adito

Саламанка е мястото, където живее и твори, мястото, което обича, "топосът". Но при "режимите" в Испания е заточен във Фуертевентура... Там прекарва доста време, не съм сигурна къде умира... хмм... Както и да е... Исак Паси има чудесна критика, която, след прочитане на творбите на Унамуно, разбира се, е интересно да се прочете. Намерих доста материали и сама драснах някои мои позиции относно творчеството на автора и главно темата за любовта. Имам материали на испански, ако знаеш испански и проявяваш интерес мога да пратя А иначе негови творби (на Унамуно) на български - също има. Аз лично взимах от Столична библиотека...

И мен ме учудва липсата на източник, темите са интересни дадени с автор, цитат и от там започваш великите разсъждения и писания Е, все пак тук ученикът/студентът има някакво пространство на избор между зададените проблеми, можейки да ги свърже с различни автори, въпреки че точно това свързане е субективното, което може да изиграе лош номер... Знам ли. Интересни разсъждения, харесаха ми, радвам се, че се получи диалогоподобно, въпреки че аз нямам какво да добавям Е, може би, че именно с тази предопределеност за различна посока на есето бих започнала... Но това е отново решение на пишещия Поздрав!

Погледът ми се спря на следното: По частта в червено... Бих вмъкнала едно "идейно" отклонение към Кант. "непрехвърлим живот" е ли живот с граници? Според откъслечните ми спомени, Кант казва нещо подобно: "Философията е това да познаваш своите граници", т.е., човек е граничен и ако "непрехвърлим" означава да не можеш да прехвърлиш тези граници... Може би е възможна една вметка Не съм сигурна в самия смисъл, бих се радвала на коментар. От една страна "волно или неволно", от друга "уважението", а от трета "герой на личния си непрехвърлим живот"... И точно това някак ми прилича на опозиция към Сартр, защото според него "Човек е това, което прави от себе си", което означава ли, че човек не е герой (предопределеност), а самотворящ се? Дали има нещо вярно в думите ми... Поздрави!

Напълно съгласна, въпреки други "субективни виждания". Само вметка по това отклонение "субективно-обективно" - "Кривогледата кокошка" (не съм сигурна за автора... Луиджи /и така нататък/... ) - Кривогледа ли е кокошката, която само се клатушка... А ако тя не е кривогледа, а светът е крив? Светът е такъв, какъвто го виждам аз.

Предлагам анкета/упражнение на тема: "житейска философия"... Имам нещо като анкета, т.е. - въпроси, които ми е интересно да задам. Няма формула да се охарактеризира "какъв човек си", сам виждаш в отговорите си житейските "изводи", ако една "анкета" изобщо може да ти ги даде. И да подчертая, не са измислени от мен тия неща, но много искам да ги пусна, от интерес. Анкетата ми даде моя позната. I. Довърши следните изречения: 1. Животът е ........, защото.......... 2. Светът е ........., защото.......... 3. Природата е......., защото.......... 4. Бог е............., защото.......... 5. Човекът е........., защото.......... 6. За мен май - висшата ценност е......, защото..... 7. Моята цел в живота е................, защото..... 8. Любовта е........., защото.......... 9. Надеждата е......., защото.......... ______________________________________ II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните: 1. Нихилистична - отрича смисъла на красотата в живота; твърди, че всичко е илюзия; отрича съществуването на Бог; 2. Скептична - съзнава несигурността на познанието; нито отрича, нито одобрява нещата от живота; не е догматична; постоянно търсеща; 3. Цинична - полемична нагласа; разобличава привидността и лицемерието; стреми се към разкриване на "голата истина" за нещата. 4. Хуманистична - човекът е поставен в центъра на света и на познанието; Човекът не може да надхвърли своите граници; вяра в по-доброто бъдеще, толерантност; 5. Догматична - знае истината; доврие в авторитети; идентифицира се като привърженик на определена позиция; несъгласните с тази позоция се считат за "заблудени" и дори - за врагове. 6. Мистична - отрича научното обяснение за света и философията; устрем към вечността, живее "извън" времето; радикална критика на "този" свят; отрича правилата, законите и реда; отрича материалните и обществените основания на своето съществуване. Поздрави!

Здравейте! Наскоро прочетох една невероятна книга "Светът на Софи" на Юстайн Гордер. Един 'пасаж' ми направи впечатление и се родиха малко размисли... Ето ТУК може да се види въпросния текст. Интересно ми е... До колко се е запазила "способността" ни да се удивляваме от живота и да си задаваме въпроси... Страх ли ви е да погледнете фокусника в очите? Защо? Поздрави! снимка:

Болката и любовта - изключително правилно. Човекът се ражда в Бога и Бога в човека, ето защо реших да озаглавя темата си "Божествената любов - творена и творяща". Приключих проекта с успех, доста информация прегледах, доста критика изчетох. И мисля, че го разбрах, или поне "хванах нишката". Но винаги гледните точки на хората са интересни... Едно ново осмисляне помага

Здравейте! Разработвам проект, свързан с Мигел де Унамуно. Интересува ме всяка критика, писана за него на български, испански, ако някой може да ми даде идеи, освен есетата на Исак Паси, ще бъда много благодарна! Също така ми е интересно... Какво мнислите за божествената люов, описана от Унамуно? Кое е най-яркото произведение на автора, в която тази тема е подчертана, засегната най-силно? Какво е "божествена любов"? Благодаря!