Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    3422
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    109

Б. Киров last won the day on Декември 9

Б. Киров had the most liked content!

Репутация

3276 Професор

Всичко за Б. Киров

Лична информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    история, изкуство, литература, кино

Последни посетители

3577 прегледа на профила
  1. Б. Киров

    Мислене чрез образи

    Ключовата дума според мен е „съзнанието”; чрез абстракция без сетивност би могло да се постигне ново знание, което се прибавя към съ-знанието, един ограничен субективно кръг от цялото знание, самоосъзнал се като такъв. Образите обаче са присъщи единствено на съзнанието, и да, съгласен съм, след извеждане на ново понятие чрез абстракция, то отново се конвертира в индивидуална образност в съзнанието. Така е устроен да мисли човешкият мозък, който учените се опитват да възпроизведат като изкуствен интелект, чрез машини.
  2. Б. Киров

    Мислене чрез образи

    Може би знакът като валидиран абстрактен образ. Човешкият интелект според мен може да преминава от индивидуален образ към общовалиден абстрактен знак, както и от общовалиден абстрактен знак към субективен негов образ, но изкуственият интелект оперира единствено с абстрактни знаци. Това е основната причина ИИ да не може да създава изкуство /засега/, което е образност /индивидуална субективност/.
  3. Според мен, това че Лиа Грийнфелд пише синтезирано и без да навлиза в пунктуални подробности е неин плюс като автор - предполага се, че не пише за ученици в гимназията или за първокурсници в университета, всъщност стила й много "висока топка" за стандартите, с които е привикнал българския читател, тя е автор с широтата, подхода и стила на Арнолд Тойнби към историята и материята в тази дисциплина, търси и намира повече философията на историята, отколкото да рови и подрежда като аптекар купища от факти, имена и цифри, и пише в интердисциплинарна област между история, социология и социална психология, което е уникално и оригинално. Доколкото прочетох биографията й, тя не е "изгонена" от СССР, а родителите й са от първите съветски етнически евреи емигрирали по свое желание в Израел през 1967, освен това е потомствен интелектуалец от най-високо ниво, каквито в България за съжаление са единици малко пресилено казано, просто няма. Но не обсъждаме личността, а текста й. Това, което прочетох за руската история, според мен е дълбоко анализирано и блестящо синтезирано. Ако някой желае да бъде опонент, трябва да се аргументира конкретно. Между другото, по линия на единия от родителите си е в много близка родствена връзка с Евгений Примаков, това разбира се е офтопик и няма абсолютно никакво отношение към нейните книги.
  4. Според мен, доколкото познавам руската история и литература, в частта си за руската нация ще издържи историческа, икономическа и социално психологическа проверка. Тя, авторката, много точно е отбелязала ключовия момент за формирането на руската нация - времето на Петър Първи - и елита, формирал руската нация, придворното дворянство на Петър. Да, но това е близо 200 години след като се формира английската нация с реформацията на църквата и формирането на английското "трето съсловие". Вижте биографията на този човек: https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Cromwell Thomas Cromwell was born around 1485, in Putney, Surrey, the son of Walter Cromwell, a blacksmith, fuller and cloth merchant, and owner of both a hostelry and a brewery.[5] Walter Cromwell is considered by some to be of Irish ancestry.[6] Thomas's mother, Katherine, was the aunt of Nicholas Glossop of Wirksworth in Derbyshire. She lived in Putney in the house of a local attorney, John Welbeck, at the time of her marriage to Walter Cromwell in 1474 Accounts of his activities in France, Italy and the Low Countries are sketchy and contradictory. It is alleged[8][by whom?] that he first became a mercenary, and marched with the French army to Italy, where he fought in the battle of Garigliano on 28 December 1503. While in Italy, he entered service in the household of the Florentine banker Francesco Frescobaldi Позже он посетил ведущие торговые центры в Голландии, пожив среди английских купцов и создав сеть важных контактов во время изучения нескольких языков. Ещё через пару лет он занимает аналогичную должность в городе Кале, тогда принадлежавшем Англии. В какой-то момент он вернулся в Италию. Записи указывают на то, что он оставался в Риме в июне 1514 года,[6] хотя документы в Ватиканских архивах предполагают, что он был агентом архиепископа Йоркского, кардинала Кристофера Бейнбриджа и прорабатывал английские церковные вопросы перед Трибуналом Священной Римской Роты.[7 Томас Кромуел става канцлер и държавен секретар на Краля и урежда всичките му дела, всъщност той управлява Англия зад гърба на Хенри. По произход и живот той е това, което днес се нарича "самонаправил се човек" - типичен представител на третото съсловие, предприемачите. В Руската история няма такива типажи от третото съсловие, защото такова просто няма, то се появява едва в края на 18 и началото на 19-ти век, и тези хора практически нямат представителство до абдикирането на Романови. Руската интелигенция е дворянска, дори тази извършила болшевишкия преврат произхожда от т.н "разночинци", дребни дворяни. В Англия нещата стоят съвършено различно като социално-икономическа структура на обществото, респективно нацията.
  5. +++ за твоя постинг и за цитирания тук текст, http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2205-2013-10-24-13-57-08 който е едно от най-оригиналните и блестящо написани социологически /на границата с много други науки/ изследвания, които въобще съм чел досега.
  6. През 2016 е публикувана една книга, разглеждаща темата за новия руски национализъм на базата на голямо социологическо проучване, проведено на три етапа през 2005, 2013 и 2014 г. Тази книга е изследователски проект на тема "Изграждането на нацията, национализма и новото"друго"в днешна Русия" (NEORUSS) 1, финансиран от Норвежкия съвет за научни изследвания по програма NORRUSS, номер на проекта 220599. Допълнително финансиране е предоставено от Фондация за свобода на изразяването (Fritt Ord). Проектът включва изследователи от Департамента по литература, регионални изследвания и европейски езици към Университета в Осло, Норвегия и Изследователската група за Русия, Евразия и Арктика в Норвежкия институт по международни отношения в Осло, Норвегия с допълнителен принос от още десет изследователи от пет държави (Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати). http://www.oapen.org/search?identifier=605858 "Авторите достигат до интересна гледна точка - идеята, че днешна Русия всъщност изглежда много като руската империя преди близо 100 години. От възстановяването на казашкото движение, наблюдавано през 19-ти век чрез популяризирането на местните казашки организации и укрепването на уличните патрули до популярните препратки към руската империя, а не към Съветския съюз, доказателствата сочат, че 70-те години съветско управление са били само прекъсване на естественото развитие на страната. Но, както установяват Михаил Алексеев и Хенри Хале с подробности в глава 7 от проучването, руснаците не изглеждат заинтересовани от териториално разширяване на Русия. Сравнявайки резултатите от национално проучване през май 2013 г. и ноември 2014 г., седем месеца след официалното присъединяване на Крим, националната гордост е висока и леко се е увеличила в последното проучване. Проучването за 2014 г. обаче показа значителен спад в подкрепата за по-нататъшно териториално разширяване.Така че може би сегашните международни отношения на Русия не трябва да бъдат означени като сценарий "Студена война II". Може би по-подходящо би било определението "връщане към realpolitik". https://www.washingtonpost.com/news/monkey-cage/wp/2016/05/30/surveys-show-russian-nationalism-is-on-the-rise-this-explains-a-lot-about-the-countrys-foreign-and-domestic-politics/?utm_term=.19fd2f60eff5 От първия линк може да се свали пълния текст в пдф формат, цитатът от втория линк е коментар за книгата във "Вашингтон пост". Тук ще публикувам само графиките с малко мои бележки към тях: Фиг. 1 Преобладаващ брой респонденти на национално ниво /около 70 % през 2014/ на въпроса „Считате ли, че Русия за част от Европейската цивилизация или тя е нещо друго?” отговарят, че тя е микс от Европейска и Азиатска цивилизация /30 % на национално ниво през 2014 и съответно 64 % от московчани през 2013 дават такъв отговор/ и че Русия е „своя собствена цивилизация” /35 % на национално ниво през 2014, но само 10 % от московчани през 2013/. На същия въпрос с мнение, че Русия е част от азиатската цивилизация на национално ниво през 2013 са отговорили положително 8 %, а че е част от европейската цивилизация около 18 %. Съответно на същия въпрос, както би могло да се очаква, московчани са отговорили, че Русия е част от европейската цивилизация /19 %/ и че е част от азиатската – едва 4 %. Фиг. 2 Преобладаващо мнозинство /близо 90 %/ са отговорили, че се гордеят с руското си гражданство, а още повече /около 95 %/, че се гордеят с етническата си принадлежност. Много малко хора /под 30 %/ подкрепят идеята за реставрация на СССР. Още по-малко хора /около 20 %/ подкрепят идеята за Новорусия на базата на славянски съюз. Фиг. 3 Около 35 % от респондентите виждат оптимален вариант за границите на Русия „както са сега” – това е най-голямата група от анкетираните, приблизително по равно за етнически руснаци и други етноси Следващата по големина група са отговорили, че предпочитат границите на Русия да са „като в бившия СССР”, тези хора са около 30 % общо, като тук разликата между етнически руснаци и други е съществена И около 20 % предпочитат в границите на Русия да се присъединят Украйна и Беларус Най-малката група, около 12 %, са отговорили „като сега, но със Северен Кавказ и ислямските републики” Фиг. 4 За 9 години /2005-2014/ се е повишила много подкрепата за мнението, че етническото многообразие прави по-силна Русия, сумирания процент на тези, които вярват в това надхвърля 85 %, като над 60 % от тези 85 обачи са на мнение „че в някои отношения засилва в други прави по-слаба Русия”; едва 15 % през 2014 смятат, че етническото многообразие прави по-слаба русия, като проценът на такива хора през 2005 е бил над 40 %. Фиг. 5 На фона на етническата толерантност демонстрирана в отговора на предишния въпрос, когато се стигне до кръга на семейството, точно огледално голям брой респонденти, сумирано около 80 %, заявяват, че са против сключването на брак на членове на техните семейства с човек от друга етническа общност. Фиг. 6 Графиката показва процентите на респонденти, отговорили на въпроса „Какви трябва да бъдат националните граници на Русия?” Преобладаващ отговор от 37 % е „същите като сега” Следват с по 21 % „да се прибавят предишните славянски съветски републики” и „в старите граници на СССР” 13 % са отговорили да се прибавят мюсюлманските и севернокавказки съветски републики. 8 % не са отговорили.
  7. Б. Киров

    Мъже, Жени, Сила и Слабост

    "She's the only man in my cabinet." David Ben Gurion, speaking of Golda Meir
  8. Много зависи от гледната точка. Така например, надигането на национализма и сепаратизма в Европа от гледна точка на финансовите потоци означава по-малка сигурност за тях. Например оттеглянето на редици големи корпорации при възможността Каталония да се отдели от Испания. Но оттеглането на капиталите не означава тяхното намаляване – те отиват към друго по-сигурно място. От друга гледна точка, военното напрежение в Европа около кризата с Украйна означава по-големи бюджети за ВПК в основните заинтересовани страни, значително по-големи. Те стават оправдани пред народите. От тази гледна точка националистичния популизъм и сепаратизъм работи по различен начин за различни кръгове, балансът на силите се определя от най-големите заинтересовани играчи, а не от малките актьори. Неспособността на слабите във военно отношение отделни държави в Европа увеличава ролята на американската защита и военни технологии, реципрочно напрежението оправдава увеличаването на разходите от другата страна. Това се случваше непрекъснато по времето на Студената война в двублокова схема и някои го етикираха като „мирно съвместно съществуване”.
  9. Славянофилството и православието са политически атрибути за принадлежност и се използват като такива инструменти. Русия едновременно ги използва като вътрешно сцепление и опит за разширяване на външно влияние. Естествено антиамериканизма е също такова средство - външно и вътрешно, но той, според мен, има и обективни корени, защото руските интереси в Европа, а отчасти в Азия и Близкия изток влизат в противоречие с американските интереси, САЩ гледат на същите региони като на зони на тяхна национална сигурност, това е описано в официалните им документи. Същото важи и за Китай, но китайците имат съвсем различен подход към Европа от този на Русия, за тях Европа е по-интересна и добра като партньор еманципирана от американско влияние и относително сепарирана национално, но не разделена, за да могат да постигат икономически изгодни договори с отделни държави и групи от държави. САЩ, Русия и Китай обръщат специално внимание на държавите от Централна Европа /Вишеградската четворка/ и на Балканите с коренно противоположни интереси. САЩ разглеждат Русия като конкурент на техните интереси в Европа, специално в Източната й част и затова правят подобни социологически проучвания на цитираното в другия раздел, доколко източната част на континента би могла да бъде реално обект на откъсване от тяхната сфера. Същевременно конкурент номер едно в световен мащаб за глобалните им интереси е Китай, не Русия. В едно бъдеще изостряне на американско-китайски конфликт, според мен, САЩ биха потърсили като партньор Русия с цената на известни отстъпки, но това са само предположения и хипотези.
  10. Русия днес, според мен, още от времето на Елцин има ясно дефинирана национална идеология като многоетническа унитарна православна държава. след забраняването на КПСС там след опита й за неокомунистически пуч, Русия ясно е декларирала отказ от идеологията на комунизма на държавно ниво, за разлика от Китай. Руските политически и геополитически стратези, които определят външната политика на Русия /Примаков/ гледат на световния ред като на многополюсен свят, един от които полюси, според тях, е Русия. Русия по формулировката на Хънтингтън е държава-ядро на православието и като такава претендира за влияние в своята цивилизационна сфера. Доколко това е възможно в днешния свят е друг въпрос. Русия през 2050, според футуристични, но изчислени върху реални показатели, прогнози ще бъде с БВП по покупателна способност най-голямата икономическа сила в Европа, изпреварвайки Германия. https://www.pwc.com.tr/en/yayinlar/arastirmalar/2050-dunya.html Руските политически лидери много добре знаят това и работят за бъдещето на Русия като регионален център в Европа и Азия с много по-голяма тежест от днешната, в този смисъл времето работи за тях. Въпросът е във все по-голямото им отдалечаване от възможността потенциално да бъдат някаква глобална сила, тъй като разликата между тях и САЩ и Китай расте много бързо и след 30 години тя ще бъде още по-голяма като потенциал. Ето защо стратегията им във външнополитически план е да работят за многополюсен, а не двуполюсен или еднополюсен свят. С преобладаващото участие и контрол на държавна собственост върху средствата и производство и върху частния бизнес обаче, Русия автоматично минава към виждането за бъдещия свят от икономическа гледна точка като контролиран от държавна икономика и елити, което я прави по-близка с китайското виждане. Сближаване обаче между Китай и Русия на тази плоскост за Русия означава да стане "трибутарна" /подчинена държава на "големия брат" Китай, което, според мен, е напълно неприемливо за руските национални лидери, били те по-ляво или по-дясно ориентирани. Така че Русия ще търси самостоятелно място под слънцето като "държава ядро" на православието и славянството, това е нейната доктрина.
  11. Напълно точна и недвусмислена формулировка на нация от гледна точка на марксизма и ленинизма дава Сталин, най-напред с една брошура писана през 1913 под редакцията на Ленин, а по-късно доразвита от него в отговор по националния въпрос през 1929: http://grachev62.narod.ru/stalin/t11/t11_38.htm В този негов отговор той синтезирано излага цялата концепция на съветската власт по националния въпрос. По същество идеите за "народен фронт", "пролетарски интернационализъм" и "социалистически патриотизъм" са ехо на тези негови формулировки.
  12. Б. Киров

    Лична митология

    Едип убива баща си Лай, но не знае кой е той. Преди това е бил изхвърлен да умре от същия цар Лай, на когото предсказали, че ще бъде убит от сина си. Когато го изхвърлили в река, царят /биологичния баща на Едип/ заповядал и да го вържат за краката /оттам и името му Едип - "човек с деформирани крака"/, но той бил спасен от Полиб, цар на Коринт. Едип убива не баща си, а спречкал се с него странник, когато го убива той знае, че негов баща е цар Полиб, който го е отгледал, а не странника, който е убил. После се жени за Йокаста, биологичната му майка, но отново не знае това. Трагедията настъпва с узнаването. Фройд експлоатира сюжета както му е изгодно и го обръща, за да го постави в основата на теорията си; той самият е имал много комплексирани отношения със своята майка.
  13. Има различни видове политически популизъм и популисти. От идеологическа/икономическа гледна точка най-общо казано популизмът може да бъде ляв или десен. В света днес има две глобални идеологии - лявата е комунизъм, дясната е либерална демокрация. Парадокс е, поне на пръв поглед, че днес във възход, включително и в България, е националистичния популизъм. За мен корените на това явление са във временното отдръпване и неуспех на либералната демокрация и комунизма, вакуумът се запълва от национализъм. Друг е въпросът как се използва този национализъм като инструмент от двете глобални идеологии. САЩ по всяка вероятност се преориентират от реториката и идеологията на либералната демокрация /която е глобализъм/ към стратегия на "гъвкаво реагиране", включваща национализма в тяхната глобална стратегия. Това между другото е пълен триумф на вече покойния Хънтигтън с неговата теория за "сблъсък на цивилизациите". Рефлективно в свързаната с тях западна сфера протича ефект на доминото, което изважда на преден план националистическия популизъм. Китай, като основен стожер на другата глобална идеология, комунизъм, също борави умело с инструмента на национализма, защото конфуцианството по същество е китайски национализъм. Не бива обаче, според мен, да си правим илюзии, че това, което виждаме като възраждане на национализма и съответно националистическия популизъм, е нещо повече от инструмент на една от двете глобални съперничещи си идеологии и икономически практики. И България не е изключение.
  14. Имам предвид да има правителствени и общински програми за десегрегиране в големите градове, каквито програми има в САЩ за негрите от 70-те години, такива програми има и в скандинавските държави, различават се по методи и мащаб, но като насоченост са еднакви. Държавата и общините поемат финансово и организационно тази тежест. Опитът на САЩ е много ценен, защото те са имали същия проблем с чернокожите и са го решили в общи линии успешно. Същите расови предразсъдъци за непълноценност и природна склонност към престъпност и интелектуална малоценност, тук сме го обсъждали в други теми. Днес чернокожите в САЩ са успешно интегрирани и голяма част от тях са добре образовани платени, съществен сегмент от средната класа. Но са започнали преди всичко с дегетовизация. Това по лесния или по трудния начин ще стане и тук, по-добре по лесния, защото трудния е свързан със социално напрежение и взривове. Ако се направят изчисления какво се плаща като социални помощи за безработица, инвалидност и отглеждане на деца от самотни майки /което вече е бизнес сред циганите/ ще излезе една сума през годините, която е изтекла в съд с пробито дъно, с която е могло да се построят общински/държавни жилища за тези хора, като същевременно те ги изплащат разсрочено работейки /голяма част могат да бъдат включени да работят в самото строителство и така да изплащат/. Да, но това ще удари имотната мафия и спекуланти, защото ще смъкне раздутите цени на имотите в градовете, особено София, Пловдив, Варна, Бургас, защото сега цената е поне двойна на реалните разходи на строителя, ако не и тройна, ще изчезне спекулата и далаверата с имотния пазар. Затова "мижим" и чакаме таванът да падне отгоре.
  15. + За това съм съгласен с теб и слагам + на тази част от постинга ти. Да, те са различни, но според мен, има и много общи неща, като например право на равен достъп до жилище и право да не бъдат сегрегирани от другите етнически общности. Циганите в България сега нямат тези полагащи им се като на етническа група от българската нация основни права. Ниското им образование и изключване от трудовия пазар са последствие от сегрегацията.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×