Ф. Кастро поднася венец пред мемориала на Е. Линкълн

У. Чърчил на плаж

Ще ви запозная с това интересно явление посредством един пример, в които главната роля се изпълнява от един отровен морски охлюв от сем. Conidae. Конусите са вече добре известни със своите отрови. Поне дузина са видовете, които могат да бъдат опасни за човек, но не това е предмета на темата.

Някои от видовете са се специализирали в лов на малки рибки, други на мекотели, трети се хранят с морски червеи.

Това е нашият герой - Conus imperialis, за който наскоро беше установено, че в неговите отровни жлези се произвеждат някои интерсни молекули. Най- важните от тях са Conazolium A и genuanine. Оказва се, че тези вещества имитират феромоните на полихетните червеи овотиол (ovothiol) и пикочна киселина, които са отговорни за любовното поведение на тези череви . За модел е използван Platynereis dumerilii.

                           Platynereis dumerilii

на видеото се вижда типичен любовен танц от женската, която се върти в тесни кръгове и е стимулирана с овотиол и пикочна киселина

Така Conus imperialis отделяйки Conazolium A и genuanine привличат и мъжките и женски червеи като ги въвличат в размножително поведение. Така тук отровата на този вид се използва не за обездвижване на плячката, а за нейното примамване - поведение, което изследователите са нарекли the King’s Gambit. След това е лесно - конуса улавя вече привлеченият полихет.

При същото изследване се оказва, че дълбоководните и плитководни популации на вида са доста различни и то несамо като физически характеристики, но и в генетични компоненти ( което позволява спекулации за сепариране на вида )

дълбоководен и плитководен екземпляр

Conus imperialis с типичен за него улов - полихетен червей

Статията с материала е от 12.03.2021 с водещ автор Joshua P. Torres и е озаглавена Small-molecule mimicry hunting strategy in the imperial cone snail, Conus imperialis

На прима виста:

сърповидно-клетъчна анемия, която е интересна мутация и макар и вредна за организма е по- малкото зло. Тя се среща най- често в региони, където е разпространена маларията. Болните от сърповидно-клетъчна анемия имат повишена устойчивост ( ако не и абсолютна към малария ). Интересното е, че устойчивост имат и хетерозиготните носители ( безсимптомни ).

Сърповидно-клетъчна анемия се получава при мутация на гена HBB в 11 хромозома . Когато даден индивид има такава мутация предадена и от двамата родители ( хомозиготност) развива симптоматика на болестта, ако мутацията е само върху едно копие на гена ( предадено само от единия родител - хетерозиготност ) няма симптоматика.

Цитирай

Според доклад на Международната здравна организация, 75% от случаите на сърповидно-клетъчна анемия са на територията на Африка.

Преди 2 часа, Thorn said:

Елементарната процедура, прилагана при говеда и коне за да се спрявят с бурния нрав на мъжкарите, при слонове не са ли се сетили да я прилагат. 

Въпросът изобщо не е в това. То буиното и агресивно поведение е търсен ефект. Въпросът е да може да се контролира и Trautmann описва точно такива практики - предизвикват го преди битки с разни дроги + трнировки + специални диети.

Не мисля, че има спорове, че Loxodonta africana pharaohensis, изчезнал в римско време, се е срещал на север от сахара. Предстои ( вярвам ) да бъде изяснено дали е отделен вид или подвид на горски или саван слон. Факт е обаче, че е сравнително дребен на ръст ( подобно на горския на картинката ). Това обаче не пречи да е и подвид на саванния.

On 20.04.2021 г. at 0:33, Warlord said:

Интересно как точно "операторите" на слоновете се справят със състоянието им на musth?

Със сигурност са успявали, вероятно са имали доста задълбочени наблюдения и познания. Днес в Индия с това се справят ( т.е. прекратяват musth ) като оставят животното гладно и жадно и то доста продължително време.

Ами аз не се преструвам! За мен убийството на животно само защото някой ми казва, че било вреден дивеч не е ок! Отдавна трябва да сме го надраснали това ние хората. По скоро глупотевините в разни закони оправдаващи и насърчаващи подобни изтребвания са параван за хора ( а може би и им е по леко на съвестта ), които обичат да стрелят по "нещо живо"!

Вероятно всеки носи в себе си, нещо което го привлича в лова, преследването, но ми се струва, че всеки би бил по- мъж ако му устоява!

Вреден дивеч в природата няма. Единствено там, където човека се е намесил внасяйки различни видове в екосистеми нехарактерни за тях все е било грешка.

Преди 53 минути, laplandetza said:

Форум където  Истината е над живота на който и каквото и да е , вкл. и Човека.

Разсъждавай повече над думите си! Защото един ден може да се наложи да застанеш зад тях ( не говоря за форума )! Аз бих излъгъл за живота на някого или нещо!

Законите на Финландия са си закони на Финландия!

Отстрелването на животни продължвам да твърдя, че не е за този форум, особено когато е съпроводено с подобно въодушевление. Форум Наука има някакви претенции да се опитва да образова, възпитава ...убиването на каквито и да е животни според мен ( да се повторя) не за този форум.

Уважавай форума, за да те уважават всички тук...

Не знам как да реагирам на подобен пост...най- умното разбира се е да си замълча! Но да си знаят други подобни "снайперисти".

Признавам си, че тази стилистика на писане ми е трудно разгадаема. Първо помислих, че появата на тези животни във Финландия е някакво радостно събитие, заради обогатяване на местната фауна. Оказа се, че се е появил обект за отстрел!

Все още раздел за лов във форума няма, няма и да има! Мястото на подобно <нещо> не е тук!

Малко като офтопик, но мисля ще е полезно

Има я на български като "Мемоарите на един примат" от проф. Робърт Саполски, но мисля, че трудно може да се намери дори на старо

Ето го второто геконче, което успях да уловя ( 2020 г.). След като беше сниман и идентифициран като Mediodactylus danilewskii (Teodora V. Koynova & Nikolay D. Natchev ), геконът беше пуснат на свобода.

След доста дебнене и претърсване, което отне около три години това приятелче послужи на науката, за да докаже своето съществуване и на неописани до този момент точки в България!

Да отбележа едно важно състояние при слоновете - musth! Не знам дали има превод думата. Всъщност това е един период при мъжките слонове ( над 25 годишни ), при което има повишени ( меко казано ) нива на тестостерона, започва секреция от темпоралните жлези ( отделяне на темпорин, феноли и крезоли ), изпускане на урина ( също с повишени нива на някои "ухаещи вещества") и разбира се много, много повишена агресивност. На някои места ( уикепедия примерно ) ще срещнете, че това поведение не е много, много свързано с размножаването, но според мен има достатъчно данни за обратното, макар и връзките да не са преки и еднозначни.

Има нещо интересно: при по- млади слонове, които са в musth, но не са подтискани от някой/и възрастни поведението им ескалира до безконтролно. Така Slotow et al. (2000 г.) описва, че група млади слонове в Pilanesberg National Park ( Южна Африка ) от 1992г. до 1997 г. са убили 40 южни бели носорога (Ceratotherium simum simum) / Walker's Mammals of the World: Monotremes, Marsupials, Afrotherians, Xenarthrans, and Sundatherians/

слонове в musth

При бойните слонове това поведение се е ценяло високо. Thomas R. Trautmann в Elephants and Kings ( 2015 г.) дава доста данни за musth при бойните слонове. Хората, които се грижели за тях предизвиквали подобно поведение или дори самият musth, чрез диета, тренировки и някакви дроги ( понякога опасни за слона ). Преди битка им давали вино или други подобни питиета. Добре обучените слонове изпадат в агресивно ( разбирай готови за битка ) състояние само при звука на бойните барабани ( вероятно вече изграден условен рефлекс ). Така Trautmann описва идеалният боен слон: мъжки, на около 40 г., изпаднал в musth! Отделно от това индийските махути много добре знаят пък как да спрат това явление, защото при работните слонове то не желано, а и е доста опасно ( съвременните zoo добре го знаят ). Един такъв период продължава нормално 2- 3 месеца и се повтаря всяка година по едно и също време.

книгата се препоръчва на тези, които се интересуват от бойните слонове ( забележете, че и този слон от корицата е в musth )

Да въведем малко яснота с гекона. Има доста информация из нета за балканския гекон ( Mediodactylus kotschyi ). Само, че има едно "Но". Има някои новости около него, които променят доста нещата, а за тях информация няма.

От 2018 г. систематиката на Mediodactylus kotschyi претърпя еволюция и вида беше сепариран на цели пет самостоятелни вида: M. kotschyi; M. orientalis; M. danilewskii; M. bartoni и M. oertzeni (Kotsakiozi et al., 2018). По този начин България се сдоби с още един вид гекон - Mediodactylus danilewskii.

Балканския гекон ( Mediodactylus kotschyi ) се среща в южните части на страната, а гекона на Данилевски (Mediodactylus danilewskii ) по черноморието, насевер докъм Варна и в близост до Русе ( две популации ).

карта на разпространението на балканския гекон ( Mediodactylus kotschyi ), преди да бъде разделен на пет отделни вида

Геконът на Данилевски (Mediodactylus danilewskii ) обаче се оказва, че разширява своя ареал. Вече има няколко нови стабилни популации описани в севереоизточна България. Имам честа ( и късмета ) една от популациите да съм я наблюдавал ( Разград - 2016 г.,2019 г. и 2020 г.) с два хванати екземпляра, като втория стана вече и повод да се напише научна публикация за новите популации на този гекон - от 02.01.2021 в Journal of Vertebrate Biology и е озаглавена:

Citizen science assisted monitoring provides new data concerning the distribution of the Bulgarian Bent-toed Gecko (Mediodactylus danilewskii Strauch, 1887) in North-East Bulgaria

Teodora V. Koynova^1,*, Pavlina Marinova¹, Nikolay Nikolov², Maria Kaschieva¹, Chavdar Chernikov³, Valeria Velkova⁴ & Nikolay D. Natchev^1,5

 Специални благодарности на проф. д-р Николай Начев и д-р Теодора Койнова от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Новите точки са Разград, Шумен, Добрич, Ивански и Осмар.

черните точки са по- рано потвърдени популации (2015 г.), червените са по-новите популации

Единствено знам за санкции за разходки на кучета на нерегламентирани места. Тези места и съответно глобите се определят от общините със съответните наредби. Често в съда обаче подобни санкции падат, защото често наредбите са неясни, не добре направени.

Проблема е най- изявен по села и малки населени места. Там хората изобщо не могат да възприемат, че кучето трябва да се регистрира. Все едно да ги накараш да си преброят пчелите в кошерите!

В момента сме инициирали чипиране и паспортизиране на кучетата в нашата община - абсолютно безплатно. Не можем да накараме никого насила, разбира се ( най- малко не сме такъв орган и нямаме делегирани права), но поне се опитвам да обяснявам на всички, че им помагаме да спазят закона. Ходим по къщите, помагаме им да си попълнят декларациите - всичко безплатно...и срещаме невероятна съпротива! Какви ли не думи съм чувал: че това се прави, за да им наложим още един данък или, че кучето им било домашно и не трябвало да се чипира - това било само за бездомните, или " то на никого нищо не прави" и нямало нужда от регистрация!, или първо да се справим с бездомните, тогава да тръгнем по хората с кучета и т.н. Затова казвам, че ако държавата не тропне по масата нещата ще се влачат и напредък почти никакъв няма да има.

Санкциите са по чл. 429 от ЗВД

Цитирай

Чл. 429. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственик на куче, който наруши изискване по чл. 174, се наказва с глоба в размер 200 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.

Ето и една класация на най- лютите вещества. На руски е, но добре се разбира кое какво е.

И така част втора:

Най- лютото растение (беше споменато ) е вдин вид млечка- Euphorbia resinifera. Това растение се среща по склоновете ( до 1500 м) на Атласките планини в Мароко. Макар и да прилича на кактус, това всъщност е многогодишно сукулентно растение, което достига до около 1 - 1.2 м височина, а на ширина може да се разпери на повече от 2 метра. То е около 8 000 пъти по- люто от най- лютите чушки.

Веществото, което е отговорно за лютия вкус е резинифератоксин, който всъщност се среща и в една друга млечка от северна Нигерия - Euphorbia poissonii, която обаче съдържа и тиниатоксин - вторият по сила след резинифератоксина.

Да се върнем към резинифератоксина. Докато pepper X има 3 180 000 SHU, то чистия резинифератоксин е с 16 000 000 000 SHU! Токсина убива нервните окончания, което автомачично го прави обект на изследване за негово евентуално използване в медицината.

резинифератоксин

Резинифератоксина активира ванилоидните рецептори TRPV1, които участват във възприемането на болка, температура и във възпалителния процес. Стимулирането на TRPV1 води до десензибилизация и обезболяване. По подобен начин действа и капсаицина, но тук говорим за 500 до 1000 пъти по- силно действие! При това действието на веществото продължава изключително дълго. Вече са правени опити с приложение на резинифератоксина върху кучета със ставни болки. Установява се, че болката и куцотата при подопитните изчезва средно за около 5 месеца! Един от собствениците на куче дори е съобщил, че неговия любимец не е усещал болка за цели 18 м!

При това резинифератоксина действа само так където е въведен, няма привикване, няма и страничните ефекти каквито имат опиоидите. Все пак има още предизвикателства пред учените:

1. Свръхефективност - токсина обезболява и се губи чувсвото за температура до такава степен, че човек може да се травмира или изгори без да усети ( все пак чувството за болка е много важен еволюционен механизъм за самозащита)

2. Въвеждането на резинифератоксина е изключително болезнено и трябва да се извършва под анестезия!