Discovery

Самото осъзнаване че в същноста на реалноста се крие хармония, че във света няма случайни и безмисленни неща а всичко се контролира от някакъв збор от закони които откриваме и осъзнаваме, изпълва душата на един истински учен с дълбоко удовлетворение. Това дълбоко чувство за красота и елегантност дълбоко заложени в тъканта на реалноста е движещата сила на тези личности. Те много добре са знаели че няма да им стигнат и 1000 човешки животи за завършването на цялостната картина на Природата но са продължавали водени от това дълбоко заложено в човешкият разум усещане на удовлетворение от откриването на законите на които се крепи Вселената

Науката е наистига едно колективно начинание но основните нейни постижения не са плод на това колективно търсене а на отдели личности като Николай Коперник, Исак Нютон, Алберт Аинщайн и други. Ако всички занимаващи се с това търсене стигнат до извода че няма смисъл да продължават защото целта която преследват е недостижима за тях смите зареди продължителноста на живота им, и може би даже продължителноста на живота на човечеството като биологичен вид, то няма да съществува нещо такова като наука. Самото съществуване на закони във Вселената дават граница на знанието като цяло. Разумът стигайки до най - фундаменталните закони управляващи реалноста може да се докосне до всяко явление в света управляващо се от тези закони. Някой биха оспорили това твърдение с тезата че не можем да сме сигурни че зад законите които смятаме за фундаментални не се крият други, и така да съществува едина безкрайна редица от закони върху закони. Дори днес съществува теория която макар и недовършена може да претендира за такава която разглежда реалноста на най-фундаментално ниво и това е теорията на струните. Но не трябв да забравяме че Вселената наистина може да изглежда на нас стоящи върху тази прашинка която наричаме дом като безкрайна. Но тя е имала начало. Момент на сътворение, и следователно начален сбор от фундаментални закони(познати или непознати). А ние наистина може да сме толкова малки че да се чувстваме изгубени в нейната сложност и необятност, но както казах в предишният коментар ние и всички други същества надарени със съзнание и разум пръснати из вселената сме най-незначителният но същевременно най-великият нейн елемент. Що се отнася до удоволствието нима Аинщайн не е изпитал радост и удовлетворение поглеждайки към вселената за първи път през погледа на относителноста и изхвърляйки старата Нютонова картина извън играта? Неговата теория не съществува поради липса на някой който да я опровергае а защото е била доказана множество пъти чрез експерименти. Бъдещите открития могат само да я допълнят но не и да отхвърлят. Критиката е в основата на Науката но Теориите не се градят просто така. Те винаги се изграждат на базата на някакви данни или поне на базата на дадена логическа необходимост

Ако това е общият случай науката нямаше да е стигнала до нивото на което е сега.

Здравейте всички. Надявам се да сте чували латинската сентенция Scientia potentia est(Знанието е сила). Знанието наистина е най - голямата сила на света и от човека зависи неговото приложение за добро или зло. Чрез него човекът може да разрушава и твори светове. Човечеството ще платща скъпа и прескъпа цена докато не разбере това. От това може би зависи нашата съдба като вид. Един от най-известните примери е яренната енергия. Тя бе използвана за оръжие, изтребило десетки хиляди хора и техни поколения в Хирушима и Нагасаки, и сега заплашващо цялото човечество. Но това не означава че това е единствената гледна точка на която може да се уповаваме. Уравнението обясняващо разпада на атома и връзката между материята и енергията ни разкри един фундаментален факт за вселената, разкрива как във първите мовенти на съществуването й енергията се превръща в материя давайки началото на частиците от които се състоят нашите тела и материята като цяло, а да не говорим за всички други полезни приложения за ядренната енергия днес. От това единственно уравнение, от този единствен факт за света идва живот и смърт. От духовна гледна точка обаче знанието играе много по дълбока и важна роля. Няма нищо по бързо от човешката мисъл. Тя може да ни отведе навсякъде дори до началото и края на самото време. Изучавайки светът около нас и нашата собствен вътрешен свят ние се впускаме в една епична Одисея за отговор на фундаменталните въпроси на човешкото съществуване която трябва и ще ни научат да ценим живота във всички негови разновидности и нашето кратко съществуване във вечността. Един от най-мъдрите хора съществували някога-Цар Соломон е казал в книгата си "Еклисиаст": "Голяма мъдрост-голямо страдание, и който трупа познание трупа тъга." Соломон е прав защото докоснем ли се веднъж до необятноста на на Вселената, ние за целият си живот ще останем с разбиранито за нашата незначителност и мимолетност в огромните океани от пространство и време в които се опитваме да намерим своето място. "Човекът е като тръстика най-крехкото нещо в света, но човекът е мислеща тръстика"(Блез Паскал). Ние може да сме едни от най - дребните елементи във Вселената но същевременно сме и най-велики, защото сме съзнанието на Вселената. Нашият Разум е едно огледало за Вселената. Нашият живот наитина може и да е кратък. Ние наистина може никога да не обхванем цялото познание. Но докосването даже и на една частица от красотата хармонията и съвършенството на вселената носи неуписуема радост на човешката душа. Това може да промени един човек за цял живот, и един път докоснал се той никога няма да пожелае да се откаже а ще продължи да търси.

А може ли да чуеш и усетиш пространството? Ти усещаш материята която присъства в него но не и самото простронство.

Когато един предмет не извършва движение през пространството то той извършва такова изцяло във времето. Обаче когато той започва да се движи, той отклонява част от енергията за движение през пространството за движение във времето. С колкото по-голяма скорост се движи обекта, толкова повече се отклонява движението през времето за движение през пространството, и така се изпитва забавяне на времето. при светлината цялото движение е отклонено за пространството, а времето е спряло, за това скороста на светлината е гранична. И това е причината да не може да се преодоее. Възможно е да се използват методи които "заобикалят" забраната, но не я нарушават. Например изкривяването на пространството, "Проходите на дървоядите" и др.

Здравейте всички. Браво за чудесната тема! Моето мнение е че простронството и времето са материални обекти. Някой от аргументите ми идват от Общата теория на относителноста на Айнщайн, други от чистата логика. Тази теория дава едно различно разбиране за пространството и времето от този на Нютон. Няма да се задълбочавам в подробности но според нея пространството и времето имат тенденцията да се изкривява при присъствието на масивни тела като планетите и слънцето например. Всъщност всяко едно тяло с маса има тази тенденция, разбира се при тела с по-малка маса изкривяването ще е много по-малко. Според двете Теории на Айнщйн не може да възприемаме пространството и времето като две различни неща, а като свързани в едно пространство-време. Те са взаимно свързани. Когато един предмет не извършва движение през пространството то той извършва такова изцяло във времето. Обаче когато той започва да се движи, той отклонява част от енергията за движение през пространството за движение във времето. С колкото по-голяма скорост се движи обекта, толкова повече се отклонява движението през времето за движение през пространството, и така се изпитва забавяне на времето. при светлината цялото движение е отклонено за пространството, а времето е спряло, за това скороста на светлината е гранична. Как може да се говори за пространство-времето като нещо несъществуващо и напълно абстрактно след като всяко едно тяло с маса го променя и му влияе директно. Самата гравитация е кривината от изкривено пространство-време по която едно тяло като Земята се движи около слънцето. Следователно пространство-нремето не просто една полезна идея, а съвсем реален обект, самата Тъкан на Космоса.

А някой да знае от къде мога да я намеря на български(ако съществува такъв превод)?

Ето от къде разбрах: Tези, които разбират англииски, нека го гледат. Повече подробности - по късно.

Не си прав. Откритията които ще се направят там имат потенциала да отговорят на най-фундаменталните въпроси на човечеството. Ако Бог не искаше да впуснем в търсене на тези отговори то не би трябвало да създава в човешката природа такова силно желание за трупане на знание и любопитство за околният свят. А що се отнася за Опасноста за Земята тя неоснована. Даже наистина да се създаде микроскопична черна дупка според Стивън Хокинг при поглъщане на определено количество материя тя щесе испари. А като се има предвид че тя ще е с големина по малка от един протон това ще стане заедна много малка част от секундата.

Това е въпрос без истински смисъл. Вселената е имала начало, "Момент на създаване", и същевременно Вселената е целият материален свят. Затова не може да се говори за начало и край в пространствен смисъл.

Ако някой е гледап филмът КОНТАКТ с Джоди Фостър може би знае че е направен по едноименният роман на Карл Сейгън "Контакт". Въпросът ми дали този роман може да се намери в България на английски или български. моля тези които знаят или имат предположения да отговорят. Благодаря.

Знанието не трябва да бъде ограничавано. Но един истински учен и една теория създадена от него трябва да се подчинява на суровите научни принципи, и да се дава на базата на експерименти, наблюдения и/или на математически заключения. Няма значение дали този човек е официално учен или не, защото учен може да се нарече само човек използващ научните принципи за изучаване на света и човека.