glishev

Ние вече не сме пияни костовисти, а друсани къневисти, идвай, безопасно е

Е, все пак Якинта е поне просопографски интересна.

Моята мъка е една полубългарска полуцарица и по-точно измисленото й име, което се разпространява из какви ли не медии. Става дума за дъщерята на константинополския император Анри, която се омъжва за Алексий Слав. Вероятно незаконна дъщеря, впрочем. Миналата година по някакъв повод бях споменал нещо за тази дама и Йончев беше припомнил откъде идва заблудата с името й: Фани Попова-Мутафова я нарича "Изабел" в романите си. Оттам се е получило някакво натрупване на нови и нови митове, така че днес из сума ти печатни медии и сайтове въпросната дъщеря на Анри бива наричана "Маргарита-Изабела". А такова име просто няма в нито един, ама в нито един средновековен извор относно Латинската империя и Анри дьо Ено. Няма нужда да обяснявам, че съответно това име липсва и в каквато и да е модерна просопография или генеалогия, било на латинския Ориент, било на Фландрия и Ено. Жената просто е с неизвестно име. Нещата изобщо не опират само до "Историята" на Валансиен. Пълен кич. Ако наберете "Маргарита-Изабела" в Гугъл, ще видите за какво става дума. Направо да се побърка човек.

Извинявайте за офф-топика, знам, че въпросната не е българска царица, просто за пореден път се вбесявам от безконтролното ширене на митове. Знаете, същото се отнася и до "Мария", дъщерята на Калоян (или може би на Борил - същата, която става жена на император Анри). И до "Целгуба", Калояновата съпруга. Нищо не е в състояние да убеди широката публика, че тези имена произлизат само и единствено от романите на г-жа Мутафова (която някои сигурно бъркат с Мутафчиева). Сега към тези две знатни дами от същия период се прибавя още една адски сигурно именувана особа, а именно "Маргарита-Изабела".

Подобен псевдоисторически кич е и прибързаното отъждествяване на Теодора Ангелина, съпругата на Иванко с Теодора Ангелина, съпругата на Леополд VI фон Бабенберг, херцог на Австрия. Вече съществуват какви ли не текстове, "обясняващи" как вдовицата на Иванко се е озовала в Австрия. (За незапознатите ще поясня, че "Ангелина" в случая не е второ лично име, а фамилно име в женски род. Двете Теодори са от рода на Ангелите, към който принадлежи и император Исак II.)

Такива заблуди и митове се множат все повече. Не по-малко "любим" ми е този, че киевската княгиня Олга била дъщеря или на княз Борис, или на Симеон Велики. Това са само няколко примера за абсурдни, но безкрайно популярни мнения относно жени, свързани с българското Средновековие.

Приключвам тази своя печална тирада с една последна добавка: Агата, съпругата на Едуард Изгнаника (втори син на англосаксонския крал Едмънд II Желязното ребро), майка на един претендент и на две светици, относително често бива обявявана за дъщеря на българския цар Гаврил-Радомир. А единственото, което се знае за нея, е, че е била някаква роднина на император Хайнрих III или IV.

Няма как да попълня анкетата, защото допуска само един отговор, а според мен верни са поне половината от предложените възможности едновременно

Включително и заради това, да.

Еми като не стана домашната разпивка, мое да се измисли алтернатива нещо.

Може да ти звучи, но е производно на думичката "хиацинт".

Явно, че името на Яквинта идва от гръцкото Ὑάκινθη, но интересно как ли се е произнасяло на старобългарски. Едната възможност е предложеното "Яквинта", но лично аз клоня повече към "Иакинти" или "Иакинта".

Ресавски сега ще приложи кръговата отбрана, Романе Внезапно пелтастите ще се окажат илоти.

Странно, аз пък мислех, че да сравниш Херодот с Тукидид и Ксенофонт е разумно. Поне така смятаха преподавателите ми и в гимназията, и в Университета, а май и Шаму. Но явно и те, и аз сме полуинтелигенти. След подобно откровение замлъквам смирено...

Ако искаш ти самият да създадеш дефиниция за душата - това е амбициозна, но нелоша цел. Ще трябва да минеш през уточняването на много термини, защото всяка дефиниция почива на други дефиниции.

За да неутрализираме политиканщините, трябва да се концентрираме изцяло върху самия средновековен материал, който пък трябва много добре да познаваме, за да не се изказваме неподготвени.

Сто и седемдесет мириади, сиреч буквално сто и седемдесет десетки хиляди, както предполагах. Но "мириада" наистина е използвано от много автори, за да обозначи просто "множество". Чудя се, дали е възможно да става дума за сто и седемдесет етнически и/или командно обособени големи войскови подразделения? Още повече, че по-горе става дума тъкмо за бройките на отделните народи в армията.

Честито!

Наистина бъдете независими. Т.е мислете, мислете, мислете.

А, много на място казано. Също и: образовайте се.

Уви!

Ще рече поне краткосрочна историческа ориентираност, схващане на връзката между политиката вчера и политиката днес. Добра памет. Връзка между две поколения. Елементарна историческа култура.

Всичко това са интересни въпроси и е любопитно дали може да им се отговори от томистка позиция. Доколкото знам, християнските авторитети и преди Тома са вярвали, че разумната душа е безсмъртна, тоест, веднъж възникнала, не запада, дори когато тялото тръгне към неизбежния си упадък. на умствените заболявания се приписва чисто телесен характер: тоест самата душа остава неувредена, но неспособна да се изрази адекватно чрез едно западащо и/или обсебено тяло. Тома със сигурност също е вярвал в това. Оттук възниква въпросът защо душата е очевидно свързана с тялото при възникването си, но не и при смъртта на това тяло. Отговорът вероятно би могъл да бъде даден чрез някакви ефектни примери и аналогии, например едно сравнение между душата и имагото и тялото и какавидата

Тома и томистите след него биха обяснили интелигентните машини като неспособни да надминат качествата на създалите ги хора - тоест само като предвидим продукт на вече съществуваща интелигентност. А за разумна машина и "машина на истината" по времето след Тома се е мислело поне на теория. Но разумната душа дори у разумна машина е била сметната за невъзможна. Това е свързано с религиозни предпоставки в томисткото мислене, разбира се.

Колкото до душата на социопата, тя би била схваната от томистите като обикновена разумна душа, подобна на тази у всеки човек. Но вероятно подложена на обсебване или някакво страдание.

Томистите са смятали, че разумната душа е индивидуалността, личността. Веднъж изградена и постигнала пълния си набор от възможности, тя не запада, но могат да западнат възможностите й да се изрази. От тази позиция душата е била схващана като "истинското аз", което носи спомените и отговорностите на индивида. Смятали са че Бог в тази душа е проявен чрез нейния задвижващ принцип, наричали са го дух. Това е общо място у християнските автори.

Виждаш, че се стремя само към културноисторическо обяснение на конкретна гледна точка. Тя е била завършена и много детайлна, почивайки на религиозни и философски концепции, които са били добре разработени с цел практическо приложение например в правото, както показахме по-горе с DendroaspisP.

Да се върнем към темата. Ето нещо от "Дневник" днес:

Изследване: на повечето млади Желязната завеса и ГУЛаг не говорят нищо

Прочетете, ако ви е интересно. Политическата култура се образува трудно без исторически рефлекс.

Аман от тоя Сталин, във всички теми е плъпнал

Романе, това за двестате хиляди навремето ни го разправяше Радев в даскало, явно поради атинофилство Инак аз не държа на тая цифра. Думата ми беше само за невъзможността да се събере такава фантастична войска поради относително малкия общ брой на населението. Едномилионна армия направо би опразнила ахеменидската империя от хора Да не говорим, че Ксеркс сигурно щеше да може не само да пердаши гърците с толкова хора, ами направо да превземе Италия и Галия. Направо нямаше да има поход на Александър и елинизъм след това. Толкова хора биха създали невероятна инерция.

Тя и Атина при Перикъл (след реконструкция, преди новата война и чумата) май достига 200 000 жители. Тоест - реалистично е за тогавашен голям град.

Е, сега да си представим Вавилон и още четири града като него обезлюдени за хода на персийската кампания в Гърция, плюс разходите по издръжката Дали шахът ще причини това харакири на хазната си? Кой знае колко години биха били нужни за изчистване на загубите, пък и прогнозите за военната плячка от бедна Елада няма как да бъдат особено блестящи.

Южнякът се е вдъхновил от есето (което определено ме ласкае) и ето ни нова тема за дискусия:

Ускорената еволюция - сарматските рицари на крал Артур (от блога му Антропология и социология, поглед отдясно)

Не намерих подобна тема във форума, а напоследък това, за което Южнякът пише, е популярна хипотеза: че има близост в редица сюжетни мотиви на нартския епос в Кавказ и "Артуриадата" от Уелс и Бретан; близост, създадена може би заради присъствието на сарматски части в късноримските гарнизони в Британия.

Ето моя коментар по темата на Южняка:

"Пасторалисти" на български звучи малко странно и вероятно има друг термин за номади-животновъди у нас;
разбира се, името на римския автор трябва да бъде предадено като Касий Дион;
пиенето на мляко е код за варварски начин на живот още у Омир, когото Дион добре познава - в "Одисея" с мляко се прехранва "варварският" народ на циклопите;
тезата за оцеляването и влиянието на сарматите в Британия определено се нуждае от още аргументация;
а сходството между отделни сюжетни мотиви може да идва по много пътища - не е задължително непременно сармати в римската армия да ги предават на уелските бардове Сещам се за поне още две възможности, които си заслужават изследването - общ стар източник, например в самата структура на индоевропейските митологии или пък пък в някакъв трети корпус легенди, повлиял и в Кавказ, и в Британия. Няма да се учудя, ако например някъде в гръцката митология открием вълшебен предмет, който помага на героя да изпълни мисия, но после трябва да бъде върнат на боговете. В търсенето на неочакваното не бива да забравяме добрата мраморна класика, защото в нея често има отговор на предполагаемо новаторските ни питания За Артур примерно много пише Галфрид Монмаутски, а у Галфрид влиянията от Вергилий са очевидни. Няма нужда да се обяснява, че Вергилий пък пряко подражава на Омир. Рано или късно цялата европейска литература опира до него. Всяко пътуване е одисея, а през половината време рицарите на Артур пътуват. Ирландските герои от Фианата, които по много неща приличат на Артуровите рицари, често направо пътуват по море, съвсем като Одисей. Няма да се учудя, ако и при нартите се намерят сюжетни мотиви за пресичане на море, езера, река и така нататък. Ето я тук възможността за проверимост на тезата за общата индоевропейска структура.

Това са козметични неща, разбира се. Темата е безумно интересна, именно защото не е изключено в чепкането й да излезе наяве я някой факт за структурата на индоевропейските митове, я поне още някое еднакво разпространило се от Кавказ до Британия гръцко литературно влияние. Така че не е никак лошо, дето другарите съвременни британски изследователи са наблегнали на сюжетно сходство в уелската и нартската традиция. От ей такива малки съвпадения понякога се раждат големи теми.

П. П. Ето една размяна на реплики между Южняка и мен по темата:

Южняка:

първото, което ми хваща окото в коментара ти, е за галактофагите на Омир; не мисля, че става въпрос за езикова конвенция относно варварите, за поетичен код или за циклопи; Омир им отделя доста страници и ги споменава повече от веднъж - вкл., междувпрочем, като еталон за морал на ахейците, за хора, които спазват "стария морален код", със стриктност, който ахейците са изоставили (по подобен начин Тацит ще опише германците по-късно); индоевропеистиката отделя доста страници на омировите млекоядци (Малори например) и консенсусно ги идентифицира със скитите - предшествениците на сарматите от причерноморската степ. Така че, съм склонен да се съглася с Малори. Паралелите между артуровите саги и нартския епос не се изчерпват с ръката, която се подава от езерото - има и други и за мен са мистерия. Може да са сарматите на римска служба, може стар индо-европейски мит, както казваш, а може и нещо друго. Но си напълно прав - далеч не е сигурно, че са сарматите, нито е *необходимо* да са те. Същото се отнася и за появата на гена на лактозната толерантност в Британия. не е задължително да се е случило през сарматските конници - както отбеляза Римлянина, там са служили и тракийски войници, примерно, а може и да са и саксонските нашественици. Сарматите са една от няколко вероятности, които съществуват. Същото се отнася и за артуровите саги. Защо подчертавам ролята на сарматите? Защото е напълно възможна.



Глишо:

Навремето писах една курсова за Омировия епос, защото ми беше направило впечатление, че всички "хора" ядат хляб, месо и вино, а всички "варвари" ядат мляко и сирене.

Скитите и изобщо останалите степни народи естествено са свързвани с яденето на мляко, а за смесването с кръв - това си става общо място у римските автори при описание на варвари от степите. Таман "вампири", както казваш

Артурови "саги" в тесен смисъл няма, а и сагите, както и най-старите източници за Артур са в проза. Поетични са най-вече френските версии на старите британски легенди.

Не знам как е записан нартският епос и съм адски любопитен за превод на английски, френски, руски или италиански - ще ми се да видя сам къде какви съвпадения има с Артуровия цикъл легенди. Пък и ми се ще да прочета нещо за осетинците - примерно как е предположена приемствеността между тях и сарматите.



Южняка:

За връзката между артурианския епос и нартските саги на осетите в качеството им на медиатор между сарматските племана от античността и съвременния свят, можеш да погледнеш примерно The Sarmatian connection: New light on the origin of the Arthurian and Holy Grail legends
CS Littleton, AC Thomas - The Journal of American Folklore, 1978 - JSTOR
... Iranian-speaking Sarmatian clans might have preserved this name in their hero tales seems
possible, if ... the Cotini and other Eastern Celts might have been in contact with some
Sarmatians.24 There ... But Ossetia is still a long way from Central Europe, to say nothing of southern ..." хиперлинк
http://www.jstor.org/discover/10.2307/539571?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=21102646693991

C. Scott Littleton and Linda A. Malcor's From Scythia to Camelot
VH Mair - The Heroic Age, 1999 - mun.ca
... It was this large infusion of Sarmatians that brought the first layers of the Arthurian cycle to Britain ...
It is worth noting that the major dialect of the Ossetians, Iron, is ... an almost completely Celtic intrusion
into what otherwise appears to be a cycle of largely Alano-Sarmatian origin with ..." или тук:From Scythia to Camelot: A radical reassessment of the legends of King Arthur, the Knights of the Round Table, and the Holy Grail
CS Littleton, LA Malcor - 2000 - Taylor & Francis

Не помня точно в коя тема nik1 беше аргументирал някаква теза с откъси от Литълтън и Малкор, аз пък бях скептичен на основание цитати от "Мабиногион". Във всеки случай си намерих книгат им и сега я разглеждам.

Хубав виц А сега - обратно по Восточний вопрос, тоест към (не)възможността за едномилионна антична армия.

Някой има ли представа примерно колко е било населението на Персеполис, Екбатана, Суза, Вавилон, Сарди, Тир, египетската Тива и други такива големи градове по ахеменидско време? Ако изкопаем прилични предположения за населението на повечето значими градове в персийската империя от периода, ще можем да добием и приблизителна представа за населението на империята изобщо. И ще си направим изводите за наборните възможности на шаха и сатрапите

Те са навсякъде!

Не помня кой беше казал, че католицизмът е най-приемливата версия на духовно безразличие. С удоволствие откривам същото за православието - веднъж православен, не можеш да вярваш в секти, извънземни, "звездите ми говорят", "паметта на водата", та за щастие даже и в част от собствено православните щуротии, имам предвид тези от народно-християнски характер (примерно "бъхтенето" на икони). За мен е очевидно, че цялата мания около посещения на извънземни е чисто суеверие. Препоръчвам православието като мека версия на здравословния просветен атеизъм от консервативен тип. То гони всяка нечиста сила със силата на светия кръст и немалка доза ирония. Извънземните запокитва направо в Геената при леенето на куршум, хомеопатията, тракоманията, световния заговор и любовното биле. Повечко здрав разум, учене в даскало, миене на ръцете и прекръстване преди ядене гарантират липса на бацили както в храносмилателния, така и в умствения тракт. Амин

Които са чели Херодот предполагам са забелязали, че той е написал едно чеденсно съчинение. Не случайно в христоматиите изобилства с негови цитати, пък нищо, че вече има доста текстове на самите страни, за които е писал той.

Та в един момент едни не много умни хора решили, че са върхът на сладоледа и че е време да разгромат старите авторитети - Библията, Омир, Херодот ... Въобще самочувствието е присъщо за тъпите и невежите, защото нито могат да разберат, нито знаят колко са тъпи и невежи. За щастие света не се състои само от такива. Другите са откривали древни градове и са разчитали древните азбуки и днес имаме достатъчно алтернативни текстове, които показват, че все пак Херодот е бил прав.

Тук си имаме проблем с полуинтелигенцията.

Простолюдието не вижда никакъв проблем с цифрите, защото макар и да не е запознато с литературата по въпроса житейския му опит подсказва, че няма проблем. Интелигенцията не вижда проблем, защото е добре запозната с въпроса и знае кое на какво се дължи и каква е ролята му в развитието на даденото явление. Полуинтелигенцията е чела-недоразбрала и обявява неразбраното не за собствено незнание, каквото е, за глупост на този, който всъщност е написал нещо вярно.

Галахад, няма полза, ако скочим към разни "аргументи" ad hominem. Съчинението на Херодот си е чудесно със или без едномилионната му хрумка. Нито пък нашето разбиране за Херодот, Омир или Библията става по-лошо, ако ги четем критично и ги сравняваме за проверка, да речем, с Ксенофонт, Хезиод и някой и друг египетски надпис. За "тъпи и невежи" пък изобщо няма смисъл да се говори тук. Нито да се противопоставят те на някакъв патетичен полупринцип с Шлиман. Не съм забелязал някой в темата да е оспорил самото провеждане на гръко-персийските войни, нито пък друг да е открил армейските списъци на Ахеменидите Тъй че - по същество и без патос.

... човек трябва наистина да е уникален глупак, за да вярва на подобни числа!

Е, де, тук просто разсъждаваме над тези работи. Наистина няма смисъл да си говорим каруцарски. Повечето смятаме, че наистина няма как да се изхрани такава армия, но няма как да наречем "глупак" човек, който в една област може и да има прекомерно доверие в даден източник, но в други е писал страхотни теми и коментари. Давайте по-кротко, пичове. В английската офицерска столова споровете се водят най-много с лека ирония, а всяка лична забележка води до дисквалифициране.

Не ме интересуват политическите приложения на нито една историческа хипотеза: намирам, че всяко такова приложение неизбежно опошлява хипотезата, на която стъпва. Интересуват ме чисто рационалните възможности за защита или отхвърляне на всяка историческа хипотеза. За себе си съм стигнал до извода, че названията "българи" и "славяни", пък и изобщо повечето етноними в европейското Средновековие са употребявани с донякъде различни значения от различни стари автори. Това схващане може да се защити с примери - и понеже е правено много пъти, няма нужда от повтаряне на едно и също. Да се тъпче на място, за да се обяснява отново и отново точният, изчистен смисъл на всяка хипотеза на все някой недоразбрал и все още мислещ за наука през политиката, е забавящо за самата наука. Мога само да препоръчам забравяне на политиката, когато говорим за история, езикознание и археология. Да ползваме съществуващите термини за чисто рационална работа, а не за политически цели.