Отиди на
Форум "Наука"

Folypeelarks

Потребител
  • Брой отговори

    11
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Folypeelarks

  • Рожден ден 25.05.1993

Contact Methods

  • AIM
    slez---
  • Website URL
    http://

Folypeelarks's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

12

Репутация

  1. Семейство: Cactaceae (Кактусови) Безспорно Кактусите са едни от най - забележителните растения, срещащи се във флората по света. Тези толкова различни и необичайни представители винаги са били обект на интерес от страна на науката и любителите като манията по колекционирането им е винаги е съществувала. Тези необичайни растения са разпространени единствено в Америка като един единствен вид е пренесен в Африка, вероятно преди няколко хилади години, от мигриращите птици. Става въпрос за Rhipsalis baccifera. Това, че Кактусите са разпространени единствено в Новия Свят е едно от доказателствата, че са млади в еволюционно отношение. Семейството се появява за първи път преди около 35 млн. години през късният Палеоген, вероятно някъде из Северозападна Южна Америка. Именно по това време (между Еоцена и Олигоцена - деления на Палеогена) се появяват и първите ледени, антарктически покривки като се повишава сухостта на планетата ни. Кактусите членуват в разред Caryophyllales (Карамфилоподобни), където се намират техните роднини. Най - близките са семейство Portulacaceae (Портулакови), чиито по - популярни представители са Калдаръмчето и Тученицата. Portulaca grandiflora - Калдаръмче Представителят изолиран в Америка, който обособил семейство Кактусови е имал типичната структура за всяко Двусемеделно растение - стъбло, листа и типичната форма на развитие. Едно растение, наречено Pereskia (Переския), образуващо собствено подсемейство в Кактусовите - Pereskioideae (Перескиови) ни подсказва за това. Перескията представлява бодлив и висок храст, с оформени листа, който все пак е Кактус. Това растение е запазило типичната структура на предшественика на Кактусите и ни подсказва как вероятно е изглеждал. За съжаление количеството на фосили на Кактуси е съвсем малко, дори почи липсва и няма информацияу освен тази от Переския, за това как е изглеждал този прародител. През 1944 г. в щата Юта е открит един от малкото фосили на Кактуси. Установено е, че произтича още от зараждането на семейството - през Еоцена. Изчезналото растение получава името Eopuntia douglasii. Предполага се, че освен Перескията първите появили се Кактуси били подсемейството на Опунциите (Opuntioideae) и така наречените Мауениеви (Maihuenioideae), включващи само един род - Мауения (Maihuenia) с два вида примитивни (макар и не толкова колкото Переския) кактуси. Последното и най - младо подсемейство е Cactoideae, което изобразява класическия стереотипен образ за това, което разбираме под ''Кактус'' - бодливи, закръглени растения. Именно това подсемейство образува около 86 % от разнообразието на цялото семейство Кактусови. Pereskia grandiflora Ferocactus wislizeni Opuntia ficus - indica
  2. Растителен парадокс Понякога ни е странно да си представим растения, различни от тези които оформят типичната представа за това как изглеждат тези организми - корени, стъбло, листа, цвят..често луковица, грудка и др.Срещат се, обаче видове, които изглеждат дори гротескни в очите ни с тяхната необичайна морфологична структура.Такива са растенията от рода Dischidia (Дишидия), членуващи в семейство Apocynaceae (Олеандрови) и разпространени в тропичните зони на Индокитай.Растението най - близко до вече споменатото е познатото ни Восъче или наричано още Хоя (Hoya), често отглеждано като декоративно.Дишидията е развила много необичаен, еволюционен феномен. Тя е епифит (епифит - организъм, живеещ прикрепен към растение) и лиана, която оформя крайно необичайни листа.Освен нормални, растението произвежда такива, в които растат собствените му корени.Тези странни, фотосинтезиращи органи се развиват, когато крайните точки на листото спрат да растат, но централните продължават, така че да се оформи кухина.Впоследствие, в листата си Дишидията пуска да растат собствените и корени, прорасли от стъблото.В тези празнини се насъбират различни необходими вещества, трудно достъпни за растението в дадената среда.На всичкото отгоре за това растение е характерно още едно явление наречено мирмекофилия.Мирмекофилията представлява явление, при което даден организъм живее в симбиоза с мравки.Във въпросните странно оформени листа Дишидията отглежда въпросните насекоми, които я наторяват качествено с допълнителни вещества и могат често да и помогнат, отзовавайки се като нейни защитници.За съжаление това уникално растение е все още слабо изучено. Dischidia sp. Dischidia complex
  3. Всички знаем за случаите, в които животни често се правят едни на други - неотровни змии имитират други, които са отровни. Някои насекоми пък се преструват на мравки, за да се скрият сред тях или пък гъсеници оформят задни части наподобяващи глава на плашещо животно. Други пък се преструват на растения - Богомолки криещи се в цветовете на Орхидеите, Жаби в опадналия пожълтял листак и др. Но има още два случая, в които не животните са имитаторите. Първият от тях е тогава, когато растения се преструват на други растения. Видът Massonia depressa, член на семейство Hyacinthaceae (Зюмбюлеви) изиграва своята роля като подражава на друго растение, с което то няма никаква роднинска връзка. Въпросният далечен роднина на Зюмбюла образува цветове, с които имитира тези на предимно Африканският род Protea (Протея) и то по - специално на тези видове, които са опрашвани от дребни гризачи. Масонията иска да си осигури същият опрашител като Протеята, заради което тя просто и подражава. Оказва се, че Massonia depressa е първото открито Едносемеделно растение, което бива опрашвано от гризачи. Massonia depressa със своя опрашител. Друга ситуация е, когато Растения подражават на Животни. Несъмнено, едни от най - успешните имитатори в растителният свят са Орхидеите, а когато говорим за подражаване на животни, родът Ophrys (Офрис) е специалист в това. Тази Орхидея, за разлика от повечето тропични представители, расте в умерените ширини и средиземноморските райони. Среща се включително и в България. Офрисът включва огромно разнообразие от видове като всеки член се е специализирал в имитацията на женските на отделен вид насекомо - някои се преструват на пчели, други на оси, трети на бръмбари, а пък четвърти дори и на паяци. Мъжкото насекомо прави опит да копулира с цветчето на Орхидеята, но той е неуспешен и си тръгва със залепнали полинии (сакчета с прашец, характерни за Орхидеите), които пренася без да иска на друг цвят, тъй като прави същия опит с него. Процесът се нарича псевдокопулация. Офрисите произвеждат дори феромоните, които женските насекоми излъчват, и дори често цъфтят умишлено малко преди да е започнал брачният сезон, когато мъжките са в очакване. Ophrys apifera
  4. Семейство: Iridaceae (Ирисови / Перуникови) Семейство Ирисови, или наричани още Перуникови, e популярна група цветни растения, характерна с това, че представителите оформят специфични, мечовидни листа. Често е отглеждана с декоративни цели. Членовете се срещат по целия свят, с изключение на Антарктида. Групата се причислява към тези лилиоподобни представители, които имат доста древно минало и появата им съвпада с времената, когато Динозаврите правели последните си стъпки на Земята. Семейство Ирисови се появява за първи път през горната Креда, преди около 82 млн. години назад във времето. По това време въпросната растителна група се отделя от друго, не толкова популярно семейство, което е нейно сестринско. Става въпрос за семейство Doryanthaceae (Дориантеви), което включва само един род (Doryanthes - Дориантес) и единствено 2 вида, поставени в него. Тези сестрински представители са разпространени в Австралия, което ни подсказва за произхода на Перуниковите. А той е доста необичаен и включва единственото място в момента, където такива растения не се срещат. Родината на семейство Ирисови е някогашната Австралия - Антарктида, когато двата континента са имали връзка помежду си и сега замръзналата земя притежавала по - различни условия. С губенето на връзката между Австралия и Антарктида, семейството се установява на Австралия, където започва своя поход. В момента на Тасмания се среща най - древният представители на семейство Перуникови, който е сестрински на всички останали членове. Това е растението Изофисис, което е единствено в подсемейството си и включва само един вид - Isophysis tasmanica. Този представител се е отделил от всички останали преди около 66 млн. години, в края на Кредата и е единственият, който притежава горно - разположена семенна кутийка. Isophysis tasmanica Doryanthes palmeri Оказва се, че семейство Ирисови явно не са успели да се пригодят достатъчно към своята родина , тъй като тя е сравнително бедна на техни представители. За сметка на това пък, тези растения са успели да претърпят силна адаптивна радиация в други райони на света. Африка се оказва доста благоприятна за въпросната растителна група и в момента тя е едно от най - богатото на такива растения място. Подобни адаптивни радиации се осъществили навсякъде с представителите и това вероятно се е случило към края на Еоцена - преди около 35 млн. години. Тези растения са имали голям успех и причините за него често са търсени. Вероятно палеополиплоидност и отдавнашна хибридизация са били причините за това. Палеополиплоидноста представлява явление при, което организъм в своето еволюционно минало е имал хромозомен набор над диплоидния (тоест полиплоиден), но впоследствие се е завърнал към нормалното. Интересното е, че за място като Европа и други северни части това явление е много по - характерно (особено за родове като Crocus - Минзухар), макар там да няма чак такова разнообразие. В Африка например палеополиплоидността не е била често срещано явление, което всъщност е доста необичайно, тъй като именно там има огромно разнообразие от Ирисови. Причината за връщането към нормалният хромозомен набор вероятно е Робъртсоновата транслокация - явление, при което се осъществява особена редукция на хромозомите. Семейство Ирисови е характерно с голямата си генетична пластичност. Освен изброените, множество други необичайни явления са характерни за тяхното ДНК и промяната на Хромозомният им набор. Семейство Перуникови се смята за монофилна група, тоест тя включва предшественика, с вскички негови производни. Ixia viridiflora Gladiolus saundersii
  5. Една скрита особеност на Галапагоската флора.Галапагос винаги са били острови, впечатляващи със своето разнообразие на ендемични видове.Самият Дарвин останал очарован от уникалната флора на острова.Еволюционните процеси на Галапагос никога не спират и там се наблюдават интересни тенденции сред растенията. Интересно, но по - голямата част от цветните растения на островите оформят не разнообразни по цвят цветове, а предимно жълти или пък такива в негови отенъци.Интересeн е въпросът защо тази черта се е наложила на въпросното място.Отговорът идва от опрашителите.Галапагос е изключително беден от страна на пчелите и там се срещат единствено няколко представителя от рода Xylocopa - например Xylocopa darwinii и др.Оказва се, че след като растенията нямат голям избор на качествени опрашители каквито са пчелите на всички им се налага да оформят такива цветове каквито насекомите харесват.А въпросните безгръбначни вслучая на Галапагос предпочитат именно растения, които цъфтят в жълти цветове. Opuntia echios Lecocarpus darwinii
  6. Имай напредвид, обаче, че някои цитрусови растения като грейпфрутът могат да изгубят качествата си ако са отгледани от семена.Всъщност, това е малко вероятно да стане с помелото (Citrus grandis), освен ако не е специален сорт.Но каквото и да е - помелото си е помело.Все се яде. Подхранвай с железни и феро - сулфатни торове.Цитрусите обичат желязото.За почвата като структура иначе мисля, че няма големи претенции. Впрочем, ето нещо любопитно - Грейпфрутът (Citrus x paradisi) е кръстоска между помело и портокал (Citrus x sinensis), като самият портокал е кръстоска между помело и мандарина (Citrus reticulata).Грейпфрутът притежава едно много необичайно качество - често цъфти още на първата си година.Не знам дали това не е някаква случайност при хибридизирането, но е възможно тази черта да я е взел от Помелото.Това, което исках да кажа е, че не съм сигурен, но е възможно същото да важи и за него. Още нещо - когато стигнеш до големи дръвчета по време на цъфтеж ги изкарвай някъде на вън.Благодарение на конвергенцията на цитрусите с нашите дръвчета като черешите, вишните и др. пчелите обичат тези растения.Ако насекомите (дори и да не са пчелите) не ги опрашат едва ли дръвчетата ще вържат. Успех!
  7. Алоха, Фоли!

    Радвам се да те видя!

    Още един силно изявен биолог, влиза в агитката!!!

  8. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Понякога е трудно да очакваме, че растения, които изглеждат привидно обикновени и редовно намират място в нашият дом просто за декорация или единствено за промишлени нужди, имат бурна и древна история, изпълнена с неочаквани събития и огромно значение за биотата на планетата ни. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Семейство: Amaryllidaceae (Кокичеви) Семейство Кокичеви включва голямо разнообразие от цъфтящи, предимно луковични растения, които са разпространени на всички континенти с изключение на Антарктида. Връзката му с останалите семейства и родството между отделните представители в него от скоро са по - добре известни. Кокичевите за първи път се появяват в югозападна Африка, когато се осъществява разделянето на праконтинента Гондвана. Точното време, когато това се е случило не е известно, но е ясно, че това семейство е изникнало още през Кредата. Растителната група еволюира заедно с още едно семейство, което се смята за нейно сестринско - Agapanthaceae (Агапантусови), включващо един единствен род - Agapanthus (Агапантус). При появата на двете семейства се е осъществило разделението им от една обща майчина група, след която те се отделили едно от друго. Агапантусовите се отличават от Кокичевите по това, че не произвеждат т. нар. Сапонини - вещества, подобни на Стероидите. Преди, обаче да се обособи общата група на тези две семейства, от друга, по - ранна, в която тази майчина група е включена, се отделило още едно семейство, което се смята за сестринско и на Агапантусови, и на Кокичеви. Това е популярното семейство Alliaceae (Лукови). Луковите се отличават от другите въпросни две групи, по това, че са способни да произвеждат веществото - Алил метил сулфид (AMS / C4H8S). Agapanthus africanus Типично Африканските трибове са доказателство за тамошния произход на това популярно семейство цветни растения. Такива са типичните за въпросната флора Amaryllideae (Амарилови) и Haemantheae (Хемантови). Те се намират в първите клони на филогенетичното дърво на семейството. Техните членове се срещат предимно в Южна Африка, което означава, че там може да е имало адаптивна радиация в изминали времена. Причините за нея вероятно са били климатичните и геологичните промени на континента някъде около Неогена. Към края на Олигоцена в Африка се наблюдава повишаване на сухостта на въпросната част от стария свят, а също така и повдигане на континенталната маса. Тези явления са били гибелни за тамошната флора, но тази случка оказала селективен натиск върху отделни растителни групи, включващи представители от групата на геофитите. Кокичевите се оказали на точното място в точното време. Луковицата, толкова типична за семейството, била от голяма полза за тези растения, тъй като служела (и продължава да служи) като резервен орган са вода и различни вещества, които били от голяма полза на тези растения при повишената сушавост. Регионът Кейп се е оказал нещо като ''убежище'' на подобни представители каквито днес наблюдаваме в изобили в Южна Африка и оформят типичната флора и днес на континента. Тропичните представители не са в такова изобилие, но въпреки това наличието на такива членове на Кокичевите е доказателство, че те също имали успех. Подтриб Cliviinae (Кливиеви), членуващ в трибът на Хемантовите обхваща представители, които не оформят същински луковици, а ризоми. Освен това се срещат в залесените тропични зони на Африка. Там членува така наречената Clivia (Кливия), която е популярно декоративно растение. Amocharis coranica Clivia minata Както е ясно, обаче Африка не е единственият континент, на който тези растения се срещат. Тяхното разнообразие е най - малко в Австралия. Там се срещат общо 7 вида нетипични Кокичеви, представители на триб Calostemmateae (Калостемови). Те са разпределени в два рода - Calostemma (Калостема) и Proiphys (Пройфис). Тези растения са потекло на единственият представител, който бил изолиран на Австралия през изминалите геологични периоди, когато тя се отделила напълно от Западна Гондвана. Миграцията на Кокичеви към въпросният континент вероятно е устояла до затварянето на Долна Креда. Индия и Мадагаскар да са предоставяли коридор до затварянето на Горна Креда.Въпреки наличието на Кокичеви там изниква една голяма въпросителна - Защо на Австралия е успял да се изолира и установи само един единствен представител, който впоследствие претърпял малка радиация към тези два рода? Вероятно една от причинити е, че предоставения коридор не бил особено ''директен'' и качествен (особено за едно неподвижно растение) и континента не бил достатъчно достъпен. Crinum (Кринум) e единственият род, известен да притежава представители на Мадагаскар, докато Кокичевите в Индия са малко повече - отново Кринум и около 3 вида Pancratium (Панкрациум - негов по - известен представител в България е Пясъчната Лилия). Способността на Кринум да прекосява дълги разстояния е доказана, а Панкрациумът е можел да премине директно в Индия и от Евразия, и от Африка през Горната Креда или Ранният Еоцен. Calostemma luteum Сумаризирането на молекулярните данни сочи към африкански произход на семейството с последвало разпространение из останалите континенти. Миграцията към Европа и Азия не е бил особен проблем. Известно е, че и двата континента притежават доста видове Кокичеви като например класическият род Galanthus (Кокиче) или вече споменатият Панкрациум. Разпределението към Евразия започнало с появата на триб Lycorideae (Ликореви) като впоследствие се появили другите - Galantheae (Кокичеподобни), Narcisseae (Нарцисеви) и Pancratieae (Панкрациеви). Появява се още една, обаче по - голояма въпросителна - Как се е осъществила миграцията към Америка? Огромното разнообразието от тези растения в Южна Америка е доказателство, че изолираните там видове са намерили условия, които доста са им се харесали, поради което Кокичевите претърпяли втора масова адаптивна радиация в Новият Свят. Навлизането на представители от северна ширина би означавало, че след миграцията им южно от екватора би следвало да има масово измиране в северните части, поради последвалото заледяване там. Всички признаци сочат, че разпространението на тези растения е ставало от Южна към Северна Америка, но въпреки това все още не е напълно ясно как се е осъществило разпределението на видовете в Новият Свят. Narcissus poeticus Worsleya rayneri Снимките на растенията са показани според разпространението им.
  9. Един много интересен Ревен (Rheum) Rheum nobile Растението е планински представител, който се среащ в Хималаите.Под ''пухкавата, розова част'' се намират дребните зеленикави цветове на растението.
  10. Още от далечното минало растения като Лилиите (Liliaceae) са били разглеждани с голям интерес.И реално погледнато - те наистина са интересни.Името семейството си получава от един голям, класифициран в него род - А именно Lilium.Род Lilium е изключително разнообразен (В България, впрочем се срещат няколко вида..сещам се за Lilium rhodopeum и Lilium martagon).Той се е превърнал в любимец на градинарите от край време.Най - близкият до него род е необичайният Nomocharis.Лилиумът лроизхожда главно от умерените части на Азия и Европа.За разлика от роднините му, при неговата луковица липсва люспа.Видовете в рода представляват земни представители, любители на прохладният климат...дали? Оказва се, че в рода се среща един топлолюбив представител с наистина странно и необичайно поведение.През изминалата, 2006 г. в гъстите гори на Виeтнам се открива една екзотична и необичайна Лилия.Първоначално се приема за вида - Lilium arboricola, за който последни данни има през 1953.От тогава на сам не е виждана и била сметната за преоткрита.Да, обаче истината е доста по - различна.Оказва се, че това е съвсем нов вид растение, което получава името - Lilium eupetes.Lilium eupetes е доста различен от своите роднини.На първо място, той е епифит - расте прикрепен за дърветата, но НЕ паразитира от тях (пример за коменсиалистична връзка +0).Но това далеч не е единствената отличаваща го черта.Лилията си е същински пътещественик из тропичната гора.След прецъфтяването на луковицата растението образува и хвърля семената си.Нещата не приключват до тук.При него се наблюдава една характерна за някои видове Лилиуми черта - оформянето на дребни луковички по ръбовете на листата.Интересното обаче е, че след края на жизнения цикъл, стъблото се свива оформяйки пълен кръг покрит с такива дребни органи.В даден момент се освобождава и благодарение на гравитацията, вятъра и други фактори се търкулва на пътешествие из клоните на тропичната гора.Така изсъхналото стъбло постепенно разпределя потомците си надалеч.Това е изключително ефикасен метод и удобно еволюционно решение - Защо? Болшинството от цветните растения разчитат на един познат метод - те разпространяват наследствеността си чрез поколението си благодарение на насекомите, посредством полена.Понякога обаче тези дребните животни не могат да достигнат кой знае колко далечни места за да е генетичното разнообразие максимално.За това растението е приело интересен метод - поколението само се разпространява, ''търси'' партньори и оформя семена.Семената от своя страна не отиват на далеч, но когато отделното изникне и оформи възрастна луковица тя има шанса да ''избяга'' от мястото си, намирайки позиция, където се наблюдават потенциални партньори с различен генотип.Респективно, това и помага да разпространи своя собствен генетичен материал, комбинирайки го с този на максимално различен индивид от нейният вид. (само тези снимки изрових от едно pdf. ...) Lilium eupetes
  11. Nepenthes rajah Това е едно от най - големите хищни растения и също едно от най - едрите в рода Nepenthes.Интересното е, че не се храни само с насекоми, а обича и едри, тлъсти плъхове.Наскоро откриха подобен ви, който прие наименованието Nepenthes attenboroughii.Растението притежава близка характеристика и също не разчита само на насекоми за храна.Наречено е така в чест на Дейвид Атънбъро.Открито е 2007-а и е описано за първи път тази година (2009). Каната на представителите от рода Nepenthes, обаче не смила всичко в нея.Каната на растението обаче не смила всичко в нея. Интересното е, че Непентесът съдържа от така наречената инфауна (много дребни животни, които живеят вътре в дадена задължително течна среда).Въпросните организми дори са получили отделно наименование - непентобионти.Тези взаимоотношения обаче все още са доста слабо изучени и не са много ясни.Връзката между инфауната, която живее в каната и самото растение е доста изгодна.Според повечето теории организмите в съда на хищното растение спомагат за убиването на плячката, получавайки част от нея и също така оставят допълнителен, неорганичен тор с екскрементите си.Освен това защитават Непентеса от различни растителноядни насекоми като например гъсеници, които нападат листата, които не са с форма на капан.От своя страна то предоставя идеален дом, храна и защита от хищници, които не биха влезли, защото рискуват да се удавят.Непентобионтите са най - често ларвите на комара, някои доста ниски в еволюционната скала плаващи организми, паяци и крабове.Всъщност, крабът, който е популярен с тази своя черта е Geosesarma malayanum. Geosesarma malayanum
  12. --- Семейство: Orchidaceae (Орхидеи, Салепови) Орхидеите са най - голямото семейство цветни растения, което може би е едно и от най - успешните.Те са изключително разнообразни и се срещат на всички познати континенти като изключим замръзналата Антарктида.Орхидеите са се появили малко по - късно след появата на цялата група цветни растения - в горната Креда и още тогава са започнали да придобиват своето уникално устройство. На този етап Орхидеите са разделени на 5 подсемейства: - Apostasioideae - Най - примитивните Орхидеи.Подсемейството включва само два рода, които се смятат за предшественици на цялата останала група. (Стаминоди - Newidea - 0, Apostasia - 1) - Cypripedioideae - Всеизвестните Венерини пантофки, които са също от по - примитивните поради специфичното им устройство. (Стаминоди - 1) - Vanilloideae - Първата група, която е придобила някои от по - специфичните черти на семейството, но също така спада към първичните Орхидеи. (Стаминоди - 2) - Orchidoideae - Включва най - висшите Орхидеи, много от които са разпространени в умерените пояси. (Стаминоди - 2) - Epidendroideae - Най - голямото подсемейство, което е разпространено предимно в тропичните части и заедно с Orchidoideae най - висшето. (Стаминоди - 2) По последни данни се смята, че е възможно Орхидеите да са съществували още към края на ерата на Динозаврите.Интересен е фактът, че е намерена примитивна пчела от Милоцена - Proplebeia dominicana, затворена в кехлибар, носеща полен от вече изчезнала Орхидея - Meliorchis caribea. Орхидеената структура е много интересна, особено ако говорим за цвета на тази група растения.Той се е развил по изключително особен и доста сложен начин от листчетата му до малките поленови зрънца. Цветът на Орхидеите е изграден от 3 венчелистчета (-1-) и 3 чашелистчета (-2-).В голяма част от случаите обаче чашелистчетата не се различават особено и също играят необходимата роля в привличането на опрашвачите.При всички Орхидеите обаче има една много важна черта.При тях се наблюдава така наречената резупинация.Това означава, че най - горното венчелистче (-3-) в хода на еволюцията се е завъртяло на 180 градуса, заедно с яйчника, тоест семенната кутиика, където узряват семената.По този начин то е слезло долу, където е по - видимо за опрашвачите и се е развило в прекрасна платформа за тях, наричана устна или лабелум (labellum) (-3-).Друга специфика е сзвързана с това, че при останалите цветни растения по - малките части като тичинките или стълбчето са свободно отделени една от друга и са ясно обособени.При Орхидеите обаче всички те са слети в един цялостен репродуктивен орган наречен колона (gynandrium) (-4-). Въпросните по - малки части обаче са разположени малко по - особено при първите две подсемейства.Цялото семейство е характеризирано с 3 тичинки.При родът Neuwiedia от подсем. Apostasioideae всички те са фертилни, доколкото при другият род - Apostasia и цялото подсем. Cypripedioideae има само две такива.При другите три подсемейства фертилната тичинка е само една.Всички тичинки, които са стерилни са редуцирани към така наречените Стаминоди.При пантофките фертилната тичинка е централната - тя е обградена от два стаминода, а близалцето се намира под тях.Това е свързано с особеният начин на опрашване.Насекомото попада в капана на растението - пантофката и единственият изход е зад цвета.Минава покрай близалцето и оставя вече взетият полен, след което взима новият от двете фертилни тичинки.Стаминодът на пантофките е едър и обгражда всички останали части. При Vanilloideae, Orchidoideae и Epidendroideae се наблюдава вече ясно изразената колона и устройството е сходно.Колоната е сложен орган.Нейната еволюция е започнала от момента, в който дръжките на двете странични тичинки са започнали да срастват заедно със стълбчето на плодника, преминавайки към стаминоди.Това е оформило 'очертанията' на бъдещата репродуктивна структурка.Прашникът на фертилната, централна тичинка е израсъл точно над и малко по - напред от близалцето.Между активните прашник и близалце израсла малка мембрана (rostellum), която да предотвратява самоопрашване.Това благоприятствало близалцето да бъде като затворено от всякъде и да се развие подобно на малка ямичка.Подобно нещо се случило и с прашникът на фертилната тичинка, който също се оформил като вдлъбнатинка.Срещу него се появила прашникова капсула, която да защитава прашецът, който също се модифицирал много добре.Орхидеите всъщност пакетират полена си в така наречените полинии (pollinia).Тази еволюционна промяна е била доведена вероятно от факта, че насекомите доста трудно опрашват Орхидеите.По този начин на 'пакетиране' се доставя повече сигурно количество от мъжките полови клетки до цветът подложен на опрашване.Една полиния е изградена от три части - същинската маса от прашец; малка нишка, която я държи и лепкава част в края, залепваща полинията за тялото на опрашвачите. 5. - фертилният прашник, покрит с прашниковото капаче, под което се намират полиниите. 6. - орхидееното близалце. Ясно се вижда цялата полиния (вляво) и прашниковото капаче (вдясно) на популярна Орхидея Phalaenopsis. Разбира се при всички цветове има някои отделни особености, породени от разнообразните опрашвачи.Например Орхидеята Coryanthes е развила своята устна като кана пълна с течност, която хваща в капан опрашвачите (въпреки това взаимодействието е положително, тъй като пчелите събират нужни феромони и аромати, за да привлечат женските от своя вид).При други Орхидеи пък резупинацията е вторично загубена.При някои има пълно сливане на цветните листчета, при други частично.При едни те са напълно загубени, при други може да са оформили съцветие. Характерна черта за Орхидеите е, че те са изкусни измамници.По - голямата част от семейството въобще не дава награда на своите опрашвачи, а ги подлъгва с цвета си рекламирайки всъщност несъществуващият нектар.Разбира се, не при всички е така.Някои от Орхидеите са развили така наречената шпора, в дъното на, която има точно от тази сладка течност.Дори такова е растението, което има най - дългата шпора - всеизвестната Дарвинова Орхидея от Мадагаскар (Angraecum sesquipedale), симбионт с молеца Xanthopan morganii praedicta.Други пък дават други награди - необходими феромони и т.н. По начин на растеж Орхидеите се делят на два вида - Моноподиални и Симоподиални. Моноподиалните Орхидеи растат от една единствена точка, много често до края на живота си.Всички листа, които се натрупват идват от нея.В случай, че тя загине за растението има два варианта - или ще формира нова такава в основата на старата или просто ще загине.Пример за такива Орхидеи са Phalaenopsis, Vanda и др. Симоподиалните Орхидеи имат повече алтернативи.Те обикновено имат видоизменено стъбло, съхраняващо хран. вещества.При орхидеите то се нарича най - често псевдобулба.Ежегодно от една такава израстват 1 или повече стъбла, които цъфтят и впоследствие я заменят.Такива Орхидеи са Paphinia, Orchis, Cymbidium и др. Множество, дори болшинството от Орхидеите са епифити - живеят по клоните на дърветата, но само се прикрепват върху тях без да паразитират.Пример за коменсиализъм.Има такива, които дори са загубили листата си и фотосинтезират с корените.Някои са литофити - живеят върху камъни, а пък други микохетеротрофи - паразитизират върху гъби и въобще не фотосинтезират.Някои пък са обикновени земни представители (предимно тези в умерените пояси).Всеизвестно е, че много от Орхидеите живеят в така наречената симбиоза с гъби, наречена микорхиза, която при орхидеите се нарича Орхидеена микорхиза.Тази тенденция е разпространена в зимоустойчивите орхидеи от умереният пояс или тези, в ниските етажи на тропичните гори, до които не достига достатъчно светлина за фотосинтеза и от части разчитат на своят партньор.Интересен факт е обаче, че абсолютно всички Орхидеи в началото на своя жизнен цикъл са микорхизни - живеят в тази симбиоза.Тук нещата се връщат още при цветовете. След като прецъфти и семената започват да зреят, за разлика от останалите цъфтящи растения Орхидеята въобще не запасява своите семена с хранителни вещества.При тях изцяло липсва необходимият ендосперм.Орхидеите изцяло разчитат на факта след като семето узрее и бъде пуснато по пътя си да срещне един от видовете гъби, които се срещат по целия свият и са част от симбиозата.Щом малката семка срещне гъбата тя започва моментално да и осигурява необходимите захари, преди растението да може само да си ги произвежда.Вслучай, че семката не срещне симбионтът бъдещото растение задължително е обречено на гибел.Именно заради това Орхидеите са достигнали до някои важни еволюционни решения: - поленът се пакетира - цветовете на някои видове стоят фертилни с месеци, за да срещнат опрашвач. - семената са миниатюрни, крехки и най - важното: достигат милиони. Те изцяло разчитат на количеството.Едва само някои от тях успяват да срещнат партньор и да се развият във възрастни индивиди.Преди да започнат да живеят самостоятелно Орхидеените семена се оформят като протокорми - малки зелени купчинки от клетки, които впоследствие се развиват като възрастни индивиди. Уголемена версия на Орхидеено семе, вижда се зародиша и крехката обвивка: Орхидеената капсула, отваря се като се разпуква силно и семената хвръкват навсякъде: Протокорени: Изкуствено размножаване на Орхидеи от семена се осъществява само в лабораторни условия.Прави се органична смес включваща...доматено пюре или друг скашкан плод (банан, кайсия и т.н.), които осигуряват органичните нужди на малките Орхидеи в отсъствие на гъбата, така нареченият агар - агар и някои други необходими компоненти.В домашни условия това е изключително трудно за постигане.В Органичният субстрат на семената не бива да достига нищо и никаква плесен.Това моментално ги унищожава.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...