BG-Science

ХОМО САПИЕНС Когато се опитваме да надзърнем в бъдещето, един от най-интересните (и безспорно най-важните за нас) обекти — това сме самите ние, хората. Ще еволюира ли човекът през бъдните векове, как и в каква насока може да се измени външният му облик, физиологията му, неговите интелект и морал? Да се отговори на тези парливи въпроси е най-трудно, между другото и защото човекът, хомо сапиенс, не само е субектът, но и най-сложният обект на познанието. Едва ли можем да се съмняваме, че в далечното бъдеще, след стотици и хиляди години, особено когато (ако!) бъде овладяно генното инженерство, човекът силно ще се измени. Първо, ще оптимизира качествата си, след това ще формира нови, свръх тези, дадени му от природата, за да се стигне до образуването на нов вид разумно същество. Това ще е времето, когато хомо сапиенс ще прерасне в хомо футурус, в човека на бъдещето. Но темата на днешното ни есе е много по-скромна. Тя няма да е посветена на хомо футурус, човека на далечното бъдеще, а — как ще изглежда той през XXI век. Съществува схващане, че цивилизацията е спряла действието на естествения отбор и хода на биологичната еволюция при човека и той ще остане занапред такъв, какъвто е сега. Дълбоко сме убедени, че в бъдеще той не само коренно ще се измени и като физика и физиология, и като интелект и нравственост, но и че ще се измени дотолкова, че познатият ни днес вид хомо сапиенс ще престане да съществува. Въпросът е доколко остава справедливо схващането, че човешката еволюция е спряла засега и ще тръгне отново едва с първата намеса в нашите наследствени белези или ние еволюираме спонтанно, без да чакаме чудесата на генотехниката. Вярно е, че човекът от древността е бил същият като съвременния. Няколко хиляди години са изминали оттогава и той сякаш не се е изменил. Но означава ли това, че хората наистина не са се променили? Можем ли да кажем, че и сега съвременният начин на живот не ни променя? Нима плодовете на цивилизацията, като науката (и преди всичко медицината!), техниката, възможността да имаме удобно жилище, да сме добре облечени и нахранени (често дори прехранени!), рязкото повишаване на образованието и културата (помислете само за телевизията) и накрая могъщата и безотказна система на обществената взаимопомощ и човешка солидарност — нима всички тези фактори не оказват влияние върху еволюцията! Да вземем за пример дълголетието. Средната продължителност на живота на древните хора е била изключително малка и малцина са доживявали няколко десетки години. Та дори през XVI век във Франция (а вероятно и у нас) средната продължителност на живота едва е достигала 30 години. Главните причини за това са били безпощадната детска смъртност и често редуващите се епидемии от чума, холера и едра шарка. Случвало се е след някой масов мор населението на Европа да намалее наполовина. По-късно на смяна на страшните епидемии идва туберкулозата. Днес науката е ликвидирала до голяма степен не само изброените, но и много други болести. Вярно е, че «на тяхно място» дойдоха други «бичове», болестите на XX век — атеросклерозата, хипертонията и ракът, диабетът,— които причиняват смъртта на повече от 80 на сто от съвременните хора. Нашата цивилизация с бесните си темпове на живот, повишеното нервно напрежение, замърсения въздух, непрестанния шум, силните електромагнитни полета, пестицидите и още много други «постижения» измъчва хората и уврежда здравето им. Но въпреки това благодарение главно на успехите на здравеопазването, на повишаването на жизненото равнище и на културата на бита продължителността на живота надхвърля 70 години. Това поставя естествения въпрос, каква ще бъде продължителността на живот на хората, след като бъдат победени повечето болести. С други думи, колко дълго ще може да живее човекът на XXI век, ако никога не боледува, ако никаква външна сила не причини смъртта му. Някои учени определят тази възможност на 98±5 години, други — на 110 години, а най-големите оптимисти — 150-200 години. А ръстът? Ако разгледаме музейна зала, в която са наредени чучела, облечени в доспехите на средновековни рицари, ще останем с впечатлението, че това не са били мъже, а някакви хилави младежи в сравнение с хората днес. Известно е, че във всички развити страни, където има достатъчно пълноценна храна и добри битови условия, младежите (момичетата и момчетата) израстват по-високи и по-едри (понякога с 10 и повече сантиметра за едно-две поколения). Аналогично, макар и не така очевидно, е и по-ранното интелектуално, емоционално и полово съзряване на съвременните деца и въобще на човека от XX век. Посочените два примера далеч не изчерпват всички аспекти на еволюцията на човека, но те са добра илюстрация как външните условия дават възможност за по-пълна изява на потенциала на човека. И кой знае, може би тези количествени натрупвания след време, още през XXI век, ще преминат в качествени. Тогава ще можем да кажем, че естествената еволюция, макар и с намалена скорост, продължава да изменя човека, да го моделира. Освен ефикасното лекуване на всички познати болести медицината на XXI век вероятно ще намери начини не само да запазва за повече години вторите (след млечните) зъби, но и да стимулира израстването (след 50—70-годишна възраст) на трети. Защо един процес, даден ни от природата два пъти (растежът на зъби), да не може да бъде потретен? Аналогични задачи съществуват и по отношение на косата — както да се предотвратява преждевременното побеляване и окапване, така и да се стимулира израстването на втора (може би с променен цвят) коса. Големи проблеми поставя и сърдечносъдовата система. Нейното износване вече се е превърнало в главна причина на инфарктите, инсултите, на атеросклерозата, на смъртността. Задача на медицината на XXI век е периодично да изчиства холестериновите натрупвания и да възстановява гъвкавостта на кръвоносните съдове. Това са само някои от аспектите как науката и техниката, цивилизацията и културата ще дооформят човека на XXI век — стъпало към човека на бъдещето.

КОНТАКТЪТ Справедливостта изисква да признаем, че контактът с другопланетен разум е напълно непредсказуемо събитие. И ако все пак го отнасяме към следващото столетие, то е, защото тогава ще започнат сериозните ни усилия да го осъществим. Първо, трябва да отговорим на въпроса: що е контакт? Очевидността на отговора е измамна. Директната среща или свободната обмяна на радиотелеграми е чистопробна фантастика и не трябва да се приема сериозно. Ние не знаем къде са нашите братя по разум, на какво стъпало в развитието са, какви канали за връзка използват; не знаем нищо за езика им, за културата им, за интересите им. Нещо повече — не знаем дали те изобщо съществуват! Възможни са два варианта: 1) те да ни посетят и 2) ние да ги открием. Първият може да се осъществи утре, след 100 или след 1000 години, следователно той ни обрича на пасивност — да чакаме със скръстени ръце. Земното човечество едва ли ще възприеме такава стратегия на очакване. За да се осъществи вековният ни блян, ще трябва ние да станем «нападателната» страна — да изпращаме и да прослушваме сигналите, да извършваме разузнавателни полети в Космоса. И точно тук започват стотиците «как» и «какво». Но космическите разстояния са непредставимо огромни и значи предавателите трябва да бъдат свръхмощни. И тъй като не знаем посоката (адреса), те трябва да работят денонощно. Това са огромни разходи на енергия, вложени за доста съмнителна цел. Можем ли да си позволим подобно разточителство? И нещо по-важно: има ли смисъл? Ако на разстояние няколко десетки светлинни години около нас има развита цивилизация, тя би трябвало да забележи нашето съществуване — ще улови нашите радиопредавания, телевизионни сигнали и т. н. Тя ще разполага с реалната възможност да ни отговори. Щом досега не го е направила, или не съществува технически развита цивилизация, или е предприела тактиката да се крие. И в двата случая става безсмислено да продължаваме да изпращаме своите позивни. Тези разсъждения са верни само ако очакваме двустранни връзки. По-разумна ни се струва другата схема: изпращаме сигнали в Космоса само за да известим на ТЯХ своето собствено съществуване. В края на краищата това е по-важно от всичко друго — да знаят, че не са самотни. Така ще отпадне мъчителната въпросителна, която терзае и нас. Какво ще трябва да излъчваме в Космоса? Една симфония е напълно достатъчна. Може би ще попитате: а какво ще научат от нея те за нас? Че сме разумни същества, че имаме изкуство и култура. Щом са стигнали до нивото да подслушват Вселената, значи са поне на нашето равнище и не се нуждаят от нашите научни сведения. Щом сигналът не е предназначен за тях, значи не би трябвало да ги интересуват нито нашият вид, нито нашият физикохимичен строеж, нито нашата история. Една симфония е напълно достатъчна. Тя има и друго безспорно предимство: може да бъде разбрана от всеки, който има «уши». Защото иначе на преден план излиза проблемът с езика, на който трябва да общуваме, а той е неизбродна джунгла. И все пак като че ли по-разумно е вместо да излъчваме сигнали, да прослушваме небето. Много по-изгодно е да се правят свръхчувствителни приемници, отколкото свръхмощни предаватели. Всеки такъв приемник би могъл да има десетки, стотици хиляди канали, които да прослушва неуморимо. Появата на необичаен сигнал ще задейства записващите устройства и ще може да бъде анализиран от компютър. Вероятно ще попитат: а какво очакваме да чуем? Едва ли някой би могъл да ви отговори. Най-общо казано, очакваме поредица от сигнали, в които да се забелязва разумна подреденост. Тоест да не е хаотична смесица от шумове, а да съдържа някакъв устойчив ред. Най-вероятно това ще бъде писмо, което изобщо не е предназначено за нас, а просто случайно прелитаща край нашата планета вест. Тя ще прелети със скоростта на светлината и ще отмине, затова трябва непрекъснато да бъдем нащрек. Едва ли от такова случайно и мимолетно послание ще успеем да научим нещо по-интересно, но поне ще сме убедени, че не сме сами във Вселената. Съществува и контакт от «втори вид» — да намерим някаква веществена следа от дейността на чуждоземен разум. Това може да е космически кораб, селище, канал, уред или каквото и да е друго. Тогава ще научим повече за неговите непознати създатели — за степента на тяхното развитие, за културата им, за нравите им. Това ще са много полезни знания, тъй като не е изключено въпросната цивилизация да е вече мъртва. Може би тук е мястото да споменем и за най-благоприятния вариант — да открием такива следи на нашата собствена планета или в Слънчевата система. Това ще е наистина изключителен шанс! Още повече че не е изключено там да открием и допълнителни подробности, предназначени лично за нас — откъде са нашите събратя, кога са идвали наоколо, с каква цел. И накрая за контактите от «трети вид» — директната среща с тях. Според най-оптимистичните прогнози човечеството ще може да полети към съседните звезди след не по-рано от 150 години. Подобни пътешествия ще бъдат доста продължителни, може би повече от един човешки живот. Създаването на звездолети със затворен екологичен цикъл ще изисква задружните усилия (финансови и мозъчни) на всички държави. Накратко, засега като че ли нещата са в техните ръце — очакваме те да известят за съществуването си, те да долетят при нас, те да са ни оставили някаква следа. Ние все още сме страната в сянка. Но човекът е възторжен и ще продължи да прави всичко, за да превъзмогне вселенската си самота. Междузвездната връзка е нещо много рядко, затова трябва много разум и много търпение.

КОСМИЧЕСКИТЕ ДВИГАТЕЛИ Напълно ясно е, че развитието на космическите двигатели ще бъде с такива темпове, каквито нито една претендираща за точност прогноза не може да предскаже, но нека все пак се опитаме да повдигнем булото на времето. Това би могло да стане, като проследим развитието на самата космическа техника. Все повече и повече ще се увеличават обемът и масата на изстрелваните обекти, които ще имат относително ниска орбита. Става дума за изграждането на промишлени предприятия, енергийни системи, научни станции и прочие. Освен това ще са необходими транспортни средства, за да се достигат високи орбити или за да се преминава от една орбита на друга. Днес това става, като се изполват двигатели с твърдо гориво за промяна на орбитата (в американските космически совалки) или като се използват двигателите на последната ракетна степен с течно гориво (ракетният носител «Ариана»). И двата метода обаче имат съществени недостатъци — ниска точност в първия случай и висока цена във втория, — които ще трябва да се избегнат в проектите на XXI век. Не на последно място в списъка на космическата техника на бъдещето са междупланетните и междузвездните полети. Всичко това ще изисква нови не само в количествено, но и в качествено отношение двигатели, които специалистите прогнозисти делят на три вида: автономни — носещи на борда си източника на енергия и източника на масата (работното тяло), двигателни системи с външен източник на енергията и накрая двигателни системи с външен източник на масата. Нека да ги разгледаме поотделно. Автономен двигател е например ракетният, който преобразува някой вид енергия в кинетична. Тук е мястото да си припомним един природен факт — за изнасяне на един килограм маса на орбита с височина 300 километра (от повърхността на Земята) са необходими 4,5.107 джаула енергия. Ясно е, че трябва да се конструират двигатели, които имат малка маса и висока относителна тяга. Изчисленията показват, че тук първенството се печели от ядрените системи, използващи енергията от делението, синтеза и анихилацията. Като се има предвид, че за междупланетни полета е необходима скорост няколко десетки километра в секунда, специалистите са на мнение, че в такъв случай най-подходящ е атомен двигател, използващ разпадането на уран-235. Дори и при КПД, равен на 0,01, съотношението между масата на горивото и масата на космическия кораб тук ще бъде 0,056. Във връзка с някои ограничения обаче поне на първо време енергията на ядрената реакция няма да се използва пряко, а ще се предава на друга неутрална маса — тоест източникът на енергия и изхвърляната маса ще са разделени. Вече съществува проект за импулсен термоядрен двигател с лазерно «запалване» на реакцията — енергията на един импулс ще бъде около милион джаула, продължителността му — 10 наносекунди, честотата на импулсите — 500 херца, а масата на лазера — 150 тона. При един микровзрив ще се отделя енергия в рамките на 108 джаула и според авторите на проекта такъв двигател ще може да ускори полезен товар с маса 100 тона до скорост 10 километра в секунда само за едно денонощие. За постигането на такава скорост ще са необходими около 100 милиона микровзрива. В друг проект за ускоряване на 100 тона до скорост 0,15 от скоростта на светлината ще трябва да се използват няколкостотин тона термоядрено гориво в продължение на една година. Двигателните системи с външен източник на енергията са следващият клон в развитието на космическата техника през XXI век. Ясно е, че външният източник на енергия може да бъде или от естествен, или от изкуствен произход. В първия случай това са Слънцето, междупланетната и междузвездната среда, а във втория — мощни източници на насочено електромагнитно излъчване например. По понятни причини — ограничена мощност на източника, сложност при насочването и прочие — вторият вариант е значително по-малко перспективен. Общото и за двата начина е сложността при изграждането на двигателните системи. Например при използването на Слънцето като външен източник на енергия за създаване на тяга 1 килограм в секунда (в зоната на нашата планета, намираща се на около 150 милиона километра от Слънцето) ще е необходимо платно с площ 300 декара! И все пак такива проекти се правят. Една от най-перспективните конструкции е така нареченият слънчев жироскоп, който ще има 12 спици по 7,4 километра дълги, широки 8 метра, с маса 200 килограма. Според изчисленията тази конструкция ще осигури в зоната на Земята тяга от 0,5 килограма в секунда, която с течение на времето да достигне до 55 килограма в секунда. И последният тип космически двигателни системи, на които предстои да се развиват през следващия век, са двигателите с използване на външен източник на маса. Пример за това са съвременните газотурбинни и въздушно-реактивни двигатели, които използват външна маса — кислорода от въздуха, който окислява горивото. За Космоса обаче е необходимо нещо друго. Известно е, че междупланетната среда съдържа плазма, като заредените частици могат да се използват от двигателя. За събиране на тези частици обаче трябва да се използват мощни магнитни полета. Изчисленията показват, че използването на междупланетната или междузвездната среда като външен източник на маса става ефективно, когато силата на използваното за «капан на частици» магнитно поле нарасне стотици хиляди пъти. Засега такова повишение не е реално. Разбира се, възможни са още видове двигатели за космическите кораби на бъдещето, като фотонни, импулсноядрени, лазерни и други, но те едва ли ще бъдат претворени в действителност през XXI век. Те ни очакват в едно по-отдалечено бъдеще.

ЖАРКАТА ПЛАНЕТА Внимателният читател би се запитал защо разказваме за Марс и за Меркурий, преди да сме се спрели на Венера, която все пак е най-близката до нас планета, пък и по маса, и по размери най-много прилича на Земята и сякаш е предопределена да стане втора родина на хората. В подкрепа на това «предопределение» трябва да се каже още, че колкото и човечеството да помъдрява и да набира сили през третото хилядолетие, то не ще бъде в състояние така да благоустрои другите небесни тела на Слънчевата система, че да живее там свободно. Луната, Меркурий, всички астероиди, та дори и Марс са прекалено малки, за да могат да задържат дори една изкуствено създадена атмосфера. Планетите гиганти пък са прекалено големи, поради което са запазили чудовищни атмосфери от отровни газове. Десетките техни спътници са или прекалено малки, или прекалено студени. Така че единствената ни надежда да се сдобием с втора «Земя» — това е близначката на нашата планета, Венера. Да, само преди няколко десетилетия, до началото на космическата ера, беше разпространено схващането, че Венера по всичко прилича на Земята, с изключение на две не особено съществени разлики. Първо, че е по-млада от нашата планета със стотина милиона години, и второ, че там е по-топло (естествено, като се има предвид, че тя е с около 40 милиона км по-близо до Слънцето). Действителността обаче се оказа по-сурова и разочарова романтично настроените автори и читатели както за Марс с неговите канали и марсианци, така и за венерианската флора и фауна, уж сходни с тези на Земята през мезозойската ера. Но задачата за усвояването и култивирането на Венера въпреки всичко си остава. Макар и неимоверно усложнена! Тя е и ще бъде най-важната, най-отговорната и най-тежката космическа задача, която чака човечеството през следващите столетия. Дори реалната Венера, тази на научните изследвания, а не тази от фантастичните романи, е небесно тяло, което наистина заслужава да стане втора родина на човечеството. Ще трябва обаче много да се поработи. Както е известно от изследванията, там условията са твърде неблагоприятни и засега невъзможни за живеене. И температурата, и налягането, и съставът на атмосферата се различават прекалено много от земните. Но когато човечеството ще разполага със сили (енергия, автоматика и знания), несравнимо по-мощни от сегашните, то непременно ще си постави задачата да преобразува Венера, да измени физикохимичните условия, климата й, да я пригоди за живеене, да я насели и оживи. Температурата на твърдата повърхност на Венера е около 500°С, налягането достига 100 атмосфери, а газовата й обвивка се състои почти само от въглероден двуокис (около 97%). Как ще бъдат решени въпросите за създаването на живот без вода, ние засега не знаем. Ако в бъдещите изследвания се открие вода, там ще може да бъде развит живот от земен тип — примитивни организми, които при изобилието на слънчеви лъчи и въглероден двуокис да се размножават, при фотосинтезата да превърнат въглеродния двуокис в кислород. Това ще ликвидира силния парников ефект. Тогава значителна част от атмосферата (изцяло въглеродният двуокис и частично новопроизведеният кислород) «ще се утаи» на твърдата повърхност било като органична материя, било като карбонатни скали. Това ще предизвика два ефекта: атмосферата рязко ще се охлади и налягането ще спадне. Първоначално микроорганизмите биха започнали «да работят» във високите слоеве на атмосферата (където условията са по-подходящи) и с понижаването на температурата и на налягането постепенно да се спускат все по-ниско, докато преработят и завладеят цялата атмосфера. Ако ли пък вода не се намери, биолозите на бъдещето ще трябва да култивират с помощта на генното инженерство такива организми, които да са в състояние да преработват суровините на планетата в полезни за човека продукти — база за живот от земен тип. Макар че по размери и по маса Венера е толкова подобна на Земята, по недостъпност и по трудност на усвояване тя би трябвало да се сравнява по-скоро с планетите гиганти. Несъмнено техниката на XXI век ще може да създаде апарати, които да се спускат по повърхността на планетата, като издържат на налягания от 90—100 атмосфери, притежаващи системи за интензивно охлаждане, за да създават нормални условия за живот вътре в батискафа. Как бихме могли да си представим изучаването и овладяването на Венера? Един от главните въпроси, който ще трябва да бъде издснен, е наистина ли там няма вода и как да се обясни този странен факт. Та нали Земята, най-близката й съседка, е тъй богата на животворната влага. Сега се предполага, че облаците на Венера, които плуват на височина 50—60 км, съдържат не водни пари, а сярна, солна и флуороводородна киселина. При такива условия, разбира се, трудно би могло да се очаква скоро на повърхността на Венера да бъде построена станция, в която да живеят хора. Планетата ще бъде подробно изследвана от база, обикаляща високо над облачната покривка като изкуствен спътник, и само с краткотрайни гмуркания — първо автоматите, а после и хората, ще изследват гъстата атмосфера и каменната повърхност на Венера. Но тази планета е толкова съблазнителна с перспективите си, че може би човечеството, ако не през XXI век, то през следващите столетия ще се опита изцяло да я приспособи, да я направи пригодна за живот и за масово заселване с хора. Жалко е, че тъкмо планетата близначка се оказа с толкова неблагоприятни условия за живот, та дори е и най-жарката планета от Слънчевата система, с температури, по-високи дори от тези на Меркурий. Но по редица други показатели тя предлага толкова изгодни за населяване условия (например сила на тежестта, изобилно слънчево лъчение), че човечеството непременно ще си постави задачата да я култивира и насели. Вярно е, че с оглед на Днешните ни познания за Венера и сегашните ни възможности задачата е непосилна. Но нека се надяваме, че XXI век ще внесе благоприятни корекции в това отношение — ще открие както перспективни тайни на планетата, така и ще създаде необходимите за осъществяването на това най-смело начинание знание и материални възможности.

ВЪНШНИТЕ СЪСЕДИ Сред малките планети Земята заема средно положение. Навън (по-далеч от Слънцето) са Марс и астероидите, а навътре (към Слънцето) — Венера и Меркурий. Макар и последните да се намират значително по-близко до Земята, поради редица неблагоприятни фактори те ще бъдат овладени по-трудно, което означава и по-късно. Второто по ред (след Луната) небесно тяло, което ще бъде заселено, по всяка вероятност е Марс. В сравнение с останалите планети условията там са най-близки до земните. Наистина крайно разредената атмосфера на Марс (20 пъти по-рядка от нашата) не може да задоволи нуждите на хората (пък и се състои главно от въглероден двуокис), но все пак предлага известна защита от метеоритите, космическите лъчи и студа. Дори и при тази толкова разредена атмосфера Марс има относително приемливи климатични условия. На екватора денем температурата достига +30°С, а нощем се понижава с повече от 60°С. Най-ниските температури в полярните области достигат — 120°С. Денонощието на Марс е само с 41 минути по-дълго от земното. Има и аналогични годишни сезони, само че те са приблизително два пъти по-дълги от земните, тъй като и самата марсианска година трае два пъти по-дълго. Силата на тежестта на тази планета е 2 1/2 пъти по-слаба, отколкото на Земята. Така че на Марс един 80-килограмов човек би тежал едва 32 кг. Това ще дава редица предимства на живеещите там, без да им причинява значителни увреждания от много слабата сила на тежестта. Въпреки че Марс е много по-далеч от Луната (разстоянието до него се мени от 56 до 400 милиона км), физикохимичните условия, които той ни предлага, са толкова изгодни, че не е изключено в по-далечното бъдеще той да изпревари Луната и да стане мястото, където ще живеят най-много хора (след Земята, разбира се). И тук, както и на Луната, първите поселници ще трябва да обитават херметизирани помещения с изкуствени атмосфера и отопление. Но след като бъдат подробно изучени физикохимичните условия и суровинните запаси на Марс, човечеството може би ще намери за възможно и целесъобразно "да ремонтира основно", да благоустрои тази планета. Ако бъдат открити начини за значително обогатяване на газовата й обвивка, това ще измени климата, ще създаде условия за култивирането на повърхността й, за залесяването й. Биологията на бъдещето вероятно ще съумее да създаде на базата на земните организми марсиански растения и животни, които да съществуват свободно при подобрените условия на Марс. Така благодарение на тях ще бъде създадена марсианска биосфера, която, насочвана от хората, ще изменя тамошните условия. А в още по-далечното бъдеще може би и на тази планета ще настъпи време, когато хората ще могат да живеят «на открито», без скафандри. Следващият етап от овладяването на нашата Слънчева система ще бъдат малките планети или астероидите. По-голямата част от тях кръжат на средно разстояние 400 милиона км от Слънцето. Това е една неизброима и крайно разнородна компания от малки планети. Най-голямата от тях има диаметър 1000 км, 14 имат диаметър, по-голям от 100 км. Диаметрите на останалите възлизат на десетки километри, километри, стотици метри, десетки метри, метри... и още по-малки. Астероидите се различават значително и по своите орбити. 97% от тях се движат в така наречения астероиден пояс, разположени между орбитите на Марс и Юпитер. А останалите 3% имат крайно сплеснати орбити — едни навлизат до Слънцето по-близо и от Меркурий (Икар), а други (Xидалго) се отдалечават почти до орбитата на Сатурн. Някои от тях периодично минават много близо (на няколко милиона километра) до нашата планета, като рекордът принадлежи на Хермес, който през 1937 г. се приближи на 700 000 км до Земята. Предполага се, че астероидите са съставени главно от камъни и метали (желязо и никел), подобно на метеоритите, които падат на Земята. Може да се предполага, че през XXI век, по времето, когато ще се организират и строят първите станции на Марс, ще започне и овладяването на астероидите. Първите, които ще бъдат посетени от хората, най-вероятно ще бъдат тези, които преминават близо до Земята. Икар например периодично, за около една земна година, минава на 6—7 милиона км до Земята, на 12 милиона км до Марс и край Венера и Меркурий. Той представлява тяло не по-голямо от 2 км, което за 2 часа се завърта веднъж около оста си. През XXI век няма да е особено трудно на този астероид да бъде построена научноизследователска станция (автоматична или с малък екипаж). По-нататък, през втората половина на XXI век ще бъдат посещавани все повече и по-далечни астероиди. Там, където бъдат открити ценни суровини, ще бъдат организирани добиването и преработването им. На най-големите, като Церера, Палада и Веста, където съществува все пак някаква осезаема сила на тежестта, може да бъдат създадени и постоянни обитавани поселения. Тази задача ще бъде значително облекчена, ако там някъде бъдат открити залежи от лед или дори цели ледени астероиди. Тогава хората ще се сдобият с огромно количество от жизнено необходимата вода за себе си и за оранжериите, суровина за получаване на кислород и на тежък водород за термоядрените електроцентрали. Постепенно все повече и повече астероиди ще бъдат овладявани — на едни хората ще построят поселения, а на останалите ще оставят автоматични станции за наблюдаване и изучаване на астероидния пояс. На хиляди малки планети ще се открият ценни вещества или ще им се намерят функции, полезни за човечеството. А на останалите ще бъдат монтирани радио-фарове, които ще обслужват космическата навигация.

ХЕЛИОСТАНЦИЯТА На най-малката планета — Меркурий—през XXI век вероятно също ще бъде построена обитавана космическа станция. Тук условията наподобяват лунните (много кратери, липса на атмосфера), но са още по-неблагоприятни. Слънцето е три пъти по-близо, отколкото до Земята и грее седем пъти по-силно, поради което повърхността на планетата се нажежава до 400— 420°С. Какво тогава би подтикнало хората да се пъхат в този ад? Тайната на стремежа към Меркурий се крие тъкмо. . . в неговата близост до Слънцето. Когато е най-далеч от него, в афелий, той се намира на 70 милиона км, а когато е най-близо, в перихелий — само на 40 милиона км. Ето защо на тази планета съществуват идеални условия за изучаването на процесите, протичащи в короната, хромосферата и фотосферата, пък и в недрата на Слънцето. Там най-добре може да бъде изследвана нашата звезда, която със своята топлина и светлина дарява живота на Земята. Изучаването на тези най-важни за нас явления ще бъде главната задача на научноизследователската станция. Рейсовите планетолети Луна-Меркурий биха могли да посещават огнената планета, когато тя се намира в афелий, най-далеч от Слънцето, и температурата там е сравнително по-ниска. Корабът би трябвало да каца в дъното на някой дълбок кратер, където ще се намира и защитеният от кратерната стена слънчев град— Хелиополис. Той вероятно ще бъде построен на един от полюсите на Меркурий, на място, където билото на кратерната стена се огрява от Слънцето през цялата меркурианска година. Дълбоко в стената ще са скрити всички работни и жилищни помещения, лабораториите, оранжериите. А горе, на гребена на кратерната стена, ще са разположени инсталациите за изследване на Слънцето и панелите на слънчевата електроцентрала. Могат да се използват разнообразни начини за преобразуването на слънчевата енергия в електрическа: параболични огледала да нагряват във фокуса си всяко вещество до 6000°С, което да задвижва турбини, полупроводникови плоскости, магнитохидродинамични инсталации за директно преобразуване на слънчевата топлина в електричество и т. н. Слънчевите лъчи ще се използват не само за добив на електроенергия. Световоди ще снабдяват всички помещения с достатъчно светлина, филтрирана според съответните нужди. Автоматите ще се грижат да имитират в жилищните помещения осветление, съответстващо на земното денонощие, а в оранжериите — такъв режим на светлина и топлина, който е най-подходящ за даден вид растение. Същото се отнася и до фермите, които ще бъдат построени в недрата на кратерната стена. Те ще бъдат богато снабдявани с кислород от оранжериите (продукт на фотосинтезата на растенията) и ще задоволяват нуждите на хората от месо и други животински продукти. Така хелиостанцията освен че ще бъде изобилно снабдявана със слънчева енергия, ще може напълно да се самозадоволява с кислород, вода (затворен цикъл) и богато разнообразие на растителни и животински храни. Освен че дарява с живот, Слънцето често нарушава нормалното протичане именно пак на живота с избухвания, които предизвикват потоци от убийствени корпускуларни лъчения, магнитни бури и други нежелани явления. Те представляват опасност и за космонавтите, намиращи се в междупланетното пространство. Сега ние не сме в състояние да предсказваме избухванията на Слънцето. С внимателното задълбочено изучаване на физичните процеси, които протичат в недрата му и по неговата повърхност, хелиостанцията на Меркурий постепенно ще узнава тайните на «извора на живота» на нашата планетна система и ще може да предсказва всички явления в нашето светило, които са опасни или могат да влияят (положително или отрицателно) на живота и дейността на човечеството. Това може да има значение за климата на Земята, за плодородието, за радиосъобщенията, та дори и за психическото състояние на хората и за броя на възможните инфаркти. Дори само този аспект ще изкупи многократно (социално, материално и морално) усилията, вложени в построяването на хелиостанцията. Но много преди да се научим да предсказваме процесите, протичащи в Слънцето, със самия факт, че човечеството ще притежава преден пост тъй близо до Слънцето, ще можем да узнаваме за избухванията своевременно и да вземаме необходимите защитни и предпазни мерки. Защото опасните корпускуларни лъчения на Слънцето се движат със скорост от стотици метри до стотици километри в секундата, докато радиосигналите на хелиостанцията за опасните излъчвания се разпространяват със скорост от 300 000 км/сек. Естествено, след като бъде построена и обзаведена научноизследователската станция на Меркурий, наред с най-важната, главната задача — да изучават Слънцето — учените ще се заемат и с детайлното изследване на самата планета. Това е не само една от най-горещите (след Венера) и най-малките (след Плутон), но и най-плътната планета на Слънчевата система. И планетарните костюми, и всъдеходите, с които ще бъде изучаван Меркурий, ще трябва да бъдат съвсем други, много по-различни от тези, предназначени за Луната, за Марс или за спътниците на планетите гиганти. Освен от вакуума, метеоритите и космическите лъчи меркурианските скафандри ще трябва да предпазват хората и от непоносимите температури, и от убийствените потоци заредени частици, с които Слънцето облива планетата. Трудно можем ние, хората, родили се и отрасли на благодатната Земя, да си представим как би изглеждало едно пътешествие из падината Калорис, един от двата температурни полюса на Меркурий, по време на перихелия, когато почвата се нажежава до +427°С. Как всъдеходът ще гази разсипалите се в огнени пясъци скали, как ще заобикаля езерата от разтопено олово и как ще избягва всяка близост с каменните скатове, готови всеки миг да се срутят. Изживяванията, пред които ние изтръпваме като пред адски видения, ще са част от героичното всекидневие на потомците ни от XXI век. Защото пред, до и зад изследователите ще стоят всички научни открития и технически изобретения, които ще предшестват и съпътстват овладяването на Слънчевата система. Това ще са и свръхмощните атомни двигатели, и неразтопяемите и неизносваемите материали на XXI век, и безупречно работещите хладилни инсталации, и мълниеносно, безпогрешно действащата електроника. А там, където дори всичко това се окаже недостатъчно за осигуряването на безопасността на хората, щафетата ще поемат кибернетичните роботи.

ЛУНОГРАД Несъмнено първото небесно тяло, което ще бъде населено от хората, ще е Луната. Главното съображение за това е, че е разположена най-близо до нас (сто пъти по-близо от Венера, най-близката планета). Дори сега пътуването до Луната продължава само няколко денонощия и е по-кратко от едно пътуване, да кажем, от Москва до Владивосток с влак. Но какво ще накара хората от XXI век да строят поселения на Луната, след като те вече ще разполагат с гъста мрежа от автоматични изкуствени спътници и обитавани станции в Извънземието на разстояния, хиляда пъти по-близки? Преди всичко там има макар и шест пъти по-слаба, отколкото на Земята, но все пак осезаема притегателна сила. Тя е достатъчна, за да се избягват неудобствата от пълната липса на тежест. Друго голямо предимство, което предлага Луната, е, че кратерните стени, скатовете на планините ще служат като сигурно укритие на живеещите на Луната хора. Но лунната повърхност и лунните недра освен това ще бъдат и богат източник на всевъзможни суровини за лунната промишленост и строителство. Донесените проби от лунния грунд показаха, че повърхността на нашия естествен спътник се състои главно от окиси на силиция, алуминия, желязото, титана, калция, магнезия, натрия и калия. Може да се очаква, че по-дълбоко в недрата на Луната ще бъдат открити залежи не само на редица други елементи, но и ядра от лед или дари вода в течно състояние. Ако тези надежди се сбъднат, може смело да се каже, че на бъдещите нейни обитатели няма нищо да им липсва, за да строят, произвеждат и живеят удобно. При тези предимства, които Луната предлага за разлика от Извьнземието, там през XXI век ще бъдат построени лунни поселения, научноизследователски институти, мини, заводи, оранжерии и ферми. Преди всичко там ще бъде пренесена една значителна част от научноизследователските институти — не само по астрономия и физика, не само за изследване на неживата материя, но и на живата природа. Всички процеси, върху които оказват влияние намалената гравитационна сила, вакуумът, ниските температури, ще бъдат изследвани там. А когато се установи, че лунната обстановка улеснява дадено производство, там ще бъдат построявани и съответните заводи. Несъмнено нашият естествен спътник ще се превърне в главна астрономическа обсерватория на науката. Липсата на атмосфера създава мечтаните от учените идеални условия за наблюдаване и изследване на Вселената. Това съвсем не означава, че всички астрономи ще се преселят на Луната. На нейната повърхност ще бъдат построени всички видове телескопи: оптически, радио, гама, ултравиолетови и инфрачервени, за рентгенови и неутрино наблюдения, за изследване на космическите и слънчевите лъчения. А резултатите от техния труд ще бъдат предавани по комуникационните канали от Луната към Единната съобщителна система на разположение на всеки учен. Друга много важна функция, която Луната ще изпълнява, е, че тя ще бъде превърната в главен космодрум и главна космическа база. Обстоятелството, че нейната маса е 81 пъти по-малка от тази на Земята, облекчава значително кацането и излитането, прави ги много по-икономични. Естествено на първо време, като се започне с храната, водата и кислорода и се завърши с машините и апаратурата, всичко ще бъде пренасяно готово от Земята. Но постепенно с построяването и разширяването на Луноград обитателите на Луната ще преминат на самозадоволяване. Така наред с обсерваториите, космодрумите и лабораториите ще възникнат и мощни универсални заводи, произвеждащи вода, кислород и най-разнообразна продукция, ще бъдат разработени мини за извличане на подземните богатства. За поддържането на жизнените условия, за работата на хората и за нуждите на промишлеността ще са необходими огромни количества енергия. Вероятно на първо време тя ще бъде произвеждана от атомни електроцентрали и хелиоцентрали, използващи енергията на слънчевите лъчи. Но и на Луната този проблем ще бъде окончателно решен от термоядрените електроцентрали. Главният проблем при овладяването на Луната е как да се осигурят на хората удобни за работа и живеене помещения, които да бъдат защитени от метеоритите и смъртоносните лъчения, от разликите в температурата (достигащи за едно лунно денонощие 300°С) и от абсолютната липса на въздух и вода. Разбира се, най-важното изискване за построените в скатовете на кратерите и планините лунни жилища ще бъде тяхната херметизация. В тях ще се прониква през шлюзове (контролирани от най-съвършените автомати), така че при никакви обстоятелства да не е възможно разхерметизирането на помещенията. Изхранването на лунните обитатели след комплектуването на Луноград ще се осигурява от оранжериите и зоофермите. Там, като се поддържа във всяко помещение оптимален режим (температура, газов състав, влажност, почва, осветление), ще се получават целогодишно (няма сезони!) максимални реколти. Част от продукцията на оранжериите ще отива за изхранването на хората, а останалата — за фураж на животновъдните ферми. Оранжериите ще бъдат и непрестанен доставчик на кислород. Шест пъти по-слабата тежест на Луната ще се отразява както върху хората и животните (костите ще стават по-крехки и тънки, мускулатурата ще отслабва), така и върху растенията (по-висок ръст, може би по-богата реколта). Освен за да работят, хората ще посещават Луната и за удоволствие, за силни изживявания, за отдих и туризъм. Повърхността на нашия естествен спътник е осеяна със стотици хиляди причудливи формации на релефа, като се започне от планините (по-високи от Хималаите!) и се свърши с микро-кратерите, така наречените пори. Можем да си представим какви необикновени преживявания би изпитал човек, посетил за първи път Луната, който, като се аклиматизира към намалената тежест, облече вакуумния си скафандър и тръгне да се разхожда из близката планина. Какви гледки го очакват? Лунен пейзаж, съставен от ослепително ярки и непрогледно черни петна! Лунното черно небе, на което невъзмутимо един до друг съжителстват звездите, изпепеляващото Слънце и нежносиньо-бялата Земя!

ИЗВЪНЗЕМИЕТО Изпълнявайки завета на Константин Циолковски, човечеството няма да остане да обитава своята люлка, Земята, а постепенно ще овладее и насели цялата Слънчева система. За изпълнението на тази задача вероятно ще му е необходим целият XXI век. Но несъмнено космическата експанзия на хората ще започне (тя вече е започнала!) с пространството около нашата планета, с Извънземието. Това е естествено не само защото то е най-близо, най-достъпно, но и защото овладяването му може да донесе полза на човечеството. Този процес, започнал почти едновременно с космическата ера, вероятно ще бъде завършен още през първата половина на XXI век. Тази нова «територия», зоната на изкуствените спътници, се простира от около 200 до няколкостотин хиляди километра. Тя ще бъде изпълнена с най-различни спътници (там вече има хиляди) — автоматично действащи и обитавани от хора, — кръжащи около Земята на различни нива. Кои са тези качества на Извънземието, които ще привлекат хората да го овладеят и населят и ще го превърнат задълго в най-важната космическа база на човечеството? В околоземното пространство цари практически абсолютен вакуум, там температурата се приближава до абсолютната нула и всички космически лъчи се намират в естествения им вид, неизменени от земната атмосфера. Затова една значителна част от многобройните изкуствени спътници ще служат на науката като наблюдателни станции и експериментални бази. Както е известно, земната атмосфера е най-големият враг на астрономите — тя пропуска постъпващата от Космоса лъчева и корпускуларна информация само през няколко тесни «прозореца», и то с немалки изкривявания и смущения. А обсерваториите, монтирани в Извънземието, ще улавят цялата космическа информация в автентичния й вид и така ще обогатяват неимоверно науката с познания за Вселената, за физичните н химичните процеси, които протичат по небесните тела и в междузвездното пространство. Дълбокият вакуум, редките температурни разлики между огряваната от Слънцето страна и тази, намираща се в сянка, и особено безтегловността ще станат основа на някои невъзможни на земната повърхност космически технологии (в химията и физиката, ботаниката, зоотехниката). В Извънземието могат да бъдат изведени стотици спътници, които непрекъснато да се огряват от Слънцето. Техните леки панели, проснали се на много декари площ, ще преобразуват слънчевата енергия в електричество. В този енергетичен океан не само всички изкуствени спътници ще бъдат богато снабдявани с енергия, но ще остава и за «износ» на Земята. Една от главните задачи на изкуствените спътници на Земята ще бъде комуникационната. Чрез три стационарни спътника, намиращи се през 120° на височина 36 000 км над екватора, може да се обхване практически цялата повърхност на земното кълбо. Това означава, че тези спътници ще обезпечават връзките между всички пунктове — за видеотелефоните, за всички радио и телевизионни програми, за получаване на всякакъв вид информация по всички единно свързани информационни центрове на човечеството. Освен комуникационната си роля изкуствените спътници ще наблюдават и цялата земна повърхност — било във видимата светлина, било в инфрачервения спектър, било радиосигналите за бедствие или някакви други събития. Тези наблюдения несъмнено ще служат преди всичко на метеорологичните прогнози, на селското стопанство, риболовството, но те ще информират съответните служби и за всяко нормално или извънредно събитие на Земята. Така ще бъдат наблюдавани всевъзможни явления на земната повърхност — от горските пожари до положението на самотната яхта в океана и състоянието на отделния турист в планината. Система от изкуствени спътници в Извънземието ще играе ролята на космодрум и на трамплин за далечни полети. Два фактора благоприятствуват тази функция. Първо, че изкуствените спътници на Земята в зависимост от височината на своята орбита се движат със скорости от порядъка на 8—10 км/сек и ако се излита от тях, само няколко километра в секундата допълнително ускорение е достатъчно, за да се достигне Луната и дори планетите. И второ, докато различните конструкции на корабите — космопланите, излитащи от и кацащи на Земята, пресичащи нейната атмосфера, трябва да имат много яки конструкции и аеродинамична форма, то планетолетите — междупланетните кораби, обслужващи далечните между-планетни линии, движещи се само в състояние на безтегловност и във вакуум, могат да бъдат леки, ажурни конструкции с произволна форма. Само преди 60—70 години да летиш със самолет е било героизъм, достъпен за избрани смелчаци, а да прекосиш океана с аероплан — чутовен подвиг. Ние имаме всички основания да екстраполираме тази възможност и да допуснем, че след нови 60—70 години (ако ли не и по-рано), през първата половина на XXI век космическите полети ще станат достъпни за всички хора. Като се основаваме на идеята, че цел на всички начинания на човечеството през третото хилядолетие ще бъдат добруването и щастието на хората, то освен за нуждите на науката, техниката и икономиката, на съобщението и транспорта в Извънземието ще бъде отделено достатъчно място и за радостта на хората. Там ще бъдат построени най-големите, най-сигурните и най-комфортните изкуствени спътници на Земята, специално предназначени за отдих и увеселения. Да кажем, нещо като съвременните санаториуми, курортни хотели, спортни и туристически бази. Земните жители (от деца до старци) ще ги посещават, за да се любуват на Вселената «отблизо» и за да изживяват необикновени усещания. Така Космосът, първоначално най-близкият, а по-нататък все по-далечният, докато стигнем и до звездите, ще се превръща в арена на едно от най-човешките качества, култивирано през хилядите, през милионите години на еволюцията — арена на смелостта и героизма, на стремежа към опасни приключения. В този смисъл Извънземието и особено далечният Космос ще играе ролята на клапана, през който поривите на човешкия героизъм ще намират отдушник.

Аве хора...защо не търсите в сайта??? Имаме отговор на не малко въпроси?!!? http://bgnauka.com/index.php?fnc=pub_page&mod=front&pid=10605

По тази логика администраторите трябва да имат най-много постове, защото са администратори? Не броя постове или плюсчетата и минусчетата определят кой ще бъде модератор. Политиката за избиране на модератори, не е просто на базата постове, доста други неща се взимат предвид, а политическата наклонност е последна - уверявам ви. @alvassareiro, предложението ти се отхвърля демокрация има достатъчна във форума и съществуването на тази тема го доказва. Модераторите се избират от двамата администратори (мен и брат ми) и така ще си остане за напред. - списък модератори - link Ясно е, че става въпрос за модераторите опериращи в историческите раздели и не виждам аргументи за това, че те не си вършат работата, дори според мен си я вършат перфектно и ние сме им много благодарни за това. И пак казвам...не е нужно да пишеш много, да даваш инфомрация, дори да си професор, за да си модератор...не виждам и нуждата от тази власт, защото това е голяма отговорност... П.С. @alvassareiro - искаш да си модератор ли?

1. Маунт Мазама/Крейтър Лейк, Орегон - Преди повече от 6 000 години Маунт Мазама (наименуван посмъртно) изригнал. Преди експлозията планината е била висока 12 000 фута (3 657.60 метра), след изригването на нейно място е имало кратер с дълбочина 1 900 фута (579 метра). Крейтър Лейк (Кратерното езеро), известно с наситено сините си води, става национален парк през 1902 г. Вулканичната активност се проявява няколко пъти след експлозията на Маунт Мазaма, като създава Уизърд Айланд (Островът на вълшебника) в средата на езерото. Вижте Страницата на Националния парк Крейтър Лейк за повече информация. 2. Етна, Сицилия - Въпреки, че Етна е най-високият активен вулкан в Европа известността му се вължи на ролята му в гръцките легенди и в произведенията на древни автори като Хезиод, Пиндар и Есхил. Според гръко-римската митология гигантите - враговете на боговете са заровени под връх Етна. В опитите си да се освободят гигантите причиняват чести земетресения близо до планината. Най-скорошното изригване, в секцията на долината Бове от Вулканичния парк Етна, е през декември 1991 г. 3. Везувий, Италия - Изригването на Везувий през 79 г. от н.е. е заляло градовете Помпей и Херкулан, запечатвайки ги за идните поколения. Но това изригване има място в историята защото е документирано. Плиний Mлади е оставил подробно описание на събитието в две писма до Тацит. Типът вулканично изригване е наречено на името на Плиний Стари, който загива в катастрофата. Вулканът все още е активен и е изригнал на няколко пъти. Най-смъртоносно е било изригването през 1631 г. Вижте тази страница на Връх Везувий. 4. Тамбора, Индонезия - Най-голямото изригване през последните две столетия, както и най-смъртоносния вулкан записан в историята, връх Тамбора експлодира на 10-11 април 1815 г. Причинява смъртта на 92 000 човека. Близо 80 000 от жертвите загиват от глад заради унищожението на реколтата. Изригването и породените от него облаци от прах и пепел оказват влияние на по-голяма част от Северното полукълбо, като причиняват необикновено ниски температури и лоша реколта през 1816 г. Тази година понякога е наричана "годината без лято". Вижте Връх Тамбора. С 5. Кракатау, Индонезия - На 27 август 1883 г. връх Кракатау експлодира с такава сила, че събитието е чуто чак в Австралия - на повече от 2 000 мили (3218 км) разстояние. Силата на експлозията причинява поредица от вълни цунами, които достигат Хаваите и бреговете на Южна Америка и причиняват смъртта на повече от 36 000 човека. Пет кубични мили (20.8 куб. км) изхвърлено вещество обвиват в мрак околността за повече от два дена и стават причина за поредица от красиви залези по цял свят през следващата година. След експлозията и последващия колапс на вулкана над морското равнище остават само следи от острова. През 1928 г. друг малък остров излиза на повърхността от издигащия се вулканичен конус. Вижте Кракатау, Индонезия 6. Пеле, Мартиника - Изригването на 8 май 1902 г. причинява смъртта на 29 000 човека и разрушава отдалечения на четири мили пристанищен град Сен Пиер Почти всички смъртни случай са причинени от пирокластичния поток - смъртоносен, бърз облак от горещ газ и втечнени вулканични частици. Само двама жители на града оцеляват. Вулканологията през 1902 г. е в най-добрия случай примитивна наука и наличието на пирокластични облаци е било неизвестно. След бедствието на името на изригването е наречен "нов" тип изригване - пелейски тип. Вижте изригването на Пеле. Снимка на останките на Сен Пиер от Heilprin, 1902. 7. Парикутин, Мексико - През февруари 1943 г. грамада от пепел започва да се издига от царевично поле близо до град Паракутин в Мексико. От земята се показва планина, която достига височина от 1200 фута (366 метра) за една година. Въпреки, че настъпилото деветгодишно изригване причинило унищожаването на град Парикутин, то е дало на съвременния свят забележителната възможност да види раждането на вулкан. Само трима души загиват, като смъртта и на тримата е от светкавици причинени от изригването. Посетете Парикутин. 8. Сейнт Хелънс, Уошингтън - Едно от вулканичните изригвания, за което обществеността получава най-обилна информация и което е най-изучено - връх Сейнт Хелънс изригва на 18 май 1980 г. Вулканът, който е бил спящ от 1857 г. започва да отделя пара след серия земетресения през март 1980 г. Предсказанието от 1978 г. на Геоложкото топологично дружество на САЩ, че ще започне силна и интермитентна вулканична активност "в рамките на следващите 100 години, а може би дори преди края на този век", се сбъдва. За щастие подробното изучаване на Сейнт Хелънс предотвратява възможността за многобройни жертви. Дори и така обаче има 60 смъртни случая в резултат от изригването от 18 Май. Научете повече за Сейнт Хелънс. 9. Невада дел Руис, Колумбия - Въпреки, че изригването на Невадо дел Риус (или връх Руис) на 13 ноември 1985 г. е относително слабо, калните потоци причинени от топящия се лед и сняг водят до смъртта на 23 000 човека и разрушаването на град Армеро. Повечето от жителите биха оцелели ако са били на по-високо място. Изригването привлича вниманието към факта, че расте броят на хората живеещи в опасна близост до вулканите. По-силно изригване на Руис през 1845 г. причинява смъртта на около 700 човека. Посетете Невада дел Руис. 10. Пинатубо, Филипините - Причина за смъртта на близо 800 човека, а около 100 000 остават без дом. Изригването на Пинатубо през юни 1991 г. е 10 пъти по-силно от това на Сейнт Хелънс и е едно от най-силните през ХХ век. Разпръсква облак от дим и пепел с височина повече от 19 мили (30.6 км). Евакуацията на повече от 70 000 човека и самото вулканично изригване са предавани по телевизиите по цял свят, като по този начин разпространяват (лошата) слава на Пинатубо. Научете повече за Пинатубо.

Двигател с пневматично задвижване Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12393 Статия от 24-ти брой на списание "Българска Наука" Двигателят е машина, която преобразува даден вид енергия (топлинна, електрическа, водна, вятърна и др.) в механична работа. В зависимост от вида на енергията, която се преобразува в механична работа, двигателите биват топлинни, електрически, водни, вятърни и др. Цялата статия в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12393 Дарин Делчев Белев, град Харманли, 19 години, ученик от 12 клас за връзка: darinbelew @ abv . bg

Ще припомня отново едно линкче: http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules - Прочетете го много е важно! Целта на този форум е дискусията, а тя се разваля веднага, когато се започне с обидите и нападките... Създадохме този раздел за улеснение и за ваше уединение, имайте уважение към екипа и потребителите, които искат да обсъждат нормално зададения въпрос.

Персепол Статията е от 24 брой на списание "Българска Наука" План на Персепол Персийски войници Окапито е високо 1,80 м. и тежи 230 кг. Задните му крака и предните са на черни райета подобно на зебрата В 331 г. Александър Македонски започнал похода си на изток. Като напуснал завоювания от него Египет, където ласкателите жреци го обявили за бог, царят преминал през Сирия, пресякъл Ефрат и Тигър и при село Гевгамела се срещнал с персийската войска на Дарий II. Персите били повече от гърците й те разполагали със страшно оръжие: по фланговете на персийската конница тръбели бойни слонове, а в средата на войската блестели с огромните си бронзови сърпове бойни колесници. Колесницата трябвало да се врязва във вражеските редици, да ги тъпче с копитата на конете, да ги осакатява с прикрепените към колелата сърпове. Александър притежавал още по-страшно оръжие дисциплината. Строената в правоъгълник македонска армия действала като един човек. Дарий избягал, оставяйки своята държава просната в нозете на младия завоевател. . . Като преследвал противника, Александър нахлул дълбоко в Азия. Той смятал да залови Дарий в неговата столица Персепол. Персепол паднал без бой, но персийският цар не бил там. Като превзел и разграбил двореца, македонският цар заповядал да извикат сподвижииците му на пир в залата, където на специален подиум стоял свещеният трон на персийските владетели. Миндери, застлани със скъпоценни материи от съкровищницата на двореца, били поставени около наредените маси. Пирували със свещените съдове и прибори на Аурамазда - бога на огъня и светлината. Залата блестяла от злато и сребро. Пирът на победителите продължил целия ден. Вече се свечерявало, когато опияненият от виното и успеха Александър неочаквано заявил: „Няма по-омразен град за гърците от столицата на древните царе Персепол: оттук са тръгвали безбройните пълчища, оттук са започвали престъпни войни срещу Европа, отначало Дарий I, а след това Ксеркс. Наш дълг пред паметта на дедите ни е да отмъстим на този град с разрушение." Древният летописец разказва: „. . Царят пръв подпали двореца, а след него гостите, слугите, наложниците. Просторният дворен беше построен от кедрово дърво, то бързо се разпали и пожарът се разпростря нашироко. Когато видяха това в лагера, разположен недалече от града, воините, мислейки, че огънят е пламнал случайно, затичаха, за да окажат помощ, но като приближават до прага па двореца, те виждат, че сам царят все повече подсилва огъня. Като плиснали водата, която носели със себе си, те сами започнали да хвърлят в огъня горивен материал." Персите се прекланяли пред светлината. Животът им се представял като борба на светлината с тъмнината. Аурамазда, владетелят па царството на светлината, олицетворява доброто и истината, а Ариман - владетелят на тъмнината — злото и заблуждението. Новата година се празнувала в деня на зимния слънчев кръговрат (22 декември) и бил празник на раждащата се светлина. През лятото „царят на царете" се спасявал от горещините в планинската резиденция Екбатана (някога Екбатана била столица на Милия). Няколко месеца в годината той пиел вода от целебния извор в Суза. (Суза някога била столица на Персия.) Персийският цар прекарвал дълго време и във Вавилон, нам-големия град на Древния Изток, но Нова година той винаги посрещал в Персепол. В каменистата равнина, в безплодната, изгорена от слънцето местност, окръжаваща Персепол, нямало нито обработени поля, нито села, нито махали. Ако враг обсади столицата па Персия, той не би имал с какво да храни своята армия. Естествената тераса във формата на правоъгълник, на която бил разположен градът, на изток достигала до планински склон, а на север и юг граничела с дълбоки долове. От трите страни тя била непристъпна, а от четвъртата западната имало изкопан дълбок ров и от дъното му стърчали подобни на вълчи зъби колове. Над стената се издигали зелени върхари. Сред безплодната камениста равнина те изглеждали като чудно видение. Светлината дава живот. На тези, които се покланяли па Аурамазда, подобавало да копаят канали, да отглеждам дървета да насажда жито. И изкуственият оазис на Персепол символизирал победата на живота над мъртвата пустиня, на светлината над мрака. Дълго преди настъпването на празника в Персепол пристигал царския двор и магите — жреци, на които мълвата приписвала свръхестествена сила. След това пристигали с дарове гости от близки и далечни сатрапии(административен орган). Зад стените на града израствал многоцветен лагер от палатки: в свещената столица можели да живеят само придворните, слугите и отрядът конни телохранители. Всичко в този град служело на царя и само на него. Това бил град-дворец град на царските арсенали, хамбари и казнохранилища. В града, посветен на светлината, нямало нито гробове, защото смъртта представлява мрак. нито храмове, защото светлината няма телесна обвивка и не може да бъде изобразена във вид на статуя или идол. Аурамазда е абстрактен бог и доброто, което той олицетворявал, било абстрактно. То не било добро за отделния човек, тъй като в деспотиите на Древния Изток земеделецът, воинът, занаятчията не били нищо друго освен тухли, от които е издигната сградата на държавата. Доброто на Аурамазда и на неговия наместник — „царя на царете" — е добро за всички: за богатия и за бедния, за жреца и за воина, за знатния велможа и за човека от простолюдието. И се получавало така, че добро и истина се смятало само онова, което е полезно за царя и окръжаващите го, а зло и заблуждение всичко, което е враждебно и чуждо за тях. В празник преди изгрева на слънцето една процесия тържествено се изкачвала по широката двусводеста стълба към вратите на Персепол. Вратите се охранявали от царската гвардия и от огромни каменни бикове с човешки глави. Каменни стражи, олицетворяващи силата и мъдростта, стояли от двете страни на арката, през която се откривал изглед към двореца, който се състоял от много отделни постройки. Те ясно се очертавали на фона на небето и на разсъмване изглеждали синкавочерни. Градът дворец бил сякаш огледало на Персийското царство. Както светлината, която озарява всичко и наред с това разкрива особената форма на всеки предмет, така и Персийското царство, обединявайки различни земи, не нарушавало нито обичаите им, нито техния начин на живот. Дори всяка отделна част на Персия си имала свое въоръжение и свои начин за водене на сраженията. Наистина персите прекарали през своята държава пътища, по които към столицата се носели царски бързоходци, персите поставяли във всяка от завоюваните страни пълновластни диктатори сатрапи, но това не изменяло много нещата. Обединението под властта на Персия не било съпроводено с коренно унищожаване, на старото и с преустройство на живота по нов начин, подобно на това, което носели на покорените народи завоеванията на Асирия и Вавилон, а по-късно походите на македонския цар Александър. Наистина персите облагали победените с данък, но данъкът не бил по-голям от този, който покорените народи плащали на своите владетели до поробването. Наистина персите били жестоки, но кой в ония времена не е бил жесток? Всяка част на Персеполския дворец също така живеела свой особен живот. Приемната зала на царя — ападана — се издигала на висока платформа от дялан камък, от три страни заобиколена с портики. В ъглите на платформата се възвишавали масивни тухлени кули, които подчертавали крехкостта на тъмносивите мраморни колони. Всяка от 36-те колони имала височината на шест етажно здание и била толкова тънка, че на човек се струвало, че тя ще се срути от собствената си тежест. На главозамайваща височина колоната се увенчавала с позлатена каменна протома, състояща се от две туловища на бикове, сякаш разрязани наполовина и поставени едно до друго. Протомата имала две глави, с острите си рога устремени в различни страни, и четири свити предни крака. Бикът в представите на персите бил свещено животно, носител на добро и символ на сила. Някога в Шумер и Вавилон глинените платформи служели за защита на сградите от подпочвени води, наводнения и от яростта на въстаналата тълпа. В Персепол върху сухата камениста почва високите платформи били символични постаменти на почит. С разстланата си по земята маса платформите контрастирали на растящите към небето колони и на светлината, която нахлувала между колоните под кедровия покров. Както и в другите източни деспотии, персийските строители се стремели да създадат колосални, подтискащи човека постройки. Но за разлика от постройките в Египет и Вавилон, където господствала мъртвата маса на камъка или тухлите, в Персепол е колосален не цялостният, а насеченият от колоните и пронизан от светлината обем. Главният вход на ападана бил откъм градските врата. Двустъпалната стълба, приличаща на летяща птица, била толкова полегата, че по нея без особен труд можел да се изкачи ездач: царят влизал в ападана на кон. Върху страничните стени на стълбата, по вратите и стенните ниши са се запазили релефи. Ето царят в строга и величествена поза седи на трона. Над него — обточен с пискюли и ресни балдахин от извезана тъкан. Прав и неподвижен, царят гледа в далечината над всички, които са пред него. Отзад, като се държи за облегалото на стола, стои синът на царя, наследникът на престола. Долу, под краката на двамата, крачат в три редици поданиците с подаръци, а над тях е крилатият диск, символ на Аурамазда. Това не е бог на слънцето подобно Атон. За персите слънцето и луната са свещени, тъй като излъчват светлина. Но те не са богове. Богът Аурамазда — това са самите лъчи на светлината, тъй като те са лъчи на доброто. Именно доброто прославя царят в своите надписи: „По милостта на Аурамазда построих тази крепост. . . Построих я съвършена и прекрасна съгласно неговите желания. . . Да пази Аурамазда мен и моята крепост." Върху друг релеф — отново царят, пристъпващ тържествено. Слуга с ветрило държи чадър над главата му, пазейки царя от палещото слънце. Царят на Персия бил смятан за владетел на земята и водата, но истинската власт се намирала не в неговите ръце, а в ръцете на неговите сатрапи и седемте велможи, които представлявали царския съвет. За разлика от египетските фараони, властта на Дарий била символична, а самият цар бил не толкова управник, колкото символ на единството на държавата, простряла се от иилските брегове до неизвестните пустини на Централна Азия. Сигурната ръка на художника е предала важната осанка на „Царя на царете", буклите на сложната му прическа, меките гънки на дългата му одежда, скъпоценните украшения на ръцете и шият. . . А сто царя в схватка с лъв. Тялото на животното е напрегнато до краен предел, неговите мускули са изпъкнали, муцуната му е озъбена, лапата му е сграбчила ръката на царя. А царя е все така величествено спокоен, както и на другите релефи. Той с уверен в силата си и не се съмнява в победата над лъва, както и над всички врагове. В Персепол царят е навсякъде. Царят седи на трона, царят върви, царят на лов, царят — герой. . . И дори там, където го няма, той незримо присъства. Неговото присъствие се чувствува сред веригата на слугите, в строгия ред на гвардейците, в без броя на поданиците. Ето царските телохранители. Техните фигури заемат почти всички стъпала на стълбата, като се нареждат ту в дълга равна линия, ту издигайки се заедно със стъпалата. Те били десет хиляди души. Това число никога не се променяло: загиналият или раненият веднага се сменял от друг. Оттук и названието „безсмъртни". Копието, украсено отдолу със сребърна ябълка, отличавало гвардията на телохранителите от простите воини. Изображения на хора с жертвоприношения и дарове от двайсетте сатрапии (области) украсяват сводовете на стълбите и стените на порталите в Персепол. Ето мидийци с филцови калпаци, с ленти, падащи по гърба. Те са в дълги кожени гащи, пристегнати с колан, с ръкави почти до коленете, с обувки, силно пристегнати с шнурове. Те държат юздите на коне. След тях са жителите на Суза с лъвове. По-нататък са лидийците в дълги одежди с къси ръкави, на всеки през лявото рамо е преметнато нещо като шал. Лидийците съпровождат царските колесници. А още по-нататък са жителите на Согдиана с каракулски овни, полуголи индийци със съдове, пълни със златен пясък, араби в широки бурнуси ( мъжко и женско връхно наметало с качулка при арабите и оедуниите.) начело на камилски керван, къдрокоси етиопци с окапи (африканско животно, от семейстово жирафи.). . . Невъзможно е да се изброят всички участници в процесиите, чието изображение заема 200 метра. Това са всички онези, които идвали в Персепол да празнуват Нова година, деня на възраждащата се светлина. Дълго продължавала церемонията на приветствията и прославянето на „царя на царете, великия цар, царя на многобройни страни, царя на тази велика земя, разпростряла се надалеко". А след това царят със свитата си излизал през западния портик на терасата и оттам, минавайки край тройния пилон, се отправял в малката зала. Там, в кръга на най-близките и знатните, започвал пир. На разкошно наредената маса бляскали грапави ритони за вино с глави на лъвове, плоски чаши, украсени с орнаменти, съдове с дръжки във формата на крилати козли, блюда с релефни орнаменти. . . Всичко това сияело, преливало се и с блясъка си съперничело със златото на украшенията — гривни, обици, огърлици. Празникът завършвал в тронната зала, където царят се появявал след пиршеството. От всяка страна на тронната зала имало по десет колони с протони във вид на двуглави бикове. Колоните били сто и залата се наричала Стоколонна. Както и другият дворец на персийските царе в Суза, така и дворецът в Персепол бил строен от цяла Азия. „Дървото, наречено кедър, било докарано от планините на Ливан. Асирийците го докарали до Вавилон. Дървото, наречено яка, докарали от Гандара. Употребеното тук злато било докарано от Лидия и Бактрия. Камъните катак и сикат, използвани тук, докарали от Согдиана. Употребеното тук сребро и бронз докарали от Йония. Слоновата кост от Етиопия, Индия и Арахосия. . ." — разказва древният надпис за строителството на двореца в Суза. От четирите страни в тронната зала имало по две врати със стълбове от черен базалт. Едната врата била за паря, а другата за поданиците. Царят сядал на златния трон в средата на залата. Широко разположените колони не пречели да се види величествената му фигура в несгьващи се одежди. На стъпалата на трона стояли седем велможи, седем главни съветници, заобикалящи царя така, както седемте планети заобикалят слънцето и отразяват неговата светлина. По-долу стояли телохранителите, отзад — ветрилоносците, а около тях — свитата. Разноцветната пирамида от облекла сякаш се борела с едноцветието на архитектурата. Черният базалт на стълбовете, подпиращи вратите, тъмносивият мрамор на колоните, потъмнелият от времето кедър на сводовете и сред това еднообразие — златото, покриващо протоните и бляскащо върху цветните копринени драперии и придворните костюми. . . По даден знак пускали пратеници на сатрапиите. Минавайки покрай царя, те ниско му се покланяли и трупали в подножието на трона данъка, събран за годината. Упоеният от победите Александър смятал себе си за бог. И. не само затова, че египетските жреци от храма в Тива го обявили за син на Амон, но и поради това, че в ръцете му се оказала с нищо несравнима власт. На земята всичко трябвало да прославя Александър, а всичко, което не отговаряло на култа на македонския завоевател, трябвало да бъде предадено на забрава. Персепол, град в пустинята, далече от керванджийски пътища, град без храмове и статуи на богове, напомнял за чуждо величие и за чужда велика култура. Александър не търпял нищо „чуждо", нищо, което той не би могъл да направи „свое". Всичко, което не приличало на елинско, било за него варварско и дори в елинската култура това, което говорело за свобода и демокрация, му изглеждало подозрително. Александър презирал безволевия Дарий, презирал персите за липсата на твърда власт у тях, а тяхната търпимост към чужди възгледи смятал за сродна на безредието в тяхната армия. А персийските богове? Те не приличат нито на самия Александър, нито на гръцките богове, нито дори на египетските богове, преклонили се пред завоевателя, тъй като със светлината нищо не може да се сравни. . . Те също трябвало да бъдат заличени от паметта на хората. За Александър била чужда вярата на персите в борбата на доброто и злото. Той, Александър, начело на железните редици на своята фаланга — е бог и син на самото слънце, той сам е въплъщение на доброто и всичко, което прави или мисли да направи, всички са длъжни да го смятат за добро. Персепол бил изгорен. Великият град на древността се превърнал в развалини за няколко часа. Днес на каменистата почва на Централен Иран са се запазили само изкуствените тераси на ападана и тронните зали. Отломъци от колосални колони, крилати бикове и релефи стоят под открито небе, смайвайки малобройните пътници и туристи, които не без труд се добират дотук от многолюдния зелен Шираз.

ПЪРВО МЯСТО в конкурса на „Българска Наука” за научна статия. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12390 Цялата статия: ШВЕДСКАТА ИМПЕРИЯ Мит или Реалност Изготвил: Александър Стоянов Карта 1.Шведската монархия в своя териториален зенит (1658г.) Карта 2. Народите под властта на Швеция през XVII век. Карта 3. Северна Европа на прага на Великата Северна Война – 1700г.; Подчертаните държави са в съюз срещу Швеция. Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12390 УВОД ЗА ИМПЕРИИТЕ В Историографията няма ясно изразена дефиниция за това какво е „империя”. Според някой учени, империя е всяка държава, управлявана от Император, според други – многонационална държава, в която един народ управлява останалите. Съществуват и допълнителни уточнения – съсредоточаване на властта в ръцете на един човек, идеята за експанзия и постоянното териториално разширение, идеята за налагане на директна или косвена хегемония над съседните народи и държави. Истината е, че всяка епоха създава различен модел за това как трябва да изглежда една империя. Най-общо, за империите в Старият Свят, можем да разграничим четири периода – Античен ( Персийска, Македонска, Римска), Средновековен (Византийска, Свещена Империя, Арабска Империя), Нова ( Османска, Хабсбургска, Руска), Съвременна ( Великобритания, отново Русия, Австро-Унгария). Всяка една от тези държава притежава свои специфични характеристики, които я отличават в по-малка или по-голяма степен от останалите. Всяка епоха предлага своите критерии, за това коя държава е империя и коя не е. Истината е, че съвременниците на съответният период рядко схващат държави, чийто владетел не носи титлата „император” като империи. За това има немалко примери. Днес историографията говори за Португалска Империя или Испанска Империя, но реално нито една от двете няма реални претенции да бъде такава. Важна роля в самоопределянето на една държава като империя има схващането за властта в съответната епоха. Приблизително до края на XVIIIв., властта се приема като нещо повече или по-малко свещено, дадено от Бога. Поредицата от революции в периода 1642 – 1789г. малко или много променят тази представа, но пръв Наполеон, с обявяването на Френската Империя и ликвидирането в последствие на Свещената Римска Империя, разрушава двуполюсният имперски модел, който се налага в Християнският свят още от края на IVв. И продължава до началото на XIXв. С оглед на многообразието от аспекти и критерии, които историографията предлага, за да докаже дали една държава е империя или не, аз като историк ще си позволя да разгледам настоящият проблем според критерии, които ще посоча лично, без изцяло да се съобразявам с наложените от един или друг изследовател дефиниции и принципи Според моята скромна оценка, за да може една държава да бъде наречена империя, тя трябва да отговаря на следният минимум критерии: многонационалност, съсредоточаване на властта в ръцете на монарха ( без това да изключва предаването на част от владетелските функции на подчинени на монарха институции-бел.авт.), наличието на идеи за експанзия и доминация като част от държавната доктрина, владеенето на определена територия, надвишаваща етническите граници на управляващият народ (Например Франция през XVIIв. няма как да бъде Империя, тъй като всички земи които владее са населени основно с французи –бел.авт.), армия, която да адекватно отговаря на амбициите и претенциите за имперска власт и не на последно място, монархът да носи или да претендира за императорската титла. Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12390

Древноегипетска боя в средновековна църква Изследователска група по културното наследство от Университета в Барселона е открила т.нар. „египетски” или „помпейски” син пигмент в боята на стената на романската църква от 12 век „Sant Pere de Terrassa” в Барселона. Повече в сайта: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12357

Новина: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12356 Чрез радарна техника в Египет е открит гр.Аварис, столицата на народа на хиксосите. През 1720 г. пр.Хр. този азиатски народ завладява Египет и го управлява повече от 100 години, докато бива победен от фараона Яхмос I, основател на ХVIII-та династия на древен Египет. Археолози от Австрия, начело с д-р Ирене Фьостнер - Мюлер http://www.oeai.at/organis/Curriculum-Forstner.pdf , са създали радиолокационно изображения на местността в района на селището Тал-ад-Даба, на североизток от Кайро. Повече: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12356

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА “ПЕТЪР МАТЕЕВ” гр.КОТЕЛ Теодор Иванов Българските читалища създадени през Възраждането се превръщат в основна институция за натрупване , запазване и разпространение на знания и културни ценности.Чрез многобройните си прояви:публични сказки, театрални представления, организиране на училища и т.н.т., те непрекъснато повишават културното ниво на българите, създават условия за получаване на знания,възпитават в патриотизъм и поддържат борческия дух на жадуващия за свобода български народ. Неделима част от читалищата са читалищните библиотеки. Тяхното уреждане и развитие има за цел да увеличава грамотността и да създава интерес към книгите и изобщо към печатните произведения, да подпомага читалищата в тяхната благородна дейност.Библиотеките са не само хранилища на български и чуждестранни книги,но се превръщат и в притегателен център за всички интересуващи се от новините на страниците на вестниците и списанията. Жителите на една от люлките на Възраждането – Котел, и рождено място на идейния вдъхновител на читалищата – Георги С.Раковски, естествено не могат да стоят безучастни в развиващото се читалищно просветно движение в България и в началото на Януари 1870 г. в град Котел* се учредява “Българското читалище в Котел”, а на следващата година/1871/ се преименува на читалище “Съгласие-напредък”, което име носи и до днес. Важна роля в учредяването на читалището изиграват котленци живеещи в Цариград, както и главният учител Ст.Филипов .1 Същата година /1870/ се основава и читалище “Съгласие” в село Тича .2 На учредителното събрание е приет Устав и Правилник на читалището и се избира читалищно ръководство /настоятелство/. Уставът се състои от три глави и един член, а правилникът има двадесет и три параграфа.В чл. 1 от Устава се формулират следните цели на читалището:”Под названието Българско читалище се съставлява в Котел читалище, на което целта е: да се даде добро и ползователно употребление на свободното от работа време на населението, и да се спомогне за разпространението полезни познания и на вкусът за прочитание помежду им.”3 Първото читалищно ръководство е в следния състав: Председател – Иван Белинов; Подпредседател – Петър Иванов Сахатчиев; Писари – Иван Калчев и Васил хаджи Кънев; Касиер – * - Котел е обявен за град през 1868 година Койно поп Великов. През 1871 г. председател е Драганчо Попов Йосифов, през 1872 г. председател е Стефан Томов, а през1875-76 г. председател е котленският учител Христо хаджи Матеев хаджи Бончев.4 Читалището се помещава от своето основаване до 1894г. в построено -то през 1840г. мъжко класно училище, наричано от котленци”Долното Училище”,на втория етаж в бившата учителска стая.5 На входа на стаята, читалищните дейци сложили следния надпис: ”ЗЕМЕДЕЛИЕТО ОПИТОМЯВА ЗЕМЯТА,А НАУКАТА ДУШАТА”.6 Непосредствено след основаването на читалището, настоятелството започва да изгражда и читалищната библиотека. Историята на читалището и библиотеката са неразривно свързани до 1998г., когато с решение на Общински съвет-Котел библиотеката получава статут на общинска и приема името на Петър Матеев.7 Членовете на читалището са били наясно,че постигането на целите, които си поставят и са залегнали в устава, могат да бъдат реализирани само чрез осигуряване на възможност на гражданите да четат книги, вестници и списания, освен сказките изнесени от учителите.8 Революционната обстановка, динамиката на събитията и любознател -ността на котленци налагат снабдяването на библиотеката с най-актуалната литература,а също и трябва да се следи за излизането на нови книги и периодични издания.С първите 15 лири, постъпили като членски внос от котленците пребиваващи в Цариград, библиотеката извършва абонамент на български и чужди списания и вестници.Изработва се план за комплектуване на библиотечния фонд, с амбицията да се набавят всички излезли дотогава български книги без изключение.9 За обогатяване на фонда много граждани,както и котленци живеещи в други населени места, даряват книги.Д-р Васил Берон подарява 13 книги,Йордан Панайотов – 10 книги, Тодор Ганчев – 8 книги, други дарители – 9 книги.10 През 1871 г. анонимен дарител изпраща 171 книги на библиотеката.11 Котленският учител Гочо Кандиларов, един от основателите на читалището и бъдещ директор на Солунската девическа и мъжка гимназия, си спомня:”Повечето от книгите на бившата училищна библиотека в долното училище,пренесени там от чорбаджийската колия, се занесоха в читалището. Броят на книгите през 1883г. бе достигнал 1883 названия, повечето на български, имаше и на гръцки,френски и руски език”.12 Дейността на библиотеката се урежда от Устава и Правилника на читалището.В Устава се казва, че: “Читалището се управлява от едно настоятелство, състоящо се: от един председател, един подпредседател, двама писари и един касиер, които ще слугуват безплатно.”,а в чл.10 се определят правомощията, които имат различните длъжности, и се уточнява,че”когато стане нужно определянето на особен книгохранител, възлага се длъжността му върху някого от писарите или касиера, според позволение на настоятелството”.13 Книгохранителят всъщност е библиотекар и както става ясно от Устава, задължително е член на читалищното настоятелство. Обикновено това е някой от котленските учители.14 В Правилника на читалището има шест параграфа отнасящи се за библиотеката и регламентиращи нейната дейност.Съгласно тях, в библиотеката трябва да има всякакви периодически списания и вестници, освен”съблазнителните” и забранените от правителството. Един “разпис” на книгите трябва винаги да е на разположение на посетителите. Всеки член или посетител може да ползва само книги или периодични издания, които са в наличност, а книги или листове се дават на този, който по-напред си е запазил правото да ги ползва, като никой няма право да си запази две книги или два листа. Трябва да се полагат грижи за съхраняването и опазването на книгите. Никой няма право да изнася библиотечни единици извън сградата на читалището и всяка книга, списание или вестник трябва задължително да носят печата на читалището. Правилникът предвижда и санкции за тези, които не го спазват.Параграф 23 постановява,че този, който наруши някоя от разпоредбите на правилника, подлежи на “изобличение” от читалищното ръководство, а в отсъствие на ръководството- от някой от присъстващите читалищни членове. Ако “изобличенията” не се вземат по внимание, то нарушителят се подлага на съд на първото Общо събрание, където се определя наказанието му.15 Уредбата на библиотеката била скромна. В стаята на читалището имало няколко маси и един шкаф, в който се съхранявал библиотечният фонд. Имало и изработен един опис на книгите, който се представял за ползване на посетителите.16 Богатството на библиотечния фонд, дава възможност на читалището да осъществява своята културно-просветна, стопанска и общественополезна дейност. Библиотеката набавя литература даваща познания на котленци по различни практически въпроси и чрез публичните сказки прави тези знания достъпни за всички. В областта на селското стопанство се набавят следните книги: “Учебник за земеделието” от Ц.Гинчев, излязла през 1871г.; ”Селскостопанска неорганическа и органическа химия” от Д. Енчев, излязла през 1871г.;”Журнал за наука,занятия и търговия”,редактиран от д-р Иван Богоров и излязла през1862г.17 Библиотеката притежава и първата българска книга по селско стопанство, написана от Никола Икономов Жеравненеца.18 Книгата е издадена през 1853г. в Белград и носи името “Земеделието”. В 122 страници са дадени сведения за земеделски дейности, придружени с илюстрации.19 Освен книги и периодични издания, библиотеката притежава и карти, картини и учебни помагала. Следващо процесите в обществото,изживяващо кризи, преодоляващо проблеми,читалището извършва своята дейност. На 15.08.1894г. в къщата на Христо Станев избухва пожар, който бързо обхваща целия град.Построеният от дървени къщи Котел изгаря напълно.Оцелява само квартал “Галата”.20 Огнената стихия унищожава всички книги, списания и т.н.т. библиотечни материали, събирани с любов, усърдие и лишения цели 24 години. Читалищното ръководство не губи време и осъзнавайки важността на библиотеката започва да събира средства, чрез които се открива библиотека с читалня в един дюкян в оцелелия квартал “Галата”, а след това и в магазин на главната улица.21 На свое заседание от 10.12.1895г., настоятелството взема решение относно изтегляне на сума от вложения читалищен капитал в Котленската земеделска каса, като тези средства ще се употребят за закупуване на “покъщнина”за читалнята, за шкафове и списания за библиотеката. Три канапета и един шкаф са предвидени за закупуване, със съответните за помещението размери.Финансовата оскъдица и традиционната котленска пестеливост се проявяват и в това решение – трябва да се направи проверка кой от котленските дърводелци ще вземе най-евтино за направата на мебелите и на него да бъде възложена поръчката. Също така се създава комисия в състав:Велико Попов, Ц.Ноков и Йордан Йорданов, които да “отберат” за кои списания и вестници да се абонира читалището.22 На следващото заседание, състояло се на 17.12.1895г., читалищното настоятелство взема решение да се изразходват 850 лв. За абонамент на български,руски, френски и сръбски списания и вестници. Стойността на абонамента на някои списания е следната: Мисъл – 10 лв.; Светлина – 15 лв.; Учител – 8 лв.; Ветеринарна сбирка – 6 лв.; Искра – 12 лв.; Русская лист – 44 лв./14 рубли/; Русское богатство – 12 рубли; Вопроси философии и психологии – 32 лв. и т.н.т. Абонаментът на вестници е: Мир – 16 лв.; Прогрес – 16 лв.; Стара планина – 12 лв.; Знаме – 12 лв.; Свобода – 24 лв.; Социалист – 10 лв.; Народни права – 12 лв. И т.н.т.23 Заедно с възстановяването на Котел се строи и нова читалищна сграда с театрален салон и читалня. Средствата за строежа са дарени от родолюбиви граждани. Читалищното ръководство изпитва големи трудности , свързани със строежа на новата сграда, изплащат се високи лихви. Тези проблеми намират и негативно отражение върху библиотеката. Комплектуването на библиотеката е силно затруднено. Но будните котленци не я изоставят и в този труден момент. Котленецът Атанас Лъсков дарява цялата си лична библиотека, съдържаща съвременна литература. В края на 1896 г. Котел вече има завършена, нова сграда на читалището.24 От 04.02.1896 г. читалище “Съгласие-напредък” има ново настоятелство. Председател е Христо Симеонов, а за библиотекар е избран Велико Попов.25 През 1898 г., влиза в сила и новият Устав и правилник на читалището. В Устава и правилника в общи линии се съдържат същите положения и разпоредби както в първия Устав и правилник, но има и нови членове и параграфи.Чл.3,постановява, че за постигане на целите си, при читалището има библиотека, която е достъпна за всички граждани и приема всякакви български и някои по-важни чужди периодични издания съчинения; ”държат се сказки по разни научни и полезни въпроси”; и се обсъждат проблемите на Котел. В забележка се съобщава, че сказки и разисквания, които са с политически или религиозна насоченост не се допускат. В специален член /чл.24/, вече е обособена длъжността на библиотекаря и неговите правомощия. Той отговаря за доброто нареждане на читалищните книги, да са подредени по отдели, да бъдат обработвани непосредствено след придобиването им, да подрежда периодичните издания, както и да обръща внимание на физическото състояние на книгите. Член 26 урежда правомощията за закупуване на книги, периодични издания и други нужни за читалищната дейност предмети. Това може да стане с решение на обикновеното събрание на членовете на читалището, но ако не може да се проведе пълно събрание, а има нужда от покупки, се представя на настоятелството по свое усмотрение да набави всичко от което има нужда. Новите параграфи в Правилника на читалището са следните: Работното време на читалището е следното – от 1.03 зо 1.09 – читалището е отворено от 8 до 19 часа, а от 1.09 до 1.03 е с работно време от 8 до 17 часа.В параграф 10 вече е даден определен срок за домашно ползване на книги и периодични издания, който е 14 дена/две недели/ и право да се вземат книги за дома имат само читалищните членове. В забележка към този параграф се уточнява, че книги, списания и вестници, които са на масата, не могат да се изнасят извън читалището. Председател на комисията по избор на новия Устав и Правилник е Иконом Ив. Николаев. Накрая на устава е отбелязано и името на книгохранителя /библиотекаря/ - Димчо Великов.26 В следствие построяването на новата читалищна сграда, а и недоброто икономическо положение на Котел, читалището посреща новия век в нестабилно финансово състояние. Освен котленци и други български граждани се опитват да окажат помощ на читалището. Редакторът на списание “Из живота” подържа кореспонденция с читалищното настоятелство. В свое писмо той моли ръководството на читалището да изпрати в редакцията на списанието – устава на читалището, както и отчет за дейността от основаването му до настоящия момент, както и информация за големината на библиотечния фонд и материалната база на читалището, като поема ангажимент, след проучването на предоставените данни , от редакцията ще “посочим средствата и начина как ще може да се направи нещо повече за усилването и напредването на повереното Ви учреждение”.27 Читалищното настоятелство, обаче не се надява само на чужда помощ, а започва да провежда целенасочена политика за набавяне на книги и абонамент на периодични издания чрез собствени средства получени от наеми, членски внос, както и от различни прояви. В своите финансови разчети настоятелството отделя повече средства за набавяне на книжовното имущество на библиотеката отколкото за други наложащи дейности. Така например за 1902 г., читалището е изразходвало 263,50 лв. за книги, вестници и списания, а за изплащане на дългове 226,50 лв. За 1907 г. за библиотеката са дадени 472,51 лв., а за дългове 119,14 лв. За периода 1900-1910 г. разходите на читалището са възлизали на 14858,74 лв., от които за печатни произведения за библиотеката са употребени 3287,86 лв., както следва: за 1900 г.- 161 лв.; за 1901 г. 115,55 лв.; 1902 г.-263,50 лв.;1903г. – 363,45 лв.;1904г. – 444,95лв.;1905г. – 277,10 лв.;1906г.- 415,60лв.;1907г.- 472,51 лв.;1908г.- 376,75 лв.;1909г.-177,55лв.;1910г.-219,90лв. Вследствие на това енергично за възможностите на читалището закупуване, на 1.01.1911г. библиотеката притежава 877 книги и 336 тома списания, а на 1.01.1912г. книгите са вече 924, списанията 345 тома, а вестниците към 187 броя. Читателите имат възможност да ползват следните периодични издания в библиотеката: Списания – Книжовник, Земеделие, Учител, Читалище, Ново време, Православен мисионер, Демократически преглед, Нива, Списание на икономическото дружество, Библиотека”Буревестник” и др., а също и следните вестници:България, Мир, Зорница, Нова Балканска трибуна, Пряпорец, Съзнание, Служащ, Самоковска трибуна, Свободно слово, Работнически вестник, Радикал, Работническа България, Работническа просвета и др. Семейство Раеви от град София подаряват 140 тома книги и списания на библиотеката. Р.Тошкин от София, дарява 100 екземпляра на книгата “Молитвени часове” на стойност 80 лв.28 Отчитайки сравнително доброто състояние на читалището настоятелството счита, че трябва да се предприемат действия за по-голямото уреждане на библиотеката и в бюджета за 1912г., за нуждите на библиотеката е заложена сумата от 500лв.Едни от главните задачи,относно развитието на библиотеката са да бъдат закупени съчиненията на по-големите български писатели и да се подвържат всички книги и списания. Ръководството на читалището в този период е в следния състав: Председател – Христо Йорданов, касиер – М.Минков, секретар – Иван Иванов, а библиотекар Божил Макавеев.29 Малко известен факт е, че на 27.02.1900г. в Котел се основава още едно читалище, носещо името”Котленско читалище Раковски”. То има свой устав и правилник и избира свое настоятелство. Първи председател е Христо Панайотов, подпредседател е Стоил Икономов, а библиотекар – Васил Стефанов.30 Уставът на читалище “Раковски” в своите членове и параграфи дублира устава на читалище “Съгласие – напредък”.Настоятелството също закупува съвременни книги и прави абонамент на вестници за читалище “Раковски”.От 18.05.1900г., читалище”Раковски” има ново ръководство. Председател – Иван Куцаров, а библиотекар е Койчо Михайлов.31 Липсата на собствена сграда, финансовите проблеми, не голямото съдействие на институциите в Котел надделяват над първоначалния ентусиазъм. Читалището прави опити да регистрира някаква дейност, изпраща писма за помощ до Иван Вазов и Константин Величков.32 След седем месечно “ходене по мъките” читалище “Раковски” преминава към читалище “Съгласие-напредък”.33 През 1900г. в библиотеката започва да се регистрира броя на раздадените книги в специална “Библиотечна книга за раздаване на книги от Котленското читалище 1920-1923г.” Тази книга е първообраз на днешните читателски картони, в които се отразяват взетите от читателите библиотечни материали. Книгата е разделена на девет графи: пореден номер на вземане, надслов/заглавие/ на книгата, автор, номер на книгата, кога е взета-месец и число, подпис на читателя, кога е върната, подпис на библиотекаря и забележка.Над графите стои надпис” библиотека на котленското читалище”Съгласие-напредък””. От регистрираните вземания става ясно, че през периода 1900-1908г. са раздадени 249 библиотечни единици, през 1909г.-187;през 1910г.-130;1911г.-133;1912 – 1913г. – 104; 1914г.-208,от които 154 книги и 54 списания; 1915г.-220, от които 190 книги и 30 списания; 1920г.-182; 1921г.-386, от които 339 книги и 39 списания; 1922г.- 628, от които 574 книги и 54 списания, и 1923г.- 393 библиотечни единици.34 През 1902 година е изработен и първият систематичен каталог, във форма на книга и е ползван през периода 1902-1924г. Названието му е”Систематичен каталог №1” и има 12 отдела: I /А/ Белетристика и лирика II /Б/ Драматургия,живопис,музика III /В/ Философия,история на литературата,литературна критика IV /Г/ История и биографии V /Д/ Философия и богословие VI /Е/ Естествознание, география, математика VII /Ж/ Педагогия VIII /З/ Земеделие,технически науки,военно изкуство,домашно стопанство IX /И/ Обществени и юридически науки, публицистика X /К/ Медицина и хигиена XI /Л/ Справочна и разни XII /М/ Детска литература Страниците са разделени на 7 графи: в кой шкаф се намира книгата, на коя полица, номер на книгата, името на автора, име на книгата и година на издаване, кой том е книгата и забележка. Вътре в отделите книгите са подредени по азбучен ред на малкото име на автора.35 През 1911г. в библиотеката започва да се води “Книга за записване на посетителите и желанията им”. Тя е започната на 1.01.1911г. и последни данни в нея са вписани на 8.01.1952г. От тази книга става видно, че на1.01.1911г. библиотеката е посетена от 18 читателя, на 2.01 от 21, на 5.01-24 и т.н.т. Всяка страница има 4 графи, в които последователно се отбелязват: поредният номер на читателя, личен подпис на читателя, занятие и забележка. Последен записан читател е Л.Дудева – ученичка /8.01.1952г./36 От 1915 година читалище “Съгласие-напредък” има вече нов устав, който отговаря на съвременните изисквания и регламентира дейностите извършвани от читалището. Читалищните управленски органи се увеличават. Освен настоятелство, вече от общото събрание на членовете се избира образователен комитет и контролна комисия.Те се избират тайно и работят без възнаграждение. Чл.38 от Устава определя правомощията на Образователния комитет. Той ръководи библиотеката, отговаря за уреждането и ползването и, а също така урежда четения и конференции. Театралното дело и печатните издания на читалището също са подчинени на образователния комитет. Освен това общото събрание може да му възлага и допълнителни задачи. Образователния комитет се състои от 5 души. 15 члена от Устава регламентират и дейността на читалищната библиотека.Според тях фондът на библиотеката се обогатява “постепенно” с книги, брошури, периодични издания и други книжни произведения на български език, с по-важните книги и списания на чужд език и със сбирка от ръкописи и старопечатни издания. Към библиотеката се прибавят още – архивът на читалището и някои материали с историческа стойност. Всичко нужно за библиотеката се набавя от настоятелството само по искане на образователния комитет. Образователния комитет взема под внимание читателските потребности и профила на библиотеката при определяне на материалите за закупуване. Библиотеката и нейният фонд се намират под надзора на ръководството на образователния комитет и се уреждат на първо време от един негов член, но ако средствата на читалището позволяват, библиотеката се урежда от щатен библиотекар назначен от настоятелството по препоръка на образователния комитет. Според чл.51, в читалнята трябва да има освен последните броеве на периодичните издания, но и подредени каталози за справки, книга за разписване на посетителите, разни карти и илюстрации и книга за пожеланията на посетителите. Работното време на читалнята се определя от чл.52. Читалнята работи всеки ден. През зимния сезон от 8 до 16.30 часа, а през лятото от 7 до 19.00 часа. Внимание на дисциплината в читалнята е обърнато в член 53. Трябва да се пази тишина и чистота, и да не се внасят спиртни напитки. Сроковете за заемане на книги за домашно ползване са определени в чл.56. На членовете на читалището се дава безплатно, най-много до 3 книги за срок до 30 дни. За срок до 5 дни може да се дадат и над 3 книги. Лицата, които не са читалищни членове, могат да ползват най-много 2 книги за 1 ден, като оставят парична гаранция равняваща се на стойността на книгите. Обществени организации могат да ползват читалищната библиотека под гаранция на ръководствата си, срещу парична вноска, определена от годишното читалищно събрание. Член 57 от Устава предвижда и санкции за неизрядните читатели. Който не върне книгата в определения срок заплаща глоба 10ст. до една седмица и 40ст. за едномесечно закъснение. Който изгуби или унищожи книга – донася друга вместо нея. Ако някое лице не върне доброволно книга,за която не е дадена парична гаранция, се дава под съд. А ако това лице е член на читалището, се изключва от него. Ръкописите, редките книги и архивът се ползват само в читалнята.37 Тенденцията на нарастване на сумата заложена в бюджета на читалището, служеща за комплектуване на библиотеката, продължава и в следващите години. За периода 1919 – 1920г., са изразходени 724,40лв. За книги и периодични издания. На разположение на читателите са следните списания: Читалище, Преглед, Украинско слово, Огнище, Естествознание и география, Всемирна летопис и т.н.т. 72 книги подарява Министерството на просвещението, а 19 книги са дарени от различни български граждани. В края на този период в читалищната библиотека книжовното имущество наброява 1156 книги и 411 периодични издания.38 За 1920-1921г. сумата употребена за библиотеката е 778,10лв. От Министерството на просвещението са дарени 32 книги. Читалищното настоятелство залага в бъдещия бюджет сумата от 100 лв. за библиотеката и взема решение да бъдат продадени всички стари вестници и с получената сума възлизаща на 1000-1500лв. да се купят съчиненията на всички български автори.39 В нелеките дни, които преживява България, дни на икономическа стагнация и обществени противопоставяния, читалището следващо заветите на своите създатели, продължава да е център на културнообразователната дейност и да подържа българщината в Котел. Читалищното настоятелство ясно осъзнава, че развитието му и активната дейност са гаранция за оцеляването на нацията и полага всички сили за това. През 1935г.,фондът на читалищната библиотека вече се състои от 4286 съчинения в 4645 тома, които за една година са били ползвани от 718 читатели.Читалището получава и парични постъпления от дарения. Петър Матеев дарява 10000лв., Кооперация “Напред” – 3777лв., Културният комитет Котел – 5000лв.,котленската община – 1000лв. В годишния отчет за 1935г., настоятелството отразява и намерението си за ремонт на театралната сцена, желанието за набавяне на киноапаратура, а също и възможностите за построяване на нова библиотечна зала, тъй като до сега използваното помещение вече не може да удовлетворява читателските потребности, а също има и проблеми със съхраняването на нарасналия библиотечен фонд.40 Вземайки това решение читалищните членове едва ли са предполагали, колко скоро ще им се наложи не само да моделнизират, а да строят нова читалищна сграда и нова библиотека.Съдбата за пореден път поставя на изпитание котленци и тяхното желание за култура и просвета. На 8.01.1936г. учениците от първоначалното училище дават вечеринка в читалището, която завършва в 1.30 часа през нощта. Към три часа полицейски патрул забелязва пламъците обхванали читалищната сграда. Всички граждани се събират на площада пред читалището и се опитват да угасят горящата сграда. Първоначално насочват своето внимание към”духовната съкровищница на читалището” – библиотеката. Стоян Събев, Иван Пилуков,Киро Бълхов, Дечо Петров, Ненко Димов, Никола Колибаров, Захари Божков и Ст. Грънчаров разбиват прозорците и влизат в библиотеката. Започват да вадят книгите и списанията от шкафовете и ги подават на стоящите отвън, които ги отнасят и оставят на далечно от огъня място. Спасява се целият фонд, дори и някой от библиотечните шкафове. Самоотвержените граждани демонтират и двете мраморни плочи с имената на велики котленци, както и плочата с името на читалището.Поради липсата на противопожарна служба и неорганизираността на специализираните съоръжения, това, което котленци са събирали и градили с мъки и жертви близо 40 години се превръща в пепел за около 4 часа. Изгаря цялата читалищна сграда, а с нея всички музикални инструменти, мебелите, декорациите на театралната сцена. Противопожарната команда от Сливен пристига едва на сутринта, когато пожарът вече догаря. Щетите са на стойност около 1 млн лева.41 Читалището получава 430000лв. от застраховката на изгорялата сграда.Настоятелството решава с тези средства, както и със сумата, която ще бъде събрана от дарения да се построи нова сграда на читалището със салон за нуждите на театъра и киното но без библиотека. Нова сграда за библиотеката ще бъде построена изцяло със средства на Петър Матеев, за което се водят разговори още преди изгарянето на читалището.42 Още през 1935г. секретарят на читалище”Съгласие-напредък” Васил Бянов, предава на настоятелството желанието на Петър Матеев да дари на Котел нова библиотечна сграда. По този въпрос читалищното ръководство изпраща благодарствено писмо до Петър Матеев, в което му представя различните варианти за местоположението на новата библиотека и аргументите за тях. Вариантите са четири: 1.Библиотеката да бъде върху читалищното казино, след като изтече концесионният срок и то стане собственост на читалището. Този срок изтича след 8 години; 2. Да се построи сграда в двора на читалището, която да служи за читалня и книгохранилище; 3. Библиотеката да бъде построена върху празно място срещу читалището/от северната страна/ и вариант 4. Да бъде пристроена предната част на читалището и отделните помещения да се обединят в едно. От тези четири проекта, читалищното настоятелство избира като най-удобен четвъртия, защото в средствата за реконструкция ще се включи и ремонтът на читалищния салон.А другите проекти ще изискват големи суми за реализацията си. Писмото е с дата 24.04.1935г., и завършва с молба за мнението на Петър Матеев по направените проекти.43 За построяване на библиотеката се избира вариантът с мястото, което се намира от северната страна на читалището.44 Неделя Икономова, майка на Коста Икономов, дарява този парцел на читалището. За това свое дело Неделя Икономова е обявена за благотворителен член на читалището.45 Дареното място се намира в центъра на Котел, в квартал №8 и е с площ 180 кв.м. Настоятелството дава правомощия на секретаря Васил Бянов да представ -лява читалището при уреждането на дарението.46 Всички средства за построяването на новата библиотечна сграда са дарени от Петър Матеев. Роден в Котел на 10.02.1850г., потомък на стара котленска фамилия,Петър Матеев е една от най-известните за своето време личност в историята на Котел и има влияние в международен мащаб. След завършването на училище в Котел, той е имал възможност да продължи образованието си в Протестантския колеж в Малта и в “Робърт колеж”. Заемал е редица отговорни длъжности в държавната йерархия. Подържа връзки с лидерите на много държави. Петър Матеев е и един от хората със заслуги за библиотечното дело в България. Подпомага с дарения читалището в Котел, както и други обществени организации в тяхната дейност.47 Между читалищното настоятелство и Петър Матеев писмено се опре -делят условията, при които ще бъде построена и използвана новата сграда. Строежът на сградата ще се ръководи от тричленна комисия, избрана от състава на читалищното настоятелство и одобрена от Петър Матеев. Настоятелството няма право да дава нареждания на комисията в нейната дейност.Изменения на плана за строеж могат да се правят само със съгласието на Петър Матеев.Магазините,които са предвидени по план, ще се дават под наем, и всички средства получени от тях ще се използват само за библиотеката.48 На свое заседание проведено на 25.03.1936г., Котленският градски общински съвет дава разрешение на читалището да построи на собственото си място библиотечна сграда, като ъгълът от това място остане незастроен, за да може да се ползва за цветна градина.49 На 30.07.1936г. се полагат и основите на новата библиотечна сграда. В една от колоните на сградата се вгражда и актът за полагане на основния камък на библиотека-музей. Председател на читалищното настоятелство е Данаил Жечев, подпредседател-Иван Христов, членове на образователния комитет са: Божил Макавеев, Ченко Христов, Стоян Ноков, Васил Георгиев и Андон Бончев. Строителният комитет е в следния състав: Васил Георгиев, Стоян Ноков и Георги Събев. Строителните дейности ще бъдат извършени от строителния предприемач Илия Паралъков под ръководството на архитект Емил Възвъзов и инженер Кръстъо Илчев.Кмет на Котел е Христо Арнаудов.50 Тържественото освещаване и откриване на сградата се извършва на 1.08.1937г. От 10.00 часа сутринта котленските граждани се събират на площад”Възраждане” пред новопостроената библиотека.музей. След отслужване на молебен и водосвет тържествени слова произнасят Председателят на читалищното настоятелство Данаил Жечев, Петър Матеев и Кметът на Котел Христо Арнаудов. Речи произнасят и представители на: Женското дружество “Майчина грижа”, търговското сдружение, занаятчийското сдружение, учителското съсловие, земеделската задруга, запасните подофицери и т.н.т. Прочетени са телеграми изпратени до Петър Матеев от Министъра на просвещението д-р Николаев, от председателя на върховния читалищен съюз Хлебаров, от професорите Арнаудов и Бончев, от бившия директор на софийската библиотека. Ето какво пише бъдещият министър-председател на България, котленецът Добри Божилов: “Вашият велик образец на добротворство за родния край дълбоко трогва всинца ни.Пожелавам Ви дългоденствие и бодрост, за да възпитавате чрез Вашите големи дела младите поколения в предана служба на родното огнище и в готовност за жертви пред неговото по светло бъдеще.” Кметът на Котел в своята реч съобщава за решението на общинския съвет, с което Петър Матеев е обявен за почетен гражданин на Котел и му връчва почетен диплом. В чест на Петър Матеев, общинските съветници вземат решение за наименуване на улицата, която минава зад библиотеката, на името на Петър Матеев.51 На заседание проведено на 6.11.1937г., читалищното настоятелство провъзгласява Петър Матеев за благотворителен член на читалището.52 Освен библиотеката, в новата сграда се помещава и котленският музей. Към събраните до този момент материали се прибавя и част от личната музейна сбирка на Петър Матеев, която той дарява на читалището. В музея намират място всички предмети от миналото на Котел. Има археологическа сбирка, сбирка от етнографски предмети, старопечатни произведения и т.н.т.53 В новата сграда, библиотеката при читалище “Съгласие-напредък” продължава своето развитие с цел да подпомага котленци в духовното им развитие и информационната им задоволеност. През 1937 година се съставя вторият систематичен каталог на читалищната библиотека. За разлика от първия каталог, в него отделите са вече 14 на брой, като до 12 отдел се дублират, а новите два отдела са съответно XIII /Н/ Български периодични издания XIV /О/ Чуждестранни периодични издания. Броят на графите и подреждането вътре в отделите е същото както в първия систематичен каталог.54 В края на 1939г. библиотеката има 5073 книги, списания и вестници в 5706 тома. Постъпилите през 1939г. книги са 486 броя, от които 477 са получени чрез дарение, а само 9 книги са сакупени от читалището. Петър Матеев дарява 63 книги, също и 40 предмета за музейната сбирка.Гено Киров дарява 191 книги в 365 тома, Професор П.Бакалов – 1 книга, Никола Дачев дарява 190 книги в 223 тома и т.н.т. Читалището получава следните списания: Архив за поселищни проучвания, Академичен глас, Българо-британски преглед, Бюлетин на Б.З.К.Банка, Български войн, Златорог, Морски преглед, Родина, Родолюбие, Читалище, Съвременна пехота и др. Заглавията на получаваните вестници са следните: Нов човек, Родина, Български народен театър, Правда, Котленски край, Тракиец, Сухиндол, Изгрев, Народен театър, Искърски фар, Народно знаме, Пенсионер, Народна дума, Търговско-индустриален глас. Стойността на библиотечната сграда е 400000лв. И през 1939г. продължават довършителните работи по нейното подреждане.55 Слес 1944 година читалищата, както и всички институции в България, минават под разпореждане на държавата. Комплектуването на библиотечните фондове се извършва със субсидия от държавата. Преобладава литературата с идеологическа тематика. Дейността на библиотеките се определя от държавни нормативни актове. Читалищната библиотека в Котел естествено не може да остане в страни от провежданата държавна политика. От 1944 година датира и най-старата инвентарна книга, която се намира в библиотеката. Тя отразява постъпването на книги до 1949г. Следващата/инв.книга №2/ е за периода 1949-1958г. Инвентарна книга №3 е за периода1955-1958 и т.н.т. до наши дни. През 1949 година библиотеката се включва в междубиблиотечната заемна служба. Развиват се връзки с библиотеката на софийския универ -ситет, както и с много окръжни библиотеки в страната.56 Същата година започва изработването на азбучен и топографски каталог на библиотеката.57 През 50-те години започва и използването на УДК. През 1956 година, библиотеката е удостоена с отличие “Национален първенец” от Министерството на просветата и културата.58 На 28.05.1960г., читалище “Съгласие-напредък” е наградено за своята дейност и по случай 90 години от основаването си с орден “Кирил и Методий” І степен от Президиума на Народното събрание. През 1973 година на първия етаж на библиотеката е обособен детски отдел в самостоятелна стая. В периода 1981-1991 година, читалищната библиотека в Котел има статут на централна за общината. Тя осъществява централизирано библиотечно обслужване на библиотеките от цялата община. На 5.05.1985г. на национален преглед-съревнование на библиотеките в България, читалищната библиотека в Котел получава ІІ награда в категорията читалищни градски библиотеки.59 В своето над 130 годишно съществуване, общинска библиотека “Петър Матеев” се е доказала като институция допринесла изключително много за развитието на Котел. Съхранявайки традициите и откликвайки на предизвикателствата на трудното време в което живеем, библиотеката е културно-историческият, информационен център, без който животът ни би бил немислим. Б Е Л Е Ж К И 1. Чилингиров, Стилиян. Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане. София, Мин. На нар. Просвещ., 1930. с.290-292. 2. Кондарев,Н. и др. Народните читалища преди Освобождението / Н.Кондарев, Ст. Сираков, П.Чолов. С., 1972. с.301-302.В труда на Стоян Чилингиров няма сведения за читалището в село Тича. 3. Музей на котленските възрожденци/МКВ/,ОФ, инв.№ 1493. 4. [Сто] 100 години читалище “Съгласие-напредък”,юбилеен лист, брой единствен, 23 май 1970, с.3. 5. Рандев, Тодор.Чуто и преживяно в Котел.Котел, 2002.с.29-30. 6. Държавен архив – Сливен,ф.358К,оп.1, Кратка историческа справка, с.2. 7. Решение №40/13.03.1998г. на Общински съвет-Котел 8. Тонев,Велко.Котел през Възраждането.София,1993.с.122. 9. [Деветдесет] 90 години народно читалище “Съгласие-напредък”, юбилеен лист,брой единствен, 29 май 1960,с.2. 10. Кондарев, Н. и др...,с.107. 11. [Деветдесет] 90 години народно...,с.2. 12. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,Кратка историческа справка,с.2. 13. МКВ, ОФ, инв.№ 1493. 14. [Деветдесет] 90 години...,с.2. 15. МКВ,ОФ.инв.№ 1493. 16. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 17. Пак там,с.3. 18. Пак там. 19. Икова, Иванка. Дъх на дюля и индрише / Състав. Кирилка Стойнова. Варна, 2001, с. 244-245. 20. Драганов,Момчо.Спомени за изгорелия гр.Котел или исторически,географически,етнографически и др. бележки за гр. Котел. Варна,1898, с.43-44. 21. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 22. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,а.е.1,л.14. 23. Пак там, л.15-18. 24. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 25. Държавен архив-Сливен,Ф.358К,оп.1,а.е.1,л.23-24. 26. Пак там,а.е.9,л.8-15. 27. Пак там, а.е.58,л.37. 28. Първи годишник на читалището”Съгласие-напредък” в гр.Котел.Бургас,1914.с.20-21 29. Пак там,с.10-15 30. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,а.е.34,л.1. 31. Пак там,л.11-12. 32. Пак там, а.е.35,л.2-4. 33. Пак там,а.е. 34,л.24. 34. Пак там, а.е.123. 35. Пак там, а.е.126. 36. Пак там, а.е.125. 37. МКВ,ОФ,инв.№ 1496. 38. Държавен архив-Сливен,Ф.358К,оп.1, а.е.78, л.4-7. 39. Пак там, л.8-11. 40. Котленски край, № 176/2/, 2 март 1935, с.1-2. 41. Пак там, брой 204/30/,18 януари 1936,с.1. 42. Пак там, № 206/32/, 7 февруари 1936, с.1. 43. Държавен архив-Сливен, Ф.358К,оп1,а.е.109,л.11. 44. Пак там, л.3. 45. Пак там, л.18. 46. Пак там,а.е.117, л.45. 47. Котленски край,извънредно издание, 31 октомври 1997,с.4. 48. Държавен архив-Сливен,Ф.358К, оп.1, а.е.109,л.19. 49. Пак там, Ф.92,оп.1.а.е.32, л.10 г. 50. МКВ,НСпФ,инв.№ 287. 51. Котленски край, № 249/5/, 9 авг. 1937,с.1-4. 52. Държавен архив-Сливен,Ф 358К,оп.1.а.е.116,л.23 г-24. 53. [Деветдесет] 90 години..., с.3. 54. Държавен архив-Сливен, Ф.358К, оп.1,а.е.128. 55. Пак там, а.е. 110, л.307-310. 56. [Деветдесет] 90 години…, с.2. 57. Държавен архив-Сливен, Ф.745, оп.1, а.е.16, л.15. 58. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 59. Библиотекар, 1985, № 8, с.41. Информатори Ваня Иванова – главен библиотекар при общинска библиотека “Петър Матеев” гр. Котел, висше образование. Божидарка Иванова – пенсионер, бивш главен библиотекар при общинска библиотека “Петър Матеев” гр. Котел, средно образование.

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science27.pdf Анотации на книги - стр. 6 - Светът без НАС - Геномът - Автобиография на един биологичен вид в 23 глави - Войната се завръща - Светът през 2020, Официален доклад на ЦРУ - Градът в карти. Виена - Градът в карти. Лондон Новини - стр. 12 -Културни Новини -Край на конкурса "България през моите очи" -Програмата „Космически предизвикателства 2010” продължава успешно Зоология - стр. 16 - Соколи История - стр. 18 -Башчанска плоча -Хротгар и институциите -ВИКИНГИТЕ ЗАД МАСКАТА НА КРЪВОЖАДНИ ВОИНИ -Читалище П. Р. Славейков (Велико Търново) Туризъм - стр. 45 - Туристите в Антарктика са причина за сериозна загриженост Астрономия - стр. 49 -Най-яркият пламък от „блазар“ от далечна галактика уловен от Ферми – телескоп на НАСА за гама лъчи. -Двойка кафяви джуджета озадачава астрономите. -Остатък от свръхнова показва как звездата е експлодирала Физика - стр. 55 -ВРЕМЕТО КАТО ПРЕКЪСНАТА ВЕЛИЧИНА.ТЕОРИЯ ЗА ПРЕКЪСНАТОТО ВРЕМЕ. Технологии стр. 58 - Кораби -- Епохата на откривателите -15 военни машини на Леонардо Да Винчи - Тунелът Сейкан - Пистолети - Benelli Биография - стр. 84 - Лейди Даяна Философия - стр. 88 - Евтаназия и хуманизъм Научен Коментар - стр. 91 -За призива и за антипризива или за младите учени и начина им на употреба -16 април 1925 г., 85 години -Византийската колониална империя в Индийския океан -Що е цивилизация? -Съкровището от Малая Перешчепина -Опит за рекорд Българска Наука Може да станете фен да БГ Наука във Facebook

"Живот и Вселена" Вървим ли сами по космическия си път, има ли друг разум, къде и как да го търсим? Възможно ли е цялата Вселена да е пълна с живот, но ние да не го виждаме? Прочети в новата книга "Живот и Вселена" и поръчай сега с БЕЗПЛАТНА доставка за цяла България оттук: www.lifeanduniverse.com Пред вас се разгръща един невероятен свят от планети, слънца, скрити сили и неизбежни сценарии. Там някъде е нашата Земя, с която човечеството пътува към своето бъдеще. Какво ще бъде то? Или какво би могло да се очаква? Въпросите си ги задаваме почти несъзнателно, предусещайки вселенската ни същност. Чрез своята научна хипотеза авторите открехват завесата на познанието на ново ниво. Прави се опит да се начертае възможния цивилизационен сценарий под знака на всеобхватно действащи закони и закономерности. А дали ние вървим самотно по космическия си път? - това ще го прецените вие, мечтаещите, търсещите – читателите. Книгата е с встъпителна студия от доц. д-р. Валери Голев, ръководител на катедра „Астрономия”, Физически Факултет, СУ Автори: Владимир Божилов и Камен Нам Поръчай книгата: www.lifeanduniverse.com Спечели книгата: Конкурс за статия!

Херон Александрийски /10 - 70 г./ е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през 1 век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония. Основни негови съчинения по математика са “Метрика” и “За диоптъра”. В “Метрика” Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е: http://bg.wikipedia...._формула В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат /със система от зъбчати колела/, както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино. Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката. Парният двигател на Херон: Воден орган: Odometer /или по-скоро таксиметров брояч/: ето го апарата за вода: Като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря. И механичният театър: Kакто и водната помпа: Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати /за да се шашкат верващите/: Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий живял през 3 в. пр. н. е. в Александрия/. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции/. Негово дело е Клепсидра /воден часовник/: една статия за водните часовници в древността: http://www.numizmati.../waterclock.htm Oще изобретения на Херон: Диоптра - създаден от Херон уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до 16 век: В областта на военното дело, известно негово изобретение е хеиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части: Kaкто и механизъм с 'пълнител', позволяващ автоматизирано презареждане и изстрелване на снарядите: Подробна статия за неговите изобретения: http://www.mlahanas....nAlexandria.htm http://jimslounge.co.../html/lab4.html Демонстрации на воден орган: http://www.youtube.com/watch?v=8SZX-GovKrE&feature=related За изобретенията на Ктезибий: http://www.mlahanas..../Ctesibius1.htm Да продължим с добре известният механизъм от Антикитера /според някои дело на Архимед/: Открит в останките на потънал кораб до гръцкия о-в Антикитера, намиращ се между Китера и Крит, механизмът Антикитера се счита за конструирана в Древността механична аналогова изчислителна машина (за разлика от съвременните изчислителни машини, които са цифрови), която е била изобретена с цел изчисление на астрономически движения. Съвременните анализи показват, че тя е създадена между 150 – 100 г. пр. н. е. Механизмът Антикитера е забележителен и с високото си ниво на миниатюризация и сложността на отделните му части, които са съпоставими с часовниците от XVIII век, например. Машината изчислявала координатите на Слънцето, Луната и други небесни тела, познати на древните гърци, след като й били зададени минали или бъдещи дати. Предполага се дори, че уредът се е базирал на хелиоцентричната система, а не на възприетата по онова време геоцентрична система на Аристотел. Първоначално се разработват няколко хипотези за това какво е било предназначението на устройството – то може да се е ползвало за астрологически изчисления, за определяне на слънчевите и лунните затъмнения, за определяне на дните за религиозни презници и т.н. Подобни машини се споменават и в трудовете на древните автори. Цицерон споменава две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от генерал Марк Клавдий Марсел след падането на Сиракуза през 212 г. пр. н. е. То можело да покзва движенията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият подобен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в миналото тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската култура и технологията е била пренесена към по-късни исторически епохи – подобни устойства били конструирани от мюсюлмански учени през средновековието. Разбира се някои тъповати бургерояди на запад смятат, че такива сложни механизми са дело на извънземни, защото древните са били прекалено тъпи, за да ги конструират. Айде в тази тема няма да захващам китайските изобретения, щото там работата е наистина голяма и страшна /ще се окаже че и те са от друга планета/. Но малко образователни филмчета по темата: Things Europe Never Invented: Ancient Chinese Inventions Pt1 http://www.youtube.com/watch?v=cx-x7BrgjSA&feature=related Things Europe Never Invented: Ancient Chinese Inventions Pt2 http://www.youtube.com/watch?v=tO4-Gu5Ov34&feature=related Things Europe Never Invented: Ancient Chinese Inventions Pt3 http://www.youtube.com/watch?v=arTQGqE6TEU&feature=related

Възстановявам една от загубените теми...

„Спомени”, Петър Семерджиев Разкъсвана от хода на времето, а през 20-ти век и от небивал дотогава политически натиск, историята намира начин да напомни за себе си и рано или късно ни носи източници, изплували по най-различни начини от хода на събитията и перипетиите на битието. След цензурата и официалните идеологизации от периода 1944-1989 г., в България се появиха няколко мемоарни книги на свидетели на епохата, за изкривяването на чиито образ бяха положени най-много усилия в българската история. Една е предадена от наследниците на автора, друга престоява заровена и чакаща часа си 30 г. в един селски двор, а „Спомени” на Петър Семерджиев пристига от Израел, където авторът живее в последните 35 години от живота си. Тази книга се оказва крайъгълен камък в свидетелствата за втората половина на българския XX век., поради изключителната информираност на автора си. Всеки историк, всеки съд, всеки, който събира факти, мечтае за такъв свидетел и българският читател го получава в лицето на книгата и авторът й. Активен деец на Българската комунистическа партия още от началото на 30-тте години, многократно задържан от полицията, информиран за основните личности и събития в историята на българското комунистическо движение „от извора”, активно участващ в събитията от 1944 до началото на 50-тте години, видял с очите си събитията, Петър Семерджиев ни разказва „от първа ръка” колкото тъжната, толкова и удивителна история за налагането на комунизма в България, без маска, без свян и без да скрие нищо, включително и собственото си, понякога нелицеприятно участие. Съдбата му поднася незавидната участ да бъде едно от „изядените деца” на българската социалистическа „революция” (доколкото този термин е изобщо относим към събитията от 1944 г.), но умът, твърдостта и точността му преобръщат участта му в едно от най-стойностните сведения за епохата. Отказал реабилитацията си в БКП след като бива осъден във връзка с процеса на Трайчо Костов, П.Семерджиев живее в София до 1973 г., когато заедно със съпругата си проф.Ема Герон емигрира в Израел. От дистанцията на времето, авторът е имал редкият шанс да осмисли много сериозно случилото се и да предложи в тази и другите си книги един правдив и задълбочен поглед върху този период от българската история. Части от разказаното от него са известни „по принцип”, но нищо не може да ни даде по-добра представа за събитията от силата на правдиво разказаните истински случаи, на които авторът е бил свидетел. От тази книга се научава много за репресиите преди и след 1944 г., за „кухнята” на най-кървавата и най-скриваната политическа битка в новата българска история. От разказаното в нея рухват митовете на миналото и читателят вижда, как сблъсъците отпреди 1944 г. бледнеят пред жестокостта на случилото се след това, запознатият с героизацията на партизаните ще научи за истинските мащаби на горянското движение и ще стане изненадан свидетел на последните думи „Да живее България” на бивши царски полицаи, убити с или без присъда от новата власт. Интересуващият се от историята на БКП ще узнае непубликувани и преобръщащи представите подробности от вътрешните отношения и битки в партията, от хода на събитията, макрикрали българската история за 40 години напред. Изложените в книгата факти ще бъдат оспорвани и доказвани от историците, но след излизането на тази книга българската политическа история от втората половина на 20 век вече е друга и е немислима без тези последни думи на един от наистина запознатите със събитията български комунисти. Поръчай от тук: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30693

На изток от Константинопол Пътешествия в непозната Турция Димана Трънкова Навярно представите на повечето българи за Анадола са свързани с асоциации за бедност, хора от третия свят, дори за нещо плашещо. „На изток от Константинопол” обаче успява в пълна степен да преобрази подобно мислене. С всяка сраница, като че ли неусетно се потапяме в древна история преплитаща се с легенди и митове, а изключителния снимков материал ни връща в действителността, не по малко увлекателна...всъщност точно тя ни кара да разберем колко уникалена е Анадола. Тук са изворите на Тигър и Ефрат, тук е планината Арарат, на която всяка година ентусиасти търсят ковчега на Ной, тук е соленото езеро Ван със своите котки, които обичат да се къпят. Анадола е приемала не една и две цивилизации: перси, хети, мидийци, македонци, римляни, арменци, византийци, монголи, селджуки, грузинци, всички са оставили по нещо от своята култура и разбирания за света. Не случайно авторите казват: „В Турция има много забележителности, които те карат да се чувстваш откривател”. Вярвам, че всеки, които прочете тази книга ще се почувства така, ще открие за себеси много неща, които ще го карат да копнее да посети Анадола. Поръчай онлайн - http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=27214