При всички положения не трябва да забравяме - въпреки разкопките и откритието на градовете, които споменава - че Илиадата е художествено произведение. че самият Омир е рапсод,т.е. съшивач на песни, раво означава глагола шия, че те са записани един век след него - 7в.- в Атина с образоателна нравоучителна цел в едно патриалхално общество, нямащо нищо общо с матриархалния 12в. когато се е състояла троянската война. 12в. бележи преход между матриархата и патриархата - Менелай изявява претенции за собственост върху съпругата си, Орест си позволява да убие майка си и бива оневинен от Аполон и Атина в съда Ареопаг, а Ериниите получават декоративна функция в него. Интересен е митът за свадбата на Пелей и Тетида - родители на Ахил, на която е подхвърлена ябълката на раздора, предизвикала троянската война, Елена не е знаела нищо за божествената конспирация, която предизвиква почервеняването на река Скамандър и въпреки това е единствената жена проявила воля за избор, когато векове наред след това представителките на пола са безгласна буква в династическите бракове осигуряващи мъжкия мир. Воля с размера на грях причинил сриването на един град до основи и смъртта на толкова много герои... Извън измислицата поводът няма значение, а причината е винаги алчността.