Всеки има нужда от усещането за свобода, така и детето иска да е "освободено" от родителите си, така и роба иска да не е окован във вериги и бичуван, но докато детето има нужда от родителите си да се усъвършенства, то на роба усъвършенстването му е забранено, забранено му е да мисли и да бъде човек. България се чувства по-скоро, като родител, а Македония изглежда, като вечно сърдитото и мърморещо дете. Ако македонците искат да са свободни, разбирам ги...Ако искат да са сплотени, разбирам ги...Но едно е да си роб и да искаш свобода, което няма кой да не го разбира, друго е да си от едно семейство и да искаш да се отделиш и да отречеш историята си, защото сърбизмът повече ти харесва и са ти промили мозъка след "осиновяването". Сега като са порастнали македончетата имат възможност да разпознаят истинската си същност, като според мен много вече започват да осъзнават какво им се е случило и че по времето на Югославия са били лъгани, но може би трябва още време. Каква принадлежност, какво определение ще имат, тяхна си работа, днес много хора дори и пола си не могат да определят, а едно време беше лесно, само мъжки или женски. Предлагам ви да прочетете нещо интересно, написано преди много, много, много време и е нещо в което нито българите, нито македонците са имали пръст, всеки може да си направи изводите.
Всѣки народъ, всѣки човѣкъ, а най много всѣки робъ има нужда отъ свобода, било лична или политическа. Македония, като робиня, има сѫщата нужда.
Всичкитѣ народи, които я заобикалѭтъ отлично знаѭтъ, що значи турско робство, защото сѫ го изпитали на собствения си гърбъ. Всички сѫ готови да и сѫ усмихнѫтъ, но ако тя имъ се усмихне, иначе не. Желанието на Сърбитѣ и Гърцитѣ не е да освободѫтъ робинята, защото трѣбва да бѫде свободна, ами защото имъ се ще да бѫде тѣхна.
Прѣдставяме си каква мѫка изпиватъ нещастнитѣ македонци, които виждатъ твърдѣ ясно, че тѣхното значение и тѣхната бѫдѫща мощь, причинява и робството имъ. Врѣмето всичко ще донесе. Македония, оня изворъ на свѣтлина, който за пръвъ пѫть бликнѫ, за да озари всички Славяне, за жалость и до днесъ стои не озарена. Чудно, но вѣрно. Отдѣто изгрѣ свѣтлина, сега владѣе мракъ, Така ли ще остане? Не. Ето тутакси се яви мощния гласъ на науката и свѣтлината, за да озаря своята прародителка, чу се гласъ за въ полза на роба, който е може би едничкото му утѣшение, но утѣшенне, а не отчаение, и до като сѫществуватъ на бѣлия свѣтъ хора, като професора Вайганда, която поглеждатъ звѣрътъ право въ очитѣ и която се питаѭтъ съ умствена, а не материална наслада, до тогава и надеждата на роба, за по скоро освобождение ще бѫде двойна. Аминъ.
Шуменъ, 1 Мартъ 98
„ОТГОВОРЪ HA OTBOPEHOTO ПИСМО НА СРЪБСКИТѢ СТУДЕНТИ ВЪ ЛИПИСКА.
Азъ никакъ не се чудя, дѣто сръбскитѣ студенти, които сѫ израстнѫли съ убѣждение, че Македония е сръбска, протестуватъ противъ моето изложение, че страната е българска; ромѫни и гърци бихѫ могли да направѭтъ сѫщото. Но понеже азъ нѣмамъ нито врѣме, нито желание, да се впущамъ въ тоя вѣстникъ въ доказателства, която главно лѣжѫтъ въ филологическа область, и понеже предполагамъ. че господа студентитѣ наистина желаѭтъ да узнаѭтъ истината, поканвамъ ги да ме посѣтятъ; азъ не се съмнявамъ, че ще сполучѫ да ги убѣдя въ невѣрностьта на тѣхното мнѣние. Впрочемъ, моята сказка ще излѣзе скоро отъ печатъ, и тогава господата ще могѫтъ сами да оправѭтъ нѣкои недоразумения отъ своя страна. Само на една груба невѣрность, въ която може-би господа студентитѣ сами не сѫ криви, желая още да посоча. Именно господата твърдятъ, че македонцитѣ сѫ били на мнѣние, какво тѣ сѫ сърби. Това е не вѣрно. Азъ съмъ пѫтувалъ много изъ Македония, ала винѫги съмъ чуваль, че тамошнитѣ славяни се наричѫтъ българи, понѣкога гърци, но никога сърби.
Професоръ Д-ръ Густавъ Вайгандъ.” 1898г.
