eMGeto

Как стои въпроса с пенсиите в ЕС, към такива дошли на 60 години от Индия да речем (със сини или зелени карти) и след 5 години, получавайки пенсия се завръщат обратно? Аз виждам това, като добър бизнес за много гладни, но справедливо ли е към коренното население и как ще се отрази на пенсионните фондове?

При животните същото, като гларуса е енотовидното куче - изключително вредно животно. То не е местно за България, а идва у нас през добружанската граница. Било е аклиматизирано в Украйна по някакви съображения и от там през Дунава и Добруджа навлиза и у нас. Те всички проблеми са от хората! Като животно подобно на американския ръкун (миеща мечка), то е унищожително за всички птици гнездещи по земята - яребици, кеклици, фазани, чучулиги -изобщо всичко. Когато бях в България по-рано тази година, приятели убили две. Едно симпатично изглеждащо създание, но сигурна смърт за всички птици, правещи гнезда на земята. Е сега, какво, да сме сантиментални ли? Този вид няма място в България! Той унищожава нашите видове. Единият е убит близо до хижа Ахинора, край Исперих, а вторият край село Късовци, близо до Трявна.

Брей, вие за нула време изстреляхте по мен повече от 5 000 патрона!

Когато става въпрос за природата аз съм по-радикален и от вас, защото смятам, че и “законния” лов трябва се банне. Търговище е малко далечко от Дунав и там едва ли идват гларуси, но ако идват това не е добре.

Голямата сребриста чайка (гларус) е постоянна птица в България. Голяма е почти, колкото патица. Обитава черноморското крайбрежие. Това е единствената у нас хищна чайка. Гугутки, и други птици с този размер особено, не умеещите да летят убива с удари по главата, а след това ги поглъща цели. Никога не е съществувала по р. Дунав, освен около делтата. Преди около 30 години румънците прокопаха канала Черна вода – Констанца. Целта му е да улесни корабоплаването, съкращавайки пътя. Този канал обаче, улесни и експанзията на вида. Гларуси се появиха в Черна вода, Олтеница, Калъраши, Силистра (1978-ма), Русе (1981-ва), Свищов (1983-та). За другите градове нямам сведения. Днес гларуси има и във Видин и продължават да настъпват нагоре по реката. Причината е в това, че птицата е постоянна – веднъж заселила се на едно място, остава там завинаги. Гларуса застрашава и местната дунавска чайка – речната рибарка. Малка колкото гълъб (даже и по-малка), тя не може да съперничи на гларуса. Преди 20-тина години можеха да се видят цели ята от речни чайки-рибарки, кръжащи над устията на реките вливащи се в Дунав. Днес това е само спомен за тези, които са го виждали. Третата чайка, живееща в България (чайката-смехулка) е предимно прелетна и се среща само по черноморието. Много малка част от нея зимува у нас. Изключително полезна птица, за разлика от гларуса.

В Канада такива ситуации се решават с пушки. Те също имат една чайка, подобна на гларус, но не е. Последната акция от този род беше преди две седмици. Разбира се канадците вземат всички мерки за събиране и изгаряне на труповете, безопасност на населението, корабоплаването и пр. Те плащат това да се извърши – държавата поема разходите!

Не казвайте това на американец! Той никога няма да ви повярва. Тук романите на Карл Май и Майн Рид не са популярни. Те имат други аргументи.

Да, араби, с които говорих казват: " Турците използуват нашата религия (исляма произлиза от арабите), и нашата писменност, а в същото време искат да са ръководна ислямска държава!" И там са се събирали в джамиите (арабска дума), както в България в църквите (за да запазят своята идентичност). Те са били 100 години по-дълго под турско, от нас.

Момчета, защо анкетата ви е спряла в 2006-та, сега сме 2009-та! От тогава до сега добри политици ли имате?

Проблема е сериозен! Гларуса не е птица характерна за р. Дунав. Ако някой твърди обратното, просто не е компетентен (нищо, че е професор). Аз мислех по същия начин.

Знаеш ли, хората забелязали проблема не вярват в българските орнитолози. Надяват се, че поради настъплението на гларуса към западна Европа (Унгария, Австрия и Германия), тамкашните орнитолози ще сторят нещо. Остава да видим!

Гларуса е птица, като всички други, но мястото му е на морето. По р. Дунав е същинско нещастие за останалия птичи свят. Гнезди из крайдунавските градове. Търси храна, кръжейки над населените места, а ако няма нищо навлиза на километри във вътрешността на страната и убива всичко, което му попадне, особено малките на другите птици, учещи се да летят. Целта на акцията е да се ограничи, понеже избиването му е невъзможно. Румънската част на Дунав е оф лимит. Патроните не са проблема, а разбирането на институциите.

Съществува един проблем от години и изглежда в България няма кой да обърне внимание. Става въпрос за голямата сребриста чайка (Гларус) - една изключително вредна птица. Появи се по река Дунав преди около 20-25 години. Имам приятели край Дунав, които казват: "Изтреби всичко. Няма вече гугутки, няма и свободно живеещи питомни гълъби, гъски, диви патици." Доколкото разбрах, убива малките, чупи и яде яйцата и оттам е унищожителна за популациите". Те обаче, замислят погром над тази напаст. Приятели, които имат малокалибрени пушки, поискаха да им осигуря 5 000 патрона за да тръгнат от Видин надолу до Силистра с лодки и да се разправят с тази напаст. Пет хиляди патрона! Помислих, че ги искат за друго, но като ме заведоха но о. Мишка, а след това и на о. Батинец, бях поразен - просто нямаше място на северната коса на Батинец - гларус до гларус! Веднага разбрах, че не ме лъжат. В България има ли институции към които можем да се обърнем, преди да започнем да стреляме?

Момчета, Венецуела никога няма да е Венецуела, ако САЩ не купуват нейният петрол. Венецуелският петрол е тежък. Никой не желае да го купува, понеже е труден за преработка и от него излизат главно масла и греси. Купува го само Америка, макар че има и други държави, които могат да го преработват, но те са много далеч и транспортните разходи не плащат. Хуго Чавес закупи 300 000 калачници (последен модел) от Русия, а мизерията във Венецуела е потресаваща! Раздава пари за да го изберат - е това прилича на банкета в с. Дурач (днес Лудогорци) през май 1990-та.

Вида най-популярен в България е наречен гръцка сухоземна костенурка (блатната не се яде). Ядат се яйцата на костенурката, някой хора пият кръвта и (била "много" полезна). От месото се ядат само крачката, но те имат големината на хапки (четири хапки от едно животно). Тях съм кусвал. Имат вкус на пилешко месо, но играчката е толкова голяма, че просто не си струва. Убиват ги и заради корубите. Обработени и лакирани се използуват като ефектни осветителни тела. Виждал съм и пепелници. Обаче, начина на убиване ме отврати. Слагат ги живи в кофа с вряща вода, докато умрат! Ако е за корубите, убиват ги с вилица през шията. Какво нещо сме хората!

Градинския охлюв все още се държи, не зная до кога. Излавят го с цели кофи. Една кофа не е съдбоносна, но това не е един човек. Същата е и съдбата на голямата водна жаба - единствената жаба, която става за ядене (крачката). Ходихме за риба на един малък водоем в Търговищко, където сме ходили още преди да напусна България. Цяла нощ не чухме ни звук, ни кряк. На другия ден разбрахме защо - на всяка крачка жабешки половинки. Някои са минали ден-два преди това (нощем), изловили жабите, оттръгнали им задните крака и хвърлили другото. Трагична работа момчета! Мога само да гадая, каква ли ще да е цялостната картина?

Така е и за съвсем български видове, като градинският охлюв, например или гръцката костенурка - обект на хищническо изтребване, като че ли няма какво да ядем! През 70-та с приятели посетих крепотта в село Червен (Русенско). На всяка крачка се спъвахме в костенурки, а миналата година не видях дори една!

Делфиновото месо е чудесно! Бях на десетина години, когато се продаваше в България под името "делфиново филе". Сега си мисля - страхотно мезе за бира и вино! Едва ли някой от форума го е кусвал. Но, тогава бяха малко хора на тази земя и много делфини. Днес ситуациата е коренно различна. Ако всеки жител на тази земя днес си кусне само хапка делфиново филе, нашите деца ще знаят за делфините само от снимки и филми. Не е простимо, заради гастрономическите прищявки на такива, като мен и някои други, този животински вид да изчезне от лицето на земята. Като искате делфиново филе, отглеждайте делфините във ферми, както се отглеждат миди и стриди! Ако това не е възможно - забравете! Аз искам делфиново филе, но ако това означава изтребване на животното - жаме!

Демокрацията е обяснена много добре в пост №14 на КГ125! Виждам обаче, че не се разбира - свързва се с ред, законност и пр. т.е. неща, които в България липсват. Казано с по-прости думи за обикновения човек, демокрация означава, че всеки може да прави всичко, което пожелае, ако то не пречи на останалите и не нарушава действуващите закони! През 1995-та в едно лудогорско село хората се оплакваха (на кмета - кмет от комунистически времена, понеже те постоянно го преизбираха, защото той им обещаваше, че олиото ще стане пак 0.90 ст. за литър), че "живота стана много тежък", а той им казваше: "Вие искахте демокрация (а те никога не са гласували за сините), ето имате демокрация, това е то!" Бабите, които не са живели на запад (те не са ходили даже до Драгоман) вярваха! Пак в Делиормана през 1990-та година Добри Джуров обикаляше селата и приемаше нови членове на партията! Аз бях с приятели в село Дурач (днес Лудогорци). Бира - скара и партийни билети! Приятели подхвърлиха, че са гладни и решихме да станем социалисти (и аз в това число!) за да хапнем. Лично министъра на народната отбрана - Добри Джуров ми връчи книжката. Тя все още е някъде из къщи. Аз се отплеснах от темата, но разбирате за какво става въпрос. Те искаха да покажат на българският народ, че демокрацията е бедствие и за съжаление успяха!

Една гледна точка от турска страна:

Десантът на турската армия при с. Шар кьой е една операция с голям потенциал. Тя е добре замислена и осигурена, но не е добре изпълнена. Причината е в нерешителността на самия инициатор - Енвер бей. Нямането на доверие, че настъпленията откъм Булайр и Чаталджа ще доведат до успех, обуславя и нерешителността на неговите действия. От друга страна, действията на турските войски, вече стоварени на брега са мудни и нерешителни. Явно, турските части, участвуващи в тази операция не споделят ентусиазма на бея. Цял ден е загубен в самото село, докато обстановката налага бързи действия. Липсва инициатива, както у войските, така и у командуването на брега. Няма го и Енвер бей, да обясни на свойте подчинени, че този десант не е за да се разправят и отмъщават на шепа ранени гяури, а че от него зависи съдбата на Турция. Времето не работи за десантиралите и накрая операцията е отменена. Инстинкта за самосъхранение кара бея да изпрати в Истамбул искане да настъпи към Булайр (!), макар че вече е получил сведения, че операциите откъм Чаталджа и Булайр са се провалили. От Цариград му нареждат да натовари войските на корабите и да ги отведе в Галиполи, защото отбраната на Булайр е ненадеждна (поверена главно на кюрди). Тук е редното да се отбележи, че колкото и големи да са възможностите на този десант, без успехи при Чаталджа и Булайр, той е обречен също на неуспех, дори и да се развие успешно.