mireto

Ето малко "научна" насоченост по тази тема: Кратка история на бирата Между 10000 и 15000 години шумерите прекъснали нормандското си ловуване и се събрали и заселили във ферми. Зърното била първата домашна култура, с която започнал фермерския процес. Най-старият запис за варене на бира са на около 6000 години и се отнасят до шумерите. Шумерия се намира между реките Тигър и Ефрат и включвала Месопотамия и древните градове Вавилон и Ур. Разказват, че шумерите открили ферментацията като процес по случайност. До ден днешен никой не знае как точно се е появила, но е възможно къс хляб или зърно да са се намокрили и след кратко време да са започнали да ферментират. Печат на около 4000 години е шумерския химн за Никаси, богинята на пивоварството. Той също така е и рецепта за правене на бира. Описанието за правене на бира на тези древни гравюри на шумерски са най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следвано от пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”. Може би печеният хляб да е бил подходящ начин за съхранение и транспортиране на суровината за правене на бира. Шумерите успели да повторят този процес и са смятани за първата цивилизована култура, която произвеждала бира. Те открили „божествена напитка”, която определено била смятана дар от бога. Вавилонците управлявали Месопотамия след като Шумерската империя била разрушена през второто хилядолетие преди Христа. Тяхната култура е наследена от шумерите и затова те също били майстори на правенето на бирата. Днес е известно, че във Вавилон са знаели как да варят 20 различни вида бира. В древните времена бирата била мътна и нефилтрирана. Използвана била сламка за пиене, за да се избегне утайката, която е много горчива. Бирата от Вавилон била експортирана и разпространявана и в Египет. Хамурапи, известен вавилонски цар, издал най-стария сборник със закони. Един от тези закони установил дневна дажба за бира. Тази зависела от социалния статус на индивида, нормалният работник получавал 2 литра, гражданските служители – 3 литра, административните служители и по-високите длъжности – по 5 литра на ден. В тези древни времена, тя обикновено не се продавала, била използвана за бартер. Египтяните продължават традицията на пивоварството. Те използвали и непечено тесто за направата на бира и добявали фурми, за да подобрят вкуса. Въпреки че ферментирането на напитките произхожда от Месопотамия, в различни форми това било правено по света под един или друг вид. Например, Чанг е тибетска бира и Чича е царевична бира, а кумис е напитка, направена от ферментирало камилско мляко. Думата „бира” произлиза от латинската „bibere”, означаваща „да пия”, а испанската дума „cerveza” произлиза от гръцката богиня на земеделието Церера. След Египет, Гърция и Рим продължили успешното пивоварене. Плиниус пише, че популярността на бирата в Средиземноморските региони била преди тази на виното. В Рим, виното било амброзия от бог Бакхус. Бирата се варяла във външните райони на Римската империя, където виното било трудно достъпно. Римляните смятали бирата за варварска напитка. Най-старото доказателства, че бирата е била варена на германска почва, е от около 800ната година преди Христа, когато амфора за бира била намерена близо до град Кулмбах. Бирата от този период не можело да бъде съхранява, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията била смятана божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух и когато тя била изпивана, духа на пиещия ставал подвластен на напитката. Древните германци смятали бирата не само за саможертва на боговете, но и те както египтяните я варяли за собствено удоволствие. Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са построили първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици. Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа. Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет. Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи. В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза. Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар. Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон. Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменяеми термини. Обаче ейл, който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант. До края на века бирата почти изцяло е изместила стария, сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира. До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета. Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска. Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон. Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейка и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час. На деканът на колежа Св. Пол се преписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял, че тапата е изхвръкнала, но вкуса и качеството са все още добри. Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива, че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира . В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки. Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден. Как се прави бирата? Процесът на биропроизводството започва с варенето. В пивоварната малца се почиства, претегля и се смила за да стане на “грис” . Грисът се смесва с гореща вода в контейнера и се оставя да престои при температура която позволява на скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт. Вертта се слага в друг съд наречен “чайник” в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват “труб”. Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното - сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното - от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго - до 30 дни, а ако се използват стабилизатори - 3 и повече месеца. След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис който се отделя се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава докато останат само не ферментиращи захари, тогава ферментерът се охлажда до 4 градуса за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба, или се продава за да бъде използвана в някои хранителни продукти. След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето бирата се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава на бирата характерния й горчив вкус, се добавя на този етап. Това от своя страна позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата. Бирата се съхранява при тази температура и всеки материал който може да навреди на външния вид, аромат и трайност изчезва. След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията се добавя за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини. Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд. Филтрираната и газирана бира се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси готова да бъде доставена по цял свят. Видовете бира В света се произвеждат около 9 милиона марки пиво. В зависимост от основните му показатели, интензивност на цвета, вкус и аромат, пивото се дели на тъмно и светло. В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното - сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека. Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното - от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго - до 30 дни, а ако се използват стабилизатори - 3 и повече месеца. Концентрацията на сухо вещество се посочва в проценти или в градуси на Балинг. Тази единица е предложена от чешкият химик проф. Карел Наполеон Балинг (1805 - 1868). Градус на Балинг е тегловен процент на екстракта, измерен в грамове, съдържащ се в 100г разтвор. Бира с малко съдържание на алкохол има плътност до 5%, със средно - до 12 %, силната бира е с плътност над 14 %. Безспорно бирата е най-вкусна, когато се сервира охладена. Оптималната температура е 6-8°С, във всеки случай не трябва да е по-топла от 10° и по-студена от 5°. Не се препоръчва да се охлажда рязко, например във фризер или да се загрява - и в единия, и в другия случай тя губи от аромата и вкусовите си качества. Няма нужда да казвам, че бутилките с бира се отварят непосредствено преди употреба. Плътността, което всъщност е концентрацията на сухи вещества в малца, доста често погрешно се смята, че посочва алкохолното съдържание на бирата. Всъщност този показател определя колко разтворени твърди вещества от изходната смес (малц, хмел и др.) са преминали в бирата. Обикновено това са 10-12%. Внимание любители на пивото: не игнорирайте този надпис, защото съдържанието на алкохол се намира в пряка зависимост от плътността на бирата. Както силно вино не може да се получи от кисело грозде, така и силна бира не става от изходна суровина с ниска плътност. Традиционната бира с 5 vol.% алкохол се получава при плътност не по-малка от 12 %. Ако купувате бира с ниска плътност и високо съдържание на алкохол, по всяка вероятност това е пиво, в което е добавено спирт. И тогава не се учудвайте, че след приятната вечер ви боли глава. За бира с 5.6 % алкохолно съдържание плътността трябва да бъде 14-15%. Например немската бира "Eku-28" е с алкохолно съдържание 11% алк. Плътността й обаче е цели 28%! Това си е наистина течен хляб. Алкохолно съдържание подсказва колко силно е пивото или процентното съдържание на алкохол в него. То може да се разбере по посочения обемен процент алкохол. Например, ако е отбелязано 5% на една половинлитрова бутилка, това означава, че тя съдържа 25мл чист спирт, което отговаря на 60мл водка. Но варенето на пиво си е изкуство и резултатът не може да бъде предсказан с голяма точност. Градусите могат да бъдат измерени чак след като пивото е готово. Затова повечето производители пишат върху етикета на своята бира: "Съдържание на алкохол не по-малко от..." Въпрос на чест е пивоварите да отбелязват върху опаковката заедно с датата на производство и точното съдържание на алкохол именно в тази прясно сварена партида пиво. Например върху дъното на "Ranch Pilsner Beer" има лазерен надпис: „4,6 vol”. Върху някои етикети може да се срещне посочено и съдържание на алкохол в проценти от теглото, които могат да се превърнат в обемни като показателят се умножи на 1,26. Върху бирения етикет понякога присъства информация и за количеството калории, съдържащи се в питието, страната производител, нормативния документ, въз основа, на който се произвежда бирата, количеството в литри. Калоричността е още една цифра върху етикета, към която в чужбина се отнасят с внимание, у нас обаче пренебрегват. Привържениците на диетите и тънката талия предпочитат лек тип пиво, тъй като "биреното коремче" е реален факт за повечето от любителите на бирата, колкото и да се говори, че то е резултат по-скоро на мезетата към бирата, а не толкова от самата бира. Калоричността на бирата е около 40-50 килокалории на 100г. Приблизително толкова са калориите в 100 г пълномаслено мляко. Срокът на съхранение, посочен в етикета на бирата, зависи от начина на консервация на пивото. Най-разпространеният консервант е аскорбиновата киселина, за което честно си признават повечето производители в чужбина. Според немския закон за чистотата на пивото още от 1516 година е забранено използването на чужди примеси в пивоварството и немското пиво се пастьоризира. Някои от известните марки бири, които си заслужава да опитате. Различните марки, както е и при другите видове алкохоли идват от различни региони. Известни с производството на бирата са германци, австрийци, чехи, белгийци, англичани и т.н. http://img161.imageshack.us/img161/5434/warsteiner2nh.jpg Известна марка бира немска бира е WARSTEINER – носеща името на пивоварната, в която се прави. Разположена е в сърцето на горския природен парк Arnesberg извън Warstein, Германия в северната централна част на страната. Фамилия Cramer се занимава с варене на бира от 1753г., от времето на стъклените бутилки правени на ръка и грубите медни грънци в тяхната кухня до съвременната пивоварна, която е пример в съвременното биропроизводство. Системи и процеси на пивоварна Warsteiner представят всеотдайна отговорност към модерните технологии за варене на бира. Пивоварната построена в гора и подобно на парк обкръжение е най-голяма германската частна пивоварна. Фамилия Крамер е позиционирала тяхната традиционна марка WARSTEINER Premium Verum, водеща германска бира, като бира с отличаваща се международна репутация, която понастоящем се изнася в повече от 60 държави в цял свят. Най-разпространените видове WARSTEINER са: WARSTEINER Premium Verum http://img110.imageshack.us/img110/3447/premverum20si.jpg - светла бира с нестипчив, плътен вкус, с гъста подобна на каймак пяна и освежаващ привкус на хмел без остатъчен вкус. WARSTEINER Premium Dunkel http://img84.imageshack.us/img84/2153/premdunkel2ds.jpg - тъмна бира и предлага на любителите на бирата несравнимо удовлетворение на вкуса с едва доловимата си пикантност, деликатно благоухание, и баланс. От другите тъмни бири я отличава вкуса й, който утолява жаждата и освежава. WARSTEINER Premium Fresh http://img130.imageshack.us/img130/8250/premfresh4hp.jpg - безалкохолна бира, която е носи името “Fresh” (свеж) поради необичайно освежаващия си вкус. Тя е сварена със същата грижовност, както и Premium Verum, след което алкохолът внимателно е отстранен, така че тя да запази освежаващия си вкус на WARSTEINER Premium Verum без алкохолно съдържание. Съдържа по-малко от 0.5% обемни процента алкохол и 80 калории в бутилка от 330 мл. Друг представител на немската бира е BITBURGER. http://img131.imageshack.us/img131/2007/bitburger7ar.jpg Bitburg Premium Pils е добре позната и с 200 годишен опит в производството си, и разбира се произвеждана по немски стандарт. И не на последно място тя се слави с изтънчения си тръпчив вкус на хмел и това я прави най-предпочитаната немска бира. Bitburg light е с по-малко калории наливна бира с невероятен вкус. Бирата е лека, свежа и едновременно плътна във вкуса си. С 40% по-малко алкохол и калории от Bitburger Premium. Bitburger Drive носи чисто ободряване. Алкохолът в нея внимателно се отстранява, но едва след като бирата е напълно узряла. Това намалява броя калории в една бира и запазва познатият и известен вкус на Bitburger. Докато в други безалкохолни бири ферментационният процес е спрян преди пълното узряване на бирата, Bitburger Drive може да се наточи директно от буренцето и да продължи да ферментира. И тъй като е напълно ферментирала не е необходимо да бъде пастьоризирана, което и придава изключително свеж вкус. Именно затова Германският национален отбор по футбол пие Bitburger Drive. Белгия е малка държава разделена на две големи езикови области и много провинции, но това, което я обединява, е страстта и любовта към бирата. Отношението на белгийците към бирата е както на французите към виното. Фактът, че в цял свят се опитват да имитират белгийските бири говори достатъчно за тяхното качество и разнообразие. През вековете манастирите в цяла Европа са си изградили репутация че с много търпение са създавали уникални напитки използвайки най-доброто от местния климат, почва, култури и умения. Естествено в Белгия манастирите са посветили уменията си в производството на бира. LEFFE започва да се прави в Абатство Нотер Дам де Леффе, основано през 1152г. на река Мюз в провинция Намур в южна Белгия. Именно в тази тиха и спокойна долина Норбертинските монаси са създали тази прекрасна бира. В ранното Средновековие, абатствата и манастирите, са осигурявали подслон и храна на богомолците както и на пътниците. Бидейки напълно самостоятелни и самоиздържащи се монасите са започнали да правят тяхна собствена бира. Естествено са я приготвяли от най-хубавите местни съставки с почти религиозно благоговение и според строгите по онова време правила за манастирската бира. Абатството Леффе е имало и много тежки времена: през 1460г. то е било унищожено от наводнение; през 1466г. пожар е нанесъл тежки поражения; през 1735г. войници са повредили пивоварната; през 1794г. абатството е било плячкосано. Абатствата са се приспособили към съвременните икономически условия и са започнали да варят бирата си извън стените на манастира. Традицията на белгийските манастирски бири продължава и през 1952г. бирата Leffe е била възродена и до ден днешен я варят по старата традиция. Днес уютния и приятелски свят на Абатство Леффе продължава да съществува. Тайните на безбройните рецепти са ревниво пазени през вековете и предлагат един спокоен свят в който има време човек да се наслади на тези специални моменти като се отпусне с приятели и усети богатия вкус на Leffe. Все повече ценители на бирата са привлечени от уникалния, дискретен вкус на невероятното разнообразие на бирите Leffe. Те всички влизат в интимния, културен и исторически свят на манастирските бири чиито произход датира от Средните векове. Всяка една от видове Leffe има своето очарование и качества, който я правят заслужаваща да бъде опитана. Blonde – Блондинка http://img154.imageshack.us/img154/1971/leffehome7pe.jpg Тази бира се отличава със слънчево златисто жълт цвят. Вкусът й е лек, ароматен, гъста деликатна сладост и вкусов баланс. Приготвя се с естествени съставки: изворна вода, малцов ечемик и пшеница, ароматен малц (специален режим на растеж и изпичане), уникална Leffe закваска (най-отгоре ферментира бирената мая), хмел, варене, което се извършва по автентична и уникална рецепта, приготовление, което граничи с изкусна технология с дълбоко уважение към класическия процес на варене на манастирска бира, повърхностен ферментационен процес (18 - 25 C°) за няколко дни. Съдържа 6.6 обемни проценти алкохол. Наливането на Leffe Blond трябва да се прави с необходимото майсторство и винаги в специална стъклена чаша Леффе: # Идеално чистата чаша е началото на ритуала по наливането на бирата. Миенето на чашата трябва да се направи с хубав препарат, чиста четка и студена вода. След премахването на последните следи от препарата за миене от чашата, тя се изплаква обилно с вода. # Сега чашата се охлажда със студена вода. Само мокра чаша се използва. # Пяната трябва да е два пръста. # Сервирането и наливането на Leffe Blond може да е успешно само ако се спазва правилната температура: 5 градуса Triple – Тройка http://img93.imageshack.us/img93/69/triple3tq.jpg Цветът й е златен, а вкусът - доминиращ на лимон и ванилия, подкрепени от загатнат вкус на свежест без примеси, създава чувство на лекота. Обемни проценти алкохол: 8.4%. Radieuse http://img119.imageshack.us/img119/7092/radeuse7dz.jpg Отново 8.4% алкохол, с жълто-кафяв цвят и отличителен вкус със силно загатнат аромат на плодове и богат букет. Vielle Cuvee е онази бира от групата на Leffe, която отнема най-много време и изисква най-много грижи в процеса на приготовление. Това е бира, приготвена, за да бъде изпита на дълги глътки. http://img72.imageshack.us/img72/6716/cuvee2bt.jpg Цветът й е кехлибарено кафяво, а вкусът кадифен и много ароматен, обемът алкохолно съдържание – 8.4%. И накрая може би най-добрата представителка на Leffe, ако изобщо може да става дума за сравнение: Brune – Брюнетка. http://img140.imageshack.us/img140/5782/brune9ex.jpg Цветът й е тъмно „есенно” кафяво, Тя е гъста, леко плодова, загатваща за вкуса на ябълка, а алкохолът е 6.5%. Лично аз съм опитвала блондинката и брюнетката. И двете имат своето очарование и много зависи от настроението, когато се пият. Вкусът на Brune е отличителен и определено не може да бъде сбъркан с този на друга тъмна бира. Друга интересна белгийска бира е Belle-Vue. Бирите Belle-Vue се произвеждат в пивоварната Belle Vue - Interbrew, основана през 1913 (под името Interbrew съществува от 1991 година). Пивоварната произвежда основно много търсени от ценителите и допълнително подсладени бири. Историята на Belle-Vue започва преди около 80 години. През 1913г. Philmon Vanden Sock започва работа като "комбинатор" в Брюксел. Иначе казано той се занимавал с търговия на различни отлежали реколти Lambic и производство на Gueuze (произвеждане чрез смесване на различни типове Lambic). През 1927г. става собственик на кръчмата - бирария Belle-Vue, което обяснява откъде произхожда и името на бирата. Именно там все повече популяризира този тип бира. Истински пробив той постига през 1944г., когато Constant Vanden Stock поема пивоварната. През следващите няколко години той се заема с популяризирането на бирата Gueuze, като основната му цел била да я превърне от регионална в национална бира. Голяма част от пивоварните били затворени в годините след войната, особено през шейсетте, което довело до упадък на регионалните бири. Въпреки създалата се ситуация след войната пивоварна Belle-Vue успяла да запази жив традиционния пивоварен процес, базиран на изпитаните методи във варенето на бира. Днес Gueuze Belle-Vue води свой собствен живот под крилата на Interbrew. Плодовите бири Belle Vue Fruit са класика сами по себе си. Пивоварите започват приготвянето им със сложните Lambic бири и добавят свежи ръчно събирани градински плодове за по-нататъшно овкусяване и ферментация на бирата. Произвеждат се няколко разновидности на плодовите бири Belle Vue - Kriek (черешова), Frambroise (малинова), Pеаche (прасковена) and Cassis (френско грозде) и Gueuze. Belle – Vue Framboise – малинова, алкохолното й съдържание е 5.7%, сервира се при температура от 4 до 6 градуса. Известна е като традиционна брюкселска бира, която се приготвя чрез спонтанна ферментация. Тя е изключително освежаваща, плодова сладка смесица от малини и Lambic бира. Тази кехлибарена плодова бира се сервира най-добре в специалните чаши за шампанско Belle-Vue (ниска и тумбеста, подобна на конячена чаша, което позволява да усетите и оцените прекрасния аромат на тази автентична Lambic бира). http://img117.imageshack.us/img117/4202/lambic5gl.jpg Belle – Vue Kriek – черешова - алкохолно съдържание: 5.2 % препоръчителна температура на сервиране: 4-6 °C http://img105.imageshack.us/img105/1388/bellevuekriekgrassbig1bq.jpg За приготвянето на Belle Vue Kriek се използва 4 месечна отлежала Lambic бира. Смесва се с 80 кг. от юлската реколта череши в големи дъбови бурета с вместимост 650л. и отлежава в продължение на още 9 месеца, необходими за окончателното приготовление на бирата. Резултатът е бира с плътен вкус и червен цвят (почти като на Cabernet Sauvignon), която е възхитителен букет и перфектно съчетание на горчиви, сладки и кисели нюанси. Корковата тапа се отваря, отскачайки леко и разкривайки кафеникава бира с незатихваща румена пяна. Носът ви ще усети уханието на зрели череши, а вкусът й е балансиран сладко-кисел с аромат на череши, малц и накрая е леко тръпчив. Това е една прекрасна десертна бира, въпреки че не притежава блажено примамливия характер на повечето традиционни черешови бири. От опит мога да кажа, че тази бира е невероятна на вкус, много свеж аромат и дори бих могла да кажа – тонизираща, особено ако е леко охладена. Типична женска напитка, която не оставя неприятен вкус или дъх в устата, има нежен цвят, който създава настроение. Повечето мъже отказват дори да я опитат. Belle-Vue Kriek Extra е по-сладка и плодова разновидност на Belle-Vue Kriek. Приготвя се само и изключително от "млада" Lambic бира с допълнително количество череши, което придава на вкуса и свежи и изненадващо стимулиращи нотки. Belle – Vue Gueuze е една от най-популярните Lambics. http://img90.imageshack.us/img90/9350/geuzebelle1io.jpg Тя е пшенична бира, която се получава по естествен начин чрез спонтанна ферментация. Дивата закваска, която може да бъде намерена само в района на Senne поставя началото на ферментационния процес. Приготвя се на база смесване на по-отлежала и по-млада бира Lambic – микс от 5 различни реколти, които се балансират, за да се получи като краен резултат впечатляващия вкус и газираната свежест на бирата преди тя да бъде бутилирана. Използват се методи подобни на тези, които прилагат винарите при производство на шампанско – поради тази причина, а и заради вкусовите си качества бирата е известна като "the champagne of beers". След бутилирането на бирата тя престоява необезпокоявана на рафтовете за още 6-18 месеца преди да узрее напълно. Бирата има златист цвят и мек плътен сладко-кисел вкус. Много интересна и световно известна е бирата Гинес. Arthur Guinness Son & Co. е пивоварна създадена през 1756 от Артър Гинес в Дъблин, Ирландия. Най-известната им бира е силна тъмна бира (вид черна бира), широко разпространена под името Гинес (Guinness). За първи път понятието тъмна бира е било употребено през 1677, почти 50 години преди рождението на Артър Гинес. Състав. Гинес е тъмна бира, приготвяща се от четири натурални съставки: вода, ечемик, хмел и мая. Както при повечето бири, ечемикът е направен на малц, но част от него е направен а пара, а значителна част е изпечена, за да придаде на Гинес тъмния цвят и характерен вкус. Гинес съдържа само 1460 килоджаула на литър, което е по-малко от диетично от същото количество обезмаслено мляко или портокалов сок. Наливният Гинес и този в консервените кутии съдържат нитроген (N2) и въглероден двуокис (CO2). За разлика от въглеродния двуокис, нитрогенът не се разтваря във вода, което позволява поставянето на бирата под голямо налягане, без да се газира. Високото налягане е необходимо, за да се вкара наливната бира във фини дупки на пластинката в канелката, която прави характерното „надигане” (топчето в бутилките и консервените кутии вършат същата работа) . Забележителната гладкост на наливната Гинес се дължи на ниската киселинност и кремообразната пяна, получена от надигането. Наливането и сервирането на Гинес е важен момент. Смята се, че бирата има най-добър вкус, когато е сервирана хладка, не задължително студена. Трябва да се налива бавно под ъгъл 45°; около три четвърти се налива и се оставя да се слегне, преди да се добави останалото. Запушалката трябва да се избутва, вместо да се дърпа, когато бирата приключи. Това създава характерен кремообразен връх, който остава до последната глътка. Перфектната халба трябва да има точно ръба на чашата, да не прелива. Последните рекламни кампании казват, че „отнема 119.6 секунди да се налее перфектната халба Гинес”. Докато този метод на наливане в Ирландия и Великобритания се спазва, много американски барове (не всички) изглежда пренебрегват изискването „бавно наливане” Разпространен мит е, че Гинес се прави с вода от река Лифи (Liffey), която минава през Дъблин близо до портата на Св. Джеймс. Разновидности на Гинес: GUINNESS® DRAUGHT http://img105.imageshack.us/img105/6197/draught4ge.jpg Почитана от 1959, уникална бира, която се налива навсякъде по света и най-продаваната бира в Ирландия. GUINNESS® Draught е най-добра като се сервира на 6°C (42.8°F), с легендарното наливане на две части. GUINNESS® DRAUGHT в бутилки и в кенове http://img90.imageshack.us/img90/2782/guinnessthreebrothers3ed.jpg През 1999, беше бутилирано топчето-ракета. Топчето влиза в употреба винаги когато отпиете от бутилката и прави кремообразен връх за следващата глътка. Кеновете са създадени за повторно охлаждане на бирата в хладилник. GUINNESS® Draught е най-добра за консумация при 3.5°C (38.3°F), изстудена за най-малко 3 часа. GUINNESS® EXTRA STOUT http://img128.imageshack.us/img128/8130/guinnessextrastout6ip.jpg Тази бира е много подходяща за консумация с храна. Силният й вкус с отличителна препечена горчивина, 5% алкохолно съдържание и зрялост, може да ви отведе обратно до 18ти век GUINNESS® FOREIGN EXTRA STOUT http://img49.imageshack.us/img49/3564/guinnessforeignextrastout2ab.jpg GUINNESS® Foreign Extra Stout е оригинално произведена в Дъблин и изнеса за първи път през 1802. До 60те години на ХХ век вече се произвеждала в Азия, Африка, Карибите. Тази бира е много приятна за пиене, въпреки своите 7.2% алкохол. Как се пие бира? Погледни Спри и се наслади на величието й преди да отпиеш. Вдигни бирата на нивото на очите, но не я дръж срещу директна слънчева светлина защото това ще разреди истинския й цвят. Порадвай се на цвета, пяната и консистенцията й. Раздвижи Разклати внимателно бирата в чашата. Това ще извлече аромата й, ще стимулира газираността й, ще провери задържането на пяната. Помириши Вдишай през носа, след това с отворена уста, след това само през устата (носа и устата са неразделни при този процес). Ако е необходимо разклатете я отново и е препоръчително да сте на място, къдетo няма много силни и натрапващи други миризми. Насладете се на букета от нюанси. Източници: http://www.alabev.com/history.htm; http://margaritta.dir.bg; http://www.birata.com/; http://en.wikipedia.org; http://www.guinness.com; Автор: mireto (Мария Георгиева)

Хормоните са носителите на живот. Те въздействат на растежа на нервите, сърцето и мозъка - всичко, което ни прави млади. Правилният им баланс ни държи млади. Хормоните се пренасят до тези цели предимно с кръвния поток. Трябва още от младини да имаме програма за намаляване на стреса и за правилно хранене. Чрез спорт поддържаме нивото на тестостерон високо, а това ни прави динамични, активни и с добра линия. Информация за някой от хормоните съдържащи се в човешкото тяло и действието им. Растежен хормон (соматотропен хормон, соматотропин) - растежният хормон се произвежда от предния дял на хипофизата и непосредствено влияе на обмяната на веществата. Той стимулира белтъчния синтез в клетките, растежа на костите и хрущялите и натрупването на мускулна маса. Хипофизата е най-важната ендокринна жлеза (жлези, които освобождават хормони директно в кръвообращението). Хипофизата регулира и контролира дейността на всички жлези и много други процеси в организма. Антидиуретичен хормон (наричан още Вазопресин) - увеличава обратното всмукване на вода в бъбречните каналчета, което води до намаляване на отделената с урината вода. Вследствие на това в организма се задържа вода и се повишава артериалното кръвно налягане. При изпиването на големи количества алкохол неговата секреция се потиска и предизвиква обезводняване на организма. При по-голямо количество от този хормон в човешкото тяло се появява болестта безвкусен диабет. За нея е характерно, че болният изпитва мъчителна, неутолима жажда и изпива огромни количества вода. Съответно и количеството отделена урина е голямо до 20-30 литра на ден, но тя съдържа нисък процент урея и други токсични вещества. Тироксин - той е главният хормон на щитовидната жлеза. Тя тежи между 15 и 60 грама и се намира под ларинкса. Основни функции на хормоните на щитовидната жлеза са: Повишаване на възбудимостта на нервната система и ускоряване на сърдечната дейност, засилване на обмяната на веществата и повишаване на количеството на образуваната от организма топлина. Тироксинът участва в обмяната на въглехидратите, мазнините и белтъчините. Този хормон стимулира изгарянето на мазнините и въглехидратите, така че тези хранителни вещества оптимално да изпълнят задачата си на източници на енергия. Тироксинът стимулира и синтеза на белтъчини, като в мускулните клетки се натрупва повече протеин. Глюкокортикоиди - хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те регулират обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини и потискат възпалителните процеси и алергични реакции в организма. Минералкортикоиди - също хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те поддържат нормалното съдържание на някой минерални соли в организма. Адреналин и норадреналин - хормони, които се образуват в сърцевината на надбъбречните жлези. Те имат действие подобно на симпатиковия дял на вегетативната нервна система - ускоряват сърдечните съкращения, повишават кръвното налягане, потискат движението на стомаха и червата. Адреналинът и норадреналинът ускоряват обмяната на веществата и благоприятстват превръщането на гликогена в черния дроб в глюкоза и така повишават концентрацията и в кръвта. При състояние на напрежение или стрес секрецията на адреналин и норадреналин се повишава. Инсулин - инсулинът е хормон, който се произвежда в ендокринната част на задстомашната жлеза (панкреаса). Той понижава концентрацията на глюкозата в кръвта. Също така улеснява навлизането на глюкозата в клетките и използването и от тях. Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние - диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънеца д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек. Глюкагон - той има противоположно на инсулина действие, стимулира разграждането на гликогена до глюкоза, в следствие на което се повишава концентрацията на глюкоза в кръвта. Той е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма. Хормоните при жената Естрогени - Хормоните, които подпомагат развитието на вторичните полови белези при жената, играят важна роля при репродукцията. Човешките естрогени се произвеждат главно в яйчниците. FSH - фоликуло-стимулиращ хормон, секретиран от хипофизата, който стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците. Постепенно, когато се произведе достатъчно естроген, един фоликул с узряваща в него яйцеклетка, се придвижва към повърхността на яйчника. В момента на овулацията фоликулът освобождава яйцеклетката и тя се отделя от яйчника. Прогестерон - хормон, който подпомага подготовката на матката за бременност. Произведен от яйчниците. Подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша. LH - лутеинизиращ хормон, предизвиква разкъсването на фоликула и отделянето на прогестерон. Пролактин - Хормон, секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко. Тестостерон - хормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH. Мъжките хормони Безспорно най-важният хормон в мъжкия организъм е тестостеронът. Произвежда се в количество около 7 мг в денонощие предимно в мъжките тестиси от андростендион (За сравнение жените произвеждат дневно около 0.3 мг). Диригентът на тестостероновата секреция се намира в мозъка. Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени - тоест когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн.), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 процента), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект - те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото. Днес вече е ясно, че с напредване на възрастта свободният, както и общият тестостерон в кръвта намалява. Същевременно транспортиращият го СХСГ остава в същите концентрации. Ето какви са основните биологични действия на тестостерона: * отговорен е за развитието на вторичните полови белези - окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка; * координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан; * стимулира либидото и потентността; * контролира пространственото мислене. Доказано е например, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона срещат трудности да паркират колата си; * стимулира мъжката активност, но понякога събужда агресия и нападателност. Понятието андрогени (събирателно за всички типове мъжки полови хормони) означава "правещи мъжа". И в действителност това е една от най-важните функции на този вид хормони и в частност на тестостерона. Концентрацията и действието му са основните фактори един ембрион да се развие като мъжки или женски. Половите различия се оформят още в утробата и по-точно веднага след зачатието. В мъжките ембриони са установени повишени тестостеронови нива в третото тримесечие на бременността и след това отново чак по време на пубертета. Трябва обаче да се знае, че тестостеронът не е единственият хормон, който определя мъжкия характер. Изключително важно е съотношението между тестостерона и женския хормон естрадиол, който също се произвежда в мъжкия организъм. Ако равновесието се наруши силно в полза на тестостерона, мъжът се оплаква от симптоми, познати ни вече от историята на Клеменс Б. И диагнозата, макар и на пръв поглед малко странна, е ясна - дефицит на женски полови хормони. Хормоните, които ни правят влюбени Всеки поне веднъж е срещал напълно щастливи двойки, за които мълвата с недоумение разказва, че са се намерили и харесали от пръв поглед. Учените психолози обясняват подобно явление с чара и привлекателността на личността, симпатия, сходство в характерите и житейските позиции.... Но такова взаимно проникване обикновено се получава доста по-късно, когато познанството вече е налице, хората са поговорили за едно-друго от заобикалящия ги свят. И всe пак защо в първия миг на срещата между двама съвършено непознати може да бъдат изпитани напълно противоположни чувства - остра неприязън или неудържимо привличане? Виновни за това са феромоните. Те са вещества, които се отделят от особени жлези в подмишничните ямки, слабинните области и около носа. Подсъзнателно възприемаме партньора не само с очи, но с всички рецептори. Пак според учените това се случва на подсъзнателно ниво - възприемаме човека от противоположния пол по неговия...мирис и "чуваме" особени вещества - феромони. Именно те са способни да предизвикат мигновеното влюбване и дори животинската страст, както и отвращението. Те представляват деликатни естествени миризми, които човек усеща на подсъзнателно ниво - феромоните! Те влияят както на поведението на животните, така и на хората. Смята се, че играят важна роля при сексуалното привличане. Обонянието е от особено значение в това изучаване на "обекта". Обонянието е най-тайнственият, но и най-сигурен страж на сексуалността. Феромоните се отличават от обичайните миризми. Хормоните не трябва да се купуват от супермаркета, а да ги предписва добър ендокринолог. Не бива да пием хормони просто така, а след внимателни редовни изследвания да се прибави само дозата, която липсва. Иначе хормоните имат странични действия и в най-лошия случай водят дори до рак. Само диагноза, сложена от добър специалист, може да оправдае добавянето на някой хормон. Източници: tialoto.bg, wikipedia.bg, health.actualno.bg, az-jenata.com, aronmen.hit.bg Автор: mireto

Независимо дали сега откривате спиртните напитки или искате да разширите своя хоризонт, експерти предлагат задълбочен поглед и обзор на почти 1000 дестилирани напитки и рецепти на няколко класически коктейла. Настоящият превод ще ви помогне да разберете всичките видове и вкусове, както ще ви помогне и да организирате свой собствен запас. Какво представляват спиртните напитки? Алкохол, в основното си значение това е хидроксилно съединение като етанол или метанол. Ферментацията е процес, при който органично вещество (обикновено захар) се превръща от едноклетъчни микроорганизми както действа маята в алкохол. Дестилацията на спирта е процес на загряване на ферментирала течност, изпаряване на алкохола и след това преобразуването му отново в течна форма. Как се прави спирта? Спиртовите напитки могат да се правят от органични субстанции, които в последствие биват подложени на ферментация, за да се получи алкохол. Повечето от алкохолните напитки са направени чрез ферментация на плодове или разтвори на зърнена основа. Дестилаторът извлича алкохола от ферментиралата течност чрез варенето му на ниска температура и кондензира алкохолните пари, което се получава от варенето на течността при температура по-ниска от температурата на водата. Например, 8% обем алкохол вино или бира се дестилира в 20% обем алкохолен обем дестилат когато изтича през типичен дестилационен казан. Алкохолното съдържание може да бъде увеличено чрез допълнително дестилиране, което концентрира алкохола и намалява общия обем на течността. Първият и основен тип дестилатор е казанът, което е затворен съд (чайник или казан) който се стеснява в тръбичка на върха, за да събира алкохолните пари, които се изпаряват когато ферментиращото съдържание заври. Тръбичката се извива надолу от върха на казана и преминава през баня със студена вода. Това кара алкохолните пари да кондензират отново в течно състояние и да се оттичат в резервоара, който е на края на тръбичката. Повечето казани са направени от мед. Смятани си за неефективни, защото пренасят процентно съдържание на водни пари и такива с друго химическо съдържание заедно с алкохолните изпарения. Тази „неефективност” може да се смята за предимство при производството на спиртни напитки като бренди и уиски, които има отличителен вкус. Колоновидният и непрекъснат казан има две затворени медни или от неръждаема стомана колони. Ферментиралата течност бавно се отвежда във върха на първата колона докато парата се изпраща от върха. Надигащата се пара обира алкохола от намаляващата течност и я отвежда към втората колона, където бива рецилкулирана и концентрирана до желания процент алкохол. Казаните с колони са по-ефективни от другите в това, че екстрахират по-голямо количество алкохол. Те са предпочитани при спиртните напитки с естествен аромат като водка и бял ром, както и за индустриалния алкохол. Как се измерват спиртните напитки? Спиртните напитки се измерват по алкохолно съдържание. Различните страни използват различни скали. Повечето страни използват обем алкохолно съдържание (ABV) - AVG, известна още като системата на Гей-Люсак. Тя показва алкохолното съдържание като процент от обема на общата течност от напитката. 40% спиртно съдържание съдържа 40% алкохол. В САЩ се използва скала за измерване, при която мерната единица е удвоеното процентно съдържание алкохол. Така 40% алкохолно съдържание е равнява на 80 „установени градуса”. Обикновено градусен символ се използва за обозначението на установени градуси. Как се класифицират спиртните напитки? Най-общо казано, спиртните напитки се класифицират по ферментиращия материал, от който са направени. Уиски, водка, джин и повечето видове ракии са направени от дестилирането на напитки от зърно. Бренди се произвежда от ферментирал гроздов сок, а плодовото бренди – от други плодове. Ромът произлиза от сока на ферментирала захарната тръстика или меласа. Текилата се прави от ферментирала каша от растението американска агава. <span style='font-size:14pt;line-height:100%'>Водка </span> Водката е духът на Източна Европа. Прави се чрез ферментиране и след това дестилиране на прости захари и каша от зърно или зеленчукови вещества. Водката се произвежда от зърно, домати, меласа, цвекло и различни други растения. Ръжта и пшеницата са класически съставки за водката, като най-добрите руски водки се правят от пшеница, докато в Полша те се произвеждат предимно от ръж. Шведските и Балтийските дестилати са предимно от пшеничени каши. На доматите се гледа с пренебрежение от руските дестилатори, но пък са високо ценени от техните полски колеги. Меласата, лепкав, сладък остатък от производството на захар, е широко използвана в евтиното, масово производство на водка. Американските дестилатори използват множество основни съставки. Типове водка Тъй като водката е смятана неутрална съставка, тя служи за смесване и подсилване на други напитки. През 19ти век, високоградусният „руски дух” е бил високо ценен от испанските производители на шери, които го внасяли, за да подсилват вината си. Овкусените видове водка от самото начало, първоначално, за да бъде замаскиран вкуса на първите примитивни водки, а по-късно – като отличителен знак за дестилаторски умения. Руснаците и поляците предлагат на пазара около дузина вкуса. Региони Източна Европа е родината на водкопрозиводството. Всяка страна произвежда водка и повечето страни имат местни вкусови характеристики. Русия, Украйна и Беларус произвеждат всички видове водка и общо взето са смятани за най-големия производител на водка. Само по-добрите видове, всички, от които са дестилирани от ръж и пшеница, се изнасят на Запад. Полша произвежда и изнася водка на основата и на зърно, и на домати. Повечето от висококачествените видове се произвеждат в казани. Финландия, заедно с Естония, Литва и Латвия, произвеждат водка предимно на зърнена основа, най-вече от пшеница. През последните десетилетия Швеция разви съществен износен пазар както на чиста, така и на овкусена водка. Западна Европа има местни видове водка, независимо къде е дестилирана. Основата на тези водки може да варира от зърно в северните страни като Великобритания, Холандия и Германия, до грозде и други плодове в регионите, специализирани в производството на вино като Франция и Италия. В САЩ и Канада се произвеждат неовкусени водки, от зърно (включително и царевица) и от меласа. По закон американските водки са чисти спиртни напитки, затова разпространението по видове е по-скоро въпрос на цена и усещане, отколкото на вкус. Карибите произвеждат изненадващо количество водка и то само от меласа. По-голямата част от количеството за износ е за смесване и ботилиране в други страни. Австралия произвежда водка на основата на меласа, но много малко е за износ. Азия има много малко региони, произвеждащи водка, а най-добрата идва от Япония. Някои от известните марки водки: Коктейли с водка <span style='font-size:14pt;line-height:100%'>Джин </span> Напитката е създадена през ХVI в. от холандския професор по медицина Франциск Силвиус. Той пръв смесва хвойната със спирт. Всъщност по това време в Европа отварата от хвойна и спирт е широко разпространена и се използва като лекарство срещу много заболявания. Някои дори смятали, че ако се приема редовно, сместа може да предпази от чума. Професорът останал доволен от приятния вкус на концентрата, който изобретил. Той дори забелязал, че пациентите му го пият с удоволствие. "Лекарството" бързо се разпространило в цяла Холандия. Британските моряци, които често посещавали с търговските кораби страната, също били очаровани от питието. Скоро напитката получила прякора "Холандска доблест" и започнала редовно да се изнася в Англия. Именно тук питието намерило втората си родина. Англичаните скоро променили името му и от сложното жениевр то станало просто джин. През XVII в. британците започват собствено производство на питието. Истинският бум на джина обаче идва след 1689 г., когато в Англия била наложена забрана за внос на френски продукти, включително и алкохол. В Англия започват да се произвеждат огромни количества джин, десет пъти повече от предходните години. Според документи останали от това време само най-мързеливите не си произвеждали джин сами. Променила се и оригиналната рецепта за приготвянето му, като се наблягало на спирта. Дестилацията на Джина Джинът предимно се дестилира в колонови казани. Резултатът е високо градусово, светло на цвят, прозрачно с минимално съдържание на вкусови съставки и ароматизатори. По-нискокачественият джин се прави чрез просто смесване на алкохол с хвойна и растителни екстракти. Джинът за масовия пазар се произвежда като се накисват хвойнови зърна и аромати в основния алкохол и след това сместа се редистилира. Висококачественият джин се овкусява по уникален метод. След една или няколко дестилации първоначалният алкохол се редистилира още един път. По време на тази последна дестилация алкохолните пари се носят през помещение, където сухите хвойнови зърна са провесени. Парите нежно екстрахират ароматните и вкусни мазнини и съединения от зърната, овкусяват се докато преминават през помещението по пътя си до кондензатора. Произвеждат два вида джин. Най-разпространеният е сухият. Често този тип носи названието London Dry. Той се приготвя, като към безцветен и безароматен спирт се добавят ароматни субстанции и дeстилирана вода. За "ароматизатор" се използват не само плодове от хвойна, но и кардамон, портокал, лимонови кори или други ароматни треви. Всеки производител използва своя неповторима формула. Известно е, че рецептата за изготвянето на джин Gordon's включва повече от 120 ароматни вещества. Сухият джин е между 40 и 47 градуса. Вторият тип джин е холандският. Той се приготвя, като първоначално се смесва пшеничена каша с отвара от плодове на хвойна. Сместа се дестилира и се получава т. нар. сладко вино, в което съдържанието на спирт е около 50-55%. Сладкото вино се разрежда с вода. Отново му се добавят хвойна и други ароматни вещества, след което повторно се дестилира. Готовата напитка е 35 градуса. Холандският джин е със златист цвят. Той се постига, като питието се държи в дъбови бъчви и му се добавя карамел. Региони Великобритания е най-големият производител на сух джин. Английският джин има високо съдържание на алкохол (90° или 45% алкохолно съдържание) и има лимонов акцент и дъх на портокалови кори. Английският джин обикновено се комбинира в смесени напитки. Холандия и Белгия произвеждат жeниевр (Genever - френска дума, означаваща хвойна, произлиза името на джина). Жениевр се дестилира на по-ниски алкохолни нива от английския джин. Много от тези джинове отлежават от една до три години в дъбови бъчви. Някои производители правят жениевр с плодов вкус, като най-известният е на боровинки. Холандския и белгийския жениевр обикновено се сервира охладен и чист. Германците произвеждат джин от типа жениевр, наречен Дорнкаат (Dornkaat). Този алкохол е по-лек и има по-мек вкус от белгийския жениевр и англиския сух джин. Германците обикновено го сервират джина чист и студен. Испания също е производителка на джин, предимно сух. Продава се за смесване с кола. САЩ е най-големия пазар на джин. Количествата сух джин London Dry Gin са за местно производство. Американският сух джин (често смятан за мек) варива в по-ниски алкохолни нива (80° или 40% обем алкохолно съдържание) и е с по-малко вкус от съответните английски „силни” джинове. Това правило важи дори за марки като Gordon’s and Gilbey’s, които произхождат от Англия. Най-продаваният джин на Америка, Seagram’s Extra Dry, е рядък отлежал в бъчва джин. Най-известните марки от питието са: Коктейли с джин <span style='font-size:14pt;line-height:100%'>Бренди </span> Думата бренди произлиза от датската дума brandewijn, ("горяно вино"), което е точно, както датските търговци, които го пренесли от Южна в Северна Европа през 16ти век, го описвали – горяно или варено вино, вместо дестилирано. Произходът на брендито може да бъде проследено до разпростиращите се мюсюлмански средиземноморски страни през 7ми и 8ми век. Арабските алхимици експериментирали с дестилацията на грозде и други плодове, за да правя медицински спиртове. Техните знания и техники скоро се разпрострели отвъд границите на исляма, производство на гроздово бренди се появило в Испания и вероятно и в Ирландия (чрез монаси-мисионери) към края на 8ми век. Бренди, в своето най-широко определение, е алкохол направен от плодов сок или плодови обелки. Разделя се на три основни групи. Гроздовото бренди се дестилира от ферментирал гроздов сок о смачкани, но не пресовани гроздови зърна. Алкохолът се съхранява в дървени бъчви (обикновено дъбови), които го оцветяват, овкусяват и му добавят допълнителни аромати. Бренди кюспето (италианската Грапа и френския Марк са най-известните представители) е бренди, направено от пресовани гроздови зърна с люспите и дръжките, които остават след като гроздето е смачкано. Брендито от кюспе обикновено не е отлежало и има отличителен вкус. Обикновено е с необработен вкус, въпреки че може да е със свеж аромат на грозде, което по принцип е характерно за отлежалите в дъбови бъчви брендита. Плодовото бренди по подразбиране се прави от ферментирали плодове, различни от гроздето. Не бива да се бърка с плодоовкусеното бренди, което е гроздово, но има вкус на екстракт от друг плод. Плодовите брендита, освен тези, които са направени от малини, капини или боровинки, са дестилирани от плодови вина. Посочената група плодове нямат достатъчно захар за направата на вино с достатъчен алкохол за подходяща дестилация затова се киснат в алкохол с висок градус, за да екстрахира техния вкус и аромат. Екстрактът се дестилира веднъж на нисък алкохолен градус. Calvados, ябълковото бренди от нормандските региони на Северозападна Франция, е може би най-известния вид бренди. Eau-de-vie ("вода на живота") е терминът, който се използва във френския за алкохол, и по-специално за безцветното плодово бренди. Брендито, както рома и текилата са „селскостопански” алкохол. За разлика от зънения алкохол каквито уискито, водката и джина и които се правят целогодишно от жито, което може да бъде съхранявано, докато брендито е зависимо от сезоните, узряването на плода и производството на виното, от което се прави. Видовете бренди носят имената на регионите, от които произхождат (Коняк например е град и регион във Франция, който дава името си на местното бренди). Важни региони за направата на бренди, предимно в Европа, диференцират техния местен алкохол като специфицират всички видове грозде, които могат да бъдат използвани и районите (името), в които гроздето базовото вино се отглежда. Френски брендита: Коняк и Арманяк Конякът е най-известното бренди в света, емблематична марка, според която се съди за другите брендита. Коняк (Cognac) е регион, разположен центъра на западния бряг на Атлантика, точно на север от Бордо (Bordeaux), в департаментите Шарент (Charente) и Шарент-Маритим (Charente-Maritime ). Конякът е двойно дестилиран в казани и се съхранява в дъбови бъчви. Всъщност всички коняци са видове брендита от различни реколти, и обикновено различни региони. Дори и тези, които са от едно лозе или дестилат ще са смес от брендита от различни. Както при шампанското, производството от местните лозя се продава на къщи за коняк, всяка от които съхранява и държи за отлежаване коняк от различни доставчици. Тъй като няма закон колко годишно трябва да е брендито, индустрията е възприела някои общоприети срокове, за да се различава коняка. Важно е да се отбележи, че тези срокове нямат законов статус и всеки търговец на коняк ги използва по свой критерий. V.S./V.S.P./ (V.S., very superior; V.S.P., very superior pale) Три звезди: минимум две години отлежал в бъчва, въпреки че индустриално отлежа четири или пет години. V.S.O.P.: (very superior old pale) Най-младият коняк от този вид е минимум четири годишен, като в индустрията обикновено е между 10 и 15 години. X.O./Luxury: (X.O., extra old) Най-младият коняк от този вид е минимум шест годишен, като средната възраст е 20 и повече години. Всички къщи за коняк имат в наличност отлежал коняк. Най-старите коняци се премахват от бъчвите на време и се съхраняват в дамаджани, за да се предотврати по-нататъшно изпарение и да създаването на прекален стипчив вкус и вкусна на дърво. Луксозните коняци са най-фините от къщата. Коктейли с коняк Арманякът е най-старото френско бренди, с документирани случай на дестилация от 15ти. Регионът Арманяк е разположен сърцето на древната провинция Гаскони (Gascony) в най-северозападния край на Франция. Прави се от грозде, но се дестилира в специални казани за арманяк. Крайното бренди е с груб, настоятелен характерен аромат, който изисква допълнително отлежаване в бъчва, за да се омекоти. Повечето арманяци са смес, но за разлика от коняците може да се намери и такъв, който е от едно лозе и една изба. Категориите са същите като при коняците - V.S., V.S.O.P., X.O.и т.н. Представител на брендитата от кюспе е грапата. Казват, че тя е измислена от бедните италианци и се приготвя остатъчни материали след производство на вино. За да не се изхвърлят оставалите при производството на вино чепки на гроздето, люспите и семките те били преработвани по специална технология. Остатъчните материали били обработвани на водни пари, след което отново били дестилирани по специален начин. Технологията е измислена още през ХV в. в областта Фриули. Получената алкохолна напитка била много силна. Тя била наречена грапа. Самият термин грапа е известен от 1876 г., когато се появява в алкохолните регистри. От 16 юли 1997 г. грапата е вписана в официалната класификация на италианските алкохолни напитки. Нейното определение гласи: "дестилат, произведен от италианска суровина на италианска територия". В момента в страната има около 120 официални производители на грапа. Съществуват различни видове от питието. Младата или "бяла" грапа е безцветна. Тя се разлива в бутилките веднага след дестилацията. Другият начин за приготвянето на бяла грапа е да се налее след известно време в съдове от неръждаема стомана или в стъклени бутилки, които са от тъмно стъкло. Тази грапа не е особено издръжлива. След няколко години съхранение нейният вкус се променя и става по-остър. Ако грапата се съхранява известно време след дестилацията в специална дървена бъчвичка, тя се нарича affinatа и има по-мек и хармоничен вкус. "Старата" грапа - vecchia, се оставя да престои в бъчва не по-малко от 12 месеца, а "много старата" stravecchia - не по-малко от 18 месеца. През това време тя придобива златисто-кехлибарен оттенък. Тя е и по-силна - около 45-50 градуса. За съхраняването на грапата се използват бъчви от френски дъб или бъчви от горски вишни. В зависимост от вида на бъчвата, в която е престояла, грапата е с различен цвят и вкус. Съществуват няколко вида грапа в зависимост от вида на изходната суровина. Напитката може да бъде еднородна - monovitigno или многосортова -polivitignо. В първия случай не по-малко от 85% от остатъчните материали трябва да са от един и същи вид грозде. На етикета на грапата се обозначава неговият вид. Ако са използвани повече от един сорт грозде, на етикета на напитката не се отбелязва нищо. Напоследък сред производителите на грапа е модерно да се пускат по-леки на вкус напитки като Aguavita Prime Uve. Технологията за производството им се отличава от традиционната. В тях не се използват остатъчните материали от производството на вино, а се правят от нормално грозде, което ферментира. В това питие се съчетават по необичаен начин елегантният винен аромат и суровият силен алкохол. Грапата се сервира по оригинален начин. Тя се разлива в специални тумбести колби с тапи и печат, който удостоверява, че е оригинална. Специално за пиене на грапа съществуват високи чаши с особена форма. Те се наричат grappaglas или както са известни в Италия - лале с тънка талия. Грапата се използва и за дижестив след обилен обяд. "Тя е прекрасно питие, което помага за храносмилането след приятен обяд", казва Джанфранко Фразели. Питието не е претенциозно и може да се съчетава с различни блюда. <span style='font-size:14pt;line-height:100%'>Ром</span> Ромът се прави чрез дестилиране на ферментирала захар и вода. Захарта се добива от захарна тръстика и ферментирал тръстиков сок или меласа. Меласата е сладък, лепкав остатък, който се получава след като тръстиката се свари и кристализиралата захар се екстрахира. Повечето видове ром са от меласа. Месата е над 50% захар, но също така съдържа и съществено количество минерали и други елементи, които могат да бъдат пренесени в крайния продукт. Ромът, направен от захарна тръстика, предимно от Хавайте и Мартиника, има натурално мек вкус. В зависимост от рецептата, сместа се ферментира като се използва или култивирана мая или некултивирана, за период вариращ от 24 часа при леките ром, до няколко седмици при по-силните видове. Класификация на рома Белият ром е светъл. Обикновено е с чист цвят и много отличителен вкусов профил. Ако е отлежавал в дъбови бъчви, за да му омекоти вкуса, обикновено се филтрира, за бъде премахнат цвета. Белият ром за смесване и много добре се съчетава с плодови вкусове. Златният ром, също така известен като Амбер (Amber Rum), са средни на вкус – отлежал няколко години. Тъмният ром обикновено е с тъмен карамелов цвят Най-добрите се произвеждат в обикновени казани и отлежават дълго време в дъбови бъчви. Ромът с подправки (Spiced Rum) може да бъде бял, златен и тъмен. Този вид ром е с вкус богат на подправки и плодове. Añejo и отлежалия тъмен ром са от различни реколти и видове, които са смесени, за да осигурят приемствен вкус между видовете ром. Някои отлежали видове ром взимат годината на най-младия ром, участващ в сместа (например 10 годишен ром съдържа различни видове ром, най-младият от които е десетгодишен). Региони Карибите са епицентърът на световното ромопроизводство. Реално всеки един остров произвежда собствен вид ром. Барбадос произвеждат светъл, сладникъв, като дестилацията му датира от 1663 година, и вероятно са най-старият действащ производител на ром в света. Куба произвежда лек, освежителен. В САЩ е забранен вноса на кубински ром Ямайка, Доминиканската Република, Хаити, Мартиника, Руерто Рико, Тринидад, Гватемала, Бразилия, Венецуела и др. страни производителки допринасят за голямото разнообразие на видовете ром. Коктейли с ром <span style='font-size:14pt;line-height:100%'>Текила</span> Текилата се прави от чрез дестилацията на ферментирал сок от мексиканското дърво агаве. Агаве е столетник със заострени листа. Според мексиканския закон алкохолът, наречен текила се прави само от определен тип агава, синя агава и може да бъде произвеждана само в специфични географски райони, най-вече в щата Галиско (Jalisco) в западно централно Мексико. В миналото мексиканската ракия е служила като медицинско средство. Агавето се култивира в плантациите за 8 или 10 години, в зависимост от вида. Когато растението достигне зрялост, започва да израства стъбло. Това става възможно едва когато кактусът е на възраст между 10-12 години и достигне тегло поне между 30-90 кг. Само тогава растението съдържа максимално количество сок за приготвяне на екзотичната напитка. За производството на 1 л текила са необходими 6 кг агаве. Фермерите, отглеждащи агава, или кампесино, отрязват стъблото още щом започне да израства. Това насочва растежа на дървото в централното стъбло, като се разширява във форма на голяма луковица, която съдържа сладка и сочна сърцевина. Когато разширението приключи, кампесино отряза растението от корените и премахва дългите подобни на меч листа, използвайки остро като бръснач копие, наречено коа. Оставащата пиня (piña от "pineapple"—наречена така заради разрязана на шайби сърцевина прилича на гигантски зелен и бял ананас) тежи някъде около от 25 до 100 паунда. При дестилацията на пинята се нарязва на четвъртинки. Пекат се на бавен огън в парни пещи или автоклави докато всичката скорбяла се превърне захар. Нивото на ферментацията се определя от това дали финалния продукт ще бъде стопроцентова агава или ще бъде „смесица”. Най-висококачествената текила се прави единствено от ферментирала и дестилирана смес от сок от агава и вода. „Смесицата” правена бутилира в Мексико може да съдържа до 40% алкохол от други захари. „Смесиците”, които се слагат в бъчви, за да бъдат бутилирани в други страни (предимно в САЩ) могат да бъдат с 50% по-малко съдържание на агава от бутилираните в чужбина. Според мексиканския закон 100% агава или отлежалата текила трябва да се бутилира само в Мексико. Ако текилата е стпроцентова агава, то това винаги се упоменава на етикета. Дестилация и отлежаване Традиционно текилата се дестилира в казани до 100 градуса (55% обем алкохолно съдържание). В крайна сметка алкохолът е чист, но съдържа значително количество сродни и други елементи. Някои светли на цвят текили се редестилират, за да се получи по-чист алкохол. Цветът на текилата обикновено се получава от допълнително добавения карамел. Допълнително някои дестилатори добавят натурални аромати като шери, концентрат от сушена синя слива, кокос, за да обогатят вкуса на напитката. Класификации Освен двете основни класификации на текилата – аваге и „смесица” – има още четири категории: сребърната или бланко (бяла) текила е чист, почти неотлежала. Могат да бъдат и от двата вида. Сребърните текили се използват предимно за смесване с напитки на плодова основа. Златната текила е неотлежала сребърна текила, която е била оцветена и ароматизирана с карамел. Обикновено е „смесица”. Репосадо ("отпочинала") е отлежала в дървени контейнери или бъчви минимум два месеца, като по-добрите видове достигат време на отлежаване до девет месеца. Това е най-продаваният вид в Мексико. Añejo ("стара") е отлежала в дървени варели за минимум 12 месеца. Най-добрите видове „анехос” отлежават между 18 месеца и три години, при „смесиците, до четири години - при стопроцентовите агавета. Това дали текилата трябва да отлежава повече от четири години е спорен въпрос. Повечето производители на текила се противопоставят на това, защото смятат, че прекалено дългото отлежаване в дъба ще започне да се отразява на естествения вкус на текилата. По-известни марки текила: Коктейли с текила Уиски Ирландско, шотландско или американско, уискито, този алкохол за крале, разкрива тайните си само на истински посветените. Противниците му го упрекват, че имало вкус на смачкани дървеници. Но за ценителите няма нищо по-възвишено и по-истинско от едно добро уиски. Нищо, че се прави от възможно най-баналните суровини - вода и ечемик. Уискито е алкохол, дестилиран от зърно, понякога от малц, понякога – не. Обикновено отлежава за дълго време в дъбови бъчви. В началото на девети век ирландските монаси пристигнали в Шотландия, за да похристянчат техните келтски братя. Заедно с думата лорд, те донесли и първите примитивни казани, които взели от кръстоносните с набези в централната част на Европа през „тъмните години” (Dark Ages). Местните пикти (някогашен келтски жител на Шотландия) скоро открили, че могат да създават устойчива алкохолна напитка чрез дестлирането на тяхната бира. Сезонът за дестилация на уиски в миналото започвал веднага след събиране на ечемичената реколта и продължава почти до края на април. Дори и в днешно време много от фабриките затварят през август, когато настъпва "мъртвият сезон". Зърната на ечемикса се накисват във вода за 48-72 часа, през което време те покълват. При този процес се отделя топлина и трябва да се внимава постоянната температура в контейнерите да не бъде над 15-16 градуса по Целзий. През тези часове чрез процеса на покълването се извъшват някои химически процеси и настъпват промени, в резултат на които скорбялата се в зърното се превръща в захари, подходящи за ферментация. След изважадането им от водата те се разстилат върху пода, където се обръщат на ръка с гребла и лопати - доста трудна и досадна работа. След това кълновете се поставят върху метална мрежа в пещ. Под тях гори огън, в който се поставя торф. Именно той придава специфичният вкус на малцовото уиски. Малцът се суши и пече на торфеният пушек при 60 градуса около 2 дни, когато става готов за следващата фаза - "dressing". В нея се пречиства малца от някои долнокачествени отпадъци (които се използват за храна на добитъка) и след това се стрива и става на едро смляно зърно, познато под името "malt grist". След тази подготовка с "malt grist" се захранва голяма бъчва ("mash tun"), където се смесва с точно определено количество топла вода. Така се завършва процеса на превръщането на декстрин в малтоза и се получава разтвор, който може да ферментира. Сместа няколко пъти минава през сита, така че да се премахнат всички останали твърди примеси (които отново се продават на животновъдите за храна). Останалият течен разтвор се съхранява в резервоар, където се охлажда за да се предотврати разпадането на малтозата и за да може да се прибавят дрождите. Сместа заедно маята ферментира приблизително 36 часа в друг контейнер докато се получи чист слаб алкохол (около 10 градуса), който в следващият етап ще бъде дестилиран. За дестилацията са нужни поне два медни съда с крушовидна форма "wash still" и "spirit still". След дестилацията в първият съд дестилатът попада в прозрачен съд от дебело стъкло, в който сместа може да се огледа и да се прецени дали е подходяща да се налее във вторият съд или трябва да се върне още веднъж за пречистване. Ако дестилатът е готов за по-нататъшна обработка, той се пуска в "spirit still", откъдето вече излиза неотлежалото уиски и минава в друг контейнер. Тук то се преглежда от експерт на производителят и ако е в стандартите се налива в бъчви. Първата и последната част от произведеният алкохол съдържат някои частици, които трябва да се премахнат и те преминават отново през целият дестилационен процес. Бъчвите са критични за вкуса на уискито. Ти придават характерният вкус, който се цени от познавачите, без обаче да вкарват вкуса на дърво. В повечето фабрики се използват бъчви от череша или дъб. При някои бъчви дъгите са от различно дърво. Принципно няма бъчва, която да е съвсем същата като друга, затова и полученото уиски винаги има някакви разлики, колкото и да са минимални. При необходимост бъчвата се чисти, но това става едва след като се установи, че излязлото от нея уиски има непривичен вкус и аромат. Уиското трябва да отлежи минимум 3 години, като повечето производители остават отлежаването да е между 8 и 25. Бъчвите се съхраняват при определена температура и влажност на въздуха. Една бъчва губи около 2% от съдържанието си на година (т.нар. "ангелски данък"). Капацитетът на една бъчва може да достигне 420 литра. Понякога уискито се бутилира от една-единствена бъчва и това е т.нар "single single malts". В повечето случаи обаче уискито се смесва от няколко бъчви на приблизително едни и същи години и се остава да отлежи още няколко месеца преди бутилирането - "single malts". Трите основни (макар не и единствени) страни, в които се дестилира уиски, са Ирландия, Шотландия и САЩ. Ирландия, която е най-старата страна производител, създава напитки с аромат на плодове и подправки. В четирите области на Шотландия, където се прави уиски (Хайландс, Лоуландс, Камбълтаун и Айлей) през 1899 г. е имало 148 дестилаторни. Днес от тях са останали 86. Различните видове скоч, които се произвеждат в тях, предлагат много богата и разнообразна палитра от аромати. Там се прави прочутото торфено уиски, чийто особен вкус се постига, като покълналият във водата ечемик се изсушава на запален торф. Този малц, типичен по-специално за малкия остров Айлей, излъчва ухания на йод, на гора или на пушек. Характерни за бърбъните (американското уиски) са ваниловите, захарните или ликьорените аромати, докато цветът им е по-наситено кафеникавозлатист. Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в доста други страни. Познати са истории за тенденциите при индийското уиски да оставя на легло за няколко дни неопитните консуматори. А що се отнася до някои марки японско уиски, те определено могат да си съперничат с най-добрите скочове. Нито едно уиски не си прилича с друго. Дори когато са от една и съща дестилаторна, те се различават в зависимост от бъчвите, в които отлежават. Днес съществуват повече от двеста различни марки и повечето от тях продават своето уиски, повече или по-малко отлежало и с различно алкохолно съдържание. Правенето на разлика между етикетите, единичния малц и бленда не е толкова сложно. Общо взето, предвид се вземат два аспекта: съставът и винаги един и същ (вода, ечемик, мая), а самият продукт е резултат от смесването на десетки дестилати, различаващи се по произход и възраст. Днес на особена почит е единичният малц (single malt), затова пък през 60-те години никой не подозирал за съществуването му. Обстоятелството, че то е произведено от 100% малцов ечемик и произхожда от една дестилаторна, е залог за качество за ценителите. Най-младото уиски, което участва в композицията, определя възрастта на сингъл малца. Повечето дестилаторни в света произвеждат единичен малц. Блендовете (blend) обикновено са купажи от single malt и single grain (зърнено уиски, при което ечемичената каша не се е превърнала в малц), като вторият се използва основно за свързване. По-леки, по-малко скъпи и по-малко сложни за производство, те са се наложили на пазара от години. Някои представители на шотландското уиски: Някои представители на ирландското уиски: Някои представители на бърбъна: Още малко интересни факти за уискито. Към 2000 година производството на шотланско уиски е ангажирало пряко 11 000 човека (непряко още 30 000) и сумата на продажби е на стойност над 7 милиарда лева - в по-голямата си част от износ. Тази индустрия е трета по значение за Шотландия и пета по значение за Великобритания. Износът на уиски съставлява над 75% от износа на всички алкохолни напитка. Консумацията му през 1985 година е била малко под 50% от общата на консумация на алкохолни напитки във Великобритания, но до 2000 година плавно е намаляла до малко под 35%, за сметка на увеличеното потребление на вино, джин и водка. Пазара е разделен, но има 4 главни производителя, които с техните марки бленд уиски държат по-голямата част от пазара. Това са Bell's (произвеждано от Diageo plc, фирмата има 14 фабрики) със 17 процента на UK вътрешен пазар, The Famous Grouse (произвежсано от Highland Distilleries, сега филиал на Edrington Group) с 15% пазарен дял, The Teacher's (притежаван от Allied Domecq), със 7% и Grant's на четвърта позиция с 6% дял. За сметка на това семейната фирма William Grant & Sons (производител на четвъртото най-продавано бленд уиски Grant's) е първа с 41% пазарен дял при малцовото уиски с марката си Glenfiddich - зе неговото производство се грижат 3 фабрики. Също толкова фабрики произвеждат и Glenmorangie, което е с 20% дял. The Macallan, The Glenlivet и Highland Park са съответно със 8, 7 и 5 процента при малцовите уискита. Със или без вода? Със или без лед? Има уиски с 40, 43, дори със 73 градуса. Всъщност градуса на алкохола не е толкова важен. Не е задължително едно 43-градусово уиски да е по-добро от едно 40-градусово. Всъщност колкото по-висок е градусът на алкохола, толккова по-слабо доловим е ароматът и вкусът му. Затова повечето посветени разреждат уискито с (малко) вода: с понижаването на градуса се развива ароматът на уискито. Други предпочитат да го пият сухо с малка чаша вода отстрани, с чиято помощ да гасят огъня. В никакъв случай обаче газирана напитка - газираната вода (което често се вижда по филмите) и кока-колата са отровно допълнение, недопустимо за уважаващите себе си почитатели на алкохолният елексир. Ледът също е фатален за уискито. Той има свойството да вдървява езика (задръствайки един от сетивните рецептори) и да изменя равновесието на алкохола. В каква чаша? Истинските ценители никога не го пият в "чаша за уиски" с широко плоско дъно, за предпочитане е чаша със столче - класическата чаша за вино, в която най-добре се развива вкусът и ароматът му при дегустация. Като аперитив или след ядене? Това зависи от вида уиски. По-леките видове са подходящи за аперитив. Докато едно старо, отлежавало в бъчва уиски със силен и плътен вкус е по-добре да се дегустира след хранене. Може ли да се колекционира? Случва се аукционните къщи, организиращи търгова на уиски да продават единични бутилки за над двадесет хиляди долара. Ценителите ще ви кажат, обаче, едно: наскоро бутилирано старо уиски е за предпочитане пред една много стара бутилка. Коктейли с уиски ------------------------------------------------------------------------------------------ Сайтове за коктейли http://www.cocktailtimes.com/; http://www.mixed-drink.com/alcoholic.html; http://www.drinksmixer.com/; (използвани са материали от: http://bg.wikipedia.org; http://www.standartnews.com и преводи от http://www.tastings.com) ------------------------------------------------------------------------------------------ Автор: mireto (Мария Георгиева)