Atom

Реално погледнато не само тези държави, но и много външни наблюдатели виждат решение за западните балкани само в пакет. Сърбия има официален статут на страна кандидатка за членство в ЕС от 2012, а преговорите за членство стартираха през януари 2014. Македония има официален статут на страна кандидат членка от 2005 и все още не е започнала преговори.

Изглежда има някакво развитие по тази тема. През март външният министър на РСМ сондира почвата за признаване на българско малцинство в Македония и вписването му в конституцията на РСМ. https://www.actualno.com/balkani/v-severna-makedonija-zagovoriha-za-priznavane-na-bylgarsko-malcinstvo-news_1566533.html Заев също подкрепи такава възможност. Уловката е, че те искат това да стане след официално българско искане ,а не да го направят сами по своя собствена инициатива. Идеята им е, че ако ние настояваме за българско малцинство това означава, че приемаме мнозинството в РСМ за не-българско и по този начин индиректно признаваме македонската идентичност като различна от българската. Досега нито едно българко правителство не е поставяло подобни искания. До изявата на Османи, въпросът с българско малцинство в Македония се избягваше и от двете страни поради различи причини. В рамковата позиция например се поставя искане са признаване на българско малцинство в Албания, но по отношение на РСМ такова искане няма. Вчера нашият външен министър постави този въпрос вече като официална българска позиция - https://news.bg/politics/svetlan-stoev-v-konstitutsiyata-na-rsm-da-bade-vpisano-i-balgarsko-maltsinstvo.html Това говори за някакво сближаване на позициите. Все още не е много ясно какво ще включва целия пакет, но въпросът за българско малцинство в Македония явно се очертава като една от допирните точки. Разбира се новото правителство може да има собствена визия по този въпрос.

Виж сега, работата не е кога се създава македонската нация, а как. Едно е ако се търсят и намерят вътрешни причини, съвсем друго е ако причините са само външни. Това го повтарям тук многократно, но явно не се разбира. Когато твърдим, че причините са само и единствено външни, ние директно помпаме юго-македонизма с неговия краен антибългаризъм. Защото македонецът няма друга алтернатива. Другото е което казва Exhemus: Това което ние предлагаме - признаваме ги като нация, но нация от второ качество хора, от копелета които не си знаят произхода НЯМА как да се приеме, дори макетата да осъзнават, че е вярно. При това положение единствената им възможност която остава е турбо юго-македонизма с неговия див антибългаризъм. В тази връзка ако искаме близки и приятелски отношения би трябвало комисията да намери "обща история" при която политическият македонизъм може да се разглежда като предпоставка (вътрешна) за появата на македонската нация. Политиките на БКП по македонския въпрос могат също да се разглеждат от тази светлина. Външният фактор - Тито и строежа на македонската нация си остава, но той вече не е единствения. Напротив, действията на Тито и югославския режим сега би трябвало да се разглеждат като "изкривяващи истинската македонщина" която произлиза от българските недра и от никъде другаде. Ако искаме неутрални отношения и в същото време да "защитим нашата идентичност" би трябвало да използваме тактиката "не ни крадете историята" Условието е просто: да не използват личности, събития и факти от историята на България за изграждане на македонска национална идентичност с анти-българска насоченост и да не използват език на омразата спрямо България и българите. Толкова е достатъчно, а от там нататък да пишат каквото си искат, но комисията да следи за спазване на горното. Ако искаме да продължават да ни мразят и отношенията ни да стават още по-лоши би трябвало да продължим с досегашните си действия и с "външните фактори за македонщината" и по този начин да стимулираме още повече турбо-юго-македонизма. Кое не е ясно от цялото това нещо? Единственото което не е ясно е какво точно искаме.

Темата "История на Македония" в момента е супер актуална. Изглежда, че измести темата за протестите и е едва ли не на трето място по популярност в обществото след covid и американските избори. Става въпрос за история, а тук са се събрали достатъчно хора, които разбират тази материя. Въпросът е може ли избистрим нещата и да отговорим на няколко въпроса? 1. Каква точно е "истинската история" на Македония и македонците 2. Каква е "правилната история" от гледна точка на нас българите. Т.е. кои са нещата от които не трябва да се отстъпва и къде могат да се направят компромиси 3. Каква е "правилната история" от гледна точка на северните македонци. Т.е. от кое те няма да отстъпят и къде могат да направят компромиси И накрая, ако се намерят отговори на въпросите 1, 2 и 3, могат ли да се съчетаят така, че и двете страни да са доволни и да няма губещи и в същото време това да е "истинска история"? Или това е невъзможна мисия.