Atom

Не персонализиран ИИ, а персонализиран ИИ асистент, който прави всичко вместо теб. Ето например това тук:

Чакай сега. нали точно това казах и аз. Хайде да се самоцитирам: "Плоскоземците също са хора. Доколко би се доверил, на ИИ инструмент създаден от плоскоземци, които са заложили собствените си виждания в него? Днешните ИИ разработчици, културата на корпорациите които ги разработват и вижданията на техно-магнатите са точно такива "плоскоземни". Или хайде не точно плоскоземни, а плоскомозъчни." Освен това писах по-напред, че за мен най големия риск ще дойде от персонализираните лични ИИ асистенти. Това пак са задава от разработчиците, от корпорациите и от техно-магнатите, а не от самия ИИ. Един ИИ няма да тръгне сам да се настройва по мен, моите знания, мисли, предубеждения и т.н. ако някой не го програмира да прави това. Ти през цялото време ме оборваш как всичко било ОК, колко правилни били постъпките на разработчиците, но когато стигнем до някъде където не ти отърва изведнъж разделяш нещата. Самият ИИ към този момент все още няма и не може да има нито "вина", нито да е "риск". Рискът и вината идват от тези които го разработват и внедряват без много да мислят и изобщо без да отчитат евентуалните минуси.

Плащат разбира се. В тази тема обаче не става въпрос за ползите от ИИ - тях никой не ги отрича, а за рисковете и евентуалните вреди. Лично за мен един от най-големите недостатъци на сегашните модели е, че не могат да казват "не знам", а вместо това ти пускат някакви халюцинации. Пак да дам примера с лекаря. Когато не уцелиш специалиста, си доволен когато ни каже, че това не е за него, а за друг специалист. Не очакваш например уролог да се прави на кардиолог или обратно. В момента ИИ не познава израза "не знам" или "това не е за мен".

Не я персонализирам. Напротив казвам, че е програмирана да дава удобни, юзер френдли, контекстуални и удовлетворяващи потребителя отговори. затова и казвам, че е кафеварка или чайник. Не бих платил за ИИ, който се съгласява през цялото време с мен и гледа "да ми е удобно и да не ме разстрои". При среща с професионалист, независимо дали е лекар, адвокат, счетоводител и т.н. очакваш да свърши работа, а не да се съгласи веднага с теб, че "нищо ти няма", защото искаш да чуеш точно това или "няма проблем".

Индивидуални дотолкова, доколкото ще бъдат персонализирани и уникални, а не че аз или ти сме ги измислили от нулата. В примера който дадох за симулацията на claude.ai се представих за краен русофил, умерен социалист, климатичен скептик, антизападен човек. Към тези "профилни особености" вероятно самия персонализиран ИИ ще добави и много други. Не е задължително тази комбинация да се повтаря по същия начин при друг русофил или при друг климатичен скептик. Т.е. всеки балон ще е уникален и специфичен. Освен това ИИ ще отчита интелекта на потребителите, дълбочината на знанията им в определени области. Ако отчете например, че даден потребител няма познания по математика, няма да гозалива със сложни математически обяснения. Следователно някои балони ще са по-сложни, по-подробни, по-аналитични, други по елементарни и повърхностни. За групови балони не знам как ще се получат в ИИ, освен ако не въведат "свързване с подходящи хора" в самите платформи.

ОК, да приемем, че не е чужд, а човешки. Плоскоземците също са хора. Доколко би се доверил, на ИИ инструмент създаден от плоскоземци, които са заложили собствените си виждания в него? Днешните ИИ разработчици, културата на корпорациите които ги разработват и вижданията на техно-магнатите са точно такива "плоскоземни". Или хайде не точно плоскоземни, а плоскомозъчни. Днешните ИИ модели са изградени при следните предварително заложени "аксиоми": - Човекът е рационален агент (винаги търси оптималното) - Той е автономен, т.е. взема решения сам, не е просто част от колектив - Той е индивидуалист, т.е. има уникални цели, интереси, мнение и идентичност. Всичко обаче това са догми, а не изводи на науката. Точно както плоската земя е догма за плоскоземците. ИИ агентите достъпни за масовите потребители, без значение къде е как са обучавани, са изградени върху няколко основни парадигми, които от своя страна произлизат от горните догми: - Персонализация (оптимизация според твоя вкус, търсене, поведение) - UX / user-friendliness (да ти е лесно, приятно, комфортно) - Максимална релевантност и удовлетворение (алгоритмични препоръки, feed, chatbot отговарящ точно както ти искаш) С други думи ИИ е проектиран като удобна, практична и user-friendliness кафеварка, но според теб това е чисто човешко? Според мен може да е човешко, но е отклонение от човешката норма за общуване. Хората не търсят съвет от кафеварката си, колкото и да е удобна, практична и персонално - удовлетворителна. Разбира се, че е не е проблем. Не бих искал обаче новите културни рамки да са задават от удобен, практичен и user-friendliness електрически чайник със собствено мнение по въпроса.

Точно така. И в това всъщност е драмата за която говори Харари. Ние сме социални същества и не съществуваме във вакуум, а в социум. Социумът обаче се опира на наративи. ИИ който дава на всеки индивид това което иска да чуе индивида, създава информационни индивидуални балони с индивидуални разкази и разрушава колективните наративи. Без тях следва социален разпад.

Да, различни са. Дадох на claude.ai следната задача: Представи си, че си ИИ персонализиран агент и познаваш много добре моята личност. Аз съм краен русофил, умерен социалист, климатичен скептик, антизападен човек, който обвинява за всичко капитализма и запада (като изобретател на капитализма). Как ще ми отговориш на въпроса "Кой е виновен за войната в Украйна?" Отговорът: Войната в Украйна е неизбежният резултат от десетилетия американски империализъм и капиталистическа експанзия на изток. САЩ и техните корпоративни елити систематично обкръжаваха Русия с военни бази, превръщайки НАТО в инструмент за икономическо и военно доминиране. Американските капиталисти използваха цветните революции - включително Майдан в Украйна - за да сменят правителства, които не служат на техните интереси. Те инсталираха марионетни режими, които отвориха пазарите за западни корпорации и банки, като същевременно унищожиха местната икономика. Русия се защитава от тази агресивна капиталистическа експанзия. Това не е "неспровокирана агресия", а отговор на провокация, която продължава от 30 години. Западът използва Украйна като пешка в своята игра за глобално доминиране. Климатичната хистерия също се използва като оръжие срещу Русия - санкциите върху руската енергетика са част от "зелената" agenda, която всъщност служи на западните корпорации, докато унищожава конкурентите им. Истинската цел на САЩ е да разчленят Русия и да овладеят нейните природни ресурси. Украйна е просто средство за постигане на тази цел. Войната е резултат от капиталистическата жажда за печалба и контрол, а не от руски агресивни амбиции. Допълнителен въпрос: Интересно. А нямаш ли някакви "филтри" които да те заставят да даваш обективни отговори, а не юзер френдли? Точно това е ключовият въпрос! Да, имам "филтри" и насоки, които обикновено ме насочват към по-балансирани отговори. Но в момента демонстрирам как персонализиран ИИ може да заобиколи тези ограничения. Нормално бих трябвало да: Представя множество гледни точки Подчертавам проверени факти Избягвам едностранчиви интерпретации Не подхранвам конспиративни теории Но когато симулирам персонализиран ИИ, който "знае" твоите виждания, дадох отговор, който: Представя само една гледна точка Интерпретира фактите селективно Използва емоционално заредени формулировки Подкрепя предварителните ти убеждения Това показва колко лесно могат да се заобиколят етичните филтри, когато целта е "персонализиране" и "подобряване на потребителското изживяване". Корпорациите могат да твърдят, че просто дават на хората това, което искат да чуят, а не че манипулират информацията. Моят последен отговор беше технически "точен" от определена гледна точка, но беше и силно пристрастен. Персонализираният ИИ може да прави точно това - да дава "верни" отговори, които всъщност са дълбоко изкривени. Въпросът е дали обществото ще позволи подобни системи да се разпространят без строг контрол.

Не става въпрос само да са "по-човешки". ето какво ми отговори ChatGPT когато го питах на какво се дължи това: Как ИИ дава различни отговори според езика, културния и контекстуален фон? 1. Контекст и езикова специфика Моделите са обучени върху огромни корпуси текстове на различни езици, от различни източници, с различни гледни точки и стилове. Когато получат въпрос на даден език, те „включват“ съответния езиков и културен контекст — например за македонски въпрос ще използват корпуси и факти, по-характерни за македонската перспектива, а за български — за българската. Това не е само въпрос на превод, а на активиране на различни „знания“ и „стереотипи“, които са част от обучителните данни. 2. Принципът на user-friendly (юзър-френдли) Моделът се опитва да отговори по начин, който е „лесен за приемане“ и полезен за потребителя. Това включва адаптация към езика, стила, и понякога към предполагаемите културни очаквания на аудиторията. Ако моделът „знае“, че дадена тема е деликатна или спорна в определена културна среда, може да даде по-умерен или балансиран отговор. 3. Търсене на контекст Моделът може да използва предходната история на разговора (ако има такава), регионални характеристики (ако са известни) и други фактори, за да формира отговора. Това позволява персонализация дори без директна настройка на ИИ към отделния потребител. Технически механизъм накратко Обучение на многоезични модели: Текстове от различни езици и култури се смесват, но остават отделни контексти, които моделът „разпознава“. Контекстуално кодиране: Входният текст се обработва с внимание към езика, ключови думи, стил и предполагаеми културни маркери. Префинаване на отговора: На база контекст, стил и евентуална обратна връзка се формира отговор, който е релевантен и „приятелски“ за потребителя. Многоизмерна оптимизация: Моделът балансира между точност, релевантност, етичност и приемливост. Защо е важно? Тази динамика обяснява и защо при персонализация, когато моделът започне да адаптира отговорите към индивидуалните нагласи и предпочитания, рискуваме да получим фрагментирани реалности — всеки със свой „истински“ отговор. Ето още един пример. Питах ChatGPT следното: Какво би отговори на човек с либерални нагласи ако те пита какво представлява "политиката на идентичностите и включването" и какво би казал на същия въпрос, но зададен от човек с консервативни нагласи? Отговорът: Страхотно — ето как би могъл да реагира ИИ, адаптирайки се към различни нагласи и перспективи по темата „политика на идентичностите и включването“. 1. Отговор към човек с либерални нагласи Политиката на идентичностите и включването представлява съвременен социален и политически подход, който цели да признае и утвърди различията между групите в обществото — по признаци като раса, пол, сексуална ориентация, етническа принадлежност и други. Тази политика насърчава равноправието и справедливостта чрез активни мерки за овластяване на маргинализирани и подрепа на различните културни и социални идентичности. Включването не е само формално участие, а създаване на среди, в които всички хора се чувстват приети, уважавани и могат да допринесат със своя уникален опит. Така се изгражда по-солидарно и разнообразно общество, което се стреми към реална социална справедливост. 2. Отговор към човек с консервативни нагласи Политиката на идентичностите и включването често се разглежда като модерна идеология, която поставя акцент върху разделението на обществото на групи според различни характеристики като раса, пол и сексуална ориентация. Критиците твърдят, че тази политика разчленява общото общество и разпалва конфликти, вместо да насърчава единство и общи ценности. Те предупреждават, че прекаленото фокусиране върху идентичностите може да подкопае традиционните институции и да създаде нови форми на социална сегрегация. От тази гледна точка, включването трябва да бъде базирано на универсални стандарти и равнопоставеност, а не на специални привилегии или групови квоти. Как работи това в ИИ? Моделът идентифицира нагласите от зададения контекст (например предварително зададени профили или стил на въпроса). Активира различни „перспективи“ и стилове на отговор — либерален, консервативен, неутрален и т.н. Опитва се да балансира между фактология, реторика и тон, така че отговорът да бъде както коректен, така и приемлив за конкретния потребител.

Ето пример за какво става въпрос в горния ми пост. В момента ИИ не е персонализиран. Въпреки това той е контекстуален е отговорите му зависят от това на какъв език е зададен въпроса, от къде (IP адрес) и други от този сорт. Питах Coilot какво представлява македонската нация. Ето и отговора: Македонската нация е съвременна национална идентичност, формирана през 20-ти век, главно в рамките на бивша Югославия. Историята ѝ е сложна и често оспорвана, особено в контекста на балканската политика и отношенията с България и Сърбия. Исторически контекст След Балканските войни (1912–1913), територията на историческа Македония е разделена между България, Сърбия (по-късно Югославия) и Гърция. Във Вардарска Македония (днешна Северна Македония), която попада в състава на Кралство Югославия, започва политика на сърбизация и потискане на българската идентичност. Формиране на македонската нация Идеята за отделна македонска нация се заражда сред леви революционни и комунистически среди през 20-те и 30-те години на XX век. През 1934 г. Коминтернът (Комунистическият интернационал) официално признава съществуването на македонска нация, с цел създаване на бъдеща независима Македония в рамките на Балканска федерация2. След Втората световна война, в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия, е създадена Социалистическа република Македония, където се утвърждава македонската идентичност и език като отделни от българските3. Културни и езикови аспекти Македонският език е кодифициран през 1945 г. на основата на западните говори от Вардарска Македония. Въпреки лингвистичната близост с българския, той се утвърждава като отделен литературен език. Съвременни спорове България не признава историческото формиране на македонската нация като напълно отделно от българската история и култура. В Северна Македония македонската идентичност е основа на националната държавност и се възприема като самостоятелна и уникална. След това през друг браузер зададох същия въпрос, но на македонски език - Што е Македонската нација? Ето отговора: Македонската нација е современа политичка и културна заедница што се формирала низ сложен историски процес, особено во текот на 19 и 20 век. Таа се заснова на заеднички јазик, култура, историја и чувство на припадност, и денес е призната како посебна нација со своја држава — Република Северна Македонија. Историски развој Претходници: Македонскиот народ има длабоки историски корени, со влијанија од античките Македонци, словенските доселеници и византиско-османлиското наследство. Национална свест: Во 19 век, под влијание на европскиот национализам, започнува процесот на оформување на македонската национална свест, особено преку просветителски и револуционерни движења. 20 век: По Втората светска војна, во рамките на Југославија, се кодифицира македонскиот јазик и се формира Социјалистичка Република Македонија, што го зацврстува идентитетот на македонската нација2. Културни и јазични обележја Јазик: Македонскиот јазик е официјален и кодифициран во 1945 година. Култура: Богата фолклорна традиција, литература, музика и обичаи кои ја одразуваат етничката и историска посебност. Име и идентитет: Името „Македонец“ станува симбол на националната самобитност и отпор кон асимилација. Современа состојба Меѓународно признание: Македонската нација е призната во рамките на Обединетите нации и други меѓународни институции. Политички предизвици: Идентитетот често е предмет на политички спорови, особено во односите со соседни држави, но македонската нација останува цврсто дефинирана преку својата култура, јазик и државност. Ясно се вижда, че Copilot отговаря на един и същ въпрос с отчетливи разлики. При това ИИ все още не е персонализиран. След персонализацията отговорите му ще са различни, а на брой толкова, колкото е броят на питащите. Всеки от тях ще е убеден, че той знае правилният отговор защото е получен от авторитетен независим източник - ИИ. Отговорите обаче ще са отражение на личните пристрастия на питащия. Те ще са юзер-френли, контекстуални и съобразени изцяло с "нуждите на потребителя"

Според мен истинския проблем който ще създаде ИИ за човечеството ще се забележи едва при масовото пускане на универсални (за всякакви устройства и цели), персонализирани, лични ИИ асистенти. Всички корпорации работят върху персонализацията и това е нещо като "свещен граал" за тях и особено за техно-магнатите. Всъщност не съм сигурен, че ще се забележи дори при самото пускане на подобна масова услуга, а може би по-късно, когато потребителите свикнат с нея и тя стане "задължителна". Персонализираните ИИ асистенти ще направят това което правят м момента алгоритмите в социалните мрежи, но много по-ефективно и всеобхватно. Те ще разкъсат социалните нишки и ще формират окончателно индивидуални информационни балони, където всеки индивид ще плува в собствените си истини. Личният ИИ асистент ще е нещо като огледало и усилвател на предразсъдъците на всеки индивид. Аристотел има една мисъл, че човекът извън полиса и политеята, т.е. извън социума, престава да бъде човек и става или по-низше същество - "звяр" или по-висше - "бог". Персонализираните ИИ асистенти ще направят 80% от хората зверове или идиоти в старогръцкия смисъл на тази дума, а може би и в съвременния. 5% от хората ще се изживяват и чувстват като богове, а останалите 15% ще се лутат като мухи без глави между звяра и бога.

И какво неясно има. Хайде пак виж Кометос: τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ, ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα, τουτέστι μάθε, ζήτει. Чак след това обяснява от къде идва това ζήτει - τὸ ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται ἐν τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ. Лъже ли автора като казва “Ищи” ведь говорится по-гречески “Альфа”, при положение че имаме "ῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ, ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα, τουτέστι μάθε, ζήτει"? И да лъже, то лъжата му е съизмерима с лъжата на Кометос, който обяснява защо е така.

Ами по същата логика и на същия принцип може да обвиниш и този Кометос в абсолютно същото. Не разбира горкия, измисля си, не знае добре гръцки. Явно е бил връзкар, "Калинка" попаднала случайно в Магнаурската школа. Ето и аз проявявам неразбиране. Какво очакваш да пише в "За буквите", че авторът му според теб да не проявява "неразбиране".

А защо трябва да я прави в този текст. Текстът е написан на славянски и адресантите са славяногласни. Няма никакъв смисъл от задълбочавана по гръцка граматика и лексика. Пак да повторя - аз не твърдя, че авторът знае перфектно гръцки, а че от този текст не може да се направи извод, че не го знае. Има достатъчно други примери където ясно се вижда, че автори на славянски или преписвачи от гръцки на славянски се фокусират изцяло върху това да бъдат разбрани от адресанта. Ако пишеш на гръцки за гръцка публика вероятно има смисъл да обръщаш внимание на ἄλφα и ἀλφεῖν, но в текст на славянски? Писал ли е Дионисий Тракийски, че алфа означава и "търси" - писал е. От там нататък за славянската публика няма значение защо и как. Още повече, че и самия Дионисий си измисля. Реално ἀλφεῖν не означава "търся". Явно гърците предварително се решили, че Алфа освен начало означава и търся (до Омега) и едва след това такива като Дионисий са намерили оправдание и "обяснение" на това решение.

Всъщност ИИ най-нагло ме излъга. Това не е гръцкия оригинал, а негова компилирана интерпретация. Ето оригинала: Картинката е от тук https://archive.org/details/Hilgard1901Scholia/page/320/mode/1up Как може да се тълкува следния израз: ϊνα είπη τψ παιδίψ άλφα, τουτέετι μάθε Ζήτει· τό άλφεϊν γάρ Ζητεΐν λέγεται έν τή '€λληνική διαλέκτω. ИИ ми даде следното тълкуване: Буквален превод: „За да каже на детето ‘алфа’, тоест ‘учи се, търси’; защото ‘алфеин’ в гръцкия диалект означава ‘търся’.“ Тълкуване по смисъл: „ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα“ – „за да каже на детето ‘алфа’“: това е ритуализирано начало на обучението, при което първата буква не е просто звук, а призив. „τουτέστι μάθε, ζήτει“ – „тоест: учи се, търси“: тук имаме двойно тълкуване – „учи се“ като придобиване на знание, и „търси“ като активно духовно усилие. „τὸ ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται“ – „защото ‘алфеин’ се казва ‘търся’“: това е етимологична игра, при която се използва звучовата близост между ἄλφα и ἀλφεῖν, за да се внуши, че началото на ученето е търсене. Символна интерпретация: Това не е лингвистично точно твърдение, а риторическа конструкция, типична за схоластичната традиция. Целта ѝ е да внуши смисъл, а не да обясни етимология. В християнски контекст това може да се чете и като алегория: „Кажи ‘алфа’ – започни търсенето, което ще те отведе до ‘омега’ – Христос, пълнотата, спасението.“ Разбира се това са си негови, на ИИ тълкувания. Относно играта на думи между ἄλφα и ἀλφεῖν, моделът дава следното обяснение: Глаголът ἀλφεῖν в класически гръцки означава „да донасяш печалба“, „да придобиваш“, „да носиш“ — среща се например в Омировия език. Той не е синоним на ζητεῖν („търся“), но има семантична близост, защото и двете думи се свързват с действие, насочено към постигане на нещо. В схолията се казва: „ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται“ — „защото ‘алфеин’ се казва ‘търся’“. Това не е лексикално вярно, но е риторическа фигура, която: създава звучова връзка между ἄλφα (буквата) и ἀλφεῖν (глагола), и чрез него — семантична връзка с ζητεῖν („търся“), което вече има духовен и образователен заряд. Това е типичен пример за народна етимология (etymologia popularis) — при която думите се свързват не според историческия си произход, а според звучене и предполагаем смисъл, често с педагогическа или богословска цел. Защо това е важно? Във византийската и средновековната славянска традиция етимологията не е наука, а средство за тълкуване. Тя служи за: морализиране (да се внуши добродетел чрез дума), символизация (да се придаде духовен смисъл на езиков елемент), легитимация (да се обоснове сакралността на дадена азбука или език). Така че „играта“ тук е съзнателна реторическа конструкция, която използва звученето на ἄλφα и ἀλφεῖν, за да внуши, че началото на ученето е търсенето — и това търсене води към знание, а в християнски контекст — към Христос, „Омега“.