учен

Да, може да не съм съвсем прав с едиктите и декретите, но Църквата определено не е направила нищо през всичките тези стотици години за да се разграничи от езическите празници, често съвпадащи и по дата. Ето тук например набързо намирам нещо за историята на Коледа: https://bnr.bg/varna/post/101392409/ezicheskata-istoria-na-dneshnite-koledni-praznici Действително, не знаем точните дати на раждането и разпването на Христос (а и за вярващите това няма значение), но защо поне не са се постарали да направят християнските празници достатъчно отдалечени по дати от езическите, за да се разграничи достатъчно Църквата от старите практики? Явно такива практики съществуват при всички деноминации. И пак казвам – народни обичаи и празници, които нямат религиозен или идолопоклоннически характер и смисъл, не би следвало да се укоряват, но със сигурност е добре да се разграничават от религиозните ритуали.

Слава богу, че споменатите тук езически обичаи сред българския народ вече са значително избледнели и не така масови. Не може да влезем в главите на хората, но впечатлението ми е, че никой вече не им придава някакъв религиозен смисъл, още по-малко християнски, и това е добре. Това е само мое впечатление, хората в България далеч не са склонни да споделят съкровени мисли по въпросите на вярата. Разбира се, няма нищо лошо тия обичаи да се практикуват от тези които желаят, ако не им придават някакъв смисъл, а са просто само начин за убиване на време или приятно прекарване. По-притеснителното е че тези езически ритуали отдавна са влезнали в религиозната практика на Православната църква (а доколкото знам и на Католическата). Това е станало след времената на императора Константин. В ония години всесилните (и езически!) римски управници си задали въпроса – ще преследваме ли още християните, или ще намерим начин да използваме вярата им в наша полза? Е, днес мисля всеки може да заключи, че тези императори частично са успели и са намерили „начина“. Ранните християни са били много скромни и в ритуалите, и в църквите си. И това не е защото са били гонени, а просто не са изпитвали нужда да ги създават. След Константин започва един бум в строежи на църкви, коя от коя по-богати. Наскоро четох някъде, един вярващ влезнал в руска църква и казал (цитирам горе долу, по памет): „Като видях толкова много злато, толкова мрамор и скъпоценности, толкова свещеници в извезани одежди, веднага разбрах че Бог не обитава тази сграда.“ Та ако се върнем пак към Константин – същите римски управници решили че ще е най-добре да накарат населението да стане християнско не чрез проповеди и лично доброволно убеждение, а масово и типично по римски – като датите на старите езически празници се запазят, но на тяхно място се въведат християнски такива, при това със съответните декрети (а по-късно и чрез църковните събори). Така започва да възниква и да се усложнява и ритуалната система в Православната и Католическата църква (нека не забравяме че двете официално се разделят чак през 1054 година). Всичко това го споменавам съвсем накратко, и не си го измислям. Официално е документирано от историците и не мисля че се оспорва от самите църкви.

Мисля че ми се поизясни апостолическото християнство. В такъв случай не мисля че апостолическото християнство е в някакво противоречие с Библията, поне не и с нейните най-основни и ясни постулати. Не виждам и причина апостолическото християнство да се отрича. Та нали апостолите са написали и повечето от Новия завет – 4-те евангелия, посланията, Апокалипсиса вероятно също е от апостол Йоан (сега разбирам даже че имало исторически спорове дали не е бил някой друг Йоан). И да, един от основните смисли на църквата е да предаде неизменно през времето именно учението на Христос, което в писмен вид на практика не ли именно Новия завет? Новия завет от своя страна отменя много от предписанията на Стария завет, но не всички (напр. 10-те божи заповеди продължават да си важат). Повечето съвременни деноминации (за православните съм сигурен поне) не отричат Библията в нейната цялост на Стар и Нов завет (както казват – Светото писание), заедно с всичките еврейски текстове вътре. Друг е въпроса на кои текстове отделните деноминации повече наблягат и кои неглижират. Тук вече има по-съществени разлики между деноминациите, и тук е опасността от отклоненията (връщам се пак на най-първия ми пост, където съм посочил някои забелязани според мен отклонения). Не съм запознат обаче има ли такива деноминации, които дефинитивно отричат апостолическото християнство? Защото ако има, те със сигурност имат също сериозни отклонения.

Може би не си прочел по-раншен мой пост от 26.11. В процес съм на търсене. И не съм бил никога преди във форуми на подобна тематика, нека да е ясно. Съществуващите деноминации не ме удовлетворяват, точно защото според мен имат отклонения от най-основните и ясни постулати на Библията. Не с Библията като цяло (не бих казал че я познавам толкова детайлно), а с най-важните и ясни нейни постулати. Изредил съм ги възможно по-кратко и концентрирано, затова може да е прозвучало като клише, или че все едно налагам моето мнение. Тук се спори доколко Библията трябва да е репер, но все пак като Божие слово, кое друго би било по-надежден репер за стотици и даже хиляди години, за да не се отклоним във вярата? Съвсем нямам претенции да основавам нови деноминации или нещо такова. В момента правя точно така както ти казваш - опитвам се да живея праведно, без да се привързвам към конкретна църква/организация. Всъщност, смятам че доста хора днес правят така. Не знам това доколко е правилно. Не оспорвам и християнската история, тя е такава каквато е, но и тя подлежи на тълкуване от всеки един човек. Все пак историята не е природен закон с точна формула, нито Библията. Затова и Библията подлежи на тълкуване в много от текстовете си. Ето например, 10-те божи заповеди са пределно ясни, няма какво да се тълкува по тях. Обаче има и доста много библейски текстове, които подлежат на различни тълкувания. Точно това е интересното в тия текстове – разликите между преводите са незначителни, прекия смисъл на текстовете в различните преводи не се различава особено и го разбираме всички (например говори се много с притчи). Но скрития смисъл и поуката зад тия притчи подлежат на различни тълкувания. Освен това, нека не забравяме че Библията е написана за да бъде разбирана от всякакви хора, във всякакви времена, с всякакво образование. Включително е била четена устно на неграмотни. Затова и от днешна гледна точка може би тя ни звучи по-особено, но дали е било така преди много години? И ако може, обяснете ми накратко термина „апостолическо християнство“?

Извинявай, сигурно съм те обидил. Би ли повторил тези въпроси, за да не ровя назад в текстовете?

Тук взе да става страшно и не мисля повече да участвам в този форум. Един ме обвинява че съм антихрист, бил съм против църквата. Не съм против нея, не виждам защо си мислите че я виня в нейната цялост за греховете на хората. Просто не съм съгласен с такива църковни водачи, които копират светската власт. А те са много, винаги са били много. Всички имаме стандартна представа за попове, пастори и кюрета с абсолютна власт и миряни които просто само трябва да ги слушат и изпълняват безпрекословно. Никакво обсъждане, никакво общение в Христа, както се казва. Което съвсем не значи че всички църковни лидери са такива, но това според мен е преобладаващата тенденция. Друг ме припознава в някакъв съфорумец (даже май в повече от един), а и твърди че съм сакат, може би и злобен, щом имам нужда от Бог. И много държи да съм от някаква деноминация (вероятно иска да съм от такава, която не му харесва?). Относно Библията – може буква по буква да няма еднакви преводи и преписи, по смисъл обаче текстовете не се променят. Затова дадох линкове, за да сравните и видите точно това. И какви са тия обвинения в комунизъм не знам. Когато казах това за император Константин, имах предвид най-вече че това е момента когато църквата започва да се слива с държавата, от което произлизат и по-късните проблеми на самата църква, и на вярата изобщо. „Християнството търпи своето развитие, но вярата остава непроменена! Целта на това развитие е единствено, запазването на вярата без промяна и без изкривяване“ – ами добре, щом е толкова лесно посочете ми тази неизкривена вяра, и ще тръгна след нея.

Тук набързо намерих надълго и нашироко дискутирано понятието „църква“. Предполагам за повечето деноминации тълкуванието е достатъчно обширно и в общи линии приемливо: https://kultura.bg/web/%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-i/ Относно Библията – не бих казал че е особено променена за последните над 1700 години, или че има много видове Библии – католическа, протестантска, православна и т.н. Формално има някакви различия, и деноминациите много държат да ги подчертаят. Обаче като се зачетеш, в тях има едни и същи глави, в които са едни и същи текстове по смисъл. Има малки разлики заради преводите, което е обяснимо. Факт е че различните деноминации недолюбват определени текстове, а преекспонират други, за това вече съм споменавал. Но никоя деноминация не смее официално да реже или добавя текстове. Ето тук може да сравниш някои от най-популярните преводи, за да се убедиш сам, ако искаш и текст по текст: https://biblia.bg/ http://www.pravoslavieto.com/bible/ Тук даже може би има повече видове преводи: https://abvbiblia.com/chetene/ Поведението на поповете и другите изброени от мен (и още много неизброени) със сигурност е грешно и неправилно, понеже всички сме грешни хора. Но, най-ужасното е че именно през столетията ТЯХНОТО мнение е било налагано като догма, а християнството е било само параван, зад който са се криели. Пак казвам, за да запазят своето потисническо положение, те всячески са се стараели масовото население да е НЕГРАМОТНО, и това е продължило много столетия. Формално са се сменяли исторически епохи – феодализъм, капитализъм и там каквото се сетите, но базово за народа нищо не се е променяло до 20-ти век. Това са били промени, движени основно от елитите, и пак в интерес на елитите.

Въпроса ти е безсмислен, все е да питаш вярващия – защо вярваш, от къде на къде, трябва да си атеист. Стигнал съм то тоя извод за задгробния живот именно осъзнато и по избор, а не защото ми е наредено отгоре. Това е основна разликата спрямо миналите времена, където на простосмъртните не им е било разрешено да разсъждават и всичко им е спускано отгоре като заповед - не само от светската, но и от религиозната власт, в лицето на гореспоменатите елити. Хората не са роботи, а в исторически план малко са били времената, в които са можели наистина да избират. Сега именно живеем в такива времена, в последните да речем 100 години. Спомни си за гоненията на ранните християни, и после си помисли как и защо изведнъж след им император Константин всичко се обръща на 180 градуса и християнството става държавна религия. По навик мислим че това събитие е само и единствено добро. Но нека помислим за последствията за самото християнство от това, които май никак не осъзнаваме.

Благодаря за учебникарските клишета, но не бих казал че им вярвам особено. Иначе за попа си прав, и слава богу че не се бърка толкова. Чак до началото на 20-ти век масово населението на всички християнски страни по света е неграмотно и изнурено от работа. И това е било така много столетия назад. Няколкото процента грамотен елит (както светски така и религиозен) са имали непрестанно грижата да го държат в това положение колкото се може по-дълго. И тук точно намирам огромната вината на големите деноминации – Католическата и Православната църкви. Ние българите по онова време не сме били изключение, само дето управниците ни (турците) са били с друга вяра. Та доколко масово неграмотните българи в турско време са осъзнавали какви са, що са, е доста съмнително. Още повече, колко ли от тях са могли да разсъждават по въпросите на вярата, нацията и религиите? Това което съм чувал по разкази, е че по-скоро българите са били доста ограничени и суеверни по онова време. Не отричам историческите извори, елитите наистина са размишлявали и тогава по висши теми, и това е което четат сега историците. Но народа??? Народа е напълно невидим за историците, или ако е споменаван, то е през призмата на написаното от въпросния елит в съответните епохи. Твърди се че т. нар. Просвещение започва в Европа да речем през 14-ти век. Други казват че е след Френската революция. Според мен то започва много по-късно, чак в началото на 20-ти век. Чак по това време образованието започва да става наистина масово. Научно-техническия прогрес пък спомага за повече пътувания на по-големи маси от хора на далечни места. Хората се срещат и обменят идеи както никога преди. Тоест, чак през 20-ти век са изпълнени условията за информиран избор – да видиш, разбереш, осмислиш, и тогава да избереш в какво и кого да вярваш. А не сляпото доверие в попове, кюрета, пастори и т.н. Точно това „избухване“ на народите през 20-ти век доведе и до такива трагедии като фашизма и комунизма, които бяха нещо като грешен отговор на споменатото по-горе подтисничество. Логично е, след векове на тъмнина да стават масови заблуди и грешки.

Човек трябва да има някаква отправна, и по възможност неизменна с времето точка във вярата си и ако щете във спазването на праведността. Библията е най-близо до това. В никакъв случай не говоря да я обожествяваме или да й се кланяме като на икона. Просто трябва да я четем и обсъждаме, това е в основни линии и смисъла на понятието „църква“, а не сградата. А и кой да слушаме по въпросите на вярата – попове и владици (всеки от тях с различно мнение и поведение)? Или пък византийския император? А може би руския цар? Папата?

Формално съм наследник на православни, както е „традицията“ тук. Но реално още не съм определил, както се казва, в процес на търсене съм. Запознат съм с Библията, общувал съм и с православни богослови. Православието и католицизма определено не ме привличат. Останалите не ги познавам особено, повече от интернет. Като цяло изглежда всички имат отклонения от Библията, а ми е трудно да преценя кои са по- по- и най-

Като гледам пак всичко се е завъртяло около стария лют пор – духовното срещу материалното. Обикновено се твърди че едното изключва другото. Не мисля. Двете съществуват заедно, имат си своето поле на действие, и си взаимодействат. Просто духовното познаваме много по-малко, познанието за него е и по-трудно. Не можем и без едното и без другото. Докато сме живи на тази земя, сме приковани за материалното, не може да го изключим. Но материалното не може да отговори на много фундаментални въпроси, които ни мъчат, например смъртта. Ще умрем както всички останали животни и всичко ще свърши (така твърдят върлите материалисти, отричащи изцяло духовното). По тази логика няма за какво да живеем, няма за какво да се развиваме (включително и материално), няма и за какво да сме добри. Това че нещо може да остане след нас (било материално или духовно), и заради това живеем, е много слаб аргумент, какво ни топли? Я остане, я не… Пълно е с хора, които нищо не оставят, а и по-лошо – оставят само зло. Хората биват бързо забравени на земята след смъртта си, дори от непосредствените си близки, да не говорим за следващите поколения. Та за да стигнем изобщо до Бог, трябва на базисно ниво първо да си признаем че имаме нужда от духовното, за да не приключи всичко тук на земята след смъртта ни. Оттам нататък е джунглата на религиите, божествата и т.н. Всичко тук вече е въпрос на вяра, но всяка вяра трябва да е осъзната, обмислена, и да е въпрос на избор. Християните сме избрали да вярваме в нашия единствен Бог, който ни обещава вечен живот. Не е случайна поговорката „Господ дава, но в кошара не вкарва“. Избора е наличен, никой не ни е карал насила. Повечето религии имат доста принудителни елементи в практиката си, та даже и някои християнски деноминации. Науката не може да обясни в пълнота дори материалния свят, пък какво остава за духовния. Ние познаваме много от естествените закони на физиката, химията, биологията и т.н., но пак не може да си обясним, кой е Първоизточника им, кой ги задвижва. Представете си просто материалната Вселена като един сложен часовников механизъм, с много зъбни колела, и ние хората си казваме – да ето, чудесно, вече познаваме по кои закони се движат повечето колела от тоя часовник, можем да изчислим и прогнозираме много от движенията му. Даже може да създаваме опростени копия на този вселенски часовник – това са например всякаквите уреди, машини и апарати, лекарства и т.н. създадени от човечеството. Но нямаме познания КОЙ точно е създал тоя огромен часовник, нито за ПРУЖИНАТА му – този тайнствен източник който върти света по тези закони. Не се сещам и за природен закон, който непрекъснато да самоорганизира и усложнява материята, и то чак дотам че да се самосъзадеде живот. Даже напротив – повечето закони (например този за ентропията) карат материята да се разпръсква и дезорганизира. Затова в такива случаи материалистите измислят теории. Например теорията на Дарвин, теориите за произхода на живота и на Вселената, ще си останат винаги теории, понеже не са по силите на никой човек да ги докаже. Това е много удобно за тези които вярват в тях. Щом не може да проведем експеримент за да докажем нещо, каква наука е това, та да й се доверим и приемем за истина? Явно пак е някакъв вид вяра или религия, но в недоказуеми теории, измислени от човеци. И да обобщя накратко – това че някой се занимава с наука, не изключва да бъде вярващ.

За съжаление почти всички деноминации имат тежки отклонения от казаното в Библията. А там всичко е написано доста простичко, но често не особено подробно или е под формата на притчи. И е казано, че всеки който прибави или премахне нещо от Светото писание, бива порицаван от Бога. Ние като несъвършени хора, не може да разберем всичко, интересуваме се от повече подробности, от детайлни указания. Оттам и тръгват през последните 2000 години всякакви тълкувания и „надграждания“ на Библията в различните деноминации – църковни събори, измислени пророци, намеса на императори и крале, и т.н. Църквата с времето става все по-малко божия, всякакви светски и властови въжделения водят до наличието на куп деноминации, всяка от които яростно ненавижда другите и ги нарича „секти“, а обявява себе си за единствено правилна и „божия“. За тези 2000 години нещата са се усложнили с детайли, процедури и ритуали до абсурд. А дяволът е в детайлите, и това е вярно не само в преносен, но и в буквален смисъл. По мое лично мнение не се сещам за съвременна деноминация, която да е достатъчно близо до понятието „божия църква“, дори сред протестантите. Протестантите са отхвърлили някои от големите прегрешения на Католическата и Православната църкви, но пък са направили други. Кои са основните отклонения от Библията при съвременните деноминации: - Почитане на икони, статуи, мощи и други предмети обявени за свещени, като посредници между молещия се човек и Бога. Всеки човек на тази земя чрез молитвата си има директен достъп до своя Бог. Нарушават се 1-ва и 2-ра Божи заповеди. - Обожествяване на земни владетели, включително издигането им в ранг на светци, само заради това че са били владетели. - Посредничество на светии и ангели при молби и молитви към Бога. Тук поставям уговорката, че въпросните светии може наистина да са заслужили това чрез делата в земния си живот, но молещия се на тях така или иначе извършва директно нарушение на 1-ва и 2-ра Божи заповеди. - Новият завет не дава изрично заповед за смяната на събота с неделя като ден за почитане на Бога. Т.е. почитането неделята е въведено не от Светото писание, а по-късно, през 2-ри или 3-ти век. Нарушена е 4-тата заповед. - Често (особено сред протестантските деноминации) се издигат на пиедестал определени събития и разкази от Библията, като им придават по-голям или неверен смисъл, (напр. Петдесетница, Апокалипсиса). Както и обратното – някои текстове се оказват неудобни за доктрината им, и съответно се неглижират. - Представите за рая, ада, кръщението, причастието и Второто пришествие обикновено са обект на люти спорове и коренно различно тълкувание сред различните деноминации. Това е така, понеже и в самата Библия те не са представени директно и могат да бъдат тълкувани по много начини. Особено по отношение на все още несбъднати събития, каквото е Второто пришествие. По тези въпроси не е ясно дали има деноминация, която да е близо до истината. - Обвързване на Църква и Нация. Никъде в Библията не се говори за отказ от божията благодат по някакъв етнически или национален признак, но Католическата и Православната църкви особено много се заиграват с това. Спасението на всеки човек е индивидуално, а не групово. - Отношението към мъртвите и към душата след смъртта се различава много сред деноминациите. Темата разбира се интересува обикновения човек. Тук господари безспорно са Католическата и Православната църкви, които са издигнали култа към мъртвите до висоти. Нека се замислим доколко това е богоугодно и дали не противоречи на Библията?! С всичко това никак не изчерпвам проблемите, а само ги маркирам. Сигурно съм пропуснал още важни неща. Темата е необятна… Образовайте се, бъдете любопитни и грамотни, и мислете… Изкушенията са много и навсякъде. Вярата не е сляпа, не е безпрекословно слушане и изпълняване на заповеди от безспорни авторитети (които все пак също са хора, грешни като нас). Иска се разбиране за да я приемеш… Не е лесно…