Elemag

Добрата новина е, че за сега у нас не са установени значими тенденции за затопляне на климата.

Като се има предвид неподготвеността ни, за в бъдеще май ще разчитаме на естествен климанатичен "буфер". България се намира на климатичен преход между умерения и средиземноморския климат и пради това вероятно климатичните изменения не са толкова силно изразени.

Климатът на България има специфични особености свързани с големите екстремуми. По принцип в умерените ширини съотношението между нормалните години и екстремните е 1:2, т.е. грубо казано на всеки 3 години, една е нормална (с температури близки до установените средногодишни стойности) и две са екстремни (с температури или валежи по-високи или по-ниски от нормалните). Това е много добре изразено за климатът у нас. Една година или поредица от години може да са по-сухи, след това следват наводнения.... вече ги видяхме. Твърде е възможно за в бъдеще у нас да се наблюдава именно това - увеличаване на екстремумите.

Не виждам какво лошо има да се инвестира (както се намеква в горния пост) - нима е лошо да се строят диги на реките и да се почистват речните корита, както и да има напоителни съоръжения за земеделието в случай на засушавания, или пък техника за борба с градушки.

П.П. Ако някой се интересува мога да пусна обобщена информация за установените изменения на климата у нас.

Ето една нова статия от 2009 г. на нашите съседи румънците по въпроса:

Black_Sea_Flood_Danube_Delta.pdf

БЪЛГАРИ ИЛИ ХАЗАРИ В ДЕЛТАТА НА ВОЛГА?

През последните години значително се засили интереса към хазарската древност, която традиционно е тясно свързана с древнобългарската (прабългарската) такава. Това намери отражение и в издадения от издателство ТАНГРА ТанНакРа, сборник ”Българи и хазари през ранното средновековие” (2003). Акцентът е насочен към археологическите находки и тяхната интерпретация, но прави впечатление, че се пренебрегва един от първите целенасочени опити, направени от Лев Гумильов в началото на 60-те. год. на XX в., да се открие собствено хазарската археологическа култура, както и другите негови приноси по въпросите на хазарската древност. Въпреки изминалите години неговите открития поставят редица въпроси, на които съвременната наука не е дала отговор, а те (както ще се види по-долу) пряко касаят древнобългарската археология и история.

Особености на древнобългарската погребална култура

В своя капитален труд ”Прабългарите по Северното и Западното Черноморие”, Димитър Димитров обобщава най-характерните белези на древнобългарската погребална култура. Погребенията са предимно индивидуални (много по-рядко колективни), извършвани в правоъгълни или слабо трапецовидни ями, вкопани плитко в земята, без могилни насипи. Най-често чрез трупополагане (основно в изпънато положение) и изключително рядко чрез трупоизгаряне. Строго е спазването на ориентацията, най-често северна (главата на мъртвия е поставена на север), но също така и западна (предполага се, че различията в ориентацията са свързани с различни племенни групи). Освен т.нар. ”ямни” погребения, твърде характерни са и погребенията в ниши (рус. - подбой), изкопани на една от дългите стени на ямата (най-често западната), в които се поставя мъртвеца. Често входът на нишата е затворен с каменни плочи, такива са поставяни и в горната част на гробната яма, образуващи своеобразен капак на гроба, по този начин се образува своеобразно двойно ”затваряне” на мъртвеца (предполага се, че целта му е неговото ”обезвреждане”, вероятно с подобна цел са извършвани и отбелязаните ампутации на ходилата). Гробният инвентар е най-често оскъден, представен от няколко глинени съда, обикновено поставяни до главата на погребания. Най-характерни са две групи съдове: гърнета от грубо пресята и лошо изпечена глина с врязани орнаменти и сиво-черна керамика от по-добре обработена глина с изгладена повърхност и украса от излъскани ивици. Елемент на гробния инвентар са останките от жертвени животни (овца, кон, свиня, птици и др.), останките от облеклото (токи, халки, украшения и др.) и по-рядко железни предмети или оръжие (стремена, нож, сабя, лък и др.). Първоначално оскъдността на гробния инвентар се свързва с ниския социално-икономически статус на погребаните. По-късно се установява, че това е характерна черта на този тип погребения и се стига до извода, че е етнографска особеност на населението оставило тези паметници (т.е. вероятно душите на умрелите разполагат с всичко, което им е необходимо и за това в гроба не е нужно да се поставят много вещи). Антропологичният тип на черепите е европеиден със слаби монголоидни примеси в някои от тях. Най-честата форма на черепите е брахикранна (късоглава), като много характерна е изкуствената деформация. Като еталонен паметник на тази култура е възприет открития още в началото на XX в. некропол при Зливки (дн. Иличевка), на левия бряг на р. Северски Донец, Донецка област (Димитров, 1987; Овчаров, 2002). Съвременните антропологични изследвания установяват, че древните българи са принадлежали към европеидната раса, като значително разпространение сред тях е имала т.нар. ”раса на средноазиатското междуречие” (памиро-фергански расов тип), а също така ”туранската раса” и ”уралската раса” (считани за смесени расови типове между европеидната и монголоидната раса), както и северния и средиземноморския расов тип (доказателство за смесване със сармати - алани, а в по-късно време и със славяните) (Йорданов, 2000).

В Азия тази погребална култура е разкрита в некрополите в Бишкентската долина (II в. пр. н.е. - I в. от н.е.) в Южен Таджикистан, в басеина на р. Кафирниган, десен приток на р. Амударя. Недалеч от Бишкентските некрополи, в които преобладават погребенията в ниши е разкрит Бабашовския некропол (I в. пр. н.е. - III в. от н.е.), в който преобладават ямните погребения, без ниши. Тези погребения в Азия се свързват с кушаните от Северна Бактрия, основали Кушанската империя на мястото на Гръко-Бактрийското царство. Всички особености на тази погребална култура, формата на гробовете, северната ориентация, оскъдния гробен инвентар, включително и антропологичния тип на погребаните характерен за Средноазиатското междуречие - европеиди, брахикрани със слаби монголоидни белези и изкуствена деформация на черепите, показват пълна идентичност с древнобългарската погребална култура, например некропол №1 от гр. Девня (Димитров, 1987).

Древнобългарската погребална култура се появява за първи път в Европа сред долноволжките сармати (напр. астраханската сарматска група), през късносарматския период II - IV в. от н.е. Появата й е постепенна, отчасти измествайки дотогавашните алански катакомбни некрополи, което доказва, че населението, което е неин приносител са заселници за разлика от хуните, които се появяват в Европа като нашественици едва през втората половина на IV в. След хунските нашествия през IV в. аланите от Долното Поволжие пострадали силно и се разпръснали в предпланинските части на Северен Кавказ, като от началото на V в. по тези места се появяват селища, градища и некрополи. Много вероятно е няколко гроба до ст. Ново Лабинская по долното течение на р. Кубан, датирани IV - V в. да са първите материални свидетелства за древните българи в Източното Приазовие (Димитров, 1987).

Лев Н. Гумильов и ”Откриването на Хазария”

До началото на 60-те год. на XX в. са известни множество писмени сведения за хазарите и тяхната държава на Волга, но точното местоположение на главните хазарски градове Итил и Семендер са били неизвестни, поради факта, че до тогава не са били открити никакви археологически находки (селища, некрополи и др.), които да се свържат с тях. В началото на 60-те год. Л. Гумильов прави целенасочен опит да открие археологически останки от тях. До тогава недостатъчно изследвана е била делтата на р. Волга, поради схващането, че голямата трансгресия на Каспийско море от XIV в. е покрила културните пластове с дънни отложения и всички усилия са предварително обречени на неуспех. Вниманието се насочва към най-високите места в делтата - могили (т.нар. на руски ”бэровские бугры”), които даже и при най-високото ниво на Каспийско море от минус 20 м (съвременното ниво е минус 28 м) не са били заливани. В организираната експедиция през периода 1960-1963 г. са изследвани много от тези могили, върху които са разкрити останки от селища и редица погребения, част от които се определят като хазарски. На основата на тези находки в делтата на Волга, разкритията в долната част от долината на р. Терек, както и на подводните изследвания на крепостните стени на Дербент, Л. Гумильов установява палеогеографските изменения и колебанията в нивото на Каспийско море за периода на късната античност и ранното средновековие, които според него имат пряко отношение към разцвета и упадъка на хазарската държава.

Според Л. Гумильов периода до II в. от н.е. се характеризира със значително овлажнение в степната зона и ниско ниво на Каспийско море от около минус 36 м. По това време северните брегове и степи около Каспийско море се обитават от сармато-аланските племена. В периода II - III в. настъпва силно засушаване в степната зона, резултат от изместване траекторията на атлантическите циклони в северна посока. Това води до увеличаване на овлажнението в горската зона, където р. Волга формира своя водосбор и до повишение нивото на Каспийско море до минус 33 - 32 м, тъй като 81% от подхранването на Каспийско море идва от р. Волга. Големите количества наноси, които понася Волга по време на овлажнението в хумидната зона, през IV в. водят до образуването на съвременната делта и делтовия ландшафт, което създава предпоставка за разширяване на уседналите, земеделски поселения в този район. През IV в. атлантическите циклони се връщат по южната траектория и отново обезпечават с нормално овлажнение степната зона. Постепенно заселилите се хазари усвояват делтата, развивайки предимно земеделие, лозарство, риболов и уседнало пасищно скотовъдство, допълнителна предпоставка за които били ниското ниво на Каспийско море и факта, че значителни територии, които днес са под нивото на морето, тогава са били суша. Това напълно съответства на еврейско-хазарския документ описващ хазарските земи като плодороден остров, оросяван от много реки, с лозя и градини. Хазарската държава, която Л. Гумильов нарича ”прикаспийската Нидерландия” изживява своя апогей през VIII - IX в., когато тя е политически и икономически хегемон в региона. Упадъкът й започва през X в., когато настъпва ново изменение в траекторията на циклоните и покачване в нивото на Каспийско море до минус 29 м. Около 2/3 от земите на Хазария са залети, а част от населението й се оттегля по високите могили в делтата. Усилва се и външния натиск. В следствие от засушаването в степите номадите обитаващи земите на изток от Волга предприемат грабителски набези в съседните им територии. Увеличеното пълноводие на Волга позволило на ладиите на русите да преодоляват протоците на делтата и да извършват нападения по вода (тези нападения през 943 - 945 г. са описани от Ал-Масуди (Заимова, 2000); вж. също Б. Наймушин (2003). Всичко това утежнило положението на хазарската държава и скоро тя била унищожена. Търсейки най-старите земи на хазарите, Л. Гумильов определя, че крепостта в близост до ст. Шелковска е първата столица на хазарската държава - град Семендер. Той е построен през 60-те год. на VI в. от персийски инженери и има правилна квадратна планировка, като на всяка една от стените му (валове с дължина до 200 м) има по една врата и 8 отбранителни кули. През 723 г. след арабските нападения столицата на Хазария била преместена в град Итил на Волга, но Семендер не загубил своето значение (Гумилев, 2003).

Въпреки тези факти разкриващи местоположението на земите населени с хазари, уседналия характер на техния бит (?) и причините за гибелта на държавата им през X в., все още остава необяснен техния етнически произход. В ранните си публикации Л. Гумильов (1966) счита, че хазарите са потомци на хунски войни и сарматски жени и се формират като етнос по време на пребиваването на хуните в прикаспийските степи, въпреки, че на няколко места той отбелязва, че като обитатели на степите хуните са оставили без внимание делтовия ландшафт и не са го заселили. По-късно (1987) след като разработва теорията за пасионарството той променя мнението си, като приема хазарите за древен (кавказки?) етнос - реликт, който вероятно още в скитско или дори предскитско време е бил аборигенно население в долното течение от долината на р. Терек, а след IV в., следвайки крайбрежието на Каспийско море, на север заселва делтата на Волга (Гумилев, 2003, 2002б). Очевиден е фактът, че за сега този въпрос не би могъл да бъде разрешен по категоричен начин.

Независимо, че етническия произход на хазарите не е маловажна тема, много по интересен и с пряко отношение към древнобългарската история, археология и историческа география е въпросът за хазарската погребална култура, както и тълкуването и датирането на погребенията разкрити в делтата на Волга. Всички археологически обекти открити в периода 1960 - 1963 г. са нанесени на карта, като най-разнообразни те са на могилата Степан Разин. Разкрити са сарматски погребения, които доказват че сарматите са обитавали делтата в първите векове от новата ера. Освен тях са разкрити тюркски (тюркютски) погребения с трупоизгаряне, телески погребения в специфично седящо положение и погребение на печенег с кон. Особено внимание заслужава едно погребение ориентирано на изток-североизток в нишова могилна яма (нишата е била на югозападната страна), погребания е бил с отрязани ходила, около него са разположени кости от овен, юзда, кожено седло, сабя с дръжка под ъгъл, кръгло стреме и железен нож на пояса. Стремето се появява в Азия през V в., а кръглата форма е била най-разпространена сред тюрките през VI - VIII в., което позволява на Л. Гумильов да датира погребението около VII в. Седлото без дървения скелет характерен за степните народи, според Л. Гумильов е било на конник (но не номад), който той определя като барсил (според него най-вероятно барсилите са българско племе, заселило бреговете на Волга след V в. съвместно с хазарите, и което по-късно се слива с тях).

Наред с тези погребения е открит и още един тип, който много се доближава до барсилските, но запазва някои собствени черти, който е определен като „хазарски”. Погребенията са чрез трупополагане, в изпънато положение по гръб, вкопани плитко в земята. Главата е ориентирана на запад, но понякога и на север. До главата са поставяни два глинени съда един от сива керамика и един от червена, както и месо, най-често от овен (или агне), а понакога и птица. Вещите при мъртвеца са малко. Срещат се железни ножове, токи, понякога обица на лявото ухо, а веднъж е открита желязна пластина (нагръдник?). Съдейки по оскъдния гробен инвентар Л. Гумильов счита, че това са погребения на бедни хора, като отбелязва и голяма близост между хазарската и сарматската керамика. Характерно за погребаните е отрязване на краката под колената или разбиване на черепа, които той тълкува като древно поверие свързано със страх от мъртвите (т.е. страх от самия труп, а не от духа на покойника). Според него това поверие води началото си от угрите и маджарите и се е разпространило бързо сред съседните народи, като същевременно отбелязва, че тази представа за смъртта се различава значително от представите на тюркютите, телесците и печенегите, и свидетелства за относителна самостоятелност на културата. Долната граница на датиране на тези погребения Л. Гумильов отнася към VI в., тъй като по това време в Поволжието се появяват сабята и кръглите стремена, които през IX в. биват заменени от стремена с плоска подложка. Наличието на барсилско погребение свидетелства, че времената на първоначалните войни между барсилите и хазарите през VI в. са отминали, а наличието на тюркютски и печенежки погребения, че най-вероятно всички погребения трябва да се датират към средата на VII в., тъй като това е времето когато Хазария става част от Тюркския хаганат. Подобни „хазарски” погребения се откриват и на други могили, най-вече в централната част на делтата.

Описана е и една друга група погребения в могили със западна ориентация на мъртвеца. До главата му са поставени два глинени съда от сива и от червена керамика. Отчитайки формата и украсата на тази керамика Л. Гумильов счита, че това са сарматски погребения (II в. пр. н.е. - II от н.е.), но отбелязва, че външните черти на погребенията (западната ориентация и наличието на два глинени съда до главата) ги приближават твърде много до „хазарските” погребения (Гумилев, 2003).

Проблеми свързани с хазарската и древнобългарската археологически култури

Л. Гумильов определя етническата принадлежност на откритата от него погребална култура в делтата на Волга следвайки следната логика. Погребалните култури на сарматите, тюрките, телесците и барсилите са му били известни. Разкритата нова погребална култура (която той не свързва с погребенията от ”зливки” тип, които са известни отдавна, но непознати за него), датирана VII в. може да бъде само на един от другите два големи народа обитавали по това време източноевропейските степи - българите или хазарите. Считайки, че древните българи са били номадски народ, обитаващ водоразделните степи удобни за номадско скотовъдство (т.е. те не са обитавали делтовия ландшафт, тъй като той не предоставя условия за това), следователно единствения народ на който може да принадлежи тази култура са хазарите.

1. В района на изток от р. Дон и района на р. Сал се разкриват редица погребения, които се определят като хазарски. Такива са Подгоренски некропол IV, некропол Вербовий Лог IX, Подгоренски некропол V, Саловски некропол, Романовски некропол I. Между тях са и редица богати погребения подобни на тези от типа ”перешчепина”, но по-късни, например в Романовския гроб са открити византийски монети, най късните, от които са от средата на VIII в. Характерното за тези погребения е наличието на трупополагане в могили с характерни квадратни и П-образни огради от ровове, конски кости или т.нар. ”чучела” (конски череп, кости от крайници и кожата). По това време басейна на Дон, както и басейна на Средна и Долна Волга е територия на Хазарския хаганат и има всички основания въпросните могилни гробове да се идентифицират като хазарски (Станилов, 2003).

2. Основният аргумент на Л. Гумильов, че древните българи са били номади (и поради това не биха могли да населяват делтата на Волга) е поставян под съмнение от различни автори през различни периоди (Фехер, 1940; Добрев, 1998) и не може да бъде възприет за надежден критерий, чрез който да се отхвърли категорично невъзможността древните българи да са обитавали и подходящи за земеделие територии.

3. Описаната от Л. Гумильов ”хазарска” погребална култура в делтата на р. Волга, е очевидно сходна или дори идентична с тази на древните българи.

От това може да се повдигне въпроса дали през VII в. древните българи са обитавали и делтата на Волга (датирането направено от него не е въз основа на керамиката, а въз основа на появата на стремето и може да се приеме за достатъчно точно). Това от своя страна поражда цяла редица от въпроси. Например, какво са правили българите през VII в., по времето на Кубратова България, която всички летописци локализират около Азовско море, толкова далече от Приазовието, чак в делтата на Волга? Какво правят българите тук в края на VII и началото на VIII в. в самия център на хазарската държава?

Литература:

Артамонов, М. И. История хазар. Л., Изд. Гос. Эрмитажа, 1962.

Атанасов, Г. Българо-хазарската граница и българо-хазарската враждебност от края на VII до средата на IX век. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Ваклинова, М. Зад стените на Дербент. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Гумилев, Л. Древние тюрки. М., Изд. АСТ, 2002а.

Гумилев, Л. Тысячелетие вокруг Каспия. М., Изд. АСТ, 2002б.

Гумилев, Л. Открытие Хазарии. М., Айрис-пресс, 2003.

Димитров, Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987.

Добрев, П. Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия. С., ТАНГРА ТанНакРа, 1998.

Заимова, Р. Арабски извори за българите. Христоматия. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2000.

Йорданов, Й. Възстановяване на главата по черепа. С., Акад. Изд. Проф. М. Дринов, 2000.

Наймушин, Б. Хазарският каганат и Източна Европа: сблъсъци между ”номадите на степта” и ”номадите на реките”. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Овчаров, Д. Въведение в прабългарската култура. С., Изд. Гуторанов и син, 2002.

Павлов, П. Българо-хазарски взаимоотношения и паралели. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Рашев, Р. Единство и различия в ямния (български) погребален обред на Салтово-Маяцката култура. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Рашев, Р. Прабългарите през V – VII век. (3-то изд.) С., Изд. Орбел, 2005.

Станилов, Ст. Хазарската теза. Принос към проблема за идентификацията на археологическата култура на Кубратова Велика България. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003.

Фехер, Г. Ролята и културата на прабългарите. С., 1940 (фототипно издание от 1997).

http://gumilevica.kulichki.net/

"Прабългарите са тюрки по произход и етническа принадлежност" - ???

Ето какво е написал Лев Гумильов за понятието тюрки: "Тюрки - понятието е изключително лингвистическо: група разнообразни племена и народи, говорещи на сходни езици. Расово или етническо единство в тази група няма." (Цитата е от речника на понятията в края на книгата "Хунну").

Цитатите по горе са от Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” http://nobelisti.tripod.com/