laik

Възможно е и едните и другите да грешат и то много.Какво е еволюция? Сещам се за още поне няколко възможности. Всесъществуващото е безкрайно и идеята за коня не предхожда коня нито го следва.Както материалиста не може да покаже материя , която да няма никакви други качества освен да е материя, така и идеалиста няма как да покаже информация в нематериален вид.Това разделение е в главите ни, а ние се намираме в един безкраен енергийно информационен континиум и няма как освен с въображението си да го напуснем. Но да си представим, че сме отвън. Това, което ще забележим, че всичко се повтаря във времето и пространството и няма нищо единично и абсолютно уникално, както няма и две абсолютно еднакви неща. Всяко ювление , връзка, събитие, феномен се повтарят до безкрайност, включително и ние самите. И е логично да е така защоно щом нещо съществува, значи е възможно и вероятността да се появи отново е различна от нула в безкрая. Ако хвърляте зарче, каквато и невероятна комбинация, колкото и дълга да я изберете, все някога ще се падне.Колкото е по проста, толкова по-често ще се повтаря. Ако погледнем изобилието от водород или електрони е ясно какво искам да кажа. Освен вероятност има и устойчивост. Всяка елементарна частица се самовъзпроизвежда и колокото по често го прави толкова е по масивна, а колкото повече пъти е в състояние да го направи-толкова по дълго е времето и на живот. Всичко във вселената е движение, но движение на какво? Къде свършва софтеура и къде хардуера. Така че всичко е някак свързано и идеята за коня, потенцията съществува едновременно с неговите безбройни реализации. Някъде там, бродят динозаври, неандерталци, падат бомби и Хитлер се пеняви. За вселената всичко е сега. Идеята за човека съществува и винаги е съществувала и винаги някъде някой ще задава въпроси. Сродните обекти обменят информация и енергия. Когато разцепиш един фотон, близнака "знае" какво става със другия.Информацията се движи по бързо от светлината. Как? Засега е загадка. Аз предполагам, че съществува поле което се проявява като една консервативна сила, която просто възпроизвежда вече съществуващите образци и идеи.Тази хипотеза е на едни американски учени и те го нарекоха формообразуващо и формосъхраняващо поле. С други думи вселената преписва от самата себе си.Еволюционната теория не разглежда намеса и информационене и енергиен поток отвън. Но да си представим куп бели листи. Вземаме химикалката и си нарисуваме нещо като натискаме. Вдигаме листа и по вдлъбнитините повтаряме и т.н. и т.н. Какво ще се получи? Копията няма да са съвсем еднакви. Ако новата драсканица ни заприлича на нещо познато, ние можем да нарушим алгоритъма и да нарисуваме нещо друго и така да безкрайност ако си нямаме друга работа. А каква друга работа си има еволюцията, вселената.Ни е дори няма как да знаем дали е сляпа или не.Няма как да сме сигурни, че действа изцяло на принципа на пробите и грешките, че търсенето е изцяло случайно.Остава ни само да вярваме в каквото ни изнася.

Живата материя е компромис между течност и кристал, между промяна и постоянство. Важно е обществото да може да се променя и в същото време да съхравява основните човешки ценности. Печели тази система, която по-добре развива и употребява човешкия потенциал. Това означава равен достъп до образование, възможност за реализация според способностите и съответното възнаграждение. Следователно става въпрос за мотивация, за справедливост. Колкото по-несправедливо е едно общество, толкова по-немотивирани са неговите членове да го възпроизвеждат и защитават от разруха. Втората българска държава пада точно за това. Йерархия или мрежа? Имаме три власти съответстващи на трите възможности да накарате някой да свърши нещо. 1С пищов в ръка. 2С банкнота. 3 С добра дума и авторитет. Съответствията са: 1Политическа власт а) изпълнителна б) законодателна в) правоохранителна система-пищовът 2Икономическа власт 3 Духовна власт, медии и т.н. В най примитивните общества тези власти са трудно разграничими. Духовната власт под формата на вярвания и традиции е и законодателна. Обичайното право се променя много трудно и обществото притежава индивида. Йерархията не е особено развита . След тези първобитни общества следват йерархични насилнически, при които имаме срастване на трите власти и концентрацията им във пирамидална структора. Власт имащите са богопоставени или самите те са божества. Царят- жрец. Тези общества не са динамични. Те са консервативни и не се променят без външна намеса или природна катастрофа.Следват общества с относително разделение на политическата от духовната власт и т.н. и т.н. Този процес на разделение на властите не е завършил. Освен това, политическата и духовната власт в развитите демокрации вече не са наследствени, а икономическата се унаследява частично, защото нуждата от професионален мениджмънт налага тя да се делегира на знаещите и можещите.Не е справедливо един работещ, високо квалифициран мениджър или учен,за цял живот да не могат да се доберат до тази власт и обществено влияние , което получава един посредствен индивид било като дарение или наследство от някого. Унаследяването на която и да е от властите е скандален архаизъм, който ,обаче, се оправдава с какви ли не теории. Бившият тоталитарен режим също си беше създал система за унаследяване на привилегиите. Срастването на властите при него бе очевадно . Та мисълта ми е ,че комплексните общества нямат бъдеще поради опасността от срастване отново на трите власти и замяна на йерархията от ценности с йерархия от институции и чиновници.Просто трябва да се намери модел, който сам да си намира мярата без сериозни сътресения, защото живота е компромис между промяна и постоянство.