Отиди на
Форум "Наука"

lem

Потребител
  • Брой отговори

    2
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за lem

lem's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

0

Репутация

  1. Такива генетични изследвания се провеждат от 20-тина години и като правило резултатът е, че генетичното сходство е на географски принцип, т.е. хората от даден регион или държава са най-близки до своите съседи и/или до народи, живеещи в относителна близост до тях. Така че е съвсем нормално българите да бъдат генетично родствени на румънци, гърци, турци и т.н. Би могло да се помисли, че балканските народи имат различен произход, но после са се смесвали помежду си и така са формирали съвременната картина. Но тази гледна точка не е вярна поради две причини. Първо, няма свидетелства за чак такива интензивни процеси на смесване, поне във времената на писаната история, които да доведат до подобна степен на унифициране на генетичните маркери. И второ, възрастта на последните е значително по-древна - тя ни отвежда десетки хиляди години назад, във времето на палеолита, когато първите хора са заселили Европа в няколко големи и множество по-малки миграционни вълни. Не различните компоненти са се смесили в общ субстрат, а обратното - първичната еднородна група от заселници постепенно се е диференцирала в различни групи и народи, които обаче са запазили следите от своето първоначално родство в своята ДНК. Що се отнася до Европа, такива проучвания са правени нееднократно и те показват, че около 80 % от населението на континента са потомци на най-раннните заселници по тези земи още от палеолитната епоха. Около 20 % са потомци на неолитните фермери, разпространили се от Анатолия и донесли в Европа земеделието и животновъдството, които постепенно изместват дотогавашния ловно-събирачески начин на живот. Тези хора са се установили основно в Южна Европа, така че една значителна част от населението по нашите земи носи генетичните маркери на тези първи земеделци на Европейския континент. Това обяснява цитираната близост с италианците (също средиземноморски народ). Вероятно именно тази хаплогрупи се имат предвид в това изследване (което аз не съм виждал). А заключението, че преди 7800 години от Балканите е тръгнала преселническа вълна на север и на запад много добре се съпоставя с разпространението на уседналите неолитни култури от Балканския п-в към останалите европейски територии. Нещата обаче са различни що се отнася до останалите резултати от това изследване, които аз намирам за много спорни, а някои за направо несъстоятелни. Преди всичко, всички сериозни генетични проучвания, правени досега, показват, че европейският (включително балканският) генетичен пул вече е бил формиран в основни линии още през времето на неолита. Разбира се, че по-късно е имало множество и нашествия (включително прабългари!), но техният принос към генетичния фонд се оказва незначителен. Изключително погрешно е да се твърди че "геномът ни е прабългарски" . Ролята на прабългарите е като политически и военен елит най-вече, който организира новата доржава, но като гени, като "кръв", "българите" (днешните) всъщност има много малко общо с "прабългарите" (както впрочем и с всички други племена, които са нахлували и са се заселвали по нашите земи през историческата епоха). Въпросът за езиковата и културната идентичност на прабългарите е съвсем отделна тема. Освен това има голям проблем с определяне на възрастта на Y-хромозомните хаплогрупи. "Генетичният часовник", по който тя се изчислява е, меко казано, доста неточен и много често дава много по-късна възраст от действителната за генетичните маркери. Например според тези изследвания "Y-хромозомният Адам" е живял преди около 60 000 г. в Африка, което означава, че всички хора тогава би следвало да са били в Африка по това време. Всъщност те са започнали да се разселват по света много хиляди години преди тази дата и в това отношение анализът на данните от митохондриалната ДНК е много по-достоверен и точен, защото те дават реална възраст, покриваща се до голяма степен с археологически, палеоклиматологични и други данни. Така че нека да изчакаме и резултатите от "женската линия", които ще ни дадат една по-реална картина, що се отнася до хронологията. Няма да е изненада, ако се окаже, че събитията, които сега уж се свързват с хуни, маджари и т.н., датират от много по-ранен период. Общо взето това изследване показва още един общо известен факт - че ние мъжете без жените не можем
  2. Здравейте! Спорна и успешна година на всички участници във форума! Санстефанска България - една неосъществена мечта, която е останала в съзнанието на нашия народ като несбъднатия блян, който ако беше станал действителност, можеше да реши много от проблемите, които ни тормозят в новата ни история. Но така ли щеше да бъде и най-вече реална ли е била въобще тази възможност? Ще се опитам да посоча някои от предивикателствата, пред които би била изправена нашата нова държава при това развитие на събитията. 1) България става независима след пет века чуждо господство. Вярно е, че в този момент вече разполагаме с образован политически и интелектуален елит, но щеше ли той да бъде в състояние да осъществи ефективно управление на една толкова голяма територия? Тя е много по-голяма в сравнение с тази на Княжество България след Берлинския конгрес и проблемите наистина са внушителни. Трябва да се изградят институции, инфраструктура, армия и органи за сигурност, законодателство, икономическа и финансова политика, трябва да се решават деликатни проблеми с някои малцинства (турското например). Щяха ли качествата на нашите политици и ентусиазма на народа да могат да се справят с този голям залък (като се има предвид и това, че страната е изостанала технологично и различните области от нея не са развити равномерно). 2) Отношенията с Русия са големият въпрос и голямата неизвестна. Щяха ли те да се развият по същия сценарий, довел в крайна сметка до скъсване на отношенията? Безспорно е, че Русия щеше и в този случай да играе огромна роля при изграждане на институциите на младата Санстефанска държава. Вероятно при такова развитие отношението на Русия щеше да бъде по-внимателно, защотото страна с такава голяма територия и такъв голям демографски, икономически (а значи и военен!) потенциал много трудно ще търпи да бъде третирана като васална. Дотук добре, но дали управляващите кръгове в Русия щяха да бъдат готови за едно по-равностранно партньорство? 3) Със сигурност Османската империя нямаше да се примири със Санстефанския договор. Всъщност с него тя почти напълно губи контрола над Балканския п-в! Вероятно това щеше да предизвика националистични изблици в Турция и възможно преждевременно сваляне на султана и идване на власт на младотурското правителство. В такава ситуация България би трябвало да е готова на всичко - от финансиране на сепаратистки турски движения до директно нападение. Нямаше да бъдат доволни нито сърби, нито гърци, нито румънци, които щяха непрекъснато да дебнат най-малкото отслабване, за да отхапят по някое парче от територията ни. 4) Горната точка до голяма степен е зависима от това какво щеше да бъде отношението на европейските сили. Със сигурност възникването на голяма държава - потенциална регионална сила на Балканите, не влиза в техните планове. В най-песимистичния сценарий те биха подстрекавали едновременно турците, гърците и сърбите срещу България, а западните медии щяха да изфабрикуват опасността от "Български контрол върху Проливите" или "Руско-български контрол върху проливите". Как би постъпил например Стефан Стамболов, ако той трябваше да има тежкия кръст да управлява България при такава тежка конюнктура? Ясно е едно - той е показал, че може да бъде ловък дипломат и да намира съюзници. Може би Стамболов нямаше да скъса с Русия, а щеще да установи един равноправен диалог (за целта ще е нужда и добронамереност от руската страна). Може би той щеше да търси съюзници сред някои от европейските държави, използвайки противоречията помежду им (в онези години вече започват да се очертават контурите на големите блокове, които след десетилетия ще се нахвърлят един срещу друг). Мисля, че ако Санстефанска България би успяла да оцелее през първите 10-15 години, които ще са най-трудни, тя би се превърнала в желан съюзник от Великите сили предвид наближаващия грандиозен сблъсък. Веднъж като се стабилзира държавата икономически, политически и военно, ще стане много трудно тя да бъде съборена. Смятам за доста вероятна възможността оцеляването на Санстефанска България да се наложи да бъде платена с цената на малки териториални отстъпки. Даването на няколко града примерно на нашите съседи със сигурност нямаше да бъде приятно, но залогът е изключително голям - да се спечели време, за да се стабилизира новата държава и да се достигне един критичен момент, след който нейното съществуване ще бъде прието (макар и неохотно) като факт в Европа. Така че първите 10, 15 или 20 години ще бъдат решаващи. Надявам се съмненията, които изразих, да не се възприемат като черногледство или липса на патриотизъм, а по-скоро като покана за сериозна дискусия, защото проблемите са наистина много сложни и факторите, които влияят са толкова много, че сигурно съм пропуснал някои от тях

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...