Здравейте... (по темата според МЕН)
Изолацията, презрението и боготворенето на даден обект не се базира само на директният контакт с лицето.
Една от многото огромни грешки на хората е че определят човекът като цяло...
Пример... с.Кошава-гр.София... знам каква е първата мисъл на всеки в този момент... и вие я знаете... и това нещо се е втълпявало на хората с години...
изрази като "селянин прост" и "софиянец" са създавани от хора, с ниско познание на психологията и редки пряки връзки със събеседник от другата страна. Но
нека да дам следният пример... (футболен запалянко (работник в даден рудник-Кмет на с.Кошава) ... на 90% от населението отговорът ще бъде "селянинът си
остава селянин" (прасе и в златна кочина да го оставиш си остава прасе) ... и това твърдение е получено от не директен контакт,
мисълта ми е че ако на първите двама мадежи ("селянин прост" и "софиянец")
им дадеш шалчета на Левски и ги пратиш на финалите (дай боже ) дали тези така наречени "коренно различни" хора няма да се разцелуват на следващият гол...
Глобалният проблем на ограничените хора не е бавното развитие а изолацията, комплекстноста и недоверието към себе си и околните.
(Още веднъж напомням че мнението е лично МОЕ)
И като казвам "недоверие" имам предвид откровенноста на хората...
и тук вече обръщаме внимание на една мащабна дума (съмнение)
как може един човек да се довери и приобщи към някой, чието съградско население го е пренебрегвали и отричало с години.
Характеристика неможе да се орави в общ план... хакактеристика може да се направи на нещо неодушевено, уникално или копирано на 100%, това е всичко друго но не и човешкият характер
смисал всеки знае какво може да се очаква от едно куче... най-лошото което може да ти направи е да те нарани физически, докато човек се бои повече от психическата ранимост... тя от своя страна може да се нанесе от интрнет, телевизия, радио и почти всичко с което индивидът може да борави...
Но да си зададем следният въпрос... (Искаме ли да бъдеме наранявани? Ако не защо си го търсим?) ... Малко отклонихме темата... но само по този пъм можеме да надникнеме в психиката на даден човек... ако разбереме какво го прави такъв какъвто е... 100% от насесението имат еднакви дразнители...
но се разделят и често сменят местата на 2 групи (50% драснител-50% потърпевш) ... и някъде там измежду тези размисли искам да ми отговорите на един въпрос... "С каква цел четете тази статия, щом на всички подсъзнателно ви е ясно че такова изследване не е по силите на човешкият разум."
Открийте какво ви кара да продължавате... искате да дадете по объркващо мение от моето или просто, заинтересован сте или просто за момента нямате по-приятно занимание...
Видяхтели как концентрирах вниманието ви в мен... и след това мение аз ще имам 50% дразнител... въпросът е кое в мен ви кара да ме мислите за враг или човек със сходно до вашето мнение? Ако ви кажа къде жидея, с какво се храня, какви дрехи обличам и т.н. е гарантирано че ще повлияе на мнението ви за мен, приемайки ме като индивид от групата средностатистически българин.
и т.н. и т.н.
И всичко това е заради проблемът че хората немогат да приемат човека като ЧОВЕК, както кучето като КУЧЕ. Има разделение и то проблемно голямо.
И точно това ни прави толкова различни, непоносими, приятни и неприятни и в същият момен толкова уникални като вид, че едвали има психика способна да побере неразбраната съвършенност на човека.
Благодаря Ви.