Евера

Любовта се проявява в мъдростта, истината, добродетелите, но само ако те са родени свободно. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите.

Съгласна съм за мотивацията! Коя мотивация, обаче? Ако говорим за мотивацията - морков+тояга (6/2 или пари/наказания) - това е анти-мотивация. Ако говорим за мотивация "учи, за да не работиш, или за да се занимаваш с нещо лесно - това също е антимотивация. Ако под мотивация разбираме "уча, за да стана ...." - такава мотивация крие много висок риск от разочарования и безработица... Ако преди 25 години някой ми беше казал, че най-адекватната мотивация е процесуалната - т.е. уча, защото докато уча живея интересно и приятно - бих възразила с целия си запас от прочетени в книгите аргументи. Сега това се случва пред очите ми всеки ден... "Госпожо, ние при вас все играем на нещо сериозно и после изведнъж знаем много без да сме учили. Как става така?" - току-що завършил третокласник-индиго. Ако детето не живее с радост днес, ако има усещането, че учи заради нещо или някого - няма да имаме мотивацията, няма да имаме IQ, няма да имаме креативност и инновативност...

Преди системата да определи критерия за "олигофрени" може би е хубаво да огледа внимателно олигофренията вътре в самата себе си. 1. Педагозите от много страни ни се чудят как така държим децата в паралелките си без да се интересуваме от начина им на усвояване, темпото на развитие в конкретния момент от живота им (то е скокообразно при децата), от природните им дадености... Разделим ли ги в групи така, че да попаднат в благориятна за развитието им среда, нещата кардинално ще се променят. Пиша го от личен опит. 2. Ами олигофренията на голяма част от учебниците? 3. Тази образователна система и много от учителите забравят или си затварят очите пред факта, че децата днес нямат нищо общо с децата преди 10 години дори... интересите им, нуждите им, способностите им са съвсем различни.... Но нали е по-лесно да хвърлим вината върху "учениците - олигофрени"... А защо са такива, защо отказват да учат глупости и поради липса на това, което е значимо за тях, те запълват нишата на улицата или в съмнителни сайтове. Дисциплината е истинска дисциплина само тогава, когато в нея има разбиране, любов... Това все пак са нашите деца...

Един грамотен педагог би напомнил на господата в министерството, че трудът - особено общественополезният! - в никакъв случай не е наказание. Да се труди човек за обща полза - особено за чистотата! - това е благородна дейност, която педагозите награждават... Моят вариант е: Да се даде възможност на провинилите се деца (те не са просто ученици - те са нашите деца!) да положат доброволен труд в полза на училището и това да заличи провинението. Това, обаче, би работило само ако всички останали деца се трудят по същия начин - и това се възнаграждава по привлекателен за тях начин, а не се смята за "трудова повинност". (забележка: Мисля, че думата "келеши" в името на тази тема не подхожда на сайта и форума - особено на подфорум с име педагогика ) Бележка на модератора Заглавието на темата е променено.

Поздравления за темата! Любовта е истинската същност на християнството - не грешката и наказанието... Всъщност никак не е трудно да се постигне, макар и да изглежда трудно. http://www.margaritta.dir.bg/2007/mai/05lubov.htm Ако се замисли човек над написаното по-горе, ключът към "с любов" е ...свободата. Как се постига свободата?