Отиди на
Форум "Наука"

Beautiful Mind

Потребител
  • Брой отговори

    79
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от Beautiful Mind

  1. Струва ми се че "Развитие на па паметта"- упражнения не е ЦЯЛАТА СТАТИЯ!!! Качи и "упражнения за зрителна памет".... и можеби 'Психологическа подготовка за изпити" ,а другите може и без тях , те са повече -обща информация...

  2. Аре качих всички статии, ОБАЧЕ "КАК ДА ПОМНИМ МЕСТА И ПОСОКИ" Е КЪМ МНЕМОТЕХНИКА.

    КЪМ "СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ'' спадат само две статии "скоростно четене" и "скоростно четене -упражнения" ,а всички останали статии са към 'Мнемотехника"

  3. Как да научим чужд език

    ПЪРВИЯТ И НАЙ-ВАЖЕН ИЗВОД, който си извадих от работата си над грешките, тоест от примерите за неуспех при хората, които по няколко пъти щурмуват същия този английски и за пореден път търпят неуспех: главния проблем по пътя за овладяване на чужд език е не в областта на придобиване на езикова компетентност (методика, учебници, хвалената езикова среда и митическите езикови способности), а в областта на психологията. Докато развивах собствен курс, все повече и повече се задълбочавах в разни психотехники и трикове със съзнанието, и все повече се отдалечавах от конкретно-езиковия материал. Затова, обръщайки се към тези, които искат самостоятелно да овладеят чужд език или изпитват трудности в преподаването на език, мога да дам следния съвет: Попитайте себе си и своите клиенти "А трябва ли?", "Защо?", и продължавайте да го правите постоянно. Скритата доминантна мотивация, подтикнала човека да се заеме с даден език, може да стане най-мощното препятствие по пътя на неговото усвояване.

    Ако младо неомъжено момиче ходи на курс по английски, за да се запознае с младо момче, то изпълнявайки дадената цел, тя едва ли ще продължи да изпълнява целта-предлог, но ако новопридобитият мъж на мечтите е доста заинтересуван от английския, това момиче често може и да не забележи, че е изучило езика като страничен ефект, ползвайки се с неправилна мотивация.

    Всичко, което ще кажа по-долу, ще донесе максимална полза само на тези, които имат истинска мотивация, тоест те действително искат да овладеят един или няколко чужди езика. Преподавателската работа с хората с лъжлива мотивация е тема на отделен разговор.

    Струва си да отбележим, че хората, пристъпили към усвояване на чужд език, често се намират в плен на стереотипите и за чуждия език, и за това как трябва да го учат. И често (мога да ви назова колкото искате примери от моята практика) им е по-лесно да изтърпят пореден крах в усвоението на езика, отколкото да отхвърлят тези стереотипи.

    Ето някои от най-важните и опасни стереотипи:

    1. "Да научиш английски за (месец, година, 10 години)".

    Езикът ни обърква, предлага ни изразяване с маркера на финалност (да научиш, да владееш в съвършенство, да мислиш на езика). Човекът, пристъпващ към занимания с чужд език трябва да си представи, че езикът е голямо стопанство, изискващо грижи и внимание в течение на целия ни живот. Това не е нещо, което може да се купи в магазина и да се притежава завинаги. Попитайте който и да е писател, лесно ли е да се пише, и ако ви отговори, че е лесно, значи ви е излъгал.

    Често казвам на своите ученици, че решението да изучиш и владееш даден език е подобно на решението за женитба. В женитбата има много положителни моменти, но това е друг живот, не е ергенство, в него има много грижи и ограничения. Така е и с езика. Ако общението с целия свят, работата зад граница, четенето на литература в оригинал и още по-широк вътрешен свят за вас като ценности превишават такива проблеми като загуба на големи времеви ресурси в началото на обучениеото, като откриващите се безгранични възможности да изглеждате смешни, като необходимостта да поддържате придобитите навици през целия си живот и необходимостта въобще по човешки да се промените, то вие сте прекрасен кандидат за блестящо знание на чуждия език. Ако не сте способни да направите такива "жертви", не си струва да си губите времето напразно, та нали ако не искате да промените своя подход към обучението, вие неизбежно ще прибегнете до стратегиите, известни от училище, института и т.н., тоест стратегии, с помощта на които вие не сте научили език.

    2. Стереотипът, най-често срещан като "Нужен ми е разговорен език (разбира се, че искам да усвоя само минимума, необходим за устно общение, а всички останали опити за отиване по-надълбоко, например да ме накарате да чета в оригинал, ще ги пресичам решително!)".

    Анализирайте който и да е разговор на кухнята или в автобуса и ще намерите там и откъси от вицове, и цитати от филми и литература, и специални термини, и употребени в ироничен смисъл "литературни думи", плюс огромно количество много хитри социални екстралингвистични реалии. Хората не са роботи. Всяка звучаща фраза, някакви-си три думи на повърхността - това е само върхът на айсберга, под който се крие бездна от информация. Кой от изучаващите чужд език е стигал с упражнения да формална интонация на чуждия език? Редки са случаите, когато някой може да достигне дори до средата на интонационните умения. А интонацията понякога носи до 70% от иформацията.

    Всички, които искат наистина свободно да владеят чуждия език, трябва да знаят колко е висок този айсберг. Това ще изплаши малодушните, но ще "инжектира" адреналин на безстрашните интелектуалци. Съветът е много прост: пасивната ви езикова база трябва да бъде максимално широка, изхвърлете от главата си мисълта, че това не ви е нужно или няма да ви потрябва. Вие не сте Господ Бог, за да решавате какво ще ви потрябва и какво не, имайте предвид, че един речник от около 20 хиляди думи (това е речниковият запас на среднообразован носител на език като български или английски) може да бъде прочетен за около седмица. При това човек може да използва активно около 100 думи, след като се научи да ги върти виртуозно.

    3. "Аз нямам способностите да уча чужд език".

    Тези, които са уверени в това, трябва да си зададат няколко прости въпроса: "Свободно ли говоря на своя роден език и разбирам ли го?", "Чета и пиша на родния си език, може в писмото и да не съм като писател, но свободно ли построявам думите и изреченията си?", "Глух и ням ли съм?" Ако отговорите са "Да", "Да", "Не", то аз ви поздравявам. Вие имате езикови способности, и пред вас няма никакви препятствия. А глухонемите често достигат такива невиждани резултати във всякакви дейности, че всички останали би трябвало "пасти да ядат" пред тях. Способността за научаване на език е основната човешка способност, човекът е една говореща маймуна. Човекът обича езика като майка си. А всеки друг език - това е просто синоним на родния. Някой може да възрази: "Ами всички онези полиглоти?", или просто: "Един мой познат отиде в Америка, знаейки само "Hi" и "Good bye", и след две седмици заговори като американец, а друг мой познат го учил и ходил на курсове, но все още се мъчи в САЩ заради проблеми с езика?". Отговорът е прост като гребло. Първият инстинктивно е използвал правилните стратегии, а другия не е притежавал подобни интуиции и човек, който да му подсказва за правилните стратегии.

    4. Езиковата среда.

    Ех, тази прехвалена езикова среда! Митът за потапяне в езиковата среда като във вълшебен котел, от който старият и безобразен излиза млад, красив и съвършено владеещ......е прекрасен. Но както всеки мит е неконкретен, а при неправилна употреба може да стане вреден и опасен. Навред сред имигрантите се наблюдава т.нар. вкаменяване (ossification) на езика. Тоест бързо и по принуждение усвоявайки "минимума за оцеляване", човекът спира да повишава своята езикова компетентност, забравяйки по пътя и неподдържайки родния си език. В резултат се получава някакво "неговорящо" същество с "тунелен" език. Срещал съм крайния вариант на такъв човек, който на 12 години заминал с родителите си за Щатите и който живял там в бедните квартали, освен това бил лош ученик. Резултатът: човекът за 40 години не владее нито родния си език, нито английския! Тоест му се струва, че говори и на двата, но за сънародниците си звучи като чужденец, който крайно неразбираемо и лошо говори родния си език, а за американците той е просто неграмотен простак, който е с нисък образователен ценз и който сигурно е получавал само двойки (F) по английски.

    Изводът: езиковата среда е лъжлива. Обикновените думи носят във себе си много идиоматични смисли, които могат да бъдат разбрани само по пътя на дълбокото вникване. Прекрасно е ако на някой от вас му се удаде възможност да замине някъде и да учи там език. Но трябва да го учите, замисляйки се. Тогава езиковата среда ще засияе с такива цветове и смисли и ще ви достави толкова много радости, колкото не ви е доставяла в родината ви. Ако пък няма да можете да заминете зад граница, а трябва да знаете език, създайте си езикова среда вкъщи. Знанието на езика е правопропорционално на количеството текстове, които са преминали през вашия организъм (текстове в широкия смисъл: книги, филми, радио, музика, разговори и т.н.).

    Сега някои от най-ефективните принципи:

    Първото и основно по рода си правило (принцип на откритата архитектура):

    Това е същият този индивидуален подход, за който ви говори всяка реклама на езикови курсове. Твърди, оставайки реклама и предлагайки в най-добрия случай само някакъв си метод. Трябва сами да избирате техниките на обучение, колкото повече опитвате, толкова по-добре. Само че трябва наистина да опитвате.

    Един важен принцип, касаещ се до произношението: колкото по-правилно произнасяте, толкова по-лесно ви става да го правите (а не по-трудно, както някои мислят). Затова се справете със всеки звук, фонетичните упражнения са като китайската гимнастика - важна е виртуозната точност. Четете, вниквайки колкото можете по-дълбоко в не много разбираемите описания на звуците в учебниците, слушайте ги на касети. Само музикален слух не е достатъчен - нужна е точна подготовка на говорния апарат. Може да преместите езика си с един милиметър и кардинално да промените звука. Най-лошо става, когато произнасяте всички звуци като българските - това е насилие над вашия говорен орган, тъй като такива звукови съчетания в дадения език не са предвидени. Ужасно е също, когато произнасяте един звук почти правилно, а другия не - езикът ви се скъсва от усилия, опитвайки се да съвмести две фонетики, тук и дума не може да става за темп на речта! Темпът на речта е също толкова важна характеристика, колкото са граматиката и фонетиката. В английския например той е два пъти по-висок, отколкото в българския език, а при французите е дори по-висок.

    2. Още една удобна стратегия: разделете нещо толкова сложно като овладяването на език на части, тоест недейте да слагате в един куп изработването на всички умения, занимавайте се само с произношението, отделно с граматиката, отделно четете, отделно слушайте, отделно работете с лексиката.

    3. Още един важен "турбореактивен" метод - свързан е с фоносемантиката. Отделните звуци имат смисъл. Ако това утвърждение е спорно за вас, прочетете някоя книга на съвременните лингвисти, те ще ви докажат, това, което хората са знаели и преди хиляди години. Когато срещате непозната дума в текста, не бързайте да се ровите в речника, ако контекстът не ви помага да се досетите за значението, ще ви помогне самата форма на думата. Това може да се стори брътвеж за някой, но аз съм убеден, че при определени условия и психотехники можем да разбираме чуждестранната реч направо, без изучаване. Просто сме загубили способността си да "виждаме" думите. А те показват и формата на предметите, и цвета, по-точно интензивността на светлината, типа на движение, звуците, усещанията. Това е такова поле за развитие и изостряне на чувствата и въображението! Започнете с убеждението, че думите си приличат(!!!) с това, което означават и започнете да сравнявате. След известно време това става автоматично и проблема за запомнянето отпада - вие просто прочитате думата и вече я знаете!

    4. Но звуците и думите са само началото. Главната трудност не е даже в говоренето или разбирането. Не помня такъв ученик, който да не се е оплаквал: "Зная всички думи, но не мога да схвана смисъла!". Това е естествено: различни са правилата за съчетаване на думите в езика. Също и семантичните полета на думите. Изходът е един - да свикнете с езика. Има един прекрасен метод - преписвайте книжки. Е, вече няколко години препоръчвам този метод на различни хора, но доколкото знам, никой досега не е опитвал! J (мързел плюс нездраво недоверие на очевидна глупост!).

    5. Има и друг метод - четене "за обем". Той е по-популярен, тъй като след няколко пъти очевидно показва своята неочаквана ефективност. Тоест, взимате някаква книга, можете бавно и вниквайки в смисъла да преведете с речник изречение, абзац или страница (в зависимост от вашето ниво), а после започвайте да "четете" без речник, опитвайки се да уловите поне прашинка смисъл, поне отделни познати думи, поне си представете, че разбирате. Продължавайте това "шантаво" четене до пълно изнемогване - 10, 20 страници, книга, две книги. Смисълът на прочетеното бавно и сигурно ще започне да се проявява като снимка. Тук помага и самовнушението, че това е вашият роден език, който просто сте позабравили (което е истина, защото английският и българският са диалекти на индоевропейския).

    6. Препоръчвам на напредналите, които имат проблеми с разбирането при слушане да се върнат обратно до фонетиката. Намерете или специални фонетични курсове, или се обърнете към специалист. Общението с носителите на езика, ако те не са професионални лингвисти, едва ли ще ви помогне. Работата е там, че в разговорния език има страшно много "мънички разлики". Съществуват т.нар. алофони, звуци, които се възприемат в даден език като една фонема и се обозначават често с една буква, но звучат съвсем малко по-различно. За носителите на езика тази разлика не е съществена, дори не се осъзнава, а за вас може да стане принципно препятствие в разбирането. Има правила за "изяждане" на звуците, сливането им, и във всичко това няма никаква случайност - всичко това е описано в литературата и сдъвкано, всичко може да бъде показано на пръсти. Намерете всичко това, не мързелувайте, и ще започнете да разбирате бегли разговори на чужд език без никакви проблеми.

    7. Още една техника за разширяване на речниковия запас - това е четенето на речник. Вземете един голям речник от около 20 хиляди думи (това е размера на обикновена книжка) и - напред! Четете го като художествена литература, все ще поискате да запомните нещо, ще поправите това-онова в разбирането си, много от нещата ще се запомнят от самосебе си.

    За край още един принцип за тотален успех в това начинание и една психотехника, или просто "играчка":

    Доказано е и е преброено, че най-добри резултати в изучаването на език са постигнали хората, които са го правили сами, без да прибягват до помощта на учители, курсове и т.н. Така че - самостоятелност и още веднъж самостоятелност. Не харчете пари за курсове, харчете ги за книги, касети, кино на чужди езици и т.н.

    И още нещо: ако искате да научите английски или китайски, станете англичанин, американец или китаец. Езикът е живо същество и се дава само на своите си. Ако изобщо не можете да се видите в ролята на американец, давам ви думата си, че никога няма да можете да научите американски английски! Не ви е нужно раздвояване на личността, просто сваляте дрехите на една езикова и културна идентичност и обличате други!

  4. петък, 12 август 2005

    УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЗРИТЕЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

    У п р а ж н е н и е 1

    Едно от най-простите, но и най-добри упражнения за развитие на наблюдателността, е насочено към развитие на умението да виждаме точно обикновени неща. На пръв поглед всичко изглежда леко, но само опитайте и ще се убедите в обратното.

    Сложете пред себе си някой най-обикновен предмет (най-добре ярко оцветен, тъй като най-лесно се запомня). Да предположим, че това е книга, ябълка или писалка. Гледайте я известно време, като се стараете да я запомните. След това затворете очи и се опитайте да си преставите този предмет колкото може по-ясно. Постарайте се да си спомните големината и характерните му особености. Осле отворете очи, погледнете го още веднъж и помислете какво още ви е нужно, за да осъзнаете неговия образ. Отбележете внимателно пропуснатите особености, отново затворете очи и се постарайте да усъвършенствате изображението; отново погледнете към този предмет и продължете упражненито докато си съставите напълно ясен умствен образ във всички подробности. Още първите упражнения ще създадат навици за подобни наблюдения, ще ви възнаградят за усилията и ще ви подготвят за бъдеща дейност.

    У п р а ж н е н и е 2

    След като овладеете упражнение 1 се постарайте да нарисувате някои от изучените от вас предмети, за които сте израдили точно умствено изображение в паметта си. Не се плашете от това, че не сте художник . АЗ няма да се опитам да ви направя такъв, само искам да развия наблюдателността и способността ви да запомните това, което сте видели. За начало вземете нещо просто и едва ли ще се разочаровате. Успехът на вашите рисунки ще зависи не от художествения талант, а от характерните особености, които сте уловили и отразили върхухартията. Ще се учудите до каква степен тези две упражнения ще развият наблюдателността и способността ви да помните. След време ще сте в състояние да погледнете един педмет само веднъж, а след това да го нарисувате с всичките му основни детайли.

    При това супражнение за модел трябва да ви служи не самият предмет, а неговото умствено изображение в паметта ви. След като обележите всички характерни особености на предмета, погледнете го отново и вижте не сте ли пропуснали нещо. С други думи, действайте както и при упражнение 1. И при двете упражнения често сменяйте предмета, за да дадете отдих на ума си.

    У п р а ж н е н и е 3

    Започнете с разглеждане на подробностите, без да се опитвате да запомните предмета като цяло. Казват, че наблюдението “с разума” е най-трудното изкуство. Не се опитвайте да възприемете целия предмет от пръв поглед. Това ще направим в едно от следващите упражнения, когато постигнем определено равнище на развитие. Възприемете една по една отделните му особености – като запомните една, пристъпете към следващата и т.н.

    Да вземем за пример лицето на свой познат. Няма нищо по-досадно от това да забравяме лицата на хората, с които се срещаме. В повечето случаи това се дължи на недостатъчната ни наблюдателност. Грешката на повечето от нас е, че се стараем да запомним лицето като цяло, а не в детайли. Започнете да се упражнявате с близките си, след това с други хора и след кратко време ще се учудите на лекотата, с която азапомняте отделните характерни черти във външността на другите.

    Внимателно разгледайте носа, очите, устата, б радичката, цвета на косите, общата форма на главата и т.н. Ще видите колко лесно ще започнете да си спомняте носа у един , очите у друг, брадичката у трети.

    Преди да се заемете с това упражнение опитайте да опишете външността на някой от вашите близки. Ще се убедите колко неясна е вашата представа за него. Ще се окаже, че нито веднъж не сте се вглеждали добре в него. Ако е така как бихте могли да се надявате да си спомните лицата на други хора? Започнете с разглеждането на всеки срещнат и старателно изучавайте външността му, а след това вземете молив и се постарайте да я опишете с думи. Това упражнение е мноог полезно и ви ще констатирате ефекта му върху себе си веднага.

    Подобно е упражнението, при което внимателно наблюдаваме някое здание. Отначало се опитайте да опишете едно от тези, край които минавате всеки ден. Бихте могли да създадете у себер си представа за външпния му вид, формата цвета и пр. Но вие няма да сте в състояние да си отговорите на такива въпроси, акто например каолко прозорци има на вскеки етаж, къде и колко са вратите, каква е формата на покрива му, какви са орнаментите по него и др. Изведнъж ще се окаже, че всъщност вие никога не сте имали ясна представ за зданието. Само сет го поглеждали без в действителност да го виждате. Започнете да се вглеждате в него, като впоследствие се опитате да си го представите в подробности. На следващия ден обърнете внимание на други негови детайли и продъжлаватйте така, докато не си съставите пълна представа за него. Това е мноог ценен начин за развитие на наблюдателността ви.

    У п р а ж н е н и е 4

    Вече стана дума за начина на подготовка на Ким, както и за обучаванео н малките крадци в Лондон. Към подобен метод се придържайте и вие – той неизбежно ще ви донесе полза и ще ви заинтересува. Особено ако се упражнявате с още двама-треима души, тъй като тогава то ще се превърне в игра и в дружеско съревнование между вас.

    Сложете на еедин стол седем неща и ги покрийте с кърпа. После вдигнете кърпата, пребройте по десет и отново ги покрийте, като в същото време участващите се стремят да запомнят предметите. Бихте могли и да ги водите до стола един по един, като след това ги помолите да запишат впечатленията си. Постепенно броят на сложнените на столя предмети може да стигне до 15. Чрез тези упражнения някои хора постигат изумителни резултати. Разказът на Ким е навярно художествена измислица на Киплинг, но той би могъл да се основатав и на действителни факти, тъй като тези упражнения се практикуват от йогите в Индия. Те ще изострят наблюдателността ви дотолкова , че скоро ще започнете да забелязвате много повече неща от другите и това ще ви помогне да успеете в начинанията си. Към този род упражнения мое да отнесем и упражнението на Уден, който преминавал край някоя витрина, след което си спомнял изложнените на нея премети. Всъщност това са разновидности на едно и също упражнение, които премахват скуката при изпълнението им и съдействат за развитие на навици за съсредоточаване на наблюдателност, независимо от шума и движението край вас. А впоследствие сами ще измислите други техни варианти и ще се увлечете от изпълнението им.

    У п р а ж н е н и е 5

    Веднъж на село видях една игра, която е великолепно средство за развитие на паметта. Тя се отличава от другите упражнения по това, че предметите бързо се сменят и трябва бързо да съсредоточите вниманието си върху тях. Играта е следната: някой застава зад завеса (перде) и оттам показва за секунда някакъв предмет на другите. Развилите у себе си сподсобността да наблюдават веднага ще го възпроизведат точно и ясно. Може да се покажат и няколко предмета едновременно, щом участващите в играта придобият необходимите навици.

    У п р а ж н е н и е 6

    Показват в и плочка от домино и ви карат без да броите да кажете колко точки има на нея; след това ви показват едновремено две плочки итн.н Като прктикувате известно време ще можете веднага да назовете общия им сбор. По-лесната разновидност на това упражнение е да назовете веднага картата за игра, която ви покажат за миг. Отначало упражнението се изпълнява по-бавно, като постепенно скоростта се ускорява, докато разпознаете картата само като й хвърлите един бегъл поглед.

    У п р а ж н е н и е 7

    Някои хора могат да схванат съдържанието на някоя статия на пръв пглед. Обикновено такава способност притежават заети хора, на които им се налага бързо да преглеждат пресата. Повечето жърналисти и редактори схващат смисъла на една статия още щом я зърнат. Същата способност притежават и рецензентите (а съдйки по някои от рецензиите им човек остава с впечатлението, че те изобщо не ги четат, но това е друг въпрос). Изследователят също “преглежда” голямо количество статии във всекидневието си. Отначало това отнема доста време, но впоследствие същият резултат може да се постигне много по-бързо, тъй като интересната статия си личи от пръв поглед.

    Всичко се постига чрез практика. Разказват, че преофор Портър можел да прочете с един поглед половин страница. Вие започнете като се опитате да прочетет с един поглед няколко думи, после няколко фрази и т.н. При развитието на психическите си способности трябва да възприемете същия подход, който използвате когато развивате мускулите си- отначало развивате един, а след това цяла груба от мускули.

    У п р а ж н е н е 8

    Опитайте се да запомните обстановката в една стая. Жените правят това без предварително да си го поставят з а цел, докато мъжете почти не забелязват какво има в нея. По тази причина ако един мъж и една жена четат едновременно някоя книга в повечето случаи жената ще изпревари мъжа – и не само в това, но и в други упражнения. Много жени виждат всичко, което ги интересува и трудно го забравят. Ако не вярвате, опитайте с жена си или с приятелката си.

    Влезт в някоя стя и бързо огледайте обстановката, като се стараете да запомните колкото се може повече предмети, размерите й, височината на стените, цвета на тапетите, броя на прозорците и вратите, обзавеждането, килима, картините и т.н. След това излезте от стаята, запишете видяното и го сравнете с действителността. Повторете това упражнение, докато не подтигнете нужния резултат. То ще ви даде възможност да описвате точно и без затруднения местата, които посещавате, тъй като развитата чрез съответни тренировки способност да наблюдавате ще се включва автоматически.

    У п р а ж н е н и е 9

    Всяка вечер правете преглед на видяното през деня. Като се постараете да си спомните хората и предметите, които сте видели. При въузможност дори си водете запоски. Ще се учудите на малкото неща, които ще си спомняте в началото и многобройните впечатления, които ще придобиете след като започнете да изпълнявате моите упражнения. Ще усвоите не само изкуството да наблюдавате, но и изкуството да помните. Подсъзнанието ви ще се настрои да забелязва всичко и да го поставя на определено място в паметта ви.

    Next >

  5. Някои хора притежават или са развили у себе си способността бързо да се ориентират в непозната местност и да намират нужната им посока. Те не могат да се заблудят и за тях обикновено казват, че имат компас в глават си. Помнят буквално всичко, което се отнася до месторазположението на определени обекти – месността, посоката, особеностите на заобикалящата ги среда, У други това чувство е развито в по-малка степен, а у трети като че ли напълно отсъства. Последните трудно се ориентират, не могат да привикнат към нови места и постоянно объркват пътя си.

    Всички сме в състояние да развием чувството си за ориентация чрез упраженния и практика като всяка друга своя способност. Ако то е наистина слабо развито у вас, вие проявявате слаб интерес към заобикалящата ви действителност, впечатленията ви за местата, които посещавате , също са слаби и непълни и като резултат на това е слаба и самата ви памет.

    Слабата памет за места е лошото чувство за ориентация ще ви пречат, поради което следва да ги развиете у себе си. Това изисква пред всичко да проявявате интерес към места и посоки, да започнете да ги забелязвате и наблюдавате. Без такъв интерес няма да постигнете нищо. Трябва по-често да се оглеждате и да се научите да забелязвате характерните особености на местата, през които сте минали, посоките, в които се движите и предметите, които сте срещнали по пътя си. Научете се да ”виждате предметите”. Придобийте навика да забелязвате ъгловите постройки и техните особености. Застанете няколко минути на някой ъгъл и се огледайте, за да видите къде се намирате. Грешката ви досега се е състояла в тоа, че не сте забелязвали предметите, край които стеминавали. Човек с развита способност да се ориентира ”несъзнателно” забелязва всикчко по пътя си, а вие трябва да придобиете навика да се отнасяте ”съзнателно” към него, докато тази способност се превърне във ваша втора природа.

    Изучавайте пътни или обикновени карти, като с тяхна помощ правите въобажаеми пътешествеия. Проследте направлението на реките от извора до устието им. Пътешествайте с влак, като следвате определен маршрут по картата. Ако сте вкъщи , се упражнявайте с някой учебник по география; навън се стремете да забеляазвате предмети, посоки, пътни камъни и др.

    Ако се намиранте в голям град, изучете внимателно картата му. Започнете от някой определн пункт и тръгнете мислено км някакъв обект, като запомняте названията на улиците, по които трябва да минете, и естествено, посоката. Стремете се да запомните и названията на улиците на града, които са обозначени на картата. След това се врнете по обратния път, като внимателно отбелязвате завоите и пресечките. Направете същата разходка, като изберете друг маршрут. Това упражнение удивително ще изостри чувството ви за ориентация и за посоката на движението. По този начин ще опознаете напълно града, в който живеете. А в свободното си време предприемете голяма разходка, као предварително разучие маршрута по картата. Ще се убедите, че предварителните ви познания ще ви дадат възможност безпогрешно да се ориентирате, като забелязвате улици, пресечки и други особености по пътя си; благодарение на въображаематави разходка по картата, интересът ви към града бързо нараства, особено ако се разхождате в непознат квартал.

    Стремете се чрез картата не само да си създадете цялостна представа за града, но и за отделните му квартали и улици в подробности. Оптайте се да я нарисувате в най-общи черти, акто си спомнитеи отбележите най-интересните забелжителности. Впоследствеи прибавете и подробности, като изхождате от връзката им една с друга. Целта на това упражнение е не да ви направи чертожници, а да придобиете навика да зпапомняте места и посоки. След известно време ще забележите, че е необходимо само да погледнете картата за няколко минути, за да можете да си я представите мислено, щом затворите очи. Първият ви опит да нарисувате на ум картата може да не е напълно удачен; тогава оворете очи, погледнете я отново и отбележете онова, което сте пропуснали във въображението си. След това затворете очи и допълнете пропуснатото. Само няколко опита ще ви дадат ъзможност да възпроизведете картата с такава точност , с каквато я чертаете върху лист хартия.

    Учениците могат да избегнат механичното зазубряне на уроците си по география, ако изградят в паметта си умствени изображения на географските си карти. В такъв случай щом ги накарат да опишат някоя област те ще възпроизведат във въображението си нейната карта и ще четаат” от нея все едно, че е пред очите им. Или все едно, че преписват от ”пищов”. На пръв поглед подобно изучаване на картата едва ли би способствало за развитие на чувството ви за ориентация. Но ще се убедите, че то развива интереса и наблюдателността ви, и по този начин – косвено и чувството ви за ориентация. Не забравяйте, че трябва да пътешествате с отворени очи, а след въобажаемите маршрути по картата ще проявите значитетлен интерес и към истинските.

    Разправят как един американски пътешественик пътувал с компания из Европа. Скоро спътниците му с учудване забелязали, че той се чувствал като у дома си в съвсем непознати за него градове, като знаел не само имената на главните улици, но и месторазположението на забележителностите и начина, по който да стигне до тях. Като че ли вече бил постеил тези гадове, макар това да био първото му излизане зад граница. Спътниците му го помолили за оясенеи и той им доверил, че преди всяко пътешествие изучавал внимателно картата на съответните градове с пътеводител, акто обръщал внимание на главните улици, забележитлностите, съставял маршрути до тях и пр. Специално вниманиет отделял на месторазположението на гарите и на хотелите, в които рвъзнамерявал да отседне. След това със затворени очи си ги припомнял, като мислено се придвижвал от едно място на друго. По този начин изучил основните забележителности на Кьлн. Прага, Виена, Дресзден, Лондон, Париж и др. Градове.

    Картите, които сте изучили с интерес, се превръщат в реалност за вас, тъй като установяват връзката между действителността и мисловния ви образ за ня. И не забравяйте, че мжоете да развиете у себе си всяка способност, стига да проявите нужния интерес и да изпълнявате съответните упраженения. Ако запомните това, ключът завашето самопознние ще бъде в собствените ви ръце.

    Източник: http://www.brains.hit.bg/

  6. За тези, които не са чели предишната статия на тази тема, ще обясня

    накратко какво е скоростно четене. Това не е ускорено четене, както

    бихте могли да си помислите, а изцяло нов начин, чрез който човек може

    да възприема текстова (и друга) информация.

    Гледали ли сте филма "Матрицата"? Спомняте ли си, как Нео се обучаваше

    с помощта на компютър? Искате ли след минути вашият компютър да свърши

    почти същата работа за вас?

    За компютърните програми, които можете да ползвате, ще напиша по-късно.

    За да опиша скоростното четене, трябва да обясня какво става в главата

    ви, когато четете този текст например.

    Първо, очите ви възприемат зрителния образ. После зрителният анализатор

    на мозъка обработва образната информация, която след това се асоциира

    от слуховия анализатор с определени звукови схеми, за да се получи

    вътрешна реч.

    Тази вътрешна реч се комбинира с емоциите, пораждани от текста,

    създавайки информация, подходяща за съхранение. Всъщност за обработка

    на възприеманите чрез четене думи се използват три "информационни

    анализатора" - зрителен, слухов и речедвигателен.

    За съжаление системата, по която сме се учили да четем, е несъвършена -

    основен център за съхранение и обработка на информация в нея е

    слуховият анализатор. Спомнете си как едно дете се учи да чете - първо

    срича на глас, следейки думите с пръст, след това се научава да чете

    думите една по една, после се научава да чете почти гладко, без да

    произнася прочетените думи.

    По време на четене почти при всеки човек се наблюдава повишено мускулно

    напрежение в гърлото, гласните струни и устните, защото ние

    продължаваме подсъзнателно да произнасяме думите наум, докато четем.

    Това до голяма степен ограничава скоростта на четене, защото зрителният

    анализатор на мозъка е способен да възприеме и обработи стотици и дори

    хиляди пъти повече информация, отколкото слуховия.

    Сега най-важното: как да се научим да възприемаме и обработваме

    текстова информация главно чрез зрителния анализатор?

    Отговорът е прост: трудно! Защото трябва да унищожим навик, изграждан с

    години и превърнал се почти в инстинкт. Това изисква дълга и упорита

    работа над себе си, но плодовете си заслужават: ще можете да четете с

    пъти по-бързо, отколкото го правите сега, като ефективността няма да

    намалее, а дори ще нарасне!

    Упражнение №1:

    Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30,

    после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да

    потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене - той ще е

    зает с броенето, а зрителният анализатор - с четене! Целта ви е да

    научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в

    слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След

    като преминете това упражнение, можете да започнете следващото.

    Упражнение №2:

    Вземете друга книга (различна от предишните) и започнете да я четете,

    като в същото време си рецитирате наум някакво заучено изречение (две

    или три - колкото искате). Повтаряйте ги, докато не прочетете книгата.

    Отново минималното количество книги, които трябва да прочетете по този

    начин, е две. В това, и във всички други упражнения, се подразбира

    минималното количество страници да е не по-малко от 300.

    Упражнение №3:

    Сега, след като сте преминали най-трудната част от обучението си, е

    време за компютърните програми (за тези, които нямат компютър - не мога

    да кажа, че нищо не изпускате, но... продължавайте с упражненията,

    скоростното четене съществува отпреди създаването на компютъра, така че

    - упоритост и пак упоритост!).

    От секцията Downloads в сайта, която е достъпна замо за регистрирани

    потребители, можете да свалите няколко програми за скоростно четене. Аз

    лично ви препоръчвам SuperReader. Макар и с по-малка функционалност и

    размер от SpeedReader, тя е по-лесна за употреба и работи на по-бавни

    компютри. Информация за работа с програмата ще намерите на същата

    страница, както и в help-а на програмата.

    Тези програми работят по следния начин: прожектират последователно на

    екрана думи или редове от предварително избран текст, като ви карат да

    четете по-бързо, отколкото можете да произнесете думите. В началото

    нищо няма да си спомняте от това, което сте прочели, но с времето ще ви

    стане лесно и дори приятно да четете по този начин. Когато стигнете до

    ниво, в което ви е лесно, увеличете скоростта или броя показвани думи и

    редове, за да продължите да се развивате.

    Толкова за компютърните програми, продължаваме с другите упражнения.

    Упражнение №4:

    Вземете пак една книга и започнете да я четете, плъзгайки поглед по

    редовете. Ще ви бъде по-лесно, ако в началото си помагате с някаква

    пригодена за целта показалка или с пръст. Целта на упражнението е да ви

    научи да движите очите си плавно и равномерно по текста (според мен

    показалката е задължителна, но... въпрос на личен избор). Може да ви се

    стори невероятно, но в момента очите ви "прескачат" от дума на дума.

    Това бави четенето и уморява очите ви. За една страница текст не трябва

    да отделяте повече от 50-70 секунди. Ако това ви се струва бързо... в

    края на обучението си ще го правите за 2-3 секунди! Но засега прочетете

    по този начин поне три книги, като на третата трябва да сте намалили

    времето до 20 секунди. Или 10, ако сте амбициозни!

    Упражнение №5:

    скоро!!!

    Източник: http://www.brains.hit.bg/

  7. Раздела ще бъде точно както другите История, География и т.н. Т.е. ще се добави към лявото меню и по този начин ще се разглежда.

    Тогава трябва ти да ни кажеш какви статии да се сложат и програи и ние ще го направим.

    Виж няма смисъл ако статиите са малко да се прави цял раздел. Да седи празен. Най добре в този случей да се сложат във форума и при натрупването да се направи такъв.  ;)

    Дай линкове към статиите и ние ще преценим вече .  :!!!:

    Ок вначалото може да бъде точно нака.Във форума а после раздел...

    Линка е към сайта на Сверделов ...

    за двете програми които оисах че си заслужават http://www.brains.hit.bg/programs.htm

    от "Ум и интелект" http://www.brains.hit.bg/programs.htm

    за ЛИдерите вие си преценете дали ще качвате нещо...http://www.brains.hit.bg/programs.htm

    има и някои разработки които тук ги няма ,но ги имаше на другия сайт ,който спря.... тях след малко ще ги кача във форума..

  8. НЕзнам какво означава ФТП.МОга да свалям неговите преводи.От програмите си струва да се свалят Метроном и Super Reader .Другите не си заслужават.

    Мога да се занимавам с раздела ,но не както вие .... т.е. нямам тази възможност-ПОСТОЯННО да ползвам интернет и да превеждам-изисква пари.Но пък мисля ,че трябва в раздела да има някаква опция даваща възможност и други потребители да качват статии.Имам и други идеи за разделла но първо искам да чуя ти как ще го направиш( "какъв вид ще има" )

  9. Пратих на Свердлов писмо със следният текст

    "

    Здравей Свердлов!

    В момента приказвам с администраторите на BG-Science да направят раздел в

    сайта си за "Развитие на интелекта" т.е. искам да слагам статии за "

    Скоростно четене", " Мнемотехника (Супер памет)" и " Олимпиада на

    интелекта". Много ще ми помогнат твоите преводи от сайта ти. Ще може ли да

    ги ползвам и да се сложат в BG-Science.info ?

    Може да се направи и отделен сайт към тях примерно

    intelekt.bg-science.info и там да са събрани всички наши преводи и

    разработки. По този начин ще информацията ще има по голям брой

    потребители.Вече качих статията ти за Скоростно четене във форума им за да

    видя как ще тръгне.Ако имаш нещо против ще кажя да я махнат.

    Мисля, че от BG-Science са ти пратили писмо...?. "

    а, той ми отговори следното:

    "

    Можеш да слагаш каквото и да е, взето от моя сайт, само с АКТИВЕН линк към

    самия сайт и изрично упоменаване кой е автора или преводача.

    :) "

    а сега ?

  10. :w00t:  :w00t:  ахаха ти ме уби бе човек,не съм толкова зле за да си мисля,че човека може да еволюира в маймуна със същитете гени каквито са били преди 1 млн години,а и примера с кучето беше просто нагледен,идеята ми беше дали организмите могат да еволюират в по-прости но нямах предвид да си повторят еволюцията в обратен ред  до клетъчно ниво :w00t:

    Ами за това също си има отговот.

    Еволюцията на видовете се развива в четери посоки.

    1.Ценогенеза (приспособителни изменение в ембрионален период , напр. плацентата при бозайниците)

    2.Идиоадаптация ( изменение приспособяващо вида към определени условия за живот без да променя неговото устроъство)

    3.Ароморфоза(приспособително изменение водещо до усложняването в организацията на организмите)

    4. Това за което питаш --КАТАМОРФОЗА -УПРОСТЯВАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО НА ОРГАНИЗМИТЕ С ЦЕЛ ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ КОНКРЕТНИ УСЛОВИЯ( напр. паразитните червеи-те нямат храносмилателна с-ма,не са пигментирани ,но са развили силна репродуктивна с-ма.)

  11. Няма нищо лошо в това човек да си излага мислите. Така може да научи дали е на прав път  ;)

    И в този ред на мисли... понякога си мисля, че ще се появи вид, който ще надмине човека. А защо не вид контролиращ с мислите си примерно предмети и т.н. Ако това има някакво научно обяснение дали ще се случи или не много ще се радвам да го чуя :)

    Всъщност този вид за когото говориш ,според мене ще бъде самия човек -откриващ,контролиращ и изшплзващ своите "сктити запаси"..

  12. Описание на скоростното четене - тук ще намерите информацията, необходима за правилното разбиране на този метод за ускорено обучение - задължително четиво, преди да преминете към упражненията!

    Скоростно четене

    Звучи като състезание.....

    Всъщност, това е способност, която повечето хора дори не подозират, че притежават. Хората четат със скорост 900-1000 знака в минута. Просто така са научени и никой никога не им е казвал, че има нещо различно от обикновеното четене - понякога скучен и уморителен процес, който отнема много време и невинаги резултатите от него са налице.

    Скоростното четене е способността на човек да възприема текстова (и всякаква друга) информация по-бързо от обикновено. Тази способност не е вродена, а се развива. Какво ще си помислите, ако видите човек да прелиства книга, задържайки погледа си върху страниците за не повече от две секунди? Най-вероятно, че му е интересно да прегледа заглавията на главите или просто разглежда картинките. Ако този човек е усвоил скоростното четене, той наистина чете, при това не повърхностно, а задълбочено, като си представя образно всяка отделна ситуация от действието, развиващо се в книгата, или запомня сложни термини с тренирания си за ускорена и съсредоточена работа ум.

    Информацията, съдържаща се в една страница плътен текст, е равна приблизително на 2-5 килобайта (извинявам се на читателите, които не са свикнали с компютърните термини, но не мога да се сетя за друга единица информация, която да използвам :).

    Информацията, която се съдържа в една картинка, голяма колкото една страница формат А4, е равна приблизително на няколко мегабайта. А сега просто се огледайте наоколо или просто се вгледайте в далечината - колко информация мислите, че възприемат очите ви само за една секунда? Трудно е да се пресметне.

    Всъщност нещата са малко по-сложни и пропорциите в количеството възприемана от човешкия мозък информация не са рани на тези, които компютърът би възприел от същото количество площ, но целта на тази статия не е да ви даде знания за строежа и функциите на човешкия мозък, а да ви покаже неговите възможности такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито са във въображението ви. За да се сравнят способностите на нашия мозък с компютър, може да се използва следната картина:

    представете си компютър, голям колкото най-високия небостъргач в Ню Йорк. Горе-долу така ще изглежда компютърът, способен да извършва работата, която извършва вашият мозък в момента. В такъв случай, защо, когато четем, се ограничаваме до минималните за нашето възприятие няколко килобайта информация за няколко минути?

    Един от възможните отговори е, че това е максимумът, който можем да възприемем чрез четене, или казано по друг начин, че мозъкът ни не може да постигне по-голяма скорост на обработка и запаметяване на информацията от тази, с която работи в момента. Ако приемем този отговор, тогава например спортът би бил невъзможен - всички хора ще са с еднакви възможности и няма да има никой, който дори да се замисли, че може да се развие в дадена област повече от останалите. Фактите показват друго - тези, които поискат, могат да постигнат по-високи резултати в спорта. Защо? Защото са по-надарени от нас ли? В повечето случаи, не. Просто са решили да постигнат нещо, да развиват себе си и спорта като цяло.

    Всички хора се учат да четат по на около 6-7 годишна възраст. Тогава те научават азбуката, започват да различават звученето на отделните букви, да свързват думите, които изговарят, както и написаните, и да ги възприемат като една и съща единица информация. Четейки, децата произнасят думите на глас, като малко по малко произношението се скрива и човек започва да чете безшумно, но продължава да произнася думите наум. Това е нивото, което достигат 99% от хората, когато станат на 8-9 години. Парадоксално е, че развивайки се в абсолютно всяка друга област и придобивайки все повече знания, в областта на четенето хората остават на ниво 9-годишна възраст през целия си живот!

    Ще се опитам да обясня накратко как човешкият мозък пререботва зрителния образ на текста в информация, годна за съхранение и обработка.

    Вече споменах, че детето се учи да чете, като свързва отделните букви, срички и думи с техните звукови еквиваленти, които е чувало преди това. С течение на времето то успява да си изгради слухов речник, т.е. може да синтезира наум звученето на всяка дума, която би могло да прочете. Дотук добре, скоростта на четене става "приемлива", но това ли е границата на нашите възможности? Скоростта, с която можем да четем, равна ли е на скоростта, с която можем да говорим?

    Информацията, която получаваме през ушите си, или по-точно центъра в мозъка, който обработва слуховата информация, е нищожна като количество в сравнение с тази, която получаваме през зрителния център на мозъка. Следователно, ако се научим да възприемаме текстова информация не със слуховия, а със зрителния анализатор, ще увеличим скоростта на възприемане многократно, без да влошим качеството. Доказано е, че при скоростното четене текстът се запаметява със 70% по-добре, отколкото при обикновено четене. Разбира се, тези резултати са невъзможни без усилени тренировки, защото трябва да се пречупи навик, изработван с години. Това няма да стане за седмица или месец, но ако човек наистина е решил да усъвършенства четенето си, успехът е сигурен. Моят личен опит го доказва - за няколко часа удвоих скоростта и качеството при четене, но по-големи скорости отнемат много повече време и усилия. Всъщност, може да не гледате на скоростното четене като на усъвършенствано четене. Погледнете нещата така: вие трябва да научите мозъка си да възприема информация по съвсем нов начин - т.е. да се научите да четете наново. Представете си, че сте малко дете и се учите да четете. Единствената разлика е, че го правите по различен начин!

    Скоростното четене има много преимущества пред обикновеното. Освен по-бързо, информацията се усвоява много по-добре. Да, колкото и странно да звучи, при по-голяма скорост информацията се възприема по-качествено, по простата причина, че нашият мозък започва да работи на по-високи, естествени за него "обороти".

    Друго преимущество е лекотата, с която започвате да четете. Познавате чувството на умора и отегчение от продължителното четене, нали? Е, забравете за него. Когато четете бързо, мозъкът ви започва да произвежда адреналин в количества, близки до тези при спортуването. Чувствате се бодри и колкото повече четете, толкова повече ви се чете. Умората изчезва, появява се невероятен глад за знания. Глад, и то зверски! Когато за първи път прочетох няколко книги за един час, не можах да спя цяла нощ. Искаше ми се да продължавам да чета, мозъкът ми за първи път беше проработил с естествена за него скорост и искаше още! Можете ли да се досетите какво правих на другия ден? Четох до вечерта, когато... прегрях и имах нужда от почивка. Тук е моментът да ви кажа да не прекалявате с претоварването с информация. Ако почувствате умора, спрете. Помнете, че уменията идват с търпение и тренировки, нищо не става изведнъж, като с магическа пръчица.

    Източник: http://www.brains.hit.bg/

  13. Нека аз да те просветна !!

    Една от основните принципи на еволуцията е нейната необратимост!!! Самата тя е един преход на гени в многоклетъчните организми ,които определят проявата на конкретни фенотипни и генотипни белези.Изчезнали в миналото организми, не могат отново да възникнат дори и при повтаряне на условията при които са съществували,защото с изчезването на организмите изчезват и техните генотипове. И по пътя на логиката не е възможна рееволюция на видовете ,демек хората никога нема да се превърнат отново в маймуни ко ще да ядат по 100 кашона с банани в продължение на 100 000 хиляди години :doh:

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...