден? Деветдесет процента, девет от всеки десет. И ако имате два долара на ден, по-голямата част от деня ви минава, като се опитвате да намерите достатъчно храна, за да изхраните вас и вашето семейство, като под "изхраните" се разбира да оцелеете. Сега, 2018 г., четиридесет години по-късно, това, което се е случило е че тези деветдесет процента станали един процент. До днес деветдесет и девет процента от китайците са били повишени над това ниво. Това е около осемстотин милиона души. Никога досега в историята не сме виждали такова чудо в обръщане на пирамидата на бедността и Си Дзинпинг каза, че до края на 2020 г. броят на тези бедни хора ще бъде нулев, напълно премахнат. Изгряваща или издигаща сила ли са Китай? За тази аудитория от Харвард някои от вас могат да си спомнят този мост точно пред училището Кенеди и бизнес училището. Виждам го от офиса си. Изграждането на този мост започна, когато бях декан на школата Кенеди. Проектът започна през 2012 г. Това беше двугодишен проект, за който се твърдеше, че ще бъде завършен до 2014 г., но казаха, че ще отнеме още една година. Чак през 2017 г. мостът беше окончателно завършен с три пъти над бюджета. Тук в Пекин има мост, който се нарича мост „Санюан“, по него има около два пъти повече трафик. През 2016 г. правителството на Пекин реши да го обнови. Колко време отне да се обнови моста Санюан? Можете да отидете на YouTube и да видите това, отговорът е четиридесет и три часа, 43 часа. И така, както казах на [пекинския] заместник-кмет, докато ми гостуваше в Школата Кенеди на Харвард, казах му да доведе строителната си група в Харвард и да завърши най-после Харвардския мост. Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност. През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП. Какво означава това? Отговорът е голям ефект навсякъде. Един пример е търговията. В началото на века САЩ бяха доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. През 2017 г. Китай вече е доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. Тъй като Китай се издига, той неизбежно измества американските предложения и прерогативи, с които САЩ са свикнали. В настоящия дебат дали Китай може да бъде изолиран от САЩ или от глобалната икономика, контрааргументът е: какво реално означава това в свят, в който Китай всъщност е доминиращ търговски партньор в Азия? Трудно е дори да се даде някакво съдържание на идеята. Това е тест, който давам на моите студенти в Харвард: питам ги кога може Китай да стане номер едно? И студентите трябва да попълнят дясната колона. Имам 46 индикатора, така че те пишат 2020, 2030, различни отговори. И тогава им показвам истинското състояние на нещата, което фиксира статистически, че всички тези неща вече са факт. Китай вече има най-голямото производство. Китай вече има най-голямата средна класа и вече има най-много милиардери. Китай вече има най-големия БВП, измерен чрез паритет на покупателната способност. Най-дълбокият анализатор и познавач на Китай до смъртта му през 2015 г. беше основателят и строителят на Сингапур, Ли Куан Ю. Той беше и мой учител за Китай. Имах голямо щастие да го познавам в продължение на много десетилетия и прекарах много време с него. Всъщност написах книга за него. Един от въпросите ми към него в тази книга е: сегашните лидери на Китай, това е Си Цзиняпин и Комунистическата партия, сериозни ли са за изместването на САЩ като доминираща сила в Азия в обозримото бъдеще? Китайците обикновено намират този въпрос много неудобен. Китайските учени го смятат, че е още по-неудобен. Така че не можете да накарате повечето китайски учени да отговорят на този въпрос. Лий Куан Ю беше на осемдесет и осем години. Той просто казваше нещата, както ги вижда. Какво казва той? Разбира се. Защо не? Кой може да си представи иначе? Как може Китай да не се стреми да бъде номер едно в Азия сега? В книгата си изследвам последните петстотин години история. Има 16 пъти, 16 случая, когато една изгряваща сила заплашва да измести доминиращата сила. 12 от тези случаи приключват с война, четири не. В книгата ги обсъждам. Всъщност, ако отидете на уебсайта Thucydides trap, просто го сложете на екрана си. Ще видите случаите и източниците и има спорове за тях. https://www.belfercenter.org/thucydides-trap/case-file Това, което е интересно в различните 12 случаи е, че резултатът е насилствен конфликт. Но в четири от случаите няма война. Да се каже, че войната е неизбежна е голяма грешка, тя не е неизбежна. Да се каже, че има много сериозна опасност от война е правилно. Всъщност войната е резултатът в 75 процента от случаите и е избегната в 25 процента от тях. Това е сложно и всеки случай е различен, но по принцип има три слоя на историята. Първият слой е материалният, който Маркс би нарекъл "обективни условия". Вторият слой е възприятия, емоции и психология, което Маркс би нарекъл "субективно". И трето е политиката, борбата на всяка държава за могъщество. Нека вземем за пример Китай днес, който осъзнава мечтата си да бъде отново велик, голямото възраждане на великия китайски народ. Тук не става въпрос за САЩ, не говорим още за изтласкване на САЩ. Тук просто установяваме факта, че Китай взема огромна маса крайно бедни хора и ги прави по-малко бедни. И след това тези хора с относително малко пари ги прави ниска средна класа и от ниска средна класа в перспектива ги прави по-богата средна класа. Стремежът на китайците да станат богати е благороден, разумен и разбираем стремеж. Но въздействието на това върху Америка, тъй като тя е свикнала да бъде на върха на хранителната верига в света, най-големият търговски партньор, най-големият брой милиардери, лидерът на информационните технологии или нещо друго, за Америка това е неприемливо. По същия начин, както и за Великобритания беше, когато Германия започна да става силна, същото беше и за Спарта, когато Атина става по-силна. Така че в това, първо, имате реалност, обективните условия. Второ, обективните условия се обработват чрез възприятия, емоции и психология, което често води до погрешни схващания. В линията на Тукидид това беше страхът на Спарта от изгряващата мощ на Атина. Комбинация от възприятие и емоция и психология, която често се превръща в погрешно схващане и дори погрешно изчисление. И накрая, в сферата на политиката, в която всяко едно правителство не иска да има някакъв противник на правото си по въпроса за националната сигурност. Всеки се бори да бъде по-твърд от политическите си опоненти. И всъщност в настоящия дебат във Вашингтон можете да видите позицията на демократите да подкрепят мълчаливо Тръмп срещу Китай, което изглежда трудно да се повярва. Но така работи политиката, особено политиката по въпросите на националната сигурност. Затова подреждайте тези три неща едно върху друго, реалността, възприятията и политиката, това като комплекс създава огромна уязвимост от някакво външно действие на трета страна, което действие може да се се превърне в спусък, освобождаващ един механизъм на спирала, водеща до война. Нека ви припомня какво се случи през 1914 г. Имаше съперничество между Германия и Великобритания. Един ерцхерцог, второстепенна фигура в Австро-Унгария, е убит в Сараево през юни 1914 г. Той не е свързан с Великобритания. Не беше свързан и с Германия. Но това действие и реакциите в рамките на шест седмици доведоха до война в цяла Европа. И за четири години тази война унищожи цяла Европа и позицията на Европа като лидер на света по това време. Така че действия или злополуки от трети страни, външно поведение, могат да произведат този набор от реакции, особено в периода на уязвимост. И аз бих казал, че като гледам на сегашните отношения между САЩ и Китай, имам такава глава в книгата, съществуват пет потенциални такива спусъка за война. Двата най-тревожни в момента са Северна Корея и Тайван. Позволете ми да споделя моето мнение как можем да избягнем Капана на Тукидид. Досега съм намерил девет възможни начина за бягство. Ще спомена два от тях, само за да стимулирам въображението ви. Надявам се, че ще чуя някои други. Така че според мен първото и най-важно е признаването. Това дойде като идея от мой китайски приятел. Той каза, защо просто не си признаем, че ние сме заплашени от Капана на Тукидит? И двете ни държави са изправени пред състояние, структурно състояние, в което Китай се издига и ще продължи да се развива за своя собствена изгода, а не за вас. И вие ще продължите, американците, да се опитате да запазите лидерство си в международния световен ред, защото това ви осигуряваше седем десетилетия без голяма война на върха на световния ред и това беше страхотно и вие сте убедени, че това е вашата мисия. Това съперничество, ние признаваме, създава уязвимост и за вас, и за нас. Да вземем това като един сложен пъзел и да се запитаме как в една нова форма на отношения между две велики сили можем да се справим с тази уязвимост, за да предотвратим някои трети страни да ни провокират по начин, който води до война. Какво би означавало това? Първо, признаване на системната заплаха. Това е системна заплаха, която идва от структурната реалност, а не от намерението на някоя от страните. Второ, съвместно предотвратяване на кризата. Така че предприемане на съвместни действия за предотвратяване на кризи. Например, са се запитаме как може Тайван да направи нещо, което да ни завлече във война? И след това, какво можем да направим сега, преди това да се случи, за да го предотвратим? Да се запитаме, как биха могли събитията в Северна Корея да доведат САЩ и Китай до война? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? Как може един инцидент в Южнокитайско море да доведе до ескалация? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? По принцип идентифицирайте 1/какви са възможните пътищата към война, 2/ какви са начините за предотвратяване на кризи и 3/ какви са начините за управление на кризи, Подгответе се за криза, защото знаем, че въпреки нашите най-големи усилия да предотвратим криза, ще се случи все нещо. И така, когато нещата се случват, искате да имате установени линии на комуникация. Искате линии за комуникация на няколко нива. Бихте искали да имате пряка комуникация и между вашите военни, така че те да могат да говорят помежду си много откровено. Това са три елемента на това, което по същество определят справянето с кризи. Втората идея за деветте пътя на бягството, която отново дойде от китайски колега в Шанхай, е комбинация от китайска идея и американска идея. Китайската идея идва от династията Сун. Това е преди около хиляда години. Тогава Сун се бори с едно северно манджурски племе, наречено Ляо, и двете страни в крайна сметка сключват договор. Да имат това, което наричат "партниращо си съперничество". Съперничество от една страна и партньорство от друга. Как можете да бъдете в съперничество и партньорство? Отговорът е, добре, в живота понякога имате сложни отношения. Така е при Apple и Samsung, тези две компании са жестоки конкуренти, продаващи смартфони, и всъщност Samsung е победил Apple внастоящата надпревара за продажба на смартфони. Но също така Samsung е най-големият доставчик на Apple. Така че има партньорство в някои отношения и съперничество в други. Какво е това? Това всъщност не е толкова различно от идеята, която Джон Кенеди измисли след кубинската ракетна криза. Не забравяйте, че при кубинската ракетна криза почти имаше ядрена война, която можеше да бъде унищожителна за стотици милиони хора. Кенеди тогава смяташе, че светът едва е оцелял. Така че след това той беше убеден, че не можем да си позволим да продължим по този път отново. Трябваше да намерим някаква алтернатива. И тогава той изнесе известната си реч, четири месеца преди да бъде убит, речта му в един американски университет, в която той каза, че ще трябва да се съгласим да живеем в „един свят, отворен за разнообразието, отворен за разообразието, но в който аз ще продължавам да бъда убеден анти-комунист. Все още вярвам, че Съветският съюз е империя на злото. Все още вярвам, че правителството на Америка и американската форма на управление са най-подходящата форма на управление, но аз трябва да намеря някакъв начин да живея със Съветския съюз, макар и да не го приемам за нещо добро." Така че, дали бихме могли да вземем тези две идеи и да ги обединим, за да произведем някаква концепция, която би била стратегическа обосновка за отношенията между САЩ и Китай. Не знам. Всеки един от деветте пътища за бягство, които съм идентифицирал, има своите плюсове както и своите недостатъци. Никой от тях не ми изглежда на сто процента убедителен в този момент. Ето защо продължавам да търся. На този етап само съм сигурен, че имаме голямата идея на Тукидид за едно голямо предизвикателство. Имам и молив, надявам се да напиша някои добри идеи с него. https://www.chinausfocus.com/foreign-policy/escaping-the-thucydides-trap

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...