Panzergrenadier

Като си говорим за „Християнство и модерна епоха” да видим как самото християнство във всичките си направления приема „модерността”. И дали самото християнство приема себе си като фундамент, среда за развитие и стимул за новите идеи и новото общество?

Секуларизацията е духовно чедо на модернизма – това вече е известно. Секуларизацията и фундаментализмът са диаметрално противоположни и неразделни явления.

Субектът на „модерното време” жадува за автономност по отношение на всякаква религиозна връзка.

Като безспорна реакция на „модерното време” църквите реагират с фундаментализъм.

Религиозният фундаментализъм е истинска рожба на модернизма. Очевидно, че фундаментализмът функционира като заклет враг на модернизма.

Религиозният фундаментализъм усеща, че светът, който се е появил с идването на модернизма, е враждебен, затова предлага връщане към основите (фундамента), към корените, към изворите. Той води началото си от страха, който се поражда от констатирането на едно необратимо събитие, на еманципирането на обществото и на науката от техните традиционни богословски опорни точки.

Та как „модерното време” ще дължи произхода и развитието си благодарение на благоприятната среда на християнството, когато църквата реагира с „обскурантизъм” и „фундаментализъм” в по-силна или по-слаба форма срещу новите идеи?

Ако това е истина, то тогава вероятно астрологичните планетарни влияния се дължат на електромагнитни вълни. От това следва, че древните са били прави е истинна и астрологическата теория за планетарните влияния изобщо.

Има, има решение на проблема с гръцкия дълг. Гърция следва да преструктурира дълга си. Необходимо да се помисли за едно "меко преструктуриране". Това означава да бъде отложено изплащането на дълга и евентуално да има намаляване на лихвата по него.

Атина вече е изразила готовност да обсъди "мекото преструктуриране".

Да са ни го поискали – да сме им го дали. Не са ни го искали не сме им го дали. Белев е осъден задочно „за фашистка дейност и антисемитизъм“. То и не е останало време да ни го поискат. Пък е могло и да отърве кожата ако е бил съден на Запад, кой знае. Западняците се чудят на отмъстителността на „Народния съд”. Имало е западни наблюдатели на заседанията. Те просто пращат „наблюдатели”.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че "присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва". Но не се възпротивява. Британският агент не е против „Съда”, просто отчита балканската отмъстителност.

Никой от преките организаторите и участници (от германска страна, и българска страна) на депортацията, не е съден от международен трибунал като веоннопрестъпник, или за престъпления срещу човечеството...

Не е вярно, Белев е осъден задочно от „Народния съд”. Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, един от основателите на организацията „Ратник“ сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за депортацията.

И двамата се самоубиват. Белев – в тоалетната на гара Кюстендил 1945 г., а Теодор Данекер в плен 1945 г.

Смята се популярно, че някой от участниците от българска страна, правят кариера при комунистическият режим.

Не знам за това, да кажеш нещо повече?

Физическият убиец на Луканов няма значение. Убиха го хората от неговата партия, защото в определен момент интересите на Луканов и Жан Виденов се пресякоха.

Луканов споделя със съмишленици идеята си действащото червено правителство /на Виденов/ да бъде свалено. В коментарите си бившият премиер назовава открито кабинета “Виденов” и кръга около него “мръсна мафия” и “мародери”. Така той видимо застрашава икономическите и политическите позиции на приближените до властта - структурите на “Орион”. Шефът на „Орион” - Румен Спасов /син на Мирчо Спасов – архитектът на концлагерите в България/ от своя страна също напада словесно Луканов, наричайки го “ловък политик” и “наследствен потомствен предател”.

Оттук до убийството работата е техническа.

Даешь Варшаву! Дай Берлин!

Уж врезались мы в Крым!

Ведь от тайги до британских морей

Красная Армия всех сильней!

розови мантри повтаряме всеки път, когато се опитаме да звучим "по-така".....

.....С розов будизъм и с розово християнство, както и с "лични истини" отказвам да си имам работа.

На тебе розовото да не ти е тик?

Колкото до мистицизма в частност - казах, каквото имах за казване. Хубаво е човек да опознае Витошката "Малка Света гора" преди да хукне да търси хималайските гомпи.

Всичко това е въпрос на здрав разум. Sapienti sat.

По стечение на обстоятелствата съм обходил по-големите манастири в Софийска Света гора. Преди няколко години. Онова, което видях беше трагично. Няколко примера.

В Драгалевския манастир (женски) достъпът за миряни е само на големите празници. Точно тогава обаче монахините се крият, отбягват външни посетители. Няма начин да ги видиш, да поговориш с тях.

В Кремиковския манастир живееше една монахиня-вдовица на която помагаше нейния син. Много неконтактна и затворена.

В Курилския манастир (в психиатричната клиника) живееше един клисар, който просто пази манастира. На големите празници вече дори няма свещеник, който да води службата, клисарят четеше молитви от богослужебните книги, но богослужение в каноничния смисъл нямаше кой да проведе.

В Лозенския манастир се подвизаваше един сравнително млад монах. Учудих се, понеже жилищното крило на манастира беше подновено. Сигурно тук се подвизават братя? Нищо подобно – някакъв баровец бил подновил жилищната част и идвал почти всеки уикенд да си прави разпивки тук с авери и приятели. А самата църква изглежда много зле – стената се крепи на една вградена релса –а`ха да падне. Но църквата няма кой да ремонтира.

В Подгумерския манастир "Свети Димитър". Там е разположен Дом №5-заведение за психично болни. За да се стигне до манастира е неизбежен контактът с обитателите на това незавидно място. Учудих се, че и в храма бяха пуснати и бродеха луди. Вероятно мястото им носи някакво умиротворение.

В Буховския манастир служи бял свещеник, няма монаси. Там се усъмниха, че съм агент на алтернативния синод и злостно ме напъдиха с груби думи.

Софийска св. Гора съществува само на думи. БПЦ има големи проблеми да осигури монаси в Зографския Атонски манастир, пък да не говорим за Софийска св. Гора. В повечето случаи е назначен само пазач, а само на големите празници служи свещеник и то не във всички манастири.

Такава е реалността и в момента. А може би някой търси там „православна духовност”?!? Или здрав разум ?!? Дано ги намери.....

Гренадире, не оспорвам, че съществува такъв съвременен мистицизъм - просто го смятам за "екзистенциално" (по думите на Сириус) незадоволителен. Ню-ейдж еклектизмът е незадълбочен, лишен от цялостност, по-скоро някак си пазарно насочен - с което именно ме отблъсква. Разбира се, това не му пречи да привлича милиони други.

Кое „не те задоволява” Глишев? Липсата на „дълбочина”? Искаш мистичните практики да ти дадат отговор за целта и смисъла на живота и това да е отговор във вид на уравнение или красива сентенция, която можеш да осмислиш и „да расфасоваш” с интелектуални напъни?

Но има една аксиома – мистиката започва там, където завършва интелекта. Нужна ти е „дълбочина”? „Дълбочината” на една философия или практика ли е критерий за нейната истинност?

Друга аксиома: Ако разстоянието от точка А да точка Б е права линия, то един „аристократ на Духа” или догматик ще направи между тях лабиринт.

Липсва ти „цялостност”? Почитател си на монолитните системи? Аз приемам, че полезен мистичен опит се намира у човека, независимо от неговата култура или религия. Тоест приемам без предрасъдъци шаманизъм, античните мистерии, кабалистични практики, християнския мистицизъм, ренесансовите практици както и съвременния опит. От фрагментите се сглабя мозайката на цялостния духовен опит на човечеството.

На мнение съм че мистицизма не е само за „аристократите на Духа”, привилигированите мъдреци, а за всички хора. Комерсиализъм? Аз съм склонен да дам пари за познание без предрасъдъци. „Аристократите на Духа” се дразнят и ужасяват само като си помислят, че „паплачта от низините” може да се докосне и преживява, нещо, което те смятат за собствена неприкосновена територия и опит.

Много съвременни хора се нуждаят и търсят мистичния опит – нека го имат. Разбира се всеки стига до различни по значимост резултати, съгласно дарбите и гения си.

То е ясно, че един съвременен човек от 21-ви век, който иска да се занимава с мистика, надали ще вземе да се занимава именно с православен мистицизъм. Затова и манастирите днес са полупразни. Монашеските епидемии отдавна са затихнали, килиите са празни, те са просто музеи които ни напомнят за една отминала епоха и традиция. Човек вече не живее в първите векове от н.е. за да се уедини в манастир или в Египетската пустиня като св. Антоний Велики например. Разбира се, ако светът се приема като изкушение, съблазън и смущава душевното равновесие на аскета, то той се отделя от света и от хората (те също го изкушават с думи и пример) и живее егоистично в мир и покой сам със своя Бог.

В съвременните практики от типа на New Age разбира се, такова чувство липсва.

Всяка една мистична система следва да се адаптира към съвремието за да оцелее. Имам впредвид, че се адаптира на език разбираем за съвременния ум. Това е старото учение, преоблечено в нови одежди, разбираемо тук и сега, отхвърлило аристократизма, догматизма и труднодостъпността на средновековните практики. А що се отнася до консервативните учения, резултатът е виден – полупразни или празни манастири. Колкото и г-н Глишев да подценява и да подхвърля на присмех New Age движението, то именно и неговия еклектизъм и гъвкавост са разбираеми за нашето съвремие. То е насочено към всеки един съвременен човек, независимо от неговата религия, пол или възраст. Резултатът е – масовост, многобройни практикуващи групички, яснота, достъпност.

Съвременният човек МОЖЕ да се занимава с мистицизъм в съвременното урбанистично общество, отвъд всички религии или въпреки тях. Трябва да се чете съвременна литература на тази тема и да се види опита на хора за които това е възможно. Тук и сега. Най-минималните изисквания са да има стая изолирана от външни шумове и в която не би могъл да бъде ненадейно прекъснат и смутен, и където би трябвало да се чувства абсолютно сигурен. В тази стая той би могъл да се занимава с екстатични шамански ритуали, церемониална магия, медитация, исихазъм и с каквато още си иска.

Един цитат от блога на Йордан Халачев

http://yphalachev1.blogspot.com/

Християнската цивилизация умира, защото хората, които я съхраняваха в своите сърца и души, си отиват. Днес няма нито една европейска страна, слагам в това число и България, демонстрираща прираст, който да и гарантира, че ще оцелее в сегашния си вид и през следващото столетие.

За разлика от християнството, Исляма демонстрира неизтощима енергия, жизненост и възход. Няма нито една европейска държава, в която местното население да не се топи, с изключение – мюсюлманска Албания,мюсюлманско Косово. И няма нито една ислямска страна, където населението да не нараства, често взривообразно.

Ако самите хора не желаят тяхната култура, нация или цивилизация да оцелее и укрепне, нищо не може да се направи. В Европа например, хората колективно решават, че нациите са вече отживелии и, че трябва да бъде създадено някакво ново обединение.

Може би, в крайна сметка, това ще бъде една Ислямска Европа?

Ами, можем да приемем, че корпусите са били напълно комплектовани, и са включвали от 2 до 4 дивизии, значи са били с численост около 100 000 души личен състав. Ако приемем, че танковата група се състои от два корпуса, то тогава имаме общо 6 корпуса. Това прави около +/- 600 000 души.

Като гледам данните, в операция "Марита" от немска страна са участвали около 680,000 човека

1,200 танка и 700 самолета. Сметката ми е относително вярна.

Това са части от 12-та германска армия на фелдмаршал Вилхелм Лист, взели един месец по-късно участие в операция Марита.

Състояла се е от 6 съединения:

1. Първа танкова група на ген. фон Клайст

2. XL танков корпус на ген. лейт. Щюме

3. XVIII планински корпус на ген.лейт. Бьоме

4. XXX пех. корпус на ген. лейт. Хартман

5. L пех. корпус на ген. лейт. Линдеман

6. 16-та танкова дивизия (на турската граница)

На някои от разпознатите лица на българи от кинохрониката след 9-ти септември 1944 г. сигурно им се е случила случка...

Патриаршеският жезъл произлиза от Кадуцея на Хермес.

Както казах, – символът е дуалистичен – двете опозиции, примирени от божествената Премъдрост – София, изобразена във вид на криле или слънце. Има връзка и с двете колони на Соломоновия храм – Якин и Боаз.

Змията се среща и в патриаршеския жезъл.Въпросът е как е изобразена тя. На жезъла на Патриарха в същност те са две(дуализъм?).

Змията, която захапва опашката си е символ на вечността, но тя изразява и кръгът на свръхестествената сила. За да не се разпръсне силата (магическа, божествена) е нужен кръг -затова змията поглъща опашката си.

християнският мистицизъм не е "разтваряне" в "Абсолюта", а е опит за връщане на личностите към свръх-Личността (несъвършено обозначавана като "не-личност"; апофатиката и катафатиката, тоест негативният и позитивният език на теологията не могат да се използват изолирано един от друг). Или ако не връщане, то поне поглед към неизразимостта на тази свръх-Личност. Разбира се, всеки християнски мистик би казал, че негативните и позитивните понятия са несъвършени дори когато ги употребяваме заедно. Интуитивното им усещане е по-цялостно от интелектуалното им разбиране. Но именно това иска дисциплина и покой, а те не се постигат без години надвиване на собствените грехове, страсти и помисли.....исихастката медитация има за цел да доведе монаха до "кеносис", "апатия" и "атараксия", както и до "исихия" спрямо страстите, но не и спрямо Бога. Това отличава християнския монах от будисткия. Православната медитация е безмълвна, безсловесна, понякога и безмисловна - но не безлюбовна.

Глишев,

позволи ми да коментирам по темата от малко по-различен ъгъл, незасегнат досега. Разлики има, а защо при православните липсва ясна методология - това ми се ще да коментирам сега. Ако отвориш "Добротолюбието", един от най-пълнияте сборници със съвети за християнска мистика, ще видиш колко повърхностно и недоизказано е всичко. В същност това са есета за молитвено наставление, и не само молитвено - например съветите на св. Антоний. Такива сборници могат да послужат за култивиране на усърдие в благочестето, но за нищо повече.

Първо, тук си говорим не за естествена, молитвено-етична мистика, присъща на всеки християнин, който живее духовен живот, а за свръхестествена мистика.

Има голяма разлика в резултатите на свръхестествената мистика на Буда и християнската такава.

Какви са резултатите от мистичните упражнения на християнските светци? Молитвен екстаз, озарение свише, прозорливост, съзерцание на скрити от физическия поглед духовни тайни, пророческо вдъхновение, благодатно изстъпление, чуване на небесни гласове, виждане на ангели, светци, на Света Богородица и дори на Самия Иисус Христос, и във всякакъв вид чудотворство. Така описва свръхестествените мистични дарове арх. Серафим в брошурата „Болна и здрава мистика”.

Премного примери от житията на светиите има за това – св. Антоний, св. Петър Атонски, свети Доситей.

Един будистки монах по пътя на мистичните си занимания достига до съвсем други други реалии и усещания, аз ги споменах по-горе. Има си ясна методология, която той следва.

Но най-важната разлика – за православният мистик това е, че тези дарове са Божи дар, Бог решава дали да изпрати някакво видение и то с някаква висока спасителна цел, а не е толкова следствие на усилната молитва и съзерцание. Само възгорделите се християни-мистици търсят тези резултати, смирените ги избягват – или считат, че са от дявола или дори да са от Бог, то те могат да ги подтикнат към гордост.

Дори православните не са сигурни дали свръхестествените дарове, които получават са от Бог или дявола. Винаги има съмнение, че Лукавия се преобразява като Ангел на светлината и мами. А виденията се изпращат от Люцифер и целят да всеят гордост.

Християните ги съветват да избягват свръхестествената мистика, но все пак те се питат - ами ако виденията са от Бога, а ние ги отхвърляме, няма ли да оскърбим с това Светия Дух, Който ги дава?

Отговорът на архимандрит Серафим е: ако ние, тръгнали по пътя на религиозната трезвост, наистина отхвърлим истински, благодатни видения, Бог няма да ни се разсърди, понеже знае, че ние не от упорито безверие не се доверяваме на виденията си, а от благоразумна боязън да не станем жертви на бесовска измама.

Така, че християнските мистици избягват и се пазят от свръхестествените състояния по изброените по-горе причини, и най-вече поради изкушението в гордостта.

Което абсолютно липсва при при Будистката медитация и съвременните им последователи от движението Ню Ейдж, като и при най-опитните съвременни мистици – Психонавтите.

Аз твърдя, че резултата и състоянието до което са достигали християнските мистици противоречи на Християнското Богословие.

При крайните фази на мистичния опит има “преодоляване” на персоналното “аз” и до единение с космическия свръх-личностен дух. Мистиците описват това състояние като “преодоляване” на “ограниченото” личностно битие и достигането до едно безлично космическо “божествено” всеобщо съзнание за слятост и тъждественост с всичко.

Поради тази причина няма молитвена насоченост и въобще насоченост на личността към Бога, а има “просветляване”, “разширяване” и “обожествяване” на себе си посредством определени психологични техники.

При Якоб Бьоме имаме идеята за сливане с божественото „Нищо” (Ungrund), а при Майстер Eкхарт имаме идеята за Пантеизма – в резултат на мистическия си опит се губи възприемането на обективно-субективната действителност.

Няма как тези така описани състояния да не влязат в противоречие с църковния догматизъм, учещ за субективно-обективен контакт между личността на човека и личността на Бога. Затова резултатите от тези състояния са отречени от Църквата.

Възниква въпросът: защо след 1945г. в състава не СССР не са включени следните държави: Полша, Чехословакия, ГДР, Унгария, Югославия, България, Албания, Румъния?

Защото Сталин има нужда от „буфери” – държави, които да поемат първия удар на една потенциална „агресия на западните империалисти”. Унищожаването на буферите доведе до възможна трагедията за съветската държава на 22.06.1941 г. Тези държави бяха именно буфери – назначени от московската централа послушни генерални секретари и тайни служби, развити като филиали на КГБ. След войната СССР няма икономическия потенциал да включва нови републики – така се обяснява и отказът на съветските другари да приемат НРБ в състава на СССР. СССР нямаше вече ресурси за икономическо обгрижване на желаещите да влязат в „семейството на съветските народи.” А и с годините помощта от СССР започна да намалява – червеният колос се задъхваше.

Войнстващите резунисти (всеки в различна степен и комбинация) са движени от три различни чувства: антикомунизъм, русофобство и фашизофилство.

Основният движещ подтик на теориите на В. Б. Резун– е съветофобията/антикомунизмът във всичките и форми. Точно това е - борба срещу съветската система и всичко съветско, не срещу украинци, белоруси, руснаци или узбеки. Мисля, че съветофобията е благородно дело. За унищожението на СССР допринесоха не само страните от Западна Европа и САЩ, но и страните от източния блок – унгарци, поляци.

В крайна сметка Виктор Суворов се бори срещу остатъците от съветското мислене в историческата наука. Не може СССР да изчезне, а историята на страните от бившия СССР да остане съветска, подчинена на съветската пропаганда. Дори един военно-исторически писател като Лев Безименски, който беше написал много книги за войната, след 1991 г. издаде книга, в която опровергава самия себе си с извинението, че имало цензура, затъмнение и той не е могъл или не е знаел фактите за Клането в Катин, Пакта Рибентроп-Молотов и др.

И тук възниква въпросът – има ли нужда от ревизиране на съветската версия за ВСВ, или можем да си четем в началото на 21 век като малоумни 12- томната история на ВСВ и 6-томната история на ВОВ написани в Историческия отдел в Института за марксистко-ленинска философия и да и вярваме безрезервно?

Отговорът е - НЕ, и тук идват цяла плеяда исторически ревизионисти. Един от тях е Владимир Резун, но не и единствен. Вече твърде много писатели независимо от Резун доразвиват неговите идеи или работят независимо от него. Има ли нужда да се споменават имена?

Дмитрий Хмельницкий

Валерий Данилов

Владимир Бешанов

Игор Бунич

Александр Гогун

Борис Поварницын и още и още.....

абе изобщо мистицизмът, не e за миряни, а само за калугери.

Именно – тук се съгласявам с теб.

Основателите и идеолозите на трите големи монотеистични религии не са ни оставили никакви системи от упражнения за мистично общуване с Абсолюта.

Моисей предстои пред лицето на Бог в скинията и разговаря с Него.

Св. Павел е взет на небето и вижда и чува неща нечути и невидяни.

Мохамед говори с ангел Джебраил.

Иисус се моли в пустинята и получава духовни изкушения, моли се и и в Гетсиманската градина, където има „тъмна нощ на душата” - състоянието точно преди просветление. Това са само едва изпуснати податки и нищо повече – всичко е обгърнато в неяснота, липсва будистката методология.

За обикновения вярващ християнин са достатъчни само молитвите и тайнствата за духовен живот.

И да има мистични практики в християнството – те са строго индивидуални и незадължителни.

Единствената стройна мистична система за общуване с Абсолюта ни е оставена от Буда. Будизмът, особено Дзен будизмът изгражда мистичните преживявания в стройна система. Налице са фазите на мистичния опит – асана, пранаяма, мантрайога, яма, нияма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи.

Подобна организирана мистична система не ни е дадена нито от Моисей, нито от Мохамед или от Христос.

проповедите на Майстер Екхарт също съдържат учението на един християнски мистицизъм.

Понеже даде за пример Майстер Екхарт, сигурно си чувал, че този известен мистик е осъден от Католическата църква в пантеизъм и монизъм. Просто Екхарт е правоверен в теологията, но еретик в сферата на мистиката.

Може би изобщо основата на мистиците в християнството е в съчиненията на псевдо-Дионисий. .

Псевдо Дионисий Ареопагит е хлъзгава основа за християнския мистицизъм. Първо, че е псевдо (тоест зад това лице стоят множество писатели, а не Атинският епископ обърнат от св. Ап. Павел), второ езикът на Псевдо Дионисий е „неоплатонически” – свързан е с късноантичната философия и не е безспорно с християнски корени. Според някои това е късноантична езическа мистика пременена в християнски одежди.

Инак ето една стара курсова работа, където съм поразсъждавал малко за мистицизма в християнството: http://mglishev.blog.bg/technology/2010/01/14/misticheskoto-bogoslovie-na-dionisii-areopagit-i-blajeni-bed.472456

Добра работа, мерси. Аз пък съм привържник на „Бердяевщината” що се отнася до отношението религия-мистицизъм.

Мистиката е проблематична в християнството, тя постоянно се оспорва и се подхвърля на съмнение. На мистиката е присъща вътрешна свобода, която не може да се контролира от йерархичните религиозни водачи.

Мистиците са възможно най-свободните хора – те не следват пътя на религиозната общност а контактуват „директно със Светлината”. По това си приличат и с пророците.

Демократичното християнство е за масите, аристократичното за мистиците. Просто обективната теология винаги се е противопоставяла на субективната мистика. Езикът на теологията е различен от езика на мистиката, поне при католицизма и православието.

Силните на деня – управниците (духовни и светски) винаги са се стремяли да култивират съвършенния гражданин със всички негови добродетели – честност, човеколюбие, неподкупност, скромност, съпружеска вярност и т.н.т.

Може би да си християнин означава да имаш всичките тези добродетели – да се превърнеш в перфектния гражданин на Римската империя – в древност или в перфектния гражданин на мултикултурното урбанизирано общество без граници – днес?

Що се отнася до догматичната страна на християнската религия – догматици винаги е имало и ще има. Съответно и борба за „правилната” догма и „истинното” учение. И безброй секти.

Само че ако един християнин (и дори не само християнин) иска да се отдаде на мистически практики по някаква система (ясно е, че ортодоксалните християни ще отхвърлят кабалистичните или далекоизточни системи ), то той ще види колко суетни са всички догми на всяка една религия, понеже те са валидни само на нивото на интелектуалните разсъждения, но не и в сферата на неговите тайнствени (мистически) упражнения.

Трябва ли един християнин да бъде задължително и мистик?

Има ли в християнството мистична система на единение с Бог, подобно на системата от сутрите на Патанджали или на кабалистичните мистици? Или „духовните практики” се състоят в потребяване на тайнствата на Църквата и четене или зазубрено декламиране на молитвите от молитвослова? В такъв случай всеки християнин е и мистик. Или мистика е нещо по-различно, защото всеки "истински християнин" се ползва от Тайнствата, но християнските мистици са били малцина.

Исихазмът? Това е просто монашеският опит в молитвата –„умо-сърдечната молитва”, „контрол над помислите”, „очистване на ума и сърцето”, „Богосъзерцание” – наистина, това е по монашески възвишена практика, но в процеса е намесен интелекта и мисълта, понеже те са заети с рецитирането на молитви. Това никога не е била общозадължителна практика за всички вярващи, още повече, че в православния свят е имало сериозни спорове относно смисъла и необходимостта от исихазма.

Според мистицизма (изключвам християнският) свръхестествената реалност е недостъпна за разума и се постига по ирационални пътища, които обикновено се противопоставят на логическото и научното възприятие на действителността.

http://en.wikipedia.org/wiki/Georgi_Zakharov

http://www.ic-xc-nika.ru/texts/2009/may/n472.html

Би ли цитирал, къде точно в мемоарите му става ясно, че "не просто е облетял границата"? Как стигаш до извода, че "няма как да получи такава информация с прелитане в приграничното пространство"?

Ето ти данни от английската Уикипедия, които се позовават на Владимир Квачков – един от най-добрите специалисти по диверсионните операции, бивш полковник от Главно разузнавателно управление:

On 18 June 1941, Zakharov flew a Polikarpov Po-2 in a special reconnaissance mission over the German lines in the other side of the border. He spotted what he referred to as "an unprecedented German build-up." In an interview, former GRU Colonel Vladimir Kvachkov claimed that Zakharov's report reached the Kremlin and prompted Joseph Stalin to order a full alert on the front, but Marshal Dmitry Pavlov failed to carry out the directive.

Мисли логично, разсъждавай върху източниците. Съветският пилот е летял на Polikarpov Po-2 – разузнавателен самолет и е видял танкове и бронирани коли, оръдия. Успял е да разкрие дори зле замаскирани такива! Различил е от самолета различни видове транспорт – леките щабни коли. Облетял е пътищата – видяле движението по тях...... И всичко това – „in the other side of the border” (от другата страна на границата,) в нарушение на въздушното пространство. „Где-то в глубине огромной территории” – по неговите думи.

Още ли не ти е ясно? Приеми, че и ВВС на РККА е нарушавала въздушното пространство, преди 22.06.1941 г., още повече когато има безспорни факти за това.

Чети мемоарите на Георги Захаров, за да се убедиш, че не е така. Всеки един въздушен разузнавач ще ти каже, че командирите на щабове имат нужда да знаят какво прави противника не само в тактичческа, но и в оперативна дълбочина, как маневрира, къде съсредоточава основните войски и авиация, къде изгражда отбранителни рубежи. Тези нужди увеличават дълбочината на въздушното разузнаване. Към началото на ВСВ нуждите на въздушното разузнаване са се увеличили чувствително в сравнение с ПСВ.

Че Захаров не просто е облетял границата е видно от мемоарите му. Няма как да получи такава информация с прелитане в приграничното пространство. Очевидно е нарушил германското въздушно пространство, както впрочем и много негови колеги от ВВС на РККА.

Летецът е прелетял в оперативна дълбочина, което е видно от впечатленията в мемоарите му:

„В деревнях, на хуторах, в рощах стояли плохо замаскированные, а то и совсем не замаскированные танки, бронемашины, орудия. По дорогам шныряли мотоциклы, легковые – судя по всему, штабные – автомобили. Где-то в глубине огромной территории зарождалось движение, которое здесь, у самой нашей границы притормаживалось, упираясь в нее… и готовое вот-вот перехлестнуть через нее.”

Чичко Сталин е искал сериозни данни за противника и ги е получавал със средствата на въздушната разведка. Разузнаването си е разузнаване, то не се води от морални подбуди, а иска и получава резултати, годни за оперативна и тактическа щабна работа.

С оглед на вашата теория, че СССР готви нападение, как тълкувате данните, че лятото на 1941 г. Луфтвафе извършва многобройни разузнавателни полети навътре в съветска територия - долита дори до все същия Киев (благодарение на които разузнавателни данни се извършват успешни бомардировки над летищата на Съветите така, щото Луфтвафе придобива предимство в първите месеци на войната), докато СССР не извършва нито един разузнавателен полет над Райха, Генерал-губернаторството, Унгария или Румъния? Е ли това показателно за това, кой подготвя нападение и кой се разгръща за отбрана?

Въпросът е неправилно зададен, поради това и неверен.

Имало е и стабилно въздушно разузнаване над немска територия.

Сам Сталин е поръчал да се води въздушно разузнаване над немска територия в приграничните райони, като подчертава, че тя следва да се води от опитен авиационен командир. В тази връзка е заповедта му към командира на ВВС на РККА Жигарев на 17 юни 1941г. в кабинета му. Оттам насетне почва стабилно съветско въздушно разузнаване през границата.

Наскоро четох книгата «Я – истребитель» на генерал-майора от авиацята Георги Захаров. Та там той описва един свой разузнавателен полет над немска територия на 18 юни 1941 г.

Така, че и от двете страни на границата е имало разузнаване над противниковата територия, няма как да е иначе.

Ти сега изкара, че Съветите не са имали пригранично разузнаване. Наземно или въздушно. Което не е така. Приграничните части на НКВД са имали собствено разузнаване и са получавали данни за развръщането на немските войски по границата.

На приграничните части на НКВД са помагали агенти под прикритие, пограничния ж.п. персонал, и населението на границата ... и от двете страни.

На 2 июни 1941 г. Берия има информация за положението на германски части и съединения по техните номера. Съветите са знаели всичко. Това е видно от докладната на Берия (№ 1868/Б) до Сталин:

«Пограничными отрядами НКВД Украинской и Молдавской ССР дополнительно (наш № 1798/Б от 2 июня с. г.) добыты следующие данные:

По советско-германской границе

20 мая с. г. в Бяло-Подляска… отмечено расположение штаба пехотной дивизии, 313-го и 314-го пехотных полков, личного полка маршала Геринга и штаба танкового соединения.

В районе Янов-Подляский, 33 км северо-западнее г. Бреста, сосредоточены понтоны и части для двадцати деревянных мостов…

31 мая на ст. Санок прибыл эшелон с танками…

20 мая с аэродрома Модлин в воздух поднималось до ста самолетов.

По советско-венгерской границе

В г. Брустура… располагались два венгерских пехотных полка и в районе Хуста – германские танковые и моторизованные части.

По советско-румынской границе…

В течение 21–24 мая из Бухареста к советско-румынской границе проследовали: через ст. Пашканы – 12 эшелонов германской пехоты с танками; через ст. Крайова – два эшелона с танками; на ст. Дормэнэшти прибыло три эшелона пехоты и на ст. Борщов два эшелона с тяжелыми танками и автомашинами.

На аэродроме в районе Бузеу… отмечено до 250 немецких самолетов…

Генеральный штаб Красной Армии информирован».

И това е само един от поредица подобни доклади на Берия. Разузнаването и при германците, както и при съветите се е водело от една и съща логика.