Atom

Изтокът да, но я виж арабите. През средновековието са ярки индивидуалисти. Няма смисъл да се изброяват индивидите - учени, мислители и т.н. В която и област да погледнеш - икономика, финанси, медицина, мореплаване, математика и т.н. Европа е взаимствала много от арабите. А, експанзията им? - виж само географията на исляма и това е станало много преди европейската експанзия. Какво им e липсвало? - няма я корпорацията. Синдбад колкото и да е ярък и изобретателен, няма как да се конкурира с Източно Индийската Компания. С други думи само с индивиди също не става - арабите са нагледен пример. Когато индивидите стават няй-ярки, обществото реагира и махалото се отклонява в противоположната посока - на задушаване на каквато и да е индивидуалност. Изтокът обаче не бива да се подценява. Ако нямаш ярки индивиди може да ги купиш. Китай създаде чудесни условия за стартъпи в университетската общност с много добре финансирани рискови фондове. Финансират всеки проект който си струва, като няма ограничения дали си китаец или чужденец. А защо на корпорациите им липсва индивидуалност? Когато си притиснат от Уолстрийт да показваш непрекъснато резултати ти нямаш избор. Директорите гледат на поверените им активи единствено като средство за правене на пари и генериране на печалби. Ако не правят? - ясно ти е какво следва. Да видим акционерите, дали те ще подкрепят някой директор с въображение и индивидуалност. А за какво им е - акционерите са едни и същи И при теб, и при конкурента ти, и при конкурента на конкурента ти. На тях наистина им е все тази, стига керванът да върви. Защо да рискуват? - ако нещо ново и качествено с потенциал се появи от частния сектор, то така или иначе ще стигне до тях. Така ли е при частните фирми? - не мисля. Частната собственост не е само пари и средство за генериране на печалби. Тя има още много други "стойности" - удобство, комфорт, гордост, изпълнена мечта, застраховка, страст и т.н и т.н. Не че няма индивидуалисти и мечтатели в корпорациите - има. Единственият начин обаче да осъществят мечтите си е да напуснат корпорациите и да отидат в гаража.

Ставаше въпрос за частната собственост. За нищо друго - не за ефективност печалба и т.н. Запитай се защо например Мъск изпревари Боинг в космическото състезание? Разликата между тях е огромна и ако измерваме нещата само в парично изражение Боинг би трябвало да смаже Мъск. Да, но не. Защо въпреки, че корпорациите наливат огромни пари за иновации, почти всички съвременни чудеса са плод на гаражни предприемачи? Гугъл, Епъл, Майкрософт, Фейсбук, Туитър, Амазон и т.н.? Разликата е проста - гаражните предприемачи гледаха на творението си като на нещо свое, като на рожба - къткат я, обгрижват я, помагат и да расте и т.н. - те са собственици. Корпорациите гледат на инвестициите си просто като на инвестиции. Работят по алгоритъм - толкова време и такъв бюджет за разработка, толкова за внедряване и т.н. Ако нещо се издъни, проектът се отписва и се продължава напред. Тесла гледа на творението си нещо свое, като собственик, Морган гледа като инвеститор. Уж е същото, но не е. Аз не казвам, че корпорацията е нещо лошо или, че няма смисъл от нея. Напротив, съвременният свят се развива и върви напред точно заради корпорациите (това съм го заявявал в този форум многократно), а не заради частната собственост. Частна собственост е имало винаги, но това което го е нямало е корпорацията. Тя е чисто европейско изобретение. Ако не бяха корпорациите, продуктите на гаражните предприемачи много трудно биха достигнали тази масовост която имат в момента. Това обаче няма нищо общо с въпроса за същността на частната собственост.

Ставаше въпрос за частната собственост. Инвеститорите са собственици на своите акции и на нищо друго. Именно тях имат право да продават, залагат, заменят, да извличат доход от тях, да ги оставят в наследство и т.н. Всички тези CEO-та които си изброил реално управляват корпорациите, но какъв е техния дял от капитала - нищожен. Да вземем например Майкрософт. Мениджмънтът и разни служители притежават 1,42% от капитала. 74% се държи от институционални инвеститори. Да видим какво става с институционалните инвеститори. Да вземем например BlackRock. Капиталът на BlackRock към 2018 е около 38 милиарда долара. Основните акционери на компанията са пак институционални инвеститори. Мениджмънт и служители притежават около 3,32% от акциите. Самата компания обаче контролира над 7 трилиона долара. Т.е. собственото участие на мениджмънта е нищожна част от парите които се управляват. Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми. И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Защо си позволявам да твърдя, че "Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят"? Когато класиците като Адам Смит и т.н. говорят за "частна собственост", те разбират точно "частна собственост" т.е. собственост на индивид (личност, човек) и я противопоставят на всякаква друга - енорийска, корпоративна и т.н. От тяхна гледна точка един от най-големите "врагове" на свободния пазар за точно корпорациите - гилдии, цехове, чартърни корпорации и т.н. Фейсбук наистина не е добър пример, защото основателят му все още е в управлението. В момента в който излезе от него, след едно поколение тя ще се превърне като всички останали публични компании в безлична и "ничия". Целият финансов сектор и почти целия промишлен са подобни безлични и ничии. Кои са акционерите в тях? Това са най-различни банки и фондове, в тях акционери са други банки и фондове, но накрая се стига до парите на населението - пенсионни фондове, животозастрахователни фондове, спестовни схеми, разни инвестиционни схеми и т.н. Този "капитал" набран от населението е огромен. Дори всички милиардери да се обединят, общият им капитал ще бъде някаква незначителна част от огромната маса пари събрана от населението. Но населението не управлява, а управляват директорите. С други думи основните "собственици на капитал" нямат думата и няма как да я имат. В Европа все още има частен капитал (г.н. семейни фирми), но и там свободата на "собствениците" е ограничена, но по други линии.

И аз нямам абонамент, но при мен се отваря. Заповядай: Shareholders think they own the company — they are wrong So whose is the business? No one’s, just like the river Thames Shareholders own the corporation, and the duty of the directors to maximise shareholder value follows from that. I have lost count of the number of times I have been told “that is the law”. But it is not the law. Certainly not in America, as Lynn Stout, a professor at Cornell University Law School, has pointed out. Shareholders in England have more rights — but even there, the obligation of a company director is to promote the success of the company for the benefit of the members. The company comes first, the benefit to the members follows from its success. And English shareholders are definitely not owners. The Court of Appeal declared in 1948 that “shareholders are not, in the eyes of the law, part owners of the company”. In 2003, the House of Lords reaffirmed that ruling, in un­equivocal terms. Ownership is not a simple concept. The classic account of its meaning was given 50 years ago by another legal scholar, Tony Honoré. Ownership, like friendship, has many characteristics and if a relationship has enough of them we can describe it as ownership. If I own an object I can use it, or not use it, sell it, rent it, give it to others, throw it away and appeal to the police if a thief misappropriates it. And I must accept responsibility for its misuse and admit the right of my creditors to take a lien on it. But shares give their holders no right of possession and no right of use. If shareholders go to the company premises, they will more likely than not be turned away. They have no more right than other customers to the services of the business they “own”. The company’s actions are not their responsibility, and corporate assets cannot be used to satisfy their debts. Shareholders do not have the right to manage the company in which they hold an interest, and even their right to appoint the people who do is largely theoretical. They are entitled only to such part of the income as the directors declare as dividends, and have no right to the proceeds of the sale of corporate assets — except in the event of the liquidation of the entire company, in which case they will get what is left; not much, as a rule. Of 11 tests of ownership Mr Honoré put forward, the relationship between a company and its shareholders satisfies only two, and these rather minor. Three are satisfied in part; six are not met at all. There is a stronger case for asserting that a company is “owned” by its directors than there is for its shareholders. There is little doubt that if you explained to a Martian what earthlings mean by ownership and asked who owned a corporation, the Martian would point to the C-suite. So who does own a company? The answer is that no one does, any more than anyone owns the river Thames, the National Gallery, the streets of London, or the air we breathe. There are many different kinds of claims, contracts and obligations in modern economies, and only occasionally are these well described by the term ownership. It makes little sense even to ask who owns shares in a company. One name is recorded on a share register; someone else makes a decision to buy or sell; someone else decides how the shares are to be voted; and someone else benefits from the returns from the company’s activities. It is not only possible today, but usual, for all these rights to be exercised by different people. And that is even before taking account of the complications introduced by stock lending. As Charles Handy has written, when we look at the modern corporation, “the myth of ownership gets in the way”. Clear thinking about business would be easier if we stopped using the word.

Shareholders think they own the company — they are wrong

Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят. Модерният свят се задвижва от корпорациите. Това, че ние приписваме на една фикция, каквато е корпорацията някаква индивидуалност и я приравняваме като права и задължения до правата и задълженията на индивидите не означава, че корпорацията е човек и има свои собствени мотиви, чувства и мисли. Но пък корпорациите със сигурност имат право да притежават собственост. Кои са капиталистите в днешния капитализъм? Дали Фейсбук, Гугъл или Боинг са капиталисти? Ако те са капиталистите тогава държавата също би трябвало да е капиталист, защото съвременните държави дефакто са най-обикновени корпорации.

Безкласовото общество е утопия. Социално разделение винаги е имало и ще има. Ставаше въпрос за динамиката. Сегашната система е динамична - тя не само позволява вертикална мобилност, но и я насърчава. В една почти статична система (без икономически растеж или с растеж с много ниски стойности) няма предпоставки за насърчаване на вертикалната мобилност и рано или късно ще се стигне до ограничаването и. Разбира се има и изключения, а за някои системи все пак се налага допускане на мобилност. Това обаче си има цена. Например кариерата и издигането в църквата изисква безбрачие, "вертикалната мобилност" чрез еничарския корпус също. В имперски Китай за по-сигурно при "вертикална мобилност" направо са им кълцали топките и много от висшите позиции са били допустими само за евнуси.

А кой е казал, че трябва да е хубаво? Една статична система без икономически растеж неминуемо ща доведе до нео-античност или нео-феодализъм. Ако спре динамиката забрави за вертикална мобилност. Рано или късно ще се създаде съсловна, кастова или класова система в която няма мърдане. Естествено винаги има изключения (то и в Рим бивши роби се издигат до самия връх, а Ивайло за кратко става цар), но изключенията са си изключения. Разбира се това при условие, че има някакъв социален и политически мир. Другият вариант е светът да потъне за дълъг период от време в социални бунтове и мини войни докато се установи някакъв ред. Е, в този случай за кратко ще има преразпределение и "вертикална мобилност", но така или иначе по някое време ще се стигне до кастите, класите или съсловията. И всичко това е възможно само ако се избегне пълномащабна война.

Както и предполагах и двата източника предполагат изчерпване на потенциала за икономически растеж някъде към 2050 (ако се чете между редовете). Освен това втория предполага силно международно сътрудничество в налагане на зелени политики и може да се реализира само при режим "зелен глобализъм" (никакви две -3 или 5 сфери). Глобалният икономически растеж без ръст на потреблението на енергия е невъзможен. Разбира се възможна е оптимизация и по-ефективно използване, но общо взето това е игра с нулев резултат. Има обаче потенциал за подобряване на качеството. Вместо да харчим пари за глупости - дрехи, обувки и други вещи които не ползваме ще се насочим към други по-стойностни за нас неща.

Това добре, но аз продължавам да не разбирам смисъла на стената. Ако Китай ще се занимава с Пакистан, Афганистан и Африка, то Европа е длъжна да си сътрудничи с Китай. Затова има над два милиарда причини + сътрудничество по зелените политики и технологии + един куп още проблеми които може да възникнат по тези територии. Отделно Европа е длъжна да си сътрудничи и със САЩ, този път заради други над един милиард причини (заради самият Китай). Пак ще се повторя. При това положение не виждам как Европа ще се съгласи да сътрудничи на САЩ за да се изолира Китай, освен ако самия Китай не се изолира от Европа. Не виждам и как Европа ще премине зад една стена заедно с Китай и против САЩ. Европа би приела изолация на Китай (и то с триста зора) само ако Китай е изолиран в териториалните си граници, (нещо като днешен Иран или Северна Корея), но и САЩ сериозно да се ангажират със зелените истории, лидерство за поддържане на политическия ред в Африка и целия близък и среден изток + съвместна мащабна програма за поддържане на някакво минимално ниво в този регион. Това пък не виждам как ще го направят американците. Въобще аз този филм за двете сфери не го виждам, ама никак. Видяхме, че тази идея ще има съпротива в една доста голяма част от американския елит. За Европа тази идея е самоубийствена. Значи да угодим на американците да построят стена и да изолират китайците......, но да дадем ключа на самите китайци, за да може във всеки един момент да ни шантажират колко хиляди и мигранти ще пускат и къде. Това е малоумно решение. Много по-добре е още сега всички да се омитаме от тук, кой където намери. Дай поне една причина това да има някакви реални шансове да се реализира.

25% e е доста мрачна прогноза. Откъде е? Според ООН населението на планетата ще има ръст със същия процент - 25. Това означава, че консумацията на глава от населението ще остане същата. Очаква се обаче ръст при южна и югоизточна Азия. Колкото е да затягат колана Европа, каквито и твърди политики да предприемат за енергийна ефективност, кръгови икономики и всякакви други зелени политики няма да могат да компенсират азиатския ръст. Дори и Америка да се включи номерът пак няма как да стане. Това означава общата консумация в Африка към 2050г. да е по-ниска от сегашните нива като цяло, но при два пъти по-голямо население. Т.е. проектира се 2,1-2,5 пъти по-ниска консумация на глава от населението в Африка спрямо сега. При тези африкански показатели не виждам Европа как ще оцелее. Напорът от Африка ще е нещо колосално.

По-горе писах, че от първоначалните експерименти, до масово използвана технология се изискват много време и пари. Очевидната причина да се спре финансирането на един подобен проект e, че инвеститорът (в случая Морган) не вижда перспектива в проекта. Т.е. не вижда как ще се стигне до евтина и масова технология, която да има практическо приложение. Това е най-простото обяснение (Бръсначът на Окам) и при липса на други сериозни аргументи не виждам как може да се подмине. Така както си формулирал темата аз разбирам, че става въпрос за тук и сега. Т.е. за съперничеството между САЩ и Китай в близките 10, 20 максимум 30 години. Честно казано аз не виждам как в този период ще се появи източник на неограничена енергия. Нещо повече, дори и да се появи подобно нещо на експериментално ниво не виждам как в близкото бъдеще това ще стане масова технология с практическо приложение. С други думи в близките 10-20-30 години човечеството може да разчита на това което има в момента. Вярно - ще има модернизация, технологиите може би ще станат една идея по-ефективни, ще има промяна в енергийния микс, но като фундамент няма да има кой знае каква качествена промяна. Като изходна база използваме прогнозите на сериозните институции. А те са: - ръст на световния БВП, ръст на световното потребление на енергия с поне 50% до 2050, силен импулс и развитие на технологиите свързани с ИИ. Какви са нагласите на елита: - имаме консерватори. Условно може да ги наречем Кох+. Те са против ограниченията за бизнеса, против екологичните ограничения и са заинтересовани повече за това какво се случва в САЩ, отколкото по света. - имаме хора, които се интересуват от зелените истории, ограничение на свръх-консумацията и т.н. Условно това са Римски клуб+ - имаме финансисти които са за запазване на ръста, но в същото време са положително настроени за екологията. Условно Уолстрийт+ - имаме нов елит от средите на технологичния бизнес, които са по-скоро прогресивисти. Ето една статия, в която може да стане ясно какви за проблемните точки между Кох+ и Уолстрийт+: 'Woke' Capitalists Sell Out U.S. to China Behind a Mask of Virtue Какво е отношението на тези хора към Китай? Възможно ли е изолирането на Китай, подобно на изолирането на Иран и Северна Корея и светът да се разцепи на две зони - американска и китайска? От всички тези групи само първата евентуално биха се навили на подобно развитие. Останалите три са по-скоро против. Ето защо подобна прогноза аз лично мисля, че е с много ниска вероятност. Не виждам обаче и как нещата може да се запазят във варианта до Тръмп, независимо кой ще спечели на изборите. Затова и според мен е по-вероятно да имаме 4-5 зони, които са ясно обособени, но не и изолирани една от друга. Не знам почти нищо за китайският елит, но доколкото схванах там също не са въодушевени светът да се раздели на две изолирани зони (поне не и в този момент). А защо мисля, че Индия ще е една от сферите. Новите работни места които ще се появят с развитието на ИИ ще са в по-голямата си част в развиващи се страни. Това между другото е отбелязано и в доклада да световния икономически форум относно потенциала на ИИ за нови работни места. Причината е проста. Разработката на ИИ изисква хора с висок IQ и подходящо образование. В САЩ и Европа хората с висок IQ имат един куп алтернативи и не всички се стремят към STEM образование, а още по-малко от последните имат интерес и желание да се занимават точно с ИИ. Обратно, в много от развиващите се страни, независимо от това колко си умен това е един от малкото шансове да се измъкнеш от мизерията. С други думи Китай ще си развиват собствени ИИ кадри, а САЩ и Европа ще заложат на индийци.

Охо, и тази технология стои някъде в сейфовете и чака? Е те това ако не е теория на конспирациите. Точно така, на същото мнение съм. Ще се самоцитирам:: Римският клуб и идеите му се застъпват само от една част от елита. По-голямата част са мотивирани от печалба. Финансистите искат да задържат властта си. А има и мечтатели, които просто искат да изпълнят мечтата си. Кох бих ги причислил към т.н. "национално отговорен капитал" (в тяхното си разбиране).

Нали ставаше въпрос за технологии? Къде са технологиите за възобновяема енергия? Защо все още продължаваме да копаем въглища и да добиваме нефт и газ. Защо се занимаваме с шисти, катранени пясъци ..... ?