pnp5q

О, тия дни попаднах на нещо графично подобно, затова ще попитам тук: Първата картинка на тази страница показва печат от 2300 г.пр.н.е., култура Бактриа-Маргиана. Обаче статията в уикито не го свързва с никакви руни, а пише, че бил подобен на "китайските малки печати". Някой може ли да ги покаже на картинка? Пък ако може - и с обяснения/преводи.

Предполагам, че е броенка, отразяваща германо-балто-славянска особеност на някои падежи и на някои бройни - суфикса да почва с `м`, вместо с `bh`. Например днес все още казваме `отпървоМ`. Така че това ще да е `първом`-`втором`.

Ако прабългарите бяха море днес половината щяхме да сме дръпнати като аварски аристократи.

Вие наистина ли не осъзнавате, че това твърдение ПРЕДПОСТАВЯ дръпнатост на българите?

Тоест, на вяра приема хипотеза за факт?

Мастика.

Вечерта се стича по чашата.

Двустайку.

Изкушихте ме да изтролствам. Защо ми се струва, че някои трактовки на скитите като архаизация имат за ПРЕДпоставка, че българите не може да са скити?! А ако са от скитско коляно, няма архаизация... Интересничко.

Я малко шамански транс за средата на седмицата

Няма проблем с "кокалаците", ако се придържаме към Еверетовата интерпретация. Защото всичко, което е преди е част от нашата вселена (по-точният термин е нашия свят ).

Не, хубаво е , когато има смелост за рискови идеи и въпроси. Иначе ще се ограничим до "-Я вижте този линк" и "- А да, много интересно"

Ако всичко "преди" е част от нашата Вселена, тогава как тя, която е на 14 милиарда, наследява такава, която е на 100?

Да, идеята на Шпага беше хубава, накара ме да се замисля.

Но - за да бачка въобще предложеното ускорение, трябва една Вселена - нашата например - да агрегира най-успешните! варианти от ВСИЧКИ останали вселени /тука е ясно, нали, че вече се абстрахирам от всякакви модели и претенции за научност/ - което ни изпраща редом с антропоцентричния принцип, а оттам до креационисткия "интелигентен дизайн" е един хвърлей.

[Ирония] Хмм, след като е прието, че в НАШАТА Вселена е възникнал живот от нежива материя, за какви 100 милиарда години ЕВОЛЮЦИЯ ПРЕДИ това си говорим? Може би да уточните точката на разцепване? Вероятно малко след "пипсващото звено" ще е най-удобно. Но... остава проблема с кокалаците на динозаврите. Тия креационисти да вземат вече да измислят нещо по въпроса. [/Ирония]

И да добавя нещо за еволюцията, което четох наскоро, но ми отне време да намеря линка отново:

Еволюцията може би се случва по-бързо, отколкото си мислим

Това не може да е пряк аргумент срещу началната статия, защото автора й може да не го е знаел (първото допускане е от 1983 г.). Но пък е пряко по темата - става дума, че има редица наблюдения на по-бърза - вкл. протичаща в момента - еволюция - на насекоми и др. А това, че еволюцията на изкопаемите ни изглежда толкова бавна, може да се дължи например на мутации "в противоположни посоки", които са се сменили бързо - и ги няма фиксирани във вкаменелостите - или на това, че в крайна сметка повечето намерени вкаменелости са на средно-статистически особи - т.е. - няма как по тях да съдим за честотата на по-съществените мутации "далеч от средното".

Това изглежда като доста силна (негативна) критика. Бих казал, че се нужда е от уточнение, за да не си остане само като голо обвинение. И примера за какво е? Може би трябват повече знания от полузабравена училищна физика за да се проследи статията.

Така изглежда само пре популярното изложение. Идеята на еверетовата интерпретация е че квантовата механика може да се изгради логически и без постулата за колапса и да има същите предсказвания т.е. по-малко на брой препоставки. За това бръснача на Окам е в полза на еверетовата интерпретация. Всичко останало, тези много светове и т.н., са следствия. Бръснача не се прилага към следствията.

Идеята ми беше примера да е именно едно уточнение. Ето защо - кохерентността е съотношение на фазите на някакви (например колебателни) невзаимодействащи си процеси, докато суперпозицията е `сумиране`, `наслагване` на ефектите на няколко невзаимодействащи си процеса, които се описват с линейни зависимости. Значи, можем да имаме квантова система, която представлява суперпозиция на вълни, а елементите й са кохерентни, но самата суперпозиция не се нарича кохерентна - с кого да е кохерентна? Та - именно от принципа на суперпозицията следва - по обратния път - че всяка вълна може да бъде разложена на (безкрайна) сума от вълни, представляващи - повтарям нарочно - невзаимодействащи си процеси. Откъдето пряко следва, че собствената популярна интерпретацията на Дойч - взаимодействие с "тъмните" (мулти-вселенни) фотони - няма как да се базира коректно на Еверетовата интерпретация - Еверетовите вселени* не си "приказват", не взаимодействат.

Школската физика я споменавам като някакво минимално ниво, от което човек би могъл да си направи изводи / да изпита съмнения - във връзка с качеството на началната статия. И понеже вие няма откъде да съдите дали моята училищна физика е `полузабравена`, ще се надявам по-нататък да няма личностни интерпретации. Темата, ИМХО, е достатъчно интересна и без тях.

* Освен това, интерпретацията на Еверет всъщност няма предвид много вселени, а една, която се `разклонява` при всеки опит за квантово измерване - 1) например наблюдателя се `копира` и има повече (безкрайно много) `версии`; всяка от тях наблюдава `своя` резултат от измерването и формира своя предшестваща история на Вселената. Тука имаме и интересния ефект на поголовна обратимост на еволюцията на състоянията на тази много-версионна Вселена. Тоест например - взрив може да `се върне` обратно.

2) Ако пък допуснем, че при всяко квантово измерване, вселената, в която е проведено, се цепи на много светове (в т.ч. и такива, които значително се различават от началния), то тая интерпретация не може да се обори по критерия на Попър (ето къде множествеността иде в много и бръснача на Окам се затъпява!) - а хипотезите, които не слушкат Попър, профитата не бързат да ги зачитат за наука.

Опитах се да започна статията на Дейвис, но ми се наложи да се откажа в средата на втората страница - много ненаучни термини, а и научните са използвани крайно некоректно. Само един пример - "кохерентна суперпозиция". За човек с елементарни спомени от школската физика това звучи като - мм, например като "вулканизиран амбреаж"!

Отделно искам да коментирам един цитат от Дойч, който ми направи впечатление из темата:

"Дэвид Дойч взмахнул «бритвой Оккама» и отсек представление о фотоне-волне как излишнее усложнение физической картины – фотон все время остается частицей такой, какую мы и регистрируем при помощи приборов. Интерференционная же картина возникает в результате взаимодействия нашего единственного фотона с «темными фотонами» – фотонами других параллельных миров, которых очень много" - Значи, "отсякъл" човека едно явление и го заместил с... много! Които, на това отгоре, за разлика от отсеченото едно, не са наблюдавани експериментално и в обозримото бъдеще няма изгледи да станат наблюдаеми. Колко удобно! Мисля, че това е отличен пример за действие, тъкмо противоположно на употребата на бръснача на Окам.

1. Що е наука и научен метод?

Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи.

Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората.

Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници.

Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.

Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати.

При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия.

Науката не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод.

Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността.

Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност.

Всяка наука има свои специфични методи на изследване.

Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите.

Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите.

Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката).

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Историк, струва ми се, че си направил комбиниран превод от много места - например първия и втория абзац си противоречат. Или имаме достоверни знания или убедително обяснима система - демек, набора от знания в някои моменти от историята включва достоверни факти, които все още не са обхванати в убедителните обяснения. Освен това формалните науки се наричат така не по причина, че резултатите им са недоказуеми - всеки може да сложи на масата два картофа и до тях - още два - и да види, че стават четири, както предсказва известното равенство.

Най-общоприето за момента е, че знанията, които претендират за достоверност, трябва да са проверяеми и следователно е необходимо да са повторяеми. Това, за съжаление, изключва възможността за изследване на много редки явления, но и за тях има надежда - първо: може да ги предскаже по логика текущият формален модел на някоя наука; може да се събират сведения за обмисляне по методите на феноменологията.

Друго общоприето нещо са някои изисквания и помощни методи към хода на мислене върху научните проблеми - например, необходимо е да съответства на формалната логика, а шансовете да се получи научно-достоверен резултат се увеличават, например когато множество от хипотези, конкуриращи за обяснение на едни и същи факти бъдат подложени на бръснача на Окам.

То си има книжка от Манделброт - Фракталната геометрия в природата. За пари не пише. За математици е.

Благодаря за сведенията за баклата (Vicia faba) и сем. Vigna. Наистина, тия са главните заподозрени - ето ги на потрет: баклата я пускам на английски, щото има повече данни и картинки; най-бобоподобната Vigna - Cowpea (Dolichos unguiculatus по Линей - от древногръцкото име за тия бобови - dolichos); и един вид Vigna, който даже си има българско название - явно го знаем отдавна - Папуда. А в тази справка за Phaseouls Vulgaris са изброени перипетиите на името Фасолус - явно е, че римските автори са имали предвид някоя Vigna, с тези непрекъснати споменавания на `черно оче`, а после Линей слага Фасолуса на фасула... и отиди.

Що се отнася до средновековния рацион - РЯПА!! Особенно зиме.

В прословутата книга "Оръжия, вируси, стомана" попаднах на твърдение, че бобът е одомашнен на две места - в Южна Америка и в Китай. Като се поразрових тук-там, се оказа, че и римляните са ядяли някакъв боб - че даже са правели пудра за жените си, в Египет май също са го чували. Да добавим, че турската кухня се води една от най-разнообразните още от османско време - пък и има там едни връзки с арабските пазари, та евентуално - и с индийските и китайските. Дори появата на боба в Русия през ХVІ в. става от две места - от Франция и от Турция. Та като видях всичко това и взех предвид, че нашего брата я познаваме турската кухня, както сме минали и покрай римската кухня във византийско издание... Взех да се питам - откога ядем боб?

Според едно от техните предания, те са истински Аспарухови българи и еднакви по етнос с останалите българи доведени от кан Аспарух. Според друго пак тяхно предание, те са били различен етнос, който се е бил специализирал в ковачеството и са съпровождали Аспаруховите прабългари като техни ковачи и са ковяли българските оръжия. След идването на прабългарите по нашите земи са се заселили заедно с тях.

Някой има ли сведения дали прабългарите са използвали друг етнос за ковачи?

Не, но това е много характерен легендарен разказ на тюрките за робството им в империята на жуан-жуаните (най-"добрите" кандидати за авари). Ето го у Вернадски.

Наблюдателите обикновено се консултират за видяното с тези, които го извършват. Когато е част от някакъв строен култ, то наблюдаваното се свързва от обясняващия с цялото - християните ги погребват така, но се вярва, че ще възкръснат, на елините има монети на чите за да платят на лодкаря в подземния свят. Но имаме и обичай с мартеницата - тя не е част от строен религ. култ. ...

Що се отнася до това, какво правят обикновено наблюдателите, това, ИМХО, е механично прехвърляне на съвременните (от ХІХ в. насам) реалии върху миналото. В доказателство ето един цитат от Вашия сайт:

Именно сключените чрез клада и клане на животни съглашения не са нищо друго, освен езическо и елинско жертвоприношение. Не поглеждай на клането просто така и че се е случило, но разбери, че то има някакви тайнствени причини според безбожието на онези. Понеже, защото не колят какви да е животни, но избират говеда и кучета и овце. Прочее, както страшното (великото) жертвоприношение на християните избира хляб и вино, и това се принася, за са освещава тайнствено тези, които го извършват, така и онези животни се избират съгласно особеността на тяхното безбожие за жертвоприношение...

В България имаме един празник който е почти пълно копие на зороастрийския - СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ !!!

Името звуково съвпада напълно СИРни(СИРи)- СУРи!!!!. Значението обаче е различно. В българския език СИР или СУР е синоним на БЯЛ и най-вероятно произлиза от Сурья - най-древното и разпространено индо-иранско название на Слънцето.

...

Думата ЗАГОВЕЗНИ явно е много стара българска дума, която сме забравили точно какво означава!?

...

Характерни ритуали на Сирни Заговезни са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове

Извинявайте, че реагирам след толкова време, но не желая да оставя горния опус без внимание.

Заговезни идва от за-говявам, `започвам да говея`, тоест - да спазвам ритуално въздържание (запазено е във фоклора като обредно мълчание на снаха). Заговезни има преди всички големи пости през годината - Коледни (40 дни) - НАЙ-КЪСНО УСТАНОВЕНИТЕ, Великденски (40 дни) - НАЙ-ВАЖНИТЕ, Петрови (от нед.след Петдесетница до Петровден) и Богородични (от 1 август до Успение Богородично). Подготовката за големите пости започва две седмици по-рано - първо се `отпуска` месото - тоест - за последно преди поста се яде месо на Месни Заговезни (самото църковно название на съответния ден преди Великия пост е Неделя Месопустна), а на следната неделя (Сиропустна) - и сиренето, поради което тя е известна като Сирни Заговезни. Сирни Заговезни преди Великия пост са известни още като Прошка поради обичая хората да си прощават един на друг - и тази година се паднаха на 6 март.

Моля, опознайте текущата преобладаваща религия на българите, преди да подхванете древната такава!

И един коментар пряко по темата - върху точка 2 от първия постинг:

2. Прабългарския култ не е бил стройна религия, а набор от вярвания, обряди и обичаи. Това обяснява защо виз. автори и ибн Фадлан не описват някакъв определен култ, а отделни религиозни обичаи и обряди.

Видях този пост със закъснение, но отговарям:

Действително, въпросът за иконите и отношението към тях има доста дълга история - в хронологическо отношение тя значително надхвърля обхвата на т.нар. иконоборски период (VIII - IX век).

Не мога да се сетя обаче за какво мое мнение става дума. Може би е нещо, което съм казал в критиката си към Г.Ценов. За да направя някакъв коментар, ми е необходима по-точна препратка.

Не разбирам обаче защо трябва да разглеждаме мотивите за създаването на архиепископията на Юстиниана Прима по толкова късен извор като Григора, след като има много по-ранни известия за тази архиепископия - значително по-близки до 535г. от времето, в което е живял Григора. Да не би затова, защото те не споменават като мотив българите?

Не, според мен поне от източниците в първото мнение по темата не може да се търси "българска следа" в мотивите на Юстиниан. За съжаление, не мога да цитирам темата точно, но мисля, че не беше във връзка с Г.Ценов, а именно с такава формулировка - че Григора "архаизира" поради навързването на Първа Юстиниана и иконоборството. Е, според мен не архаизира по този въпрос.

На вниманието на T.Jonchev

Относно упоменаването на Първа Юстиниана у Никифор Григора

Уважаеми г-н Йончев,

В една друга тема Вие отхвърляте Григора като надежден източник, специално по въпроса за поставянето на Първа Юстиниана (основана 535 г.) в контекста на историята на прабългарите, с аргумента, че текста я обвързва с иконоборството, което "тресе църквата" по това време, а Вие обвързвате иконоборството със VII Вселенски Събор (786/787 г.), който го отхвърля.

Аз обаче имам впечатлението, че църковните процеси обикновено са продължителни, даже доста продължителни, затова ми се стори странно хронологическото "връзване" на този процес със събитието, което му поставя край (в православието). И наистина, едно търсене в гугъл на "начало на иконоборството" бе достатъчно да ми даде следното сведение:

"[30] Съборът в Елвира (в Испания - бел.моя), нач. IV в., например се обявява против зографисването на църкви. ..." - Намерено тук.

Така излиза, че създаването на Първа Юстиниана съвсем основателно е посочено в период, когато иконоборството вече "тресе" църквата. И в този случай Григора ни най-малко не архаизира.

В епохата на династия Хан, съгласно космологичната концепция за Китай като център на света, китайците наричат нецивилизованите народи (варвари) с различни имена, съобразно разположението им спрямо Китай - източните са Dongyi, западните - Xirong, южните - Nanman и северните - Beidi. Според системата фън-шуй земните обекти съответстват на ориентацията на четирите "небесни палата" (съзвездия от китайския зодиак), а в центъра е Голямата мечка, за което свидетелства още неолитно погребение от провинция Хенан (преди около 6000 години). По този начин на четирите посоки на света съответстват четири цвята и четири животни - на запад - Бял Тигър, на юг - Червен Феникс, на изток - Син Дракон и на север - Черна Костенурка.

«Haec Inscriptio ex Valachico (Bulgarian) in Latinam (Latinam) versa est sed Rex Ruthenica (Russian) Lingua scriptam accepta»

“Този надпис бе преведен от влашки на латински, но кралят прие екземпляра с писмото на руския език (руско написание, тоест кирилица).”

соноризация на беззвучната съгласна

"в западните тюркски езици днес превалират вече много нови елементи, заменили древните. Тук, в западните тюркски езици, има повече звънки звуци, отколкото глухи" - Малов, "Древни и нови тюркски езици", 1952 г.

"Както и всичко друго в езика, фонетиката е подчинена на действието на особени закони, които се отличават от природните по това, че действат не повсеместно, а в пределите на даден диалект, определен език или група родствени езици и действат в границите на определен времеви интервал." - Реформатский, Въведение в езикознанието, 1947 г.

Какво, прочее, може да ни покаже съвременната турска соноризация, пренесена механично върху данни от четвърти век, освен пореден методически фал!

Извинявам се, че разбутвам толкова древна тема, но след като в първия превод стои Kuernaka, не е ли логично да се помисли за Ирник?

Тук има някой и друг ред, подлежащ на проверка: Фамилия Тороманов