П. Теодосиев

1885 Old Church Tower at Nuenen ('The Peasants' Churchyard') 1885 Old Station at Eindhoven, The 1885 Parsonage at Nuenen by Moonlight, The 1885 Parsonage Garden at Nuenen in the Snow, The 1885 Parsonage Garden at Nuenen in the Snow, The version 2 1885 Parsonage Garden at Nuenen with Pond and Figures, The 1885 Peasant and Peasant Woman Planting Potatoes 1885 Peasant Digging 1885 Peasant Making a Basket 1885 Peasant Making a Basket version 2

1885 Head of a Woman version 6 1885 Head of a Woman version 7 1885 Head of a Young Peasant in a Peaked Cap 1885 Head of a Young Peasant in a Peaked Cap version 2 1885 Head of a Young Peasant Woman with Dark Cap 1885 Landscape at Dusk 1885 Landscape at Sunset 1885 Landscape with Windblown Trees 1885 Lane with Poplars 1885 Old Cemetery Tower at Nuenen in the Snow, The

1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 3 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 4 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 5 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 6 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 7 1885 Head of a Woman 1885 Head of a Woman version 2 1885 Head of a Woman version 3 1885 Head of a Woman version 4 1885 Head of a Woman version 5

1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 3 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 4 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 5 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 6 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 7 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 8 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 9 1885 Head of a Peasant Woman with Greenish Lace Cap 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap 1885 Head of a Peasant Woman with White Cap version 2

1885 Head of a Brabant Peasant Woman with Dark Cap 1885 Head of a Man 1885 Head of a Peasant 1885 Head of a Peasant with a Pipe 1885 Head of a Peasant with Cap 1885 Head of a Peasant Woman 1885 Head of a Peasant Woman in a Green Shawl 1885 Head of a Peasant Woman with Brownish Cap 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap 1885 Head of a Peasant Woman with Dark Cap version 2

1885 Cottage with Trees 1885 Cottage with Trees and Peasant Woman 1885 Cottage with Trees version 2 1885 Cottage with Trees version 3 1885 Cottage, The 1885 Country Lane with Two Figures 1885 De Ruijterkade in Amsterdam, The 1885 Flying Fox 1885 Gordina de Groot, Head 1885 Gordina de Groot, Head version 2

1885 Baskets of Potatoes 1885 Beer Tankards 1885 Bobbin Winder 1885 Congregation Leaving the Reformed Church in Nuenen 1885 Cottage 1885 Cottage and Woman with Goat 1885 Cottage version 2 1885 Cottage with Decrepit Barn and Stooping Woman 1885 Cottage with Peasant Coming Home 1885 Cottage with Peasant Woman Digging

1884 Weaver, Seen from the Front 1884 Weaver, Seen from the Front version 2 1884 Wood Gatherers in the Snow 1885 Autumn Landscape 1885 Autumn Landscape at Dusk 1885 Autumn Landscape with Four Trees 1885 Basket of Apples 1885 Basket of Apples version 2 1885 Basket of Potatoes 1885 Basket of Potatoes version 2

1884 Water Mill at Kollen Near Nuenen 1884 Water Mill at Opwetten 1884 Weaver Arranging Threads 1884 Weaver Arranging Threads version 2 1884 Weaver Facing Left with Spinning Wheel 1884 Weaver Facing Right 1884 Weaver Facing Right (Half-Figure) 1884 Weaver Near an Open Window 1884 Weaver Standing in Front of a Loom 1884 Weaver, Interior with Three Small Windows

1884 Still Life with Pots, Jar and Bottles 1884 Still Life with Pottery and Two Bottles 1884 Still Life with Two Sacks and a Bottle 1884 ttery, Beer Glass and Bottle 1884 Two Rats 1884 Vase with Dead Leaves 1884 Village at Sunset 1884 Water Mill at Gennep 1884 Water Mill at Gennep version 2 1884 Water Mill at Gennep version 3

1884 Old Tower at Nuenen with a Ploughman, The 1884 Old Tower in the Fields, The 1884 Old Tower of Nuenen with People Walking, The 1884 Parsonage Garden at Nuenen, The 1884 Peasant Woman, Seated with White Cap 1884 Potato Planting 1884 Shepherd with a Flock of Sheep 1884 Still Life with Five Bottles 1884 Still Life with Four Stone Bottles, Flask and White Cup 1884 Still Life with Paintbrushes in a Pot

1884 Head of a Peasant with Cap 1884 Head of a Peasant Woman 1884 Head of a Peasant Woman with Dark Cap 1884 Head of a Peasant Woman with White Cap 1884 Head of a Peasant Woman with White Cap version 2 1884 Head of an Old Peasant Woman with White Cap 1884 Head of an Old Peasant Woman with White Cap version 2 1884 Landscape with Pollard Willows 1884 Lane in Autumn 1884 Old Church Tower at Nuenen, The

1884-85 Head of a Man 1884-85 Head of a Woman 1884-85 Head of a Woman version 2 1884-85 Still Life with Bottles and Earthenware 1884-85 Vase with Honesty 1884 Avenue of Poplars at Sunset 1884 Avenue of Poplars in Autumn 1884 Cart with Black Ox 1884 Cart with Red and White Ox 1884 Farmers Planting Potatoes

1883 Potato Digging (Five Figures) 1883 Sower (study), The 1883 Three Figures near a Canal with Windmill 1883 Two Women in the Moor 1883 Wind-Beaten Tree, A Antwerp 1885-86 Skull with Burning Cigarette 1885 Backyards of Old Houses in Antwerp in the Snow 1885 Head of a Woman with her Hair Loose 1885 Head of an Old Woman with White Cap (The Midwife) 1885 Portrait of a Woman with Red Ribbon 1885 Portrait of an Old Man with Beard 1885 Portrait of Woman in Blue

1883 Farmhouses Among Trees 1883 Farmhouses in Loosduinen near The Hague at Twilight 1883 Footbridge across a Ditch 1883 Landscape with a Church at Twilight 1883 Landscape with Dunes 1883 Lying Cow 1883 Lying Cow version 2 1883 Marshy Landscape 1883 Peasant Burning Weeds 1883 Peat Boat with Two Figures

1882 Girl in the Woods 1882 Girl in White in the Woods 1882 Man Stooping with Stick or Spade 1882 Two Women in the Woods 1882 View of the Sea at Scheveningen 1882 Women Mending Nets in the Dunes 1883 Bulb Fields 1883 Cottages 1883 Cows in the Meadow 1883 Farm with Stacks of Peat

1881 Still Life with Beer Mug and Fruit 1881 Still Life with Cabbage and Clogs 1882 Beach at Scheveningen in Calm Weather 1882 Cluster of Old Houses with the New Church in The Hague 1882 Dunes 1882 Dunes with Figures 1882 Edge of a Wood 1882 Fisherman on the Beach 1882 Fisherman's Wife on the Beach 1882 Girl in the Street, Two Coaches in the Background, A

Напълно съм съгласен с последния пост на "Alexander_Nevski", но ти разглеждаш нещата само от едната им страна... Като говорим за култура и социализъм ще добавя няколко неща. Каква култура е получил той от социализма - никаква. До каква степен режима е искал да асимилира и промени културата на българина - да бъде изцяло нагодена на идеологията изповядвана в ЦК и изцяло наложена нова - анти западна. Има няколко норми, закони и т.н., които ясно обясняват как е трябвало да се промени самата култура. Т.е. управляващите целенасочено и умишлено създават/променят културните виждания, за да бъдат контролирани. Пример за това може да бъде определението за дискотека от 60/70-сете години, или в края на 60-те клуба "33" на Слънчев бряг, който е бил изцяло за туристи, като е било забранено за българи... Българина е такъв, защото така са го учили. Още в края на 40-те, началото на 50-те години има ясни указания как да се възпитават децата в училище. 1. Да бъдат работници - най-важното 2. Освен партията нищо друго няма значение Тогава един завод не се е конкурирал с друг, защото това не е капитализъм, а социализъм, тогава за да те стимулират да бъдеш по-добър работник те правят/наричат верен партиец и т.н. Изцяло се променя не само културата, но и начина на възприятие спрямо нея... П.С. Как ще го виждаш като хората, като цитирате целите предходни постинги...13. от правилата: Не се допускат цитати с големина над 10-15 реда, в зависимост от резолюцията на потребителя. В противен случай ще се редактират мненията.

ПИРОН[ Софийско студентско електронно списание за изкуства и култура /излиза два пъти годишно - засега! - но се попълва с текущи критически материали непрекъснато/ Издава Магистърска програма "Изкуства и съвременност" Катедра "История и теория на изкуството" Философски факултет Софийски университет Редколегия Александър Кьосев, главен редактор Владия Михайлова, редактор Кристина Йорданова, редактор Диана Папазова, редактор Божана Нешева, редактор Редакционен съвет Георги Арнаудов, композитор Д-р Виолета Дечева, театровед Д-р Ингеборг Братоева, киновед Яра Бубнова, куратор Александър Кьосев В нашето самопредставяне накратко ще дадем заслужени отговори на въпроси от типа: „Защо Пирон?", „Къде да чукам?", „Какъв Пирон, бе?" и възклицания от типа: „Айде стига с тия пирони!". Пироните играят съществена роля в историята. Изобретявайки ги, неандерталецът станал кроманьонец, а кроманьонецът безразборно започнал да чука новата си цивилизация. След като постепенно нещата стигнали до пироноексцес, Ной изоставил самозабравилите се кроманьонци и накрай всичките си екоприготовления - пак с пирони! - заковал вратата на Ноевия ковчег отвътре, за де впусне безразсъдно из потопа. Малко по-късно - с четири от най-ръждивите, разпънали Христа. В непрактичното Средновековие на последните дълго им се кланяли като на реликви в църкви и катедрали, докато дърводелците изпитвали остър дефицит и се чудели с какво да си сглобяват дървенията. На други места цивилизациите на ацтеки, инки и кхмери се саморазглобили и изчезнали, защото не ползвали пълноценно пирона или го забивали под неправилен ъгъл. Модернизацията дошла с всякакви ръждаеми и неръждаеми, малки и големи, а после направила от простите гвоздеи всевъзможни винтове, нитове, втулки, танкове, пиротехники и микрочипове. Но библейските пирони не се загубили - по неведоми пътища те попаднали у Самюел Бекет и той ги зачукал в края на играта(1). Самостоятелно и независимо немският художник Гюнтер Юкер прозрял залеза на Гутенберговата цивилизация и зачукал с кръстни пирони безполезните книги (2). Междувременно, още от най-стари времена, освен практически, пироните били използвани теоретично и политически. Античният скептик Пирон /Purrwn , Pirrho from Ellis ca. 360 BC - ca. 270 BC/ демонстрирал, че гвоздеят на съмнението може да се забие навсякъде, дори в най-твърдото онтологично дърво - затова по-добре да нямаш грижи (ataraxia). Тази идея била продължена методически от Renatus Cartesius, след като намерил пирон под философския юрган на своето Сogito, а Маркс внесъл социален елемент като призовал гробокопачът-пролетариат да изостави за момент лопатата и да забие последен пирон в ковчега на капитализма. Феминизмът от своя страна призовал да се изостави всичко фалическо в пирона и по възможност той въобще да не се зачуква, тъй като това води до брутален пироноцентризъм, неспрведливост и неравенства. Това обаче било експериментално опровергано по време на соца. През февруари 1974 г. един симпатичен луд от Лясковец възстановил равенствата като с ясен автофалически жест и епистемологико-политическа цел счупил обвиненията /машинката за подстригване нула номер/ - с гвоздея, собственоръчно зачукан в личния му череп. Точно тук идва ред да отбележим, че българската нация никога не е изоставала от световното развитие на пирономанията, дори има свой оригинален принос към нея. Родният фолклор е пълен с поговорки от типа на горчивото: „Пирон ли бе - да го забиеш, пирон ли бе - да го зачукаш", презрителното: „Един пирон няма вкъщи" или екстатичното: „Тури го, тури го, тури го, хей, и на пирон го зa`качи!". Подобно на ръждив пирон е забил Ботев Христовия кръст в живото тяло на народа, на пирон се закачили навущата на Апостола, когато прескачал изпочупения плет на ханчето в Къкрина, местен пирон използвал и младият принц Батенберг, за да окачи суспендираната Конституция... Социализмът измъкнал Христовия кръст от тялото на нацията, само за да начука на негово място своя пролетарско-диалектически пирон - и така да я прикове към СССР, дефицита и „Тоника СВ". На крив пирон висят и днес разпадащите се надежди на Българския преход. Все пак смятаме, че за най-съществен български принос трябва да се обяви антиколониалната употреба на пирона: когато с устата на могъщия Алеков герой родината отправя към Европа разтърсващо обвинение: „Ама проста работа тези немци, един гвоздей не се сетили да забият, а казват, че ние сме били прости". * * * В българския културен и художествен живот напоследък се забелязва сериозен недостиг на пирони. Въпреки някои бегли опити да се манифества с чук, повечето сериозни критици /а има ли въобще такива?/ не се сещат един гвоздей да забият! Ако се пише критика, тя е по-скоро на антипиронен и лобистки принцип: дума дупка не прави, кажи му, аго, да му стане драго! Вместо да се забиват критически гвоздеи в снагата на българската литература, кино, театър, визуални изкуства и пр., се раздават награди, правят се идилични шоу сбирки с китари, чете се щафетно, състезава се телевизионно и се организират куртоазни „рицарски двубои". Цари комуникация, чат руумс и life style, т.е. лафче, не стил. Днес никой не посмява да пошепне на другарчето по художествена гилдия, нито дори на графоманията, плъпнала в Интернет, че е „дъвкач на думи" или „фасулковец, клекнал пред прага на културата". А трябва! Ето защо решихме да продължим античната и българска пиронотрадиция и да почукаме тук-там с настоящото списание, първия брой от което гледате на екрана си. Казано съвсем непретенциозно и без майтап, новото списание на магистърската програма цели да преодолее една важна липса - на критически авторитети сред младите. Списанието е магистърско в двата смисъла на думата: то е списание на студенти-магистри по изкуствата, а заедно с това и на онези, които искат да станат masters в софийския художествен живот и да имат правото на своето magister dixit! По-долу представяме редакционния състав, концепцията и структурата на списанието по рубрики. Всички те е възможно в бъдеще да претърпят промени, подмени и усъвършенстване. http://news.uni-sofia.bg/piron/ ----- Едно наистина интересно списание. Пожелавам му бъдеще и вероятно сътрудничество с времето. Препоръчвам: ИНТЕРВЮ С РЕКТОРА - С проф. Иван Илчев разговарят Александър Кьосев, Орлин Спасов, Владия Михайлова и Кристина Йорданова

Да си кажа и аз скромното мнение Изчетох всичките 10 стр. и за съжаление последните 3/4 много се разми темата, но дано се върне в нормалните граници на дискусията, иначе трябва да се отворят други, където да се обсъждат архитектурата и влиянието на социализма в Полша, както и разликите в Италия... Преди няколко дена имаше кръгла маса в Гьоте институт, в София. Темата беше точно тази "Как гледат днес на социалистическото минало в България, Чехия, Полша, Унгария и Германия? Дали между "осталгия" и тотално отричане не съществува опит да се осмисли това време от разстояние и по възможност обективно? Какво е общото и по какво се различават отделните страни в отношението си към социализма? На тази тема ще изнесат лекции: link" Сами можете да видите участниците. За съжаление не присъствах на цялото събитие, но достатъчно полезно ми беше чутото. Скоро ще излезе материал относно говореното. Мисля в "Литературен вестник" и едно електронно списание, ще пиша повече когато аз самия разбера повече. Ще нахвърля някои неща и оставям на вас тълкуването. - България е една от малкото или единствената държава, която няма музей за социалистическото си минало. -Народа на Полша се срамува от миналото си за това толкова бързо се промени. В момента там почти няма спомен, оглеждайки се няма да се намерят толкова много неща напомнящи за социализма. В България е обратното. Тук не само, че всичко напомня, но и българина изпитва носталгия към онова време. - Не осъзнаваме истинското зло, което е било. П.С. Ако имате претенции за нещо НЕ истинно - погледнете участниците в самата кръгла маса и може с тях лично да поспорите!

Скоро се наложи да напиша резюме на античен римски текст, та...ето го Тит Ливий, Книга Първа Пристигане на Еней в Италия. Произход на латинския народ. След напускането на Троя Антенор пътувал и стигнал до вътрешния залив на Адриатическо море. Пътувайки с войници енети загубили в Троя царя си Пилемен. Пристигайки там (в залива) се заселват и заживяват между морето и Алпите изгонвайки коренното население. Местноста я наричат Троя, а те самите венети. Еней решен да основе велика държава също бяга от родината си. Първоначално отива в Македония, но стига до Сицилия, откъдето поема с флотата си към Лаврентум. Което място също се казва Троя. Слезли на брега войниците опожарявали и грабели. Тогава цар Латин и "аборигените" събрали въоражена армия, за да ги спрат. Съществувайки две предания за събитията ще предам и двете, като са с единен край. Първото гласи, че Еней разгромява войската и цар Латин е принуден да сключи мир и му дава дъщеря си за жена. Второто разказва когато са построени двете войски за битка цар Латин искал да види пълководеца на вражеската армия за преговори. Когато се видели и разбрал кой е и защо е тук. Изгонен от родината си му подал дясната ръка за премирие и бъдещо приятелство. Еней му станал гост, а Латин му дал дъщеря си за жена. След това основали град Лавиний на името на жена му, а скоро се появил и наследник. Войната на латини и троянци с рутулите. Лавиний, дъщеря на Латин била определена на цар Турн, владетел на рутулите. Разбирайки, че е дадена на чужденец той напада и двата града. Турн загубил, но в битката паднал мъртъв и Латин. Войната не свършила, рутулите потърсили помощ при цар Мезенций, който наблюдавал всичко от самото начало. Еней заплашван от поражение, за да обедини двата народа нарекъл всички "латини", така получил покорство от цялата армия независимо от произхода. Спечелвайки битката Еней завършил земния си път. Това му спечелило голяма слава. Погребан според човешките и божиите обичай крй река Нумик. Асканий. Основаване на Алба Лонга. Родословие на царете но Амулий Сънът на Еней Аскений не пожелал да поеме властта над новосъздадения град от баща си. Според Тит Ливий има вероятност, Аскений да не е син на Лавиний, но поради далечните събития във времето не е ясно да се каже какво точно е било. Но няма съмнение за две неща, че е син на Еней и че града Лавиний е управляван добре дори след смъртта на създателя си. Така той оставил прекрасния за времето си град на майка си и отишъл в планината Алба нов. Там той създал нов град Алба Лонга. Двата латински града нямали повече от тридесет години разлика. Популярността и могъществото на Лавиний била толкова голяма, че никой от съседните народи не посмял да се вдигне с оръжие срещу града. Сключен бил мир чиято граница била р. Албула (сега Тибър). Според преданията църувал след Аскений, синът му Силвий, роден в гората. Негов син бил Еней Силвий, а внук Латин Силвий, основал колонии "Древни Латини", като оставало името Силкий за всички царе в бъдеще на Алба. Синът на Латин - Алба имал син Атис, а той Капис, неговия се казвал Капет, а на Капет Тиберин, който се удавил в реката Албула. След него царувал Агрипа, син на Тиберин, след него Ромул Силвий, който бил поразен от мълния. Следващ бил Авентин, след него Прока, чиито синови били Нумитор и Амулий. Амулий изгонил брат си, за да управлява, но с това не свършили злините. Убил мъжкото потомство, а дъщерята на брат си, Рея Силвия направил весталка, като я обрякъл на вечна девственост. Римул и Рем След време вестителката, дъщеря на ограбената власт Нумитор била изнасилена. Родила близнаци, но чичо й жестокия Амулий я затворил, а децата наредил да пуснат в реката. Поради това, че тогава Тибър била предошла и трудно се стига до основното й корито, слугите ги оставили в блатистите води със знанието, че са изпълнили нарежданията на господаря си. Не се минало много време когато водата се поотдръпнала и прежъдняла вълчица се приближила. Следвайки детския плач тя ги видяла. Според преданието им дала да сучат. Минавайки наблизо овчаря Фаустул, ги видял. Взел ги и ги откарал при жена си Ларенция. Има предание, че вълчица може да се нарече самата му жена, като вълчица може да означава блудница. Отраснали вече близнаците били будни младежи. Не седели на едно място, а или ловували дивеч или се борели с местни разбойници. Така те се трудили постоянно. Евандър. Признателността на Ромул и Рем към дядо им Нумитор. В Палатинския хълм или както Тит Ливий посочва, "наречен отначало Паланций" се чествал празника Луперкал. На този празник се играло традиционно игра, в която младежи тичали голи. В една такава година разбойници, чиито заграбено е било взето от Ромул и Рем искали да си го върнат и ги нападнали. Заловили Рем и го предали на Амулий, като го набедили в жестоки неща. Рем бил предаден на Нумитор за наказание. Фаустул знаейки времето за изхвърлените близнаци и съвпадането на намирането им, той познал в младежите царски дух и кръв. Признал на Ромул, като в същото време Нумитор сравнявайки възрастта с годините изминали от изхвърлянето на внуците му дочул, че пленникът му имал близнак. Неостанали незабелязани и не робските му заложби. Мисълта за внуци го накарала да се замисли. Ромул изграждайки тактика присъща на лидер наредил на овчарите да нападнат от много места града в едно и също време. Така Амулий бил убит. Нумитор свикал народа на събрание и им съобщил за жестокостите на брат си и завърналите се бъдещи царе. Ромул и Рем станали и поздравили дядо си като цар и народа признал властта на Нумитор. Основаване на Рим Оставяйки Алба Лонга на Нумитор братята решили да създадат нов град. Идеята за нов град на мястото където са били изхвърлени била не само тяхна, но и на всички привърженици. Знаейки, че този нов град ще надминава както Алба Лонга така и Лавиний. Кипящия живот и нарастващото население е достатъчно благоприятно за това. Проблем възникнал при разпределянето на властта, тъй като са били близнаци не можело да се определи по възраст. Разделили се на два хълма. Ромул избрал Палатин, а Рем - Авентин и чакали знак от боговете. Според преданията на Рем се явило първо знамение, шест сокола. Не след дълго на Ромул се появили два пъти повече птици. И двамата били приветствани като царе, но тълкуванията не били изяснени и се стигнало до схватка. Рем паднал убит в резултат от това. Съществува и друго предание. Рем прескочил новопостроените стени, за да се подиграе на брат си, но Ромул с думите "Занапред това ще сполети всеки, който прескочи моите стени" - убил Рем. Така Ромул станал цар и града получил неговото име. Херкулес и Как След укрепването на Палатин, Ромул пренесъл жертви на всички богове по обичаите на Алба Лонга, единствено на Херкулес по гръцки обичай. Според преданието Херкулес докарал кравите на Герион, след като го убил. Почивайки си след преплуването с кравите р. Тибър наблизо минавал овчаря Как. Той подкарал към пещерата си най-хубавите крави. Но, за да заблуди спящия ги карал обърнати обратно, за да не се проследят следите. Херкулес се събудил и оглеждайки кравите разбрал, че липсват няколко. Обиколил близките пещери, но не намерил нищо, нито следите могли да се проследят. Така той тръгнал, но откраднатите крави замучали в скръб към другите и така ги чул. В схватката Херкулес ударил с боздугана си Как и той паднал мъртъв. Евандър, тогава владетел на тези земи се приближил до струпалите се овчари около чужденеца. Огледал го и забелязал черти неприсъщи за обикновен човек. Попитал го кой е и какво прави тук. Разбирайки произхода му той възкликва "Сине на Юпитер, Херкулесе, здравей". Разказва му как майка му е предрекла идването му. Тогава Херкулес си подал десницата в знак на това, че ще изпълни предреченото. Избрали най-хибавата крава за жертвоприношение. Потициите дошли последни и на тях им се дало вътрешностите. Евендър ги научил да бъдат жреци, като имали обичай да не ядат вътрешности на жертвени животни. След като е било поверено на държавни роби да бъдат жреци, Потициите загинали. Този култ бил единственият чужд възприет от Ромул.

Пронизващ студ, звук на падащи капки. Малка светулка.

Живеем в уникално време. Учените казват че имаме само 10 години да променим начина по който живеем, за да избегнем изтощаването на природните ресурси и катастрофата на земния климат. Залозите са високи за нас и децата ни. Всеки трябва да направи нещо. Дом http://video.nauka.bg/view/%D0%B4%D0%BE%D0%BC-home/ HOME (English with subtitles) http://video.nauka.bg/view/%D0%B4%D0%BE%D0%BC-home/ http://www.youtube.com/profile?user=homeproject

Макс Бекман (1884-1950) Немски художник, рисувал и графики. Роден в Лайпциг на 12 февруари 1884. През 1900–1903 учи във Ваймерската Академия за живопис.