ДАНАИЛ ХРИСТОВ

Напълно съгласен. А в контекста на цитата от Йоан (1:1-14), трябва да се добави, че словото също не е и не може да бъде плът. Текста е написан с единствената цел да обожестви Исус и да представи, че той е участвал в Сътворението. Т.е. текста (словото/светлината) визира единствено и само плътта на Исус. Не нечии други "микроелементи, молекули, атоми" или някаква плът в общия смисъл на думата; още по-малко във вселенски смисъл. И за да се разсее всякакво съмнение или опит за различно тълкувание, стиховете 6-8 подчертават за Йоан Кръстител, че е свидетелствал за светлината (т.е. за Исус), но той самият НЕ е бил светлината... Словото в общия смисъл е носител на информация, която може да бъде колкото истинна, толкова и лъжлива. Що се отнася до библейското слово, вече не са тайна непочтените методи и мотиви, с които са били измисляни, подбирани, преправяни, допълвани, съкращавани или направо унищожавани книги/текстове. Всеки е свободен да вярва, че тези манипулации са извършвани под Божествено вдъхновение, но не трябва да забравя, че и самоубийствените атентатори вярват, че убиването на хора е Божествено вдъхновен акт. По-безопасно би-било, ако включва и ума си и съвестта си когато преценява, вместо да разчита само на вяра. Библията не е съвършено Божие слово, нито е истинна от кора до кора. Но ако потърсим мъдрост в нея, както се търси игла в купа сено, можем да открием и смислена алегория за "словото" с глобална визия, зад която не се крият користни мотиви: "Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето..." Псалм 19:1-4

ИСУС ХРИСТОС – ВЪРХЪТ НА КИЧА Всеки опит да се подражава на уникален обект, без резултатът да носи пълното негово съдържание, качество и възможности, неизбежно поражда кич. Претенцията на явлението кич за автентичност, е опит за измама. Божеството на Новия Завет, Исус Христос, е върховна проява на кича, отгледано върху почвите на две култури: старозаветната и гръко-римската. Резултатът е човекоподобно старогръцко божество в юдейски дрехи. Кичът в Библията започва още от раздел Битие. В първа глава Господ казва: "Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие..." (Битие 1:26,27) Излиза, че човекът е богоподобен. Даден е още повод да се предположи, че Бог не е бил Сам, когато се е изграждало Творението; че не са Му достигали качества и възможности, затова се е нуждаел от помощник. Следващата стъпка за разклащане позициите на Създателя, бележи разделът Притчи Соломонови. Склонността към поетизиране е подвела автора да измайстори личност от обикновено качество на личността. В резултат, "Мъдростта" проговаря, за да дообърка представите за Бога и подпомогне новозаветните компилатори: "Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела. От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята... Тогава аз бях при Него, като майсторски работник…" (Притчи 8:12-30) След "мъдростта" подобна метаморфоза сполетява и "словото": "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." (Йоан 1:1-3) Било като "Мъдрост", било като "Слово", човекът Исус бива възвисен до пръв и решаващ помощник на Бога. Остава да бъде изведен на първа линия. Соломон ли е върха на мъдростта? "Ето, тука – Исус посочва себе си – има повече от Соломон." (Матей 12:42) После Евангелието от Лука съчинява повод бременната Мария да пропътува стотина километра от Назарет до Витлеем, за да роди Исус в родния град на цар Давид... (Лука 2:1-6) Защото така било писано: "А ти, Витлееме… От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2) Неусетно Словото, Мъдростта и Владетелят-Господ се вплитат в един субект. "И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." (Йоан 1:14) А Павел, който не признава граница между нормално и абсурдно, доиздялва новозаветния идол: "Отец благоволи да всели в Него (Исус) съвършената пълнота" и така да се превърне в "образ на невидимия Бог" (Колосяни 1:19,15). Новият Завет пренебрегва основополагащи постановки на Стария Завет, когато те отхвърлят категорично неговите. Първата и втората заповед от Декалога изискват да не признаваш друг Бог, освен Създателя; да не наподобяваш каквито и да било обекти, като ги изобразяваш (Второзаконие 5:7,8 ). Господ казва на Мойсей: "Ти не можеш да видиш лицето Ми... човек не може да Ме види и да остане жив." (Изход 33:20) Исус пък казва на учениците си: "Който е видял Мене, видял е Отца." (Йоан 14:9) И е останал жив?! Тогава неговият Отец не е идентичен с Бога... Може Творението да е възникнало чрез "словото" на Бога, но според Новият Завет, това е станало всъщност чрез "Словото Исус"; Бог може и да е сътворил живота, но вечен живот – наместо временния – има само за този, който слуша "Словото Исус" (Йоан 5:24)… Подготвен е трона, от който да прозвучи претенцията на Исус за равенство с Бога. Щом в Исус "обитава телесно всичката пълнота на Божеството" (Колосяни 2:9), той може без да се стеснява, да заяви на света: "Аз и Отец сме едно." (Йоан 10:30) Има една българска поговорка, която изобличава порока да се преувеличава: "От мухата прави слон". Ако можеше мухата да се раздуе до слон, защо тогава да не би могло цялата пълнота на слона да се побере в размерите на муха? И двете същества си имат хоботи... Мухата дори "превъзхожда" слона – тя има крила и повече крака… Чрез пророк Исая, Бог ни връща към най-важната заповед от Декалога, която не случайно е първа: Припомнете си какво е било в началото, в древните времена, че "Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене." (Исая 46:9) Пророкът се опитва да отрезви склонното към идолопоклонство човечество: "На кого ще уподобите Бога? Какво подобие ще сравните с Него?" (Исая 40:18) Макар и да е стъпил на Стария Завет, подобни слова не са в състояние да спрат работата на Новия Завет по създаването на върховния идол. Павел го извайва, Йоан го изрисува… На места Исус, Йоан и Павел се опитват да омекотят скандалното впечатление от произвола, без да отстъпват от постигнатото. Исус ще посмали претенцията си: "... Отец е по-голям от Мене." (Йоан 14:28) Йоан ще спомене между другото, че "никой никога не е видял Бога" (1Йоаново 4:12). А покрай хвалебствията си за Спасителя Исус, Павел ще вмъкне: "А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове." (1Тимотей 1:17) Как може Исус да е единосъщен с безсмъртния Бог, и да бъде позорно убит? Какъв образ на невидимия Бог може да представлява човекът Исус, описан в Новия Завет със всичките му човешки пороци и недостатъци? Може ли изобщо Бог да има видим земен двойник, и на кого друг, освен на Сатана е нужно това? Как Бог ще е хем единствен и самодостатъчен, хем ще съдържа още две други обособени и неповторими божества – Исус и Светия Дух? ... Както и да се извъртат, оформителите на Новия Завет не могат да се измъкнат от кича, който са сътворили около Исус Христос, и с когото са омотали човешкия род. Този кич, тази евтиния даде повод да бъдат презирани, подигравани и отхвърляни не само цялата Библия, но и Бог. Така провокационни текстове и идеи от Стария Завет дадоха материал на Новия да създаде отровната почва, на която избуява атеизма.

ИСУС – РИБАРЯТ Рибарят се стреми да проникне с цел грабеж в недостъпно за него жизнено пространство, в чужда територия. Нужен му е посредник – стръв, ловко скроена измама. Наивното, лакомо и неопитно същество не може да устои на големия късмет да получи храна наготово, и при това така вкусна. После, извлечено в убийствена за него среда, умира от „естествена“ смърт, за да стане храна на измамника. В преобладаващата си част учениците на Исус са рибари. "И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него." (Марк 1:17,18) Как би изтълкувал един обикновен рибар, свикнал с ползите от риболова, призива на Исус? Дори когато се научава, че няма да се облагодетелства директно от търговия с човеци, а ще ги спасява, той ще продължава да мисли каква лична изгода може да се извлече от тази работа. Петър разкрива личната си пресметливост, като пита Исус, какво ще получат учениците му, след като са оставили всичко, за да го последват (Матей 19:27). Апостолите се препират помежду си, кой от тях заслужава по-висока длъжност в царството на техния Господ-ар – учител (Марк 9:34; Лука 9:46). Яков и Йоан се опитват да си осигурят специални властови позиции в това царство (Матей 20:20-24). Каквото е духовното ниво на доскорошните рибари, които ще стават ловци на човеци, такава ще е и обещаната им награда. За онези, които са последвали Исус, ще има осигурен вечен живот, за да ядат и пият на неговата царска трапеза, и го възхваляват непрестанно. Ще изпитат и друго, рядко за унизени и озлобени хора, удоволствие – ще седнат на дванадесет престола, за да съдят не какви да е грешници, а дванадесетте Израилеви племена... (Матей 19:28; Лука 22:30) А още докато са на земята, ще получат стократно от всичко, което са оставили заради учителя (Матей 19:29; Марк 10:29,30). Обещанията на Исус, колкото и да са фантастични и макар сбъдването им да се отлага за неопределени времена и в непознати селения, са изречени все пак от велик чудотворец. Затова привличат хора, неуспели да си устроят безопасно уютно гнездо в този извратен свят на господари и роби, на богаташи и бедняци, на преситени и гладуващи, а също и такива, които са жадни за нещо повече от това, което имат... Позорната смърт, съмнителното възкресение и новите чудеса на техния учител, който е твърдял, че има пълна власт над небето и земята, правят рибарите да се мятат като риби на сухо от вяра към горчиви съмнения, и от подозрения – пак към плаха вяра. Възкръсналият не само трябваше да си прилича. Той трябваше да бъде величествен, царствен, сияещ, така че очите им да не могат "да се удържат да не Го познаят" (Лука 24:15,16). Явява им се обаче, изплъзващ се като призрак, сив образ, който минава през заключени врати, а се представя за техния Господ. Вместо да им донесе тържествуваща радост, той всява в тях смразяващ страх (Йоан 20:14,15,19; Марк 16:5-8; Йоан 21:12). Ако това възкресение беше така внушително, както се полага на един уникален божествен акт, не би имало нужда „възкръсналият“ Исус да опреснява и укрепва разклатената вяра чрез допълнителни чудеса... Цяла нощ учениците безрезултатно се опитват да уловят риба. Призори, непознат образ ги пита имат ли нещо за ядене. Те му отвръщат, че нямат. Тогава той им казва къде да хвърлят наново мрежата. И о, чудо! Тя се препълва с риба… Едвам я изтеглят на сушата. И още едно чудо – мрежата не се съдира. На брега ги очаква трето чудо – готова, опечена риба и хляб! Йоан, любимият ученик на Исус, се досеща кой може да е тайнственият образ, и казва на Петър. Не посмяват обаче да го попитат: "Ти кой си?" (Йоан 21:1-14). Не случайно рибата е един от древните символи на християнството... В решаващите за човешкия избор моменти, Исус е задължен от Божията справедливост да се разкрие пред бъдещите свои жертви: "Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите… а лошите изхвърлиха." (Матей 13:47- 50) Господните ангели ще изхвърлят "лошата риба" в огнената пещ на Ада. После Исус пита своите ученици: "Разбрахте ли всичко това?" Омагьосаните им от примамливата стръв сърца отговарят, че са разбрали... (Матей 13:51) След това предупреждение, рибарите – ловци на човеци, сами, вече на своя отговорност, влизат в мрежата на Небесното Царство. Че кой по-добре от един рибар би могъл да знае каква е съдбата на рибите, които са попаднали в хвърлената за тях мрежа, и добрите и лошите? Великият рибар на човеци си е измил ръцете! Да са си отпушвали ушите, да са си отваряли очите! ... Какво значение има за гладната, лакома, непредпазлива и поради това нещастна човеко-риба, в коя неестествена и затова смъртоносна за нея среда ще бъде извлечена и опечена – в Пъкъла или в Небесното царство на Исус.... За такива случаи една българска пословица вразумяващо предрича: "От трън, та на глог!"

Изявената тук моя позиция не получи компетентно и стойностно възражение. Вместо това – заучени догматични постановки и неуместни цитати, лични нападки и оскърбления, обвинения за кражба на души и печелбарство. С моите писания аз изобличавам този, който от хиляди години краде душите на хората – на вярващите, като ги вкарва в заблуда, и на невярващите, като ги отблъсква с безумията си. Някои черти и действия, които Библията приписва на Бога, както и поведението на църковници и вярващи, са наистина отблъскващи. Но това не дава достатъчни основания да се твърди, че няма Бог. Никой не е доказал, че Той е несъществуващ обект. Няма основания старанията да се постигне яснота за съшността на Бога да бъдат поставяни наравно с маниакалността.

Сбъркал ли е Исус Христос в неговото пророчество за Второто му пришествие? Думите, с които Исус пророкува своето повторно идване на земята, са дълбоко впечатляващи – противоречиви, объркващи и неосъществени. Неговото пророчество посочва не само епохата, но и по кое време на денонощието ще се осъществи пришествието му: Поколението, към което принадлежи той, няма да се размине с великото събитие (Матей 24:34; Марк 13:30). Учениците му няма да са успели да обходят всички Израилеви градове, за да проповядват Новия Завет (Матей 10:23). Някои от тях „никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.“ (Матей16:28) Накрая, преди да се възнесе при своя Небесен Отец, попитан от Петър какво ще стане с любимият му ученик Йоан, Исус отвръща: - Ако искам той да остане, докато дойда, това какво те засяга? (Йоан21:22) Самият Павел е възприел буквално пророчеството на Исус за времето на второто му идване и му е повярвал напълно. Апостолът пише на християните от Солун: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик… ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати… в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“ (1Солунци 4:15-17) Когато предсказва в коя част на денонощието и в какъв облик ще се появи отново, Исус вече не е така категоричен. Това може да стане денем, по царски. Той ще пристигне в царството си на небесни облаци със сила и голяма слава (Матей24:30; Марк13:26; Лука21:27). Ще е съпроводен от своите ангели и от славата на неговия Отец (Матей16:27,28). „А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука21:28) Пророчеството има и нощен вариант. Тогава събитието ще се извърши потайно и изненадващо, както действат крадците. Павел напомня на Солунците: „А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.“ (1Солунци 5:1,2; 2Петрово 3:10) Макар да звучи абсурдно, това не е измислица. Самият Исус казва, че в своя ден той ще бъде видим също както всяка мълния, която осветява нощното небе от единия, до другия му край (Матей24:27, Лука17:24). Макар Новият Завет да си противоречи относно въпроса, по кое време на денонощието Исус ще дойде и как ще дойде, няма двусмислие в думите на Исус относно времето на Второто му Пришествие. „Спасителят“ не оставя никакво съмнение, че е повярвал напълно в истинността на внушението (вероятно от Небесния Отец), че повторното му идване ще се осъществи скоро след неговото разпятие, възкресение и възнесение – докато неговите съвременници са още живи. Объркването и заблудата в случая не са екзегетичен въпрос. Те произлизат от факта, че последователите на учението не могат да допуснат Исус да е направил грешка, още по-малко, да е бил жертва на лъжливи внушения. Затова оттогава до днес, в продължение на двадесет века, всяко едно поколение от вярващи очаква да стане свидетел и участник в това събитие. И не е само първите християни са били подтиквани да продадат или да се откажат от техните къщи, имоти и работни места, за да са готови за този празник така, както учителят е препоръчал (Матей 19:21).

10. Какво ще се случи с оставените от Исус? Очакват ги ужасно наказание и бъдеще. Който се осмели да не вярва, че жертвата на новото „любещо“ божество е необходимост, поискана от един непоследователен, несправедлив и жесток Бог, и си позволи да я отхвърли „е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син“ (Йоан 3:18). Защото не е могъл да задуши в себе си вложените му от Бога ужас и отвращение от пролята човешка кръв, че да се умие и изпере дрехите си в онова, което може единствено да омърсява неизличимо. Защото не се е оставил да бъде подведен от изкривения в дяволското огледало образ на реалния Бог. „Неверниците“ са многократно предупредени – чакат ги нескончаеми изтезания в Ада (Матей 13:42,50; 23:13; 24:51; 25:30; Лука 13:28). „Исус… рече… Мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата / поданиците на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 8:11,12) Кои са неверниците е загатнато в Матей 25:14-30 и Лука 19:12-27. Исус разказва притча. Благородник заминава да получи царска власт. Поданиците му не го обичат и правят опит да му попречат. Той подкупва неколцина придворни, като им раздава пари да търгуват. Обещава им, че всеки ще получи власт над толкова повече градове, колкото повече е припечелил за бъдещия цар. Връща се, вече новопроизведен цар, и им потърсва сметка. Само един има доблестта, след като добре познава жестокостта на господаря си, не само да не изпълни нареждането му, но и да го изобличи в лице: "...задигаш това, което не си вложил, и жънеш, което не си посял". Царят, поставен на тясно, признава, че е жесток грабител, но заповядва да го хвърлят в "външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". А онези, които не са го искали за цар биват изклани... Не са ли тъкмо евреите, потомци на Авраам, въпросните неверници, които не само че не го признават за Бог, но и го обвиняват в богохулство? … Дали имат основание моите констатации, остава всеки сам да провери и тогава да отсъди по съвест.

Едно нещо е етимологията на думата религия, друго е какво представлява на практика самата религия. Тя извайва образ на божество, което има малко общо с реалния Бог. Обявява човешката природа за непреодолимо греховна. После, под страх от наказание и обещания за спасение и награди посмъртно, организира общество. То пък ще обслужва властолюбието, славолюбието и користолюбието на низши и висши "духовни" и светски социални слоеве. Нашето съвремие става по-ясно и разбираемо при една аналогия между анатомията на религиозния свят, и неговата. В религиозната общност не липсват отделни искрено почитащи Бога почтени и добронамерени личности, които се трудят за доброто на човека. Но със всяко ново поколение християни, техният брой драстично намалява. Днес, са вече изчезващ вид. „...от там до плочките на тротоара...“ Обвиненията в еретизъм и сатанизъм на несъгласните с християнската догматика, заедно с огньовете от хилядите клади, осветляват ясно яростната невъзможност на църковниците честно, аргументирано да защитят позиции. Защото няма нищо по-сатанинско от претенцията Исус да бъде възприеман и почитан като Бог. „Кой е лъжец, освен оня, който отрича , че Исус е Христос...“ (1Йоаново 2:22) Исус щял да дойде нощем като крадец (1Солунци 5:2). Той съветва учениците си да се поучат от неверния настойник, който мами своя господар, за да печели приятели сред длъжниците му (Лука 16:1-9). Имаше някои, които не приемаха марксизма-ленинизма. Има и такива, които не вярват в непогрешимостта на евросъюза... Не е ли, за предпочитане да те изкарат лъжец, отколкото да си на спокойствие между излъганите?

9. ИСУС СЕ ВРЪЩА ОТНОВО СКОРО За кого се връща той? И за мъртвите и за живите, които са се подготвили правилно. Всички, които са се разкаяли и отвърнали от техните грехове. Тези, които са се превърнали в новородени християни чрез простата си лична вяра в Господа Исус Христос като спасител на техните души; които следват Господа и се подчиняват на Неговото Слово. „Наистина ида скоро. Амин!“ (Откровение 22:7,20) „… да не забравяте… че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои…“ (2Петрово 3:8,9) Излиза, че докато повярвалият човек е чакал цели две хиляди години обещаното пришествие, Исус е трябвало да търпи само два дни... „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.“ (Откровение 22:14) „... ония, които… са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.“ (Откровение 7:14; 1Йоаново 1:7) Ако наистина биха искали да следват гласа на Бога, не биха пренебрегвали ясните, прости и разбираеми Негови думи: „И не Ми е угодна кръв от юнци, или от агнета... Кой е поискал от вас това... Измийте се, очистете се… Престанете да вършите зло, Научете се да струвате добро… Дойдете сега та да разискаме… Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг. “ (Исая 1:11,12;16-18) „Никой не може да слугува на двама господари – право казва Исус, – защото… към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ (Матей 6:24) Вярата в невероятните облаги на небето, които обещава Исус съвсем не е проста. Създателят осигурява само и единствено благоденствие на земята. Надделява лакомията, безскрупулното сметкаджийство, затова в съзнанието на хората вместо истината, остава измамата: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:9,10)

Ако религиите имаха Божествен статут, те биха се допълвали в осъществяването на връзка с Бога, в добиването на максимално правдива представа за Него, в постигането на реална праведност. Това би гарантирало пълноценно духовно развитие на човека. Така двете очи на човека не се стремят да се избодат едно друго, защото виждат различно материалните обекти, а се съгласуват в един достоверен образ. Това определя и адекватната му ориентация в пространството. 8. БЛАГОСЛОВЕНА НАДЕЖДА Очаквайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос. (Тит 2:13) „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха...“ (1Солунци 4:16,17) Още от времето на апостолите, няма поколение християни, което да не се е напразно надявало, че ще участва в това събитие. Не веднъж се е случвало някой да обяви дата за дългоочакваното Исусово пришествие. Напразно са продавали имотите си, напускали са работа, обличали са бели дрехи... … За да изживеят посрамени поредната покруса. На три пъти през 19 век, баптисткият пастор Уилям Милър пророкува подвеждащи дати, които е изчислил, ползвайки писанията на пророк Даниил (8:14). Причинител на това злощастно объркване е самият Исус: „Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.“ (Матей 16:28; Марк 9:1; Лука 9:27) Когато Петър го пита какво ще стане с Йоан, учителят му отговаря: „Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?“ (Йоан 21:22) Християнската догматика се гради върху някои предпочетени думи на Исус, без да се взимат предвид други, които най-малкото могат да внесат съмнения в тях, или направо основателно да ги отхвърлят. Славно, или безславно ще бъде второто пришествие на Исус? През деня ли, или през нощта ще се осъществи? Отговорите са противоречиви, илюстрациите - зловещи. „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Дето бъде мършата, там ще се съберат и лешоядите.“ (Матей 24:27,28) „Ето, ида като крадец – казва Исус. – Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.“ (Откровение 16:15) Павел пише до християните в Солун: „вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.“ (1Солунци 5:2) Това предупреждение повтаря и Петър във второто си послание (3:10,12). Без да размислят, че зад тази картина не могат да стоят почтени намерения, апостолите и последователите на Исус я възприемат и проповядват. И не само да пазят дрехите си, предупреждава повярвалите в него Исус: „Ако домакинът би знаел – подчертава той – в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.“ (Матей 24:43,44; Лука 12:39,40) Исус прогонва бесове от хора. Упрекът на фарисеи и книжници, че той го прави чрез началника на бесовете, изглежда като клевета, лишена от всякаква логика. Кой би могъл да допусне, че Сатана ще работи против себе си? Пред онези, които са решени да си изяснят докрай образа на „Спасителя“ – крадец, Исус е длъжен да разкрие тайната на своята стратегия: Вместо да научи стопанина как сам да прогони завинаги злия дух от своя дом, Исус трупа слава на спасител. Получилият наготово временно освобождение, остава неподготвен и безсилен да предотврати повторно, още по-страшно и безнадеждно нахлуване (Матей 12:22-26;43-45).

7. ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"… Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек? (Евреи 13: 5,6) Исус се представя пред учениците си отново в противоречива светлина: „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13) Тези му думи биха могли да се вземат на сериозно, ако, както всички човеци, и той би имал само един живот, без възможност да си го възвърне. „... Аз давам живота Си, за да го взема пак... Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.“ (Йоан 10:17) Когато човек се нуждае от приятел, но не е развил нужните качества, за да има истински приятел, може лекомислено да допусне до себе си такъв, който само се прави на приятел, но преследва някаква своя изгода. „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“ – казва Исус на последователите си. (Йоан 15:14) Заповядва се на подчинени. Между господар и роб не може да има приятелство. „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще Си направим обиталище у него.“ (Йоан 14:23) Към чуждо „жилище“ се стреми паразитът. Исус се хвали с властта, която е получил, но тронът му в небесата се крепи върху онези, които са пожертвали душите и телата си, за да станат притежание на „Спасителя“, върху костите на непрекъснатия приток от негови роби, наречени по демагогски маниер – приятели. Приятели, които първо са заплашени с вечни мъки в ада, а после примамени с вечен живот, царски трапези и съдийски престоли… Сам Исус няма приятели. Подчиняват му се, ухажват го, предлагат му се заради изцеленията, които получават и облагите, които им обещава, но когато властите го арестуват – се изпокриват. Исус е този, който се нуждае от човешкото посредничество, за да се задържи на престола си.

Относно коментар 23 Няма нищо по-срамно и по-опасно за човека от фанатизма. Религиозният фанатик не си позволява да се съмнява от страх да не се лиши от облагите на "небесното царство" и да не попадне в ада. Исус пророкува, че неговите следовници "ще станат едно стадо с един пастир" (Йоан 10:16). Освен трите основни деноминации има още около три хиляди християнски секти. Исус заповядва на учениците си да се обичат помежду си: "По това ще познаят всички, че сте мои ученици." (Йоан 13:34,35) Но помежду им кипи омраза и съперничество още от времето на Исус. Исус проповядва: "Обичайте неприятелите си" (Матей 5:44). Преследването на християните по време на Рим бледнее пред санкциите, които те предприемат срещу "неверниците" след като заграбват властта. В днешно време, който не харесва техния идол, бива обявен за сатанист и лъжец. Сатана не милее за Божието име. Той е узурпатор на Божието място в съзнанието на хората. В подкрепа на Сатанизма се оказват всички, които волно или неволно се съгласяват, служат и поддържат тази подмяна. Едно от имената му е Луцифер = носителят на светлината. Фалшификаторът е длъжен пред Бога сам да остави белези, които го разкриват. „Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12) „А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.“ (Лука 10:18) „Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.“ (Лука 17:24) Истината не е сложна. Стигането до нея е усложнено. Всяко християнско течение счита себе си за правоверното, а всички останали определя като секти. Винаги може да бъде очернен човек или идея с лавиране между различни гледни точки... Но това не е похват, който води до истината. От как се обърнах към Бог, аз разсъждавам и пиша само от една единствена гледна точка. Родителите ми бяха хора себеотречено отдадени на своята вяра. Такива още тогава рядко се срещаха. Относно коментари 24 и 25 Моят анонимен опонент е започнал да навлиза в тази сложно заплетена материя, дала множество поводи за двадесет вековни изследвания и прения, едва преди две години... В Стария Завет могат да се открият не един пример за пряка връзка между Бог и човек. Същите канали за контакт обаче, могат да бъдат използвани и от Врага на живота. Така например, Исус е повярвал, че гласовете, които чува, са от Бога… Псалом 19 разказва за един друг маниер на послания от Твореца: „Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им…“ Никога не съм твърдял, че разговарям с Бога. Не чувам гласове. Не ми се явяват ангели. Своята представа за Всемогъщия, изграждам по законите на Творението Му, като ползвам и преосмислям натрупаното вече знание и опит – личен, обществен, исторически. Стремя се да разбера какво Той очаква от човека. Божията справедливост, която се материализира в живота на човека, е най-красноречивия глас от Всемогъщия. Принципите и механизмите, на които стои Творението са непоклатими, защото като Божие дело са правдиви и непротиворечиви. Библията е човешко творение. Тя е събрала между своите корици освен несъмнените Божествени препоръки за благословен живот, още и противоречиви и извратени представи за Създателя. Религиите злепоставиха Бога. Разочарованието и отвращението от тях осигури богата почва за атеизма. Съмнението и проверката са задължителни за всеки, който иска да живее разумно и честно. Едно е да се съмняваш, за да се оправдаваш, друго – за да стигнеш до истината. Не е възможно от една несъмнена истина да възникнат няколко религии и хиляди секти. Според Павел цялото човечество, без изключение, е под грях (Римляни 3:9,23; Галатяни 3:22). От грешна утроба не може да излезе безгрешен човеко-бог. Онзи, който нарушава своето постановление, като очиства Мария преди да се е родил и принесъл в жертва Исус, би могъл да очисти също така и един "благодатен" мъж. Двамата биха могли да положат началото на новия човек. И не би останало място за ходатаят Исус. "Ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния." (1 Йоаново 2:1) "Но пристъпихме... при Исуса, Посредника..." (Евреи 9:15; 12:24) Има един несъмнено божествен принцип – не смесвай, не се смесвай! Да не съчетаваш добитъка си с други породи, да не засяваш нивата си с разнородни семена, да не обличаш дреха, тъкана от разнородна прежда (Левит 19:19), да излезеш навреме от смесилището Вавилон! (Еремия 51:6; 50:8; Исая 48:20) Нашият християнски свят, начело със САЩ и ЕС, представлява обречена цивилизация на смеските. Бог ще се съчетае ли, ще се смеси ли с човек? Ще представлява ли Единият, Единствен, Неповторим Бог смес от трима богове с различни функции? Защо земята да не се върти около три слънца – едно да ни удържа на орбита, друго да ни топли, трето да ни свети… ? Имаше една песен в ранните години на комунизма в България: "Три слънца в небето греят. Три души в едно живеят. Да живеят, да живеят Сталин, Тито, Димитров! ..." Моят извод: цялата Новозаветна постройка може да е дело на Небесния Отец, на неговият „син“ и неговите апостоли, но няма нищо общо с Бога – Творецът на Вселената, Земята и Живота. Тя е стъпила върху старозаветната идея за откупване чрез жертвоприношение, която също няма нищо общо с Твореца… Безспорната поетичната стойност на Библията, приносът ѝ за археологията, историята, изкуството, връзката ѝ с географията и т.н. нито могат да бъдат доказателство за Божествен произход, нито могат да отрекат демонично вмешателство. Човекът има потенциал и право сам да избере кое да приеме за Божествено, логично и справедливо, и кое – не. В този, който възприема като благоуханна миризмата на несправедливо лишена от живот и изгорена плът, моят разум (съвест, ум и чувства) вижда Врагът на Бога и Живота. Библията е приютила изобилие от страници с правила за жертвоприношенията. Но в нея се намират само няколкото реда, в които Бог недвусмислено отрича да е искал жертви за греха на човека. Не е трудно да се осъзнае съотношението между Божественото и Сатанинското в Черната книга. Все пак да припомня, че тук темата е за Второто Пришествие. Моето мнение за Бога и Божественото съм изразил в темата Извънрелигийно богословие. А какво мисля за Исус, възкресението му, неговата жертва, чудеса, характер… съм публикувал в поредица от есета в темата Извънрелигийно Богопознание. На партиеца му е трудно да проумее, че има и безпартийни, както и надпартийни хора. В някои случаи се оказва невъзможно.

6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС Затова Той може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. (Евреи 7:25) Старият Завет е дал повод Мелхиседек да бъде счетен за вечен свещеник на Всевишния Бог. (Битие 14:18-20; Псалом 110:4) Новият Завет тъче своята доктрина като преиначава и натъкмява до абсурдност в своя полза старозаветните текстове: „Исус… стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.“ (Евреи 6:20) Получава се поредната противоестествена картина, според която Исус е Бог, на когото сам той като първосвещеник ще принесе себе си в жертва. Устройството на Творението по нищо не прилича на държавното. Няма администрация, няма бюрокрация. То съществува благодарение на строго определени, непроменяеми принципи и механизми. Не се нуждае да го обслужват чиновници и посредници в одежди на свещеници. Подкупничеството и застъпничеството тук са немислими. Всеки сам стои пред Бога, сам отговаря за мислите, думите и делата си. Човекът е натрупал знание и опит, притежава свещени книги, а Създателят му е осигурил способност да разсъждава. Ако поиска, човекът може да бъде наясно кое носи душевен мир и благоденствие, и кое води до размирие и катастрофа. Въоръжил го е с достатъчна сила и власт да се контролира и владее; да греши, но и да се поправя. Библията всъщност е приютила две непримирими концепции за справяне с последствията от греха – от една страна праведен живот, а от друга – вяра в Исус като посредник. Посредничеството на Исус заграбва всички функции на Бога, завзема мястото Му в съзнанието на човека и го заробва. Докато човекът продължава да счита цялата Библия за неподправено Божие слово – мир между Бог и човека не може да има.

Когато човек е убеден в правотата на своите възгледи, той няма причина да си служи с извъртане, с груби квалификации и некоректни нападки по време на диспут. Моите родители бяха предани християни. Някои от тогавашните вярващи се засягаха, когато някой определяше вярата им като религия. За тях тя беше начин на живот. Религиите монополизират връзката с Бога. Когато еврейският народ напуска земята на робството, преминава Червено море по дъното. Бог разтваря водите пред тях. Това е принцип, който съм изпитал в живота си не веднъж. Прилагането му е въпрос на вяра в Божия промисъл и Неговата мощ. Исус е мост. Християните си мислят, че ще преминат реката на смъртта върху гърба на Исус. Въпрос на вяра в човек, който въз основа на подвещаща смес от юдейски и езическите представи, се обявява за божество. Съмнението в надеждността на този мост и в божествеността на мястото, към което води, е напълно основателно. Дали тази мост свършва точно по средата на дълбока, буйна река, или е пред рухване, няма да е лесно на свикналите да вървят по гърба му. На всички американски пари пише: НА БОГА УПОВАВАМЕ. Това е лъжа. Уповават на парите и оръжието. Мостовете не са за хора, които знаят, че има Бог и уповават на Него. Не съм запознат добре с прблема глосолалия (говоренето на езици). Тя не се приема от всички християнски деноминации. Когато бях за известно време християнин приех кръщение със Светия Дух, но ибягвах да говоря непознати за мен думи. Усещах, че има нещо нередно... Говоренето на езици в християнските среди води своето начанло от времето на Исусовите апостоли. Събитието е станало в деня Петдесятница и е описано в новозаветната книга Деяния на апостолите, глава втора. Разказва се, че звуци като от силен вятър са изпълнили къщата, в която били учениците на Исус. Подобни на огнени езици накацали по всеки от тях. Изпълнени със Светия Дух, те започнали да произнасят думи на чужди, непознати на тях езици. Шумът събрал множество юдеи от "всеки народ под небето", надошли за празника. Те се смаяли, "защото всеки един ги слуша да говорят на неговия език" за "великите Божии дела". При внимателно прочитане на тази забележителна глава не става ясно как са могли да се съберат толкова хора около къщата и всички да чуват какво говорят апостолите. Те са били дванадесет, а езиците, на които са проговорили са били петнадесет. Едновременно ли са говорили?... Станалото е силно преувеличено. Петър отговаря на тълпата, че апостолите не са пияни, но се сбъдвало пророкуваното от Иоил (2:28-31). В това пророчество обаче не се споменава глосолалията. Апостолът използва чудото, за да изкара Исус равен на Бога, да наплаши евреите, че са убили Божия помазаник и да ги убеди да се покаят и го приемат като личен спасител. Присъствал съм на такива сеанси. Случваше се някой да проговори внезапно по няколко думи на непознат за него език. Мисля, че явлението има демонична природа. Чувал бях за човек, който започнал да произнася неприлични думи на гръцки. Имаше и случаи обаче, такова говорене да ориентира или насърчи някой действително отдаден на Бога човек. Чудесата, свързани с Исус са противоестествени. Те са предназначени да грабнат вниманието на суеверни, повърхностни и чувствени хора, и го насочат изключително в негова полза.

Духовността на човека, неговият инстикт-знание за Бога, връзката му с Твореца са съществували преди възникването на религиите, и ще съществуват след отпадането им. Не е задължително човек да принадлежи към някоя религия (да бъде религиозен), за да има вяра в Бога и да има контакт с Него... Еее, те такова животно нема! – ще каже шопът. Но мъдрият човек се различава от всезнаещия с това, че в изпълнения си с чекмеджета мозък, винаги си оставя празно място в случай, че се появи нещо ново, за което ще има доблестта да каже: Не знам. Стремежът на Сатана е да обсеби мястото на Бога и да претвори създаденото от Него: да оповести нов живот (Йоан.3:36), Нов Завет (Матей 26:28; Евреите 7:22 и 9:15,20) и създаде нов човек (Ефесяни 2:15, 2Коринтяни 5:17, Галатяни 6:15)... Исус е успял да осъществи това намерение в значителна степен. Той твърди, че е получил цялата власт над небето и земята (Матей 28:18); над цялата сила на врага (Лука 10:19); над нечистите духове (Матей 10:1); че е господар над Съботата (Матей12:8); че има право да прощава грехове (Матей 9:6); да изцелява всякакви болести (Матей 10:1); да раздава вечен живот (Йоан 17:2); да съди всички (Йон 5:22); да определя кой може да стане Божие чадо (Йоан 1:12)... Ловкостта на Сатана да се преправя на светъл ангел (Йоан 8:12, Откровение 22:16, 2Коринтяни 11:14) е безсилна да заслепи един боговдъхновен пророк. Исая разобличава „Светлата утринна звезда“ (за каквато Исус се определя в Откровение 22:16, цитирано по-долу) в единственото пророчество, което точно пасва на Исусовата личност: Исая 14:12-14 (цитирано по-долу). Вината на еврейските първенци е, че изпълняват дълга си да защитят името на своя Бог и предпазят лековерния народ от разпространяващата се като епидемия заблуда. Незаловеният престъпник е по-силен от закона. Посочва някого, на когото има зъб, и се развиква: Дръжте крадеца! Исус не губи време. Веднага набеждава Юдея, че е престол на Сатана (Откр. 2:13). А фарисеите, уличава в сатанизъм (Йоан 8:44, Откр. 2:9), макар те да са далече от това да се правят на богове. Анонимността е скъпо струващо удобство. Всеки може без страх и срам да казва, да пише, да прави... всичко, което му хрумне. Но като бяга от лична отговорност, губи мярка за справедливост и благоприличие. Неусетно – и своето човешко достойнство. 5. МИР С БОГА И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. (Римляни 5:1) „Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.“ (Откровение 22:16) Пророк Исая го разобличава на място: „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! ... А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди... Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.“ (Исая 14:12-15) Деница – ярката утринна звезда – не е никаква звезда, а планета. Безжизнената, обвита с отровна атмосфера Венера свети с крадени от изгряващото слънце лъчи. Богоборческият дух на Новия Завет е в непримирим конфликт с Боговдъхновеният заряд, залегнал и оцелял в редица страници от Стария Завет. Исус заявява, че не е дошъл да разруши Завета и пророците, но да го изпълни (Матей 5:17). Но както е характерно за него, показва на практика обратното на онова, което е декларирал. В действителност Законът, чието изпълнение посредством праведно мислене и дела гарантира благоденствие на земята, е отхвърлен. Според Новия Завет, никой не може да се оправдае пред Бога чрез дела от закона. Това става само чрез вяра в Исус Христос (Римляни 3:20-22; Деяния на Апостолите 4:12). Петър заблуждава своите слушатели: „За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“ (Деяния10:43; Откровение 19:10) Думите на Петър не намират оправдание в писанията на пророците. Единствено в Исая може да се търси някаква прилика с Исус, ако да не беше писано: „Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас... Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.“ (Исая 53:7,9) Поведението на Исус обаче не се покрива с описания тук образ. Изобличават го: - Арогантния му тон в споровете с неговите опоненти; - Заграбването на цялата власт над небето и земята (Матей 28:18); - Претенцията му, че е „Алфа и Омега“, началото и завършека (Откровение 22:13, Исая 44:6) и че от него произлиза и чрез него съществува цялото Божие Творение (Колосяни 1:16,17); - Претворява сътворения от Бога човек (2Коринтяни 5:17; 1Коринтяни 15:48); - Премества местообиталището на човека от специално устроената за него земя (Псалом 113:24) в небето (Йоан 14:3); - Дава грандиозни, неизпълними обещания.

Думата религия има латински произход. Означава установяване/възстановяване на връзката с Бога, свещено задължение, благочестие. На практика – система от възгледи, с които се съобразяват и ритуали, които практикуват обособени групи. Търсенето на път към Бога не е монопол на религиите. Може да става и без, и въпреки тях. Ако името на християнското божество се напише с двойно „и“ (Иисус) при произнасяне ще звучи заекващо. С Исус, имам личен опит като дългогодишен християнин. Бил съм свидетел на изцеления в неговото име. Убеден съм, че зад неговото дело стоят демонични сили. Първият между апостолите на Исус се е опитал да скрие своята същност зад безобидното име „Павел“ (малък). Искал е да разтовари гузната си съвест от позорната слава на своя предшественик и съименник Саул – жалкият преследвач на Давид. Познавач не би поставил моите възгледи под един знаменател с юдаизма. При наличието на документи не е задължително да си бил свидетел, за да изкажеш мнение по определени събития. Религиите са агресивни. Агресията не е проява на реално знание за Бога, оттам – на увереност и сила. Достатъчно е дори някой да изкаже съмнение във техните доктрини и водачи, за да стане обект на някакво насилие – от словесна грубост до обезглавяване. Самият Исус, посочван като пример на овладяност, на благост и простителност, се нахвърля с неподобаваща ярост срещу фарисеите, които го изобличават. След обстойно изследване на новозаветните писания и в съпоставка със старозаветните, моето заключение е: Под прикритието на някои правдиви поучения, Новият Завет прокарва тенденции враждебни на Създателя, човека и живота. 4. Какво предлага той? Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. (1 Йоаново 1:9) Павел пише до Тит: „... нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание...“ (Тит 2:13,14) Исус е болезнено амбицирана личност. Той е жертвал кръвта си пред своя Небесен Отец (умишлено смесван с Бога) срещу най-голямата възможна придобивка – да присвои Творението, като преориентира съзнанието на човека от Създателя към Спасителя. След като уверява повярвалите в него, че ще ги направи „наистина свободни“ (Йоан 8:36), той им предлага: „Вземете Моето робство върху си... защото Съм кротък и смирен... Моето робство е благо, и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:29,30) Павел неволно разкрива реалността: Който е бил призован като свободен човек става роб на Христа... Вие не принадлежите на себе си… защото сте били купени не със сребро или злато... но със скъпоценната кръв на Христа... Никой от нас не живее за себе си... ако живеем, за Господа живеем… (1Коринтяни 7:22,23; 6:19,20; 1Петрово 1:18,19; Римляни 14:7-8) По време на турското робство властта е налагала на българските семейства кръвен данък (девширме). Отнемала им е насилствено най-здравите и хубави момчета. Изтривала е българското им самосъзнание; създавала е верни на поробителите безродници – еничари. Без да знаят жестоката истина, те често са воювали срещу своите бащи, майки, братя и сестри... Благото робство на Исус има не по-малко чудовищни измерения: „Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26)

Всичко, създадено от Бога е съвършено. Условията за живот и самият живот. Намерението на Твореца е растения, животни и човеци... да живеят в мир като един организъм, да бъдат щастливи. Но това е друга тема. В много случаи митовете се оказват преразказана реалност. Религиите са сложна, неравновесна смес от всевъзможни човешки тълкувания на Божествени и демонични внушения. Корените на християнството не са само в Юдея. Исус – това е най-сложното и влиятелно явление не само в световното духовно пространство, но и в социалния живот на всички нива. 3. Къде е той сега? Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви пред Божието лице за нас… да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. (Евреи 9:24,26) Идеята за жертвопринасянето няма нищо общо с Бога. Няма нужда от никакви жертви, нито в земен, нито в небесен храм. Бог не е жаден за човешка кръв, какъвто е идолът Молох. Мойсей просвещава народа: „Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог.“ (Левит 18:21) „Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън... защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа…“ (Второзаконие 18:10,12) Пророците разкриват истинските предпоставки за праведен и благословен живот: „С какво да дойда… пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?... Да дам ли първородния си за престъплението си...? Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе. Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:6-8) Страх от Бога означава да мразиш злото, да се пазиш от гордост, надменност и извратеност. Това ще бъде извор на живот за човека, и ще го отдалечава от примките на смъртта (Притчи 8: 13, 14: 27). Беззаконието се очиства не с чужда кръв, а с милост и верност (Притчи 16:6). Ако нечестивият остави греховете, които е вършил… и постъпва законно и справедливо, непременно ще живее, няма да умре (Езекиил 18: 21). Злепоставящата Бога подкупническа практика на жертвопринасянето е отхвърлена. Въпреки това векове наред, чак до наше време, тази коварно измислена възможност подвежда човека. Като бяга от лична отговорност за своите грехове, и се натоварва с най-тежкото престъпление – друг невинен да плати за тях със своя живот, той погубва завинаги достойнство си. Духът на Исус е заслепил авторите и поклонниците на Новия Завет. Затова те не виждат опровергаващата го истина за нормалните отношения между Бога и човека. Така, Павел, бивш мъчител и убиец на християни, може да твърди, че „без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22). А Йоан – да посочва кой точно е определен да пролее кръвта си: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син (да му се принесе в жертва) за да не погине ни един, който вярва в Него...“ (Йоан 3:16)

Подобен на Бога няма. (Изход 9:14; Исая 46:9) Живите същества са възникнали по образец от Бога. Чак след като добие правдива представа за намеренията на Създателя, човека ще е годен да заеме мястото си и изпълнява своите функции в организма на живота. 2. КАКВО Е НАПРАВИЛ? Христос умря за нашите грехове. Беше погребан.Той изгря отново на третия ден, както е според писанията. (1 Коринтяни 15:3,4) Така веднъж пострада праведният за неправедните, за да ни приведе до Бога. (1Петрово 3:18) Исус умира като политически престъпник, вдигнал бунт срещу императора на римската империя. Обкръжен от своите въоръжени с мечове хора, той влиза в Ерусалим като цар. Народът скандира: „Благословен Царят, Който иде в Господното име...“ (Лука 19: 37,38) Римляните го арестуват. Пилат го осъжда на разпятие: „И поставиха над главата Му обвинението… Тоя е Исус, Юдейският Цар.“ (Матей 27: 37) Исус пророкува пред фарисеите: „Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей 12:40) Но, погребан в петък вечер, възкръснал в неделя сутрин – престоява в гроба само два дни и две нощи... „Всеки, който се гневи на брата си – казва Исус, – излага се на съд… а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.“ (Матей 5:22) Но сам не спазва собственото си поучение. Сдържаните забележки на фарисеите го вбесяват, и той ги оскърбява жестоко и проклина. Нарича ги безумни и слепи, отровни змии, лицемери, синове на дявола… (Матей гл.23, Йоан 8:44) Исус разказва притча на своите ученици. За да си спечели приятели, управител злоупотребява с парите на своя господар. Подучва длъжниците му да си подправят разписките в своя полза. Вместо да бъде сурово наказан, измамникът получава похвала за своето остроумие. „И Аз ви казвам – съветва Исус бъдещите апостоли, – спечелете си приятели посредством неправедното богатство...“ (Лука 16:1-9)

Въпросът за Второто Пришествие на Исус е от основна важност. Разсъждавал съм по него тук. Ще го разгледам и в настоящата тема, веднага след като приключа с обявените 10 точки. Мнозина са разсъждавали върху смисъла на живота и предлагали рецепти как да бъде постигнат. Петър Дънов не е единствен. Новият Завет вижда смисъла в ядене и пиене на царска трапеза в небесата, в съд на "спасените" над грешниците, в непрестанно хваление на Господа... Рецептата е вяра в Исус. Човекът се опитва да облече Бога в материални форми: Господ-ар, Небесен баща, овчар, Исус... Те му пречат да е наясно както с Него, така и със себе си. Павел няма нищо общо със святостта. След като е преследвал и изтезавал до смърт християни, има наглостта да заяви, че е "живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (Деяния на апостолите 23:1). Той се покорява на Исус не в резултат на помъдряване, а от страх като добиче, вразумено с остен (Деяния 26:11-16). 1. КОЙ Е ИСУС ХРИСТОС? Обещан от Господа чрез пророците потомък на цар Давид. Доказан Божи Син чрез мощно възкресение (Римляни 1:2-4). Единствен посредник между Бога и човека (1Тимотей 2:5). За произхода на Исус има четири версии: кръвен потомък на цар Давид, Син Божий (Йоан 1: 34), Син на Светия Дух (Лука 1: 30-35) и извънбрачен син (за което намекват фарисеите: „Ние не сме родени от блудство…“ (Йоан 8:41) на Пантера, римски военнослужещ. Няма директно пророчество, което да сочи Исус за Давидов потомък. При това, Йосиф може и да е далечен роднина на Давид, но Исус не е негов син (Лука 1: 30-35). В Стария Завет има пророчество за утвърждаване на царството на Давидовия наследник (2Царете 7:12-16). Но пророк Натан предсказва на цар Давид, не за незнаен далечен бъдещ потомък, а за сина му Соломон – че ще построи храм и Господ ще направи царството на израелтяните непоклатимо (2Царете 7:12-16). Във възкресението на Исус липсва царственост, няма нищо мощно, нищо славно. То е вдъхваща съмнения и страх мистерия от окултно естество: „А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.“ (Лука 24:37) Възкръсналият Исус се представя пред своите ученици в неразпознаваеми образи. Един изплъзващ се призрак, който се появява и изчезва внезапно в полумрака; имитира човешко естество, но минава през заключени врати... (Лука 24:16,19; Йоан 20: 14,15,19,26 и 21: 4,12). Въпроса за посредничеството, разглеждам в т. 6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС.

Бог не се крие. Автентичната Негова мъдрост е ясна и разбираеми за всеки непредубеден и уравновесен разум. Тя няма нужда от увъртания като тези на Павел. Никога няма да проумеем реалната същност на Създателя, ако гледаме към истината през напуканите и зацапани стъкла на религиите. Вярата има две нива. Суеверие - сляпа рожба на страхове, безпомощност и користолюбие. Игнорира разума. Не се основава на здравата житейска практика. Не търси логична връзка между послания и реалност. Увереност - идва откъм вродения от Бога инстинкт-знание и се избистря, утвърждава и обогатява в нормалния живот. Моето виждане за Бога е извън всякакви религии и секти; то е извънрелигийно.

Десетте подтеми за обсъждане са: Кой е Исус Христос? Какво е направил? Къде е той сега? Какво предлага той? ОПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ МИР С БОГА ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ БЛАГОСЛОВЕНА НАДЕЖДА ИСУС СЕ ВРЪЩА ОТНОВО! За кого се връща той? Какво ще се случи с оставените от него?

ИСТИНА ЛИ Е ВСИЧКО ТОВА? Преди месец намерих в пощенската си кутия листовка, адресирана от A. & M. McBride, Северна Ирландия. Листовката е озаглавена: Аз ще се върна отново... СКОРО!! ИСУС Тук ще изложа моите възражения срещу десетте точки, залегнали в това послание. Считам за свой нравствен дълг да споделя с хората своето разкритие, че апостолите на Исус са станали жертва и проводници на безпрецедентна измама, която води човека към разграждане на личността му, а света – към тотална разруха. За да обоснове Новия завет, апостол Павел атакува старозаветните библейски писания, очертали ясно и разбираемо божествените правила за праведен благополучен живот на земята. За целта той се опира на два източника: 1. Противоречиви и двусмислени заявления на Исус по повод на закона и пророците в Евангелията от Матей (5:17,18; 7:12; 11:13) и Лука (16:16,17). Първоначално Исус декларира, че е дошъл да изпълни, а не да разруши закона и пророците, защото те ще са в сила докато има небе и земя. Веднага след това обаче обявява, че тяхната сила свършва с появата и проповедта на Йоан Кръстител. Накрая, на мястото на божествените правила той прокарва изопачена формулировка на древното Златно правило. Мъдрият съвет да не правиш на другите онова, което не би желал те да ти причинят, става: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото в това е законът и пророците.“ (Матей 7:12) 2. Думи на пророк Еремия, извадени от контекста и спекулативно тълкувани: „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет.“ (Еремия 31:31-34) „Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък – заключава Павел в Посланието си до Евреите, – Бог не би търсил място за втори.“ (Евреи 8:7,9) После заменя първия завет с противоестествената, богоборческа вяра в Исус, изисквана от измисленият Нов завет като единствено условие за вечен консуматорски живот в едно фантомно небесно царство. Бог допуска Заветът на Исус да измести Божествения принципен ред, залегнал в Декалога и пророците, не защото има недостатъци, а защото хората не са преодолели своите пороци и заблуди, и поради това не са дорасли да го осъвременят, оценят и спазват. Предпочитат да си измислят идоли, които да обслужват консуматорските им въжделения. По подобен начин Бог оставя израелтяните да Го заместят с цар (1Царете 8:4,5,7-9), не защото Той счита, че е станал непотребен. Те сами си изпросват земен господар, защото им се вижда твърде ограничаващо да следват космическия закон, постулиран от Него. Предпочитат леснотията на човешките власт и ред, които освен, че вдъхват повече сигурност, им дават още и възможности за лавиране.

ГРЕХОВЕТЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ Две тежки, тясно взаимосвързани престъпления са заложени в основите на Новия Завет. Това са лъжесвидетелството и убийството. Лъжа е, че Исус е бил осъден и екзекутиран, без да е имал и най-малка вина. В действителност той е виновен по четири направления: Пред Бога, като узурпатор на мястото Му в човешкото съзнание; Спрямо Мойсеевия закон, защото се поставя над него, не зачита, отменя или променя основни негови принципи; По отношение на римската власт, като се провъзгласява за цар на окупирана Юдея; За съдбата на еврейския народ, след установяването на християнска власт в света. Вината му е ясно различима в новозаветните писания. Тя е най-тежка пред Бога. Творецът говори кратко и ясно: „… преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.“ (Исая 43:10) „Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.“ (Исая 44:6) Но Исус започва да си проправя път: „Който е видял Мене, видял е Отца;“ (Йоан 14:9) „Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30) Евангелието на Иоан поставя на първа линия Исус: „В началото бе Словото; … и Словото бе Бог… Той бе в света; и светът чрез Него стана; … И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му… … а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“ (Иоан 1:1-17) Апостол Павел пък е уверен, че в Исус „обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9). Първата и последната книга от Новия Завет довършват картината: „Исус се приближи… казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18-20) „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят… Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелства това за църквите.“ (Откровение 22:13,16) Така, Новия Завет приписва пълно всевластие на Исус, изкарва го източник на благодатта и истината, без които животът е немислим, и му отрежда мястото на Първият и Последният. За Твореца не остава нищо… Според Стария Завет цялата тази претенция е абсурдна. Тя представлява директно богохулство. Мойсеевият закон предписва смъртно наказание за богохулство, за служене на други богове и за магьосничество. Мойсей припомня на евреите преди влизането им в Обещаната земя: „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и… ти говори, казвайки: Да идем след други богове… да не слушаш думите на оня пророк… А оня пророк… да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя…“ (Второзаконие 13:1-5) Противно на първата Божия заповед, Исус прокламира трима нови богове. Към Небесния Отец и себе си, той прибавя Светия Дух: „А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко…“ (Иоан 14:26) На раздяла с учениците си, Исус им нарежда: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ (Матей 28:19) Небесният Отец на Исус е различен от Създателя. Бог си е свършил работата по Творението: „И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“ (Битие 2:1-3) Небесният Отец и неговият Син обаче, продължават да работят, при това тъкмо в събота – осветеният за почивка ден! Когато упрекват Исус, че нарушава съботата, той отговаря: „Отец Ми работи до сега, и Аз работя.“ (Иоан 5:17) „Да не се намира между тебе някой – продължава Мойсей, – … който практикува магьосничество, или гадател, или който тълкува знамения, или магьосник, или някой, който прави заклинания, или медиум, или спиритист, или някой, който призовава мъртвите. Защото всички, които вършат тези неща са мерзост пред Господа…“ (Второзаконие 18:10-12; NKJV) „Магьосница жива да не оставиш.“ (Изход 22:18) Исус ходи по вода. (Матей 14:25,26) Умножава пет хляба и две риби в такива количества, че да ги предложи за храна на пет хиляди свои слушатели. (Матей 14:15-21) Извършва чудо, като превръща водата във вино. (Иоан 2:6-10) Исус проклина едно смокиново дърво и то изсъхва. (Матей 21:19; Марк 11:13,14,20,21) Съживява Лазар, умрял преди четири дни, и вече вмирисан. (Иоан 11:23-44) Исус разговаря с отдавна умрелите пророци Мойсей и Илия. (Марк 9:4; Лука 9:30) Чудотворецът мотивира действия си като се позовава на своя Отец, и прибавя изискване, в което прозира прикрита заплаха: „Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска. Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.“ (Иоан 5:21-23) Почитание под заплаха от съд!? Божиите чудеса, които виждаме в Творението и ползваме във всекидневието, се различават съществено от магьосническите. Чудните божествени събития и явления са изцяло в полза на Организма на живота. Те не ползват Самия Бог. В тях няма нищо, което да служи на ефекта, нищо излишно и самоцелно, нищо неразбираемо и подвеждащо. Другите чудеса обслужват магьосници и екстрасенси. Едните следват закона за причинно-следствените зависимости между явленията, а другите го заобикалят или нарушават. Божиите чудеса са градивни, а магьосническите – разрушителни, защото подкопават логиката на която стоят Творението и Живота. Например чудото, което Исус прави с хляба и рибите е било излишно. Библията сама свидетелства, че хората са могли да отидат в близките села и си купят обикновена храна (Матей 14:15). То е било нужно единствено за прославата и обожествяването на Исус. Процеса на добиването на хляб започва от нивата… минава през мелницата… и накрая стига до фурната. От едно житно зърно Божието чудо произвежда клас само с до петдесетина зърна. А с всеки от петте хляба, Исус нахранва по хиляда човека. За лековерното съзнание, Творецът е безнадеждно задминат… Исус подменя Божествения ред, който обуславя и подържа живота, с правила, които ползват не само него, но и тъмните сили, които го вдъхновяват. В Притчи се казва: “… не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми, Защото те ще ти притурят дългоденствие… и мир… Във всичките си пътища признавай Него (се съобразявай с Бога), И Той ще оправя пътеките ти. … отклонявай се от зло; Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за (обновяване на) костите ти.“ (Притчи 3:1-8) Псалмите потвърждават тези мъдри думи: Насадени в дворовете на Бога, праведните ще разцъфтят. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, за да свидетелстват, че Бог е справедлив. (Псалм 92:12-15) Една жена, страдала дванадесет години от кръвотечение. Напразно пръснала всичките си пари по лечение. Чула за чудесата на Исус, и намерила сгода тайно да се докосне до него: „Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа… се изцели от болестта… А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. “ (Марк 5:25-34) Исус не се задоволява само с едното лечение. Донасят при него носилка с парализиран. „И Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.“ А на обвинението на книжниците в богохулство, отвръща: „кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?“ (Матей 9:2-7) Тогава, за доказателство, че има право и власт да прощава грехове, изцерява сакатия. После поверява тази практика, дала повод за множество злоупотреби, и на учениците си: “На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.“ (Иоан 20:21-23) Логиката на Исус е подвеждаща. Тя отваря врати пред всеки екстрасенс и чудотворец за претенции от всякакъв характер. В своята диагноза и лечение, лекарят се опира на физиологичните причини за болестта. Към лечението той може да препоръча и здравословен начин на живот. Като добре запознат с Тората и пророците, Исус би трябвало да е наясно с духовната страна на извора на болестта. Да познава и пътя, по който тя отпада. Осъзнаването и признаването на греха, покаянието и промяната на посоката в живота е продължителен процес. Праведност и здраве се постигат не заради вяра и не по някакво чудо, а като резултат от просветено, съзнателно и постоянно въздържане от неправда. Демоничното ръководство, на което Исус е подчинил мисленето и поведението си, предопределя кратък живот. Той трябва бързо да натрупа слава и добие власт над човешкото съзнание. Чудесата са прекият път за постигане на тази цел. Чудотворния подход на Исус (респективно неговото учение) върви по повърхността. Вместо да изкорени, той заобикаля смъртоносния корен на болестта – неправдата. Това, което привлича и владее тълпите, освен ефектното, лесно и бързо достижимото, е и комплимента, който получават от височайшето благоволение… На мястото на законния ред, учреден от Създателя, Исус въздига вярата в своята специално подставена личност. Неговото дело атакува изграденото в продължителна житейска практика доверие в причинно-следствената връзка между духовните и материалните явления в Творението. Подменя логиката на справедливостта и разклаща из основи моралните устои на човека. Така подхранва суеверие и лекомислие, насажда готованство – все убийствени пороци, наследени от езическите времена, проникнали и вплели се в старозаветното послание. Затвърдени в християнството, те буйно разцъфтяват в нашата консуматорска епоха. Ако просветените съвременници на Исус се излъжеха да му повярват и тръгнат след него, биха изневерили на Божествената част от принципите, залегнали в Стария Завет. Боговдъхновената част от правилата за благословен живот, които Мойсей и пророците са оставили на еврейския народ, дават достатъчни основания Исус да бъде считан за особено опасен лъжепророк и богохулник. Реакцията на еврейските водачи срещу неговите претенции е напълно основателна. Исус създава на окупационната римска власт в Юдея, друг вид неприятности. Той влиза в Ерусалим като цар. Заобиколен е от учениците си. Наредил е на невъоръжените от тях, ако трябва и дрехите да си продадат, но да си купят мечове (Лука 22:36). Неговите хора скандират екзалтирано: “Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!“ (Лука 19:38) Цял Ерусалим се раздвижва. Събира се тълпа. Постилат пътя на Исус към града с клонки и дрехи. Крещят: „Осана на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име!“ (Матей 21:8-10) Еврейските първенци се страхуват от намеса на римския гарнизон. Не веднъж е произлизало голямо кръвопролитие. Напразно се опитват да вразумят самозванеца. Исус се движи с въоръжена дружина. Това си проличава и при арестуването му. Неговите хора го питат: Господарю, да ударим ли с меч? (Лука 22:49,50) Няма никаква нужда от предателство. Исус е добре познат както на еврейските първенци като богохулник, така и на римската власт като бунтар и главатар на подозрителни личности. Сред хората му има най-малко един зилот, Симон Зилот (Кананит) (Лука 6:15; Марк 3:18). Не случайно римляните разпъват Исус заедно с двама разбойника. (Марк 15:27) Измислицата за предателя е специално подготвена. Представен като крадец и сребролюбец, той поисква нищожна сума от тридесет сребърника, за да предаде своя учител, когото догмата представя за еталон на чистота, достойнство и съвършенство. Името на „предателя“ не случайно е Юда. Юда… Юдеин… Евреин – тези нарицателни стават за целия свят символ на най-отвратителното и непростимо деяние. В сравнение с него всяко друго лично или национално падение, ще изглежда простимо нищожно. Християнският свят получава насърчение и оправдание да развее от Божие име убийствено знаме, под което две хиляди години шестват непозната за света омраза, презрение и унижение, преследване и стремеж към унищожаване на цял един народ. Рим има горчив опит с бунтовните евреи. Затова дебне повод да се справи с Исус. Рим не прощава никому. Пилат Понтийски не се интересува ни най-малко от прегрешенията на Исус спрямо еврейския закон. Това е извън неговата компетенция и функции. Той пита директно арестанта: „Тогава, Ти цар ли си?“ Отговорът на Исус е утвърдителен: „Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината.“ (Иоан 18:37) В случая, такова заявление не може да очаква прошка. Последствието е неизбежно – незабавна екзекуция. Исус, както и стотици други евреи от онова време, е разпнат по реда на римското право. Над главата му Пилат приковава обвинението: „Исус Назарянин, юдейският цар (царят на евреите).“ (Иоан 19:19) Вместо да предаде дух, омиротворен след изпълнения от любов към човечеството дълг пред своя Небесен Отец, разпнатият издъхва с вик на отчаяние, но не към Небесния му Отец, а към Бога: „И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34-37) След всичките дела на Исус, които го довеждат до кръста, единственият възможен отговор от Бога е изобличителното мълчание. Нечистите намерения умишлено пренебрегват фактите. Пилат от бездуховно и безмилостно оръдие на римската власт, се превръща, под перото на новозаветните съставители, едва ли не в праведник. С риск да има фатални неприятности с Рим, новозаветният Пилат се бори геройски за живота и свободата на Исус. Усилията му се оказват безуспешни... По сценария на Матей той трябва си умие ръцете, и да заяви пред враговете на арестанта: „Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник;“ На което насъбралият се народ ще отговори: „Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.“ (Матей 27:23-25) Това е кулминационен момент, в който Новия Завет улавя в рибарската си мрежа и държи двадесет века като заложник целия еврейски народ. Но от друга страна, яркият драматизъм на тази фалшификация спомага лъжата да бъде разкрита, и мрежата – най-после разплетена докрай. Духът на Стария Завет учи, че онзи, който въпреки изобличение и наставление, не склони да се поправи, трябва да понесе сам всички последствия– кръвта му ще е върху главата му. А всеки, който пък не изобличи непоправимия нарушител, и не вземе мерки срещу него, ще се натовари с цялата му отговорност – заразената кръв остава на главата на този, който не е изпълнил дълга си да предупреди. Срещу опита на измисления Пилат да отърве Исус, еврейският народ крещи: „Разпни Го!“ (Марк 15:13) Но в старозаветния контекст това може да означава само едно – Нека кръвта му да бъде върху главата му! Ако те наистина биха викали, кръвта му да бъде върху нас, това би ги поставило в положението на застъпници за живота и свободата на лъжепророк и богохулник! „Когато кажа на беззаконния: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш да спасиш живота му, той ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Обаче, ако го предупредиш, но той не се върне от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил живота си.“ (Езекиил 3:18-20) „Спасителната“ мисия на Исус би се провалила, в случай, че новозаветните автори бяха накарали тълпата да се съгласи с Пилат, че Исус е невинен вместо да крещи „Разпни го!“ Целият новозаветен сценарий би рухнал. Нямаше да има християнство. В резултат обаче на положените усилия в нужната му посока, Новият Завет е факт. Той владее света в грях пред Бога, с лъжа и убийства от появата на Исус и Павел до днес. Създателя е представен като несправедлив, кръвожаден и не напълно с ума си диктатор, осъдил на смърт цялото човечество заради непокорството на двама. А после за да прости, изискал да Му се принесе в жертва човек – Собствения Му Син, което е в пълно противоречие със Собствените Му постановления от Стария Завет по този въпрос: “Да не се намира между тебе някой, който да прекара (жертвопринесе) сина си или дъщеря си през огън…“ (Второзаконие 18:10) „Който… даде (принесе в жертва) от семето (потомството) си на Молох, непременно да се умъртви;“ (Левит 20:2) Истинския виновник за екзекуцията на Исус е „спасителният“ план на Небесният Отец, който води стъпка след стъпка „Сина“ към кръста. В този случай, Рим е само изпълнител. Бог е злепоставен и изместен на заден план. На Неговото място е поставен Исус – човек, специално идеализиран за нуждите на „низшите духом“ (Матей 5:3). Основни Божествени принципи са подменени. Еврейският народ е набеден. Тези три резултата тежат на съвестта на вдъхновителите и съчинителите на Новия Завет, както и на тези които са му гласували доверие. Данаил Христов

Относно коментари 201, 202 и 203 Десетте Божии заповеди представляват написан върху камък сборник от закони. Като наистина Божии, те съответстват на вложения в гените ни неписан нравствен кодекс. Човешката цивилизация, в това число религията и науката, експлоатира тези заповеди и злоупотребява с тях. За разлика от растенията и животните, човекът единствен е създаден с право на избор – свобода, воля и сила да нарушава закони, както и да се връща към тях. (Като поема риска на последствията, някой може да не се съобрази и със закона на гравитацията.) Свободата, като възможност и привилегия, не е грешка. Тя е училище за вчовечаване. Религиите и идеологиите не допускат свободомислие и свободолюбие. Догмите, ритуалите и практиките са задължителни за подвластните им. Отклоняването в мисли, думи и дела застрашава техния авторитет власт. Ако подкупващите блага и обещания не помагат, следват заплахи, отлъчвания, насилия, убийства. Православието, католицизмът и протестантството не се отклониха от учението на Исус и Павел, а го реализираха. Както лакмус, разкриха фалша му. Християнството е тоталитарно. Великата християнска любов е прикритие. Ап. Павел пише на провинили се Коринтяни: (1 Коринтяни 4:18,21) А за един, извършил блудодеяние, апостолът отсъжда: (1 Коринтяни 5:1-5) Самият Исус казва: (Матей 12:30) Няма място дори за неутралитет! (Иоан 3:18; Марк 16:16) На всички, които не са му угодни Исус ще рече: (Лука 13:27,28) А да вършиш правда значи да вярваш в Исус Христос (Римляни 3:26,28). Наготово не бива нито да се вярва, нито да не се вярва. Истината изисква непредубедено лично търсене. Бог може да бъде проумян дотолкова, доколкото това е нужно човек да не се лиши от правото на живот, но да живее на земята смислено, пълноценно и благословено. Богопознанието не е неприкосновено право на религиите. То може да бъде и нерелигиозно, извънрелигийно. Това ще рече, че то не предполага догматика и организираност, не предлага практики и не подготвя обитатели на някакво небесно царство. Няма претенции да спасява света.

По повод коментар № 195: Материалният свят е израз на Божиите възможности, и сам възможност за нас да ги осмисляме. Представите ни за Бога биха могли да бъдат правдоподобни ако не бяхме се изкривили до там да измерваме всичко единствено със себе си. Ние натоварваме видими и невидими, живи и неживи обекти с човешките ни особености, способности и недостатъци. Въобразяваме си например, че знаем едва ли не всичко за заобикалящия ни растителен и животински свят. На практика виждаме в тях най-вече себе си. Истината е, че макар и да сме им близки по материал и организация, реалната им същност остава скрита за нас. С Твореца въпросът е далеч по-сложен. Човешката същност е несъизмерима с Неговата. Неговото „битие” е несъпоставимо с нашето. То е непроницаемо за нас, а и ние нямаме нужда от такъв вид знания за Бога. Тук всяко любопитство би било и безрезултатно, и неприлично. Библията Го приближава до нас, като Му придава човешки черти, емоции и реакции. Така Го осакатява. Тази услуга, днес повече вредна, отколкото полезна за човешкото самосъзнание и развитие, си изживя и времето и функциите. За да станем най- после наясно със себе си, за да пораснем и се постигнем като субекти и фактори в Организма на Живота, трябва да престанем да се проектираме върху всичко достижимо и недостижимо за нас. За да стъпим на здрава почва трябва да сме много предпазливи в разсъжденията, в аналогиите и изводите, които сме наследили и/или си позволяваме. Не е от решаващо значение за нас да знаем дали Бог е статично или динамично съвършен. Важното е, че Неговото Творение е динамично съвършено. Това съвършенство му позволява да се развива, като поддържа хармонично равновесие на поредното ниво. Всяко по- високо религиозно пространство се появява като освобождаващо от повинността на предишното, станало ниско и тясно. Идва време и то на свой ред да се окаже под духовния ръст, който сме достигнали. Нуждаем се от идеал, който не поставя човека в центъра на Вселената, и не обслужва единствено него. Такъв не може да бъде впрегнат в религия или идеология. Нека се огледаме дали не е бил загатнат още от дълбока древност! За разбулване останаха не само жизнеукрепващи истини, но и съдбовни заблуди и измами. Срещаме ги смесени и заложени в легенди и митове, във философски и свещени писания. Те са носители на две противоположни програми. Едната прокарва истината през ситото на вековете. Другата- покварява и унищожава живота. За да заслужим живота си, трябва първо да можем да ги различим, и после да застанем на страната на бъдещето. Днес представата за човекоподобен Бог, който търси власт и слава, гневи се или се разкайва, награждава или отмъщава, не удовлетворява мислещия човек. Идва възраст, която вече не се задоволява с утешителната милостива лъжа, че „лошата” печка е изгорила любопитната ръчичка, или „отмъстителната” маса е забила ръб в челото на палавника ... Бог не е човекоподобен, нито човекът- богоподобен. Творецът не е нито добър, нито лош. Сам нормален, той е първопричина на нормата. Човекът пък полага началото на коварната система добро-зло. Доброто и злото представляват на практика двете страни на една и съща монета- ненормалното. Не случайно в Едемската градина има две дървета: Дървото на Живота и Дървото за познаване на добро и зло. Изборът е бил и остава не между добро и зло, а между нормално и ненормално; между живот и смърт. Множеството религии и секти правят очевиден факта, че не сме наясно с Бога. Той обаче е наясно с човека. И то несравнимо повече, отколкото човекът е наясно с онова което е измислил и произвел.

ЕПИГЕНЕТИКАТА И НОВИЯТ ЗАВЕТ Новата научна област епигенетика поставя под въпрос убеждението, че унаследеното от майчината утроба в конкретна подреденост ДНК предопределя напълно проявите на човека. Представите, че той е същество изцяло подчинено на гените са вече остарели. Взаимодействието между наследствен материал, лично поведение и заобикалящ свят е много по- сложно.Оказва се, че епигенетичният модел на човека не е окончателно установен при зачеването. Епигеномът продължава да се формира през целия живот. Чрез навиците, които си създава, всеки човек може сам да влияе върху активността на много от гените, да ги включва или изключва. Личният геном може да бъде овладян независимо от факта, че епигенетичните белези се наследяват чак до пра-правнуци. Можем да влияем на съдбата си ако положим усилия да предотвратяваме развитието на вредните заложби у нас, или да задвижваме положително действащите гени. Заедно с тази свобода върви и отговорността. (по Тема на броя на сп. GEO, Април, 2010) Сега науката преоткрива, макар и не в цялост, истина известна от дълбока древност и заложена отчасти в Библията. Ако прочетем глави 7 и 28 от „Второзаконие” ще научим, че който съобразява живота си с Божествените принципи, ще бъде благословен с благоденствие и здраве. Обратното поведение пък ще носи на човека несгоди и страдание. „Изход”, гл.20 допълва, че праведността се отразява благотворно върху съдбите на хиляда поколения, докато беззаконието преследва потомството до четвърто поколение. От тези изпитани, произлезли от житейската и експериментална практика, заключения следва най-важният в цялата история на човечеството извод. Новозаветната доктрина за фаталните последствия от т.н.първороден грях, обуславящи неизбежната потребност от специален спасител, е несъстоятелна. Наследствени фактори не могат да попречат на човек, решен да живее праведно. Нищо не е в състояние да го държи заложник на физическа и духовна мизерия, на болести. Спасението е лично вътрешно съкровено дело. Няма нужда от външен спасител. Достатъчни са необвързващите с нищо спасителни Божествени механизми. Днес, апостол Павел не може да се оправдае, че макар да има желание да върши добро, върши зло защото е подвластен на Адамовия грях и е безсилен да му се противопостави (Послание към Римляни гл.7). Нямат оправдание и всички други, които разчитат на спасители. Апостол Павел (всъщност Саул)е преследвал, изтезавал и убивал хора с неумолимата жестокост на закоравял палач (Деяния на апостолите 22:4; 26:10,11; 9:1). От Писанията не си личи да е осъзнавал в дълбочина низостта на деянията си, и да се е срамувал наистина от тях, да се е покаял от сърце и да е поискал някому прошка. При всичко това пред Синедриона той манифестира такава абсурдна претенция, каквато никой осъзнат човек не би си позволил: „Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест” (Деян.23:1,2). Възмутен, първосвещеникът заповядва да го ударят по устата. Божията справедливост е допуснала да го постигне болест, която предизвиква погнуса и не може да се скрие. Апостолът прави опит да се оневини: „даде ми се жило в плътта, сатанински ангел да ме бие по лицето, за да не се възвеличавам прекалено” (Римляни гл.7; 2Коринтяни12:7; Галатяни 4:14). „Окаян аз човек! – жалва се той – Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Рим.7) И напразно търси да се натовари на Исусовия гръб, вместо сам да се изправи на собствените си крака. Трябва да сме смирени за да сме здрави, а не болни – за да се смирим. Болестите не идват за да ни изпитат или смирят. Те са последствия от мисленето и живота на предците ни, които ние сме потвърдили и затвърдили в своя живот след тях. Болестите са наистина демонично явление, но ни навестяват само ако сме си разградили естествената защита, и изчезват – като си я възвърнем.