Проф. д-р Казимир Попконстантинов, археолог:
Средновековните българи са били по-грамотни от европейците
(инт. Донка Христова)
ВИЗИТКА
Ръководител е на катедра "Археология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор на няколко книги по проблемите на старобългарската епиграфия, на десетки статии и студии, отпечатани у нас и в чужбина. Носител на Кирило-Методиева награда. Вече 7 години проф. Попконстантинов е ръководител на археологическите проучвания на средновековния манастир в местността Теке караач край Варна.
- Проф. Попконстантинов, как изглежда Теке караач след 7- годишните разкопки, които направихте със студенти от ВТУ?
- След 7 г. положен труд от студентите по археология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" резултатите ни радват. Какво се е случило за това време на обекта най-добре се вижда отстрани. Колега, бил на разкопките през първата и през последната година, смята, че промените са неузнаваеми. В продължение на 7 г. ние успяхме да разлистим, образно казано, доста страници от историята на средновековния манастир в местността Теке караач край Варна.
- Какво е новото от т.г.?
- Ново е откриването и допроучването на плановата схема на изключително интересната сграда, която се намира северозападно от манастирския храм. За 3 г. ние успяхме да проследим историята на живот в този сектор. Нашият екип - аз и моите колеги н.с. д-р Валентин Плетньов и гл. ас. д-р Росина Костова, стигнахме до извода, че тук е имало следи от живот от Х до ХVIII в. Това е видно и от жилищата, на които попаднахме т.г. В няколко от помещенията на сградата открихме вкопани полуземлянки и землянки, част от които са били с каменна архитектура. В тези жилища имаше доста керамика, която за нас е убедителен датировъчен материал. Мога да кажа, че тук е имало живот от Х до ХVIII в.
Успяхме да проучим изцяло и помещенията от северната страна, които условно нарекохме 5, 6 и 7-мо. Седмото помещение е с по-малки размери. Докато останалите са 2,80/3 м (около 9 кв.м площ), последното северозападно помещение е с размери 2/3,10 м. Вероятно то е имало по-специално предназначение. Дължината му подсказва, че строителите са се стремили да изравнят основите в западната част с тези от източната. При изграждането на втория етаж крайните основи са с еднакви размери, за да могат да издържат конструкциите. Явно, че тук са работили много добри майстори. За това подсказва начинът на градеж. Всички помещения са с абсолютно еднакви до сантиметър размери (с изключение на седмото), за които е използван т.нар. опус микстум, тоест смесен градеж - 4 реда тухли, 3 реда камъни ... Човек трябва само да пусне на свобода въображението си, за да издигне тази сграда в обем и да усети нейната красота и респектиращите й размери. Тя е с дължина 27 м и ширина 10 м - близо 270 кв.м. Тези размери я правят единствена не само в манастира Теке караач, но и в Плиска, и в Преслав.
Тази сграда, макар и недопроучена, впечатли един от големите византолози проф. Георгиос Веленис от Солунския университет "Аристотел". Той каза, че такава сграда не му е позната нито в средновековна България, нито във Византия, което прави още по-важно значението й за средновековната българска архитектура.
- Успяхте ли да намерите отговор на въпроса кога и по какъв начин е унищожен манастирът?
- Това е един от важните въпроси, които т.г. успяхме да разчепкаме. В помещение 5 от северната редица, на 60 - 80 см от автентичното подово ниво от Х в., попаднахме на пещ, която е допряна до стената на помещението и е с формата на подкова, изградена от тухли, взети от пода на сградата. Вероятно тя е служела за отопляване на жилището, което е от ХI в. Как разбрахме, че е от ХI в.? Върху огнището на пещта попаднахме на фрагменти от 3 - 4 керамични съда (от устието на самия съд), които според формата и орнамента показват, че са от ХI в. Когато към това се добавят и наблюденията ни от предходните години, става ясно, че в края на Х в. или в началото на ХI в. манастирът е бил унищожен. След последната четвърт на Х в. или в първите години на ХI в. тук е имало селище, което вероятно е обитавано от новите заселници - печенеги, узи, кумани. От археологическата карта на Североизточна България знаем добре, че значителна част от средновековните български градове са били опустошени и разорени. За това ни подсказват и жилищата в останалите помещения. В тях открихме следи от пепел и дебел пласт въглени - 20 - 40 см. Това подсказва и още нещо - че селището от началото на ХI в. е пострадало от опожаряване. Подът на сградата, който е изцяло запазен (също нещо непознато), е изграден от тухли с размери 35/35 см. - с изключително грижлив градеж. И по него, и по стените има малко следи от опожаряване. Предполагаме, че манастирът е загинал от разрушаване. В последните дни на тазгодишните разкопки на дълбочина до 3 м. наблюдавахме почти изцяло унищожените основи на по-късните жилища.
- Може ли да се определи категорично предназначението на голямата сграда?
- И този сезон открихме 3 стилоса (писала), с които общият им брой стана близо 30. Това окончателно потвърждава тезата, че сградата най-вероятно е манастирски скрипториум и библиотека. (За библиотеката подсказват намерените закопчалки на книги.) А наличието на стилоси навежда и на мисълта, че може би тук е имало и манастирско училище. Защото стилосите се използват предимно за обучение по писане и смятане. Подобна сграда (манастирски скрипториум, библиотека и училище) познаваме и от манастира при Равна, който проучвахме с колеги от Шумен в продължение на 10 г. С натрупването на информация от 7-годишните разкопки на Теке караач стигаме до извода, че манастирът вероятно е изпълнявал доста повече функции, имал е представителен характер.
- Въпреки че е бил изграден така далеко от столицата?
- Трудно можем да дадем убедителен отговор защо този представителен манастир е изграден край Варна, далеч от столицата. Но ако обърнем поглед към топографията на Плиска и нейния хинтерланд, ще открием, че недалеч, на по 25 - 30 км от Плиска, има манастири и в Равна, и в с. Черноглавци, Шуменско, и в Караач теке край Варна. Колегите от варненския музей - покойните Александър Кузев и Димитър Димитров, както и по-младите, участвали в съставянето на археологическата карта, имат достатъчно наблюдения, че в региона има много селища, в които са живели прабългари. Да си спомним бунта срещу покръстването на 52-мата боляри, изчистени до корен, откриването на гробно съоръжение недалеч от Девня, некрополите край Варна - всичко това подсказва, че районът е бил гъсто заселен с прабългари, които е трябвало да бъдат приобщени към християнската религия. Такава е била идеята на княза покръстител след 864 - 865 г. Затова районът е бил наситен с толкова манастири - не само тези, за които стана дума, а доста повече, чието проучване предстои. Манастирът в Теке караач е един от многото в този район. Но както е един от многото, така е и по-специален. Защото е тясно свързан с княжеската фамилия и се откроява от всички останали както по своя план, така и със сградите, строени около него.
- Ако отпуснете въображението си, както казвате, докъде ще стигне то? Какво очаквате да се случи още на Теке караач?
- Иска ми се, колкото и парадоксално да прозвучи, час по-скоро да стигнем до онези сгради, които да потвърдят нашата теза, че ктитор на манастира е княз Борис. А всеки манастир, свързан с княжеския двор (смея да го твърдя), има баня и тоалетни. Обикновено тези сервизни помещения се намират в северозападната част. Предполагам, че в следващите години ще ги открием. И още нещо - надявам се да открием надписи. Мнозина от колегите ми задават въпроса защо не се повтаря картината, позната от Равна и Черноглавци, където намерихме много надписи. Защото камъкът, с който е съграден манастирският храм и останалите сгради, е бигоров. Той има грапава повърхност, на която не може да се пише. За сметка на това обаче т.г. попаднахме на няколко стотици фрагменти от стенописната украса на храма. Вече имаме части от изображения на светци и части от надписи - откриха се букви, които вероятно са част от съпровождащия надпис около изображенията. Така че нямаме надписи върху стените на сградите, но имаме надписи върху стенописите. Досега в Североизточна България са известни само 2 храма от Х век, които са стенописвани - нашият и архиепископската базилика в средновековен Дръстър.
- Споменахте, че БНТ снима филм за разкопките. Какво ще покаже той?
- Екип на БНТ готви филм за манастирите и писмената традиция в средновековна България, който се снима по идея на проф. Аксиния Джурова. Той ще напомни, че средновековният българин е бил значително по-грамотен, отколкото своите съвременници в Европа. Наличието на близо 400 надписа от Първото българско царство - и на гръцки, и на кирилица, и на глаголица, показва огромната загриженост на свети княз Борис за приобщаването на средновековния българин към тогавашната европейска култура (разбираме Византия). Осеяната с
манастири територия, привличането на Кирило-Методиевите ученици и техните следовници и възпитаници също са показателни. На международни конференции често ме питат как може да се обясни наличието на толкова много надписи от края на IХ и Х век в средновековна България и липсата дори на половината от тях в Централна Европа. Оставям отговора на читателите.