Отиди на
Форум "Наука"

stankow

Потребител
  • Брой отговори

    12
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за stankow

stankow's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

0

Репутация

  1. "Според сведенията на хронистите кан Крум е използвал стенобойни машини ”костенурки” (за разбиване на стените), огнехвъргачки, ”овни” (за подриване на укрепленията), и дрза рушене на стените а към жителите на града (Месембрия) била приложена политика на принудително изселване." Да, доста интересни мнения, благодаря на тези, които публикуваха цитати на византийските хронисти. Щеше да е супер, ако има и връзка към тези документи. Все пак за начина и повода, по който може да се разруши една стена, искам да отбележа. Трябва да се прави разлика между "стенобитна" и "обсадна" машина (съоръжение). "Костенурката", доколкото съм виждал възстановки, е средство за защита на атакуващата пехота от обстрела на противника докато достигне до подстъпите на защитното съоръжение (стена, кула, ров). "Огнехвъргачката" си е средство за подавяне и поразяване на защитаващата се пехота, по никой начин не може да нанесе щета на стената. Евентуално може да запали съоръжения зад стената. "Овенът" може да атакува крепостна врата, но едва ли директно стената. Подриването на съоръжението е доста продължителен процес и трябва да се прави дълго преди атаката със съответните средства. Това е по-скоро инженерен (сапьорен) похват, а не боен. Метателните обсадни машини не са имали възможност за повреда, камо ли за сриване на стена. Преди появата на взривни вещества и тежка (обсадна) артилерия е било безсмислено да се опитва да се руши стената. Овладяването е ставало чрез подавяне на обстрела на защитаващите се, преодоляване на рова и атакуване на стената със стълби или кули. Или вратата на крепостта. Всичко това в пеши строй, с поддръжка на стрелци и разбира се със създаване на значително числено превъзходство в отделно избрано направление. След овладяването на крепостта стената си е оставала почти непокътната. Евентуално може да е била разбита някоя от вратите, ако е била избрана за атака. След овладяването си представям, че може да се приложат различни тактики. 1. ако това е поход за грабеж - ограбва се градът, натоварва се плячката и войските бързо се изнасят, за да не се подложат на възмезден удар. Нужни са 2-3 дена, може да се почине и повече, но време за рушене на стената няма много, пък и има и по-забавни неща в града и други градове. 2. ако градът ще се задържи като териториално завоевание - оставя се комендант и гарнизон, нищо не се унищожава, започва се пропаганда за спечелване на местното население. Оставят му се религиозните сгради. Веднага се започва с доукрепване на крепостната стена за отблъскване на евентуално контранастъпление на противника. 3. ако градът няма да се задържа и няма да се оставят войски, но трябва да се извади крепостта от играта за известно време - може да се разрушат военни съоръжения и сгради, вратите, мостът над рова, някои кули. Може да се направят просеки в стената, което ще попречи на използването на крепостта, поне за няколко месеца, докато се възстанови. 4. ако градът трябва да се махне трайно от стратегическата карта, ще трябва да се овладее областта и да се защитава няколко месеца. За това време трябва да се извършат демонтажни работи на стените. Най-трудоемкия и най-малко вероятния вариант. След това се връща територията. В резултат противникът получава наготово огромна купчина одялан и чакащ на мястото на строежа материал (няма да го върнат в кариерите този материал). Получават се идеални начални условия за изграждане на още по-добра и по-висока нова стена. На Несебър и София е имало защо да им се разрушават стените - пълно или поне частично. Двете крепости пазят по двата края на границата между Византия и България (много приблизително по билото на Стара Планина). София пази Петроханския, Искърския и Арабконашкия проход, Несебър пази - Дюлинския, Айтоския и крайбрежния път. Изваждането им от строя като крепости за по-кратко или по-дълго време значително отслабва отбраната на северната граница на империята.
  2. "Някога София ще да е бил много голям град, което личи ПО КРЕПОСТНАТА МУ СТЕНА, РАЗРУШЕНА ДО ОСНОВИ, но сега е изцяло разсипан. " Много благодаря ! Това е няколко десетилетия след завземането на Сердика от османците. Възможно е те да са я разрушили. Откъде обаче се взема описанието на Челеби: Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери. Като че ли той говори в минало време и цитира други историци - "латински". А той сам е обиколил и разгледал само "сгради и основи". Не самата стена. Т.е стената съществува в 986 година, но в 1432 и около 1650 година е вече само "основи". Кога все пак е разрушена и от кого - от османците или от византийците ? Може да не е разрушена, а просто изоставена от военните и населението да я е "утилизирало" ? Дотук излиза, че стената не е заемала периметър, по-голям от заложения от римляните. И че следното изображение от другата тема на този форум е доста преувеличено. На него, ако се съди по отдалечението до Витоша, стената е започвала някъде от сегашния квартал "Надежда".
  3. "Това било в 809 г. Кан Крум превзел Сердика, разрушил до основи старинния храм Св. София“ и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни." "През 807 г. кан Крум обсажда Сердика (дн. София). При преговорите за предаването на града Крум дал лъжливи обещания, когато вратите му били отворени, българите избили целия гарнизон от 6000 войници и по-голяма част от жителите му, а крепостните стени били сринати." Има малки противоречия в годините, не е съществено. И преувеличения, които са разбираеми - хронистът не е симпатизирал на нападателя. Да се разрушат едни градски стени обаче никак не е толкова лесна и бърза работа. При отсъстие на механизация и взривни вещества демонтирането на такова съоръжение дори при пълна мобилизация на местното население (което няма да работи много мотивирано, пък и нали е избито и прогонено) ще отнеме няколко месеца. Трябва да се оставят комендатура, полицейски сили, военни части и т.н. А други неразграбени градове чакат, защо да се разделят силите на похода ? "Крепостните стени са сринати" може да означава и само "силно повредени" при бойните действия, не напълно заличени. Но може и да са умишлено разрушени в 809 г. - една крепост по-малко на границите на държавата на Крум - едно главоболие по малко. Все пак към 986 г. при Самуил стените на Сердика са в пълна изправност, иначе защо ще са им на византийците да мъкнат "обсадни машини", които даже са изгорени от защитаващите се българи ? Интересно е какво става след това. При инвазията на турците има ли стени, няма ли, каква територия обхващат. Османците надстрояват ли ги само или обхващат по-голяма територия с един нов проект ? И най-накрая - кога напълно изчезват стените на Сердика ?
  4. "Снежанка и Седемте джуджета" е стара германска приказка. На север, при ограничено слънчево греене и непълноценна храна по-тъмните и по-ниските индивиди хващали болестта рахит. За три-четири века тази болест може да "избели" популацията. На една Снежанка (снажна светлокожа мома) се падали седем рахитични джуджета. Рахитичните обаче не давали потомство. Не е по темата, но имам друга хипотеза. Джуджетата в приказката, както знаем, са миньори. Малкият им ръст (и добре развити мускули) е еволюционно придобит признак, който им дава конкурентно предимство - нужни са тунели с по-малко сечение, обемът на минните работи до достигането на рудата се намалява. Това са затворени общности, миньорски селища (живеят дълбоко в горите близо да месторожденията), които чрез инбридинг бързо (за няколко века) са развили този признак. По същия начин, но вече чрез целенасочена селекция е създадена породата малки кончета "пони". Със същата цел - работа в мините при минимално сечение на тунелите. Рудници, вековни гори, замъци и принцове в средновековна Европа - колкото искаш. Така че по-скоро е стара реална история, отколкото измислена приказка.
  5. Започнах нова тема, защото в предишната имаше неприемливи сравнения за София и Йерусалим и т.н., прекалено беше. Та в другата тема се казваше: Още през II в. градът бил обграден с крепостна стена, дебела 2,10 м. Върху нейното трасе през IV в.била издигната нова мощна крепостна стена, увенчана с кръгли бойни кули, които затваряли пространство с форма на неправилен четириъгълник между днешните улици "Леге", "Сердика", "Лавеле", "Алабин" и "Екзарх Йосиф". В града се влизало през четири порти. Северната бе открита под днешното кръстовище на бул. "М. Луиза" и улица "Екзарх Йосиф", а източната - под бул."Дондуков". Да, многократно и с удоволствие съм ги разглеждал, каквото е експонирано. След хунското нашествие към средата на V в. крепостните стени били подсилени. Откъм северната част на града била издигната нова стена, останките, от която са открити на улиците "Козлодуй", "Веслец" и "Станка Първанова". Тука нещо не е ясно. Значи Владайската река ще преминава през защитения периметър ? Как влиза и излиза цяла река през две крепостни стени и как ще се защитават тези отвори ? Може би на север е изградено цяло укрепление, затворено, можещо да се защитава самостоятелно. Нещо като по-късните бастиони ? На далечните и близките подстъпи към Сердика били възстановени и издигнати 9 кастела. Някой има ли карта къде са били тези кастели ? Какво е отношението им към по-късните турски "редути" - Сливнишки редут, Боянски редут и т.н. ? Археологическите разкопки показват, че при обсадата и превземането на Сердика от българските войски, водени от хан Крум през 809 г., крепостните стени не са били разрушени и са били използвани от българите. Добре, така и предполагах. Турският пътешественик Евлия Челеби пише за Средецката крепост, която посетил през втората половина на XVII в.: Значи стигаме до XVII в. По това време крепостните стени още стоят. Обаче в кой периметър ? Същият, като през 177-180 година ли ? Не са ли отеснели вече за града, макар и средновековен, за 1500 години ? Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според, както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери. Преувеличението е повече от очевидно, няма нужда да се коментира. И все пак - римската крепост е имала 4 врати. За да се говори за 27 врати, значи са били повече от 4. Къде са били те ? Къде е минавала стената ? Кога е "резорбирана" от населението за строителен материал и защо не са се запазили следи - някоя кула, някоя врата. Или поне улица. Обикновено когато се премахва стена от разраснал се град върху мястото на стените се оформя улица. Къде може да е минавала стената на Средец към 1650 година и кога е демонтирана ? Може ли да не е останал никаква следа от такова съоръжение ? Или то не е съществувало и единствената стена за 1500 години е тази, построена през 2 век ? Възможно ли е това ?
  6. Не можете да напъхате в рановото отверстие, произведено от острието на копието още и цяла конска опашка - към 80 см дълга и поне 5 см в диаметър. Съпротивлението на снопа ще бъде голямо и нарастващо, поради увеличаващия се обем (диаметър) на опашката. Това е интригуващо и респектиращо. Опити върху балистични модели ? Точно това се говори по други форуми. Аз само го цитирах, за да се обсъди възможността и за тази функция на опашката. Нахвърлях всички възможни функции. Всеки военен предмет има поне по няколко функции. Кои от тях са били наистина полезни и в каква степен - можем само да предполагаме. Което и правим.
  7. Не точно попиване. При нанасянето на удар този пискюл или топка, или опашка, каквото и да е поставено под острието, затваря раната и предпазва дръжката на оръжието. Има го в копията (не метателните) на много армии през много епохи. Освен това ограничава по-нататъшното проникването на дръжката (дръвцето) на оръжието след пълното проникване на острието, което не е нужно за вече постигнатия поразяващ ефект и само ще затрудни изваждането на оръжието за повторен удар. Не може да не търсим утилитарни функции в произхода на символите. Малко са предметите, животните, явленията, хората, които ще придобият сакрален характер, ако преди това не са служили на хората - дълго, вярно, славно, в добри и лоши дни. Моля за извинение, ако случайно не съм бил разбран и случайно съм засегнал някого. Наистина се отнасям с голямо уважение към форума, темите и участниците, всички. Интересувам се главно от история на техниката и история на оръжията. Исках да добавя едно странично виждане, такова никога няма да попречи на едно сериозно обсъждане, за каквото смятам тази тема. Отивам да търся отговора на папата, действително мой пропуск.
  8. Не е точно перефраза. Едното е от "процесуалния кодекс" - водене на следствието с оказване на физически натиск, другото е от "наказателния кодекс" - налагане на наказание "членовредителство".
  9. Винаги съм се чудил на тази норма. Ами как тогава са тренирали войните (и конете също) ? Искат се ежедневни тренировки !? Предполагам че става въпрос за "яздене на боен кон за лични цели - просто за транспорт". Нещо като да отвлечеш в наше време строева машина и да отидеш на събор в съседното село
  10. Нищо им е нямало на комуникациите. Имало си е пътища (още от римско време) имало си е царска поща, имало си е куриери. Всяка заповед е достигала до всички от населението за 3 дни. Имало е развита многостепенна административна система, която е препредавала информацията и е изпълнявала нарежданията. А при наличието на шпиони и доносници и такива жестоки наказания сигурно законът се е изпълнявал безусловно.
  11. Успяха, разбира се да го наложат. Отмени се чак през 30-те години. Трая 10-на години. Което никак не е малко. И нещо, което е съвсем неизвестно - Русия също е имала сух режим. От 1914 г. (във връзка с войната и необходимостта да се пести зърно) до 1919 г. Изключителен спад в заболяваемостта, смъртността и престъпността ... Забраната на употреба на вино от населението при продължаващо производство е като 100% акциз за една държава с големи военни разходи (при Крум) - цялото количество отива за износ, валутни приходи ... И здрави мъже за наборници.
  12. Преди всичко конската опашка е траен, евтин и широкодостъпен ресурс в конната войска - трофейни, бракувани, убити, умрели коне - много. Конската опашка се е появила (преди да стане вимпел и символ) не къде да е, а именно под върха на копието. Предназначенията и са няколко (в приблизителен ред на предполагаемата важност): - попива кръвта при нанасяне на удар с копието. Иначе кръвта ще се стича по дръжката на копието и ще го направи трудно за носене, камо ли за нанасяне на нови силни удари. При други народи, които нямат конница, но имат копия, вместо конска опашка се слагат растителни вълма, пискюли и други. - затруднява (до известна степен) проследяването на движението на върха на копието и затруднява защитата (отбягването или отбиването на удара) от страна на противника. Сравнете с маскировката на снайпериста - конформни купчини от влакна. - показва посоката и силата на вятъра. Изключително важно както за стрелците с лък, така и донякъде за атакуващата конница. Попътният вятър определено добавя към скоростта на атаката и съответно към силата на удара на формацията. Същевременно забавя контраатакуващите, силата на насрещните стрели, увеличава скоростта на собствените метателни оръжия (стрели, копия), пречи на прицелването на атакуваните като носи прах (и бойни шумове) срещу тях. - при слаб вятър индицира скоростта на атаката. При това скоростта, с която маневерира (атакува) конницата, може да се определи от командващия дори от по-голямо разстояние. - източник е на резервни влакна. Някои от тетивите на лъковете (поне резервните и временните) могат да се усучат от косми на конска опашка. Опашката върху копието е "на една ръка разстояние", винаги, дори по време на боя. Живият кон под воина няма да даде да го скубят или подстригват без да нервничи или дори да избяга. - увеличава забележимостта на копието от разстояние. По този начин се оказва психологическо въздействие на противника. Копието с конската опашка е оръжието, което може да се демонстрира от най-голямо разстояние и което се забелязва първо при появата на противник - като наличност, дължина и разбира се - количество. - най-накрая конската опашка е един добър и траен спомен за някой верен другар в битките - предишният кон на война, който му е носил победа или поне оцеляване. При всичко това конската опашка има и един недостатък - много е мръсна и идва от не много достойно място на коня. Затова и въпросът дали може да се носи редом със светите хоругви не е бил неуместен. Вероятно отговорът е бил положителен, защото конската опашка и до днес се носи от конниците, поне за церемониални цели.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...