Фати

Написах този разказ, защото искам да посветя нещо на любимата си музика и музиканти. Надявам се да се хареса на любителите на рок музиката( и не само) Говорещият с китари - кратък разказ Луната светеше силно, като прожектор, и караше мокрия път да блести подобно на река. Самотен мотоциклет изскочи иззад завоя и асфалтът доби златисти отблясъци от яркия му фар. Секунди по-късно мощният „Харлей Дейвидсън” профуча покрай табела с надпис „Добре дошли в Пърлтаун”, оставяйки след себе си облак изгорели газове и мирис на прегряло масло. Стигайки до единствения булевард на градчето, намали скоростта и ръмженето на двигателя спадна до басово боботене. Широкоплещест мъж с кожено яке и матовочерна каска внимателно заоглежда още мокрите от дъжда неонови надписи и осветените витрини. Когато стигна до неонов надпис „Денонощен трезор”, плавно спря мотора до бордюра. Бавно слезе от машината и разкачи гумените ластици, с които беше привързана неголяма титанова кутия. После провери дали е добре закрепен калъфът за китара и се запъти към вратата на трезора. Плати на нощния администратор наем на сейф за едно денонощие и влезе в стаята, където имаше различни по големина бронирани касети. Намери тази, за която беше платил, и сложи вътре металната кутия. След като заключи и провери дали е сработила ключалката, той пожела лека смяна на охранителя, излезе навън и отново възседна мощния си звяр. Харлеят се отлепи от тротоара и плавно пое по пустите улици. След като пресече два квартала, мъжът спря пред ниска дървена постройка със светодиоден надпис „Рок бар при Еди”. На паркинга отпред бяха строени множество мотоциклети и няколко очукани пикапа. Мотористът паркира в края на редицата и тромаво слезе от опръсканата със сребърни капки машина. Развърза и свали обемистия черен калъф, огледа района и с широка крачка влезе в сградата. Вътре свали каската си и изпод нея се показа скулесто високочело лице с прави и тесни като процеп устни. Тъмна, вързана на опашка коса и красиви черни очила завършваха малко неприветливия му вид. Заведението беше претъпкано и задимено. Лееше се бира, а на сцената свиреше някаква рок група и пъстрата тълпа посетители здраво се забавляваше. Отнякъде се появи дебел мъж с карирана риза и тупна новодошлия по рамото с грамадното си ръчище. - Хей, Маркъс, радвам се да те видя, човече. Притесних се, че няма да дойдеш. - Човекът се усмихна широко и извика: - Ей, чуйте всички, Маркъс е тук. Най-добрият китарист, който някога съм виждал. Заведението притихна и след миг от всички страни се разнесоха възгласи. Китаристът смутено сви рамене и вдигна за поздрав калъфа на китарата си. - Ще изкараш ли някое парче, Маркъс – чу се глас от залата. - Той ще свири по-късно - намеси се дебелият. - Първо ще пием по едно. - Хвана Маркъс за ръкава и го помъкна към бара. - Е, кажи как я караш, приятел - каза той, след като поръча две уискита. - Ами, нищо особено… Свиря тук-там. Основно в малки клубове. Нали знаеш, обичам подобни места – отвърна Маркъс. – Такива работи. - Изкарваш ли достатъчно? – погледна го изпод вежди дебелият, който се казваше Еди и беше собственик на заведението. - Справям се. - Китаристът бутна настрана чашата си. - Нали знаеш, че не го правя точно за пари. Еди кимна и плъзна към себе си чашата на Маркъс. - Ти така и не пропи алкохол. Ще го ударя аз, да не изветрее. - Той се засмя и хвърли смразяващ поглед към няколко момичета от съседната маса, които зяпаха приятеля му с нескрито любопитство. Двамата мъже поговориха още малко и накрая Маркъс реши да се качи на сцената. - Време е за шоу – обяви той, свали коженото си яке и остана по тениска. После отвори калъфа, извади поръчкова китара Fender Stratocaster и тръгна към малката сцена на заведението. Залата утихна и всички погледи се впиха в широкия му гръб. Маркъс се приготви и погледна към публиката с тънка усмивка. - Да се позабавляваме. - Изсвири кратко виртуозно соло и помещението се изпълни с радостни възгласи. - Днес ще ви говоря с моята китара. Ще ви разкажа приказка за рока и за някои от най-великите музиканти. Той подкара „Дим над водата” на „Дийп Пърпъл” и дрезгавият глас на китарата обгърна публиката с невидимата си енергия. Маркъс продължи с парчета на „Рейнбоу” и когато набра скорост, хората биха се заклели, че свири самият Ричи Блекмор. После подкара Дио и „Уайтснейк”. Всички се скупчиха пред сцената и зарязали бирите си, се блъскаха, сякаш опитваха да попият всеки тон. Когато продължи с Ингви Малмстийн, зрителите вече бяха в екстаз и се поклащаха в такт с музиката. На сцената човек и китара се бяха слели в едно и заливаха малкия бар с най-обичаните песни на рок музиката и хеви метъла. В един момент някой от тълпата започна да скандира името на Маркъс и скоро и другите започнаха да му пригласят. Китаристът вилнееше като торнадо и въздухът около него трептеше като маранята в летен ден. Той свири дълго, а когато изкара и последното парче за вечерта, хората бяха останали без дъх и в погледите им се четеше обожание. Маркъс слезе от сцената, съпровождан от нестихващи аплодисменти, и бързо се промуши през тълпата до вип сепарето, където го чакаше приятелят му. - Господи, Маркъс, свириш уникално! Като машина, не, всъщност и машина не би могла така. - Еди го беше прегърнал през рамо и го побутваше да седне на дървената пейка. – Искаш вода с лед, нали? - Да, моля те, кана вода с много лед. Минута по-късно му донесоха съд с вода и кубчета лед. Маркъс напълни бирена халба и я изпи на един дъх. - Така е много по-добре. - Той се усмихна и напълни чашата отново. - Какво ще правиш сега? - попита Еди. - Ами ще се прибера в мотела да поспя, а утре ще пътувам. Мисля да отида някъде на запад. - Ще дойдеш ли отново? - Ще дойда! Може би догодина. Тук е много хубаво. - Китаристът се изправи и стиснаха ръце за довиждане. Минута по-късно Маркъс излезе през задния вход, метна се на мотоциклета си и отпраши към мотела, където имаше резервация. След няколко километра стигна до група къщички с паркинг и ограда, която опасваше района. Паркира мотора пред бунгало номер три и отиде да си вземе ключа. Стаята се оказа спретната, имаше голям хладилник, телевизор и климатик. Маркъс разтовари багажа си и се съблече по бельо. Седна на един стол и внимателно огледа лявата си ръка. Натисна силно с палец сухожилието в долната част на дланта и на предмишницата се отвори капаче. Отдолу се показа голям дисплей. Маркъс огледа графиките на екрана. Днес публиката го беше облъчила мощно с енергията си и системата за рекуперация беше заредила батерията му малко над нормата. Докосна няколко икони на дисплея и се включи на резервно захранване. После бръкна под тениската и с леко прищракване извади металната кутийка на енергийната си клетка. Отиде до хладилника, отвори камерата и остави вътре батерията да се охлажда. Взе якето си от закачалката, измъкна от джоба му мобилен телефон и се просна на удобното легло. Избра от менюто на смартфона файл с рок балади и пусна тихо музиката. Остана да лежи така, докато слънцето изгря. Когато първите лъчи докоснаха лицето му, Маркъс стана и отиде до хладилника. С привични движения монтира отново основното захранване и после си събра багажа. Щом излезе на паркинга, първо изтри с парцал утринната роса от мотора, след това закачи здраво калъфа с китарата и подкара обратно към обществения трезор, през дремещите квартали и пустеещи улици. Спря пред сградата и забързано влезе вътре. Когато извади металната кутия от сейфа, в помещението нямаше никой. Отключи я и отвори капака. Вътре, в специално оформено гнездо, лежеше великолепна цигулка „Страдивари”. На тялото й имаше красив надпис на италиански - „На Марко, от Антонио – Кремона 1699 година”. Маркъс прокара бавно пръсти по цигулката, после внимателно затвори и заключи кутията. След няколко минути MARC – 3B-914 вече беше подкарал мощната си машина и пътуваше към следващия град, където хората чакаха да чуят неговите приказки за рока. Дърт Вейдър Мнения: 13 Регистрация: 26 февруари 2013, 15:56 Местонахождение: В планината Към началото

Според мен 2 двигатела дават по-скоро по-висока тяговъоръженост,отколкото сигурност.Сега има достатъчно надеждни двигатели и множество суперуспешни еднодвигателни изтребители- Ф16,Мираж2000,Грипен,Ф35,МиГ23МЛД и др.Може би при по-други обстоятелства и МиГ29 щеше да е еднодвигателен,както пишеш...Двудвигателната схема мисля е по-подходяща за многоцелеви "терминатори" от типа на Ф15,Су30,Тайфун,Рафал,Ф22,Ф/А18 "суперхорнет"-тоест машини подходящи за много голям спектър задачи.Големи ,хубави и скъпи самолети.Според мен за нас е най-подходящ Грипен-модерен,нискобюджетен(относително все пак),модерно въоръжен и способен с добър пилот на борда да порази всеки противник. http://www.youtube.com/watch?v=52-gASZ1brQ

Да ти каже,не съм съгласен с някои неща,които казваш.Всички държави (развитите такива) наливат милиарди като инвестиции,също дават достъп до технологии,дето са стрували милиарди на собствените им данъкоплатци(защото са свръх наукоемки и скъпи и се основават на столетия научна и инженерна традиция)Та за сега всички се правят на слепи ,но удара ще дойде по всички нива.Тез хора пратиха и човек в космоса.,има "реплики" на Верту(как ли се чувстват в НОКИА).От друга страна от военна гледна точка наличието на машини като МиГ21 и Ф5 едно време ,а машини като Ф16, Грипен,неродените Лави и МАКО,JF17 u J10 е напълно логично и оправдано.Китай си е потенциална икономическа и всякаква друга заплаха

Дишат във врата на всички и скоро ще се осетят какво става......ама ще съжаляват.Всички наливат най-нови нещо в китайско за няколко долара(или евро) в повече...Ето това утре ще "скочи" на пазара и ще замени успешно МиГ21 и Ф5 в някои по-бедни държави.Иде реч за JF 17 Thunder,китайски с пакистански парички...

Ползвани са доста неща от израелския Лави(и не само)Доста сериозна оръжейна система е,скоро може да се появи и на пазара...Засега е с Руски двигател,но си правят свой собствен на базата на CFM 56, който пък е един от най-успешните "граждански "двигатели.Скоро ще пусна още по китайската тема.

Ето нещо хубаво по въпроса за китайските оръжейни системи

Грипен е един чудесен лек изтребител.Точно това ни е нужно.Това за J 10 майтап ли е ???Тогава по9добре да купим JF 17

Взаимствано е много от КБ Яковлев.Системата с подемен вентилатор,задвижван от двигатела Не е въпрос на икономии.Самолета си е суперавангарден