Здравейте, форумци,
Попаднах на споровете Ви, докато търсех материал за средновековните села. В случая българският селянин винаги е бил доста свободен. Някъде четох, че земите, които е обработвал са били негови и е имало промени, т.е. земите не са били собственост на селяните единствено по времето на Иван Шишман или баща му- Иван Александър. Със сигурност българите са свободни хора, така че българските селяни (с изключение по времето на османската власт) никога не са били нечия собственост. Преди около седем години имахме остър спор с една колега и приятелка. Точно по отношение на българската архитектура по време на османския период. Защото от време оно българите са били строители и словосъчетанието "бял град" е типично българско, обознчаващо град, изграден от камък. Същевременно се оказва, че къщата на Деспот Слав в Мелник (https://www.peika.bg/statia/Bolyarskata_kashta_v_Melnik_ruinite_na_edin_zamak_l.a_i.84789_edin_kashta_melnik_na_ruinite_v_zamak.html ) е със същите характеристики както българската възрожденска къща. В този смисъл обръщам внимание върху Западнобългарската македонска школа от Костурско, чиито традиции личат не само в Брацигово, но и във вътрешността на Родопите. Дюлгерите от юг са дошли от села. Планински села сред камъни и зъбери. Едва ли са живяли в землянки или в дъсчени бараки, като се има предвид, че са дюлгери. Но преселението им във вътрешността на българските земи не е през 19-ти век, а през 18-ти. Причината е, че албанците са добили смелост от поземлените и имотните права, които са им давали от османската власт и са си позволили да посягат физически на немюсюлманите. В случая от рода на единия от предшествениците ми,чиято фамилия нося, е имало две деца, убити от албанци. Това е било върхната точка, принудила дюлгерите да се преселят. Ако няма представителни български сгради по време на османската власт, то това е, защото българите са били принудени да живеят в по- ниски сгради и не толкова красиви. Щом църквите са били вкопавани в земята и е нямало камбани, а клепала... Но да не забравяме, че множество конаци са били строени именно от българи. Някои от които дори са били помюсюлманчвани, заради уменията си. Как сред бъллгарите ще е имало златари, като Георги Нови Софийски, а не ще е имало строители и архитекти? Има книги за къщите в България. Но за целта трябва да се разпитат хората, които учат история на архитектурата в България. Във всеки случай нещата не са били толкова зле, колкото си мислят някои. Щом и едва в началото на 18-ти век са успели да отменят сокайното забраждане с богато украсени със злато шапки, значи не всичко е било толкова елементарно, колкото изглежда на пръв поглед.
Поздрави за темата!
Г. Златкова
