Нищо

Човек развива идеи, изучава, анализира в стремеж да опознае. Целта е всичко по някакъв начин да му помага. Но не е съвършен, не е разбрал всичко, а пък и няма да разбере. Познанието е субективно нещо - следователно в частност. Никога няма да се постигне обективна физика(наука). Само човека ще си въобразява, че знанията му са обективни. И много пъти се е убеждавал в това, а и ще продължи да го прави.

Поради нашата ограниченост знаем за тях. Спряли сме се на толкова измерения и времето доколкото са ни от полза. Това, че не боравим с други не ги прави несъществуващи.

Съществувал си в миналото, съществувала е и годината. Но вече не съществуват. Съществуваш СЕГА в този миг.

БИЛО е реално в тогавашния момент. Невъзвратимо е променено. Реалнито е само СЕГА

В това е разковничето - виртуалната реалност не е реална

Температурно измерение не е формулирано от "Физиката" понеже е обяснено по опростен начин. Но може да се използва за интуитивно сравнение. Строгото придържане към консервативната "Физика" пречи на развитието на идеите. Който върви по утъпкана пътека няма да остави следи! Така и Църквата строго отхвърляше всичко различно от нейните догми, докато науката не разкри истинската същност на много неща. Сега консервативната Физика отхвърля всичко различно от нейните догми и затова и е забила в дъното. Промяната е в частност движение, но не само.

Не се движат единствено неща с температура абсолютна нула. В това езеро има живот, има конвекция и още много неща, за които не се сещаме. Дървото за да разпросте корените си към хранителните зони си има механизъм да прави разлика къде ги има и къде не, не ги пуска безцелно. Това, че хората(някои) не ги знаят механизмите не значи, че дървото не извършва наблюдение по своя си начин. Това показва, колко е ограничен човека от това, на което го е научила собствената му еволюция. За камерата нямам време за обяснение (пък и желание).

Ходът на часовника НЕ Е време само по себе си. Ходът е изменение на материя в пространството. Времето е възприятието на изменението от наблюдател(в частност човека, или ние, които си чешем езиците).

Сравняваш времето с водата. Мащабите влияят на измерването. Водата в езерото "изглежда" неподвижна спрямо реката, но ако я измерваш с часове ще видиш, че тя се движи много по-бавно, а не е неподвижна. Относно, че времето е тясно свързано с движението по трите пространствени измерения. Свързано е с това, че отчита изменението по тези измерения наблюдавано от наблюдател. Времето е функция на наблюдението.

Ходи тогава да го обсъждаш с гарваните те как го възприемат.

Имах в предвид, че изменението на материята в пространството(като време) е независимо от нашите възприятия или тези на червея или пък на друг наблюдател, то е независимо от наблюдение само по себе си. Времето е относително само за наблюдател, само когато се измерва нещо, защото нищо не се случва мигновено. Движението има крайна(досветлинна) скорост и това обуславя относителните резултати при измерване.

Без неща, които да опише времето не съществува. То е имагинерно.

Отделно от другите измерения не съществува. Някакво да измерва. Измерването е присъщо на човек. Така той си осмисля изменението на материята в пространството (или нейните параметри).

Времето тече независимо от всичко. Някои го разбират по един начин, други по-друг.

Защото показва колко време са неподвижни(пак е свързано с човешкото възприятие да измерим нещата)