Stalker

Забравих да добавя нещо важно!

Преди да отвориш бутилката с бира. .

Не забравяй да я измиеш добре.

Не лоша идеята да се използува сапун или някои от предлаганите в търговската мрежа препаратите за измиване на съдове за хранене.

Поздрави Б.

Аз също съм много любопитен, да науча поне едно от тези изключения.

Поздрави Б.

Водород и хелий. При адиабатно разширение те се загряват. Инверсните им температури

за значително по-ниски от стайната.

Имай предвид че нищо не идва от нищото. Да при разширяване всеки газ ще се охлади. А и при повишаване на налягането много газове ще се втречнят (всички ако се охладят до температура под тяхната критична). Но при повишавана на налягането се увеличава температурата. Същи така при втечняване се отделя топлина. Така че ако искаш да получиш охлаждане, трябва да сгъстиш даден газ, след това да изхвърлиш получената топлина някъде където няма да пречи и чак след това да го разшириш. На този принцип като се добави съответното втечняване и изпарение работят хладилниците и климатиците.

" Да при разширяване всеки газ ще се охлади."

Не всеки. Има и изключения.

Законът на Авогадро е в сила при 0 градуса по Целзий. При такава температура няма парциално налягане на водни пари. Има воден аерозол - мъгла, смес, а не разтвор. При по-голяма височина температурата става още по-ниска - става отрицателна по Целзий. Мъгла и облак е едно и също нещо. И децата знаят, че мъглата е по-тежка от въздуха. Никой досега не е обяснил, как и защо по-тежката мъгла се издига на хиляди метри височина. Както и ти не можеш да обясниш. Само мистер Сенко можеше да обясни тази аномалия по друг начин, но почина горкият.

Аз обясних процеса научно, но не вдяваш, Тогава измисли друго обяснение, но не цитирай такива недомислици.

"Законът на Авогадро е в сила при 0 градуса по Целзий. При такава температура няма парциално налягане на водни пари."

Тц-тц-тц...Пенчо, ти направо уби коча с лопатата! Ти, не си ли виждал как изсъхва замръзнало пране без да се размразява?!

Я, обясни, как то хем е замръзнало, хем изсъхва, щом (според теб)при тази температура водата не би следвало да се изпарява?

Приятелски съвет: Занимавай се с по-простички неща.С такива като за теб. Очевидно е, че си много, ама много далече от разглеждания въпрос.

Моля задачата да бъде подробно решена. Краен срок 15.12.09г. Относно заплащането може да ме намерите на Skype: nm11235 или PM. Благодаря!

Отговорът е 9.7977 kJ. Колко предлагате за подробно решение?

Ти, очевидно, си наясно, че щом плътността на някаква течност надхвърли предварително

определена критична стойност, то тя вече не е в състояние да завихря мехурчета въздух

по предложения механизъм. Обясни ми, откъде следва всичко това, защото аз не се се-

щам. От последният ти пост не става ясно какво точно казваш.

Обаче водата е 600 пъти по плътна от въздуха,докато цигареният дим спрямо въздуха ?

Не схващам в каква връзка го казваш. В смисъл - и какво от това?

Ефектът има научно обяснение,но вярвам не е лесно със силата на мисълта да се стигне до него.

Гледайте клипа,и кажете кое е странното в него

Виж Това!!!

Мисля, че светлите пръстени, които се виждат в клипа, са от мехурчета фино диспергиран

въздух. Те са сравнително устойчиви и се поддържат в това състояние заради завихрената

около тях по подходящ начин вода. Получени са по аналогичен начин, на начина по който се

получават кръгчетата от цигарен дим. Това, според мен, е обяснението.

Ако режимът на изплуване на въздушният мехур е ламинарен, а това е така, когато

критериите на Архимед, Ляшченко и Рейнолдс са съответно Ar<3.6, Ly<2*10^-3 и Re<0.2,

законът на Стокс за частица със сферична форма се изразява от следната формула:

w = (d^2(P - Pc))/(18Mc) , където:

w - скоростта на утаяване/изплуване на частицата [m/s]

d - диаметър на частицата [m]

P - плътност на частицата [kg/m^3]

Po - плътност на средата [kg/m^3]

Мс - динамичен коефициент на вискозитет на средата [Pa*s]

Определянето на скоростта на утаяване/изплуване на единична сферична частица

в неподвижна и неограничена среда по обобщен метод, който е валиден за какъв

да е режим, става по следния начин:

1. Определя се критерия на Архимед

Ar=d^3*(P - Pc)*Pc*g

g - земното ускорение

2. С изчислената стойност за Ar се определя критерия на Рейнолдс (Re) или

критерия на Ляшченко (Ly)

Ly = Re^3/Ar = w^3*Pc^2/(Mc(P - Pc)*g)

или

w=(Ly*Mc*(P - Po)*g/Pc^2)^(1/3)

За частица с неправилна форма, скоростта на утаяване/изплуване се определя

по същия начин от критерия на Ляшченко но d във формулата се заменя с dэ,

където dэ е еквивалентният диаметър на частицата, който се определя по

формулата:

dэ=1.24*((М/Р)^(1/3)), където

М - масата на частицата [kg]

P - плътността на частицата [kg/m^3]

Здравейте.

Имам един въпрос относно скоростта на изплуване на въздуха. Т.е . каква ще бъде скоростта на въздушен мехур с обем 0.001 м3, който се издига към повърхността от дълбочина 20 м/ става въпрос за водна среда/. Скоростта постоянна ли остава или се променя с промяната на налягането на водата?

Въздушен мехур с такава големина, при издигането си към повърхността непрекъснато

ще променя както обема, така и формата си, което напрактика ще направи невъзможно

теоретичното пресмятане на времето, за което той би се издигнал до повърхността. За-

дачата се усложнява допълнително от това, че по време на издигането си, той ще се

разбие на неизвестен брой по-малки и различни по големина мехури. Ако обаче, идеа-

лизираме задачата, като приемем, че мехурът е със сферична форма, която не се нару-

шава при неговото издигане, бихме могли да я решим. При тази идеализация, скоростта

с която той ще се издига към повърхността непрекъснато ще се увеличава, защото и

обемът му ще расте поради непрекъснатото понижаване на налягането.

Склонна съм да се съглася със Stalker. Скоростта на светлината е една от константите. Айнщайн е написал обстойно своите трудове относно това. Обаче в част от мненията в този раздел има нещо вярно. Не научно обяснено, но все пак. Според едно от предположенията ако едно тяло се ускори до скоростта на светлината скорост, то времето за него буквално няма да съществува. Ако я задмине( не знаем дали това е възможно), то ще следва, че до момента няма да знаем какво ще стане с него. Дали има или няма такова "нещо" във Вселената, засега не знаем. Но да разсъждаваме относно време-пространството. Нима за такова тяло времето "спира"?

"Според едно от предположенията ако едно тяло се ускори до скоростта на светлината скорост, то времето за него буквално няма да съществува."

Това не е предположение. Забавянето на времето също е доказано експериментално по много начини. Например,

такова доказателство се получава при ускоряване на елементарни частици до високи скорости в някой от уско-

рителите. Движещите се с висока скорост елементарни частици "живеят" по-дълго отколкото тези в покой. Нещо

повече! Предсказаното от Теорията на относителността забавяне на времето понастоящем задължително се при-

лага в съвременните GPS-ситеми. Без отчитането на това, те не биха били точни.

"Нима за такова тяло времето "спира"?"

Да, за такова тяло времето спира. Светлината е поток от елементарни частици (фотони), които се движат точно

със скоростта на светлината. Техният "живот" е безкрайно дълъг точно по тази причина, защото времето за тях

е спряло.

Да ама не. Ускорителите на частици (електрони най-често) опитват да правят точно това - взимат електрони и почват да ги засилват все повече и повече. Е да, ама електроните дори не достигат скоростта на светлината, а вместо това почват да увеличават теглото си и така се получават всевъзможни частици (включително понякога и антиматерия), които физиците изследват.

Скоростта на светлината е относително явление. Да си представим самолет, който се движи със скоростта на светлината. Ако в този самолет има човек и той се опита да мине от опашката към носът на самолета, то той ще се движи със скорост по-голяма от тази на светлината, т.е. е невъзможно. А какъв закон ще го закове да не мърда???

Без да съм физик си мисля, че скоростта на светлината е нещо като скоростта на звука. Дозвуковите самолети са с коренно различна архитектура от свръхзвуковите - при едните капковидната форма е оптимална, а при другите заострената със скозена "опашка". Ако засилиш дозвуков самолет със скорост по-голяма от тази на звука, то той ще се разпадне. Предполагам че и вакумът е нещо подобно - ако засилиш някой атом със скорост по-голяма от тази на светлината, то той може би ще се разпадне.

Позволявам се да пише такова "философско есе", защото цялата тема тук е в ненаучен стил...

"Скоростта на светлината е относително явление."

Не е относително явление. Скоростта на светлината е фундаментална константа.

Това е доказано експериментално по стотици различни начини.

"Да си представим самолет, който се движи със скоростта на светлината. Ако в този самолет има човек и той се опита да мине от опашката към носът на самолета, то той ще се движи със скорост по-голяма от тази на светлината, т.е. е невъзможно. А какъв закон ще го закове да не мърда???"

Работа е там, че движещите се предмети се скъсяват в направлението на движение.

Скъсяването е особено забележимо при скорости съизмерими със скоростта на свет-

лината. Ако, както казваш, въпросният самолет се движи точно с тази скорост, то

неговата дължина ще е точно нула, така че няма никакво противоречие.

P.S. Един приятелски съвет. За да се правят вярни логически разсъждения и заключения

по тема като тази, трябва поне в минимална степен да се познава СТО. В противен случай

винаги се стига до неверни заключения, меко казано.

Пак ти повтарям, драги - не си компетентен /с оглед на нулевата си природонаучна подготовка/ да прецениш дали доказателствата, които съм поместил са 'лъжливи', 'заблуждаващи' или не. Следователно всяка дискусия с теб е чиста загуба на време, а аз определено имам по-приятни занимания от това да ти доказвам каквото и да било /не за друго, а просто съм преценил, че си безнадежден случай/. Айде със здраве, рови и чети, пък току виж стане чудото и мозъкът ти се понагъне маалко.

Много правилно си преценил, че всяка дискусия с Рокчо е чиста загуба на време. Той, изключително много прилича на един Петков, който се

подвизаваше в клуб "Физика" на www.dir.bg. За щастие, вече не е там. Премести се в клуб "Философия". намери си мястото дет' са вика.

Крайно време и Рокчо да си намери правилния клуб.

АНАЛИЗ

на книгата на Стивън Хокинг “ВСЕЛЕНАТА В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА”

Истинската Наука не е конюнктурен политически слънчоглед

или сиропиталище за неадкватни научности, а ярко самобитно

оригинално адекватно Слънце !

1.1. Дефинирани са 9 времеви понятия. Липсва само една дефиниция - на физичната същност на самото време. По тази причина всички други понятия стават неопределени и се обезсмислят.

1.2. Дефинирани са 19 понятия, съдържащи понятието пространство. Липсва само една дефиниция - на физичната същност на самото пространство, поради което всичките 19 понятия се обезсмислят заради своята неопределеност.

1.3. Дефинирани са 9 понятия, съдържащи понятието енергия. Липсва само дефиницията на самата енергия, поради което всичко става безсмислица.

1.4. Дефинирани са 7 понятия, съдържащи понятието материя. Липсва само една единствена дефиниция – тази на самата материя, която липса проваля из

основи всичко казано до тук.

1.5. Дефинирани са 12 понятия, съдържащи понятието гравитация. Както и преди, така и тук липсва най-важната дефиниция - тази на понятието гравитация.

1.6. Дефинирани са 16 понятия, съдържащи понятието сила. Тук пак липсва най-важната дефиниция – тази на силата.

1.7. Дефинирани са 9 понятия, съдържащи понятието поле. Тук основното понятие поле е дефинирано, само, че по много странен начин: “Нещо, което

съществува в цялото пространство и време, в противоположност на частицата, която съществува само в една точка в даден момент”. Това дефиниране явно представлява нов метод в науката, когато едно “нещо”(поле) се дефинира чрез други три недефинирани неща ( пространство, време, частица). Да, странен, много странен “научен” метод!

1.8. Дефинирани са 6 понятия, съдържащи понятието маса. Приложен е

същият изумителен “научен” метод на дефиниране: ”Маса, това е количеството материя в едно тяло; неговата инерция или съпротивлението на ускорението в празното пространство”. Недефинираните базисни понятия са: “материя”, “количество материя”,”пространство”, “празно пространство”.

1.9. Дефинирани са 6 понятия, съдържащи понятието заряд. Липсва само дефииницията на самия заряд.

1.10. Дефинирани са 5 понятия, съдържащи понятието скорост. Тук е дадена някъква много странна дефиниция: “Скорост. Число, описващо бързината и

посоката на движението на един обект”. По принцип скоростта е физична величина, а “числото” според великия математик Ойлер1 представлява “отношение, в което една величина се намира спрямо друга, приета за единица”. По тази причина с чиста научна съвест можем да считаме, че физичната величина скорост не е дефинирана, а следствие на това са недефинирани и останалите “дефиниции”, в които понятието се използва. Замяната на скоростта с понятито “бързина” можем да отблежим само с една усмивка.

1.11. Дефинирани са 10 понятия, съдържащи понятието квант. Дефиницията на кванта е следната: “Неделима единица, в която вълните могат да бъдат

поглъщани или излъчвани”. Тъй като тук основната действаща физична величина е “вълната” ще потърсим нейната дефиниция, след което ще извършим нашия анализ на понятито “квант”.

1.12. Дефинирани са 17 понятия, съдържащи понятието вълна. За наше голямо съжаление не открихме дефиниция на самата вълна, така, че всички понятия, съдържащи понятието вълна, са неопределени и недействителни.

1.13. Дефинирани са 11 понятия, съдържащи понятието светлина. Самата

светлина като физична същност не е дефинирана, така, че всички включващи я дефиниции пропадат.

1.14. Дефинирани са 26 понятия, съдържащи понятието частица. Липсва само

дефиниция на самата частица, което обезсмисля всичките частицосъдържащи дефиниции.

1.15. Дефинирани са 29 понятия, съдържащи понятието измерение. Липсва дефиницията на самото измерение. Също така липсва даже намек за използвана измерителна система. Получава се някъкъв абсурден абсурд-наука без измерения, Та това е просто една нищожна наука. Тук можем с абсолютно чиста научна

съвест да прекратим нашия същностен анализ на нищо-вселената в орехова черупка. Но ще продължим от чисто човешко любопитство, за да открием (може би) някъкви неизвестни до момента методи за изучаване на заобикалящия ни материален свят без да го околичествявяме, т.е. без да го измерваме.

2. Съдържание. Книгата се състои от седем глави. Както казва самият автор “…сегашната книга…повече прилича на дърво. Първа и втора глава образуват централен дънер, от който се разклоняват останалите”. Ще започнем от“централния дънер”, т.е. от първите две базисни глави.

2.1. Първа глава. Кратка история на относителността. Как Айнщайн положи основите на две фундаментални теории на двадесети век: общата тория на относителността и квантовата теория. След кратка биография на А. Айнащйн се бележи краят на 19 в със

съществуването и краха на теорията на хипотетичния етер, позволяваща“ …едно пълно описание на Вселената”. От стр. 204 научаваме, че “Етер-това е

хипотетична не- материална среда, за която се е предполагало, че изпълва цялото пространство. Идеята, че за разпространението на електромъгнитно лъчение се изисква такава среда, вече не е е защитима”. Тук задължително трябва да отбележим, че и използваните от автора в дефиницията на етера същностни понятия “не са защитими”.

1. На стр. 207 четем: “ Радиация (лъчение), това е енергията, пренасяна от вълни или частици през пространството или някъква друга среда”. Първото, което се набива в погледа, а от там и в мисълта е, че понятието “лъчение” се изразява чрез неопределеностите: енергия, вълна, частица,

пространство, някъква друга среда”. 2. Използвано е понятието“нематериална

среда” при условие на недефинираност на базовото понятие материя”. 3. Приложен е невероятен научен подход, когато една неопределеност-

пространство- пояснява както поясняващата, така и пояснената неопределености. Следва недоказване на хипотетичната нематериална среда етер въпреки старанията на тогавашните учени ( Алберт Майкелсон, Едуард Морли, Джорж Фитджералд и Хендрик Лоренц). При провежданите опити за доказване на етера, експериментаторите са използвали и все още неопределените физични величини: светлина, скорост, скорост на светлината, време. През 1905 г се намесва и Айнщайн, който“…посочва, че ако никой не може да установи дали се движи или не през пространството, понятието за етер е излишно. Следват специалната и общата теории на относителността. “ Специална относителност – теория, основана върху идеята, че законите на природата трябва да бъдат едни и същи за

всички наблюдатели, без значение как се движат те в отсъствие на гравитационно поле”. “ Обща относителност – теория, основана върху идеята, че законите на природата трябва да бъдат едни и същи за всички наблюдатели, независимо от това, как се движат те. Тя обяснява силата на гравитацията в термините на кривината на едно четиримерно пространство-време”. В тези теории основният понятиен апарат се състои от: време, пространство, светлина, скорост, скорост на светлината, закон, природен закон, измерение, пространство-време, гравитация,енергия, маса. За всеобщ ужас, те все още са недефинирани, т.е.

неопределени. Въпреки това на стр.12 четем: “Едно много важно следствие от относителността е връзката между маса и енергия”. Като аргумент в полза на това твърдение се привежда “знаменитото уравнене на Айнщайн Е=m c2 “. Да, много странен аргумент! Та в това уравнение всички използвани физични величини все още са неопределени: маса, скорост, светлина, скорост на светлината. Абсурдна е мисълта физичната величина енергия да се определя от произведение на две други неопределени физични величини:“маса” и “скорост на светлината”.

Тук задължително в интерес на историческата и научната истини трябва да се отбележи и подчертае за невежите “учени”, че “с” в никакъв случай не е “скорост на светлината”, а електродинамичната константа на великия английски физик Максуел. Настояваме всички физични невежества да запомнят това веднъж за винаги! И, учени братя-физици, от тук нататък без кражби! Да не позорим майката Наука! Интерпретацията на теорията на относителността установява противоречие с Нютоновия закон за гравитацията, който гласи, “ че ако някой измени разпределението на материята в някоя област на пространството, изменението на гравитационното поле ще се почувства едновременно навсякъде другаде във Вселената. Това би означавало не само, че човек би могъл да изпраща сигнали по- бързи от скоростта на светлината ( нещо което е забранено от теорията на относителността), но и за да се знае какво означава “едновременно”, е необходимо да се въведе съществуването на абсолютно или универсално време, което теорията на относителността е отменила в полза на собственото време”.

От този пасаж разбираме, че:

1. Неопределената материя може да се разпределя в

някои области на неопределеното пространство, което разпределение предизвиква изменение на гравитационното поле, т.е. на “ средството чрез което (неопределеността) гравитацията съобщава своето въздействие”. 2. Понятията: гравитация, материя, пространство, Вселена, светлина, време са различни физични същности, които ние съвсем не знаем какво представляват, но въпреки това различаваме и интерпретираме. Добре сме, няма дума!

Но, да продължим хронологията. През 1912 г Айнщайн преодолява противоречието между неговата относителна теория и Нютоновата гравитационна теория като огъва постранство-времето. При това той “борави с такова пространство, което е лишено от всякъква материя и каквито и да са физични

полета, с изключение на гравитационното поле, което не нарушава пустотата”. От тези мисли на Айнщайн с чиста съвест можем да заключим, че Айнщайновата относителна теория се отнася за едно въображаемо огънато нищо. Но не такава е логиката на автора. На стр.21 той счита, че “Айнщайновата обща теория на относителността превърна пространството и времето от пасивен фон, на който протичат събитията, в активни участници в динамиката на Вселената. Това доведе до голям проблем, който остава на предния фронт на физиката на 21в. Вселената е изпълнена с материя, а материята изкривява пространство- времето по такъв начин, че телата падат едно към друго”. Тук на всяка цена трябва да спрем за малко и си поемем дъх, защото можем да се побъркаме от неописуемата нелогичност. От една страна неопределната “ Вселена ” е “ изпълнена ”

с неопределена “материя”, която има свойството да “изкривява” неопределеното “ пространство-време ” така, че неопределените “тела да падат едно към друго”. От друга страна нещото “ Вселена ” е вместилище на нещото “ материя ”, нещото “ пространство-време ” и нещата “ тела ”. При това те са различни по своята същност и проява неща. Така “материята” изкривява отвън “ пространство- времето ” ( тъй като от никъде не личи, че тя се намира вътре в него), за да могат вътрешно в неговите гънки телата да падат едно към друго. В такъв случай нещото “пространство-време” е реално, т.е. материално, значи измеримо. Тогава старанията на Айнщайн да го “ лиши от всякъква материя и каквито и да са физични полета ” са безрезултатни.

Но така всичко става много объркано… Тогава какво да правим ? Тогава тогава, тогава…ще замижим и ще продължим нататък!

2.2. Втора глава.

Формата на времето. Айнщайновата обща

относителност дава форма на времето. Как това може да бъде съгласувано с

квантовата теория. “Общата теория на относителността комбинира времевото измерение с трите измерения на пространството, образувайки това, което се нарича пространство-време…Никой не може да изкриви пространството, без да въвлече в това и времето. Така, че времето има форма . Тук ще приведем използваните понятия като доказателства за обосновка на това твърдение: физична Вселена, времево измерение, три измерения на

пространството, крайност и безкрайност на времето, реално тяло, материя на Вселената, глобална структура на пространство-времето, положителна енергия, светлинни лъчи, светлинен конус, космично микровълново фоново излъчване, Голям взрив, времето е крушевидно, гравитационна сила, квантова теория на гравитацията, безкрайна плътност на материята на Вселената, сингулярност, точка, области, непрозрачни за микровълните, температура. Всичките те директно или чрез поясняващите ги понятия са неопределени. Независимо от това авторът ги използва и “ доказва ” постулативно, че времето има “ крушовидна форма ” (стр.40, 41). При това основен аргумент е така нареченият “светлинен конус”, оформен от координатна система, в която “пространството” е хоризонталната

координата, а “времето”-вертикалната. Безусловно това разположение на координатите е някъкво необосновано с нищо своеволие. Защото от никъде и от нищо не следва разнопосочността на формиращите единното цяло “пространство- време” физични величини “пространство” и “време”. Единното “пространство- време” предполага и единна “крушовидна форма”, т.е. “пространството” също трябва да е “крушовидно”.

2.3, 2.4, 2.5, 2.6 и 2.7.

Трета глава.

Вселената в орехова черупка.

Четвърта глава.

Предсказвайки бъдещето.

Пета глава. Закриляйки миналото.

Шеста глава. Нашето бъдеще. Star Trek или не?

Седма глава. Бренен нов свят.

В тези глави авторът използва известните вече неопределени понятия за

доказване на специфични виждания за проявите на абсолютно неопределената от него “Вселена”. Добавени са само още няколко неопределености като “вакуумна енергия”,“черна дупка”, “тъмна материя” и т. н., които включват недефинираните базисни понятия: материя, маса, енергия гравитация…”Вакуумна енергия. Енергия, която присъства дори в привидно празно пространство.Тя има любопитното свойство, че за разлика от присъствието на маса, присъствието на вакуумна енергия предизвиква ускоряване на разширяването на Вселената”. “Черна дупка. Област от пространство-времето, от която нищо, дори и светлината не може да избяга, тъй като гравитацията е толкова силна”. “Тъмна материя. Материя в галактиките и галактичните купове, а възможно и между куповете, която не

може да бъде наблюдавана директно, но която може да бъде дедектирана посредством нейното гравиитационно поле. Около 90 % от материята във

Вселената е тъмна материя”. Тук не ни остава друга възможност, освен да за да дем отчаяният въпрос: а останалите 10 % какво представляват ? Не знаем що е материя и как се измерва, но знаем определено, че 90 % от нея са ненаблюдаеми, но “тъмни”, като знаем също така определено, че останалите 10 % съществуват, но абсолютно не знаем какво представляват и къде се намират. Това се казва “съвременна физична логика”. На това място прекратяваме своя същностен анализ , за да не се побъркаме окончателno.

Какво ще кажат знаещите за този анализ?

www.physics.del.bg

Вместо да се занимаваш със Стивън Хокинг да беше прочел нещо по като за теб.

Можеш да започнеш с учебниците, да речем, от средния курс (дано да не те над-

ценявам), а не да се захващаш с него, че и анализи да му правиш. Все едно, аз

да взема да прочета една книга по балетно майсторство и да взема да и правя

анализи. Просто ми става смешно само от вероятността да ми хрумне подобна идея.

P.S. Rockbul! Щях да кажа "приятелю", но знам, че не си ми, и го пропускам.

Дръж се малко по-сериозно, когато постваш такива теми. Казвам го съвсем

приятелски. Не че това ще те промени, но поне знам, че съм казал каквото трябва...

K=(P.S)/{х.(T1-T2)}

K-въпросния коефициент

P-мощност на топлинния поток (Q/t)

S- сечението ,през което преминава топлинния поток

х- пътя, който изминава топлинния поток

Т1-Т2 -делта Т, разликата м/у температурата в двата края на топлопровода

Формулата щеше да е добра, ако отчиташе и топлината, която отдава топлопровода

около себе си.

Да, възможно е да бъркам. Знам "константата" на медта (400W/m.K) и искам да пресметна колко градуса "пад" ще има върху меден детайл при определени условия (P, S, x). Ползвах някаква формула от wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Thermal_conductivity), но явно не смятам правилно и възникват неточности. Конкретния пример е медна шина със сечение 4см^2 и дължина 5см. При нагряване със 100W би трябвало температурния пад да бъде 32 градуса ,реално се получава два пъти по-малко (10-15). На какво се дължи тази рзлика в резултата? Какви са точните условия ,при които коефициента и формулата могат да бъдат използвани?

Я, дай да видя въпросната формула и тогава ще коментираме.

Здравейте!

Имам въпрос свързан с формулата за коеф. на топло проводимост. Знам, че мерната му единица е W/m.k, но при практически задачи (охлаждащ радиятор) възникнаха сериозни неточности. По лично мои сметки топлопроводимостта зависи право пропорционално на пренасяната мощност и контактната повърхност ,и обратно пропорционално на дължината и температурната разлика между двата края на тялото. Намереното в google е на непонятния за мен английски и ме хвана яд, че загубих учебника си по термодинамика. Ще бъда безкрайно благодарен ако ми помогнете с точната формула и пример, по който се прилага.

Да не би да бъркаш коефициента на топлопроводност с коефициента на топлопреминаване?

Коефициентът на топлопроводност е константа, която зависи само конкретния материал и от

нищо друго, докато коефициентът на топлопреминаване е функция на много неща и се

изчислява доста сложно. Без необходимата литература, изчислението става невъзможно.

а цена за грам да ми кажеш онтировачно ?

Могат да се намерят 100гр. и за 10 лв.

Привет!

Навярно сте чували за опитите с пускане на различни музикални стилове и растения. Въпреки противоречивите резултати най-честите изводи са, че класическата музика се отразява добре, метълът лошо и т.н.

Въпросът ми е:

Какви са физичните характеритики на звука при гореспоменатите два стила и ..... поп-фолка? Не търся някаква конкретика, а даже само обобщения.

Ами, то се знае от край време, че силният шум (метъл) влияе отрицателно

на живите организми.

Абе да ви кажа какво мисля аз всичко е хипотеза докато не се докаже ....аз мисля че има нещо което е по бързо от светлината но просто не сме го открили още ...пример - преди 1492 година учените на това време са си мислели че света е една плоскост докато Колумб не е доказал противното....Тай че мога смело да каже че ОЩЕ НИЩО НЕЗНАЕМ за заобокалящата ни вселена.Имаме много предположения но не и отговори.Ако някаои иска да си свали от zamunda.net филмчето "Гръм от ясно небе" и ще видите че не всичко е така както го обясняват някой хора.

Ами, направих си труда и изгледах филма. Както и предполагах той се оказа една голяма шитня.

Това, което може да се каже със сигурност за него е, че е направен манипулативно и тенденциозно.

Много прилича на един филм, който даваха преди години - "Спомени от бъдещето". Във връзка с това,

няма да ми омръзне да повтарям: - Момчета и момичета, ако наистина ви пука за истината, недейте да

удовлетворявате жаждата си за знания с подобни филми, научно-популярни списания, вестници,

телевизионни канали и други подобни. Това може да стане само със сериозна литература, а такава

има в изобилие и не е трудно да се намери, ако истински се интересувате от наука. Вярно е, че в

сериозната литература, нещата не звучат така загадъчно , колоритно и магично, но нали ние се

интересуваме само от истината?

Ами добре, ама пак да питам.

Виждал съм коронен разряд, ама в този случаи не се виждаше нищо. Когато съм го виждал ми мирише на озон, а в този случаи не усетих нищо. Чувал съм коронен разряд и той е по-скоро като множество на брой микроексплозии, а не като равномерно бръмчене.

Не се е виждало нищо, защото е било денем и защото коронните разряди са обикновено слаби.

Аз, например, съм виждал снимка на далекопровод, направена по време на разразила се лятна

буря. Проводниците светеха като луминисцентни тръби. Дори самите проводници не се виждаха

от светлината. Тъй като напрежението е променливо (синусоидално), коронните разряди изчезват

напълно, когато напрежението спадне под определено ниво по абсолютна стойност (по синусоидата)

и се появяват когато премине това ниво. Переодичното им появяване и изчезване е бръмченето.

то премине това ниво

Здравейте.

Имам следното питане. Дръжките на очилата ми (надявам се че използвам правилната дума) са на шарнирен принцип, разбира се могат да се сгъват като всички очила и могат даже малко да се разгъват навън.

Един ден им отвих болтчетата и не можах да ги завия наново тъй като двете дупки (дупката на дръжката и дупката в рамката към която се закрепва дръжката) не пасваха идеална. Болта беше точно толкова дебел, колкото всяка от дупките и след като не пасваха не можех да го завия.

Дадох ги в една оптика да ми ги оправят и ми върнаха моите си болтчета, а ми бяха сложили нови. Дръжките бяха разменени и ги дадох на друга оптика, които пак не можаха да използват фабричните болтчета, и те сложиха нови.

Аз очилата си ги оправих само искам да се образовам малко, защото ме хвана много срам че уча за инженер (не толкова машинна специалност) и не знам какво представлява шарнира ? и какво точно означава шарнирно свързване.

Във оптиката ми показаха един от новите болтове и той изглеждаше така:

Незнам дали тази снимка е точно на болт, но въпроса е, че в горната част е по-дебел и след завиването му долната част - по-тънката се отчупвала и за това тези болтчета са за еднократна употреба. Като че ли тънката част при такива дупки, които не пасват точно служи за да подведе болта в правилна посока ??

Бих бил много благодарен, ако някои хвърли светлина.

п.с. даже сега се усещам, че може би е по-правилно да се каже винт от колкото болт, но мен ако питате не знам каква е разликата ?

"даже сега се усещам, че може би е по-правилно да се каже винт от колкото болт, но мен ако питате не знам каква е разликата ? "

Винтът е само част от болта. Винтът заедно с гайката се наричат болт.

Да питам нещо, което ме заинтересува.

Вчера бях на разходка из едни планини и гори и попаднах под високоволтова линия. Под жиците се чува постоянно бръмчене.

Та защо жиците бръмчат?

Това някаква резонансна честота от вятъра и другите трептения ли е?

Или е друг феномен?

Жиците "бръмчат" заради тъй наречения коронен разряд. Той неизбежно се появява

при пренос на електроенергия с използване на високи напрежения от порядъка на

стотици киловолти. Този ефект е особено силен при йонизиран въздух, например

в лятно буреносно време. Бъмченето всъщност са звуците, които издават хилядите

искрови разряди около проводниците. Коронният разряд е чиста загуба на електро-

енергия. За намаляването на тези загуби, всяка от трите фази се прави от няколко

проводника (обикновено два или три) вместо от един, които са на известно разстоя-

ние един от друг.

Здравейте,

Имам един въпрос към всички - да помислите и да ми помогнете в чуденето.

Въпрос:

Ако, скороста на светлината е най - голяма спорд Айнщаин. Как така има сила на материален обект, която да може да я спре и затвори в себеси. (знам сега ще кажете едното е скорос, а другото е сила - за какво говориш бе човек). Това, което ме интересува с каква скорост се върти това тяло за да може да създаде такава гравитация (знам,че тялото е с неописуема маса и с микроскопични размери - за да го виждаме като черна дупка), но то все пак притежава маса и размер. И така на въпроса:Има ли по - голяма скорост от свтлинната??? Моля да се обосновете за да разбра къде бъркам.

Благодаря Ви Предварително!!!!

Скоростта на светлината във вакуум е фундаментална константа. Не съществува скорост по-висока от нея.

С = 299792453 m/s

Науката вече ги е обяснила. Но ти искаш да знаеш как е направен покрива на една кула, без да се интересуваш от основите и градивните елементи, а това незнам някой дали ще се наеме да обеснява, защото:

1. това е огромен материал - не случайно се изучава в училище с години. Виждам, че и на училището нямаш доверие, защото казваш, че по въпроса нищо не те е научило. Не вярвам някой да се наеме да го направи това.

2. Хубаво е, че търсиш отговорите, но ги търсиш предубедено. Всъщност бъди откровен, дали просто не искаш да затвърдиш някои убеждения в себе си- липсата на отговор, неразбираемия или трудно смилаем такъв би било много удобно.

защо да е величество, същите закони движат клетките и на ендоклетъчните и на бръмбарчета и т.н. до човека.

Rockbul е стар познайник. Известен е с това, че ходи от форум на форум като цветарка за да излага

псевдонаучните си тези. Всъщност, демонстрира дълбокото си непознаване на въпросите, които разглежда.

Почти съм напълно сигурен, че всички "знания", които той си мисли, че притежава са придобити от вестници,

списания, научно-популярни книжки и други подобни. На човека му е скучно и вероятно трудно да чете

сериозната литература по съответните теми. Нищо чудно, че в главата му се въртят подобни мисли...

клик и от къде

Зависи откъде питаш.