Atom

Това сведение не е някакво изключение. При много от древните автори имаме подобни уточнения, че този или онзи народ преди се е наричал "еди-как си". Да вземем например тюрките. Теофан Византийски дава следното сведение: „Земите край югоизточната страна на Танаис обитават тюрките, така наречените в старо време масагети, които персите наричат на своя език кермахиони” Менандър пък пише следното: "След като турките, които в старо време се наричали саки, изпратели пратеници за мир при Юстин......" След това на няколко места Менандър уточнява, че езикът на турките е "скитски" И при двете сведения имаме пояснителна част, че в старо време турките са наричани единия път месагети, а другия сака. Имаме две опции: - Приемаме, че става въпрос за архаизиране и въпросът за произхода на тюрките остава отворен, без много-много да задълбаваме в тези два източника. - Приемаме, че в случая не става въпрос за "анахронизъм", а за реална информация. При това положение, а и като се отчете факта, че почти всички тюркоезични групи (печенеги, узи, кумани, татари, та дори и селджушките турци и османците) са наричани в изворите скити е ясно какви изводи могат да се направят - тюрките са скити/сака и съответно скити/сака са тюрки. С други думи ако се използва някаква методология тя би трябвало наистина да е методология - т.е. да е валидна за всеки обект на изследване. Иначе имаме нагаждане и псевдонаука - за българите няма архаизиране и всички източници се приемат 1:1, но за всички останали това не се допуска и там имаме 100% архаизиране.

Безспорно е, че не знаем нищо по въпроса за езика на първобългарите. С други думи безспорно е, че по този въпрос няма нищо безспорно и всичко е спорно.

Наскоро тестваха някакви проби на кимерийци от Молдова. Излязоха полу-азиатци:

Не става въпрос за непълноценност на жените, малцинствата и т.н. - това също може да се каже, че е догма и идеология. Издигането на идеята за "непълноценност" на този или онзи в абсолютна истина е също толкова вредно за науката, както издигането на идеята за равенството като абсолютна истина. Политическите догми ни интересуват дотолкова, доколкото стават задължителни или АКО станат задължителни. Тогава те се превръщат в "абсолютна истина" , а самата наука е несъвместима с абсолютните истини. Един пример са дебатите покрай изкуствения интелект. Все по-често и по-често например алгоритмите на Гугъл или Фейсбук са обвинявани в расизъм, сексизъм и т.н. Ето няколко примера: Is Facebook Racist? Research Suggests Ad Platform Uses Stereotypes How search engines are making us more racist Why your AI might be racist Сами по себе си дебатите са полезно нещо. Проблемът е когато политиците се намесят в тях и предлагат "генерално решение". Такова например е плана да се създаде "европейски етичен ИИ":

Науката затова е наука, защото няма табута. Няма "абсолютна истина", която да не подлежи на ревизия. Всеки може да изследва, проучва, надгражда или ревизира който и да е проблем, стига да се опира на научния метод. Идеологиите за разлика от науката имат претенции да изповядват "абсолютна истина" без да са необходими стриктни научни доказателства. Ако една идея има претенции да е "абсолютна истина" и по някаква причина се превърне в задължителна догма, тя рано или късно става спънка за науката. Причината е проста - науката и "абсолютните истини" не могат да съществуват едновременно, те са несъвместими. В случая няма никакво значение как ще наречем идеята - дали либерална, консервативна, комунистическа, социалистическа, либертарианска или нещо друго, а дали се възприема като задължителна догма или не. Ключовата идея при либерализма е тази за свободата на индивида. Именно принципът за свободата на индивида прави възможно да се поставят под съмнение "абсолютните истини" и дава път за развитието на науката. Т.е. либерализмът в тази си част и науката са неразривно свързани. Пред последните години обаче друг ключов принцип - този за равноправието, измести свободата и стана основен маркер на т.н. съвременен либерализъм. Превръщането на идеята за равноправие в набор от догми (така, както се разбира равноправието от определени групи) е на път да създаде нови "абсолютни истини". Това е всъщност новото противоречие и то няма как да се игнорира.

Появиха се две нови проучвания за аварите, този път по Y-dna: Y-chromosome haplogroups from Hun, Avar and conquering Hungarian period nomadic people of the Carpathian Basin - Most of the Avar-age individuals carry east Eurasian Y haplogroups typical for modern north-eastern Siberian and Buryat populations and their autosomal loci indicate mostly unmixed Asian characteristics Genetic insights into the social organisation of the Avar period elite in the 7th 2 century AD Carpathian Basin - The homogeneity of the Y chromosomes reveals paternal kinship as a cohesive force in the organisation of the Avar elite strata on both social and territorial level. Our results indicate that the Avar elite arrived in the Carpathian Basin as a group of families, and remained mostly endogamous for several generations after the conquest. Накратко за изводите от двете проучвания: Произходът на аварите е някъде в източен Сибир и са най-близо до съвременните буряти и разни източни сибирци. Елитът на аварите може би пристига в Европа много бързо, по метода "марш на скок". Т.е. елитът на аварите има много малко западни примеси, а и няколко поколения след нахлуването в Карпатския басейн аварите продължават да живеят доста изолирано (почти не се смесват с останалите групи). За разлика от аварите древните маджари показват много по-голямо разнообразие и са микс от всякакви източни и западни групи - т.е. нещо като мулти-култи общество. Според авторите елитът на маджарите показва близост до днешните башкири и татарите на Волга. Според тях тази близост, а и известни разлики с останалите уралски групи указват, че елитът на маджарите е бил тюркоезичен. Това не изключва в едно мулти-етническо общество каквото е маджарското да циркулира и старо-унгарски В едното изследване за първи път се появяват и Y-dna на европейските хуни. Изследвани са три проби. Y-dna на двете се свързват със степното население - R1a-Z2124 и Q1a-M25, а третата е "германска" - R1b-U106.

Ха, посредничество викаш. По-голямата част от примерите които си дал за забогатяване са главно от един определен тип посредничество, от търговия - купуваш и препродаваш. Транзитът е съвсем друга работа. Но хайде да приемем, че си прав. Какви са конкретните ползи? Дали са икономически, политически, стратегически или някакви други. Няма как да ми отговориш, тъй като не знаеш какви са. "Все нещо ще остане, ще полепне келепир" е възможно най-смотаната икономическа обосновка и най-грешната стратегия за каквито и да е инвестиционни намерения. И на теб ще дам същия съвет - изгледай интервюто на Румен Овчаров. Човекът си го казва в прав текст - този проект е безбожно скъп и няма как да се изплати за по-малко от 20 години.

Че кой говори за провали. Да, всички тези проекти най-вероятно са изгодни - за износителите и вносителите. Тук става въпрос обаче за транзит. Със сигурност потребителите на газ и руснаците ще са доволни от транзитен газопровод през България. В задачата се пита каква е нашата изгода (не на износителите или на вносителите) - дали е икономическа, стратегическа, политическа или някаква друга? Ако погледнеш не от гледна точка на износителите или вносителите (консуматорите) къде е светлия ти пример? Дали Украйна цъфна и върза като беше най-мощния "транзитен фактор" в газовия бизнес? Няма как до го погледнеш обаче от гледна точка на "транзитния фактор", тъй като това не те интересува. А простата истина е, че "транзитния фактор" не е никакъв фактор.

Числа никой не може да ти даде, тъй като всичко което се "договаря" е на тъмно. Относно предполагаемата възвращаемост от над 20 години в нета има скорошно интервю с Румен Овчаров. Твърдението, че новият газопровод ще се изплати за срок от минимум 20 години и чак след това може евентуално да има някаква печалба е негово. Това е човек, който е навътре в нещата, а и досега не съм видял някой да го обвинява, че е русофоб - напротив, той е краен застъпник на руските проекти. В случая обаче дори и той казва, че проектът е чисто политически, а икономическата му стойност при така зададени параметри е съмнителна.

Душко, това е тема за ЕС, а не за Русия или Евразийския съюз. Ако не искаш да живееш в "мафиотски съюз" имаш две опции - да предложиш смислени промени или да напуснеш Виена или там където се намираш в момента и да си намериш друго място, което те устройва и където няма мафия. Все пак доколкото знам ти си по твой избор в центъра на тази мрачна, гадна, гейска и мафиотска Европа и никой не те е накарал насила да идеш там. Можеш спокойно да си седиш не в центъра, а в периферията където все още не сме толкова покварени и евро-мафията все още не е толкова силна. Иначе излиза, че си мазохист. Непрекъснато критикуваш "Гейропата", но не мърдаш от нея и се се закотвил в центъра и.

В никакъв случай не е последна инстанция. Самият той представи тези теми само като дискусионни за ЕС и то за дискусия след изборите. Т.е. това не е някакво крайно решение, а просто теми поставени на масата за обсъждане. Аз лично очаквах освен тези въпроси да постави и въпроса с данъците и обща данъчна политика, но не е късно след изборите тези въпроси да бъдат поставени от него или от някой друг политик. Аз затова е отворих темата за "визията за ЕС". Очевидно е, че след крайното решение за UK (каквото и да е то) и при световните реалности които имаме ЕС ще трябва да реши какво иска да бъде. Макрон отвори дискусията и предлага свята визия, а тя е за повече федерализъм, други ще предложат друго. Дебатът така или иначе се отвори и ще продължи с пълна сила след изборите. Идеята ми за другата тема беше не толкова да обсъждаме Макрон, отколкото собствените си виждания за ЕС.

Е, то никой не казва, че подобно решение е добро за всички. Въпросът е, че се постави на масата за обсъждане и е абсолютно реално. Според мен в близките година - две ще манипулират хората и заплашват с "абсолютна минимална заплата". Целта е когато предложат "относителната" спрямо покупателната способност всички да си отдъхнат и да я приемат като по-малкото зло. Моето лично виждане е, че изобщо не става въпрос за популизъм, а за добре планирана политика. Дали от Макрон или от среди на елита които искат повече федерализъм е все тази. Аз тях напълно ги разбирам. Нито Германия, нито Франция могат да се конкурират по отделно със САЩ и Китай. Единствения шанс е ЕС да се конкурира с двете супер сили като едно цяло. Това обаче може да стане само ако отделните страни се откажат от част от суверенитета си и го предадат на цялото. Общото което свързва всички разнопосочни мерки на Макрон е именно това. Стъпките които се предприемат от Германия и Франция показват същото. Това, че ги разбирам обаче не означава, че съм съгласен с тези политики.

Не мисля. Според мен идеята е по-близка до Споразумението между САЩ и Мексико: Тези 16 долара на час са договорени между САЩ и Мексико. Желанието на Макрон е в ЕС ежегодно да се договарят "минимални заплати". Най-вероятно ще ги обосноват като заплати с еднаква "покупателна способност". Писах по-горе, че това на практика е призив за отказ от суверенитет и предаване на тези пълномощия в някакъв орган на ЕС. Това е същността, а не желание за изравняване на заплатите. Второто е невъзможно.

Ето няколко новини за да разберем за какво става въпрос: Франция и Германия искат страните в ЕС да могат да отменят антитръстови решения на комисията Германия и Франция ще лансират стратегия за европейската индустрия Дойче банк и Комерцбанк преговарят за сливане Ето и една друга статия за "противниковия отбор" - Китай ще е лидер в изследванията на изкуствения интелект след две години, сочи анализ Какво означава всичко това? - Означава, че ЕС изостава значително вече не само от САЩ, но и от Азия и по специално от Китай в много от технологичните области. За целта е нужна промяна и това е осъзнато от елита. Една от стъпките е да се стимулират сливания и окрупняване, което да позволи създаването на конкуренти на американските и китайски корпорации. Другото е известно хомогенизиране и дори някакво федерализиране на европейската икономика и политика и съответно ограничаване на действията на чуждите конкуренти в рамките на допустимото на "собствено европейска територия" В тази връзка какво смятат нашите профсъюзи и разните асоциации на работодателите е без значение. Ако са осъзнали голямата картина и успеят да се приспособят е ОК, ако не ще си е за тяхна сметка.

Моето виждане е на база това което съм наблюдавал при обсъждането на този проблем в предходни публикации на най-различни експерти. За България ето едно предложение от времето на Дянков: Правителството обмисля различна минимална заплата по райони Подобни предложения не са нещо ново, а се появяват непрекъснато откакто страните от ИЕ влязоха в ЕС. Обикновено се обсъждат заедно с други подобни. Например "обща" минимална заплата, "обща" данъчна основа за корпоративните данъци. "Общи данъчни ставки" в рамките на от - до и т.н. Аз даже се учудвам, че "проблема" с различното данъчно облагане не е засегнат от Макрон в това послание. Ето и един пост в Туитър на тази тема: Лично аз изразът "an EU minimum wage, appropriate to each country, negotiated collectively every year" то разбирам като призив страните да се откажат от суверенитета си относно този проблем, а въпросът с минималните заплати да се решава "колективно" от някакъв орган на ЕС.