Хубаво е да има няколко големи доставчици на процесори за персонални компютри. Да остане само един е лошо за всички потребители, че даже и за веригата от асемблатори и дистрибутори. Предполагам се сещате защо? Липсата на конкуренция е основна предпоставка за застои и високи цени. Дори при доминираща роля на един производител ще се намери място "под слънцето" и за други. Днес Intel прегазва конкуренцията с над 80% пазарен дял и е нещо подобно на Microsoft в хардуерният бранш. Компанията е осъждана многократно за злоупотреба с монополно положение и антипазарни практики. Последните 10 години всички иновации на гиганта са в отговор на засилената конкуренция от AMD. Като се почне от pentium архитектурата, войната на мегахерците, многоядреността и днешното увлечение почти всичко да се интегрира в процесора. Дори през 2003 година AMD тотално отряза Intel с 64 битовата архитектура. До днес си спомням, как в момента на обявяване продажбите на Athlon 64 (за сравнение) преглеждах в интернет страницата на Intel за 64 битовите Itanium процесори . Цената на едро за младшия "Itanium 2" процесор беше 10 000$. , а на сървърните тестовете показваше равни (или по-ниски) резултати от тези на Xeon. Коментара на производителя Intel беше че това е специализиран процесор за обработка на база данни и архитектурата тепърва щяла да прогресира в следващите 5-10 години. "Чудото" на техниката представляваше отделна платка с 10-тина мегабайта DDR кеш (архаичен Slot1 процесор-хермафродит). Оценките от експерти за обем на продадените 64 битови Itanium-и до 2003г. бяха мах. 10К броя. Това не пречеше М$ да пусне операционна система за Itanium. Основния извод от всичко това е , че AMD безпрецедентно придвижи пазара напред с Athlon 64. Иначе и до днес още щяхме да сме с едноядрени 32bit Net-Brust Pentium-и в щайгите. Друго нововъведение (на AMD) с положителен за обикновения потребител резултат е налагането на една архитектура в сървърния и настолен сегмент. Така PC потребителят купува сървърна производителност на деск-топ цена, а с малко overclock - направо отлита в облаците.
За жалост AMD стана жертва на собственият си успех. Компанията задържаше висока цената на процесорите , не влагаше средства в R&D а спечелените пари използваше за екстензивно развитие (инвестиция в нови фабрики, покупки на IT фирми). Такава стратегия беше продиктувана от невъзможността да се посрещне нарастващото търсене на процесори. През 2005г AMD постигна световен пазарен дял от 35% (при PC и сървери). Любопитен момент бяха коледните празници 2005-2006г. , когато се публикува информация за около 50% дял от PC пазара в САЩ. По това време един младши Athlon 64 X2 процесор в България вървеше на цена от 380$ (без ДДС).
Но конкуренцията отново доказа че задвижва прогреса и изпадналия в затруднения гигант Intel се задейства и извади Core архитектурата - първо при мобилните процесори, а малко след това и при настолните (Core2 Duo). Athlon-четата продължаваха да са добри процесори, но вече се беше появил превъзхождащ ги продукт. При това без бъгове и предоставящ дори повече от заявената мощ. С леко съмнителни методи , но здраво подплатени с потребителска удовлетвореност, Intel направо размаза AMD. От средата на 2006г. AMD отстъпи палмата на първенството и до съвсем скоро нямаше какво да предложи като конкурентен продукт. Това до какво доведе - за пример октомври 2006г. си купих процесор E6300 за 180$. Днес един E 8200 струва 180$, а миналата година гонеше 250$. Или какво се получава за повече от 2 години новите ревизии Core2 Duo процесори не само че задържаха цената си , но я и увеличиха за еднаква производителност (с отчитане резултатите при overclock 24/7). Новата платформа Intel i7 направо изби рибата , като цена. За нея всичко е скъпо - процесор, дъно, памет. При това положение -добре е че има и втори производител на пазара. Phenom II X4 отстъпва минимално в производителност, но е чувствително по-евтин като платформа от Intel i7. Например аз сериозно бих се замислил преди да си взема нова машина с Intel i7-920 2.6GHz процесор, когато с половината пари мога да напазарувам същата мощ базирана на AMD платформа с Phenom II X4 3,0GHz процесор.
На посочените основания , но в други сегменти на хардуерната индустрия аз бих се радвал VIA Nano успешно и бързо да се наложи като процесор при Net-буците. Също така ми се ще Nvidia да пуснат бързо Tegra (SoC , ARM архитектура с вграден мощен 3D ускорител) за MID устройствата, след това да направят успешен процесор за x86 пазара.
Приятно и полезно е да се наблюдават мини-революциите на портативни устройства, като iPhone и Eee PC. Те здраво раздвижиха стагнираните сегменти на пазара (с установени високи цени и липса на иновации от години). Скоро ще видим в действие едни SoC чипове от 2006-2007, който едва сега (вече морално позастарели) си пробиват път на пазара. Имам в предвид процесорите TI34xx в основата на очаквания супер-смартфон Samsung i8910 Omnia HD. Новата вълна от Cortex A9 ARM архитектура и приложението и в TI4xxx 32nm чипове е вече тук, докато старците тепърва влизат в употреба! Същото положение е и при Xscale (WinMo) устройствата. Скоро дебютира Intel Monahans процесора от 2005г (сега под името Marvell PXA930) в комуникаторите ASUS P565/Р552. Перспективни мобилни 3D видео ускорители от 2005-2006г на ATI, Intel и Nvidia така и не стигнаха до влагане в производство. Трябваше да се появи iPhone за да разрине заспалият с години пазар на "умни" телефони и джобни компютри.