Здравейте,
Мой приятел ми препоръча да прочета публикациите по темата във форума (за което благодаря и на него и на вас). Не съм експерт, но това е мнението ми базирано на моето усещане.
Когато следя живота, първо се старая да се запитам има ли нещо в моите собствени действия и намерения, което предизвиква събитията, които ми се случват и отношението на другите към мен и чак тогава насочвам внимание към външни фактори. Същия е подходът ми и към македоно-българския исторически спор. Опитвам се да видя България през очите на един средно-статистически македонец от 1876, който предава впечатленията си на своите деца:
1. България е освободена от османската империя, Македония е оставена в пределите ѝ (за което Стамболов възкликва пред граф Игнатиев? - по-добре да ни бяхте оставили всички под турско, поне щяхме да сме заедно). Първа и основна разделителна линия.
2. Македония организира свои революционни комитети с идеята за отвоюване на автономия в рамките на османската империя (България все още също е васал на османците). Постепенно България се опитва да овладее македонските комитети, като им заповядва какво и кога да правят. Тъй като имат нужда от съдействие македонците понякога оставят българските политици и чети да се месят. Кулминацията на това "върховистко" българско отношение е Илинденско-преображенското въстание, което не е подкрепено от вътрешната организация в лицато на Гоце Делчев и Даме Груев. Въпреки че е вдигнато от върховистите, македонците гледат с надежда към България за помощ. Не получават такава и са изклани и избити. Заключението? Българите ни вдигат въстанието, а изоставят македонците на прозивола на съдбата. Втора основна разделителна линия.
3. По време на балканската война, Македония е нападната от три страни - българи, сърби и гърци. На македонците им става ясно, че съседите им ги дебнат, за да ги разпарчетосат. Същото и по време на междусъюзническата война. Към този момент е трудно да се определи дали македонците изпитват някаква и каква симпатия към нахлуващите в пределите им държави. Да кажем, че заради наличието на македоно-одринското опълчение в състава на българската армия, въпреки двете съществуващи разделителни линии, към този момент е възможно преобладаващите симпатии да са към българите.
4. По време на първата световна война, България освобождава/окупира? Македония с армията си. Тук е невъзможно да се определи дали македонците са ни посрещнали като освободители или нови поробители. Когато влизаш някъде с мощна армия и оръжия, няма как да знаеш истинското отношение на местното население. И ние сме посрещали немците през втората световна с цветя и хляб и сол и сме ги изпратили с гаубици и каратечници.
5. Същото се повтаря по време на втората световна война, като разликата този път е, че българите избиват македонски комунисти в окупираните територии и депортират евреите, което ще даде хляб за тезата, че е имало окупация, а не братско съюзяване.
6. След края на втората световна война, по желание на БКП и с мълчаливото съдействие на българския народ, на македонците им е казано в прав текст: "Вие НЕ сте българи". Издадени са нови паспорти, дори на македонците живеещи в пределите не България, на които националността им е отразена като "Македонска" от нас българите. Виждал съм такъв оригинален документ. Трета основна разделителна линия.
Ако аз съм македонец, и в моето семейство се е предала гореспоменатата информация, и се чудя дали и каква връзка имам с България, бих заключил нещо от рода на "слаба" до "никаква". И никакви исторически доказателства от 8-9 век, 12-14 век, не биха ме убедили да чувствам такава. За да избегна неприятно натякване от по-големия съсед бих се върнал назад в историята и бих преправил каквото мога, за да скъсам сам общите линии, по които се страхувам, че по-силния ми роднина ще се опита да ми влияе. Като избирам език, бих избрал диалекта възможно най-далече от българския, по същата причина. Казвам това с болка и огорчние, защото и аз припознавам македонците като братски народ и бих желал да живеем в една държава или пон да не сме враждебно настроени един против друг.
Като гражданин на Република България бих желал историческата комисия да започне с извинение за грешките на България през последните 140 години и чак тогава да търси исторически правди от минали векове и сегашни предизвикателства с Република Македония. Пък те да изберат дали да приемат протегнатата ръка или не. Ние сме по-големият и по-силният в момента съсед, редно е ние първи да покажем смирение. В противен случай, рискуваме ветото ни за Европейския съюз да е четвъртата и финална разделителна линия межу нас и македонците, която официално къса и малкото останала толерантност между двата ни народа за общо и добронамерено бъдеще.