Atom

Тук се спомена за възможностите на хазартния туризъм и по-точно за посетители от Турция. Основните дестинации на турските комарджии са Батуми и Никозия (турската част). Предимствата са, че Грузия и северен Кипър не изискват визи за турците. През последните години Свиленград също се позиционира като първостепенна локация за турските комарджии. Проблемът е, че освен казина и игрални зали там няма нищ друго, което да привлича туристи (извън тесния кръг на маниакалните хазартни типове). Визите също са проблем. В момента в Свиленград функционират 5 казина, а терени с готови строителни проекти (технически и архитектурни) има за още 7. За сравнение, според комисията по хазарт към 30,09,2019 в София има 4 казина, а в Пловдив - 2. Не виждам обаче как, кога и защо изобщо ще се осъщесвят тези нови проекти. В момента съществуващите казина си крадат един на друг едни и същи клиенти. За да се привлекат нови клиенти или т.н. масови играчи (чиято цел не е печалбата, а играта за забавление), градът трябва да се промени кардинално и да предложи много повече екстри - шопинг, разнообразна кулинария, други забавления различни от хазарта и т.н. Към момента обаче, ако изключим казината, Свиленград е една дупка и затънтена провинция. Там просто няма какво да се прави. По отношение на т.н. "масов играч" Пловдив има всички предимства и е перфектно място. Проблемът е, че едрите играчи го отбягват след инцидента с арестуваните турци (аферата Риц). Т.е масовият играч предпочита Пловдив, а едрият - Свиленград.

Те траките може и да са оцелели. Или полу-оцелели под формата на албанци. Оцеляването на народ е едно, а на държавност съвсем различно.

Човекът винаги е търсил обяснение за нещата които се случват около него и със самия него. За някои неща хората са намирали рационално обяснение, но за други (повечето) - не. За обяснение на неясните неща и явления, хората общо-взето имат два подхода или две концепции: - концепцията за причинност или за Бог. Бог е създателят на всичко и причина за всички причини. - концепцията за случайност, необвързана с каквато и да е конкретна причина. Когато обясненията чрез бога станат твърде много те се структурират в религия и стават догма, която се приема за Абсолютна истина. Науката от своя страна отхвърля Абсолютната истина. Тя се основава на положението "ние не знаем". Т.е. приема се, че ние не знаем много неща, и че дори нещата които мислим, че знаем, могат да се окажат погрешни, но това ще се разбере ако натрупаме още знания. С други думи няма понятие, идея или теория които да са "неприкосновени" и да не могат да бъдат оспорвани или просто проблематизирани. Разбира се това трябва да стане с методите на науката, а не просто поради факта, че определена теза или теория не се харесва на този или онзи. С други думи науката е несъвместима с религии които имат претенции, че разкриват абсолютната истина. Човекът обаче е много любопитно същество и ние имаме стремеж към това да разберем абсолютно всичко. В случая поради недостиг на знания пак опираме до двете концепции - причинност и случайност. Представете си, че за коя да е научна теория, освен всичко друго включено в нея, имаме допълнително добавена една от двете алтернативни "нулеви аксиоми" - Аксиома А - Всички неща, явления и процеси, до момента в който все още не могат да се обяснят с методите на науката си имат причина и произлизат от БОГ. - Аксиома Б - Всички неща, явления и процеси, до момента в който все още не могат да се обяснят с методите на науката нямат никаква причина и са плод на случайност. Тъй като става въпрос за аксиоми, а те не могат да бъдат доказани и при двата случая имаме вяра. Вяра в Бог в случай, че се приема аксиома А и вяра в случайността в случай, че се приема Аксиома Б. Да обобщим. От гледна точка на религиите които имат претенции, че разкриват Абсолютната истина, всички учени са атеисти. От гледна точка на науката учените които отхвърлят и учените приемащи Бог (тези които приемат една от двете аксиоми А или Б) са вярващи. Самата наука нито отхвърля, нито приема концепцията за Бог, т.е. за Абсолютната причина. По същия начин науката нито отхвърля, нито приема концепцията за Абсолютната случайност.

Предполагам, че всеки вярващ учен има своя представа за Бог, съобразена със собствения му опит и знания, както и с културната среда в която е възпитан / потопен. Общото най-вероятно е представата за ролята на Бог като създател / творец на всичко. Що се отнася до митовете и т.н., от гледна точка на науката всички религии, митовете, групови вярвания и т.н. са човешка фикция - измислена реалност. При това те са такива независимо от това дали реално има или няма бог. Ако бог не съществува причините са очевидни. Ако Бог все пак съществува, то ние няма как да го разберем. Ние самите не сме в състояние да осмислим и разберем неговите идеи или намерения в пълнота, а само частично. С други думи няма как да се доберем до някаква абсолютна истина, а само да скъсим разстоянието до нея - дотолкова, доколкото собствените ни умове позволяват това. При това положения всички митове, писания догми, проявления и т.н. в най-добрия случай са човешко осмисляне и възприятие на бог и божиите идеи, но не и самите идеи, не и абсолютната истина. Т.е. пак стигаме до някаква фикция и въображаема реалност.

Няма никакъв проблем един учен да вярва в Бог или в частност във възкресението. Както вече се каза, въпросите за вярата и науката са въпроси от две различни области. Не всеки учен е атеист, както и не всеки вярващ е неграмотен и не разбира нищо от наука. Ето например едно интервю на Martin Nowak. Учен от най-висока класа, професор в Харвард, математик, биолог (при това биолог- еволюционист), директор на Програмата за еволюционна динамика в Харвард. Това обаче изобщо не му пречи да бъде вярващ.

Въпросът с таксите е много сложен. Ние не сме изолирана икономика. Нашите ВУЗ се конкурират за студенти в рамките на ЕС, а в Европа като цяло таксите са мижави или ги няма изобщо. В Дания и Швеция например няма такси, във Франция и Германия са символични (само малка административна такса), в Холандия са поносими и т.н. И в момента една немалка част от кандидат студентите избират да учат в чужбина заради по-доброто качество на образованието. Ако таксите в България се "нормализират" всичко читаво ще предпочете да учи навън. Качеството на българското образование няма как да се вдигне от днес за утре и ако се загуби предимството на "евтинията" няма да има никакъв смисъл да се учи в България. Според мен може на първо време да се помисли за спиране или ограничение на финансирането на магистърската степен. В момента ако изключим т.н. "магистър след средно образование" (право, медицина) останалите магистратури са лукс и няма смисъл всички да се финансират от държавата.

Безспорно българските университети са неспособни да изкарват или да привличат пари. Въпросът обаче отдавна не опира само до липса на желание. За да се изкарват пари от наука или да се привличат пари за наука е необходимо преди това да се инвестират една камара пари - в оборудване, хора и т.н. Получава се нещо като яйцето и кокошката. При финансирането на научни проекти се търсят изследователи с потенциал, а потенциалът се доказва с публикации и вече свършена работа по други (по-стари проекти). С други думи преди да започнат изследователите да правят пари, трябва да се инвестира в изследователи или да се привличат вече изградени изследователи, които пак струват пари. Ето за пример топ институциите в Европа, подредени по научен принос в дисциплината икономика - https://ideas.repec.org/top/top.europe.html За Европа са видими 3567 институции които се занимават с икономически изследвания. Тук са класирани първите 12,5% (до 445 място) и сред тях няма нита една българска институция. Най-високо класираната гръцка институция е Athens University of Economics and Business (гръцкото УНСС) и е на 98-мо място в Европа. Ако погледнеш обаче хората които правят изследванията в този университет ще видиш, че професорите имат докторантури от най-добрите американски и европейски университети. Ето лист с професорите https://www.dept.aueb.gr/en/econ_depen Разгледах сивитата на първите 4-5 човека Двама имат PhD от LSE (6-сто място в света по Economics & Econometrics на QS World University Rankings), 1 човек има PhD от Cambridge (10-място в същата класация), 2-ма от Northwestern University (12-то място), а нататък най-вероятно е в същия дух. Личният състав в почти всички институции класирани в първите 100 има сходни характеристики. Т.е. за да има българска институция в топ 100 (в Европа, не в света) например в научната дисциплина икономика, то българските изследователи трябва да имат същото или сходно образование както конкурентите им, да посещават същите конференции и други научни събития, да публикуват в същите списания и т.н., а всичко това струва пари. Същото се отнася до която и да е друга научна дисциплина.

На този етап от развитието ни трудно може да се очаква нещо по-различно. Мен ако питаш топ-1000 даже е прилично (това, че СУ слиза надолу обаче не е). В тези класации основната тежест от която се определя мястото в класирането се пада на "научната продукция" на институциите. С други думи научната дейност - изследвания, публикации, участие в научни конференции и др. подобни събития трябва да е основна, а не второстепенна или съпътстваща дейност за да има шанс една институция да попадне в подобни класации. Например в Швеция според World Higher Education Database (WHED) има 39 институции които предлагат висше образование. В топ 1000 на QS World University Rankings попадат 8 от тях. Това не означава, че останалите 31 са по-лоши от СУ, защото не са класирани, а СУ е класиран. Повечето от останалите 31 учебни заведения са първокласни институции, но просто не се занимават активно с научни изследвания и са по-скоро "академии по нещо си" или "приложни университети" които предлагат супер качествено образование ориентирано към практиката, а не към теоретични и научно ориентирани специалности. Дори обаче програмите им да са научно ориентирани, а и в самите институции науката да е водеща, те пак няма да се класират ако са специализирани само в една или две области. Колкото и да е добра една институция в определена област, ако ще да е топ, на топа в света в своята си област, тя пак няма да попадне в топ 1000 ако не развива широк набор от различни области на познанието. Така например Stockholm School of Economics (SSE) предлага супер качествено образование по икономика. Това е едно от най-добрите места в Европа и топ 50 в света (37 място в световната класация в област икономика). Това е водеща научна институция която произвежда научна продукция със световно качество и въпреки това не може да се класира в основната (обща) класация, а само в конкретната област - икономика. Karolinska Institutet пък е световен лидер (абсолютен No1) в стоматологията и No-6 в света в областта на медицината. Научната продукция на института е водеща, но въпреки това пак не попада в топ 1000 на генералната класация. С други думи няма как да очакваме, че УНСС, МУ, ИУ Варна или УАСГ могат да попаднат в топ 1000 на която и да е класация, тъй като това са тясно специализирани висши училища. Същото се отнася и до АУБГ, който на практика е liberal art college, а акцентът на последните е образованието и обучението, докато науката е на по-заден план. Това, че повечето т.н. "университети" не са класирани в топ 1000 не е проблем. Проблемът е, че не е ясно какво точно представляват и какво точно искат да бъдат. Например има един куп икономически или бизнес ориентирани университети, колежи и т.н. Повечето от тях в момента нито се занимават научна дейност или да гонят академични постижения в тяхната си област, нито предлагат качествено практично ориентирано образование, което да се търси от бизнеса. Практически е невъзможно да се съчетаят и двете. Това могат да си го позволят само най-добрите институции - от една страна да произвеждат добри теоретици, с високо интелектуално ниво и един куп други качества, а от друга бизнесът с готовност да приема такива кадри. Останалите произвеждат кадри които имат много добро практично ориентирано образование, но нямат кой знае какви претенции за висока академичност. Бизнесът обаче е доволен, защото получава практици, които бързо навлизат в конкретната професия. В момента имаме един университет (СУ) и още 3-4 специализирани висши учебни заведения в които може би си струва да се налеят пари както за финансиране на наука, така и за финансиране на образованието на студентите. Те имат някакъв шанс да се борят за място в разни класации. По-голямата част от останалите ВУ би трябвало да се преориентират като университети по приложни науки и да се финансират само за образование. Ако искат да се занимават с наука да си привличат сами парите. Дали някои от университетите (ПУ, ВТУ, НБУ?) имат шанс да се изравнят поне със СУ и там също да се финансират научните изследвания нямам никаква идея. Възможно е да има някакъв смисъл, но е възможно и положението да е толкова отчайващо, че парите да потънат, а ползите да са никакви. Друга възможност е БАН да се ликвидира, а читавите звена и отделни учени да се прехвърлят към 2-3 университета и финансирането да се насочи към тях (без да се намалява). Това обаче няма да се случи, тъй като ще има вой до небесата.

Това сведение не е някакво изключение. При много от древните автори имаме подобни уточнения, че този или онзи народ преди се е наричал "еди-как си". Да вземем например тюрките. Теофан Византийски дава следното сведение: „Земите край югоизточната страна на Танаис обитават тюрките, така наречените в старо време масагети, които персите наричат на своя език кермахиони” Менандър пък пише следното: "След като турките, които в старо време се наричали саки, изпратели пратеници за мир при Юстин......" След това на няколко места Менандър уточнява, че езикът на турките е "скитски" И при двете сведения имаме пояснителна част, че в старо време турките са наричани единия път месагети, а другия сака. Имаме две опции: - Приемаме, че става въпрос за архаизиране и въпросът за произхода на тюрките остава отворен, без много-много да задълбаваме в тези два източника. - Приемаме, че в случая не става въпрос за "анахронизъм", а за реална информация. При това положение, а и като се отчете факта, че почти всички тюркоезични групи (печенеги, узи, кумани, татари, та дори и селджушките турци и османците) са наричани в изворите скити е ясно какви изводи могат да се направят - тюрките са скити/сака и съответно скити/сака са тюрки. С други думи ако се използва някаква методология тя би трябвало наистина да е методология - т.е. да е валидна за всеки обект на изследване. Иначе имаме нагаждане и псевдонаука - за българите няма архаизиране и всички източници се приемат 1:1, но за всички останали това не се допуска и там имаме 100% архаизиране.

Безспорно е, че не знаем нищо по въпроса за езика на първобългарите. С други думи безспорно е, че по този въпрос няма нищо безспорно и всичко е спорно.

Наскоро тестваха някакви проби на кимерийци от Молдова. Излязоха полу-азиатци:

Не става въпрос за непълноценност на жените, малцинствата и т.н. - това също може да се каже, че е догма и идеология. Издигането на идеята за "непълноценност" на този или онзи в абсолютна истина е също толкова вредно за науката, както издигането на идеята за равенството като абсолютна истина. Политическите догми ни интересуват дотолкова, доколкото стават задължителни или АКО станат задължителни. Тогава те се превръщат в "абсолютна истина" , а самата наука е несъвместима с абсолютните истини. Един пример са дебатите покрай изкуствения интелект. Все по-често и по-често например алгоритмите на Гугъл или Фейсбук са обвинявани в расизъм, сексизъм и т.н. Ето няколко примера: Is Facebook Racist? Research Suggests Ad Platform Uses Stereotypes How search engines are making us more racist Why your AI might be racist Сами по себе си дебатите са полезно нещо. Проблемът е когато политиците се намесят в тях и предлагат "генерално решение". Такова например е плана да се създаде "европейски етичен ИИ":

Науката затова е наука, защото няма табута. Няма "абсолютна истина", която да не подлежи на ревизия. Всеки може да изследва, проучва, надгражда или ревизира който и да е проблем, стига да се опира на научния метод. Идеологиите за разлика от науката имат претенции да изповядват "абсолютна истина" без да са необходими стриктни научни доказателства. Ако една идея има претенции да е "абсолютна истина" и по някаква причина се превърне в задължителна догма, тя рано или късно става спънка за науката. Причината е проста - науката и "абсолютните истини" не могат да съществуват едновременно, те са несъвместими. В случая няма никакво значение как ще наречем идеята - дали либерална, консервативна, комунистическа, социалистическа, либертарианска или нещо друго, а дали се възприема като задължителна догма или не. Ключовата идея при либерализма е тази за свободата на индивида. Именно принципът за свободата на индивида прави възможно да се поставят под съмнение "абсолютните истини" и дава път за развитието на науката. Т.е. либерализмът в тази си част и науката са неразривно свързани. Пред последните години обаче друг ключов принцип - този за равноправието, измести свободата и стана основен маркер на т.н. съвременен либерализъм. Превръщането на идеята за равноправие в набор от догми (така, както се разбира равноправието от определени групи) е на път да създаде нови "абсолютни истини". Това е всъщност новото противоречие и то няма как да се игнорира.

Появиха се две нови проучвания за аварите, този път по Y-dna: Y-chromosome haplogroups from Hun, Avar and conquering Hungarian period nomadic people of the Carpathian Basin - Most of the Avar-age individuals carry east Eurasian Y haplogroups typical for modern north-eastern Siberian and Buryat populations and their autosomal loci indicate mostly unmixed Asian characteristics Genetic insights into the social organisation of the Avar period elite in the 7th 2 century AD Carpathian Basin - The homogeneity of the Y chromosomes reveals paternal kinship as a cohesive force in the organisation of the Avar elite strata on both social and territorial level. Our results indicate that the Avar elite arrived in the Carpathian Basin as a group of families, and remained mostly endogamous for several generations after the conquest. Накратко за изводите от двете проучвания: Произходът на аварите е някъде в източен Сибир и са най-близо до съвременните буряти и разни източни сибирци. Елитът на аварите може би пристига в Европа много бързо, по метода "марш на скок". Т.е. елитът на аварите има много малко западни примеси, а и няколко поколения след нахлуването в Карпатския басейн аварите продължават да живеят доста изолирано (почти не се смесват с останалите групи). За разлика от аварите древните маджари показват много по-голямо разнообразие и са микс от всякакви източни и западни групи - т.е. нещо като мулти-култи общество. Според авторите елитът на маджарите показва близост до днешните башкири и татарите на Волга. Според тях тази близост, а и известни разлики с останалите уралски групи указват, че елитът на маджарите е бил тюркоезичен. Това не изключва в едно мулти-етническо общество каквото е маджарското да циркулира и старо-унгарски В едното изследване за първи път се появяват и Y-dna на европейските хуни. Изследвани са три проби. Y-dna на двете се свързват със степното население - R1a-Z2124 и Q1a-M25, а третата е "германска" - R1b-U106.

Ха, посредничество викаш. По-голямата част от примерите които си дал за забогатяване са главно от един определен тип посредничество, от търговия - купуваш и препродаваш. Транзитът е съвсем друга работа. Но хайде да приемем, че си прав. Какви са конкретните ползи? Дали са икономически, политически, стратегически или някакви други. Няма как да ми отговориш, тъй като не знаеш какви са. "Все нещо ще остане, ще полепне келепир" е възможно най-смотаната икономическа обосновка и най-грешната стратегия за каквито и да е инвестиционни намерения. И на теб ще дам същия съвет - изгледай интервюто на Румен Овчаров. Човекът си го казва в прав текст - този проект е безбожно скъп и няма как да се изплати за по-малко от 20 години.