Alexsscho

здравейте! бункерите за които питаш са част от цялостна отбронителна линия обхващаща Черноморското краибрежие до Странджа и после по нея, през Сакар планина та до Ивиловград т.е. до Югоизточните Родопи! Строежа и е започнат още през 1938-39г та до 43г./междо другото изграждането на тази отбранителна системе е един от факторите на икономическия подем на България в предвоенните времена/ Ако тръгнеш от Крапец и по бункерите ще стигнеш до с.Мандрица-там е последния! Ако ти се занимава с тази" архитектура" ти препоръчвам да отскочиш на разходка от Калиакра на север до Камен бряг-в този участък няма бункери /защото заради отвесния бряг не са необходими/но ако се вгледаш по добре на подходящи за защита на дълги участъци от краибрежието т.е.широка огнева полоса- има изградени бетонни или зидани от камък картечни гнезда с амбразури.На юг пък ще срешнеш и командирски бункери -с отвор на покрива за перископ-вътре не е разделен с противокоршумни прегради и свързан с тунели с още няколко много по малки от него и със спално помещение и заседателна зала/все още са запазени но внимаваи за змиите/ За мен най-интересни са артилерииските бункери-за две оръдия-предполагам противотанкови-и с наблюдателна кула-страхотни са!! Успех в изследванията П.П. Ако се поогледаш за посокат в която са насочени амбразурите на всичките ДОТ-тове ще схванеш, че са насочени за защита от юг-югоизток-срещу кого ли??????]

Tова е от един стар форум. Някой може ли да даде модели на бункери от ВСВ И ПСВ ? Да ги сравним ? Значи аз съм от Кранево тук имало към 10 бункера но знам само 3. И още нещо значи където е Краневското Кале аз в другата тема с ъм писал имаше поделение ракетни войски но забелязах че От долна страна на хълма към морето имаше нещо като бункер подземие и входа беше така като стълби наопъки това ли се казва амбразура ? Тоест възможно ли е да е било там преди соц поделението ?

И ако някой може да намери информация за тази обранителна линия ако е вярно ? Това което е написал този в цитата ?

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B0

Eто за това говорих

Само да кажа че въпросния камък бил в мазето на къщата в самата стена и човека като размествал вехтории го открил. Аз живея в Село Кранево ако това има значение още какво да ви кажа значи говори се че преди хората са носили камъни от Краневското Кале да си правят къщите тоест в двора ми може би да има камъни които са били за строене на къщи ? Защото баба ми каза когато са правили къщата ни тук е било поле а над нас на околко 2000 метра имало гробище .

Значи съседа открил на къщата си камък понеже къщата му е от камък.И на камъка пишело 1870 издълбано А в нашия двор имаме голяма градина и има едно място пълно с камъни ? А през онези години било ли е нормално да си пишат по къщите годината ?

А той твърди че дядо му направил къщата през 1905-6 А през 1904 имало силно земетресение.

Имам нова информация едно детенце от селото открило хартиена гилза на която пишело Италия 1920 година. В един от бункерите.

Еми просто самото поделение и тунелите са върху всичко ..

Иначе поделението е било на Ракетни войски не знам има слухове от хората в селото че имало ракетни установки но не знам дали е вярно.А повремето на комунизма всяка вечер се чували танковете и верижните машини.. По улиците

Значи в близост до село Кранево има доста бункер близо 4-5 можеби от коя година са според вас?

http://pics.data.bg/categories/1/%D0%BE%D0...%B5%D1%80%D0%B8 Ето и разположението им отбелязъл съм ги с червени точки .Бункерите са обли отвътре се вижда дървена основа залята с бетон.На малките прозорчета има две арматурни железа за какво ли са били отрязани са.

Пръвия бункер отвътре

Това е втория бункер

Само че отзад е затрупано или заровено или няма вход..Има отстрани канал бетоннен от дясна страна..

Ето и разположението на бункер 1 и бункер 2

От кои ли са построени и коя ли година?

Едно детенце от селото каза че намерило гилза на която пишело Италия 1920 възможно ли е да са от тогава или просто ?

Значи ходих.Днес горе но точно където е Kраневското кале най - високата точка има тунели бункери..То целия хълм е в тунели и бункери..А това горе на снимката не намерих просто имаше супер много камъни..

Значи това е точно в поделението където свършва асвалтовия път и се отива вече към гората така де към най-високата точка.Забелязах че е от дребни камъчета е имаше и по големи .

Това не знам какво е беше до този път

А така изглежда празното място на най високото място.

Има много но много такива камъни средни големи малки..Точно на ръба

Имаше някакви такива дупки с каменна облицовка така да се изразя но до стълбичките имаше тухли. Не знам за какво са били.

И вече това е на края.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Иначе в недостъпните места където бяха обрасли с дървета и храсти се виждаха камъни то като цяло в северната част беше само с камани.Но просто си мисля че когато са копали тунелите ето ги .

Каквото е имало са го прибрали или не знам.

Това е точно където би трябвало да е крепоста според книгите Дорбруджанско Деспотство.

И ето още някои други снимки

И това е входа.

Това е.

Е може би да има някъде но сега просто е обрасло всичко с много гъста гора и храсти..

И само това открих.От днес.

Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков

Според настоящите проучвания това е единственото българско селище, което със сигурност притежава келтски произход на името си. Настоящото име на селището произлиза от древното име Кранея и ясно говори за наличието на келтско поселение в района. Наименованието Кранеяпритежава келтски корен и кореновата форма кране (crane) се превежда като "жерав". Тази лексикална основа кране е запазена днес в английски (crane), немски (Kranich) и холандски (kraanvogel) език. С думата crane англичаните обозначават птиците от семейство Жерави. В този смисъл е уникално, че две съседни селища като Кранея (днешно Кранево) и Геранея (на мястото на днешния курорт Албена) означават едно и също и се превеждат като "селище на жеравите". В древната си форма двете названия разкриват сходното си лексикално звучене и общите си индоевропейски езикови корени. на базата на етимологичната теория изложена тук и на сходството в произхода и значението на имената Кранея и Геранея, може да се направи извод, че става въпрос за едно и също поселение и селище разпръснато по крайбрежието, но също локализирано от двете на делтата на река Батова, тъй като в пълноводни години, тя залива речната равнина. Затова ако приемем, че винаги са били налице две селища, то Кранея и Геранея, парадоксално идентични в имената си са заемали най-високите и сухи места по крайбрежието от двете страни на река Батова.

Никак не бива да ни изненадва птичите имена на древните селища Кранея и Геранея, именно защото те лежат в проекцията на въздушния път на птиците - Via Pontica.

Доста любопитно.

Хайнрих Киперт - Нова карта на България. 1877 г.

Може ли да ми помогнете да я открия по голям формат ?

Ето инфо

Печатна, оцветена, самостоятелна

Държавна библиотека на Пруското културно наследство – Берлин

Отдел карти – Q 3951 (1-2)

ЦДА – КМФ 35, Инв. № 868/11

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

Хайнрих Киперт (1818 -1899) е историк, филолог и професор по география в Берлинския университет. Известен е със своите исторически карти за отделните епохи и региони през античността, които не са загубили своето значение и в наши дни. Като картограф е изработил около 400 карти и е съставил значителен брой атласи, сред които Атлас на Елада (1846), Нов атлас-наръчник за всички части на света (1855, 1878), Голям атлас-наръчник (1871, 1893) и др.

Картата на “Нова България” - предчувствие за освобождението на страната - е постижение за времето си, макар Феликс Каниц да отбелязва редица нейни неточности за “Дунавска България”. Великолепен е и печатът - дело на известното берлинско издателство на Дитмар Раймер. Нейният вид се доближава най-много до вида на съвременните ни карти. Детайлно на картата е отбелязано Екрене (Акрания) и неговия район. Вниманието, което му оказва по това време един от най-големите европейски картографи, недвусмислено сочи, че района има определено стратегическо значение.

Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и в частност Варна. От нея водят четири пътя - на север към р. Дунав и на юг към Истанбул (Константинопол) по брега на Черно море, в посока към вътрешността на страната към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) - Варна.

В сравнение с останалите картографи Х. Киперт предава най-точно имената на градовете.

Не знам дали е от Крепоста Кранея..

Намерих я в сайта - http://visit.guide-bulgaria.com/NE/Dobrich/Balchik/Kranevo/_id=294

Интересно от скоро ли е снимката..Защото се вижда че е копано ..

И как да се редактира мнение ? Че не виждам..Бутон редакция?

Може ли да ми дадете литература където е спомената крепоста ? Кранея или Герания ?

каптаж или изравнител какво е това ? Питах хората и те казват че си стои могилата но никои не знае какво е било правено там..Поне от няколкоч овека.

Ето в червеното е могилата намира се близо до реката.

Ето снимки от днес.

Тези камъни дали са от скоро ?

На върха на могилата се намират

Ето в червеното е могилата намира се близо до реката.

Граничен землен вал с. Кранево

Граничен землен старобългарски вал в село Кранево, прегражда ниската равна тераса между устията на реките Краневска и Батова. Намира се на около 0.83 km от морския бряг. Дължината му е 500 m. Земленият насип е широк 10-15 m и висок до 0.60 m в момента. Ровът му е с фронт на изток, с ширина 12 m и дълбочина 0.60 m в момента. Иначе дълбочината и височината на рова и вала са били доста по- сериозни. Съоръжението изцяло попада под сегашното с. Кранево.

Предполага се че е построен от българите като противодесантен вал, когато нашите са завзели въпросната територия южно от Дунав. Такива валове има на всички равнинни и проходими части покрай морето до Стара планина. Идеята е, ако ромеите направят десант по море, да има някаква защита. Защото от Балчишките баири, на юг до краневското възвишение с крепостта, само това място е незащитено. Балтата и Албена са били непроходимо блато, само при Кранево този участък е бил беззащитен. Затова с помощта на реките и вала между тях, е можело да се окаже военна съпротива на настъпващия враг.

Приблизителни координати: Надморска височина: 25 m GPS координати: 43°20’50” С.Ш. и 28°03’46” И.Д.

Автор: Петър Петров

Какво представлява този вал ? И дали може да е запазен до днешни дни ? И като отида на мястото дали ще открия останки от него ?

Има могила в селото близо до центъра около нея има хотели заведения но аз се чудя как не е премахната ? На върха и има една метална тръба и около нея има каменен кръг ?Кажете повече информация ?

Значи аз живея в Кранево в горната част на селото.Тоест старата част и в градината има едно място където има на половин метър много камъни..Възможно ли е тук да е било преди селището на жителите по бедните ?

А това какво значи ?

Тези карти няма ли ги в по голям формат ?

Това което съм написал е от Добруджанското Деспотство

Иначе от картата от тази тема

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11065&pid=155428&st=0&#entry155428

Под името Екрене пише ли Калнай ЙОЛ или нещо такова ?

Защото този път е точно до мястото на Крепоста където би трябвало да е ?

Пътят, който води за Златни пясаци се нарича "Канль йол" - в буквален превод кървав път. По него са минавали пътници от Добруджа и най-вече хазната към Варна и от там към Цариград, които са били нападани и ограбвани от хайдути, проливала се е кръв и от там носи името си.

Сигурно по този път са били ходили и жителите на Кранея.

Браво страхотно попадение ! Само да попитам тук

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

Под името Екрене пише ли Калнай ЙОЛ или нещо такова ?

Кранево. Идеята за локализацията на Карвуна с крепостта над Кранево

бе формулирана и упорито защитавана от Ив. Сотиров19. Тя се намира на висок,

трудно достъпен плосък хълм над морето до брега на р. Батова. Високата рав-

на част, обрамчена от скални венци е защитена с крепостна стена с неправилна

триъгълна форма (обр. 69). Тя следва конфигурацията на терена обща дължина

над 1000 м, охраняваща площ около 100 дка20. Централният вход е от достъпната

южна страна при тясна шийка, свързваща хълма със съседната височина. Втори

вход, малка потерна с ширина 1,20 м е регисрирана при североизточния ъгъл на

укреплението. Стената с дебелина около 2,60 м. е изградена от ломени камъни

(по външното лице по-едри и по-добре обработени), като е използвана и дървена

сантрачна система. Фортификацията е подсилена от 35 квадратни кули. В севе-

роизточния ъгъл е обособена цитадела, защитена с ров и подзидан с камъни вал

с обща дължина 120 м. На обекта са правени само сондажни проучвания и не е

ясен характерът на постройките и другите стационарни съоръжения. Все пак са

отбелязани масивни зидове в цитаделата и в центъра на крепостта, наричана от

местното население „Гробницата”. На-

вярно там са откривани гробни камери,

което по аналог с други крепости (Про-

вадия, Каварна, Дръстър) предполага

храм с малък некропол. Действително

както през Късната Античност, така и

през ХIII-ХIV в. в центъра на укрепле-

нията погребения се допускат само в

църквите и църковните дворове около

тях. Липсват и достатъчно характерни

находки и монети, които да способ-

стват прецизирането на датите на стро-

ителство и живот. Ако се съди по кера-

миката (ранновизантийска гребенчана

и средновековна-сграфито) крепостта

е строена около VI в., възстановена и

преизползвана през ХIII-ХIV в. в. Спе-

циално внимание заслужава открития

на северния склон на крепостта златен

пръстен-печат (табл. ІІ, 5), върху който

Обр. 69. План на крепостта

над с. Кранево (по Ив. Сотиров)

237

на старобългарски е изписано † СЕВАСТ ХОДР21 (Ходор) илиТ и ХОД22. Какво-

то и да името, този паметник е косвено свидетелство за значителен средновеко-

вен център.

В подножието на укреплението, в м. „Мазалъка” до морския бряг е ре-

гистрана верижна постройка и материали от ХIII-ХIV в., което предполага

средновековно пристанище. Недалеч, в границите на Пионерския лагер е ло-

кализирано селище с керамика от ХIII-ХIV в., (обр. 70) вероятно свързано с

живота в крепостта23.

Археологическите паметници от представените по-горе три черномор-

ски центъра, „кандидати” за името и наследството на Карвуна, не спомагат за

безспорното `

и локализиране. Наистина в Балчик е открит богат подемен ма-

териал от ХIII-ХIV в., но липсва сериозна фортификация, каквата обезателно

изисква една столица като Карвуна. В Каварна на „

Чиракмана” е регистрира-

на отбранителна система, но въпреки системните разкопки липсват следи от

замък и значителна обществена сграда. Тъкмо през ХIV в., когато Карвуна

просперира, подемния материал в Каварна е твърде семпъл, върху руините на

църквата (по размери и начин на строеж по-скоро провинциален селски храм

отколкото катедрала на митрополит) са построени малки къщи, монетното

обръщение е твърде слабо. На този фон като чели локализацията при Кранево

е най-логична, но е и твърде хипотетична, защото археологически разкопки не

са правени (като изключим сондажи за няколко дни) и няма сигурни датира-

щи репери.

Това открих

Пътят, който води за Златни пясаци се нарича "Канль йол" - в буквален превод кървав път. По него са минавали пътници от Добруджа и най-вече хазната към Варна и от там към Цариград, които са били нападани и ограбвани от хайдути, проливала се е кръв и от там носи името си.

Сигурно по него са вървели жителите на Кранея.