Atom

Не са само руснаците. В английските преводи "аулите при Чика" са преведени като "вили": "The Emperor suddenly sallied forth from the city. Because of the deceitful peace, he found the passes unguarded, and penetrated Bulgaria as far as Tzikas. After he set fire to the villas he found, he withdrew in flight; he had accomplished nothing noble." Разликата е, че в единия случай представата е за сравнително бедни обекти - "хижины", а в другия за доста богати "villas". Общото е, че и в единия и другия случай става въпрос за неукрепени места. Според мен и при двата превода се изхожда от из

Αυλη е просто "двор". Употребява се както в български. Т.е. може да има царски двор, селски двор, стопански двор, двор на къща, че дори и αὐλὴ τῶν προβάτων (овчи двор, кошара). При Чика изразът е в множествено число - "τας αυλάς" . От контекста може да се направи извод, че са подпалени някакви селски дворове ( императорът се завърнал "без да направи нищо доблестно"). В руския превод тази случка е дадена така: "Вдруг царь, выступивши из города, нашел ущелья без стражи по причине притворного мира, прошел Булгарию до Тунзы, и предавши огню их хижины, какие встретил, со страхом возвратилс

Едно уточнение за авлия (двор) и аулите. Според Лъв Дякон, при превземането на Преслав от Цимисхи, ядрото на русите се укриват в "τη βασιλειω αυλη". Преводът в ГИБИ е "царския дворец". За щастие имаме и описанието на Преслав от Йоан Екзарх: Първият текст е от препис от 15-ти век, а втория - съвременен превод. В съвременния превод пътникът влиза два пъти в двореца. В оригиналния текст първо влиза в "княжеския двор" (княжа двора) където от двете страни се издигат чудни къщи. След това влиза в двореца където вижда високи палати и църкви. На модерен български всичко това може неб

Да така е. Освен това дворец е умалителна форма от двор. Подобно на дъждец, снежец и т.н. Т.е. имаме някакво заградено място - двор, а вътре в него по-малко което е дворец. Ако αὐλίν действително е = αὔλιον, т.е. на умалителната форма на αὐλή, то нещата пасват перфектно. В този случай дворец е калка на αὔλιον, а двор (в смисъл двор на владетеля) на αὐλή. Следователно и в двата текста терминът би трябвало де се преведе като "дворец". В цялата схема не виждам никакво място за "аулите". Т.е. това да е нещо различно от гръцките αὔλιον и αὐλή и съответните им български аналози дворец и дв

Всъщност и в двата текста гръцката дума е една и съща: αὐλίν. Различният превод е заради различния контекст. В Чаталарския надпис за Плиска е употребен термина κάνπον (= κάμπον). Думата се употребява в значение "поле", но и "лагер", "укрепление", "стан". Обектът на Тича е αὐλίν. Тук се предполага, че думата = αὔλιον, която е умалителна форма на αὐλή - двор, дворец. Преводът в случая е "малък двор" със смисъл малък стан. Т.е. двата стана са κάνπον (стан) и αὐλίν (малък стан). В другия надпис става въпрос за "дом"- οἶκος (в надписа ὖκον). "Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в своя стар

Структурирай си въпроса или тезата (ако имаш такава). Няма как хората да разберат какво точно те интересува, ако ти сам не уточниш това. Така зададен въпросът ти може да има няколко страни: - фонетиката на гръцкия език и нейното изменение във времето ( намеси В и МП). - модата за изписване в определени епохи или правописните особености на конкретни автори - произход на българския етноним. След като искаш да се концентрираме върху България явно е по-скоро третото. В такъв случай мога да те успокоя, че латинската теза за произхода на името българи е съвсем легитимна и е разгледан

Какво очакваш да ти обяснят? Хвърли един поглед на географските имена или имената на народи на гръцки Белгия - Βέλγιο Британия - Βρετανία Босна - Βοσνία Белград - Βελιγράδι Будапеща - Βουδαπέστη Багдат - Βαγδάτη Барселона - Βαρκελώνη Бостън - Βοστώνη Брюксел - Βρυξέλλες Бон - Βόννη Баски - Βάσκοι Бербери - Βέρβεροι И още много, много други - всички с В. С МП може да срещнеш може би само названия, които гърците са научили в съвремието. Т.е. от 20-ти век нататък. Например Ботсвана - Μποτσουάνα, Бангладеш - Μπανγκλαντές, Банту - Μπαντού или Благоевград - Μπλαγ

Никак не го разбирам. Лингвистиката си има принципи и методология. Ако не се опираш на тях правиш нещо друго - например пишеш пиеси или създаваш фентъзи, но това няма да е лингвистика. Списъците с думи които размахваш отдавана са известни на учените. Именно на базата на подобни сходства се заражда идеята за индоевропейското езиково семейство. Оттогава обаче е минало много време и са натрупани една камара знания. Ако се интересуваш наистина от лингвистика започни с базовите теоретични постановки. Виж какво е фонетика, морфология, синтаксис и семантика. След това прочети един учебник по с

А как мислиш че я подпомагаш? Това е твое твърдение: Чел ли си книги по сравнително езикознание? Или поне някакъв учебник по старобългарски език или сравнителна граматика на славянските езици. Лингвистиката си има своите теоретични постановки и инструменти, има си "своя език". За да се възприеме твоята хипотеза и да е "издържана" тя трябва да е поднесена на езика на лингвистиката. Ето едно мнение на Д. И. Еделман: Мнението е консенсусно. Аз поне не съм срещал учен, който да изказва хипотеза, че между славянските и иранските езици има някаква по-тясна връзка. С други думи

В случая игнорираш не един или двама "лъже-експерти", а цяла една наука - лингвистиката. Съмненията ти не са насочени към конкретен експерт / експерти, а към лингвистиката като цяло. Как изследваш проблем, като не се съобразяваш изобщо с постигнатото до момента? Това горното мнение как се връзва по отношение на лингвистиката?

Маке, това е похвално и точно затова ти сложих плюс. Това което не разбирам е, защо след като имаш подобно мнение продължаваш с онези списъци (ирано-славянските) в които науката е нула. Не осъзнаваш ли, че сам се вкарваш в самозаблуждение?

В случая "заместването" и "бъркането" се прави от Итън Сийгъл и то съвсем умишлено. Пак ще повторя - статията е 100% манипулация, написана по най-добрите практики за обработка на общественото мнение. Ето едно твърдение на автора: То разбира се, само по себе си е вярно. Само дето няма нищо общо с основната тема около която се гради статията - флуорирането на водата. Какво означава научен консенсус когато става въпрос за определена политика? - това би означавало консенсус във всяка една от научните дисциплини (поотделно) които се засягат от политиката и общ консенсус между самите н

17 страници обсъждаме нещо, а дори не може да се разберем какво обсъждаме. В статията от първия пост става въпрос за политики и за нищо друго. Когато става въпрос за политики експертният консенсус (ако го има изобщо) не може да е никакъв друг, а само такъв който разчита на мненията и интерпретацията на фактите. Причината е елементарна. Политиките оказват комплексно влияние - социално, икономическо, екологично и т.н. "Истината" от гледна точка на икономистите може да е една, от гледна точка на еколозите друга, от гледна точка на здравните експерти трета и т.н. В предните си постове цитира

А от къде се разбира дали има или няма експертен консенсус? Горе посочих три статии от Укипедия и една от официалния сайт на община Перник. И четирите свързват името на Перник с Перун. Значи все пак някакъв консенсус има. Пред неексперта има две възможности: А - приема, че консенсусът е експертен и вярва в легендата Перун. Б - прави собствено мини проучване и разбира там каквото разбира (например, че всъщност няма експертен консенсус) Няма никакъв начин без собствено проучване или без да се довери на някой друг, неекспертът да разбере, че консенсуса е псевдо и всъщност няма експертен