Преди системата да определи критерия за "олигофрени" може би е хубаво да огледа внимателно олигофренията вътре в самата себе си.
1. Педагозите от много страни ни се чудят как така държим децата в паралелките си без да се интересуваме от начина им на усвояване, темпото на развитие в конкретния момент от живота им (то е скокообразно при децата), от природните им дадености... Разделим ли ги в групи така, че да попаднат в благориятна за развитието им среда, нещата кардинално ще се променят. Пиша го от личен опит.
2. Ами олигофренията на голяма част от учебниците?
3. Тази образователна система и много от учителите забравят или си затварят очите пред факта, че децата днес нямат нищо общо с децата преди 10 години дори... интересите им, нуждите им, способностите им са съвсем различни.... Но нали е по-лесно да хвърлим вината върху "учениците - олигофрени"... А защо са такива, защо отказват да учат глупости и поради липса на това, което е значимо за тях, те запълват нишата на улицата или в съмнителни сайтове.
Дисциплината е истинска дисциплина само тогава, когато в нея има разбиране, любов... Това все пак са нашите деца...