Отиди на
Форум "Наука"

Atom

Потребител
  • Брой отговори

    2285
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    40

Atom last won the day on Февруари 12

Atom had the most liked content!

Репутация

2354 Доцент

Всичко за Atom

Последни посетители

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Е, то по същата логика може да се каже, че европейците имат индиански гени. Всъщност теорията е, че и двете групи - индианци и европейци имат общи предшественици - древните северни евразийци, - ловци на мамути, които са се подвизавали в Сибир около Алтай. Може би преките им наследници днес са манси, кети и юкагири. Масовите Υ dna на европейците (R) и на индианците (Q) са братски и произлизат от общ родител - Y-dna P.
  2. От Варна има резултати от общо 5 проби - 4 на мъже и една женска проба. Според самото проучване Υ-dna на 4-те проби са следните: 1. G2a2b2b 2. G2 3. CT (T-M184) 4. R1 (R1b1a2-V88) След освобождаването на файловете и допълнителен анализ, Genetiker уточниха CT (златния човек) като Y-dna T-M184, а R1 като R1b1a2-V88 (по-горе и двете уточнения са отбелязани в скоби). Нито една от тези 4 групи не е масова сред съвременните българи. Напротив, по-скоро са екзотика. I2a сред варненските проби изобщо няма (не знам къде я видя), а R1-V88 днес е масовата R1 група в Африка, но за Европа като цяло е много рядка. Масовите съвременни български Y-dna просто липсват сред древните проби. При това положение да се говори, че автозомно тази или онази древна проба е близка до съвременните българи и тосканци е чиста манипулация.
  3. Общо взето - Да. Неолитчиците ни са типичните за Европа G2a с минорни Т и други подобни. Варна са горе-долу същата работа. I2a2 са явно пришълци от север и съсипват старата култура. Те излизат основно от времето когато би трябвало да е хиатуса. Явно не се задържат много тук и по-скоро ги интересува грабежа, а не заселване. Разните J-та се появяват покрай минойците. Предполага се, че този път това са пришълци от юг, които освен Y-dna носят и автозомния компонент свързан с иранските неолитни фермери и кавказките ловци събирачи. До този момент този компонент липсва в балканското население. Засега е това. От там нататък може само да предполагаме, тъй като пробите след 2000 г. пр. Хр. са единични. Българските проби от ранното средновековие пък са само Mt-dna и така.
  4. То хубаво, но тези автохтонни етиопи, семити и "автохтонни неолитчици" нещо липсват по нашите земи по времето на неолита, медта и бронза. Тук щъкат основно Y-dna G2a2 и I2a2 (а не I2a1, която е основна група сред съвременните българи). Днес всички видове G-та сред съвременните българи са около 4,5% и въобще не е ясно дали са наследници на древните балканци или са дошли по-късно. Същото се отнася и до I2a2. Днес тя има честота около 1,7%, но дали това са преки наследници на древните също не се знае със сигурност. В общи линии генетичният профил на населението по тези земи започва да се оформя във времената след 1000г. пр.Хр. Преди това има някакви хора, но идват нови и избиват мъжете, после идват други и правят същото и т.н. Едва в късния бронз и желязото има някаква стабилизация и тогава започва да се наблюдава приемственост между отделните вълни.
  5. Славяни, тюрки, иранци, германи и т.н. пак са културни понятия. Т.е. засега е безсмислено да се търси какви са тези групи "според генетиката". След време, ако се натрупат достатъчно изследвания може и да изскочи нещо, но към момента е мъгла. Автохтонни, в смисъл от време оно (на ловците събирачи) не сме. По женска линия сме наследници предимно на неолитчиците, медната епоха и хората от бронза. По мъжка най-вероятно сме наследници на хората от желязото нататък. Т.е. от широкия интервал -1000 +1000 от Хр. За този период към момента обаче няма почти нищо. Във всеки случай мъжете които са се размотавали по тези земи по-рано от 1000 г. пр. Хр. не са оставили почти нищо (или много малко) като генетичен отпечатък върху съвременните българи.
  6. Atom

    Klezmer

    Една група от Барселона. Изпълняват клезмер, балканска и циганска музика. Първото парче е Цигани любят песни, а второто Криво садовско хоро.
  7. Atom

    Идеи за сайт

    Идеята човек да има собствен сайт е привлекателна. Като изключим обаче т.2 (Сайт портфолио), останалите точки могат да се свържат по-скоро с някакво хоби или страст на дадения човек, а не толкова с работата му. С други думи иска се отдаденост, а поддържането на сайта да става заради самата идея, а не толкова като "бизнес начинание" или с очакване за директна финансова възвращаемост. Ако се случи сайтът да стане финансово печеливш е ОК, но ако няма постъпления това не трябва да е драма. Това не означава, че понякога не се "случват чудеса". БГ мамма например тръгва като идеен проект и средство за взаимопомощ, а в момента е бизнес, който при това никак не е лош. Повечето блогове, форуми, обучителни сайтове и т.н. обаче си остават начинания с идеална цел. Естествено има разни сайтове които нямат никакво смислено съдържание, а единствената им цел е потребителите които се озоват там по случайност да цъкат по реклами на Гугъл или някакви други рекламни мрежи. Тези сайтове обаче са съвсем различна категория.
  8. Това е въпрос за отделна тема. По принцип когато говорим за "История" може да разгледаме въпроса от две гледни точки: 1. - академичната 2. Историята като "национален исторически разказ" или т.н. учебникарска история. Двете точки са коренно различни. При академичната нещата се разглеждат от миналото към настоящето, т.е. така както са се случили. При втората гледна точка (националния разказ) имаме някакъв съвременен обект за изследване (например българския или македонския народ/нация) и разглеждаме неговата история. Да видим каква е дефиницията за НАРОД според института за български език към БАН: В случая македонските академици са на пръв поглед прави (от академична гледна точка), тъй като е много съмнително по времето на Самуил да е имало "съзнание за обща родова принадлежност и история". При това не само е съмнително за българите, но и за който и да е друг "народ" по това време. Просто така дефинирано понятието е по-скоро пред-нация или прото-нация и е феномен на по-новите времена. С други думи от академична гледна точка по времето на Самуил няма български или македонски народ, няма гръцки народ, влашки народ, германски народ и т.н. Да видим обаче другото понятие към което ни препраща понятието народ, а това е "народност". Това е дефиницията на народност на същия институт: Хора с "единно съзнание за народна принадлежност" определено е имало по времето на Самуил. Народността обаче не е еквивалент на понятието народ, най-малкото защото няма същото значение. Например за един средновековен човек на първо място е религията, на второ семейството, клана или родното място, социалната група, а народността е някъде на заден план. Освен това един човек може да се определя примерно като "рус" в Украйна и да разбира едно, а друг пак да се определя като "рус" в Москва и да разбира нещо доста различно. В случая македонските историци не са прави, тъй като "българска народност" по времето на Самуил определено има, но определено няма македонска. Освен това българската наука в академичните работи използва точно израза "народност", а не народ. В науката се обсъжда феномена "формиране на българската народност", а не формиране на българския народ и т.н. Това е от академична гледна точка. От гледна точка на "националния исторически разказ" всичко е позволено. Не знам дали не се получи объркано.
  9. То и историята от "тази страна на Дунав" до Борис също не се афишира. Родните ни съчинения за събитията преди Борис се броят на пръсни. Освен споменатите тук манасиева летопис, именника и апокрифния летопис къде са другите "собствено-български" съчинения където българите да парадират със славното наследство например на Тервел, Крум или Омуртаг? Собствените ни документи ясно показват, че желанието на елита е държавата да се позиционира като "християнска империя" и в тази връзка, за тях всичко започва начисто с Борис. За събитията преди това наистина няма нищо или много малко, но не само "оттатък Дунав", но и "от тази страна". С това съм абсолютно съгласен.
  10. Не е само именника. В българския превод на Манасиевата хроника също е упоменато, че българите не са автохтонни на сегашните си земи: "При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха" В т.н. Български апокрифен летопис пък не само пише, че българите са населили "пуста земя", (т.е. не са автохтонни) но се уточнява, че са " третата част от куманите". Връзката с "етиопите" пък, ако се отнася до българите означава само спомен, че са дошли от "много далеч". Като цяло остава впечатлението, че има някаква "родова памет" за това, че българите са дошли от някъде другаде, но по някаква причина не и се дава гласност. Според мен причината е "имперската доктрина" която се налага след Симеон. Племенната история и "произхода" са хубаво нещо, но не и ако искаш да градиш империя. В този случай са пречка и водят само до разединение. От Симеон (а може би и от Борис) нататък "българи" стават всички поданици на държавата независимо от това от къде са дошли дядовците им. Т.е. едните българи (условно да ги наречем наследници на прабългарите) не са повече или по-големи българи от другите българи (условно наследници на славяни или власи). Тази доктрина ясно се вижда в Манасиевата хроника: "Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” Всички са едно е именно всички са едно - имперска доктрина която не прави разлика поради произхода. Такъв подход може да се види и в едно друго произведение, а именно българския превод на хрониката на Симеон логотет. Навсякъде където в оригинала става дума за "склави" в българският текст е преведено като "българи". Тук виждаме същата доктрина "всички са едно"
  11. Там е работата, че нещата въобще не са ясни. В проучването което се цитира в първия пост, единствените за които може да се приеме с някакви условности, че са българи са салтовците. Тези салтовци показват много близки прилики с аланите (от същото проучване) и на практика се припокриват с тях, но се различават значително от сарматите. Този извод е отбелязан изрично в самото изследване: Ако салтовците (българите) от една страна си приличат генетично с аланите, а от друга страна имаме "The vast differences between Sarmatians and Alans", то няма как да направим извод, че "българите са сармати по генетика". Или поне няма как да направим такъв извод от изследването което се разглежда тук.
  12. През средновековието няма институция която да се грижи за "чистотата на латинския език" или за който и да е друг език. Всеки си пише и изговаря думите така както той си ги разбира. От друга страна латинският език не е роден на никой. Той се учи от учител, при това на сравнително късна възраст (не и в първите 4-5 години след раждането на детето). На късна възраст обаче обучаваният вече има трайно изградени фонетични модели от родния му език (немски, френски, унгарски и т.н.). От там идват и грешки, различно интерпретиране и т.н. Слави "без К" имаме още от Сплитския народен събор през 925г. В 10-ти канон от решенията на събора се забранява на епископите да издигат в какъвто и да е сан, хора които говорят на славянски език - в текста "Slavinica lingua" (без "С"). Слави (без К) се срещат и в редица други текстове, при това както със значение на "славоезични" така и със значение "роби". Т.е. как ще се изпише думата зависи от една страна от това колко е грамотен даден автор, а от друга от фонетичните модели които е възприел от родния си език. Родният език на Хелмхолд е долно-немски. В долно-немски, както в свързаните с него езици/диалекти - саксонски, фризийски, холандски, английски и т.н. още през средновековието К-то отпада, включително и в думата със значение "роб" затова и днес имаме slave и slaaf. Орбини се опитва да разграничи двете значения - славоезични и роби и най-вероятно е повлиян точно от Хроника Славорум. Според мен обаче значението на труда му се надценява. Например през 1706г. Илья Копиевски в латинския текст използва sclavonic (с К). От друга страна Орбини няма как да повлияе на авторите с произход от Холандия, долна Германия или Англия да вкарат допълнително К в думата със значение "роби", тъй като К-то отдавна е отпаднало.
  13. Разбира се, че е неползотворен - имаме класическо преливане от пусто в празно. Безсмислен е и спора за това, какъв е етническия състав (какво е етнос?, а какво е народ?) на тази или онази група. Обаче за езиците на склавите, славите, слауите, склавените, склавините, словените, стловените, славяните и т.н. имаме една камара писмени документи и свидетелства за да разберем, че става въпрос за един и същ език или за много близки диалекти, които могат да се обединят под една шапка. Т.е. като определител за езика няма разлика и поне за ранното средновековие всички тези термини са тъждествени. От там нататък другото е типични измишльотини по "македонска методология"
  14. А какво очаквате да е изписано? При повечето печатни текстове от епохата, когато се пише с малки букви в началото на думата се пише v, а по средата u и това е така независимо от това кой звук се предава с двете букви - "У" или "В". Т.е. "v" може да е както В така и У и по същия начин "u" може да е както В така и У. Коя от двете букви ще се изпише не зависи от това кой звук сe предава, а от това къде стои в думата. При това така се пише в едно и също произведение и от един и същ автор. При изписване с големи печатни букви навсякъде стои V, защото голяма печатна буква U по това време няма. В случая в заглавието имаме дума изписана с първа буква "главна S", а останалите букви са малки и е съвсем нормално и очаквано след това да имаме буква u, а не v. Виж например следващата страница - имаме изписано Francica, Saxonica и Sueuica. Последната дума според теб как трябва да се прочете? За пример може да се види и Орбини. В заглавната страница е изписано SLAVI, тъй като тук цялата дума е изписана с главни букви. По същия начин думата България е изписана като BVLGARIA, защото пак цялата дума е изписана с главни букви. Вътре в текста обаче, когато се употребяват малки букви навсякъде имаме slaui и Bulgaria. U-то предава в първата дума звука В, а във втората звука У, а двата звука се предават с една и съща буква защото са в средата на думата. Дай да ги видим тези примери, където изписването е с малки букви и звукът В е предаден с буквата v когато се намира в средата на думата. п.п. Виж например тук. Това е от книгата която цитира ти самия. Във втория абзац (центрирания) би трябвало да е изписан израза "vim promovet insitam". В текста обаче е "vim promouet insitam". Това не е различен израз, нито се чете по различен начин. Просто правилата за писане тогава са били такива.
  15. В класическия латински няма буква U. През средновековието U e просто различно изписване на V - между двете букви няма разлика. "During the late Middle Ages, two forms of 'v' developed, which were both used for its ancestor 'u' and modern 'v'. The pointed form 'v' was written at the beginning of a word, while a rounded form 'u' was used in the middle or end, regardless of sound. So whereas 'valour' and 'excuse' appeared as in modern printing, 'have' and 'upon' were printed 'haue' and 'vpon', respectively. The first recorded use of 'u' and 'v' as distinct letters is in a Gothic alphabet from 1386, where 'v' preceded 'u'. Printers eschewed capital 'U' into the 17th century and the distinction between the two letters was not fully accepted by the French Academy until 1762"

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×