Atom

Неочакваното в случая е, че от гледна точка на популационната генетика по времето на Ашина и Тюркския хаганат не се случва нищо. Увеличаването на източно-азиатския компонент в централните степи и централна Азия като цяло е плавно с две големи събития - едно при скитите-сака и едно при нашествието на монголите. Между тези две големи събития има изменения, но много слаби. Въпреки това генетиците са уловили и две по-слаби влияния, които обаче не променят в значителна степен антропологичния тип на хората. Хронологично те се случват в 3 век преди Хр. и 3 век след Хр. Що се отнася до тюрките, при тях няма видимо увеличаване на източно-азиатския компонент. Много опростено тюрките могат да се представят като сака + ирански компонент - т.е. сака, смесени с уседнало население от Средна Азия. Ето и темата в която проблемът е разгледан по-подробно:

В т.н. прабългарски надписи има всичко на всичко три славянски думи. При това "славянският" им произход е условен, т.е. не се приема на 100%. Това е думата жупан (за която има спорове дали произхода е славянски или източен) и двете имена Плиска и Тича. Няма такова нещо като "плавен преход". При титлите например има паралелно съществуване. Докато в гръцките текстове се говори за таркани, боили, кавхани и т.н. в църковната литература имаме войводи, владици, господа и т.н. В ПБЦ тези "славянски титли" така и не придобиват "официален" статус.

Така е, няма спор - географията е определяща. Приличаме най-вече на близките ни съседи, след това на малко-па-далечните, но пак географски близо и т.н. Това е факт. Същият този факт обаче се използва за манипулиране и "доказване" на липсата на славяни. Видиш ли, щом сме по-близки до румънците, албанците и гърците отколкото до чехи словаци или поляци, то значи "генетично няма славяни" Това горното вече не е факт - това е манипулация и изкривяване на фактите. Това беше и смисъла на поста ми. Ако се използват "изводи" от генетиката и се каже "А", човек трябва да е готов да изслуша и останалото - Б, В, Г...... и т.н.

Не е лично, просто начин на изразяване, който е неправилен. Усетих се, че може да се изтълкува лично, затова и го редактирах, но явно ти си реагирал преди това. Нямам нищо лично против теб, затова и поднасям извиненията си. Напротив - мисля, че си умерен и интересен събеседник. За генетиката не е опорка, а факт. В чуждите форуми това се забеляза веднага. Няма как човек да направи извод, че българите са далеч, делеч от турците, но да са близо до кавказците, тъй като това изобщо не е вярно - истината е точно обратната - турците са по-близо до нас в сравнение с които и да е кавказци. По същия начин няма как да се разграничим от тюркоезичните източно-европейци - татари, башкири и т.н, но да сме близо до иранци, афганистанци, пакистанци, таджики и т.н. По плотовете вторите изобщо не са представени защото ако се поставят ще се види, че имаме повече общи неща с берберите например, отколкото с иранци, таджики или афганци. Съпоставка с т.н. "славянски" популации пък изобщо няма как да се направи. Ако т.н. "славянски народи" са отдалечени от нас, то иранците са в пъти по-отдалечени. Ето например българското изследване по Y-dna, където все пак има плот на който се сравняваме с иранците. На първия плот се вижда, че когато се поставят разните иранци, българите се групираме в куп с останалите славяни и балканците. Т.е. славянските народи и балканците помежду си са много по-близки отколкото българите с които и да е иранци. На третия плот пък се вижда, че татарите (Rus-Ta) са отдалечени от нас, но все пак са по-близо в сравнение с които и да е иранци. Това си го пише и в самото изследване: "On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent".

А когато генетиката даде своите отговори, дали ще се приемат? - или ще продължим със спекулациите. Защото досега има едни голи спекулации и нищо друго. Генетиката не е в състояние да ни каже на какъв език е говорил даден древен индивид, ако ще и да му разгадае пълния геном с всичките му там подробности. Ако тръгнеш да му слагаш етикети - "славяноезичен", "ираноезичен" и т.н. най-много да се вкараш в някой филм. Генетиката например няма как да опровергае тюркската теза - това не е и нейна работа. Ако някой обаче спекулира, че генетиката по някакъв начин отрича тюрксата теза, то трябва задължително да приеме, че опровергава и иранската. Те са като скачени съдове - не може да приемеш едната, а да отхвърлиш другата и обратно, само благодарение на генетичните маркери, защото иранците и тюрките са генетично като братя. В тази връзка няма да ме изненада ако след време всички се окажат автохтонисти само и само да да отпадне всяка възможност първо-българите да имат каквото и да е общо с тюркоезичието. Това между другото се наблюдава и в тази тема. Някой подхвърли, че произхода на хуните трябва да се търси някъде между Днепър и Днестър. Утре може да им потърсим корените и на балканите - ей го къде са Днепър и Днестър, на един хвърлей място..

Подчинените народи никога не са влизали в нацията. По времето на империята влиза елита (независимо от етническия си произход). По-късно "нацията" се разширява с всички етнически славяни - велико, мало и белоруси. Доколко мужиците от тези три етноса осъзнават принадлежността си към "нацията" е отделен въпрос. Плебсът от останалите народи обаче не се включва в нацията нито от аристокрацията и интелектуалците, нито той самия (като самоосъзнаване). Съветският многонационален народ поначало е неосъществен до край проект. Що се отнася до съвремието - да, всички народи влизат в понятието "россияни", но доколко жизнен ще е този проект и дали изобщо ще се реализира е много рано да се каже.

Само едно уточнение - точно по това време ИРИ и в частност императора и светското управление също имат интерес от въвеждането на славянско богослужение.

Именно - зависи от гледната точка. Системата обаче не позволява винаги причините за това или онова явление или "гледната точка" да се изричат в прав текст. В голяма част от случаите истинските причини и намерения се оправдават с фразеология която е удобна за избирателите. Или с други думи имаме демагогия. Демагогията, популизма и демокрацията не само имат общ произход като термини (чисто лексикално), но по един или друг начин се преплитат в съвременната политика. Какво представлява съвременната либерална демокрация? Въпреки, че съвременната система се нарича "демокрация", нейните корени не са в древногръцката политическа система със същото име, а в републиката. Републиката е управление на мнозинството чрез представители, а хората които имат политически права са гражданите. Съвременната демокрация е същата система, но гражданските права са признати вече на всички пълнолетни поданици. Вместо поданици вече имаме граждани. Съвременната демокрация обаче не е само "разширена република". Мнозинството не може да налага волята си пред малцинството произволно. То е ограничено от конституционализма. При либералната демокрация управлението на мнозинството има още едно ограничение, а именно принципите на либерализма. Либералната демокрация е система в което мнозинството излъчва представители които поемат управлението, но те са ограничени от конституционализма ("писаната конституция" може и да отсъства) и от принципите на либерализма (не е задължително всички да са залегнали в конституцията). Тъй като управляващите зависят от избирателите те са принудени от време на време си служат с демагогия за да обяснят това или онова си действие. Когато всичко върви гладко - икономиката се развива, по-голямата част от населението изпитва усещане за просперитет и няма големи социални сътресения системата е ОК. Когато обаче има някакви сътресения или кризи демагогията от една страна се усилва, а от друга гражданите стават по-чувствителни и възприемат посланията на управляващите като лъжа. Създава се впечатление, че това вече не е управление на мнозинството, а на елита (олигархията) и като отговор възникват популистки движения, които трябва да "върнат управлението в демократичните му принципи" - т.е. управлението да изразява волята на мнозинството, а не на олигархията (елита). С други думи когато имаме система за управление в която суверен е народа, а управлението е поверено на мнозинството, но това мнозинство е ограничено (от конституцията, от либерални, комунистически, социалистически или други принципи) то демагогията в по-голяма или по-малка степен неизменно присъства в системата. Като отговор и реакция от друга страна имаме популизъм. Дали двете явления ще са видими зависи от общото икономическо и политическо състояние. Ако всичко е ОК, масата не обръща внимание както на демагогията, така и на популизма.

Обективните корени са факт. Определено има противопоставяне по различни въпроси, но мисля, че по това време руснаците, а и американците умишлено търсиха ескалация. Въпросът с Крим например можеше да се реши по "класическия" способ: референдум и независимост. Русия разполага допълнително войски в Крим и се декларира като "гарант за независимостта" на новата република и до там. Санкции по всяка вероятност пак щеше да има, но към днешна дата нещата щяха да отшумяват. В случая всяка от тези две страни си прави своите сметки. Доколко им излизат сметките и дали са оправдани само те си знаят.

Според мен по-скоро съзнателно се използва за "сплотяване на многонационалния народ", а не става въпрос за популизъм. Когато в една държава липсва идейната спойка, тя винаги е застрашена от сепаратизъм и разпад. Това се отнася и до другите държави в които липсва стабилна обща национална идея - Испания, Великобритания и т.н. Единството се поддържа обикновено благодарение на общия интерес, на обща заплаха или силово.

Това е едната страна на медала. Другата е евразийството и идеята за еднонационална държава, базирана на гражданска нация. Тук православието е само една от религиите, а славянството е само част от многообразието. Ето Концепция государственной национальной политики РФ от 1996г. Тук православието изобщо не е споменато. а славянството е само част от разнообразието: В осъвременената версия от 2012 вече няма славяни, тюрки и т.н. Тук православието присъства, вярно като водеща, но все пак една от многото религии. Между другото поддръжниците на славянската идея и православното ядро са едни от най-яростните критици на идеята за единната, гражданска "российская нация". Ето една от критиките «Российская нация» – искусственный проект Въпреки критиките и определено отрицателното отношение на голяма част от етническите руснаци, елитът и лично Путин все още държат именно на проекта за единна гражданска нация. Що се отнася до православието и славянството имам чувството, че към настоящия етап това са само инструменти, но и не и някаква стратегическа цел. Със сигурност руснаците биха ги използвали стига да отклонят например Македония от ЕС и НАТО или да разклатят положението при нас или в Сърбия. Не мисля обаче, че поне към момента имат някаква ясна и по-далечна визия спрямо православните като цяло. Нищо от действията им не издава наличието на подобна стратегия. Ето и последните новини по темата: «Российская нация» получила определение. Кремль готовится принять стратегию нацполитики

По дефиниция всички нации са нови, а руската така и не е формулирана или ако е формулирана това става в движение. През царския период понятието "русский народ" е сравнително широко - включва руснаци, украинци и белоруси. По времето на СССР "русский народ" стеснява значението си и остава запазена марка само за великоросите. След разпада на СССР се появява още един термин - "россияне", който включва всички граждани на РФ. (политоним, совокупное название граждан России вне зависимости от их этнической принадлежности). С други думи от руините на империята е имало възможност да изникнат две нации - русская (широка), която включва вилико, мало и белоруси и русская (стеснена) която включва само великороси. Предпоставки е поддръжници е имало за всяка една от тях, но и противници също. Едновременното налагане и на двете обаче е шизофренично и изключено. Комунистите избират трети вариант да изграждат т.н. "съветски народ" След разпада на СССР изчезна и съветския народ. Сега пред РФ пак има две възможности доизграждане на русская нация (чисто руска, етническа) или изграждане на нова россиянска гражданска нация, която включва всички граждани на РФ, независимо от етническото им самоопределение. Тези две опции пак не са възможни едновременно. Всъщност нищо не са направили. По времето на империята целта е била създаването на "русская" - широка нация, включваща "славяните" от империята - велико, мало и белоруси с основни идеологически стълбове православието, славянската идея, византийското наследство и т.н. Идеята така и не се реализира напълно и на практика имаме една неосъществена нация. По времето на комунизма има опит за изграждане на съветския човек и съответно "съветския народ" (в смисъл на нация), която също не се реализира. Днес целта на елита и лично на Путин е създаването на "россиянска" нация която да включва всички граждани на Русия. Според мен тази идея също няма да се реализира.

Нищо не ме смущава. Просто казвам, че руската нация (която наистина е етническа) се бие и конкурира с идеята за "российская нация", която е идея за нация базирана на гражданството (гражданска нация). Аз не виждам как тези две идеи могат да съществуват едновременно и хармонично, без да са в конфликт една с друга. Няма проблем за един осетинец да е едновременно осетинец и россиянин, нито за татарина или чеченеца. Руснак, който едновременно да е и россиянин обаче звучи тъпо и самите руснаци не го приемат. Другите идеи които излъчва Русия са също толкова объркващи и ако не се отричат взаимно, то най-малкото са в конфликт.

Така е, но президентът все още е президент, а не цар. Личността му може да е обединяващ фактор (а може и да не е), но институцията не може да се приравни до монархичната. Затова някои "интелектуалци" предлагат президентът да се избира пожизнено. Така според тях президентската институция ще придобие почти същата сакралност като титлата на императора и само тогава институцията президент (а не само конкретната личност) ще стане обединяващ фактор и "идея" зад която да застане многонационалния российски народ.

Действително, тези неща се използват както и редица други. Под "идейна спойка" разбирам някаква базова идеология, която се опира до ограничен брой идеи, които са безспорни за по-голямата част от обществото. Повечето съвременни държави в Европа например са национални и идеята за нацията е безспорна (дали нацията е етническа или гражданска е друг въпрос). Идеята за либералната демокрация като основна форма на управление също е безспорна (независимо под каква разновидност е проявена - президентска, парламентарна и ит.н.). Освен тези два стълба имаме идеите за човешките права и пазарната икономика, а обединяващият фактор е европейската идея. Всички тези идеи са безспорни - по-голямата част от обществото ги е приела и по тях има консенсус. В имперска Русия основната идея е оформена около вярност към бога и царя, а по-късно към бога, царя и отечеството или по друг начин формулирана - "православие, самодержавие, народность". В СССР идеята е комунистическата, а сега не знам каква е. Русия е дефинирана като държава на своя многонационален народ. Управляващите от една страна се опитват да прокарат идеята за "российска" гражданска нация, без религията или етноса да играят каквато и да е роля, а от друга се поддържа и руската, където православието и славянските корени са ключови. От една страна се поддържат християнските ценности, византийското наследство и панславизма, които свързват Русия с Европа, а от друга евразийската идея, която дърпа в обратната посока. С други думи ако преди е имало някаква органична спойка между основните послания и идеи, сегашните се конкурират помежду си. Бог, царь и народность се съчетават без проблем, същото се отнася и до комунистическата идея и пролетарския интернационализъм. Евразийството обаче е отрицание на християнските корени, а Руската нация е несъвместима с Российската. Другите неща които излъчва Русия като идейни послания са също толкова противоречиви и объркващи.