Доц. Александър Радулов: Разломите съдържат „запис“ на земетресенията
Доц. Александър Радулов е завършил СУ "Св. Кл. Охридски", работи в Геологическия институт на БАН. Интересът му към палеосеизмологията се заражда през 2001 г. по време на полеви курс в Испания, воден от световните имена в тази област. Оттогава съществува и това направление в България. Силните традиции на българската геология, чиито родоначалници са предимно немски възпитаници, издържат до 60-те години на миналия век. Тогава тя влиза „в крак“ със съветската наука, чиито теории, хипотези за строежа на Земята са различни от възприетите в света. Доц. Радулов се отнася с разбиране към усилията да схванем и означим с понятни думи сложната материя – според него не познаваме средата, в която живеем, защото от почти 60 години геология не се преподава в училище. И се опита да обясни разбираемо предмета на палеосеизмологията:
Тя изследва активни разломи и вече станали земетресения. На Земята всичко е в движение – както в дълбочина, така и по повърхността (кората е около 30 км), и основната част от това движение се предава чрез земетресенията. Приема се, че разломът и земетресението са различни форми на един феномен. Земетресението е хлъзгане в рамките на секунди, а разломът е веществото, по което става това хлъзгане с годините. И затова разломът отразява земетресения. Тоест земетресенията създават разломите и разломите създават земетресения. Нещо като яйцето и кокошката.
- Какво ни дават тези изследвания?
- Пряката полза е, че се осигуряват данни за оценка на сеизмичната безопасност или опасност. Това означава, че локализираме мястото, където могат да станат земетресения, доказваме, че разломът е сеизмичен източник (защото може и да не е). После предприемаме характеризиране на разлома, за да видим неговите параметри, които могат да послужат при оценката на опасността. Колкото по-голям е разломът, толкова по-голямо е земетресението. Земетресенията, най-общо, за нашия регион (от Бяло море до Балкана) са две групи - ограничени и неограничени в пространството.
Неограничените са хлъзгания в твърдата среда и разломяването става неограничено. Другите са ограничени или отдолу, или отгоре – земната повърхност. Още през 60-те години Димитър Яранов разпознава разтягането на тази зона и я нарича Егейска тектоника. Най-горните 10-15 км са крехки и в тях е възможно да стават земетресения. Ограничените са обект на геологията – които процепват цялата крехка или горна кора. И те наистина създават деформация. За нас като геолози е видимо това, което става в големите земетресения. Малките не могат да бъдат изучавани на повърхността, защото не достигат до нея. Големите земетресения с магнитуд над 5,5 достигат до повърхността и следите от тях (разломите) можем да докоснем и изследваме.
- Какво правите, след като локализирате разломите на повърхността?
- Картират се, за да се види колко големи може да са разломяванията (земетресенията). Защото в зависимост от модела на разломните следи на повърхността може да се направят изводи дали те могат да се разломят едновременно или не. Въз основа на разломните следи, които са картирани в България, можем да кажем за повечето дали могат да се разломят едновременно - което представлява опасност.
Може да се получи по сегменти, които са близко разположени – ако между два сегмента разстоянието е по-малко от два километра. Разломът е съставен от множество по-малки сегментчета, те варират от няколко метра до няколко километра и това е задачата на картирането.
- Конкретен пример имате ли?
- Примерно всички сегменти в Софийското поле са организирани в три линии – едната минава по северната част, преди подножието на планината. Всички сегменти там могат да се разломят едновременно. Другата линия е от север на юг и има един добре видим сегмент при Нови хан, почти до Околовръстното, в който влизат централните части на града. Тези сегменти също могат да се разломят едновременно. И третият е този, който минава в основата на Витоша и Люлин. Това са разломи с многобройни сегменти, които могат да се разломят едновременно. Но южният и северният не могат, защото са далеч един от друг.
- Как на терен добивате данните?
- Разломите трябва да се разкопаят и се вижда „записът“ за последните няколко хиляди или десетки хиляди години. Целта на тези изследвания е освен магнитуда да установим и повторяемостта. Процедурата е много сложна. Но накрая можем да кажем с доста голяма точност, до стотици години, повторяемостта (по света го правят и с точност до десетилетия). Зависи от броя образци, които имаме възможност да датираме. По финансови причини ние датираме 2-3. В момента обобщавам данните от Пернишкото земетресение.
- Колко места сте разкопали?
- В България има досега около десетина канави, така наричаме изкопите. Всички без една са направени на разломи, по които има скорошни земетресения – исторически (за които имаме данни) или съвсем нови, като Пернишкото примерно. Само една е направена на разлом, по който нямаме данни за историческо земетресение, но е в земетръсен район. Край Перник имаме изкопана канава, там има следи от повтарящи се земетресения, като предишното, за което няма писмени данни, е било по-силно от това през 2012.
- Има ли някакви международни стандарти за търсене на потенциално опасни разломи?
- Според Международната агенция по атомна енергия и наскоро издаденото ръководство за използване на палеосеизмоложки методи при проектиране на АЕЦ, ако има два разлома в близост до площадка, която се оценява, и по единия има историческо земетресение, а по другия няма, но също е активен, изследванията се насочват към този, който е без данни за земетресение. Защото циклите са съизмерими. При разлома, за който има записани данни за земетресение, изтеклият период е твърде малък, за да се натрупа отново енергия. Разломите, предизвикали по-скорошни земетресения, са по-безопасни, отколкото тези, предизвикали земетресения много отдавна.
- Периодично се тиражират страхове за сеизмичната безопасност на Козлодуй, Белене...
- Спекулативно е. Конкретно за Козлодуй и Белене геологичните проучвания са на много високо ниво и под международен контрол. Няма как да съществува опасност и да бъде допуснато изграждане на АЕЦ.
- По-лесно ли се изучават плитките земетресения?
- Да, в горните десетина километра. Само плитките могат да се изучават от палеосеизмологията детайлно. При дълбоките (Вранча, в Япония, Аржентина и т.н.) самият строеж на земната кора е по-различен и трябва с индиректни методи да се изследват. Много активно се работи в света и особено в последните 15 години излизат все нови и нови открития. Има ефект в природата и в живия свят – когато даден процес е хаотичен и се изпълнява от множество елементи, той в един момент става синхронен. Този феномен е забелязан в много системи, оказва се, че и разломите действат по същия начин. Трябва им известен период да се синхронизират помежду си.
- Има ли разлом при Крупник, където земетресението през 1904 год. е било много силно?
- Да, френски екип го разкопа и въз основа на техните данни можем да кажем, че в следващите около 10 хил. години по този разлом няма да има голямо земетресение. Били са две големи, плитки земетресения с разлика от 20 минути. Били са записани от сеизмографи чак в Япония. Но оценките със съвременни методи занижават магнитуда и на двете – на 7 -7,2. По нашите земи земетресение от 7,8 е невъзможно – от физична гледна точка. Освен магнитуда е препозициониран и епицентърът на второто, по-голямото и той не е в Крупник. От началото на миналия век има още едно съизмеримо събитие - при Поповица през 1928 г.
- Кои разломи са най-любопитни за изследователя?
- Всеки е уникален и винаги ще бъде интересен с нещо специфично. Много интересно е да се работи в пустинни райони, защото там няма растителна покривка и всичко е видимо. Но пък при тези условия ерозира най-горният слой, където са палеосеизмичните данни, записът.
- Българската палеосеизмология е съвсем млада, какво бихте искали да постигне в обозримо бъдеще?
- Иска ми се съвременното знание за природата на земетресенията да бъде приложено в България. Защото то не се прилага в момента. Трябва да се правят целенасочено проучвания на източници, за да се види дали те могат да реализират бъдещи земетресения. А от десетината канави само една е изкопана с чисто практическа цел, за да се направи прогноза. Другите са само от научен интерес, защото е ясно, че тези разломи няма да реализират големи земетресения.
- Вие как реагирате при земетресение?
- Запазвам си местоположението. И спазвам инструкциите за поведение, но нямам приготвен багаж. А трябва.
- Как прекарвате времето, в което не сте в института или по разломи?
- Гледам да обърна внимание и на семейството си, а за почивка обичам да съм там, където ще имам контакт с местните хора, с природата, а не на унифицирани масови курорти. Тази година обмислям почивка в Албания.
http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/dots-aleksandar-radulov-razlomite-sadarzhat-zapis-na-zemetreseniyata
Това е просто ирония, предложението е само за дупетати (няма грешка).
