RIZAR

Битката при Керен - февруари-март 1941г. 1. Войник от 11-ти полк на 65 пехотна дивизия "Савойските гренадири" ; 2. Булубаши, 5-ти еритрейски колониален корпус; 3. Ефрейтор от 3-тия алпийски батальон "Uork Amba" (Златната планина) на 10-ти полк на 65 пд "Савойските гренадири" , Battaglione alpini "Uork Amba" - Алпийски батальон "Йорк Амба" - юбилейна пощенска марка

Италианското нахлуване в Абисиния, 1935-36: • Кавалерист на "Penne di Falco" (Орлови пера) , Еритрея • Юзбашия, заптие, Еритрея • Мумтаз, XIV Еритрейски батальон, ефрейтор RCTC( Кралския корпус на колониалните войски ), Еритрея

Кралската армия в Гърция, 1940г. - 1 Ефрейтор от , 31-ви полк от пехотна дивизия "Сиена" - 2 . Войник от 77-ми полк от дивизия "Тосканските вълци", - 3 Черноризец, 1-ви легион Черноризци (Доброволна Милиция на националната сигурност- Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale), 1941

Бронированный Фиат - Африканец, так и не доехавший до Африки FIAT 665NM “Scudato” Бронетранспортер Вступление Италии во Вторую Мировую войну поначалу было не очень удачным - с июня по декабрь 1940 года итальянской армии не было чем похвастать как на Западном, так и на Греческом фронте. Однако, не без помощи немцев, в весной-летом 1941 года агрессивные планы Генштаба всё же были частично реализованы. Тем не менее, праздновать проблему было очень рано - ещё во время боёв в Греции возникла необходимость в наличии бронетранспортеров наподобие немецких Sd.Kfz.250, способных как перевозить солдат, так и буксировать различные артсистемы. В первую очередь такая машина была нужна и для Африканского фронта, боевые действия на котором имели более высокий приоритет. Выполняя требование армии фирма FIAT, в сотрудничестве с Испытательным Моторизационным Центром и Королевским Арсеналом в Турине, приступила к разработке бронетранспортера предназначенного для действий в условиях Западной пустыни. На проектирование специализированного шасси времени просто не было, но, с другой стороны, итальянская промышленность освоила выпуск хороших армейских грузовиков, имевших резерв для модернизации. За основу взяли шасси полноприводного грузовика FIAT 665NM с колесной формулой 4х4. Ходовая часть оснащалась колёсами с пневматическими шинами и подвеской на листовых рессорах. Корпус машины технологически делился на две части. Спереди размещалась полностью бронированная кабина в левой части которой располпгплось место для водителя. Для обзора водитель использовал четыре больших люка, закрывамых в боевом положении бронеплитами (два спереди и два по бортам кабины). За кабиной устанавливалсь бронированная "коробка" внутри которой можно было разместить 20 полностью экипированных солдат. Толщина бронирования составляла 7,5 мм (по другим данным - 10 мм), что было достаточно для защиты от огня лёгкого стрелкового вооружения. Чтобы хоть как-то улучшить пулестойкость верхние бортовые листы транспортно-десантного отделения устанавливались под наклоном. Для защиты предусмотрели установку 8-мм пулемета Breda Mod.30 в кабине справа от водителя и, кроме того, солдатыы могли вести огонь по противнику через 16 бортовых и 2 кормовые амбразуры. Посадка солдат в бронетранспортер производилась через правую дверь водительской кабины. На бронетранспортера сохранялся стандартный 6-цилиндровый дизельный двигатель FIAT 366 с непосредственным впрыском (рабочий объём 9365 куб.см.) развивавший мощность 110 л.с. при 2000 об\мин. Ёмкость топливного бака составляла 135 литров. На испытания FIAT 665NM “Scudato” поступил в 1942 году и показал неплохие ходовые качества. В скором времени была заказана серия в количестве 300 экземпляров, однако полностью выполнить заказ до подписания перемирия не удалось - к сентябрю 1943 года фирма FIAT успела поставить около 110 бронетранспортеров, большая часть из которых успела поступить в действующую армию. Примечательно, что в процессе производства конструкция бронетранспортера претерпела некоторые изменения. Если первые серийные образцы делались "шаблонно", то впоследствии итальянцы стали активно "импровизировать". Например, применялись различные типа защиты радиатора, как в виде жалюзи, так и в виде бронеплстин большой площади. Кроме того, вооружение устанавливалось далеко не на всех машинах. Параллельно появились модели на шасси грузовиков FIAT 626 и FIAT 666 с полностью или частично бронированной кабиной водителя. Неизменной оставалась только "коробка" транспортно-десантного отсека с открытой верхней частью закрываемой брезентом и возможностью установки пулемета на крыше кабины водителя (в принципе, этот приём также имел отношение к cthbqysv FIAT 665NM). Как можно догадаться, в Африку "фиаты" так и не попали, но им была уготована не менее жестокая участь принять участие в боевых действиях на Балканах. К концу 1941 года партизанское движение на территории Югославии и Греции расширилось настолько, что итальянцы утратили контроль над целыми районами этих оккупированныъх стран. Засада на горных дорогах были отнюдь не редкостью и уничтожились в первую очередь обычные грузовики. Таким образом, появилась необходимость в специализированном транспортном средстве, спосбного действовать в условиях горной местности, для чего и были приспособлены FIAT 665NM. Часть машин вошла в состав 154° Divisione fanteria "Murge" и 13° Divisione fanteria "Re", пытавшихся "навести порядок" на Балканах, однако для итальянцев они прибыли поздновато. После оккупации северной части страны немецкими войсками на её территории была образована R.S.I. (Repubblica Sociale Italiana), главой которой вновь стал Муссолини. Немецкое командование распорядилось вернуть часть ранее захваченной бронетехники, среди которой было достаточно много FIAT 665NM. Разумеется, R.S.I. получила далеко не все из них - большинство машин использовалось параллельно обоими армиями на протяжении 1943-1945 гг., преимущественно для полицейских функций. Оставшиеся к моменту капитуляции FIAT 665NM были впоследствии утилизированы. ТАКТИКО-ТЕХНИЧЕСКИЕ ДАННЫЕ БРОНЕТРАНСПОРТЕРА FIAT 665NM “Scudato” обр.1942 г. БОЕВАЯ МАССА 9000 кг ЭКИПАЖ, чел. 1+20 ГАБАРИТНЫЕ РАЗМЕРЫ Длина, мм 7345 Ширина, мм 2730 Высота, мм 2670 Клиренс, мм ? ВООРУЖЕНИЕ один 8-мм пулемет Breda Mod.30 БОЕКОМПЛЕКТ ? ПРИБОРЫ ПРИЦЕЛИВАНИЯ оптический прицел для пулемета БРОНИРОВАНИЕ лоб корпуса - 7,5 мм борт корпуса - 7,5 мм корма корпуса - 7,5 мм крыша - ? днище - ? ДВИГАТЕЛЬ FIAT, 6-цилиндровый, дизельный, мощностью 110 л.с. при 2000 об\мин., запас топлива - 135 литров ТРАНСМИССИЯ механического типа ХОДОВАЯ ЧАСТЬ колесная формула 4х4: пневматические шины, подвеска на листовых рессорах СКОРОСТЬ 62 км\ч по шоссе ЗАПАС ХОДА ПО ШОССЕ 390 км по шоссе 350 км по проселку ПРЕОДОЛЕВАЕМЫЕ ПРЕПЯТСТВИЯ Угол подъёма, град. ? Высота стенки, м ? Глубина брода, м ? Ширина рва, м ? СРЕДСТВА СВЯЗИ - Источник: http://www.aviarmor.net/tww2/armored_cars/italy/fiat_665.htm

1- Сержант от 3-ти батальон Libico,1940 - 2 Заместник-началник на отряд от 1.Divisione MSVN "23Marzo", 1940 - 3 Мотоциклетист берсариери, 1941

Италианското нахлуване в Абисиния (Етиопия) - 1935г. •Пехотен ефрейтор 60ти полк Калабрия, 27-ма дивизия Сила • заместник-ръководител на екипа Ardito, MVSN • ефрейтор майор, 3 Берсалиери полк, Colonna Celere

Юзбашия на граничен отряд , 1940, Източна Африка, Сомалия.

Египет, 1940 Egypt - Либийски , кавалерист на камила - Мехарист Италианците подобно на испанците( от Мароко) и французите създават камилски корпуси в Африка. И до ден днешен алжирската армия има един такъв корпус.

изображения на италианските колониални войски в Африка

Щурмови инженери , Египет, 1942 г. . Командир на минометно отделение, ефрейтор (въоръжен с минохвъргачка "Бриксия") , XXXI батальон сапьори, ; Лейтенант, XXXI Батальон сапьори ; По средата е показан историческия герой Paolo Caccia Dominioni (Паола Качия Доминиони) - италиански военен, писател, инженер и дизайнер. Повече за него има в Уикито. През юли 1942 г. му е поверено командването на 31-ия батальон от инженери сапьори , които се използват по време на кампанията на Северна Африка. Интересно е, че по време на настъплението на Оста при Първа битка при Ел Аламейн, той взема участие в във важна разузнавателна мисия с компания от неговите сапьори, и е награден от генерал Ервин Ромел с "Железен Кръст" ΙΙ -степен. Тогава също така, той участва в Втора битка при Ел Аламейн през ноември 1942 г., с неговия 31-ви батальон, на които са били възложени инженерната отбрана на 185-та парашутна дивизия "Фолгоре". Успява да избяга обкръжението; батальонът му беше единственият оцелял самостоятелен отряд от X корпус на италианската армия; за този резултат Паоло е награден заедно с отряда си със сребърен медал на Бойната слава. След период на възстановяване, след боледуване през май 1943 г. насърчава възстановяване на инженерния батальон алпийски сапьори и поема командването до 8 септември 1943 г. Успява да избяга немския арест, минава в нелегалност, като през януари 1944 г. се присъединява към 106-та партизанска бригада Гарибалди. В Съпротивата, след много перипетии, достига в службата до началник на генералния щаб на Ломбардия, опълчение на свободата през април 1945 г. За участие в партизанското борбата е награден с бронзов медал на храбростта.

Инвазията в Британска Сомалия, 1940г. Отляво надядсно - Юзбашия (ротен командир), 66 Еритрейски колониален корпус . Командир на граничен отряд . Черноризник от 11-ти легион черноризци.

Кралска армия- Ефрейтор от 14-ти Колониален батальон Дел Мегреб (Запад), Ел Аламейн, 1942г.

Балък - баши - командир на отряд , 1940-1941г. Дубат , боец с тюрбан (чалма) «Погранични Групи » са били създадени в Сомалия през 1924 г. През 1935-36 по време на италианско-абисинската война са формирани и участвали 6 групи.

Офицери, подофицери и знаменосец от различни еритрейски смесени батальони. Един от тях е прехвърлен и в Либия, по време на кампанията от 1924-30г. Долу вдясно са някои значки на някои батальона еритрейци . Някои от еритрейците са християни, затова е и кръста на пояса.

Кралска армия, Еритрейски войник от "Penne di Falco" - колониална кавалерия .Затова е аскера със сабя .

Печати на василевс (цар) Симеон I - имаме си цяла тема тук -

Моторизирани части на италианската армия по време на преход в Северна Африка. Голяма част от армията е съставена от местни либийци, еритрейци, сомалийци и др. Кралската армия- Колониални войски - Булук- Баши- шести батальон полк "Cossu", известен с традиционната си елегантност на неговите Аскери (войници). - 1940-194,

Всички италиански танкове имат една база и едно окачване, което във времето леко развиват. Всичко тръгва от една английска танкета. Затова и окачването и веригите са едни и същи. След това се развиват леките танкове , минавайки през средните танкове М13 и се стигне до последната разработка Р40.

Дяволите са ги вкарали отвън и само една жена има куража да им се опъне. А баняджиите повтарят в неспир дяволските приказки и мазохистично се радват от биенето им с пръчки.

Искаш да кажеш, че след като разкритикува Ганчо Тъпото, те е страх от една жена ? Под официална акламация имах предвид , произнасянето на "Благоденственое мирное житие ..." - за новия император Симеон . А пък, дали патриарха е пял или само е ръкопляскал, а пък архидякона му е произнесъл възгласа, това не мога да ти кажа.

Церемонията е изпълнена при коронясването на 40-тия ромейски василевс Симеон I Мизиец (913-927) през 913 г. в Константинопол. Сведението е категорично за това.Съдържа се в т.нар. "Слово за Мира" от Теодор Дафнопат ,произнесено по случай сключването на Вечния Мир между Българи и Ромеи по време на сватбата на сина на имп. Симеон I Мизиец (913-927) , Петър I (927- 963(973 ?)) със внучката на управителя на Константинопол ,Роман Лакапин,тогава имащ само правото да носи само Червените императорски обувки ,както ни уведомява ломбардският епископ Луитпранд. Ето какво пише Теодор Дафнопат в произнесеното слово : "13 "Обаче той(Симеон) скрит под шлем от мрак, доведе (извика ) изменици свещеници и легализира потвърждението на клаузата на договора. Обаче,той(Николай Мистик ) изрази своето против и каза правилно,че то е отвратително за ромеите да направят Проскиниси към ако той не е от ромеите. "По скоро носи си временната Диадема за малко,и нека твоите да го извършат" ”. Присъствието на Патриарха , който уж отказал да извърши проскинизеза доказва,че случилото се, описаната церемония и коронясването на Симеон е станало в Константинопол. Изменници свещеници били направили церемонията !? Патриарха само се бил съгласил Симеон да носи Императорската Диадема "временно и за малко" !? Коронясването и проскинезиса са се опитали да го омаловажат, като дори са написали,че "вместо" Диадема Патриарха му бил сложил нещо наужким . Сложил му наужким епириптарий !?! И глупавият Симеон не бил разбрал,че го мамят, според Острогорски. За да не остане по назад, пък българина Снегаров , дописва Историята, като е заявил, че Симеон бил коронясан в Палатката си пред стените на "Непревзимаемият" град. За това съответно му е връчена титлата Академик. Както и да е церемонията е била извършена ,Симеон I Мизиец (913-927) е коронясан за василевс на ромеите и те извършват заповяданата им Проскинеза към новия Владетел на Света , василевса на ромеите Симеон I Мизиец .

Йончев, материалните доказателства от хроники, книги, "медальони" и печати не ти ли стигат. Официалната акламация от патриарха малка ли ти е ? Вачкова за пръв път, преди десетина години се досети , макар и плахо, че Симеон е "западен" василевс. Симеон Велики – пътят към короната на запада Автор: Веселина Вачкова / Vesselina Vachkov Цар Симеон I е без съмнение една от най мащабните и емблематични личности в българската история. Националната историческа памет му отрежда изключително важно място. Сакрализиран и митологизиран, и същевременно детайлно проучван, българският средновековен владетел се радва на подчертано внимание както на изследователи, така също на писатели, публицисти и художници. Личността му е дискутирана в трудове на чужди историци и възпята в превърнали се в почти национални химни поетични текстове. Представители на различни поколения на националната историческа наука са осветили отделни аспекти от многопосочната му дейност - като пълководец и покровител на книжовността, като държавник и дипломат. Може да се каже, че в историческата колегия десетилетия наред съществуват устойчиви представи за неговите прояви, основани на станал вече класически прочит на основните извори за делото и епохата му.Счита се, че всяко поколение в науката притежава свой ъгъл на интерпретация, своя позиция за прочит на събитията и преди всичко на източниците. Често една считана за напълно изяснена насока на историческото развитие се превръща в обект на ожесточени спорове или на авангардни интерпретации. - Николай Поппетров

Италиански минохвъргачки през В.С.В. - 1. Лека ръчна минохвъргачка Brixia Model 35 Mortar - http://www.lonesentry.com/articles/ttt07/italian-45mm-mortar.html Италианската минохвъргачка попаднала и в гръцки ръце - 2. Основна бойна минохвъргачка - Mortaio da 81/14 Modello 35

Разбира се, както немците са използвали италианска техника, така и италианците са оценили качествата на немската. В случая италиански оперират с прочутото 88-мм оръдие "Флак" FlaK 37 оръдие (преименувано на Cannone da 88/55) за противовъздушна отбрана. Либия, лято 1942 г. Същото немско оръдие с италиански екипаж теглено от тежкия трактор Павези - Pavesi P4 Mod. 30A