П. Теодосиев

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science30.pdf - За кризата на Софийския университет - Видео Наука Новини - Портативно лазерно устройство може да открие ранни симптоми на заболявания - Промяната в климата намалява птиците. - Мексико е най-големият потребител на бутилирана вода в Света. - Русия започва космически туризъм през 2013 г. - Колайдерът прескочи известни закони на физиката - Птиците виждат слънцето синьо - Културни новини Биология - Бозайниците през Палеоцен - Гнездо на синигери в електрически стълб - Соколи - Дървета и храсти в нашите паркове и градини История - Ще изплува ли образът на Одисей от морето на легендите? - „... Варна близо до Одесос...” - Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа - Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. ) Хуманитаристика - Преекспониране на сюжетната рамка на филма „Антихрист”на Ларс Фон Триер - Субкултурите като виртуални общности Астрономия - Откъс от книгата „Космическа колонизация - неосъществената мечта“ - Текущи резултати от разработката на числени реализации по изчислителна флуидна динамика в институт за космически изследвания – БАН Физика - Лост, проводник в магнитно поле и покрит магнитен поток Технологии - Опит за летене - История на подводницата в хронологичен ред 1580 - 1869 г. - Пистолети - ЖОЗЕФ МОНГОЛФИЕ Изтегли новия брой!!!

Специален супер бърз Mercedes-Benz от 1955 г. и транспортиращ автомобил, построени от тестващият отдел на Мерцес

Лекцията на Кен Рибинсон за това как училището убива креативното мислене и мотивацията в учениците може да промени мисленето ви. Много е важно какво учат децата, как го учат и какъв стимул имат те. За мен най-важната стъпка е свободата на мисленето в създаването и променянето на самото знание, изкуство и въобще на мисленето. Вижте видеото:

Не ви ли се иска когато сте в книжарница и гледате дадена книга да потърсите в интернет коментари за нея - веднага; когато сте в супермаркета да видите какви коментари има за дадения продукт, който бихте си купили...или просто цялата информация в интернет да е с вас? Вече е възможно! Виж видеото: (има български субтитри във видеото - само трябва да ги изберете) <object width="446" height="326"><param name="movie" value="http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf"></param><param'>http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf"></param><param name="allowFullScreen" value="true" /><param name="allowScriptAccess" value="always"/><param name="wmode" value="transparent"></param><param name="bgColor" value="#ffffff"></param> <param name="flashvars" value="vu=http://video.ted.com/talks/dynamic/PattieMaes_2009-medium.flv&su=http://images.ted.com/images/ted/tedindex/embed-posters/PattieMaes-2009.embed_thumbnail.jpg&vw=432&vh=240&ap=0&ti=481&introDuration=15330&adDuration=4000&postAdDuration=830&adKeys=talk=pattie_maes_demos_the_sixth_sense;year=2009;theme=what_s_next_in_tech;event=TED2009;&preAdTag=tconf.ted/embed;tile=1;sz=512x288;" /><embed src="http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf" pluginspace="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" bgColor="#ffffff" width="446" height="326" allowFullScreen="true" allowScriptAccess="always" flashvars="vu=http://video.ted.com/talks/dynamic/PattieMaes_2009-medium.flv&su=http://images.ted.com/images/ted/tedindex/embed-posters/PattieMaes-2009.embed_thumbnail.jpg&vw=432&vh=240&ap=0&ti=481&introDuration=15330&adDuration=4000&postAdDuration=830&adKeys=talk=pattie_maes_demos_the_sixth_sense;year=2009;theme=what_s_next_in_tech;event=TED2009;"></embed></object>

Наследника и на мен ми е любима Виж - "Морският вълк" на Джек Лондон..много ме впечатли когато я четох... Шерлок Холмс ако не си го чел..."Името на розата" - задължителна книга

ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС

Май е време за обща форумна среща - и без това академичната година започна И за да не е спам: Бих искал да се видя с Буда, Конфуций и Сократ - няма да е толкова трудно и тримата са живели горе-долу по едно и също време, сам трябва да се върна около 2500 г. назад :D

Има за Марс - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10019 За спътници на Юпитер няма, но има за самия Юпитер, което ми се стори прекалено налудничево и не го сложих, но ако държиш и него ще пусна Относно Меркурий...прекалено големи надежди са имали хората преди 20-30 г. за космическите технологии, но явно трудностите са прекалено големи и доста по-скъпи. Надявам се след 50 г. реално да имаме много повече не само познания, но и технологията, която ще ни позволи реално да преценим кое е възможно и кое си струва

Вероятно е предвидено за тогава, когато технологично разходите ще са минимални за осъществяване на това. Макар че аз съм обеден, не от Конго ще идва водата, а най-вероятно от някъде другаде, но знае ли човек....може това никога да не стане

Интересен въпрос...не знам защо си мислех, че имаме в сайта информация по въпроса, но явно съм се бъркал. Единственото което намерих е: http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11212 http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12432 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7105 Т.е. щом се появява по корабите толкова отдавна, явно съществува от доста рано, ще потърся повече..но, ако някои знае - да нашие

ГРАДИНАТА САХАРА Не, това не е грешка! Защото първата и най-жизненоважна задача на потомците ни от XXI век при благоустрояването на Земята несъмнено ще бъде ликвидирането на мъртвите територии, на пустините и особено на онези области, където слънцето грее щедро и за превръщането им в градини остава да се добави само вода. А най-грандиозната задача, с която ще трябва да се заемат нашите внуци, е пустинята Сахара. Тя заема около една четвърт от Африка. Най-дълга е в средната си част — 5700 км, а от север на юг се простира на около 2000 км. Според различни критерии общата повърхност на Сахара се оценява между 6 и 8 милиона км2. Представете си 70 страни като нашата родина, но целите в мъртви пясъци и камъни, сред които водят жалко съществуване едва три милиона души. А сега да надзърнем в XXI век и да си представим същата тази територия изцяло покрита с пищна растителност, с гори и пасища, с цветущи градини, на която могат свободно да живеят поне един милиард души. Нефтените, газовите и въглищните залежи, изкопаемите останки на животни и растения недвусмислено говорят, че преди милиони години тази територия е имала богата флора и фауна. Задачата на човечеството е да възстанови великолепието на Сахара. Как може да стане това? Нужно е само едно — вода! А вода има в изобилие. На запад и частично на юг се намира Атлантическият океан, на север е Средиземно море, а на изток — Червено море. Под самата пустиня на различни дълбочини се разкриват нови и нови находища на вода. Изглежда, че това, което липсва на повърхността на Сахара, е богато застъпено в недрата й. Свръх-мощни помпи могат да докарат неограничени количества океанска или подземна вода — още един красноречив пример какво може да ни даде термоядрената изобилна енергия. Но има още една възможност и на нея заслужава да се спрем по-подробно: не особено далеч от пустинята, на юг, има вода в предостатъчно количество, и то не солена, а речна, сладка. От тропическите гори на Централна Африка изтича огромната река Конго и излива годишно 1260 км3 сладка вода в Атлантическия океан. Дебитът й е по-голям от този на Об, Енисей, Волга и Днепър, взети заедно. Представете си това количество вода, разпределено равномерно в шест реки като Дунав (годишен дебит 203 км3), да напоява Сахара! Но освен че количеството на водата е достатъчно, има още едно обстоятелство, което улеснява този проект: централната част на басейна на Конго представлява обширна падина, дълбока 340 м, и все пак дъното й се намира на 300 м над равнището на океана — височина, достатъчна, за да потекат водите в желаната посока. Някога през кредата (последния период на мезозойската ера) реките от басейна на Конго са образували голямо вътрешно море. Преди около сто милиона години реката е потекла към Атлантическия океан в резултат на някакъв геологически катаклизъм. Сега в този район водата и влагата са истинско бедствие. Да, докато в Централна Африка изобилието на вода е истинска напаст, по на север нейната липса прави живота невъзможен. Осъществяването на тази идея, прехвърлянето на водите на река Конго в Сахара, обаче е много трудно. Първата пречка е, че Конго е огромна река, почти по цялото й течение единият й бряг не се вижда от другия, а на места тя е 25 км широка. Но и тя си има своето тясно място. Средният й басейн е ограден от високи планини и там, където реката някога е пробила планинска стена, само 1700 м делят двата скалисти бряга на пролома. Именно тук трябва да се построи язовирна стена, която «да запуши» течението на Конго на запад. Със сегашните строителни средства това едва ли може да стане. Твърде могъща е реката, пък и «само 1700 м» съвсем не са малко. Една от идеите е да се засипе проломът с атомни взривове. Тогава за 3—4 години падината дотолкова ще се изпълни с вода, че тя ще потече по коритото на река Убанги — вече в обратна посока, и водите на Конго ще достигнат в северозападна посока река Шари, която се влива в пресъхващото езеро Чад. То ще получи мощно подкрепление и не само ще възвърне някогашните си размери, но и ще запълни цялата падина Чад. За около 50 години ще се възстанови второто вътрешно африканско море и то ще залее 1 300 000 км2 пустинни и полупустинни земи. За да онагледим какво ще представлява тази водна площ, трябва да кажем, че по размери тя ще е равна на Черно, Каспийско, Балтийско, Бяло и Азовско море, взети заедно. За същото това време ще се запълни с вода и морето Конго и повърхността му ще достигне 800 000 км2 (колкото Черно и Балтийско море, взети заедно). Ето един проект за коренно преобразуване на Африка, който би могъл да се осъществи дори сега, ако с него се заеме обединеното човечество и ако класовите, политическите и националните противоречия не пречеха. Толкова повече той ще бъде осъществим през XXI век, стига детайлното му проучване да докаже, че е икономически изгоден и целесъобразен. Преди всичко той предвижда да се залее с вода гигантска територия от 2 100 000 км2 (21 Българии!). Вярно е, че значителна част от нея са безлюдни и непригодни за живот гори и блата, пустини и полупустини. Но, от друга страна, какви богатства крият те в недрата си (в басейна на Конго се добива 70% от кобалта, там са едни от най-големите находища на мед уран! А какви богатства на животни и растения има в джунглата! Не по-малко проблеми от подобен въпрос поставят и пясъците на Сахара. Само нефтените й залежи се изчисляват на много милиарди тонове, открити са огромни запаси от редки метали и радиоактивни елементи, баснословни залежи от богати на желязо руди. Нека се надяваме, че XXI век ще намери още по-рационално решение на тези проблеми. Вместо да залива с вода огромни територии, тогава човечеството ще разполага с неограничени количества енергия и съвършена всемогъща самоуправляваща се автоматика. То може би ще построи подземни тунели, по които ще изпомпва излишната вода от Централна Африка и ще я изпраща да утолява жаждата на Сахарската пустиня. Тогава и водното равновесие ще бъде решено, и териториите, превърнати в плодородни поля и градини, ще останат да служат на хората. Така населяваната преди милиони години от многобройни животни и растения днешна пустиня ще се превърне отново в градината Сахара.

Познавам не малко хора, които са ходили и ходят на подобни курсове и стига да настояваш ще научиш добре езика. Разбира се, зависи и от преподавателя, но това ще можеш да го прецениш едва когато започнеш курса. Имаш ли възможността, времето, желанието - отивай! За вкъщи можеш да видиш това - http://www.livemocha.com/ като за едно начало става

БЛАГОУСТРОЯВАНЕТО През XXI век човечеството вероятно ще навести и останалите осем планети и десетките спътници на Слънчевата система, а през следващите векове на третото хилядолетие може би ще достигне и до много други планети, обикалящи около близките звезди. Но отсега може с увереност да се каже, че то никъде няма да срещне планета по-красива, по-приятна за обитаване, по-подходяща за живот от нашата Земя. Но това още съвсем не означава, че тя е идеална, че не би могла да бъде по-удобна за живот и дори по-красива. Да си припомним само, че 11 на сто от сушата (Антарктида, Гренландия) е покрита от вечни ледове. Не по-малко територия заемат и безжизнените пустини. А колко райони страдат от суша или пък се давят в излишна влага и от наводнения? Ами в климатично отношение? Самият факт, че температурната амплитуда (разликата между най-студената и най-горещата точка) на Земята достига 150°С вече е сигнал, че редът в нашия космически дом не е най-добрият възможен. Световният океан, който заема повече от 7/10 от земната повърхност, е практически необитаем за хората. А би могъл да приеме милиарди! Поне половината от сушата е крайно неудобна за живот или той съществува там само с цената на неимоверни усилия. 20 милиона км2 от сушата са нажежени или почти мъртви пясъчни, каменни, глинести или солени пустини. Това се равнява по площ на 200 страни като нашата! Сега тези безплодни земи имат шест и половина пъти по-голяма територия, отколкото цялата орна земя. Още по-голяма част от нашата планета е или постоянно, или през значителна част от годината покрита с ледове и снегове. Освен това огромни площи от сушата са заети от полупустинни степи, от непроходими Джунгли, блата или от голи, без почва и растителност планини. Всички тези факти показват, че нашата планета, колкото и да ни е мила, колкото и да я харесваме и обичаме, съвсем не е благоустроена. Всъщност ние живеем на едно небесно тяло, което до голяма степен е все още диво, некултивирано, а там, където човешката дейност е изменила природната среда, в повечето случаи се е стигнало до нейното замърсяване и дори унищожаване. От казаното дотук следва категорично, че главната, първостепенната задача на човечеството през XXI век ще е да благоустрои своя космически дом — родната планета. Само така ще може да бъде оптимално решен проблемът за изхранването, за задоволяването на всички материални нужди на човечеството, дори неговият брой да достигне десетки милиарди. Само така Земята ще бъде превърната в «райска градина» — дом, подобаващ на една високоразвита хуманна цивилизация, дом, достоен да приеме гости от който и да е край на Галактиката. Пътят към благоустрояването на Земята ще бъде тежък, стръмен и много дълъг, но не и безкраен. За това, какви задачи включва пълното благоустрояване на Земята и как би изглеждало то, не би могло да се разкаже в ограничения обем на едно есе и ние ще се връщаме към този проблем неведнъж. Но най-общо можем да си го представим така. Първата, най-неотложната задача е да се увеличи площта на обработваемата земя. Сега от 149 милиона км2 суша се обработват около 14 милиона км2 — по-малко от една десета. А според данни на ООН годни за такава обработка са 65 милиона км2, при условие че се извършват нужните мелиоративни и земеукрепителни работи. Решаването само на този въпрос ще даде 4—5 пъти повече селскостопански продукти, отколкото сега и ще може да се изхранва съответно по-многобройно население. Oбработваемата площ у нас сега заема само 42 на сто от територията на страната ни. На нашата страна! Това означава, че на човек от населението се падат само 5,2 декара и по този показател ние стоим на едно от последните места. Друга грандиозна задача на бъдещето, но технически и икономически напълно осъществима дори за съвременното човечество (ако вместо да се надпреварва във въоръжаването, влага силите си в благоустрояването на планетата) е преразпределянето на водните ресурси — отводняването на районите, където влагата е в излишък, и напояването на безводните райони, на пустините. Най-ярките в това отношение примери предлагат Сибир—Средна Азия; Африка (Конго—Сахара); Южна Америка (Амазония—пустините) и много други места. Освобождаването на плодородните равнини за земеделски култури, населяването на планините, преместването на всички (автоматизирани и кибернетизирани) заводи под повърхността са все задачи, с които XXI век или ще се справи, или ще започне осъществяването им. Но да не забравяме за Световния океан, който заема 71 на сто от повърхността на планетата. Какви възможности предлага той: за морско животновъдство и земеделие; за обитаване на повърхността и на шелфа му; за корекции на теченията му; за целенасочено изменение на очертанията на моретата и на проливите му. Дошло е време да се сложи край на готованското, разхитителското, пакостническото отношение към родната ни планета. И преди да поемем към звездите, ще трябва да изпълним един синовен дълг към люлката на човечеството, към Земята, която ни е създала и милион години грижовно отглеждала — да я боготворим!

Добре прочетете правилата на форума, обиди и "викания" не се толерират. Дръжте се като големи хора и не с друго, а с аргументи спорете.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ЗВЕЗДИ Хората разбраха как и защо светят звездите само преди половин век. Малко по-късно те бяха завладени от дръзката мечта да направят изкуствени звезди в земни условия. Тази амбициозна научно-техническа задача получи названието управляем термоядрен синтез (УТС). През 1956 г. известният руски учен Игор Курчатов прочете в Харуел (Великобритания) доклад за термоядрените изследвания в СССР; така беше свалена бариерата на секретността и УТС стана дете на международното сътрудничество — и до днес този проблем се решава със съвместните усилия на всички развити страни. В основата на УТС стоят т. нар. термоядрени реакции — сливане на ядра деутерий и тритий (тежки изотопи на водорода), при което се отделят огромни количества енергия. Тези реакции протичат при кошмарно високи температури — стотици милиони градуса; при такива температури веществото се намира в състояние на плазма, тоест атомите са се разпаднали на своите съставни части — електрони и ядра. За да бъдат «запалени» термоядрените реакции, трябва в работната среда да има достатъчно количество плазма и тя да просъществува достатъчно време; тези две изисквания се наричат «параметър на удържането» и днес усилията на учените са насочени към неговото постигане. Разбира се, това е само физиката на УТС. По пътя към практическото реализиране на тази задача стоят голям брой чисто технически задачи. Най-главната е да се направи такава среда (реактор), в която високотемпературната плазма да «виси» свободно в пространството, без да докосва стените, иначе те мигом ще се изпарят. Тъй като плазмата е великолепен проводник на електрическия ток, най-удобно е поддържането й да става с магнитно поле, а самата камера да има формата на тор (геврек). Този тип реактори се наричат токамак (от Тороидална Камера с Магнитно поле) и тази изкуствено измислена думичка влезе във всички езици, като например «лазер» или «спутник». Първият токамак бе построен в началото на 60-те години и оттогава конструкцията му непрекъснато се усъвършенства, бавно, но упорито преследвайки крайната цел. Днес по света има десетки токамаци — в Русия, САЩ, Великобритания, Германия, Италия, Франция, Япония. Някои от тях ще влязат в историята, като например руският Т-7 — първият в света токамак със свръхпроводящи намотки, или американският «Алкатор» — вече почти стигнал крайната цел. Продължава строителството на гигантите Т-15 и Т-20(СССР), JET (на европейската организация «Евратом»), TETR (САЩ) и т. н. (става въпрос за 80-те г. на XX в.) През 1979 г. Съветският съюз стана инициатор на нова международна програма за построяване с общи усилия на демонстрационен термоядрен реактор «Интор». Проектирането вече е почти завършило и се смята, че «Интор» ще влезе в действие в началото на 90-те години. Реакторът ще има термоядрена ност 620 МВт, а ще използва само 7 кг тритий годишно. На въпроса кога ще бъде построена първата термоядрена централа, съветският физик Лев Арцимович отговаря: «Когато от нея ще има най-голяма нужда.» Човечеството се приближава към този ден, изгаряйки ненаситно подарените от природата горива. Ако се запази този темп на енергиен растеж, изхвърляният в атмосферата въглероден двуокис ще предизвика към 2050 г. опасно покачване на температурата, а следователно — и една глобална екологична криза. Изчисленията показват, че през следващия половин век трябва да бъде удесеторен добивът на въглища и да се построят още 10 000 атомни централи. Очевидно е, че УТС ще стане крайно нужен още към края на века. За всеобщо щастие тогава някъде — според експертите — ще бъдат построени първите термоядрени електроцентрали. Ако тази задача бъде реализирана, човечеството ще влезе в XXI век без страх от нови енергийни кризи. Точно затова «земните звезди» се атакуват от всички възможни посоки. Мнозина днес гледат с надежда и към лазерния термоядрен синтез (ЛТС). Работното вещество — също смес от деутерий и тритий — се опакова във вид на таблетки с размерите на грахово зърно. Тези мишени се изхвърлят като картечна поредица в камерата на реактора и точно в този момент трябва да бъдат взривявани отвън с така наречения драйвър — мощен лезерен лъч или сноп от ускорени йони. Външният повърхностен слой на мишената взривно се изпарява във вакуума (аблация), протича имплозия — взрив навътре. Като резултат плътността и температурата в мишената се покачват до стойности, достатъчни за започването на термоядрен синтез. При всеки микровзрив се отделя енергия колкото от изгарянето на 160 литра нефт — 6000 мегаджаула. И пред токамаците, и пред лазерните термоядрени центли има за решаване още много инженерни задачи. Най-важната цел е да се постигне необходимото нагряване на плазмата със снопове бързи атоми или токове с висока честота, а също и нейното устойчиво магнитно удържане. По-нататък трябва да бъдат обмислени и другите компоненти на реактора — магнитната, криогенната (охлаждащата) и вакуумната системи, енергозахранването, бланкетът — «одеялото», през което енергията преминава към топлоносителя, и т. н. Днес е трудно да предскажем кога ще бъде включена първата термоядрена реакция, но най-вероятно е това да стане в «Интор». Но специалистите не спират дотук. В Русия вече (80-те) се проектира опитен термоядрен реактор (ОТР), който ще стане образец за бъдещите термоядрени централи. ОТР ще има радиус само 5,5 м, но температурата в него ще достига до 120 милиона градуса; топлинната му мощност ще бъде 1000 МВт, електрическата — 300 МВт, ще произвежда 150 кг плутоний годишно, а ще консумира само 19 кг тритий годишно. Учените разполагат с необходимите знания и опит, а доста от конструкциите са вече във вид на чертежи върху работните маси. След 10—20 години на Земята ще бъде запалена първата изкуствена звезда — едно мъничко слънце, което ще стане символ на неуморимия човешки стремеж да съперничи с природата.

ХОЛОГРАФИЯТА Вземете една снимка, която вече не ви интересува, и я скъсайте на десетина парчета. След това дайте едно произволно избрано парче на някой, който не е виждал преди това снимката, и го попитайте какво е било заснето на нея. Възможен ли е положителен отговор на този на пръв поглед абсурден въпрос? Не, ще отвърнат тези, които са запознати с класическата фотография. Да, ще се усмихнат онези, които познават свойствата на холографията. Защото именно поради необикновените си свойства (възстановимост на информацията по отделни фрагменти, изключително концентриран запис и прочие) холографията е една от областите на науката и техниката, която изключително бързо ще се развива в близките няколко десетки години. В технологиите на следващия век все по-голямо място ще заемат процеси с висока скорост, които са в значителна степен нестабилни във времето. Холографията е един от малкото въобще възможни методи за тяхното изследване. Достатъчно е само да споменем, че фотографирането и прякото наблюдение ни дават възможност (поради малките размери на наблюдаваните обекти) да регистрираме частиците само в едно сечение, докато холограмата регистрира целия изследван обем. Така със значително по-голяма степен на достоверност ще могат да се наблюдават сложните процеси в парните турбини, двигателите с вътрешно горене, кавитацията, разпространението на аерозоли в атмосферата и други. Холографията позволява от плоски изображения да се получават обемни фигури. Тази възможност за синтезиране на тримерни образи на обекти, които не могат пряко да бъдат изследвани, ще намери изключително благодатно поле за приложение в медицинската диагностика, респективно — рентгенологията. След като се направят класически рентгенови снимки на интересуващия ни обект от различи ракурси, те се обединяват в една обща холограма, която представлява стерео-изображение на съответния орган. Много ясно е, че методът за синтез на тримерни образи върху основата на двумерни изоб-ражения ще намери приложение не само в медицината, но и в дефектоскопията и в редица други области, където нямаме пряк достъп до обекта, а ни интересува как изглежда той. Вече е ясно и как до известна степен ще се извършва обработката на информацията. Традиционната за нашия век електроника постепенно ще отстъпва пред оптрониката или по-точно казано, пред оптичната обработка на информацията. Какви са предимствата й пред познатата изчислителна техника, създадена на полупроводникова основа? Преди всичко оптичните системи много лесно могат да обработват едновременно големи информационни масиви, които постъпват като изображения. С тях се осъществява и многоканална работа върху едномерни сигнали и всичко това става толкова бързо, че на практика бързодействието на такива оптични системи се ограничава единствено само от пропускателната способност на входно-изходни-те устройства. Когато целта е висока скорост при разпознаване на образи (а това ще става все по-централна задача на изчисли-телната техника, особено в сферата на изкуствения интелект), засега не можем да си представим нищо по-ефективно от оптичния процесор, който почти мигновено ще разпознава сложни образи, за което днешните свръхбързи компютри губят много минути, а понякога и часове. С течение на времето човек постепенно ще започне да разполага с все повече свободно време. А това означава и повече културни интереси. Да вземем например музейните сбирки на световно ниво. Колко хора ще могат, пък и дори през XXI век, да посетят всичките големи и интересни музеи по света? И независимо от повишаващото се качество на цветната фотография ефектът на присъствие си остава незаменим. Единствено холо-графията може да ни пренесе (като си останем у дома или поне в родния град) в един или друг известен музей, като ни постави лице срещу лице с шедьоврите на световното изкуство, показани обемно в натурални размери и цветове. Цената на тези «копия» ще бъде минимална, а възможността им за тиражиране — безгранична. Така че холографията е призвана да извърши истинска революция в сферата на запознаването ни с изкуството и културното наследство на човечеството. А за една чисто техническа методика, зародила се само преди няколко десетки години, това съвсем не е малко. Засега холографиите са статични — има няколко опита за създаването на динамични тримерни изображения, но те все още са на лабораторно ниво. Все пак в близко бъдеще динамичната холография ще намира все по-широко приложение в най-различни сфери на науката, техниката, изкуството, бита и други. На нейна база ще могат да се създадат постоянни и оперативни памети за изчислителните машини от оптичен тип, устройства за управляване на лазерни източници и т. н. Необходимо е да се спомене, че холографиите памети са единствените засега, от които се очаква да съчетаят голям капацитет с мини-мално време за произволен достъп. Когато говорим за бъдещето на холографията, обикновено се подразбира холограма във видимия спектър на електромагнитните вълни. Но холографията на XXI век ще обърне голямо внимание на радиодиапазона, което ще повиши например точността на методите на изследване на земната повърхност. Не по-малко интересно ще бъде широкото приложение и на акустичната холография, която ще се използва за неразрушаващ контрол, за изследване на анатомични и неанатомични структури и други. Засега холографията е аналогов процес, а бъдещето принадлежи на цифровите методи. Оказва се обаче, че и холографията може да бъде цифрова. Когато това стане, практически тя ще се използва при оптичната обработка на информацията, за разпознаването на образи, за възстановяване на изображения и така нататък. Трудно могат да се намерят технически методи, които да се превърнат в универсални, а холографията е именно един от тях.

ЛАЗЕРЪТ Лазерът, създаден в началото на шестдесетте години, но истинското му възмъжаване се очаква едва през следващия век. Днес той пробива отвори, реже метални листове, крои дрехи, измерва разстояния, проверява банкноти и какво ли още не. Но това е, така да се каже, работа на «дребно». Истинската, мащабната, глобалната работа за лазера все още е предстояща. Човечеството по всяка вероятност ще страда от енергиен глад дотогава, докато не овладее управляемия термоядрен синтез. (Виж по-следващото есе «Изкуствени звезди».) Пътищата към него са два — задържане на плазмата с магнитни полета и облъчване на деутерий с лазерни лъчи — като използването на втория в практиката може би ще се окаже по-лесно. Засега мощността на лазерния лъч все още не е достатъчна, за да започне термоядрена реакция, но перспективите в това отношение са оптимистични. Вече в лабораторни условия е постигната концентрация на мощността в импулсен режим малко над 1017 вата на квадратен сантиметър, а съвременната научна концепция за предизвикване на реакция на синтез чрез лазерни лъчи предполага енергии в рамките на 1015 вата на квадратен сантиметър. Така че теоретично проблемът е решен, остава неговото технологично изпълнение, което по всяка вероятност ще се осъществи през първите години на идващия век. Енергийната криза е наистина глобален проблем, но не по-малък проблем е и информационният потоп, който трябва да се овладее, канализира и обработи. Значителната част от работата, която трябва да се свърши в тази област, ляга върху плещите на лазера. С течение на времето световната съобщителна система постепенно ще премине на оптични кабели вместо традиционните медни и алуминиеви. Но това е само едната страна на въпроса. За източник на носещия сигнал ще се наложи да се използва генератор на електромагнитни вълни, който притежава максимално широка честотна лента. Единственият такъв генератор, който може да разшири честотната си лента дори и до областта на гама-лъчите, е лазерът. Оптичната нишка, по която преминава лазерен лъч, се превръща едва ли не в идеалния канал за връзка, по който може да се предават милиони и дори милиарди битове в секунда. Вече съществуват оптични магистрали с пропускателна възможност 120 мегабита в секунда, а в лабораторен вариант работи канал с възможности до 250 мегабита — това означава цели енциклопедии, информацията от които ще може да се прехвърля от едно място на друго за броени секунди, а в бъдеще и за броени, части от секундата. Изчислителната техника е другата сфера, в която лазерът на XXI век ще направи значителни изменения. Става дума за оптичните изчислителни машини, които се очаква да се появят масово след няколко десетки години. Какви са предимствата на лазерната обработка на информацията? Преди всичко рязко ще се увеличи бързодействието на изчислителните комплекси. Това ще позволи да се решат редица проблеми, свързани с обработването на големи информационни масиви с реално време. Такива са случаите с предсказване на климата в рамките на денонощието, поведението на плазмата при високи температури и енергии, някои процеси от хидродинамиката и прочие. Значително ще се увеличи и обемът на паметта на компютрите от светлинното поколение. Предполага се, че той ще нарасне до 1010 бита на блок, а за външната памет се споменават цифри в рамките на 1014 бита на блок. Но за да се реализират практически тези високи показатели, е необходимо да се повиши пропускателната способност на входно-изходните канали на компютрите. Лазерните устройства от този тип могат да предават информацията със скорост около 1010 бита в секунда, което поне за следващите няколко десетки години ще е напълно достатъчно. Особени надежди се възлагат на холографната компютърна памет, която не може да се прилага без присъствието на лазер. След нейното масово използване в изчислителната техника проблемът «обем на паметта, време за достъп до информацията и цена на паметта» ще отстъпи на втори план. От технологична гледна точка лазера го очаква такова бъдеще, което е невъзможно да се опише с няколко реда. Поради тази причина ще споменем само за някои по-интересни негови приложения. Значително място той ще намери в разделянето на изотопите на химичните елементи, в частност на уран-235 и уран-238. Това са процеси, които днес са изключително скъпи, поради което не се прилагат повсеместно. Лазерът ще направи прилагането им ефективно навсякъде, където те са необходими. Вече се мисли за разработването на лазери с мощност в непрекъснат режим няколко киловата или повече, които да се и ползват в металообработващите машини под командата н ЕИМ. С тяхна помощ ще се следи и за правилното протичане на бързоизменящи се процеси, и за възбуждане на химични реакции, при които ще се синтезират нови вещества. Не напразно наричат лазерните лъчи «лъчи на живота». В медицината те все повече ще напускат лабораториите и ще навлизат в лечебните заведения,където ще се използват под формата на почти идеални скалпели, ще предотвратяват ослепяването, ще блокират кръвоизливи, ще изпаряват тумори и други. Колкото и странно да е, лазерът се намесва и в изкуството. Например триизмерният ефект в киното, и не само в него, е невъзможен поне през следващите няколко десетки години, без да се използват лазери и холограми. Вече са създадени няколко «лазерни» филма, които все още са далеч от желаното, но в значителна степен показват, че е избрана правилната насока. За съжаление лазерът, както и повечето върхови постижения на човечеството, може да се използва и като оръжие, но за това не е виновен той, а онзи, който посяга към него като към оръжие.

Ами то започна...доста документи, аудио и видео файлове от Европа са достъпни...България все още имаме малко участие, но се надявам да се сканират доста неща близките няколко години http://www.libvar.bg/projects/digitalcollection/summary.html

Туристите в Антарктика са причина за сериозна загриженост Превел: Тихомир Георгиев От ScienceDaily Четиридесетте хиляди „екотуристи“, които посещават Южния полюс всяка година, са причина за огромно количество емисии на парникови газове. Посетителите на покрития със сняг континент застрашават с действията си не само антарктическия регион, но и останалата част от света. Холандецът Махиел Ламерс е изследвал влиянието на увеличения туризъм в Антарктика и как то може да бъде ограничено. Туризмът в Антарктика преживява бум. Там, само преди около 20 години е имало едва няколко стотин туристи, а сега има над 40 000 прекалено любопитни пътешественици отидоха до най-южната част на Земята миналата зима. Тогава в Антарктика е лято и температурите са поносими. И докато туризмът може да донесе много ползи на Южния полюс, увеличаващият се наплив на хора причинява ужасно замърсяване – дългите разходки правени от много туристи произвеждат шокиращи количества СО2. Махиел Лемерс е посетил Южния полюс и е обсъдил деликатното бъдеще на континента със заинтересованите страни. Целият материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12433

Великият Леонардо да Винчи е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк. 1. Терминаторът на Леонардо да Винчи Механичният рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495г., се споменава през 1974г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало опити за реконструирането му до 1996г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim) публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския институк и Музеят за История на Науката. Въпреки това чак през 2002г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела, "Роботът на Леонардо" е излаган в безброй експозиции и музеи. През 2007 Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo Da Vinci’s Robots(Роботите на Леонардо да Винчи). 2. Картечница Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба. Въпреки, че има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници, тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е монтирано върху колела. 3. Касетъчна бомба За да направи бомбардата или оръдието - оръжия вече познати по онова време, още по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването това изобретение експлоадира на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюлле. В сайта Вижте останалите машини - http://www.chitatel.net/15-mashini-na-leonardo/

„ВИКИНГИТЕ ЗАД МАСКАТА НА КРЪВОЖАДНИ ВОИНИ” http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12430

БАШЧАНСКА ПЛОЧА Целият материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12429 Наричат я така по името на местността Башка, намираща се на о-в Крък. Тя е един от най-старите паметници на хърватски език, написан с глаголически букви около 1100 г. Старинността на писмото и важността на съдържанието му предизвикват вече 100 г. интереса както на историческата и славистичната наука, така и на патриотичната общественост. ОПИСАНИЕ И ИСТОРИЯ НА ПЛОЧАТА Плочата е от каменен варовик, широка 197 см (като се смята и въздушната пукнатина горе вдясно, широка 3,5 см и дълбока около 2 см). Височината на плочата е 99 см, а дълбочината 8 см. В горната част на плочата се намира орнаментиран пояс, широк 21,5 см, по който преминава растителен мотив със скачени колелца и листчета, какъвто може да се види на строителните обекти от Х – ХІІ в. Останалото пространство е изпълнено с глаголически надпис в 13 реда, като от лявата страна остава празна ивица, широка 10 см. Украсените кръгли (обли) плочи и особено орнаментираният фриз и цепнатината встрани доказват, че някога плочата е служила за ограда пред Светилището в Църквата ”Св. Луция”. От контекста на надписа се вижда, че плочата е била намерена в Църквата ”Св. Луция”, която Църква е изградена от абата на Манастира Добровит. Нищо друго не се знае за настаняването и съдбата на плочата чак до средата на ХІХ в., когато е намерена на Църковния калдаръм (плочник). Сигурно тук е поставена при някаква реставрация на Църквата. В средата на ХІХ в. плочата се намира в тежко състояние. Поради големия удар в десния горен ъгъл, тя отдавна вече е начупена на три нееднакви части. Пукнатината преминава през дясната част, като при върха се разклонява вилообразно вляво и вдясно, а самият ъгъл е почти унищожен. Най-добре е запазена лявата страна на плочата, където остават непокътнати не само буквите, но и следите от назъбеното чукче. Към десния край на камъка всичко е счупено, многобройните малки и големи дупчици са причинени от самата природа на шуплестия варовик, където се виждат вкаменени миди. Повърхността е начупена и заради стъпването, докато е била на земята, както и заради разтварянето, вследствие отделянето на соли във влажната Църква. За науката плочата е била открита през 1851 г., когато за нея Иван Кукулевич предупреждава башчанския клирик Петър Дорчич. Тогава плочата се намира върху калдаръма на старата Църква ”Св. Луция” край малкото село Юрандвор (близо до с. Башка) и тя е достоверно свидетелство за градежа на Църквата. До края на ХV в. тук са се задържали бенедиктинските монаси, после за техните абатства се избират различни абати, които в началото на ХХ в. са католически епископи от о-в Крък..... Целият материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12429

Остатък от свръхнова показва как звездата е експлодирала Превел: Тихомир Георгиев От ScienceDaily На една съвсем ранна възраст децата се учат как да класифицират обектите в зависимост от тяхната форма. Сега ново изследване сочи, че изучаването на формата на резултата от свръхновата може да позволи на астрономите да направят същото. Ново изследване на изображенията на остатъци от свръхнови получени в Чандра - Обсерваторията на НАСА за рентгенови лъчения, показват, че симетрията на остатъците или липсата на такава разкрива как е избухнала звездата. Това е важно откритие, защото показва, че остатъците запазват информация за начина на експлозия на звездата, дори и след като са минали стотици или хиляди години. „Това е сякаш остатъците имат „памет“ за първоначалната експлозия“ казва ръководителя на изследването Лаура Лопес от Калифорнийския университет в Санта Крус. „Това е първият случай, в който някой систематично е сравнил формата на тези остатъци в диапазона на рентгеновото лъчение.“ Астрономите разделят свръхновите на няколко категории или „типове“ основавайки се на свойствата наблюдавани в дните след експлозията, като тези свойства се проявяват чрез редица различни физически механизми, които са причинили експлозията на звездата. Но тъй като наблюдаваните остатъци от свръхновите са от експлозии от преди много време, са необходими други методи за бъде класифицирането на свръхновите прецизно. Лопес и нейните колеги се фокусират над сравнително млади остатъци от свръхнови, при които е налице силно излъчване в диапазона на рентгеновите лъчи от силиция изхвърлян при експлозията, като така елиминират влиянието на междузвездната материя. Анализът показва, че рентгеновите изображения на изхвърленото вещество могат да се използват за идентифициране на начина на експлозия на звездата. Екипът изучава остатъци на 17 свръхнови намиращи се в Млечния път или съседната ни галактика – Големия магеланов облак. Цялата новина - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12428

ВЪЛШЕБНАТА БЯЛА ФЕЯ НА УЕЛС Автор: Теомира – Десислава Петкова Лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор беше само една. Романтичната фея на Уелс разплака цялото човечество на 31 август 1997 г. Майка Тереза каза, че никога няма да разбере Божия промисъл за тази гибел и само след 9 дни издъхна. Къде си, Даяна? Толкова много ни липсваш! Отлетяха повече от десет години от твоята гибел, а Планетата не престана да очаква завръщането ти. Приказката за лейди Даяна се оказа с фатален край, а след нея остана зловеща празнота, която сякаш не беше истина. Светът търсеше нейното безсмъртно благородство, романтичния и порив и обаятелния финес, връщаше непрестанно кадрите на спомените, за да види и усети отново и отново светлозарната и доброта. Даяна беше създадена, за да служи предано на каузата на благотворителността. Мисията и беше изпълнена достойно, защото идеалът на милосърдието не беше предаден нито за миг. В името на Кодекса на благотворителността, принцесата на Уелс сътвори по чуден начин свещен духовен Ренесанс в добрите нрави на цивилизацията, стремейки се да излекува завинаги горестта в очите на страдащите, измъчените, немощните, осакатените, онеправданите, изхвърлени от безпощадните и безмилостни сили на естествения отбор и изгубили борбата за съществуване. “Времето, което мина и истината, която си отиде”(Едмон Локар), не бяха достатъчни за забрава. Имало едно време една чудна принцеса, която носела името Даяна и живеела в Уелс. Кралството я боготворяло като Принцесата на сърцата. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12425