Galahad

Краят на ІІ царство е една интересна и спорна тема. Кога обаче настъпва той?

Първата дата която се сочи е падането на Търново 1393г. На царя премества своята резиденция в Никопол - нещо подобно на това, което става в края на І царство - Преслав е превзет, но столицата се мести - Скопие като резиденция на цар Роман и Преспа и Охрид като център на династията на Комитопулите. Така отиваме към втората дата - посичането на Шишман - 1395г. Това, което обаче е известно, е че е бил посечен Шишман. Не е ясно дали макар и като турски васал приел исляма Никополския санджак не е оставен да бъде управляван от сина му Александър. Аналогично е положението и с Видин - известно е, че Страцимир е отведен в плен - но какво става с Константин. Тук авторите от ХVв. започват упорито да "грешат" и да третират българите подобно на сърби и власи, които си имат свои владетели, макар и зависими от турци и унгарци. Имп. Сигизмунд нарича Константин - император, а К. Костенечки го нарича цар.

Дори и да е имало някакво прекъсване, най-вероятно след битката при Анкара и българските владетели подобно на турските емири в Анадола се завърнали във владенията си. Ашъкпашазаде говори как Муса завзел въстаналите Видин, Провадия, Мадара, а също от сърбите Кьопрюлю (същото е възпроизведено и у Леонклавий). В летописа от Киевския сборник също има бележка от 1412-1413 в която се говори за поход срещу Ново Бърдо, а после срещу българите. К. Костенечки също споменава за настъпланието срещу Сърбия, което принудило деспот Стефан да извика на помощ султан Махмед Крисчи и се стигнало до известната битка при Чемурли. След тази пък битка Халкондил говори за "принцепса на България".

По-интересно е обаче какво става след 16.01.1422г. когато починал цар Константин Страцимир.

За Фружин последното сигурно сведение, е че в навечерието на похода на Владислав Ягелон продал имението си. После за него има едно съмнително сведение в регистъра на Вид. санджак, където се говори за княз Фружин (там се споменават и други спахии-християни дошли от Унгария, а Фружин е има задача да довежда чужденци неподлежащи на харадж). Напълно е възможно алчността на Хуняди (той се съгласил да се присъедини към похода през 1444г. едва когато му било обещана короната на бълг. царство, а после се оплаквал защо този път не получил подкрепа от бълг. князе) да е станала причина за отнемането на имотите на Фружин в Унгария, както било сторено с тези на георги Бранкович. Последното за него е една бележка на Браун, изведена незнайно откъде, че Фружин починал през 1460г. в Кранщад (Брашов).

От тук нещата стават още по-мъглива. В бележките си към хрониката на М. Мокса известния събирач на ръкописи Грегорович казва:

По други Български известия Страцимир, царя Български и съпругата му, Ирина, умрели през годината 6965, т. е. 1457. Възможно е все пак, това да е годината на кончината не на Страцимир I, а на Страцимир II, сиреч, по всяка вероятност, е имало двама Страцимировци.

Следващата интересна фигура е цар Георги споменат в летописа на поп Йовчо. Тя е към препис на Паисиевата история, като в края има хронология на бълг. царе. В края има бележка (П.Р. Славейков го е питал откъде е взел тази бележка, но поп Йовчо не му казал), в която се говори за отвеждането на Шишман в Одрин, където дал на Мурад І дъщеря си за жена, че след смъртта на Мурад Баязид убил Шишман и завзел България през 1396г., а Георги се оттеглил в манистир близо до София и нямало повече сведения за него. Възможен кандидат за този Георги е цар Иван Страцимир, тъй като в една летопис от ХVв. той е наречен Георги Страшимиров във връзка с превземането на Видин от турците през 1396г. Йером. Спиридон отново говори за брата на Иван Шишман Георги Страшимиров във връзка с победа над турците при Златица, но през 1421г. В случая пък е под въпрос дали на го бърка с деспот Георги Бранковиц и събитията от 1443г. по време на похода на Владислав Ягелон. Владислав Граматик пък споменава един блогороден мъж Георги от София във връзка с пренасянето на мощите на св. Иван Рилски.

В споменатия летопис от ХVв. се говори, че докато пребивавал в София по време на похода срещу албанците султан Баяизд ІІ наредил да бъде убит бана Михаил Шишман (1493г) и поставил турска войска в София. За 5- седмичния престой на Баязид ІІ в София преди да се отправи за Албания се говори и в Сарандопорския летопис, но не се споменава за посичането на Михаил.

Въпросът дали е имало такива владетели или споменаването им е резултат от грешки и анахронизми остава открит.

Ето малко снимки за средновековните софийски храмове .