П. Теодосиев

Целия материал: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/02/20/2246122_edno_izdanie_v_1000_knigi_ili_kak_wikipedia_shte_se/?ref=miniurl

Според мен това "упражнение" е напълно излишно. Тези пари могат да се дадат за толкова много различни неща спомагащи дори самата Уикипедия. Да се преведат повече материали на различни езици, да се подобни въобще разпространението на обективна информация, да се дадат стипендии на млади ученици и студенти, които показват качества, но нямат финанси и т.н. и т.н....

Британският съвет обяви началото на 8-мото издание на конкурса “Лаборатория за слава”, известен като ФЕЙМЛАБ.

По време на това уникално състезание млади учени трябва в 3 минути да представят завладяващо, разбираемо и достоверно различни научни теми. Вече са обявени датите на два предварителни кастинга – на 1 март в София и на 15 март в Пловдив. Националният победител ще пътува до Великобритания, където ще се бори за титлата “комуникатор на науката 2014″.

http://bnt.bg/news/n...riya-za-slava-2

Повече в новия брой:

Повече за FameLab!

http://issuu.com/bgn...cs/bgnauka64/17

Повече за FameLab!

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka64/17

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

http://image.nauka.b...g-science64.pdf

Британският съвет обяви началото на 8-мото издание на конкурса “Лаборатория за слава”, известен като ФЕЙМЛАБ.

По време на това уникално състезание млади учени трябва в 3 минути да представят завладяващо, разбираемо и достоверно различни научни теми. Вече са обявени датите на два предварителни кастинга – на 1 март в София и на 15 март в Пловдив. Националният победител ще пътува до Великобритания, където ще се бори за титлата “комуникатор на науката 2014″.

http://bnt.bg/news/nauka-i-tehnologii/laboratoriya-za-slava-2

Новият 64-ви брой на сп. "Българска Наука" вече е готов.

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

http://image.nauka.b...g-science64.pdf

Чети онлайн:

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka64

Вече са пуснати и двата броя, като могат да се видят и без да се теглят.

- http://issuu.com/bgn...cience_readme_1

- http://issuu.com/bgn...cience_readme_2

Брой 1 от специалните броя, които издадохме по проекта "Прочети ми"

http://issuu.com/bgnauka/docs/bg-science_readme_1

BG-Science_readme_1.pdf

ВРАНИТЕ

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/46

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

http://image.nauka.b...g-science63.pdf

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/21

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

http://image.nauka.b...g-science63.pdf

http://www.youtube.com/watch?v=wOWnTNQs6BY

1. Моля, представете се...

Казвам се Владимир Божилов и съм докторант по астрофизика и астрономия към Физически Факултет на СУ, като съвсем скоро ми предстои предзащита на дисертационния труд. Освен това съм научен редактор в сп. ВВС ЗНАНИЕ.

2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Мой ръководител като докторант в катедра Астрономия на Физически Факултет на СУ е доц. д-р Евгени Овчаров. Заедно с него участваме в международни кампании по изследване на далечните ядра на активни галактики – т.нар. квазари и блазари. Освен това, заедно с нашия екип, успяхме да задействаме и вече имаме успешни наблюдения и научни резултати от изследвания от Студентската астрономическа обсерватория – Плана, която на практика отвори очите на София към Космоса.

Цялото интервю в брой 63 на сп. "Българска Наука" http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/12

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

http://image.nauka.b...g-science63.pdf

Прожекция в Карлово на 28-ми Януари 2014 г. от 18:30 ч. в Културния дом - Камерна зала

Филмът беше показан в София, Бургас, Стара Загора, Разлог, Ботевград и Пловдив

Повече информация:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15247

Как социалните мрежи промениха изцяло общуването?

През последните 13 години социалните мрежи набраха популярност и се превърнаха от он-лайн сайт за споделяне на информация с приятели до начин на живот и основен канал за комуникация между хората. Според проучване на Ipsos Open Thinking Exchange (OTX) от началото на 2013 година близо 60% от хората, които имат достъп до интернет в света, имат профил в поне една социална мрежа и прекарват повече от 3 часа на ден в мрежите. Това са близо 13% от денонощието ни.

Прехвърлянето на живота във виртуалното пространство логично води след себе си до цялостна промяна на начина ни на общуване, насочено към улесняване на комуникацията и увеличаване на изпращания поток информация и разширяване на неговата аудитория.

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/138

Танковете на Нейно Величество

Автор: Николай Драгостинов.

Центурион

1. Раждането на "Центурион"

През 1943 година британският генерален щаб издава спецификация за разработка на танк, който трябва да бъде достоен за борба срещу германските бронирани зверове. Дебелината на челната броня е предвидена да бъде не по-малко от 125 милиметра и способна да издържи попадение на 88 милиметровия снаряд на тигровите оръдия, а дъното на корпуса трябва да намалява поразяващото действие на противотанковите мини. По отношение на двигателя е предписан бензиновия мотор “Метеор” – танков вариант на авиационния двигател "Мерлин" на "Ролс-Ройс", с който е снабден легендарният "Спидфаиър". Оръдието е длъжно да причинява фатални поражения върху тигрите – нещо, с което британските танкове към момента не са могли да се похвалят. Максималната маса на машината е определена да бъде 40 тона. Но четири месеца след началото на разработката по проекта (получил кодово названия А41), конструкторите достигат до извода че указанията за бронезащита и максимална маса в своята съвкупност са неизпълними. Генералният щаб взема в предвид изложените от тях аргументи и установява нова граница – 60 тона максимум. Окончателната спецификация е одобрена през февруари 1944г. и проектът получава зелена светлина. През май същата година е готов първият макет, веднага след което макетната комисия на генералния щаб поръчва още 20 образеца.

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/90

Условия за публикация в списание „Българска наука”

1. Статията да се изпрати от самия автор на следния имейл – admin@nauka.bg
2. Препоръчително е статията да не надвишава 15 стр. - Word формат.
3. Изображенията не са задължителни, но е желателно текстът да е подкрепен със снимки или таблици и диаграми.
4. Всяко изображение се предоставя отделно от текста.
5. Всяко изображение трябва да има текст към него и да е описано къде трябва да се постави. Ако не е описано конкретно място за определено изображение, то ще бъде разположено някъде в рамките на текста - по преценка на дизайнера на списанието.
6. Бележките под линия не са препоръчителни. Може в края на текста да има пояснения, ако се налага тяхното наличие.

При изпратен текст екипът на БГ Наука решава дали ще го сложи в сайта www.nauka.bg или в списание “Българска Наука”.

Всеки материал подлежи на проверка от специалист в областта.

Всичко, публикувано в списание „Българска наука”, се публикува и в сайта www.nauka.bg.

Тук може да видите всички броеве и да прецените - http://nauka.bg/bgnauka

При възникнали въпроси пишете на имейла или тук - в самата тема.

Целия материал в 62-ри брой -http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/19
или
http://eusp.nauka.bg/

РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА

Европейски ученически парламент (EUSP) 2014
http://eusp.nauka.bg/

Проф. дмн Николай К. Витанов - интервю

1. Моля, представете се...

Николай Колев Витанов, 48 години, професор по математика (избиран по системата на ВАК), заместник-директор на Института по механика на БАН.

2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представител съм на Българската академия на науките. Никога не съм се срамувал от това, дори по времето, когато „представители на прогресивната общественост“ ме наричаха в лицето феодален старец заради откритата ми критика към действията на Симеон Дянков и към политиката на съсипване на българската наука. Да, аз съм един „феодален старец“ на 48 години от Института по механика на БАН. Институтът се занимава с изследвания в областта на механиката на флуидите, механиката на деформируемото твърдо тяло, механични свойства на полимери, роботи биомеханика и математическо моделиране в областта на механиката. Напоследък в института се правят изследвания и в областта на динамиката на икономически и социални системи.

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/12

На 17 април в пощата на Математически анали, един от най-добрите журнали в сферата, пристига документ. Написан от математик почти непознат на експертите в полето – 50 и нещо годишен лектор от университета на Ню Хемпшир на име Итанг Джанг – документът претендирал за постигането на голям напредък в разбирането на един от най-старите проблеми в математиката – хипотезата за прости числа близнаци.

Редакторите на изтъкнати математически журнали са свикнали с получаването на грандиозни твърдения от неизвестни автори, но тази претенция се различавала от останалите. Написана с кристална яснота и пълно разбиране на проблема и неговото настоящо състояние, изследването се доказвало като сериозно и редакторите на Аналите решили да му дадат бърз старт.

Само три седмици по-късно - период, който може да бъде приет като едно премигване, в сравнение с обичайното темпо на развитие при математическите журнали – Джанг получил доклада на рецензента си.

От брой 56

Целия материал: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0

1. Христос на абатство San Fruttuoso, Италия

2. Колманскоп в пустинята Намиб

3. Изоставени къщи в Югозападна Флорида

4. Останките на SS Ayrfield в Homebush Bay, Австралия

5. Изоставен Увеселителен парк извън Пекин, Китай

6. Риболовна хижа на брега на езеро, Германия

7. Остров в залива Чесапийк, Холандия

8. Пътят Кери пешеходна зона между Снийм и Кенмеър, Ирландия

9. Припят, Украйна

10. Манастир от 15-ти век в Шварцвалд, Германия

11. Kalavantin Durg близо до Панвел, Мумбаи, Индия

12. Останките на Пегас (ракета-носител) в Макмърдо Саунд, Антарктика

13. Ангкор Ват в Камбоджа

14. Морските крепости Маунсел, построени за защита на Англия по време на Втората Световна Война, Англия

15. Замъкът Боудиъм посторн през 1385 г. в Източен Съсекс, Англия

16. Честохова, Полша изоставено влаково депо

17. Потъналата яхта в Антарктида

18. Изоставена дестилерия в Барбадос

19. Залата Hafodunos в град Llangernyw, Северен Уелс

20. Бобслей писта, Зимните олимпийски игри през 1984 г., Сараево

21. Крако, Италия

22. Руски военен завод за ракети

23. Изоставена мелница от 1866 година в Соренто, Италия

24. Охладителната кула на изоставена електроцентрала

25. Дом-паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлудж, България

26. Изоставения град на Keelung, Тайван

27. Театърът Lawndale в Чикаго

28. Северен Брадър остров близо до Ню Йорк Сити, Ню Йорк

29. Изоставена точилница (Blade Mill), Франция

30. Хотел дел Салто, Колумбия

31. Асунсион, Парагвай

32. Тунела на любовта, Украйна

33. Увеселителен парк (Nara Dreamlan), Япония

За управлението и науката

Разсъждения и съвети получени в приятелски разговор с Мотли глупака

проф. дмн Николай К. Витанов

Институт по механика на БАН

Зрелища, „експерти” и малко хубава бира

Големите учени и хора, при които учих занаята в Германия винаги са ме учили да гледам с интерес и любопитство на ставащото покрай мен. Защото без това няма как да стана добър изследовател. Като човек, прекарал доста време в Дрезден и редовно посещаващ Белгия, съм се научил да ценя и хубавата светла (и тъмна) немска, белгийска и чешка бира. Та ето днес, 12 февруари, се прибрах в къщи, отворих си една кутийка Будвайзер и се позагледах в телевизора. Там имаше пресконференция на министъра на образованието и на министър-председателя и министър председателят по едно време каза нещо за търсене на безапелационни личности и големи специалисти, дето можели да решат споровете в българската наука. Рекох си, че човекът не търси мене, аз съм един немощен феодален старец на 47 години, един нищо и никакъв професор, дето се занимава и с математически методи в управлението на науката и пише глави от западни книги по тези методи. Откъдето следва, че нищо не знам за управлението на българската наука, ако и да съм заместник-директор на един институт. Продължих самокритиката и си помислих, че като не пия Каменица, а Будвайзер, съм още по-непригоден, щото май не разбирам и от бира, пък и ако ме накарате да избирам между хубава бира и управление и аз май ще направя както би направил Швейк (виж също фиг. 1). И най-накрая, що да ме търси мене човека - аз съм неокейнсианец, ваша милост, и като така съм съвсем непригоден, щото не дай си боже да се усили влиянието ми, току виж неолибералната система, натрапена за управление на българската наука, взела, та се катурнала. Е, щом съм толкова непригоден, рекох си, защо пък и да не излея в тази статия некадърността си, та да създам един прекрасен фон, на който ярко да блестят слънцата и звездите на българската управленска практика. Още повече, че от някое време си мислех да го направя. Речено, сторено. Игнатов вече не беше министър, но другите си бяха още по местата и интересните събития тепърва предстояха. И така, седнах пред компютъра и зачаках да ми дойде вдъхновението.

Фигура 1. Ако трябва да избирате между това да оправяте управленски бъркоч в България или да изпиете една бира – винаги избирайте бирата. Така сигурно печелите.

Цялата статия - http://nauka.bg/a/%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Северен елен не само за Коледа

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/46

Субарктически и арктически елен, наречен северен в Европа и карибу в Северна Америка е световно популярен от приказката за дядо Коледа и теглената от елени негова шейна. Името rein /deer/ на викингски хрейн hreinn, която пък идва от протогермански храйназ hrainaz и прото - индоевропейски кройнос kroinos;, което означава рогато животно. При уралските езици - сами - поатцу poatsu , боатцу boazu,,боатсой boatsoj ; марийски - пуцъ pučə и удмурт - путцей pudžej ; Финското поро poro . В Рурсия северните народи го наричат сокжой. Името карибу caribou , от френски , произлязла от думата халибу qalipu, която на микмакски означава снежен копач, поради това, че карибуто разкопава снега, за да намери лишеи за храна. Както и да се наричат всички те са един вид - Rangifer tarandus. Вида има няколко подвида, съществуващи до днес, които са разнообразни по морфологични форми. Разделянето на групи на тези подвидове се основава или на географски райони: Северно американски и Евразийски подвидове; или на екологични групи: високо островни арктически, тундрови и горски.

Хапчета знание всеки ден

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/16

Пускат филм за първия концентрационен лагер в Европа

/КРОСС/ Утре, 18 декември 2013 г., (сряда), от 18.00 ч., на ул. „Пиротска"№5 , ет. 2 в столицата, (Изложбена зала на Македонския културен дом), е премиерата на „Концлагерът Трикери". Входът е свободен за всеки, който се интересува от история и чрез един уникален филм иска да научи истината за Трикери - първият концлагер в Европа.

Филмът е финансиран от „Фондация ВМРО", ВМРО - Бургас и ВМРО - Стара Загора, а негов автор е областният председател на Организацията в Бургас Георги Дракалиев. Съдбата му е неразривно свързана с кошмарния епизод в българската история, тъй като е потомък на заточеник от Трикери.

Преди сто години островът става първият в историята на Европа концлагер. Той е създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни преди 100 години. На Трикери в нечовешки условия живеят пленени в хода на междусъюзническата война български офицери и войници. Между осем и дванайсет хиляди солунски българи и български военопленици са натоварени на кораби и избиването им започва още в Солунския залив. Те биват давени за удоволствие на „съюзника", а после изоставени на безводния остров с минимални или никакви дажби на вода и храна.

През месец юни 2013 г. се навършиха точно 100 години от началото на трагичната за България Междусъюзническа война. Сред тази национална катастрофа и многото лични и масови трагедии, причинени от гръцките и сръбски погроми, историята на първия концлагер в Европа остава напълно забравена за поколенията. Георги Дракалиев връща и преразказва отново истината за Трикери чрез филма си.

- http://www.cross.bg/trikeri-evropa-kontzlager-1387560.html?fb_action_ids=10201906509042679&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B1440127936200758%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D#axzz2njtl8s2K